7 декември 1993


София, 7 декември 1993 година
Брой 239 /1027/


София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНСТИТУЦИОНЕН ФОРУМ ЗА ДОКЛАДА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, ПРОЧЕТЕН НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ДПС.


Ръководството на Конституционен форум в съответствие със своите анализи за ролята на Движението за права и свободи /ДПС/ в живота и политиката на съвременна България констатира:

Арогантно господарско отношение към официалните държавни институции на Република България. То достига своя връх в наглото заявление на г-н Доган, че ще се разпорежда самолично със съдбата на част от българското население, и то за сметка на националната сигурност на България.

Изопачено недостойно изтъкване на ДПС като главна сила на прехода и като етническа партия със световен принос, игнориращо националните ни усилия и достойнства.

Липсата на каквито и да било реакции на президента, на правителството и на парламента срещу откритата атака и заплахите на турската етническа партия срещу националната сигурност показва колко дълбоко българските държавници са чужди на националния интерес и как поставят своите властнически амбиции над единството и сигурността на България.

Патриотичната общественост не може повече да търпи политическата лудост на една чужда на българската държавност парламентарна сила, нито да се помирява с управници, които разпиляват националното достойнство, изменят на принципите на демокрацията, продават България.

София, 6 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ГАРАНЦИЯ, МИР, ХЛЯБ". Документът е адресиран до Министерския съвет, до всички стачкуващи структури и до средствата за масово осведомяване.


Националният стачен комитет на Националната синдикална федерация "Гаранция, мир, хляб" /НСФ "Г М Х"/ още през март предупреди, че г-н Беров тласка страната към мизерия. Вече всички са убедени, че социалната политика, която се води, задълбочава социалното разслоение и натрупва огромни напрежения в обществото. Нерешени остават проблемите на основни отрасли в добивната и военната промишленост, енергетиката, транспорта, селското стопанство и др. Загъването на рудодобива, оловното производство, международния транспорт и др. ставаше с активното участие и на лидерите на КТ "Подкрепа". Демагогията и сега е в основата на действията на т.нар. Синдикална миньорска федерация /СМф/ "Подкрепа", които използват трагедията на миньорите от басейна "Горубсо" за решаване на "свои" задачи.

Ето защо Националният стачен комитет на НСФ "Г М X", като се дистанцира от демагогията на корумпираните синдикални лидери на СМФ, категорично подкрепя справедливите искания на миньорите и настоява "правителството на мизерията", ако е нескопосно да се справи - да отърве страната от себе си.

Ние се обръщаме към всички миньори да се включат в солидарни стачни действия. Национална синдикална федерация "ГМХ" няма да остане безучастна, защото нерешените проблеми на нашите структори са не по-малко.

София, 6 декември 1993 г.

СЕКРЕТАР НА НСК: В. Петков                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НСК: Камен Гълъбов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРИ ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИ "БАЛКАНСКИ БАСЕЙН" - АД, СЛИВЕН. Документът е адресиран до председателя на Народното събрание и до председателя на Министерския съвет.


ГОСПОДА,

На събрание на синдикалната организация, проведено на 30.11.1993 г., бе разгледано решението на Националния стачен комитет /НКС/ при федерация на независимите синдикати на миньорите /ФНСМ/ за обявяване на национална стачка в миннодобивната промишленост и Основните искания на работещите в рудодобива.

След станалите разисквания събранието взе следните решения:

1. Подкрепя справедливите искания на колегите от рудодобива.

2. Настоява Комитетът по енергетиката /КЕ/ да намери пласмент на произведените и складирани в Централна обогатителна фабрика /ЦОФ/ - Твърдица, 40 000 тона въглища.

3. В знак на солидарност от 6.12.1993 г. ще предприемем символични стачни действия.

4. В случай на неизпълнение на стачните искания от страна на правителството то от 10.12.1993 г. преминаваме към ефективна предупредителна стачка с едночасова продължителност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ на НКС: А. Бояджиев

София, 30 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВСИМИЯ СИНДИКАТ НА ТЮТЮНОРАБОТНИЦИТЕ ПРИ ХАСКОВО АД КЪМ ЕАД ХОЛДИНГ "БУЛГАРТАБАК" ПО ПОВОД НАЗНАЧЕНИЯ БОРД НА ДИРЕКТОРИТЕ С ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР БОЙКО КИШКОВ.


Във връзка с назначения борд на директорите на Хасково АД /ТК "Тракия"/ към ЕАД Холдинг "Булгартабак" категорично сме против натрапването на г-н Бойко Кишков за изпълнителен директор на Хасково АД.

В изключително труден за комбината момент съдбата на колектив от 1700 тютюноработници не може да бъде поставена в ръцете на човек с доказани криминални престъпления и мародерски наклонности.

Настояваме също така горепосоченото лице да бъде извадено изцяло от борда на директорите на Хасково АД. В противен случай си запазваме правото да защитаваме съдбата на колектива по съответния път.

ЗА НЕЗАВИСИМИЯ СИНДИКАТ НА ТЮТЮНОРАБОТНИЦИТЕ ПРИ ХАСКОВО АД: Д. Кючуков

Хасково, 2 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗ "ЗАПАДНИ ПОКРАЙНИНИ" ПО ПОВОД СРЕЩАТА НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЛЮБЕН БЕРОВ И РАДОЕ КОНТИЧ.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Съюзът "Западни покрайнини" приветства срещата между министър-председателите на Република България и Съюзна република Югославия.

Той изразява своето дълбоко убеждение, че само пътят на преговорите, на добросъседството, на разбирателството и на сътрудничеството е единствено разуменият начин на отношения между двата най-близки по дух и по съдба славянски народа.

Ако политици и външни сили са пренебрегвали, тази елементарна истина, то тя винаги е живяла, живее и сега в душата на двата наши народа.

И ако Вие, г-н Беров, и Вие, г-н Контич, намерите мъжество да застанете както срещу насажданата отвън подозрителност и вмешателство, така и срещу корените, които те винаги са имали сред нашите родни политици, то Вие не само ще откликнете на чуствата на двата ни народа, но ще дадете нови надежди на неспокойните Балкани.

В тази връзка ни се иска да изразим дълбокото си убеждение, че един проблем, не намерил досега справедливо решение, който има повече морална, отколкото политико-стратегическа стойност, какъвто е проблемът Западни покрайнини, ще срещне вашето общо позитивно отношение.

Рационалното и радикалното решение на проблема на българското национално малцинство в Западните покрайнини, както и на бежанците от този край ще премахне една основна пречка по пътя на нашите добри взаимоотношения. Това ще е от полза за нашите две страни, които изживяват едни от най-трудните си моменти в своята история.

Съюзът "Западни покрайнини" Ви поднася своите дълбоки почитания и Ви пожелава сполука за благото на двата народа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф.Момчил Тодоров

София, 3 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТ НА МИННО-ГЕОЛОЖКИЯ ИНСТИТУТ ПО ПОВОД НА ОБУЧЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ НА БЪЛГАРИ, ЖИВЕЕЩИ В ЧУЖБИНА. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание, до председателя на Министерския съвет, до министъра на образованието, до Сдружение "Мати Болгарня", до Агенцията на българите в чужбина, до Българската патриаршия.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА!

Академичната общност на Минно-геоложки университет, като отчита, че нашето висше образование е в дълг пред етническите българи, живеещи в чужбина, предлага:

1. Компетентните власти да разрешат на българите, живеещи в Македония, Западните покрайнини, в Румъния, в Молдавия, в Русия, в Украйна и в други страни на бившия Съветски съюз, да заплащат висшето си образование, както българските граждани.

2. Посолствата на Република България и на други правителствени и неправителствени организации да бъдат натоварени да популяризират нашето висше образование и възможностите, които предоставят българските висши училища за българските национални малцинства.

Въпреки скромните си възможности Минно-геоложкият университет е готов да поеме издръжката на обучението и да изплаща стипендии на ограничен брой студенти, които показват висок успех и постижения в учебно-изследователската работа.

РЕКТОР: проф. к.т.н. К. Ковачев

София, 1 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЕТИЦИЯ ОТ РЪКОВОДСТВОТО НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА БЪЛГАРИТЕ В ЮГОСЛАВИЯ, ОГЛАСЕНА НА СРЕЩА С ЖУРНАЛИСТИ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Документът е адресиран до Комисията по жалби, предложения и петиции на гражданите, до Комисията по култура, до Комисията по радио и телевизия и до Комисията по образованието и науката /комисиите са към Народното събрание/.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Ръководството на Демократичния съюз на българите в Югославия /ДСБЮ/ е шокирано от изявлението на депутата от БСП Велко Вълканов, че "правата на българите от Западните покрайнини в никакъв случай не са по-лоши от правата на българите в България по времето на Филип Димитров", което ни накара да поискаме гласност от Българската национална телевизия /БНТ/, а и да запознаем депутатите в парламента с истината за българите, живеещи в Западните покрайнини.

1. Спрямо българското население в Западните покрайнини десетилетия наред се провежда тотална асимилация и денационализация чрез статистически, културен и езиков геноцид. /1919 г. - 120 хиляди, 1948 - 63 хиляди, 1961 - 63 хиляди, 1991 - 25 хиляди./

В културния живот в момента се провежда целенасочена политика на т.нар. "шопизация"! "Превеждат" се от литературен български език на т.нар. "шопски език" литературни произведения, какъвто е примерът с "Женско царство" от Стефан Костов. Поканите се изписват на новосъздадения език с българска членна форма и сръбски букви.

В областта на образованието обучението по български език се провежда с 3-4 часа седмично в основните училища и 4 часа седмично в гимназията. "Анкетират" се учениците дали искат да учат български език. Сърбите обаче в Белград не анкетират своите ученици искат ли да учат сръбски език.

2. Човешките права от десетилетия са неспазвани. Българите според броя на населението са били на второ място по преследване, изпращане в концлагери и затвори. Преследванията от УДБА са били жестоки. Затова интелигенцията масово е емигрирала от родните места. Забранява се разпространяването на български книги, устройване на литературни срещи с "политически неблагонадеждни български писатели". Върши се психологически натиск не само върху ръководството и членовете на ДСБЮ, но и върху всички българи с изявено национално самосъзнание. С помощта на съдебни присъди се сплашват дейците от ръководството на ДСБЮ.

3. Църковният въпрос.

Вероизповеданието през последните 70 години е подложено на тотална сърбизация. Нишкият епископ г-н Ириней обеща помощ за поддържане църквите в Западните покрайнини, но до момента нищо не е направено, а в храмовете всички свещеници са сърби, независимо че компактното население е българско. Смятаме, че имаме право като българи да бъдем под крилото на Българската православна църква.

Във връзка с така изложените проблеми най-учтиво ви молим да организирате парламентарна делегация от парламентарни сили, която да потвърди на място изнесените от нас данни и да ни помогне за следното:

1. Засилване мощността на ретранслатора, за да може ние, българите от Западните покрайнини, да гледаме БНТ.

2. Подпомагане изучаването на родния език от българите в Западните покрайнини.

3. Да се увеличи и разнообрази квотата за прием на ученици, студенти и аспиранти от Западните покрайнини в училищата, както в Котел, Широка лъка и други, които да се обучават в България по държавна поръчка.

4. Да се дават преференции по отношение на паспортния режим на учениците, студентите и аспирантите, които учат в България, по подобие на техните колеги от Бесарабия, Банат и т.н.

5. Социалните помощи, които България може да подсигури, да се изпращат целево на съответни адреси до местните съвети на ДСБЮ в Цариброд, Босилеград, Звонци, Славия, Божица, Клисура.

София, 1 декември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МС НА ДСБЮ - ЦАРИБРОД:
        д-р Марко Шукаров
        Зденка Тодорова
        Тодор Петров
        Ангел Голомеев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ОТДЕЛ "ПРОПАГАНДА" НА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНАТА ПАРТИЯ ПО ПОВОД ЗАВЕДЕНО ДЕЛО ОТ АКАДЕМИК КИРИЛ ВАСИЛЕВ СРЕЩУ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА Д-Р ИВАН ГЕОРГИЕВ.


На 8 ноември 1993 г. 14-и състав на Софийски районен съд започна разглеждането на дело N 212 от частен характер по тъжбата на акад. Кирил Василев срещу председателя на Българската национално-радикална партия /БНРП/ д-р Иван Георгиев, за това, че в интервюто си във в. "24 часа" от 23 януари 1993 г. го бил обидил със изявлението си, че "бащата на бившия министър Николай Василев - Кирил, ходеше, гонеше българките из Родопите и им налагаше фереджета, всяваше турско самосъзнание у тях”.

Адвокатите на акад. Кирил Василев представиха доказателствен материал пред съда, че техният довереник не е извършвал подобни позорни деяния.

Д-р Иван Георгиев категорично отхвърли като достоверен представения доказателствен материал от страна на ищеца, като представи многоброен контрадоказателствен материал за антинационалната политика и дейност на лицето Кирил Василев в Родопите.

За да могат двете страни да се запознаят подробно с представените материали, делото бе отложено за 7 февруари 1994 г с начало 9 ч.

След приключването на заседанието Кирил Василев бе освиркан от многобройната публика, проявила интерес към това дело.

София, 9 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТГОВОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ Д-Р ИВАН ГЕОРГИЕВ ПО ПОВОД ЗАВЕДЕНО ДЕЛО СРЕЩУ НЕГО ОТ АКАДЕМИК КИРИЛ ВАСИЛЕВ.


ПОЧИТАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ Г-ДА СЪДИИ,

По повод тъжбата на лицето Кирил Николов Василев и отправените ми обвинения, че в интервюто си във в. "24 часа" от 25.1. 1993 г. съм изнесъл "съзнателно, преднамерено и целенасочено позорно обстоятелство" с "едничкото намерение да го оскандаля като общественик и учен", дължа да заявя следното:

Не приемам и отхвърлям формулировката в тъжбата, че в интервюто си съм изнесъл "неверни данни". Напълно съм съгласен с характеристиката, че подобна дейност е "позорно обстоятелство" за всеки, който я е извършил.

Твърдя, че лицето Кирил Василев се е занимавало именно с такава позорна дейност, нанесла непоправими морални щети на българското национално единство. Тази антибългарска дейност е равностойна на национално предателство.

Няма да се спирам на моралния облик на индивида Кирил Василев, за когото се говори, че е застрелял партизанския си командир при подозрителни обстоятелства, квалифицирани като "нещастен случай". Сметка за това може да му търси неговата партия. Но като председател на най-голямата национално-патриотична сила - Българската национално-радикална партия /БНРП/, аз не мога да отмина с мълчание и дезангажираност дейността на всички онези хора, спомогнали в една или друга степен за дезинтегритета, деструкцията и разслояването на българското народностно общество. Заедно със съпартийците си Анастас Примовски и Никола Палагачев субектът Кирил Василев е вдъхновител и осъществител на позорна и престъпна спрямо българските национални интереси рущителна дейност в Смолянски окръг, още непосредствено след 9-септемврийския комунистически преврат през 1944 г., а и преди него. Дължа да заявя, че с тези си класификации за политическата дейност на дадена личност аз не отправям обида към самата личност, категоризирана като "обида" в Закона, а обвинявам, за което привеждам следните доказателства:

1. Извадки от позив на Средногорския четнически партизански отряд "Кольо Шишманов" от 19.VI.1944 г., съставен от Кирил Василев-Кокудин, отправен до българомохамеданите в Родопите, в който приемането на български имена се квалифицира като акт на насилие от дружество "Родина". /I/. В противовес на това прилагам "Изложение" на населението от този край, в което личи желанието му да се интегрира в българската народностна общност. /VI/.

2. Обвинения в национално предателство на дейността на Кирил Василев от члена на ЦК на БКП Стоян Михайлов в книгата му "Възрожденският процес". /II/.

3. Образци-молби за смяна на българските имена с турски, в чието разработване и разпространение участва Кирил Василев. /III/.

4. Статията на Кирил Василев "Денят на свободата", публикувана в бр.6 на "Родопски фронт" от 15.IX.1945 г. и критиката й в бр. 8 на същия вестник от 15.Х.1945 г. от Александър Караманджуков /последния няколко месеца по-късно поема пътя към комунистическите лагери//IV/.

5. Писмо на уважавания родопски деятел Петър Маринов, публикувано във в. "Прелом" от 31.111. 1993 г. и във в. "Македония" от 1.IV.1993 г., засягащо дейността на индивида Кирил Василев в Родопите. В него се посочва, че последният е изхвърлил Корана, написан на български език от джамиите, направил е с него съвременно аутодафе, като на негово място е внесъл Корана, написан на турски език /V/.

6. За дейността на Кирил Василев в ущърб на българското единство може да се съди и от Доклада на Смолянския комитет на БКП до ръководството на партията, с който се препоръчва да бъде свалена от печат книгата на Кирил Василев "Миналото на родопските българомохамедани", в която той с арогантно насилие върху съвестта на българите в Родопите ги кара да изучават турския език като "майчин" език, да се придържат към турските религиозни обреди и обичаи, да носят турски имена и носии /VII/.

В редица статии във вестниците "Родопски фронт" и "Родопска мисъл" Кирил Василев призовава да се носят фесовете и фереджетата, за което свидетелстват "извадките от неговите статии" /VIII/.

7. За мен лицето Кирил Василев не е никакъв учен. Цялата му т.нар. "научна" дейност се свежда само до преподаването на марксистко-ленинската философия, за която вече всеки непредубеден човек знае, че е една утопия и изразител на античовешката същност на определена котерийна групировка. Българският народ остро и тежко изживя хищническия период на тази чужда на интересите му котерия, потискаща го под името БКП. "Общественото дело" на субекта Кирил Василев е най-тясно преплетено с тази групировка /виж. "Енциклопедия България", т.1/. Ето защо той не само не може да претендира за признанието, че е общественик, а с делата му в Родопите и с подкрепата, оказвал на антибългарската и антинародната изява на БКП, чрез което е правел кариерата си, той с право може да бъде наречен антиобщественик. За това не мога да призная и научните му степени.

8. Израз на закостенялото му тоталитарно мислене е неговото отношение към многоуважаемия съд, изразено в Тъжбата му срещу мен. С типичните прийоми на висш номенклатурен кадър от близкото минало той поставя съда в своя подчинена функция и с нетърпящ възражение тон се мъчи да предопредели изхода на това дело в своя полза. По тоя начин той унизява съдебния състав, като му нарежда: "да ни призовете на съд и постановите присъда, с която да признаете за виновен д-р Иван Емилов Георгиев в това..." и по-надолу: "да го осъдите на предвиденото в Закона наказание. Моля ви да ми се присъдят направените по делото разноски."

Поради всичко това аз предлагам на почитаемата съдебна колегия да прекрати това дело по "обида" на лицето Кирил Василев, тъй като липсва елемент на обида, а в интервюто ми е посочена само политическа оценка на антибългарските и антинародните "позорни" деяния на една личност, която за мен няма моралното право да носи високо звание български гражданин. Не е ясно как 8 месеца след публикуването на интервюто ми този индивид се е почувствал обиден от него. Не е ясно и дали не е засегнат и обиден и от родолюбивите дейци на българската кауза Петър Маринов и Александър Караманджуков, както и от бившия член на ЦК на БКП Стоян Михайлов, които в своите издания го демаскират като антибългарин.

Заедно с прекратяването на това дело от частен характер аз апелирам пред уважаемия 14-и състав на Софийски районен съд /СРС/ да направи постъпки пред Главната прокуратура на Република България за възбуждане на ново, обществено дело срещу субекта Кирил Василев по обвинение в държавна измяна, тъй като за национално предателство давност няма.

С такъв високопатриотичен акт, уважаеми г-да съдии, вие ще се покажете съпричастни към общобългарското градивно дело и към националните интереси на многострадалния български народ.

Благодаря ви за вниманието!

София, 8 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ГОВОРИТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ, ОГЛАСЕНО НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА 1 ДЕКЕМВРИ 1993 Г.


Днес тревогата ни е свързана с четвъртата власт. Г-н Хачо Бояджиев се разпореди извънпарламентарните сили да плащат по четири хиляди долара на минута, за да се излъчват репортажи с техни прояви.

Четири години след 10 ноември 1989 г. и разкрепостяването на обществените отношения в България ми е много неловко да говоря за ролята на най-мощните средства за масово осведомяване, а с това и за манипулации. Едно от най-мощните средства за такова осведомяване е националната телевизия, особено в период на преход, процес, в какъвто се намираме, и особено, когато тази телевизия е монополист.

Преди пет години първата организация, създадена за съпротива срещу тоталитарната държава и режима на Тодор Живков, беше нашият клуб. Той се казваше Клуб за защита и подкрепа на гласността в България и това не беше случайно. Реформата на обществото е немислима без пълна и обективна информираност на гражданите в България.

Политическата структура, социалната структура, икномическата плуралистична структура и всички сфери на демократичното общество и демократичната държава са в начална фаза на равитие и разгръщане. Гражданското общество е в зародиш. Ограничаването на достъпа до телевизията на която и да е било част от обществените и политическите субекти ще отрази като в криво огледало и ще елементаризира живота на България.

Ограничаването на извънпарламентарните сили в ефир заковава двуполюсния политически модел. За българина, както и за всеки социализиран индивид на планетата, съществува само това, за което го информират Средствата за масова информация /СМИ/. Другото, за което той не знае, обективно го няма, каквато и активност да се проявява.

Преди два месеца ние поздравихме Българската национална телевизия за това, че първа се включи в предизборната борба и манипулация на обществото, като реши да предава в късните новини /когато отруденият българин вече отдавна спи/ информация за извънпарламентарните сили. Сега поздравяваме г-н Хачо Бояджиев и ръководената от него институция за новото решение - за 4-те хиляди долара. С тази пазарна цензура българският полтически живот замръзва на равнището си от изборите през 1991 г. Телевизията ще радва данъкоплатците си само със Свободка Стефанова, Лъчезар Тошев, Стефан Савов, Едвин Сугарев, Тошо Пейков и други върхове на интелекта.

И накрая, г-н Бояджиев, много е пошло да сравнявате "тоалетно пате" и различни марки презервативи с обществени идеи и идеали. Ние пропагандираме и работим за една от най-светлите идеи, движещи съвременните общества - либералната идея. Тя е свързана с човешката разкрепостеност и свобода. Позволете на българския народ да бъде свободен поне в това да получва обективна информация.

Ще ви прочета само два члена от Конституцията на Република България, свързани с правата на информираност:
- чл.40, ал.1: "Печатът и другите СМИ са свободни и не подлежат на цензура".
- чл.41, ал.2: "Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждения по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга, защитена тайна или не засяга чужди права.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 7 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКОТО ПРОМИШЛЕНО СИНДИКАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 20 НОЕМВРИ 1993 Г. В СОфИЯ.


Ние, работещите в браншове геология, минно дело, енергетика, химия, металургия и други от отрасъл "Промишленост" свободни граждани на Република България, упражняваме правото си на сдружаване и създаваме българско промишлено синдикално обединение /БПСО/.

Задачите на БПСО ще осъществяваме в съответствие с този устав, Устава на Асоциацията на демократичните синдикати /АДС/, Конституцията и законите в Република България и Конвенция 87 на Международната конфедерация на труда при ООН. Чрез честна и законосъобразна дейност ще допринесем за реална защита на нашите професионални интереси и труд.

РЕШИХМЕ

да създадем демократично синдикално сдружение


I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Името на демократичното синдикално сдружение е Българско промишлено синдикално обединение, или съкратено /БПСО/.

Чл. 2. БПСО е доброволно сдружение с нестопанска цел на демократични синдикални организации - основни, съюзи и браншове, действащо на територията на Република България.

Чл. 3. БПСО е независимо от органите на държавната власт и местното самоуправление, политическите партии и обществените организации и работодателите.


ЦЕЛ

Чл. 4. БПСО има за цел да представлява и защитава трудовите и осигурителните права и интереси, както и жизненото равнище на своите членове.

Чл. 5. БПСО осъществява със законни средства своите цели, като:
1. Представлява и защитава своите членове пред работодателите, органите на държавната власт и пред други организации и институции.
2. Участва в преговори на национално ниво и с работодателите за сключване на споразумения и колективни трудови договори.
3. Оказва юридическа и друга специализирана помощ и посредничество в случаи на спорове между своите членове и работодателите.
4. Организира, координира и ръководи акции на колективен протест, включително и стачки.
5. Оказва материална помощ на членовете си.
6. Създава организация за изпълнение на задачите, произтичащи от този устав.


ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ

Чл. 6. /1/ БПСО е юридическо лице със седалище град София.

/2/ БПСО притежава печат, емблема и банкови сметки.

/3/ БПСО се учредява за неопределен срок. Взаимодействие с други организации.

Чл. 7. БПСО може да членува или взаимодейства с други организации у нас и в чужбина, ако целите, задачите и дейността им не са в противоречие с основните принципи на настоящия устав.


ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Чл. 8. БПСО се представлява от председателя на Координационния съвет /КС/ или в конкретни случаи от упълномощено от него лице с решение на КС.


II. СТРУКТУРА

Чл. 9. /1/ Организационната структура на БПСО се изгражда на принципа на свободното участие на автономни структурни единици.

/2/ БПСО се състои от синдикални организации, изградени на професионален и териториален принцип:
1. Основни синдикални организации по месторабота.
2. Синдикални съюзи.
3. Синдикални браншове.

Чл. 10. Членуващите в БПСО синдикални организации могат да имат собствени устави, непротиворечащи на този устав.

Чл. 11. При един и същ работодател не може да съществува повече от една структура на БПСО.


ІІІ. ЧЛЕНСТВО, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 12. /1/ Членове на БПСО могат да бъдат всички лица, работещи в отраслите геология, минно дело, енергетика, химия, металургия и други браншове от отрасъл "Промишленост".

/2/ Членове на БПСО са всички учредители и организациите, които те представляват.

/3/ Минималният брой на членовете в основната синдикална организация по месторабота е пет, ако има по-малко желаещи, те могат да се присъединят към такава в друго подобно предприятие, докато оформят своя организация.


ПРИЕМАНЕ НА НОВИ ЧЛЕНОВЕ

Чл.13. Приемане на нови членове в БПСО става с писмено заявление и протоколно решение на ръководния орган на съответната синдикална структура. Решение за приемане се взема от Координационния съвет на неговото първо заседание.


ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЧЛЕНСТВО

Чл. 14. Прекратяване на членство в БПСО става при следните случаи:
1. Прекратяване на съществуването на сътоветната структура.
2. По желание на член на БПСО членството се прекратява с писмено заявление до КС на БПСО, придружено с протоколно решение на ръководния орган на съответната синдикална структура.
3. С решение на Координационния съвет на БПСО при неплащане на членски внос за повече от 3 месеца.
4. С решение на Координационния съвет на БПСО при установено нарушение на Устава и Програмата на БПСО след изслушване на засегнатата страна. Решението се утвърждава или отхвърля на следващата конференция.


ПРАВА НА ЧЛЕНОВЕТЕ

Чл. 15. Членовете на БПСО имат право:
1. Да избират и да бъдат представяни в ръководните органи на БПСО.
2. Да участват в разработването, обсъждането и приемането на програмните и устройствените документи на БПСО.
3. Да получават информация за цялостната дейност на ръководните органи на БПСО.
4. Да получават организационна и синдикална помощ от БПСО.


ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ

Чл.16. Членовете на БПСО са задължени:
1. Да спазват устава.
2. Да спазват решенията на конференцията на БПСО.

/Пресслужба "Куриер"/


15:30:00
07.12.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Галя Дамянова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!