7 август 1995


София, 7 август 1995 година
Брой 152 /1453/


София, 7 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС, ПРИЕТИ НА ПЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ СЪС СТАТУТ НА КОНГРЕС /5 АВГУСТ 1995 Г., СОФИЯ/.


По точка 1 от дневния ред на конференцията относно участието на Партия Либерален конгрес в местните избори, които трябва да се проведат до края на 1995 г., се изказаха по-голяма част от присъстващите делегати.

След проведените дискусии и направените предложения се взеха следните решения:

1. Партия Либерален конгрес да участва в изборите за местни органи на властта със свои кандидати за кметове и съветници. Там, където не регистрира кандидати, ще подкрепи издигнати от нея или от друга опозиционна политическа сила кандидати съгласно принципите за некорумпираност и компетентност.

2. Конференцията утвърди д-р Христо Димов Димов като кандидат за кмет на София и инж. Николай Стефанов Сомлев като кандидат за кмет на Пловдив.

3. Конференцията утвърди кандидатите за кметове и общински съветници там, където партията ще участва в изборите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янко Янков

/Пресслужба Куриер"/


* * *

София, 7 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДРУЖЕСТВОТО ЗА БЪЛГАРСКО-МАКЕДОНСКО ПРИЯТЕЛСТВО ПРОФ. ИВАН КАЛЧЕВ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИИ В ПЕЧАТА ПРИ УЧРЕДЯВАНЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.


На 1 август 1995 г. Управителният съвет на новоучреденото и регистрирано в съда Дружество за българско-македонско приятелство даде пресконференция в агенция "Балкан", на която представи своите цели. Бяха зададени много въпроси от страна на журналистите и в отговорите си съветът отхвърли появилите се преди това в някои издания като "Труд" и "24 часа" инсинуации за някакви връзки на нашето дружество с ОМО "Илинден". Изяснен бе и въпросът за участието на посланика на Македония в ръководството на дружеството /според абсурдните писания в споменатите два вестника предния ден/.

Какво бе моето изумление, когато на 2 август, точно в деня на националния празник на Република Македония, в същите вестници, а и в други тиражирането на инсинуациите продължи, и то с още по-голяма ярост, вместо да последват извинения, както изисква елементарната почтеност, след като са те уличили в явна лъжа.

От няколко години участвам активно в журналистиката и в политическия живот на страната, но такава настървеност отдавна не съм усещал. Връх на наглостта и варварството е статията на Пенчо Ковачев в "Стандарт" в броя от 2 август, озаглавена заканително "Време е ОМО - дружината да си намери майстора". В този коментар, издържан в духа на примитивизъм и ненавист, без никакви доказателства се охулва моята личност за връзки с ОМО "Илинден", заплашват ме със "скалпел, и то по-остър", който се оказва, че се нарича закон според автора. Е, добре, господин Ковачев, чел ли си устава на "моето дружество", та да твърдиш, че целите му са незаконни? И на какво законно основание ти ще ограничаваш моите конституционни права на сдружаване, та ще ме пращаш при дружеството на ек-спремиера Попов например? И дали "всички строги последствия за нарушителите" на закона не трябва да се стоварят най-напред върху теб заради откритите заплахи и недоказаните клевети?

С това писмо изразявам огорчението си от журналистическите нрави у нас и се питам дружество за омраза към Македония ли трябваше да създам, за да се харесам на типове като господина Ковачева!

София, 3 август 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 7 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРЕЗИДЕНТА НА ГЕНЕРАЛНАТА ЦЕНТРАЛА НА БРАНШОВИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ АСЕН ЧАУШЕВ ДО МИНИСТЪРА НА ПРОМИШЛЕНОСТТА КЛИМЕНТ ВУЧЕВ ПО ПОВОД НА УЧРЕДЯВАНЕ НА СИНДИКАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ В НАЦИОНАЛНАТА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "МИНЬОР" ПРИ ГОРУБСО.


ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Уведомяваме Ви, че в Националната синдикална федерация /НСФ/ "Миньор" при ГОРУБСО е учредена синдикална организация на Генералната централа на Браншови синдикати в България /ГЦБСБ/ - член, учредител на Общността на свободните синдикални организации в България /ОССОБ/. Решението за учредяване на синдикалната организация на ГЦБСБ в НСФ "Миньор" - Мадан, е взето на учредително събрание, проведено на 27 юли 1995 г., както е отразено в учредителния протокол.

Синдикалната организация е приета за редовен член ца ГЦБСБ на 2 август 1995 г., видно от удостоверението за принадлежност номер 01100001159 от 2 август 1995 г.

Синдикалната организация на ГЦБСБ НСФ "Миньор" при ГОРУБСО се представлява от нейния председател Ферхад Старевски.

Синдикалната организация на ГЦБСБ НСФ "Миньор" при ГОРУБСО, е юридическо лице като поделение на ГЦБСБ, която е съдебно регистрирана от СГС с решение номер 1143/5 април 1990 г. и доп. регистрации от 12 май 1993 и 25 януари 1995 година.

ГЦБСБ е член, учредител на ОССОБ, която е приета от Министерския съвет с решение номер 82/16 февруари 1995 г. за национална представителна организация съгласно чл.3 от Кодекса на труда.

СО на ГЦБСБ НСФ "Миньор" - Мадан, е равноправен член при колективното трудово договаряне във фирмата.

София, 2 август 1995 г.

                                                                                                 ПРЕЗИДЕНТ: Асен Чаушев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 7 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ШЕСТА/ ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ЗАДАЧИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ КАТО УПРАВЛЯВАЩА ПАРТИЯ, ИЗНЕСЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БСП ЖАН ВИДЕНОВ ПРЕД ОБЩОПАРТИЙНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ /28 И 29 ЮЛИ 1995 Г., СОФИЯ/.


 БСП И ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

В България все още не е преодоляна напълно характерната за много страни в преход конфронтация между институциите на законодателната, съдебната и изпълнителната /централна и местна/ власт. Благодарение на изборните резултати на Демократичната левица днес най-координирани са отношенията между парламента и правителството. Опитите за разбиване на това взаимодействие отвън са без особена перспектива. Неизбежните понякога търкания не са пречка за интензивната работа за наваксване на огромното изоставане в законодателството през последните няколко години. Този естествен синхрон в работата е един от най-благоприятните за обществото резултати от изборната победа на БСП и Демократичната левица. Напълно неестествени и неблагоприятни за обществото обаче са оформилите се вече "лични унии" между президент и Конституционен съд, висши магистрати и опозиция, президент и назначени от него чиновници. Те са резултат от подмяната на взаимния контрол и баланс между властите със завземане, сливане и дублиране на властите, което води до ескалиране на напрежението между институциите. Затова много важно е днес конструктивната гъвкавост и тактичност да заменят идеологическия фанатизъм от 1992 година и безотговорния конформизъм от 1994 г.. БСП и Демократичната левица сега имат шанс да наложат този стил в парламента при предстоящото разглеждане на някои от важните закони и така да дадат положителен сигнал във всички институции и в обществото като цяло.

Напрежението между институциите на властта засяга значително по-болезнено правителството. Проблемите в изпълнителната власт ще се изострят още повече във връзка с предстоящите през тази и следващата година предизборни кампании.

Президентът винаги се е изявявал повече като кандидат за лидер на опозицията, отколкото като избран пряко от народа държавен глава. Неговите претенции да бъде монополен арбитър между властите, морален съдник на политиците и архитект на общественото развитие са напълно неприемливи. Именно затова спорът трябва да се води по принципните проблеми на прехода, по които президентските тези са силно компрометирани в общественото съзнание.

Още по-важно е в предизборен период на принципна основа да се поставят отношенията между централната и местната изпълнителна власт. Пределно ясно е, че цялостната дейност на правителството ще окаже влияние върху резултатите от местните избори, но също така е ясно, че те ще са функция главно на местните реалности. Затова въпреки предизборната ситуация, въпреки парадоксалните съчетания между свръхцентрализация в някои сфери и пълна местна автономност в други, трябва да се изгради механизъм за взаимодействие, приложим при всякакви политически конфигурации в централната изпълнителна власт - от една страна, и местната власт - от друга. Напрежението, конфронтацията или откъсването на централната и местната власт е изключително вредно за обществото.

От всички институции на властта съдебната система днес създава най-големи проблеми в управлението на страната и е в най-тежко положение. БСП се обяви за разделение на властите, за независимост на съдебните органи и защити най-категорично тази позиция. В същото време бе допуснато съдебната власт да остане напълно безконтролна от обществото, в състояние на изкуствена изолираност и в постоянна конфронтация с другите власти. Това е резултат от безотговорните опити тежките проблеми на прехода да се сведат до прословута "вина и отговорност". Днес плащаме за това скъпо и прескъпо с практическата незаинтересованост, безпомощност, дори саботаж от страна на съдебната власт в борбата с престъпността. При голямото обществено недоволство от недостатъците в тази сфера проблемите й допълнително се политизират, още повече се обтягат отношенията между институциите и съвсем се стесняват възможностите на министерствата на вътрешните работи, на правосъдието, на контролните органи на изпълнителната власт да нормализират ситуацията в интерес на общата работа. Въпреки това усилията в тази насока трябва да продължат успоредно с по-нататъшното законодателно уреждане на реформата в съдебната система. Още повече че борбата с престъпността се очертава като един от най-тежките за БСП проблеми днес.


ПРОБЛЕМИ НА УПРАВЛЕНИЕТО

Приемайки политическия анализ на 100-те дни на правителството на Демократичната левица, ръководствата на партиите от коалицията и ПГДЛ оцениха положително това начало и одобриха политиката, съдържаща се в правителствената програма за 1995-1998 година. Мерките в борбата с престъпността обаче се оцениха като правилни, но закъснели. Действително безпристрастната статистика сочи, че положението не е влошено, дори е подобрено спрямо минали години.

Но борбата с престъпността не може да се анализира само с цифри. Нужен е анализ и на състоянието на обществото. Именно то буди тревога - с обладалите го страх, отчаяние, неверие във властите.

За да си отговорим кой е виновен за това, трябва да си припомним: недостойното отношение към органите на реда след началото на промените; безнаказаното им разбиване от тогавашната и сегашната опозиция в пълен разрез с националните интереси; безотговорността на някои медии, героизиращи престъпниците. При всичко това много голяма част от гражданите /независимо от политическите им предпочитания/ страдат от заблудата, че БСП е орисана от миналото си да управлява силово. Смятат това за лошо по принцип, но добро в борбата с престъпността. Всъщност БСП няма друга възможност, освен да управлява демократично. Длъжни сме да решаваме проблемите на престъпността чрез стриктно съблюдаване на закона, уважение към съда и едновременно чрез безмилостна война с корупцията, контрабандата, хазарта, рекета и организираната престъпност. Истина е, че този баланс е изключително труден, но Демократичната левица има реален шанс да го постигне. За разлика от всичките си критици тя сама няма да се задоволи с нищо друго освен с неоспорими резултати.

БСП днес е силно критикувана и за кадровата си политика. Но освен вярна тази критика трябва да бъде и справедлива. Ние не я приемаме от тези, които изгониха способните, честните и отговорни специалисти, за да задоволят амбициите на войнстващата посредственост и грубата меркантилност. БСП е единствената партия, която /макар и късно, непоследователно и без особен ефект/ се противопостави на кадровия геноцид. Това е наша огромна заслуга пред нацията, чието най-голямо богатство са кадрите. Но не бива да храним илюзията, че сме успели да предотвратим кадровата катастрофа било в държавата, било в партията. Много полезни хора напуснаха страната ни завинаги. Други бяха смазани от личните си драми. Трети потърсиха реванш от обществото и постигнаха благополучието си за негова сметка. Четвърти се опазиха от всичко това, но няма да се върнат към несигурността на предишното си служебно поприще. Така че БСП на власт се сблъсква не само и не толкова със собствените си кадрови проблеми, колкото с обществените. Днес все още ни е трудно да заявим, че напълно сме се опазили от изкушенията на "червената метла", на"червената клиентела", че проявихме достатъчно отговорност, политическа зрялост и личен морал. Стотиците кадрови предложения от цялата страна, с които засипахме министрите, сигурно им отвориха очите за много нередности в регионалните звена на централните ведомства и в държавните предприятия. Но не можем да премълчим, че някои от тези предложения са по-скоро сигнал за неблагополучия в собствената ни партия. Те будят тревожни въпроси за принципите на кадровата ни работа, които за някои очевидно са само пуста фраза. Ангажирали сме се да решаваме проблемите на цялото общество с ума, таланта и съвестта на цялата нация и никой от нас няма право да заобикаля тези принципи.

До приемането на законовата база за държавната служба, а и след това, ще ни заплашва и опасността от бюрократизация на партията. Няма съвременно общество, което да се похвали с особено големи заслуги в борбата с това явление. Гражданското недоволство в края на 80-те години в голяма степен бе породено от масовата неудовлетвореност от работата на администрацията. Затова днес с особена тревога констатираме нездравия плам, с който партийни органи от горе до долу са се заели с най-деликатните проблеми на администрацията, в ущърб на най-преките си политически функции. Да се надяваме, че това е временно явление, но да не забравяме, че в него е скрита пряка заплаха от бюрократизация и на самата партия. Действително БСП в управление е длъжна да формулира политическите цели на администрацията, да осъществява контрол върху тяхното изпълнение, да формулира адекватни критерии за подбор и оценка на кадрите. Но всеки опит за груба, немотивирана и пристрастна намеса в конкретните административни въпроси със силата на партийната дисциплина ще срещне отпор. Заедно с това няма да си затваряме очите и пред тенденциите /които ни навредиха толкова силно в миналото/ за политическо обезличаване на партията, за превръщането й в предпазна възглавница на управлението.

БСП и нейните ръководни органи трябва и в бъдеще да останат основен фактор при формиране на главните принципи на политиката на правителството и парламентарното мнозинство, да осъществяват политически контрол за съответствието между заявените програмни намерения и практическата политика, да действат като обществен коректив, но и като обществен гарант на управлението.

/Пресслужба "Куриер"/


14:30:00
07.08.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнители: Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!