7 декември 1995


София, 7 декември 1995 година
Брой 240 /1541/

Редактор: Нина Гаврилова


София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ И НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ АЛИАНС.


България е в опасност. Застрашено е физическото оцеляване на нацията, материалното и духовното й развитие.

Все по-голяма част от народа живее под прага на социалната, дори и на физическата бедност. За сметка на това едно малцинство - хищно и безскрупулно - заграбва националното богатство. Пред очите ни израства мафиотска прослойка главно от средите на бившата номенклатура и органите на Държавна сигурност. Тя се сраства с управлението и вече предявява претенции за ръководство на държавата.

Българската социалистическа партия /БСП/, наследник на бившата комунистическа партия, независимо от социалните си лозунги все повече се очертава като партия, свързана с този мафиотски капитал, който унищожава зараждащия се с много труд и усилия дребен и среден бизнес. Приетият още при управлението на Андрей Луканов псевдолиберален, драстичен антисоциален модел на промяна, провеждан и досега, води страната към все по-голямо обедняване, безработица и инфлация. Престъпността - икономическа и срещу личността - се шири неограничено. Живеем в страх, зад железни решетки по прозорците и вратите, сякаш символ на прехода, който ни обещават управниците.

Обслужвайки конюнктурните си изборни интереси, БСП стигна до ксенофобия, граничеща с расизъм и създаваща предпоставки за провокиране на етнически конфликти.

В страната се шири необезпокоявана престъпност и корупция. Ако за компрометирането на понятието социализъм бяха необходими 45 години, само пет стигнаха, за да се разколебае сериозно вярата на обществото в демокрацията и гражданското общество. Отчаяните хора, които, притискани от безработица, инфлация, несигурност за собствеността си и живота си, виждат спасение в "силната ръка", стават все повече. Безразсъдната политика на политическия елит през последните години създаде предпоставки и за "кафяв" изход от възникналата ситуация. Издръжливостта на българите в екстремални ситуации е пословична, но не безгранична...

Алтернативата на днешното състояние на страната се нарича социалдемокрация - истинска и неподправена. Наше верую са трите принципа:

Свобода, което днес означава:
- свобода при избора за реализация на личността;
- свобода на мисълта, словото и духа;
- свобода от насилие и страх;
- отхвърляне на монопола върху медиите, чийто и да е той.

Справедливост, което днес означава:
- гарантирано право и възможност за всеки, независимо от материалното му положение, да има достъп до общонационалните материални и духовни, социални ценности - здравеопазване, образование и други.

Солидарност, което днес означава:
- стародавната християнска повеля "обичай ближния си";
- синдикална защита и организиране в истински кооперации за защита от набезите на спекулативния капитал.

В името на България, на нейния материален и духовен просперитет, изпълнителните бюра на двете социалдемократически партии предлагат на националните си комитети да разгледат и приемат създаването на Социалдемократически алианс /СДА/.

Социалдемократическият алианс е призван да обедини усилията на социалдемократите за прокарването на техните идеи в българския парламент. СДА ще спомогне за по-пълното представяне на българската социалдемокрация на международното поле.

За осъществяване на целите на СДА изпълнителните бюра на двете партии предлагат на вниманието на двата национални комитета учредителна декларация и статут на същия.

София, 6 декември 1995 г.

ЗА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ:
Иван Куртев

ЗА БЪЛГАСКА
СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ:
д-р Петър Дертлиев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВЪРХОВНИЯ ПАРТИЕН СЪВЕТ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ /2 ДЕКЕМВРИ 1995 Г., СОФИЯ/, ПО ПОВОД ИЗБОРИТЕ ЗА МЕСТНА ВЛАСТ.


Изборите за местна власт промениха политическата обстановка в страната. Върховният партиен съвет /ВПС/ смята представянето на Народния съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическата партия, за успешно. Цени взаимодействието със Земеделския съюз, което има както корени в миналото, така и политическа перспектива. Коалицията е единствената политическа сила, увеличила броя на своите гласоподаватели. Това бе постигнато въпреки голямата пасивност на избирателите. До голяма степен действията на бившите комунисти, особено в малките градове и в селата, върнаха страха като политически фактор. Наша задача е да помогнем на хората да го преодолеят.

ВПС оценява положително политиката на Централното и на местните ръководства на ДП, включително и това, че не се спряха само на партийни кандидатури, а издигнаха за кандидати за кметове и за общински съветници изявени личности. С това бе дадена възможност за разширяване на влиянието на Народния съюз и бе доказано, че не двупартийният, а многопартийният модел ще доведе до установяване на същинска демокрация в страната.

ВПС препоръчва спазваният в две изборни кампании дух на толерантност и коректност да се запази и изразява съжаление, че този тон не е в стила на нашите естествени партньори. Някои лидери от Националния координационен съвет /НКС/ чрез печата продължават да водят крайно некоректна, недостойна и яростна кампания най-вече срещу Демократическата партия.

ВПС преценява изборите за местна власт като връхна точка в успеха на управляващата партия след Избори’94. Пресичането на тази тенденция може да бъде постигнато на изборите за президент. Поради това Демократическата партия се обръща към съюзниците от БЗНС, както и към СДС, ДПС и всички демократични политически сили да подкрепят кандидатурата на сегашния президент на страната д-р Желю Желев. Със своята държавническа дейност, особено през последните две години, той разшири обществената си подкрепа. Той доказа, че е обединителната фигура в демократичната общност.

ВПС смята за недопустимо националните символи на страната да бъдат предмет на политическа конфронтация. Гербът на държавата трябва да изразява уважение към България, към нейното минало и настояще, да символизира приемствеността в нашата държавност. Ние сме за коронован лъв, защото това показва нашата принадлежност към европейската цивилизация.

ВПС задължава Централното бюро на Демократическата партия да положи всички възможни усилия за подобряване на организационното състояние на партията. Необходимо е привличането на повече млади хора. Това ще е гаранцията за по-нататъшния успех както на Демократическата партия, така и на Народния съюз, а и на демокрацията в България.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СЕКРЕТАРИАТА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ДО ГЕНЕРАЛНИЯ ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ПО ПОВОД ПРОТЕСТНАТА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЖУРНАЛИСТИ ОТ ПРОГРАМА "ХОРИЗОНТ" НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО СРЕЩУ ОПИТИ ЗА НАМЕСА И ЦЕНЗУРИРАНЕ НА НЯКОИ ПРЕДАВАНИЯ.


УВАЖАЕМИ Г-Н ТУНЕВ,

Ръководството на Съюза на българските журналисти /СБЖ/ се запозна в някаква степен с настъпилата криза в поверената Ви институция. С пълно съзнание сме, че не можем да стигнем до всички детайли, да изчерпим цялата разнородност от мотиви и интереси, движещи подписали и неподписали - една широка гама - от най-високи стремежи до чисто практически съображения. Вероятно цялата истина не е притежание на нито една от страните, нито всичко негативно оцветява само една от страните.

Но едно нещо е ясно. Спорът, протестът, конфликтът не биха възникнали, ако не са налице примери, факти и рецидиви, които говорят за външно давление в една институция, която освен че е национален информационен институт, е и творческо гнездо, в което работят колеги журналисти и мнозина от тях по законите на персонифицираната журналистика дават облика на медията. Не Българското национално радио /БНР/ е първата институция от този вид, нито сме първата страна в света, където между лицата от микрофона, познати на страната, и вътрешната йерархия възникват противоречия. Защото е очевидно, че тук журналистът е поставен в двойствено положение. Той е както наемник в държавна институция, така и творец със самочувствие, собствено кредо и специфичен почерк. Той не е винтче от тривиална административна машина и технологията на неговото управление трябва да държи сметка за това.

Правилата за работа в БНР са задължителни за всеки! Те трябва да бъдат изпълнявани от всички, йерархията трябва да бъде спазвана. Но правилата трябва да отчитат и спецификата на личния творчески труд на журналиста, трябва да пазят достойнството му, неговата свобода, да гарантират правата му.

Ако тези правила са лоши - да се подобрят. Ако са нужни нови нормативи - да се създадат. Ако законът, който сега се кове, трябва да закрепи всичко това - да го фиксира категорично.

Но е недопустимо вече, след като сме направили първите крачки към гражданското общество, да се спъваме в управленски и междуличностни препятствия, които от професионалната неразбория водят до разцепление на колективите, създават поводи на политиците да търсят дивиденти, да се "стрелят" един други, ползвайки нашите колеги журналисти за мюрета.

Против всичко това СБЖ се обявява категорично, вземайки повод от случилото се в радиото и екстраполирайки го върху цялото поле на българската публицистика. Искаме да напомним, че съюзът защитава журналистите като физически лица, като личности и се стреми да отстоява техните права и достойнство. Смятаме, че по пътя на диалог и разумен подход противоречията могат да бъдат преодолени.

Използваме случая да Ви кажем като синдикат на българските журналисти и за нерадостното състояние от прилагането на колективния трудов договор в БНР. Разполагаме с достатъчно факти и сведения, които говорят за произволно нарушаване на клаузи от този договор от страна на ръководството. Сега, когато се водят преговори за сключване на нов колективен трудов договор, сме длъжни да Ви обърнем внимание, че тормозът, на който са подложени колеги с доказани качества /назначавани на недопустимо кратки срокове, за да треперят за хляба си/, трябва категорично да престане.

Апелираме към Вас да сключите достоен договор с достойни хора - колеги, съответстващ на гражданското общество.

София, 29 ноември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ПЛАТФОРМА НА ДВИЖЕНИЕ "НЕУТРАЛНА БЪЛГАРИЯ". ОРГАНИЗАЦИЯТА Е РЕГИСТРИРАНА ПО ЗАКОНА ЗА ЛИЦАТА И СЕМЕЙСТВОТО НА 20 НОЕМВРИ 1995 Г.


//////////ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ СТАБИЛНА И ПОЛИТИЧЕСКИ НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ, ЗА СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ, ЗА ДОСТОЙНО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ, ЗА СПОКОЙНИ И СИГУРНИ СТАРИНИ НА НАШИТЕ МАЙКИ И БАЩИ, ЗА СИЛНА АРМИЯ - ГАРАНТ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ.////////


НАШИТЕ ЦЕЛИ СА:

1. Равноправно интегриране в общоевропейските и световните политически и икономически структури.

2. Стриктно изпълнение на международните договори, зачитане на териториалната цялост и съществуващите граници, свободно движение на хора, идеи и капитали, срещу дискриминационни политика спрямо граждани и интереси на Република България.

3. Изграждане на благоприятен вътрешен и външнополитически климат, съживяване и трайно развитие на българската икономика и култура, борба с престъпността и корупцията.

4. Превръщане на България в сигурен и стабилен партньор за международни инвестиции и капитали.

5. Утвърждаване на България като активен външнополитически партньор, като фактор за добросъседство и сътрудничество на Балканите, деен участник в европейските и световните мирни процеси. Динамично и взаимноизгодно развитие на икономическите и политическите връзки с Русия и страните от ОНД и от Източна Европа.

6. Неучастие на България във военни блокове и съюзи. Неучастие във военни конфликти между други държави. Развитие на военно сътрудничество и гаранции за неутралитет и сигурност на Република България на двустранна и многостранна основа.

7. Непредоставяне на територията на България за чужди войски и бази.

8. Усъвършенстване на армията и въоръженията и укрепване на военнопромишления комплекс съгласно българските традиции и най-новите световни тенденции с оглед националните интереси на Република България.

Движение "Неутрална България" /ДНБ/ е за активен неутралитет, за независима вътрешна и външна политика, за партньорство, гаранции и сигурност в името на националните интереси и стабилността на Балканите, Европа и в света.

ДНБ е за запазване и динамично развитие на потенциала на България като естествен географски кръстопът, за използване на националната сила в интерес на българина и неговото благоденствие.

ДНБ разчита на патриотизма, морала и на здравия разум на гражданите на Република България и на българите извън родината, за които България е над партии, коалиции, користни интереси.

ДНБ открива подписки за членове на движението и за провеждане на референдум с цел обявяване на Република България за неутрална държава и конституционно гарантиране на вота на народа.

ДНБ - национален и обществен гарант за провеждане на политика на активен неутралитет на Република България.

СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Любомир Шопов,
Красимир Ивайнджийски

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИКО-ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ "ВСЯКО ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ Е ПРЕДПОСЛЕДНО" НА КЛУБ "СОЛИТОН".


Ако изпитвам известни угризения, когато употребявам думата "олигофрен", те са свързани с отношението ми към нашите деди, с отношението ми към дядо Йосиф. Категорично заявявам, готов съм да се поклоня пред гроба на дядо Йосиф Соколски! Та той е гигант в сравнение с хора като "философа Желев" или "явочника Ф. Д."! И как не! Поведението на дядо Йосиф в Рим, самочувствието на дядо Йосиф на срещата с папата изобщо не подлежат на сравнение с поведението на Желев и Ф. Д. Достатъчно е само да си спомним доскорошните изявления на двамата относно "българската следа" по въпроса за атентата срещу папата. Как може човек, който има претенции за политик, да си помисли дори, че ние, българите, можем да си позволим ролята на екзекутори на папата? С какъв "актив" влезе Ф. Д. в ролята си на "лидер" на СДС? С една явочна квартира. Ами Желев? Бил спорил с Ленин по въпроса за материята. Боже мой! С кого и за какво? За сведение ще съобщя, че дядо Йосиф на млади години се е подвизавал като Стоян войвода. Казано на днешен език, бил е нещо като борче-рекетьор. Понатрупал пари и построил Соколския манастир. (Нищо ново под слънцето, г-н Павлов!) Както и да тълкуваме думата "отвличане", трябвало да го "отвличат". Макар и неграмотен, дядо Йосиф е бил личност. Тодор Икономов е оставил ясни свидетелства за неговото огромно желание да се върне в България. Е, той е станал жертва на голямата игра, но можем ли да го виним за това. Можем ли да го виним, като имаме предвид на какви хора е попаднал - най-изисканата руска и западна агентура! Какво правят неговите "наследници" днес? Вместо да се извинят на милионите излъгани хора, вместо да поискат прошка, Желев и Ф. Д. упорито повтарят глупостите, които приказват от 1989 г. насам. Повтарят ги днес, когато и врабчетата по жиците разбраха истината за "демократичния процес", разбраха политическия фарс.

Доказателствата за "олигофренията" на днешните "демократи" са толкова много, че няма да ми стигне цял вестник да ги опиша.

Думата "олигофрен" може да се замени с думата марионетка, но само отчасти. "Олигофренът" е винаги марионетка. Марионетката невинаги е "олигофрен". Ще дам пример.

По едно време по БТ вървеше куклено шоу, в което героите бяха някои политици, бивши и настоящи. Това шоу завърши безславно. Защо? Такива спектакли има и на Запад. Герои са Рейгън, Маргарет Тачър и други известни политици.

Ето обяснението на този феномен.

Политиката е вид театър. Малко или много този театър е марионетен. Когато на Запад представят политическо куклено шоу, се търси ефектът на контраста. Добре платеният гражданин на Америка или Англия се забавлява с кукленото шоу и това подсилва впечатлението му за истинност на политическата игра. Ефектът у нас е точно обратен. Едва преживяващият българин възприема спектакъла с куклите като истински. Впечатлението му, че нашите политици са марионетки, се засилва. Именно "обратният ефект" реши съдбата на това нововъведение у нас.

По-съществен е въпросът, свързан с твърденията ми, че днес няма достоен заместник на Драган Цанков, че няма да имаме нов Стамболов. За съжаление е така. След 45 г. "руско присъствие" в България нещата са коренно променени. Руската агентурна мрежа в България днес е толкова гъста, че е напълно отпаднала необходимостта от хора като Драган Цанков. Руската агентура е разположена по "високите етажи" и е без конкуренция. Нещата от времето на дядо Йосиф са толкова променени, че митът за американски шпиони в България е смешен. (Признавам, много ще ми дойде специализация в области като "археология" и "антропология".)

Когато през 1888 г., вече "русофил", Драган Цанков пише на руските си господари доклад за състоянието на нещата в България, за готовността на агентурата да подготви и да извърши политически преврат, той отбелязва следното: "Насочвайки се към елементите, длъжни главно да способстват за приключването на кризата, ние ще посочим:

1. Емигрантите на брой около 500 души, разпръснати из различни държави. 2. Цялото духовенство. 3. Голям брой чиновници и учители или доброволно излезли в оставка, защото не желаят да служат на враждебно на Русия правителство, или уволнени от служба от правителството поради своите симпатии към Русия. 4. Хиляди избити, заточени и държани из затворите и накрая 5. Огромната народна маса, която винаги е възлагала най-добрите си упования и надежди на Русия."

Очевидно Драган Цанков се е престарал малко, но не можем да не се впечатлим от т. 2. - Цялото духовенство (!).

Огромна е "заслугата" на католика, на униата Драган Цанков за унищожаване на Българската екзархия в нейния зародиш. С първите си действия след Освобождението в "качеството си на началник на Българската църква" Драган Цанков се стреми да принизи влиянието на Екзархията не само в политическите граници на България - граници, определени от Берлинския договор, но и в рамките на етническите граници на България - граници, определени както от фермана на султана от 1870 г., така и от Санстефанския договор. Присвоявайки си, грубо нарушавайки конституцията, ролята на кадровик и уредник на църквата, Драган Цанков гордо написва т.2 от своя доклад. Атаката срещу Екзархията в този важен исторически момент може да се сравни само с действието на Берлинския договор относно стесняването на политическите граници на България.

По този повод през 1889 г. В. Теплов пише: "Така със своите действия Драган Цанков се е старал единствено да омаловажи достойнството на Екзархията и да скъса естествената връзка между трите български области, което, разбира се, не е могло да не се отрази пагубно и на тяхното политическо бъдеще."

Никакви приказки за "криволиченията на този истински патриот" не мога да приема. Линията, следвана от "шмекера" Драган Цанков, винаги е съответствала на интересите на Русия. Тук той никога не е допускал "криволичения". На съвестта на Драган Цанков тежат бунтове, преврати, тежат реки от кръв. На неговата съвест тежат редица показни убийства, целящи пълната зависимост на България от руския император. Макар и да няма все още публикувани документи за убийството на Стефан Стамболов, логиката показва, че и Стамболов е станал жертва на руската имперска политика, услужливо провеждана от хора като "русофила" Драган Цанков.

Защо все пак са публикувани документи, показващи агентурната дейност на Драган Цанков? Вече казах. Това е един от похватите за внедряване на новата агентура. Новите агенти - Георги Димитров, Васил Коларов и техните "колеги" от болшевизиралата се БКП
компрометират старата, провалила се вече, или "непослушна" руска агентура и довършват работата на предшествениците си. Новите агенти услужливо "принасят в жертва пред олтара на болшевизма" всеки, който не е съгласен с болшевишката доктрина, всеки, който не иска да стане предател. Пътят е чист. Днес г-н Козирев може спокойно да заяви: "България е в приоритетите на външната политика на Русия от векове и за векове." И за да стане ясно на всички какво значи това, г-н Козирев връчи публично "повиквателна" на Жан Виденов. Е, Желев се прави на мъж и протоколно смутолеви нещо, но това е част от играта.

Днес, както казах вече, нещата са различни. Русия дава "генералната линия". Тукашните мекерета я "претворяват в живота". Интересно е да разкажа няколко епизода от пребиваването ми в СДС. Тези епизоди показват как се "вземат решения" в СДС. Ще разкажа за едно важно събитие - гладната стачка на 39-те през 1991 г. За тази стачка имам "вина" и аз.

През юни 1991 г., когато част от депутатите на СДС бяха напуснали парламента, когато другата част от депутатите на СДС ясно даде да се разбере, че ще подпише "третата червена конституция", многократно съм говорил с Александър Йорданов, със Стефан Савов, с Елка Константинова да поискат референдум за конституцията. Смятах това за изключително важно не само поради договореностите на "кръглата маса", не само поради текста на американския проект за конституция, но и поради дълбокото ми убеждение, че след 45 г. комунизъм народът трябва да се произнесе по такъв важен акт. Постепенно разбрах, че споменатите лица нямат нагласа за това въпреки демонстрираното от тях несъгласие с текстовете на конституцията. Когато бе обявено, че подписването на конституцията ще стане по-рано, на 12 юли, разбрах, че трябва да действам. Бях сигурен в намеренията на моите колеги и реших да ги подложа на последен тест. На 6 юли 1991 г. ръководството на Нова СДП прие един текст за проект на декларация на НКС на СДС, който предложих на заседанието на НКС на 8 юли. В тази проектодекларация се обосноваваше искането за референдум за конституцията. При четенето на текста Георги Марков ("Николай") в типичния си стил ме прекъсна няколко пъти, клакьорите започнаха да шумят, а по-късно да крещят нещо в знак на несъгласие. Ф. Д. ме погледна многозначително и трябваше да се откажа от прочитането на текста. След заседанието на НКС, виждайки, че нищо не можем да направим, Васил Михайлов предложи да отидем при Коце Тренчев за съдействие. Там беше Бойко Пройчев. Обяснихме му каква е работата. Той обеща да говори с Тренчев. И ето го самия Тренчев. Няма да обяснявам целия ни разговор, но Коце възприе идеята и още същия ден привечер се появи по БТ и ясно заяви, че "Подкрепа" настоява за референдум. Отправи и няколко закани в типичния му за времето стил. Бях много възбуден от развоя на събитията и късно вечерта минах през кабинета на Ф. Д. Имах чувството, че там е паднала бомба. Настроението на Ф. Д. силно контрастираше на моето. Стана интересен разговор, от който разбрах, че Филип е много уплашен. На другата сутрин отидох рано в СДС. Там заварих Савов, Мишо, Елка и други от "39-те". Всички бяха много възбудени. Мишо - на границата на истерията. Говореше доста несвързано и искаше "да ги подкрепим". Савов патетично заяви, че ще отиде на тревата и ще лежи там "докато умре". Постепенно разбрах за какво става въпрос. "39-те" искаха да ги подкрепим в гладната им стачка. Основното искане на "стачниците" бе (О, Боже!) референдум за конституцията. По това време вече бях много "пекан" и веднага разбрах на какво се дължи "героизмът" им. Действията на Тренчев изненадаха кукловодите. За една нощ моите "колеги" си бяха променили коренно становището по въпроса за референдума. Инициативата за референдум трябваше да бъде "иззета" от "непослушната" "Подкрепа" и предадена в "добри ръце". Така и стана. Постепенно "стачниците" забравиха за основното си искане и обявиха победа. Ще има нови избори!

Какво е станало през онази нощ? Кой е задействал "механизма" за "вземане на решения" в СДС? Не зная. На тези въпроси друг трябва да отговори. Зная, че Йордан Василев е съобщил в БТА за гладната стачка рано сутринта, преди събитията в СДС.

При тази операция Ф. Д. беше много активен. Смятам, че провалянето на искането за референдум бе първият му сериозен изпит като "политик". Той го издържа успешно. Това реши бъдещето му. Ще разкажа за други два случая на "вземане на решения" в НКС. Първият случай е свързан с вота на доверие към правителството на Ф. Д. Михаил Неделчев не е точен в интервюто за в. "Стандарт". Вярно е, че Костов се появи в НКС и подкрепи Филип. Но не е вярно, че се е установил "трагичен консенсус". Защитих тезата на НСДП, че не трябва да искаме този вот. Логиката беше елементарна. Щом не признаваме "македонската афера" на Косьо Мишев, не е логично да искаме вот на доверие. Обратното означава, че си признаваме гафа с Македония. На наша страна бяха още няколко от по-малките партии. Ние отстоявахме докрай нашата позиция, но въпросът отново бе решен на друго място. Наистина, Мишо е прав, до гласуване не се стигна. Това бе обичаен трик на "психотерапевта". Другият случай е свързан със съставянето на програмата за първата (и май единствена) теоретична конференция на СДС. Инициатори на тази конференция бяхме ние - НСДП. Идеята ни - проста. Крайно време е да говорим спокойно, без емоции, по основни въпроси на политиката на СДС. Кои сме ние? Какво искаме? Чии интереси защитаваме? Какво сме правили досега и какво ще правим в бъдеще?

Бях говорил с Ренета Инджова да изнесе доклад по въпросите на приватизацията и икономическото състояние на страната. В този доклад Инджова щеше да говори и за начините на "изпомпване" на държавната собственост от частни фирми. НСДП прие идеята. Нещата бяха в ход. И изведнъж медиите се намесиха. Започнаха клюките. Костов - колега на Инджова от Центъра по идеологически дисциплини при ВМЕИ "В. И. Ленин" - отново се появи в НКС. Започна атака срещу Инджова. "Коя е тя?" "Тя е от другия лагер!" Наложи се да припомням, че тя е в Агенцията по приватизация от квотата на СДС. Веднага се намери "отговор". Там била по предложение на Мичковски. Той - вече "отлюспен". Костов победи. Докладът на Инджова бе отхвърлен. Впрочем Костов не знаеше, че стреля напразно. Инджова, притеснена от внушенията в медиите, вече се беше отказала. Исках само да завърша поредния тест.

Това е само една малка част от премеждията ми в СДС. Не съм правил записки. Всичко е в главата ми. Десетки са случаите, които са оставили дълбоки следи в съзнанието ми. Мога да обясня с подробности как Ф. Д. "защити" тезата за пропорционална система за изборите през 1991 г. - система, която предопредели фиаското на СДС след "победата". Спомням си, че на заседанието на НКС заявих, че това е първото предателство от новия цикъл предателства към каузата, заявена от СДС. Мога да обясня как Ф. Д. защити Христо Иванов (агента "Александър"), когато последният зад гърба на НКС и Ф. Д. (кой знае?) подписа компрометиращи СДС документи. Мога да обясня как бе съставен кабинетът на Ф. Д. в кръчмата на Васил Велинов на ул. "Узунджовска", как Луджев стана военен министър и пр. Мога да обясня защо Ф. Д. се скара последователно с Луджев и Пушкаров, с Тренчев и накрая с Доган.

Всички тези "провали" се обясняват с едно нещо. Някой има интерес в България да няма истинска власт. Всичко, което ставаше в СДС през този период, бе подчинено на идеята да се създаде такава обстановка, че да се прикрият истинските цели по създаването на СДС, всичко да се обяснява с "олигофренията". В същото време бяха хвърлени огромни усилия, предимно чрез медиите, за да се прикрие истинската причина за тази "олигофрения".

Надявам се, че този текст ще бъде полезен за всеки мислещ човек, за всеки, който е доловил истината за процесите в България, независимо дали е бил вътре в играта, или е наблюдавал отстрана.

Надявам се, че този текст ще обясни истината и за БСП. Не се иска много ум, за да се разбере, че след своята "победа" БСП все повече прилича на СДС. Е, има и разлики, но те се обуславят от различните етапи на процеса на "демократизация". Оказва влияние и традиционната дисциплина в редиците на "комунистите", но в случая тя като че ли повече пречи.

Слава Богу, досега "олигофренията" бе проявена предимно във вътрешнополитически план. Изтръпвам пред мисълта, че хора като "манекена Агов" ще "решават" външнополитически въпроси. Защо те няма, дядо Йосифе? Бог да пази България!

Прав е Тончо Жечев, като казва: липсата на консервативна традиция в България е наша трагедия. В светлината на нашия опит, бих добавил. Тази липса не е случайна. Тя се определя от "правото" на великите сили да си играят със съдбата на народи като нашия. Тази липса се определя от изкуствено въвеждания отвън краен радикализъм. Това води до периодично изтребване на българския гений, който възкръсва отново всеки път, когато сме оставени поне за малко без "опека". За учудване на всички!

P.S. Текстът нямаше да добие този вид, ако не бе безкористната и компетентна подкрепа на двама души - Владо Кемилев и историка Стоян Трендафилов. Първо искам да благодаря на тях.

Благодаря също и на професорите Тончо Жечев и Андрей Пантев, които проявиха интерес към труда ми и така усилиха увереността ми да пиша.

Благодаря и на всички, които ме подкрепиха с материали, информация, критични бележки и най-вече с търпението си.

София, 1-16 септември 1995 г.

Иван Ценов

/Пресслужба "Куриер"/


14:30:00
07.12.1995 г.


Редактор: Лилия Томова
Технически изпълнители: Цвета Иванова
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!

 

♦ Коментирайте на страницата на Омда във Фейсбук