8 ноември 1993


София, 8 ноември 1993 година
Брой 218 /1006/


София. 8 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НA ПЪРВОТО РЕДОВНО ЗАСЕДАНИЕ НА ВЪРХОВНИЯ СЪЮЗЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР АНАСТАСИЯ МОЗЕР /6 И 7 НОЕМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.


На своето първо редовно заседание, проведено на 6 и 7 ноември 1993 г., Върховният съюзен съвет на Българския земеделски народен съюз /ВСС на БЗНС/

РЕШИ:

1. Одобрява доклада на главния секретар "За мястото и ролята на БЗНС в демократизацията на обществено-политическия живот" след Възстановителния конгрес.

2. Приема доклада на Постоянното присъствие /ПП/ за "Стратегията и тактиката на БЗНС в бъдещия политически живот", изнесен от Ст. Личев, със следните акценти:

а/ отхвърля категорично налагания от ляво и дясно неефективен двуполюсен политически модел за страната;

б/ съюзът да продължи самостоятелната си политическа линия за очертаване на ЗЕМЕДЕЛСКА АЛТЕРНАТИВА за излизане на обществото от кризата;

в/ възлага на ПП да продължи диалога с близки по програма политически сили, както и със синдикални и други обществено-културни организации, за по-скорошно провеждане на извънредни парламентарни избори и пълно декомунизиране на страната;

г/ да се засили борбата за защита на социалните интереси на бедните и средните социални слоеве: земеделски производители, работници, интелигенция, пенсионери и безработни, без оглед на партиен цвят, чрез протестни действия по места и в национален мащаб;

д/ да продължи разработката на конкретни програми на БЗНС в областта на управлението, икономиката, здравеопазването, образованието, отбраната, духовната сфера и екологията;

е/ БЗНС е за национално съгласие, но след провеждане на референдум за съдене на виновниците за третата национална катастрофа;

ж/ ПП да търси пътища за осигуряване на достъп до телевизията и радиото за разясняване на земеделските програми и разобличаване на манипулацията срещу Възстановения, единствения и независим БЗНС.

3. Задължава Експертния съвет да разработи законопроекти за бъдещия парламент относно незаконно придобитото богатство, както и за свободен достъп до досиетата.

4. Одобрява основните положения в докладите на секретарите по организационните и идеологическите въпроси.

5. Приема политическа декларация.

София, 7 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 8 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ, ПРИЕТА НA ПЪРВОТО РЕДОВНО ЗАСЕДАНИЕ НА ВЪРХОВНИЯ СЪЮЗЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР АНАСТАСИЯ МОЗЕР /6 И 7 НОЕМВРИ 1993 Г., СОфИЯ/.


Върховният съюзен съвет на Българския земеделски народен съюз /ВСС на БЗНС/ се обявява решително срещу реставраторската политика на прокомунистическото правителство на Беров. То не изпълни нито едно свое обещание. Държавната хазна е празна. Усилва се мизерията и голяма част от обществото живее под жизнения минимум. Нараства социалното напрежение. Поземлената реформа е непрекъснат обект на червени манипулации и не върви. Криминалната престъпност е извън всякакъв контрол. Настоящият кабинет и поддържащото го парламентарно мнозинство водят България към гибел. БЗНС е за незабавни парламентарни избори. Всякакви опити за реанимиране на сегашното правителство или замяната му с друго подобно е удар срещу националните интереси и обслужва ЕДИНСТВЕНО предизборната тактика на комунистите. Ако БСП успее да наложи промените във висшите съдебни институции, то всички народни представители, които твърдят, че са демократи, не трябва повече да служат като демократична фасада на сегашното червено мнозинство в Тридесет и шестото Народно събрание, а незабавно да го напуснат.

Всичко друго е предателство към българската демокрация.

София, 7 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 8 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НA УЧАСТНИЦИТЕ В НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ "СЪБРАНИЕ ЗА МИРОЛЮБИЕ" /3 НОЕМВРИ 1993 Г./


Ние, участниците в Националната конференция "Събрание за миролюбие" - представители на всички епархии на Българската православна църква /БПЦ/, състояла се на 3 ноември 1993 г. в София с участието на Съюза на свещениците в България, Съюза на църковните настоятели, Християнското движение за духовно и национално възраждане "Варненски и Преславски митрополит Симеон" и Църковно-гражданския комитет за провеждане на Църковно-народен събор, дълбоко загрижени за обновлението на църковния живот в БПЦ, отправяме апел към вярващия православен български народ и държавните власти за следното:

1. Приемаме констатациите на Специалната комисия под наблюдение на депутати от Народното събрание и представител на Дирекцията по вероизповеданията за преглед на проведените избори за митрополити в Българската православна църква, от които е видно, че същите са избрани от назначени избиратели, а по отношение на митрополитите Сливенски Йоаникий, Пловдивски Арсений. Видински Дометиан, Варненски и Преславски Кирил и задграничните Американо-австралийски Йосиф, Западноевропейски Симеон и бившия Нюйоркски Геласий изборите са проведени с фалшифицирани бюлетини и грубо нарушение на каноничната и уставната процедура.

2. При отсъствието на уставно и канонично избрани митрополити и патриарх липсват предпоставките на Устава за наличието на законен каноничен върховен орган на Българската православна църква - Синод, който има легитимно - каноническо право да свика Църковно-народен събор.

3. С оглед на тази каноническо-уставна празнота, поучени от историята на БПЦ, наложило се е да бъде възложено на един състав от митрополити и епископи, който под председателството на Неврокопски митрополит Пимен да подготви и проведе Църковно-народния събор, като създаде структурни органи със свещеници и миряни, както и да ръководи делата на Българската православна църква до свикване, провеждане и влизане в сила на решенията на Църковно-народния събор.

4. Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет да преустанови незаконната си разпоредителна дейност на вмешателство, чрез която внушава на административните органи в страната да бъдат регистрирани по чл. 16 от Закона за вероизповеданията епископи, духовници и миряни, без да са избрани според изискванията на Устава на Българската православна църква.

5. Действията на противоуставния и неканоничен състав под председателството на дядо Максим са незаконни. Той няма уставни и канонически права да взема църковно-наказателни решения. Взетите такива са нищожни.

6. Църковно-народният събор да бъде свикан, след като се създадат благоприятни условия за резултатна работа на събора. Възможна дата за свикване на събора може да бъде 11 май 1994 г. - празникът на св. св. Кирил и Методий.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София. 8 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТГОВОР НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НA БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ТЕЛЕВИЗИОНЕН ДИСПУТ.


Днес, 4 ноември 1993 г., членът на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на Българската социалистическа партия /ИБ на ВС на БСП/ Георги Първанов в отговор на предложението за телевизионен диспут между ръководството на БСП и Българската социалдемократическа партия /БСДП/ изпрати писмо, в което се казва:

Българската социалистическа партия е категорично за диалог със социалдемокрацията в България и с партиите от Социалистическия интернационал. Въпреки умишлено създаваните ни пречки този диалог водим по-успешно в чужбина, отколкото у нас. Ние сме убедени, че политическото партньорство между БСП и БСДП е в интерес не само на двете партии, но и необходимо условие за демократичното развитие на процесите в страната.

Трябва да се отбележи обаче, че предложената от вас тема: "Защо БСДП и БСП днес не могат да бъдат заедно", не предполага съдържателна и ползотворна дискусия. С тази формулировка се предопределят негативният развой и резултати от диспута, търсенето предимно на разграничителните моменти, а не на допирните точки и на това, което ни сближава като леви партии.

Съвременността поставя световната и европейската левица пред нови изпитания и е проява на безотговорност да се полагат допълнителни усилия за нейното разделяне и противопоставяне.

Според нас правилният подход към проблема за възстановяване на диалога в българската левица предполага съвсем друга формулировка - примерно: "Има ли в България почва за силен ляв блок и какво би било мястото на БСП и БСДП в реализирането на лявата алтернатива?"

В този контекст може да бъде внимателно обсъдено и миналото на взаимоотношенията между двете партии. Разцеплението на Българската работническа социалдемократическа партия /БРСДП/ през 1903 г. е тежък, но не е фатален удар върху българската левица. Трагично е отсъствието в продължение на девет десетилетия на политическо единодействие между днешните социалисти и социалдемократи. Едва ли може да получи еднозначен отговор въпросът как и защо партии с общ исторически корен и единна социална база се оказаха трайно противопоставени.

Очакваме от вас ново предложение в подобен дух, на което ще отговорим конструктивно и своевременно. Ако се постигне съгласие за темата на дискусията, нейното осъществяване може да стане по предложения от вас механизъм, но позволете ние сами да определим участниците си. В случай, че предлагате диалог и между нашите две коалиции, ние ще трябва да се допитаме до своите коалиционни партньори, част от които, както знаете, не са леви партии.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 8 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕЗИДЕНТА НA КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НA НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО ВИЦЕПРЕМИЕРА ЕВГЕНИ МАТИНЧЕВ ПО ВЪПРОСИ НA ВОЕННОПРОМИШЛЕНИЯ КОМПЛЕКС.


ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Имайки предвид изключително сложната и напрегната обстановка във Военнопромишления комплекс и зле прикрития опит от страна на държавната администрация да осуети оръжейни сделки, които биха помогнали за финансовото оцеляване на оръжейната ни промишленост, настоявам за спешно свикване на закрито заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/, на което да мога да изложа пред партньорите всички обстоятелства около този саботаж на родната ни икономика и да запозная присъстващите с необходимите документи, които потвърждават този наш категоричен извод.

София, 4 ноември 1993 г.

ПРЕЗИДЕНТ НА КТ "ПОДКРЕПА": д-p К. Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 8 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮPO НA ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НA ЖЕНИТЕ ПО ВЪПРОСА ЗА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ.


Въз основа на повдигнатия и разгорещил се през последните седмици спор в страната във връзка със смъртното наказание от 22 октомври до 2 ноември Демократичният съюз на жените проведе анкета сред членки на съюза.

От анкетираните 12 650 жени от цялата страна 86% са на мнение да не се отменя смъртното наказание за особено тежки престъпления.

Надяваме се, че институциите, които ще вземат решение по този въпрос, няма да пренебрегнат мнението на жените и майките.

София, 4 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 8 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО "ВМЕСТО ПРАВО НA ОТГОВОР" НА ЧЛЕНА НA ФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НA ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" МАНОЛ ЖУРНАЛОВ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ НА ВЕСТНИК "ГЛАС".


В брой 254 от 1 ноември 1993 г. е публикувана дописка със заглавие "Монархистите се ориентират към СДС". В следващия брой 255 от 2 ноември 1993 г. се появи друга дописка във вестника ви, в която между другото е казано: "Над 130 монархически партийки имало у нас, а реална членска маса с изключение на Конституционния съюз нямали... Не можем да контактуваме само с личности, зад които не стои членска маса. Готовност за преговори имаме, чакаме само легитимацията на монархистите" - заявено на пресконференция на пловдивски сини депутати.

Упълномощен съм от федерация "Царство България" да заявя следното: покана за преговори Федерация "Царство България" не е отправяла към изказалите се сини депутати от Пловдив и няма намерение да разговаря с тях. Те не знаят кой е легитимен и кой има членска маса, а са под влияние на чужди на СДС интереси и на стремежа им да запазят изгубения си авторитет сред пловдивското гражданство, Федерация "Царство България" предупреждава, че подобни изказвания са резултат на предизборни спекулации за в бъдеще и могат да струват скъпо за синята идея. Единствена легитимна политическа формация е Федерация "Царство България", с легитимни монархически организации от цялата страна и има записани и отчетени повече от 100 хиляди членове.

Федерация "Царство България" се надява и очаква опровержение от авторите на безотговорните изказвания на следващата им пресконференция.

Пловдив, 4 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 8 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД "НOB ИЗБОР ЗА БЪЛГАРИЯ" /ЧАСТ ШЕСТА/, ПРОЧЕТЕН ОТ АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НA ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ПРЕД ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /23-24 ОКТОМВРИ 1993 Г./. На форума присъстваха 376 делегати от 183 клуба на ГОР.


ПРАКТИЧЕСКА ПРОГРАМА НA ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА

Тенденцията за устойчивото и равновесно развитие на обществото има дългосрочен характер. Чрез него ние отразяваме нашето отношение към света, към промените в България. Чрез нея ние показваме на нашето общество за каква България искаме да се борим, в каква България искаме да живеем.

Знаем, че като всяко ново нещо и концепцията за равновесното развитие ще бъде приета от много хора предпазливо, с изчакване или скептицизъм. Въпреки това ние сме убедени, че с нейното утвърждаване ГОР възприема за своя доктрина най-прогресивния, балансиран и същевременно отворен възглед за промените в света и у нас.

Още от днес, от Първата национална конференция, Гражданското обединение за републиката започва работа за реализацията на своята дългосрочна концепция. Това предполага Първата национална конференция да приеме основни положения на практическа програма за периода до следващите парламентарни избори, а в някои направления до 1995-1996 г.


ДА СЛОЖИМ КРАЙ НA НАЦИОНАЛНАТА СТУДЕНА ВОЙНА

Първата практическа задача, която си поставя ГОР, е преодоляването на конфронтацията в обществото, реализацията на поредица от практически мерки за намаляване на политическото противопоставяне за сметка на националното съгласие.

Ние смятаме, че България е длъжна да зачете жертвите на тоталитаризма, като възстанови правата и честта на несправедливо осъдените и оскърбените. Същевременно страната трябва да отдаде дължимото и на жертвите на антифашистката борба, на строителите на нейната държавност след освобождението от турско робство, на жертвите в двете световни войни. Необходими са много по-голяма широта, култура и национално мислене, за да защитим достойнството и историята на страната си.

Убедени сме, че съвременните български поколения трябва да намерят сили и достойнство да погребат в общ гроб костите на своите предци, да зачитат всички строители на съвременна България независимо от политическата им позиция в минали години. Ние предлагаме днешната Първа национална конференция на ГОР да вземе решение за откриване на сметка за построяване в столицата на паметник на строителите на съвременна България. На него да бъдат изписани имената и отдадена почит на всички тези, които дадоха живота си в борбата за щастието и добруването на страната след освобождението от турско робство.

Историята на България не може да бъде разделяна. Разделената история винаги означава. разделен народ. Би следвало да възстановим историята си в цялата й пълнота, с победите и загубите й, с героите и мъчениците й, с илюзиите и откритията й, с противоречивостта на нейните строители.

Такава е позицията на ГОР и по отношение на паметниците, символите, наименованието на градове, улици и други обекти в страната. Главното в тази насока е не да се върви по пътя на отрицанието, а на възстановяване на историческата истина.

Помирението за миналото няма да стане бързо. Но веднъж прието за формула, то ще доведе до сериозни позитивни ефекти за настоящето. Ние преди всичко искаме на тази основа да се спре продължилата прекалено дълго и неотговаряща на международните реалности вътрешна политическа студена война. На всяка политическа формация следва да се признае правото на съществуване, доколкото това произтича от гласа на народа, правото на промяна, правото да защитава публично своите тези, правото на достъп до националните медии и т.н. Ние искаме в страната да се въведе друг стил на политическо общуване - да се преследва със закон охулването на България от конституционно отговорни лица, да се въведат по-строги санкции за клевети от страна на депутати, министри и т.н.

ГОР предлага големите въпроси на нацията в областта на външната политика и сигурността да се обсъждат от упълномощени представители на основните политически партии и формации и да се въведе практика на общи политически становища. Пред външния свят нацията трябва да бъде единна, да изглежда стабилна. Такава практика се използва в редица страни, включително на Балканите.

Край на вътрешната студена война трябва да бъде обявен и по отношение на безпринципните атаки срешу частния бизнес. Обявяването на всички частни бизнесмени за мафиоти води до влошаване на обществения климат и до създаване на много лоши предпоставки за предстоящата приватизация и за бъдещето на страната.

Ние сме и против безкрайния психически тормоз, на който някои политици подлагат населението. Безкрайни слухове, "клинове", обявяване на всеки замогнал се българин за мошеник водят до влошаване на обществения климат, до всеобща психологическа война между партии, икономически групировки и цели социални слоеве. Само Законът може да бъде критерий за оценката на хората и техните действия.

ГОР се обявява и за преодоляване на пренебрежителното отношение към етносите, населяващи нашата страна. Ние смятаме, че след края на студената война е дошло време за действително гарантиране на човешките и политически права на всички граждани на Република България, независимо от техните религиозни, културни и други различия. Българи, турци, цигани, евреи, арменци трябва да се чувстват защитени в еднаква степен от българската държава и същевременно да изпълняват задълженията си на нейни граждани. Затова ГОР ще работи за приобщаване на всички тези групи към съдбата на страната, включително чрез включването на техни представители в нейното управление.


НЕОБХОДИМ Е ЗАВОЙ В ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКАТА РЕФОРМА

При създалата се тежка ситуация преодоляването на кризата вече не може да стане нито с козметични операции, нито с традиционните способи. Оценката на ГОР е, че сега страната се нуждае от завой в провеждането на икономическата политика.

Най-важното, което ГОР предлага, е изясняването и приемането на дългосрочна макроикономическа рамка за по-нататъшно задълбочаване на икономическата реформа и за излизането на страната от кризата.

Многобройните чуждестранни икономически експерти, които ни посещават, не престават да се учудват на факта, че България няма каквито и да е дългосрочни икономически ориентири, да не говорим за дългосрочни стратегически програми. В сърцевината на това явление отново лежи деформиращата идеологема, че това би било връщане към отречената система на централизирано планиране.

В действителност нито една от развитите страни с пазарна икономика не си позволява лукса да остави икономиката си в състояние на свободен полет. Дългосрочните национални стратегически цели имат много важна роля за функционирането на всяка пазарна икономика. Те представляват определени насочващи сигнали за всички стопански субекти, по които последните настройват своето поведение и действия.

Дългосрочната макроикономическа рамка надхвърля дейността на едно или друго правителство. Тя може да се постигне само при широк национален консенсус. ГОР предлага именно тази рамка да стане една от основите за бъдещото коалиране на политически сили, желаещи да помогнат на страната си. В най-общи линии ние предлагаме дългосрочните макроикономически ориентири да бъдат изразени чрез:

Първо. Нова програма за финансова стабилизация.

Второ. Модел и програма за приватизацията на държавната собственост.

Трето. Мерки за защита на националния бизнес, включително на националния частен бизнес.

Четвърто. Програма за преструктурирането и стабилизацията на българската индустрия.

Пето. Програма за връщането на земята и преодоляването на аграрната криза.

Шесто. Мерки за стимулиране на чуждите инвестиции.

Изключително важно е всички елементи на дългосрочната макроикономическа рамка да се разглеждат и прилагат паралелно и във взаимна връзка. Завой ще се получи само ако промяната стане комплексно - във всичките й шест направления.

Най-голямата грешка в досега провежданата икономическа реформа в страната бе нейната едностранчивост. Както много други неща в страната, и икономическата реформа се извършваше и се извършва в много отношения стихийно, в пряка зависимост от текущата политическа конюнктура. Това се отнася преди всичко за разминаването между монетарната и структурната част на реформата, но това се отнася също и за т.нар. финансова стабилизация. И през 1991-1992 г., и досега финансовата стабилизация се извършваше преди всичко като бюджетно оздравяване, като стремеж да се балансира бюджетът, да се сведе до разумни рамки бюджетният дефицит и да се регулира инфлацията.

Гражданското обединение за републиката смята тази стратегия за провеждане на финансова политика за ограничена и в крайна сметка неправилна. Не само световноикономическият опит, но и нашата собствена реформа показват, че финансовата стабилизация може да се постигне само ако всички елементи на стопанската система бъдат реформирани заедно и във взаимна връзка.

През 1992 г. например бюджетният дефицит беше, общо взето, в приетите от закона рамки, без разбира се да имаме предвид някои плащания, прехвърлени в бюджета за тази година. Същевременно обаче основните държавни банки бяха принудени да раздадат кредити, голяма част от които никога няма да бъдат върнати поради това, че чрез тях се субсидираха губещи производства. Това доведе през текущата година до огромни загуби на банките, до рязко спадане на приходите в бюджета и оттам до опасност от блокиране на цялата финансова система.


НОВА ПРОГРАМА ЗА ФИНАНСОВА СТАБИЛИЗАЦИЯ

Гражданското обединение за републиката предлага принципна промяна в провеждането на финансовите реформи и приемане по същество на нова програма за финансова стабилизация. Това се налага поради факта, че в много отношения ние се върнахме на равнището на 1991 г. Основна същностна черта на тази програма е по-нататъшното развитие на финансовата реформа, балансирането на бюджета и намаляването на бюджетния дефицит, данъчната и антиинфлационната политика, преустройството на банковата система, развитието на частния сектор в банковото дело, стабилността на лева и съотношението му със западните валути да става комплексно. Първият елемент от програмата на ГОР за финансова стабилизация е вече предложеният на обществеността мащабен проект за лошите кредити. За нас е удовлетворително, че този проект преобърна вижданията по въпроса, че е приет в основни линии от правителството и от икономическата комисия на парламента. Нашето мнение е категорично: необслужваните до края на 1990 г. кредити трябва да бъдат разсрочени и емитирани в държавни облигации. Само това може да спаси големите банки от фалит през 1994 година и да свали от гърба на над 3 хил. предприятия товар от 62-65 милиарда лева.

Никой преди нас не беше предложил проект за решаване на лошите кредити в такъв мащаб, с такава техника и пряко обвързване с приватизацията. Сега вече можем да кажем, че ако нашата схема се приеме от парламента, решаването на проблема с лошите кредити няма да означава опрощаване, а осъществяване на гигантска операция дълг срещу собственост. Ние очакваме три много важни последствия от тази гигантска и непозната в нашата история операция:
а/ стабилизиране на най-големите държавни банки, а оттук и намаляване на инфлационния потенциал;
б/ извеждане от състояние на фактически фалит на около 15 на сто от държавните предприятия и създаване на възможност за финансово стабилизиране на държавата. Това е много важно да се разбере преди приемането и прилагането на закона за фалитите;
в/ създаване на мощни приватизационни ресурси и форсиране на приватизацията едновременно на малки, средни и големи предприятия.

Същевременно искаме да изразим своите опасения от политизирането на проблема и опитите решаването му отново да се отложи по конюнктурни и политически причини. Искаме да кажем ясно и открито: друг избор в страната няма, другият избор е или голяма инфлация, или верижен фалит на банки с всички произтичащи от това последствия.

Вторият елемент на програмата за финансова стабилизация, която ГОР предлага, е свързан с приемането на закон за фалитите и "прочистването" на цялата икономика в следващите 1-2 години. Ние се обявяваме за неотложно приемане на закона за фалитите и същевременно ще искаме от правителството програми и механизми за неговото поетапно прилагане. По оценка на експерти на ГОР сега около 1/3 от предприятията, намиращи се в тежко финансово състояние, могат да бъдат стабилизирани чрез решаването на въпроса с лошите кредити. Приблизително още толкова могат да бъдат стабилизирани чрез съответни банкови и кредитни операции. За останалата част обаче се налагат непопулярни и в много отношения болезнени мерки. За тези предприятия ГОР предлага да се изготви специална програма за преустройство, свързана с преквалификацията на персонала и пренасочването му в други отрасли.

Ние не можем да допуснем нито една от двете крайности - нито да продължим да раздаваме кредити и субсидии на неработещи предприятия, които убиват цялата икономика, нито да оставим хората на произвола на съдбата. Ето защо ГОР ще подкрепи и закон за предпазния конкордат, който да бъде приет непосредствено след закона за фалитите, но който трябва да следва неговата логика и цели.

Третият елемент на предлаганата от нас стабилизационна финансова програма е насочена към коренни промени в данъчната система.
Гражданското обединение за републиката смята за необходимо финансовото министерство да разработи краткосрочна данъчна политика за следващите 12-16 месеца, чиято основна цел да бъде стабилизирането на данъчната администрация и данъчните механизми и увеличаване на приходите на бюджета още през 1994 година. Ако това не стане, ако бюджетните приходи през следващата година се запазят на равнището на 1993 година /с отчитане на инфлацията/, това може да доведе до катастрофа на цялата страна, особено в сферата на сигурността, здравеопазването и образованието.

Основен приоритет на Гражданското обединение за републиката е приемането не по-късно от края на тази година на целия пакет данъчни закони. Същевременно ние се обявяваме за разширяване на проекта от данъчни закони с нови закони за съставяне и изпълнение на бюджета за местните финанси, за събиране на данъчните вземания, за местните данъци и такси, за патентите и бандеролите, за хазарта. Неразделна част от този механизъм е въвеждането на по-ускорена съдебна процедура за данъчните дела и увеличаване на наказателната отговорност за неплатените данъци и неводене на отчетност.

Гражданското обединение за републиката застъпва принципното виждане, че в перспектива е необходимо и възможно да се въведе постепенно намаляване на равнището на данъчното облагане, като се разшири данъчната основа и се осигури по-добро събиране на данъците и особено на акцизите.

Ние смятаме за непростимо даването на извънзаконови преференции и използването на организации с идеална цел като "данъчни дупки". Безпокои ни също така липсата на надежден механизъм за събиране на митата и таксите на границата, плащането на ръка с цел избягване на данъчно облагане, трансфер на огромни капитали в чужбина, без да са платени данъци за тяхната дейност и т. н.

Гражданското обединение за републиката предлага на правителството и решение за подобряване на механизма за наблюдение и контрол върху работната заплата с оглед да се избегне свиването на данъчната основа чрез различни трансформации на средствата за работна заплата. Казано направо, сега в страната съществува данъчен хаос. Ние имаме готови решения да го преодолеем.

Няма да скрием от конференцията, че ГОР вижда големи данъчни резерви, и това е стабилната основа да вярваме, че сме в състояние да стабилизираме за 1-2 години бюджета и да осигурим достатъчно средства за основните извънпроизводствени сфери. Всички предложения в този доклад за увеличаване на разходите в сферата на образованието, науката, здравеопазването, сигурността и други са балансирани с възможни бюджетни приходи, за които виждаме резерви.

/Пресслужба "Куриер"/


11:00:00    
08.11.1993 г.    


Редактор: Нина Гаврилова - деж. ред
Технически изпълнители: Галя Дамянова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски колтлекс БТА

 


Сopyright © Прссслужба “Куриер”. 1993 г. Всички права запазени. При препечатаме или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!