8 юни 1993

София, 8 юни 1993 година
        Брой 109 /896/

Главен редактор: Стефан Господинов


София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА НОВ СЪЮЗ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКА ФОРМАЦИЯ, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА 7 ЮНИ 1993 Г. В ХИСАРЯ.


На свое заседание, проведено на 7 юни 1993 г. Парламентарната група на Нов съюз за демокрация /ПГ на НСД/ прие следното становище:

1. Да бъде създадена политическа формация Нов съюз за демокрация.

2. Членовете на ПГ на НСД, организациите, които имат представители в парламентарната група, както и други организации по споразумение могат за участват в изграждането на НСД.

3. ПГ на НСД поема ролята на Инициативен съвет за създаването на политическа формация НСД.

4. Сдруженията на Новия съюз за демокрация са автономни, със собствен статут, задължителен за техните членове. Членовете на сдружението участват като физически лица, а не като представители на партии и организации.

5. Създава се работна група за изработване на проектодокументи на политическата формация НСД: Марин Маринов, Петър Харизанов, Господин Атанасов, Красимир Найденов, Георги Костов.

6. Създава се група за консултации с политически и неполитически организации по формиране на Новия съюз за демокрация: Димитър Луджев, Николай Василев, Йордан Тодоров, Христо Иванов, Асен Мичковски.

7. Национален учредителен форум на НСД да се свика до края на месец юли от Инициативния съвет.

Хисаря, 7 юни 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС /5-6 ЮНИ 1993 Г./ ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА И ИКОНОМИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В СТРАНАТА.


Ясната оценка на миналото е въпрос на граждански морал и национално достойнство, а пренебрегването на уроците на историята прави безсмислени прогнозите и действията на всеки политик. Никой местен българин няма право от страх или апатия да остава безразличен към престъпленията от миналото, защото така съдейства за узаконяването на една престъпна и опасна за бъдещето на народа ни организация.

Историята на българския социализъм е низ от национални предателства, кървав терор, измами и вулгарни престъпления, а днес социалистите коват оковите за бъдещите поколения на България.

Като съзнава това, Партия Либерален конгрес заявява:
- извършеният на 9 септември 1944 г. държавен преврат е просъветски антинационален и антиконституционен акт;
- отстраняването и физическото ликвидиране на законно избраните регенти е посегателство срещу осветената от Търновската конституция институция, олицетворяваща народното единство и държавен суверенитет;
- масовите убийства, започнали непосредствено след комунистическия преврат и довършени под прикритието на така наречения "народен съд", са престъпления срещу човечността и срещу правото;
- фактическата отмяна на монархията, извършена от Обикновено народно събрание след нелегитимния референдум от 1946 г., проведен при потъпкан от чужда окупация суверенитет, е незаконен акт както според Търновската конституция, така и според всяка човешка логика;
- потъпкването на гражданските права и посегателства срещу собствеността са несъвместими с действащата Търновска конституция;
- всички тези престъпления са скрепени със социалистическата димитровска "конституция" от 1947 г.

Така бе сложено началото на половинвековна червена тирания и потъпкване на свободата и правата на българските граждани.

Партия Либерален конгрес ще направи всичко възможно историческата истина да достигне до всеки българин, а нейните политически партньори да вземат недвусмислено отношение към този преломен период от историята на България.

Стратегията на превръщането на властта на комунистическите тирани в икономическа започна да се изпълнява далече преди 10 ноември 1989 г. Основното съдържание на този период беше изнасянето на ограбеното от нацията богатство зад граница. Юридически този процес беше легализиран с прословутия Указ N 56, чието съществуване и до днес е едно доказателство за последователността, с която се преследват набелязаните цели.

Две основни, взаимно допълващи се насоки на действие, характеризират процесите през последните три години.

Първата от тях е целенасоченото създаване на хаос в икономиката чрез разрушаването на системата за управление и контрол преди създаването на законова база за пазарното стопанство. Основното действие беше т.нар. "децентрализация и демонополизация", чието провеждане разкъса всички стопански връзки и даде повод за отстраняване на основната част от компетентния неноменклатурен управленски персонал. Тази линия, продължена от политиката на прокомунистическото ръководство на "Подкрепа” за смяна на стопанските ръководители, без да постигне декларираната цел - отстраняване на номенклатурата, задълбочи хаоса и доведе до мафиотизация на самия профсъюз. При създадената ситуация се даде широк простор на спекулата, преференциите и незаконните действия.

Другата основна насока беше законодателното създаване на стопански форми, легализиращи грабежа на националното богатство. Безпрецедентното раздаване на държавното имущество на еднолични фирми беше придружено от умишлено разрушаване на предприятията и прехвърляне на ресурсите и дейността им към паралелни частни фирми. Под маската на либерализация на валутния режим и без обмяна на парите се създадоха условия за скриване на нелегалните капитали, за тяхното запазване, умножаване и изнасяне вън от страната при последвалия ценови шок. Освобождаването на цените при съществуването на монополизъм и дефицит не доведе до либерална конкуренция, а създаде истинско монополно положение на едноличните държавни фирми и на спекулантите. Процесите на деструкция на производството доведоха до ситуация, при която производителите работят на ръба на себестойността, а печалбата се реализира от завзелите връзките с пазара социалистически номенклатурчици.

Всичко това беше постигнато не само с открити политически действия, но чрез неразградените структури и бивши служители на Държавна сигурност, не без помощта и съучастието на "троянските коне" в Съюза на демократичните сили.

Управлението на разрушителните процеси се осигурява чрез овладяването на ключови сфери като финансите, енергетиката, търговията, образованието, чуждестранната помощ и др.

Най-важното звено в тази система са финансите. Те играят ролята не само на регулатор, но и на двигател на скритата приватизация, на душител на малкия и среден неконтролируем от комунистите бизнес, на инкубатор на мощни групировки, подготвящи се за предстоящата приватизация. Чрез законни и незаконни средства банките, включително и Българската народна банка, бяха поставени извън контрола на властите, като същевременно там се съсредоточиха най-подготвените кадри на БКП и Държавна сигурност. Така в условията на доминираща монетарна политика на червения окотопод бяха предоставени мощни средства за въздействие върху икономическия живот като кредитирането, държавното субсидиране, инвестиции, валутния пазар и пр.

Друг основен лост за регулиране на икономическата ситуация е изцяло овладяната от социалистическите босове енергетика. При наличието на 96-процентов държавен сектор в икономиката увеличаването на цените на енергията и горивата от монополни компании води само до обогатяване на посредниците и ограбване на населението. Така обаче се държат под контрол цените, валутният курс и прочие. Енергетиката се използва за социални манипулации, като например режима и потребителските цени на тока, докато мафиотски групировки намират арена за спекула и износ на горива и енергия, за сделки при преустройството на енергийната система.

Търговският и митническият режим са също прикритие за незаконно забогатяване. Следите на много престъпления, които започват от висши държавни органи, бяха прикрити от набързо ликвидираното Министерство на външноикономическите връзки и Комитета за държавен контрол. Ролята на тези органи бе поета от укрепнали вече мафиотски групировки и от корумпирания и бюрократизиращ се държавен апарат.

Блокирането на реституцията беше особено важен момент в престъпните планове на трансформирането на политическата власт в икономическа. Половинчатите разпоредби на закона, несъвършените и скъпи съдебни процедури и действията на социалистите и тяхната агентура в местната администрация прекъснаха реституцията на градската и индустриалната собственост.

Възстановяването на българското частно земеделие се спъва по всички възможни начини, а то е ключът за излизане от икономическата и социалната криза. Селското стопанство е единственият отрасъл, който може да бъде развит с минимални инвестиции, благодарение на инициативата на българския частен земеделец.

Затова Партия Либерален конгрес

ЗАЯВЯВА:

Земеделските имоти и горите трябва да се върнат с нотариални актове незабавно в реални граници и без каквито и да е условия като комасация, начин на стопанисване, градска и промишлена регулация и прочие.

Връщането на земята не трябва да бъде обвързано с никакви допълнителни парични вземания от собствениците. Нещо повече, собствениците трябва да получат обезщетение за пропуснатите ползи и понесени щети.

Приватизация на част от общинските и държавни земеделски земи с участието на малоимотните и безимотните.

Земеделските кредити трябва да се гарантират от държавата и да се предоставят при преференциални условия.

Да се стимулира производството на екологически чиста продукция и внедряването на екологични технологии в растениевъдството и животновъдството, включително чрез оставяне на земи за естествено възстановяване.

Да се осигури преференциален режим при внос на селскостопанска техника, семена, препарати, торове и др., както и на износа на земеделската продукция, включително митническата обработка.

При прехода към либерална икономика държавата да продължи да субсидира обслужващите земеделието сфери: ветеринарна, генетична, агротехническа и агрохимическа, растителна защита, метеорологична, консултантска, агромелиоративна, изкупвателна и преработвателна. В същото време трябва да се постави като основна цел максималното развитие на частната инициатива в обслужващите замеделието дейности.

Държавата да потърси материална отговорност от бившите номенклатурни ръководители след стриктна ревизия за натрупаните дългове и нанесени щети на националните ресурси /почви, води, гори и др./

Приватизацията е решителният момент в изпълнението на плановете за възкресяване на социализма. Тя е и последният исторически шанс да бъде сложен край на престъпните кроежи. Не можем да позволим на онези, които докараха България до национална катастрофа, да заграбят собствеността, а жестоко ограбваните крепостни на "социалистическото народно стопанство" да бъдат натикани от нуждата или от нов диктаторски режим в частните предприятия на преобразените червени барони.

Истинският просперитет на България може да бъде постигнат само с либерална икономика, основана на частна, на не криминално придобита собственост. Съществува национален консенсус за свещената и неприкосновена частна собственост, който се руши само от престъпната комунистическа мафия. Преходът към либерална икономика е политически процес с икономически последствия и наш граждански дълг е да участваме в него.

Партия Либерален конгрес се бори за:
- решително изкореняване на комунистическата мафия и връщане в държавната хазна на заграбените от нея национални богатства. Публикуване на списъците на виновниците за националната катастрофа и търсене на отговорност от престъпниците. Задължителна публичност на имената на фирмите, тяхната собственост и произхода на капиталите на субектите на приватизацията, както и безмилостни санкции срещу подставените лица;
- бърза и безкомпромисна приватизация с участието на създателите на националното богатство, включително на пенсионерите и инвалидите;
- въвеждане на модерна мениджърска институция в държавния сектор след отстраняването на социалистическата номенклатура и корумпираните личности;
- подкрепа на частното предприемачество и производство с нисколихвени кредити, данъчни облекчения и закрила от административен произвол и престъпни посегателства;
- подкрепа и защита на интелектуалната собственост и издигане на статуса на българската интелигенция.

Пълният провал на настоящите законодателна, изпълнителна и съдебна власт е очевиден за всеки мислещ българин.

От "кръглата маса" на Луканов и Желев до днес действията на марксиста-президент доказаха, че той съзнателно е поел ролята на явен ръководител на преврата на неокомунистите в България.

Благодарение на избраните със синята бюлетина червени депутати и излъгалите своите избиратели ръководители на Движението за права и свободи сегашното Народно събрание не изразява волята на българския народ.

Правителството на Беров открито изпълнява поръчките на БСП.

Няма уважаващ правовия ред български гражданин, който да не е възмутен от бездействието на съда, прокуратурата, следствието и полицията.

Пълното незачитане на общественото мнение и политиката на информационен хаос и затъмнение показаха, че "четвъртата власт" е в услуга на икономическата разруха, политическата спекулация, престъпността, злоупотребата с власт и деморализацията на обществения и политически живот в България.

Всяко бездействие, съглашателство и компромис в днешния преломен момент са престъпни и аморални. Като дясна и активна партия Партия Либерален конгрес няма да допусне отстъпление от либералните позиции в името на каквито и да са временни придобивки или властнически амбиции, включително и на ръководството на Съюза на демократичните сили, ако то не защитава последователно и докрай синята кауза.

София, 4 юни 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА", ПРИЕТИ НА ЗАСЕДАНИЕ НА 5 ЮНИ 1993 Г. В СОФИЯ.


Националният съвет на Движение "Гражданска инициатива" /ДГИ/, анализирайки политическата обстановка в страната, я оценява като опасна за обществения ред, гражданския мир и стабилността на институциите.

С въвличането на обществото в разрушителни колизии между политическите сили и институциите, остават на заден план основните икономически, социални, културни и обществени проблеми и интереси.

Нацията не се нуждае от единоборството на политическите сили с институциите, а от генерални действия за гарантиране правата и социалната защита на гражданите, възстановяване на производството и ликвидиране на безработицата.

Действията за дестабилизация на политическата обстановка с цел предизвикване на предсрочни избори не могат да бъдат одобрени от Движение "Гражданска инициатива".

Националният съвет взе следните РЕШЕНИЯ за стабилизиране на политическата обстановка и насочване силите на обществото към разрешаване основните проблеми на нацията:


I. ПО ДЕЙНОСТТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО:

Конкретизиране социалната политика на правителството, отстраняване последиците от необмислените и несполучливи действия в тази насока.

Ускоряване на приватизацията, която трябва да се провежда на принципа на общественото участие, а не на принципа на изкупуването. Приватизацията трябва да доведе до възстановяване на производството и до откриване на нови работни места.

Активизиране на националната политика на правителството за защита интересите на българите в страната и в българската диаспора.


ІІ. ПО ДЕЙНОСТТА НА ПАРЛАМЕНТА:

Борбата за пресичане на престъпността и установяване на законността не може да постигне успехи при приложението на сега действащите закони. ДГИ одобрява инициативата на президента на републиката за приоритетно гласуване на нови закони за защита на обществения ред, личността, правата, интересите и спокойствието на гражданите. Националният съвет на ДГИ ще внесе свой законопроект за борба с престъпността и опазване на обществения ред.

Изкуственото разпалване на етно-религиозните проблеми възниква върху благодатната почва на социалната несигурност и стопанската изостаналост на редица райони. Необходимо е незабавното приемане на закон за стопанското развитие и ликвидиране на безработицата в Родопите и в другите изостанали райони.

Възраждащата се национална частна инициатива е парализирана от фискалния гнет на изпълнителната власт. ДГИ ще внесе законопроект за защита на националното призводство от държавата, за протекции и преференции в развитието на традиционни отрасли на родното производство.

Ролята на Българската православна църква /БПЦ/ като активен субект в изграждането на националната ценностна система на българина трябва да се възстанови. ДГИ счита за необходимо приемането на закон за защита на Българската национална църква.


ІІІ. ПО ДЕЙСТВИЯТА НА ДГИ:

Националният съвет ще изгражда своята обща политическа стратегия като самостоятелна политическа сила - основател и учредител на Съюза на демократичните сили /СДС/, която има широки морални, политически и законови права да бъде пълноправен член на коалицията СДС. Настоящото ръководство на СДС не може да бъде отъждествено нито с първоначално заложените в СДС демократични идеи, нито със самата коалиция. ДГИ няма да се откаже от своите права и няма да признава настоящото ръководство на СДС за легитимно, няма да го подкрепя в неговите политически безумства.

ДГИ ще установи контакти, ще води консултации и ще влиза в споразумения със всички политически сили и обществени организации, които се ръководят в своите цели и действия от прагматизма, конструктивизма и интересите на нацията.

ДГИ взема решения за изграждане на обществени комитети за граждански контрол над процесите в армията; за защита на средношколската младеж от организирания пласмент на наркотици и за самозащита на гражданите от престъпността и беззаконието.

ДГИ като единствената в страната организация, която възприема гражданския контрол като необходим коректив на действията на изпълнителната власт, настоява за включване на представители на движението в структурите на държавната администрация.


IV. ПО ОСНОВНАТА ГРАЖДАНСКА СТРАТЕГИЯ НА ДГИ:

Националният съвет възлага на Политическия и на Експертния съвет изработването на принципите на българска национална доктрина и включването й като оснополагаща в новата Програма и в Предизборната платформа на Движението "Гражданска инициатива”.

София, 5 юни 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ И НАЦИОНАЛНАТА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "НИКОЛА ПЕТКОВ" В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА 5 ЮНИ 1993 Г. В СОФИЯ.


Изпълнителният съвет и Националната контролна комисия на БЗНС "Н.Петков" в СДС уведомяват всички членове на съюза, че проведеното без решение на Изпълнителния съвет заседание на Националния съвет на 5 юни 1993 г. е нелегитимно и взетите решения са противоуставни. Насрочва заседание на Националния съвет, на редовно избраните от Учредителния конгрес, надлежно регистрирани в съда членове на БЗНС "Н.Петков" в СДС на 19 юни 1993 г. от 10 часа в сградата на ул. "Раковски" номер 134, София.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛЕН СЪВЕТ И ПРОМЕНИ В РЪКОВОДСТВОТО.


Днес, 5 юни 1993 г., в сградата на Националния професионален съюз /НПС/ се проведе първото редовно заседание на Генералния съвет, на което този нов орган бе конституиран.

Генералният съвет избра за вицепрезиденти на НПС д-р Енчо Енев и инж. Анета Иванова.

Избрани бяха за изпълнителни секретари господата Кирил Владимиров и Петър Владев, а за съюзен секретар на НПС - г-н Николай Добрев.

Генералният съвет освен организационни въпроси обсъди и засилващия се процес на рекомунизация. В България в момента се нарушават международни конвенции и конституцията на страната ни. НПС категорично ще се противопоставя на погазването на конституционните права на своите членове. НПС е за синдикален плурализъм. А това не може да се гарантира нито от настоящото правителство, нито от настоящия парламент.

Затова НПС счита, че само скорошни избори ще бъдат противодействието на растящата рекомунизация.

София, 5 юни 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 8 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС НА 23-24 ЯНУАРИ 1993 Г. В СОФИЯ.


/9/ Конгресът решава всички въпроси от дейността на АДС:
1. Изменя и допълва устава и приема програмата на АДС с мнозинство от 2/3 от присъстващите делегати.
2. Избира Координационен съвет и Контролна комисия с явно гласуване и обикновено мнозинство, освен ако конгресът не реши друго.
3. Избира председател, заместник-председател, секретар и 6 членове на Координационния съвет, председател и четирима членове на Контролната комисия с явно гласуване и обикновено мнозинство. Ако при избора никой не получи необходимите гласове, се провежда втори тур между двамата кандидати, получили най-много гласове на първия тур. Избраните членове на КС имат същите права, както и посочените в чл. 18/2/ членове на КС.
4. Конгресът може да отменя решения на Координационния съвет и Контролната комисия.
5. Определя размера на членския внос на асоциираните членове, пропорционално на индивидуалните им членове.
6. Определя размера на отчисленията за стачен фонд.

Чл. 18 /1/ Координационният съвет /КС/ е постоянно действащ колективен орган, който ръководи и организира цялостната дейност на АДС между два конгреса. Той се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове. Председателят, заместник-председателят и секретарят могат да бъдат платени. Размерът на заплащането се определя от разширения състав на КС.
/2/ Членове на КС са и:
1. По един представител на националните обединения и съюзи, а също на синдикални браншови и териториални съюзи.
2. По един представител на основна синдикална организация с брой на редовно отчетени членове над 100 човека.
/3/ КС заседава най-малко веднъж месечно. Заседанията му са открити, освен ако не се вземе друго решение.
/4/ Членовете на КС не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата.
/5/ Заседанията на КС са законни, ако присъстват повече от 1/2 от членовете му.


ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ

Чл. 19 /1/ КС изпълнява решенията на конгреса.
/2/ КС взема решения по всички текущи въпроси, засягащи дейността на АДС. Решенията се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите членове.
/3/ КС изработва правилник за дейността си.
/4/ КС изработва проект за бюджет на АДС.
/5/ КС назначава и уволнява Изпълнителен съвет /ИС/ на АДС, състоящ се от седем членове:
1. Изпълнителен директор.
2. Изпълнителен секретар.
3. Юридически съветник.
4. Икономически съветник.
5. Съветник по социалните въпроси.
6. Счетоводител.
7. Касиер.
/6/ КС определя заплатите на членовете на ИС и на сътрудниците.
/7/ КС издава информационен бюлетин за дейността си веднъж месечно.
/8/ КС избира и упълномощава свои членове или членове на ИС да представляват АДС пред административните и други организации.
/9/ Членовете на КС по право са делегати на конгреса.

Чл. 20. Председателят на КС на АДС:
1. Свиква и ръководи заседанията на КС.
2. Подписва документите за дейността на АДС.
3. Възлага задачи на зам.-председателя, секретаря и изпълнителния директор и контролира тяхното изпълнение.
4. Отчита дейността на КС пред конгреса.

Чл. 21. Зам.-председателят на КС изпълнява функциите на председателя на КС в негово отсъствие.

Чл. 22. Секретарят на КС подписва протоколите от заседанията на КС, съхранява архива и печата на АДС.

Чл. 23. Членовете на ИС участват в заседанията на КС без право на глас.


КОНТРОЛНА КОМИСИЯ /КК/

Чл. 24./1/ КК изработва правилник за дейността си и се отчита пред конгреса.
/2/ КК контролира финансовото състояние на АДС и ИС.
/3/ Най-малко два пъти годишно КК представя доклад за финансовото състояние на АДС и ИС.
/4/ КК контролира спазването на Устава на АДС от членовете му.
/5/ Членовете на КК са по право делегати на конгреса.


V. ОГРАНИЧЕНИЯ ЗА ИЗБОР

Чл. 25. В ръководните, изборните и контролните органи на АДС не могат да бъдат избирани, а в ИС не могат да бъдат назначавани лица:
1. Заемащи ръководни длъжности в политически партии и движения.
2. Заемали и заемащи ръководни изборни длъжности в БКП/БСП и щатни такива в ДКМС/БДМ, БПС/КНСБ, БЗНС/БЗНС-единен, в Съюза на активните борци против фашизма и капитализма, щатни и нещатни сътрудници на ДС, участници във възродителния процес.

Чл. 26. Кандидатите за изборни и назначаеми длъжности в АДС представят писмена декларация по смисъла на чл.25.т.1 и т.2.


VІ. ДОХОДИ И ИМУЩЕСТВО

Чл. 27. АДС може да притежава движими и недвижими имущества, налични пари и ценни книжа.

Чл. 28. КС и ИС не могат да извършват търговска дейност от името на АДС. Членовете на ИС не могат да бъдат членове на управителни и надзорни съвети на фирми.

Чл. 29. Доходите на АДС се набират от:
1. Членски внос.
2. Доброволни вноски, дарения и завещания от физически и юридически лица от страната и чужбина.
3. Доходи от имущество.
4. Доходи от културни, спортни и други мероприятия.
5. Помощи от международни синдикални фондове.
6. Помощи от други синдикални организации.

Чл. 30. Членският внос се внася ежемесечно от членовете на АДС.

Чл. 31. Финансовите средства се изразходват за организационна, социална и културно-просветна дейност на АДС, а така също и за дейности, провеждани в съответствие с този устав.

Чл. 32. Текущият отчет за финансовата дейност на АДС се публикува в информационните бюлетини на КС.

Чл. 33. КС, КК и ИС носят финансова, имуществена и наказателна отговорност за действията си.

Чл. 34. Всички неуредени с този устав положения се уреждат в съответствие със законодателството на Република България.


VII. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 35 /1/ АДС се разпуска с решение на конгреса, взето с мнозинство от 2/3 от делегатите.
/2/ Конгресът избира ликвидационна комисия, която разпределя активите и пасивите на АДС между членуващите към момента на разпускане на АДС.

Настоящият устав е приет на Учредителен конгрес, състоял се на 23-24 януари 1993 година.

Приетият текст на този устав е съставен в два еднообразни екземпляра и е подписан от учредителите.

/Пресслужба "Куриер"/


08.06.1993 г.    
12:00    

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!