7 ноември 1991

София, 7 ноември 1991 година

Брой 219 (494)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

 

София, 7 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР И ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР (БДЦ).

С парламентарните избори на 13 октомври 1991 г. приключи още един етап от нашия политически живот. Той е белязан с историческия факт, че партията на тоталитарното мислене вече не е на власт. Сега българският народ очаква предизборните обещания да бъдат изпълнение. Ние се съмняваме, че това е възможно, защото обществото не съумя да възпроизведе себе си в новия парламент и представителство там ще имат само неговите крайности. Налаганият в продължение на много месеци двуполюсен политически модел надделя и изтласка встрани всички партии, движения и личности с центристко мислене и поведение, а заедно с тях и изборния вот на повече от един милион избиратели, които се обявиха против омразата и враждата и потърсиха политическия разум и обществената стабилност.

Ние се страхуваме, че народът е в състояние на политическа поляризация, че липсват ясни идеи за обществено и стопанско развитие, че съществува опасност от връщане на тоталитарни и авторитарни методи на управление. Ние не сме убедени в достатъчно демократичния характер на представените в парламента партии.

Ето защо, водени от прагматични, а не от идеологически съображения, обединяваме своите сили и политическа воля. Създаваме Български демократичен център. Българският демократичен център е съюз на самостоятелни и равнопоставени партии, организации, движения и личности.

Ние сме против всяка форма на тоталитаризъм и авторитарност, против раздухването на етнически вражди, против необмислени и импулсивни икономически стъпки, които могат да компрометират икономическата реформа.

Ние сме за организационен и идеен плурализъм - от традиционното българско народовластие, до социалната и либерална демокрация и хуманистичните екологични ценности. Ние сме за политика, която да осигурява мир на границите и мир в страната. Ние сме за власт, която да хармонизира усилията си за извършване на стопанските реформи.

Ние сме демократичната алтернатива на крайностите в политическия живот на страната.

Нашата естествена опора са всички здравомислещи хора в България, които осъзнават политическата реалност и перспектива. Това са хората на наемния труд, неговите синдикални и творчески организации. Това са представителите на творческата и научната интелигенция, на националния бизнес и предприемчивите собственици. Това е свободното българско селячество.

Обединяваме се не за да пречим на работата на парламента и правителството. Но ще бъдем техен обществен коректив и опонент, когато те не следват идеите, произтичащи от волята на нашите избиратели. Към това ни призовава и задължава доверието, което ни гласува значителна част от българския народ, останал без свое представителство в новото Народно събрание.

 

* * *

България е изправена пред решаващия етап на политическата и икономическата реформа. От избраната посока зависи колко бързо тя ще се придвижи към модерна демократична и културна Европа. Като оценява жизненоважните проблеми, стоящи пред страната, и промените в политическата обстановка, Българският демократичен център прие следната програмна декларация:

Първо: За демокрацията в България

Днес най-голямата реална и непосредствена заплаха за демократичния процес в България се съдържа в опитите на двете най-големи парламентарни сили взаимно да се легитимират като модел на двупартийна политическа система. Успехът на тези опити би означавал унищожаване на политическия плурализъм. Острието на атаките след парламентарните избори е насочено срещу силите, стоящи в политическия център. Тяхното изтласкване от парламента цели обсебване на цялото политическо пространство. По този начин СДС предоставя на БСП уникална възможност да се съхрани, укрепи и легитимира като "модерна лява партия”, а БСП от своя страна създава на СДС образа на "дясна неоконсервативна и неолиберална формация". И едното, и другото просто не е вярно. На СДС са десни само лозунгите. В тяхната политическа практика отсъства уважението към и укрепването на авторитета на институциите на държавата, законите и реда - основния белег на политическия консерватизъм. В поведението на много техни представители отсъства и най-малък признак на либерализъм по отношение на политически формации и личности, изповядващи различни от техните идейни предпочитания. БСП също не отговаря на критериите за модерна лява социалистическа партия. БСП е партия с леви лозунги и несъответстваща на тях икономическа политика. Тази политика отговаря на интересите на хората, които превръщат политическата си власт в икономическа. Тези две сили нито поотделно, нито заедно са в състояние да изпълнят онова, което обещават. Налага се политическите сили, среди и личности от реално съществуващия политически център да обединят усилията си и да поемат своята отговорност за осигуряване развитието на страната към демокрация и икономически просперитет.

Българският демократичен център е естествен носител и изразител на демократичната и политическата култура, която е нужна на България. Основните елементи на тази нова политическа култура са:

- демократизъм не само в декларациите, но и в действията;

- демокрацията като ценност и цел, а не само като формален механизъм и средство за достигане до властта;

- политически и идеен либерализъм, изразяващ се в създаването и поддържането на климат на търпимост в обществото. Ние имаме нужда от обединение на нацията пред лицето на неизбежните трудности и изпитания, а не от изграждане на нов "образ на врага" вътре в нас.

Второ: За икономическата реформа

Заблуда е, че демокрацията сама по себе си може да осигури икономическия просперитет. Монетарният модел на стопанската реформа изчерпи своите възможности и вече е пречка в нейното по-нататъшно осъществяване. Изправени сме пред опасността от нов взрив на инфлацията, съпроводен с масова безработица и социални конфликти с трудно предвидими последици. Реформата не е самоцел, а средство, с което да се създадат условия заизграждане на много по-производителна и ефективна стопанска структура, осигуряваща по-висок жизнен стандарт. Затова за нас въпросът за социалната цена на реформата е изключително важен. Въпросът е защо се прави реформата и какви цели си поставя тя. Подходът, който имаме към решаването му, почива на прагматични, а не на идеологически съображения. В настоящата ситуация нашата икономическа позиция е:

- овладяване на инфлацията чрез регулиране на доходите и на лихвения процент;

- стимулиране на производството чрез намаляване на лихвения процент и увеличаване на платежоспособното търсене;
- създаване на благоприятни условия за развитието на българския частен сектор чрез данъчни и кредитни облекчения и вносно-износни преференции;

- оздравяване и повишаване на производителността на предприятията в държавния сектор, които още дълго време ще съставляват гръбнака на националната ни икономика и ще осигуряват основните постъпления в държавния бюджет.

Трето: За националния проблем и етническите противоречия

Според нас новата демократична Конституция на България гарантира всички международно признати права и свободи на гражданите (включително и етническите, и религиозните). Останалите нерешени въпроси по практическото приложение на тези права могат да се решат при добра политическа воля. За съжаление съчетанието на тесните партийни интереси на представените в парламента партии не очертава тенденция към консолидация на българското общество.

ДПС вместо по-сериозно да се бори за практическото осъществяване на програмните си цели, на практика създава условия за социалното и културно самозатваряне на турската етническа общност. БСП винаги в трудни за нея моменти проявява склонност да раздуха националния въпрос в угода на интересите си, а СДС - склонност към необмислени отстъпки от принципни национални интереси заради едностранчиви геополитически ориентации и краткосрочна политическа изгода.

Ето защо при отсъствие на политически център ролята на балансьор в поляризирания "синьо-червен" парламент, която трябва да играе ДПС, създава опасности и за българското население, и за турската етническа група.

Ние сме за истинско гарантиране на правата и свободите на всички български граждани, но това може да стане чрез диалог на политическите сили от ляво, дясно и център, а не чрез смесване на етнически права с политически интерес.

Обединени от всичко казано по-горе, ние заявяваме:

Нашата цел е да поемем своята отговорност за политическата стабилност в страната. Обединяваме се заради това, а не за да спъваме работата на новия законно избран парламент и правителството, което той ще излъчи. Но ние ще бъдем техен обществен коректив и опонент, когато те не следват идеите, произтичащи от волята на нашите избиратели. Към това ни призовава и задължава доверието, което ни гласува значителна част от българския народ.

София, 26 октомври - 3 ноември 1991 г.

ПОДПИСАЛИ

Заявлението за учредяване на БДЦ и

Програмната декларация на БДЦ

от Българската социалдемократическа партия:
1. ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ
2. ГРУДИ ПАНЧЕВ
3. СТЕФАН РАДОСЛАВОВ

 от Политически клуб "ЕКОГЛACHOCT":
1. ПЕТЪР СЛАБАКОВ
2. СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ
3. ПЕТЪР СТАЙКОВ
4. ГЕОРГИ АВРАМОВ

от Федерацията на клубовете за демокрация:
1. ПЕТКО СИМЕОНОВ
2. ГЕОРГИ МИШЕВ
3. МАРКО ТОДОРОВ

от Зелената партия:
1. АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ
2. ДИМИТЪР НОВАКОВ

от АСО - независими:
1. НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
2. МАНОЛ МАНОЛОВ
3. ЛЮБОМИР СТЕФАНОВ
4. АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ

от Демократическа партия - Пловдив:
1. ВЕНЦЕСЛАВ БЪЧВАРОВ
2. ИЛИЯ КОЖУХАРОВ

от Демократическа партия - Консервативен сговор
1. СТЕФАН СТОЯНОВ
2. СТЕЛИЯН СТОЙЧЕВ

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 7 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ПОВОД НА ЗАСИЛВАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СПЕКУЛАЦИИ ПО ЕТНИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ В СТРАНАТА.

Политическата ситуация след изборите и превръщането на ДПС в трета парламентарна сила предизвиква сериозно безпокойство сред българската общественост. То се подсилва от обстоятелството, че първите изяви на ДПС в новия парламент му отреждат ролята на пряк носител на политическия екстремизъм в страната. Това поведение затвърждава принципния отказ на Парламентарния съюз за социална демокрация да не предлага свои представители в ръководството на Народното събрание, докато в него има членове на формация с непотвърдено съответствие на конституцията.

Основен елемент на позицията на Парламентарния съюз за социална демокрация по етническите проблеми в страната е необходимостта да бъдат гарантирани в пълен обем индивидуалните права на всички български граждани независимо от тяхната етническа и религиозна принадлежност. Конституцията на Република България осигурява равни права и задължения пред закона на всички граждани на страната, съобразно международните документи и стандарти.

Политическите процеси в България след 10 ноември 1989 г. позволиха да бъдат възстановени правата на българските граждани с турско етническо самосъзнание, засегнати от насилията по време на т.нар. възродителен процес. С решението от 29 декември 1989 г. бяха осъдени извращенията на тоталитарния режим и създадени условия гражданите да отстояват своите права въз основа на законите.

Парламентарният съюз за социална демокрация е за действителен плурализъм във всички сфери на обществения живот. В този смисъл той не е против съществуването на Движението за права и свободи като обществена организация дотолкова, доколкото то и неговите лидери не само декларират готовност да бъдат лоялни граждани, но и работят на практика в интерес на общата ни родина.

Но Парламентарния съюз за социална демокрация не приема легитимирането на Движението за права и свободи като политическа формация и отклонява опитите да се прехвърли отговорността за регистрирането на ДПС за участие в изборите през 1990 г. Фактическата регистрация бе извършена от съда, а политически това стана възможно в резултат на споразуменията от Националната кръгла маса, които позволиха участие в изборите на обществени организации и движения. За това настояваше СДС, тъй като в него членуваха формации с такъв статут.

Парламентарният съюз за социална демокрация е сериозно обезпокоен, че Движението за права и свободи на практика ограничава правата и свободите на граждани от български, турски, цигански етнически произход. То се стреми да монополизира политическия и икономическия живот в отделни райони на България. Фактът, че в някои части на страната за ДПС са подадени гласове, надхвърлящи резултатите от времето на тоталитаризма, говори, че ДПС чрез натиск върху вота на избирателите обсебва избора на гражданите с турско етническо самосъзнание за сметка на всички други политически партии.

Чрез проявите на свои членове и активисти ДПС упражнява натиск и върху коренно българско население в населени места, в които то е числено малцинство.

Тревога буди стремежът на ДПС да играе ролята на единствен защитник на всички граждани у нас, изповядващи исляма, независимо от етническия им произход. Емисари на движението оказват натиск върху самосъзнанието на българите с мохамеданско вероизповедание. Също такъв натиск за промяна на етническото самосъзнание се оказва и върху българските цигани.

Всичко това очертава ДПС като политическа организация с етническа и религиозна основа. Това е в пълно противоречие с Конституцията на Република България.

Интересите на България изискват широко национално съгласие, независима външна политика, осигуряваща национална сигурност, териториална цялост и суверенитет. Съотношението на политическите сили в парламента възлага сериозна отговорност за постигането на тези цели пред всички парламентарни формации и преди всичко пред очертаващото се парламентарно мнозинство на СДС в съюз и с решаващата подкрепа на ДПС.

Парламентарният съюз за социална демокрация никога не е слагал знак за равенство между ДПС и българското население с турско етническо самосъзнание. Демократическите процеси не са немислими без установяването на отношения на търпимост и толерантност в обществото. Ние ще отстояваме правата - политически, икономически, социални, културни - на всички български граждани. Затова не можем да си позволим да наблюдаваме безучастно как се нарушават правата на граждани на България и се застрашават нейните национални интереси. Етническите проблеми не трябва да бъдат елемент на политическо противоборство. Историята няма да прости това на никого.

София, 5 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 7 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

АПЕЛ "СПАСЕТЕ РУСЕ!" НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ И ОБЩЕСТВЕНИЯ СЪВЕТ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН ПРОТЕСТЕН ЕКОРОКФЕСТИВАЛ КРАЙ РУСЕ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

200-хилядното население на българския град Русе е подложено вече повече от десет години на варварски екологичен геноцид.

Химическият комбинат край съседния румънски град Гюргево системно обгазява българската територия с хлорни и други опасни за човешкото здраве и живот отровни газове. Пораженията за цивилното население на града са трагични - остри респираторни заболявания, хронични увреждания на белите дробове, особено тежки сред възрастните, жените и децата, многобройни раждания на бебета с генетични отклонения.

Комбинатът-убиец в Гюргево първоначално обслужваше нуждите на разпадналите се вече СИВ и Варшавски договор, днес продукцията му се ползва от редица водещи фармацевтични компании в Западна Европа, произвеждащи аналгин и аналгетици. Екологичните проблеми на Русе бяха основата за създаването на първите неформални граждански движения в България още през 1988 г., които по-късно прераснаха в масови протестни движения срещу тоталитарните комунистически режими на Живков и Чаушеску. През последните две години въпреки многократните обещания и разговорите между правителствата на Румъния и България трагедията на Русе продължава. Нещо повече, през последните дни и седмици честотата и интензивността на обгазяванията нарасна, а съдържанието на вредните и отровните газове в атмосферата над Русе надвиши неколкократно пределните допустими норми. Жителите на града отново страдат.

На 7 ноември т.г. (четвъртък) в България за пръв път ще се състои международен протестен ЕКОРОКФЕСТИВАЛ "СПАСЕТЕ РУСЕ!". Той ще пpодължи 12 часа на открито - на граничния пункт между България и Румъния край Русе. В него ще участват най-популярните български рокгрупи и изпълнители, гости от крайдунавските страни, от Западна Европа, САЩ и Канада. Покани за участие са изпратени до суперзвездите Стинг, Фил Колинс, Шиниъд 0’Конър, Стиви Уондър, Донна Самър и др.
Фестивалът ще бъде съпътстван от временно блокиране на движението през граничния пункт Русе-Гюргево по магистралата от Централна и Северна Европа за Мала Азия, Близкия Изток и Африка. Очаква се по същото време в предприятията и заводите на Русе да бъде обявена обща градска стачка, която да бъде подкрепена от синдикатите и в други градове.

Целта на протестния фестивал "СПАСЕТЕ РУСЕ!" е да привлече вниманието на световната общественост към страданията на русенци, към екоцида, извършван над мирни граждани в сърцето на Европа и на света в края на XX век. Участниците в него ще апелират за намеса на международните организации за спирането на комбината-убиец в Гюргево (до привеждането му в рамките на международните екологични стандарти), а към световните фармацевтични компании - за бойкотиране на продукцията му.

Инициатори за провеждането на протестния фестивал "СПАСЕТЕ РУСЕ!" са гражданските движения на лекарите, журналистите и майките русенки. Идеята е на фен-клуба на рок-група "Нова генерация". Фестивалът получи вече подкрепата на Зелената партия, Независимо сдружение "Екогласност", Движение "Гражданска инициатива", Конфедерацията на труда "Подкрепа", "Зелените патрули", Българския червен кръст, православната и католическата църква в Русе.

В специално създадения фонд "СПАСЕТЕ РУСЕ!" вече са събрани няколко десетки хиляди лева - дарения от фирми, предприятия и заводи от Русе и други градове в страната. Сумите от него ще бъдат предоставени за лекуването на пострадалите от обгазяването русенски деца, а гарант по провеждането на фестивала и реализацията на събраните средства е обществен съвет, съставен от видни български учени, лекари, музиканти, журналисти, политици и др.

Разчитаме на вашата подкрепа, пропагандиране и помощ.

Надяваме се и на вашето спонсорство и участие.

Спасете Русе и неговите деца!

София, 28 октомври 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 7 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ПРИЗИВ НА ЖУРНАЛИСТИТЕ ОТ В. "ПОДКРЕПА" КЪМ ВСИЧКИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ХЪРВАТСКО И НА ХЪРВАТСКИЯ НАРОД ОТ ВАРВАРСТВОТО НА ЮГОСЛАВСКАТА ВОЕНЩИНА.

Варварството на югославската армия в Хърватско продължава. Върху мирните жители на Вуковар се изсипва смъртоносна градушка от бомби, снаряди, мини, куршуми. Дубровник, перлата на Адриатика, е заплашен от унищожение. Вече не загиват единствено военни, възрастни, но и безпомощни старци, даже деца! Комунизмът напуска историческата сцена със злобна гримаса, готов да унищожи всичко - дори бъдещето на един народ. Готов е да прехвърли злокобната си, оставаща единствено пепел, хватка върху други народи. Удря часът на нашите братя от Македония! Сетне идва редът и на други...

Ние, журналистите от националния всекидневник "Подкрепа", чиято длъжност пред обществото е да го осведомява и да буди съвестта му, не можем да стоим безучастни свидетели. Затова откриваме тази подписка сред всички интелектуалци на България в защита на народите на бившата Югославска империя! Призоваваме сънародниците си, жителите на Европа, хората на света: на Балканите съществува един нов Кувейт. Ще позволим ли да загине? Присъединете се към протеста ни срещу безогледното избиване на невинни люде, срещу ликвидирането на човешката цивилизация, срещу съвременните комунистически хуни! Вярваме, че нашият глас няма да остане нечут. Защото в края на двадесети век Земята най-сетне трябва да се насити на кръв, разрушения и страдания. Човечеството трябва да заживее в мир. Децата на планетата имат това право повече от нас, възрастните. В Хърватско убиват деца, хора! Да спрем този геноцид, за да продължим живота си с чувството, че сме достойни, без да свеждаме очи от срам пред погледите на нашите деца.

Изпращайте вашите протестни писма до Народното събрание, до президента на Републиката, до Европейската общност, до посолството на Югославия и до редакцията на в. "Подкрепа".

София, 5 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 7 ноември - Следва предоставеният за рапространение пълен текст на:

ПРОГРАМНИ ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ (ЧАСТ ВТОРА) НА ПАРТИЯТА НА ЗЕЛЕНИТЕ ЛИБЕРАЛИ (ПЗЛ), ОФИЦИАЛНО РЕГИСТРИРАНА НА 29 АВГУСТ 1991 ГОДИНА.

Партията на зелените либерали смята за неприкосновено правото на всеки гражданин за безпристрастно и обективно правораздаване, чиито решения се диктуват единствено от законите на страната.

3.1/Необходимо е да се проведе окончателна деполитизация и кадрово обновяване на съдебните органи.

3.2/ Юридически и практически следва да се гарантира обективността на следствие и прокуратура, независимостта им от изпълнителната власт.

3.3/ Ще се застъпваме за незабавното приемане на специален закон, регламентиращ съдебното преследване на виновниците за националната катастрофа и екологичните престъпления.

4/ Ние сме за система за национална сигурност, основана върху принципите на разумната достатъчност, която ще защищава правата на гражданите и няма да ги накърнява.

4.1/ Целесъобразно е провеждането на цялостна реорганизация на полицията и специалните служби с оглед точното разпределение на компетенциите и пълномощията, ефективното използване на бюджетните средства и максималното съответствие на функциите им с новите условия.

4.2/ Препоръчваме създаването на екологична и данъчна полиция.

4.3/ Поддържаме мнението, че министрите на отбраната и на вътрешните работи следва да бъдат цивилни лица.

4.4/ Ние сме за постепенен преход към професионализация на армията, който би позволил по-висока степен на ефективност при осъществяване на функциите им. Налага се кадрово и длъжностно обновление на отделите за психологическа подготовка с оглед компетентното осъществяване на новите им функции.

4.5/ Смятаме, че са нужни гаранции за правата на военнослужещите. Съществува потребност от приемане на нова система от стандарти и норми за условията на живот, труд и отдих, както и минимално парично възнаграждение за военнослужещите.

5.1/ Партията на зелените либерали се обявява за единство на българската нация и цялостно възстановяване на българските национални и културни традиции.

5.2/ Българският език е официален език, задължителен за политическия живот, деловите контакти и междуетническото общуване.

5.3/ В същото време зачитаме етническата, културната и езиковата самобитност на всички български граждани, правото им на име, религия, използване на майчиния език в междуличностно общуване.

6/ Партията на зелените либерали е за външна политика, основана върху ценностите на хуманизма, либерализма и демокрацията, гарантираща националните интереси на България и осъществяваща се при стриктно съблюдаване на принципите и нормите на международното право.

6.1/ Ние отхвърляме войната като средство за разрешаване на международните проблеми и приемаме мира за планетарна ценност, без която е невъзможно оцеляването на човечеството.

6.2/ Ще поддържаме външна политика, съблюдаваща принципите на суверенитета, националното достойнство на всички страни, равноправието и взаимната изгода.

6.3/ Смятам, че уважението към правата и свободите на гражданите трябва да бъде неотменим елемент на всички международни контакти.

6.4/ Външната политика на България трябва максимално да съдейства за разширяването на връзките между различни страни, за свободния обмен на материални и духовни ценности и развитието на световното стопанство и търговия.

6.5/ Недопустимо е нашата страна да бъде поставяна в зависимост от други държави, каквито и да са те. Застъпваме се за постигане на гарантиран от международното право неутралитет.

6.6/ Смятаме за естествен процеса на все по-нататъшното сближаване на България с цивилизования свят. В този смисъл ние ще приветстваме нейното участие в европейския процес на интеграция, приобщаването и към икономическите, политическите, военните и други структури на европейските държави.

 

ПЪТЯТ КЪМ ЕКОЛОГИЧНА ИКОНОМИКА

Българското общество преживява една от най-тежките катастрофи в своята история. Задълбочава се икономическата, социалната, екологичната и нравствената криза, от която ще ни изведат само ускорени радикални промени. Предстои ни да се разделим безвъзвратно с тоталитарното минало и с наследството на комунистическото управление, но трябва да платим неговите дългове, да понесем неговите материални и социални щети. Трябва да разградим окончателно старата система и остатъците от нейните структури в икономическия живот. Независимо от съзнателните усилия и степента на лично участие на всеки български гражданин в този труден процес, всеки ще изпита лишения, терзания и несигурност. Това е неотменната жертва, която се иска от нас, за да стане България цивилизована демократична страна с просперираща икономика, за да се преобрази из основия нашият живот.

1/ Човекът като начало и цел, неразривната връзка между икономическата, политическата и личната му свобода, предприемчивостта, рискът за постигане на успех, правото за придобиване и свободно ползване на собствеността - това според нас е фундаментът на икономическия просперитет. Либералното пазарно стопанство е икономическата гаранция за правата и свободите на всеки гражданин. Негови неотменими компоненти са частната собственост, свободният пазар, личностната реализация. То представлява такава икономическа система, която гарантира свободната и пълноценна изява на стопанските възможности на населението, да обезпечи благосъстоянието на нацията. Качеството на живота следва да бъде резултат от личните и колективните усилия на хората, а не благодеяние от страна на държавата.

2/ Основа за изграждането на тази система представлява частната собственост, която се проявява в различни модификации - еднолична, кооперативна, акционерна, фермерска и др. Общинската и държавната собственост притежават регулиращи функции и могат да съществуват според тяхната обществена полезност, доколкото не ограничават правата на личността.

3/ Всички форми на собственост реализират своите възможности в икономическата дейност чрез регламентирани от закона взаимоотношения и лоялна конкуренция.

4/ Приоритетен елемент на предстоящата икономическа реформа е процесът на приватизацията. Ние препоръчваме балансирано разгръщане на различните модели на приватизация в зависимост от условията в различните сфери и възможностите на населението.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 7 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА) НА ДЕМОКРАТИЧНО ДВИЖЕНИЕ ЗА КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ.


ГЛАВА ТРЕТА - ЧЛЕНСТВО

Чл. 9. Членуването в движението е индивидуално и колективно. Членове на Движението могат да бъдат всички дееспособни български граждани с избирателни права без разлика на вероизповедания и етнически групировки, както и други българи с местожителство извън България, които декларират, че приемат програмата и устава и ще работят за осъществяване на целите и задачите му.
Допуска се колективно и индвидуално членство без оглед на партийна принадлежност, тъй като движението е СИМВОЛ И ПРОЯВА НА НАРОДНОТО ЕДИНСТВО И ИМА НАДПАРТИЕН ХАРАКТЕР.

Чл. 10. Членовете се приемат от секциите или от Общото събрание по тяхна писмена молба и с обикновено мнозинство. Молбите се подават до ръководството на секциите и се докладват на събрание на секцията или на Общото събрание.

Чл. 11. Всеки член има следните задължения:
1. Да спазва Устава на Движението.
2. Да работи по изпълнението на Програмата му.
3. Да изпълнява решенията на Общото събрание и ръководството на секцията.
4. Да пази имуществото на Движението.
5. Да пази чисто и свято името на Движението със своя морал и поведение в обществото.

Чл. 12. Всеки член има следните права:
1. Да избира и да бъде избиран в ръководните органи на Движението.
2. Да бъде предлаган като кандидат на Движението в местните и общите избори.
3. Да дава предложения и мнения за дейността на Движението.
4. Да иска и получава информация от всички органи и на всички нива в Движението.
5. Да ползва имуществото на Движението по установения ред.
6. Да пропагандира идеите на Движението и да привлича нови членове.

Чл. 13. Всеки член може да се прехвърли от една секция в друга по свой избор, за което писмено уведомява двете организации.

Чл. 14. Всеки член може да напусне Движението по своя воля, като изпрати известие до ръководството на секцията или до Управителния съвет.

Чл. 15. За груби провинения по член 11 събранието на секцията или Общото събрание на Движението може да изключва членове и без тяхното съгласие. Това става по предложение поне на трима членове, прието с мнозинство от 2/3 от присъстващите на събранието при предварително оповестен дневен ред. Изключваният член трябва да бъде писмено известен за направеното предложение най-малко една седмица преди насроченото събрание. Изключеният член може в едномесечен срок да направи писмено възражение до Управителния съвет и до Контролно-ревизионната комисия. Ако решението се потвърди, той се счита за изключен.

 

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА - СЕКЦИИ

Чл. 16. Секцията се състои най-малко от петима членове и се образува на териториален принцип. Секциите се създават или утвърждават от Управителния съвет, който й делегира съответните права.

Ако броят на членовете на Движението е под 500 души, създаването на секции не е задължително.

Чл. 17. За колективен член на движението може да бъде приета всяка обществено-политическа организация в страната, като взаимоотношенията между нея и движението се уреждат по съвместно утвърден статут. Ако броят на членовете е повече от 5, тя получава статут на секция.

Чл. 18. Секциите избират председател, секретар и при необходимост секционен съвет и касиер.

Чл. 19. Решенията на Управителния съвет са задължителни за секциите.

Чл. 20. Секциите редовно информират по определен ред Управителния съвет за своята дейност.

Чл. 21. Решението за разформиране на секция може да бъде взето само от Общото събрание с мнозинство от 2/3 от присъстващите.

 

ГЛАВА ПЕТА - УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

Чл. 22. Управителният съвет се избира в състав до 11 души, които се избират от Общото събрание за срок от 2 години. За член на Съвета може да бъде избран и неделегиран член на Движението.

Чл. 23. Никой не може да бъде избран за член на Управителния съвет за повече от три поредни мандата.

Чл. 24. Управителният съвет избира своите трима съпредседатели и касиер на движението чрез тайно гласуване за съпредседателите и явно за касиера с обикновено мнозинство. Съставът на съвета се утвърждава от Общото събрание.

Чл. 25. Управителният съвет се свиква от съпредседателите поне веднъж месечно. Първото заседание на съвета се провежда до една седмица от избирането му. Председателстващ е най-възрастният член. На това заседание става и изборът на трима съпредседатели.

Чл. 26. Заседанията на Управителния съвет са законни, ако присъстват 2/3 членовете му. Решението се приема с обикновено мнозинство при явно гласуване, освен в случаите, предвидени в Устава. Заседанията на съвета са открити за членовете на Движението като наблюдатели.

Чл. 27. Управителният съвет или отделни негови членове могат да бъдат освободени и преди изтичане на мандата им в случай на
1. Нарушаване на изискванията на Устава или закона.
2. Неизпълнение решенията на Общото събрание.
3. Злоупотреба с предоставените им права.

Чл. 28. Задълженията на съпредседателите са:
1. Събират Управителния съвет на заседание.
2. Ръководят заседанията на Управителния съвет.
3. Представляват Движението пред всички физически и юридически лица.
4. Събират и съхраняват всички предложения за работа на Движението и ги предлагат за обсъждане на Управителния съвет.
5. Отговарят за съхранението на протоколите от заседанията, архива и кореспонденцията на движението.
6. Осигуряват свободен достъп на всеки член на Движението до архива.
7. Пазят печата и символите на Движението.
8. Координират дейността на Управителния съвет.

Чл. 29. Управителният съвет има следните функции:
1. Представлява Движението съгласно Устава.
2. Обсъжда и решава всички неотложни въпроси между заседанията на Общото събрание.
3. Следи за изпълнението на решението на Общото събрание.
4. Подготвя и свиква Общото събрание.
5. Прави предложения за промени в Устава и Програмата на Движението и оформя нормативно тези промени.
6. Изготвя текущи програми и координира и контролира дейността на секциите.
7. Осигурява необходимите за дейността на Движението средства.
8. Управлява имуществото на Движението.
9. Утвърждава нови и разформирова стари секции.
10. Утвърждава изключването от Движението.
11. Изгражда предизборни платформи.
12. Избира говорител на Движението.
13. При отсъсъствие на съпредседателите избира свой член да представлява Съвета и Движението.
14. Формира постоянни и временни комисии.

/Пресслужба "Куриер"/

10:40:21

07.11.1991 г.

Редактор: Нина Гаврилова

Технически изпълнител:

Емилия Генадиева

Комплексна обработка:

Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!