19 август 2019г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

6 януари 1995


София, 6 януари 1995 година
Брой 5 /1306/


София, 6 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ ПО ПОВОД НА СЪБИТИЯТА В ЧЕЧНЯ.


Съюзът на свободните демократи като либерална политическа партия, изразил вече чрез своя председател и предизборното му обръщение по телевизията на 16 декември 1994 г. късно вечерта своето крайно отрицателно отношение към агресията на Русия в Чечня, отново нарушава мълчанието на всички други политически сили и на държавните институции на България, като изказва дълбокото си възмущение и протест от действията на президента Елцин спрямо един горд и непокорен народ. Ние, свободните демократи, осъждаме тази груба проява на империалистическа политика, провеждана от сегашното ръководство на Русия, и издигаме глас в защита на чеченския народ.

В същото време ние сме изумени от изключителната предпазливост на държавните ни институции и намираме мижавата декларация на външното ни министерство, обявена снощи по телевизията от неговия говорител, като акт на позорно съгласие с руските агресори. Настояваме в отсъствието на парламент президентът д-р Желев да се произнесе ясно по "чеченската криза", а и решителната ни иначе премиерка г-жа Инджова да не мълчи тъй загадъчно по един въпрос, който се отнася до защитата на човешките прави и перспективите на демокрацията.

Съюзът на свободните демократи призовава всички политически сили в България да осъдят руската агресия в Чечня. Тя е знак, че утре руските танкове могат да се понесат и към София. Въпрос на патриотичен дълг е да се изправим единни срещу бруталното покушение върху демокрацията, която е автентична само ако е неделима в цялото световно пространство.

София, 5 януари 1995 г.

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ССД: проф. Иван Калчев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 6 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ЗА ТРУДОВАТА ПОВИННОСТ..." НА ЧЛЕНА НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА СЪЮЗ "ИСТИНА" БОГДАН ЙОЦОВ ЗА РОЛЯТА И МЯСТОТО НА ТРУДОВА ПОВИННОСТ В ЖИВОТА НА БЪЛГАРИТЕ.


Когато сте пътували за Самоков, забелязали ли сте встрани от пътя една голяма и внушителна каменна фигура - тази на Трудовака? Замислили ли сте се, защо ли пък е издигнат паметник на този онеправдан и странен род войски, на тази злополучна измислица на Ал.Стамболийски? Дали ви е дошла на ум крилатата за времето си фраза, че "всяка майка трудовак не ражда, а която роди не повтаря!"

Едва ли. Минал,заминал. Надали сте и обърнали внимание.

Ето, за този Трудовак са следните ми редове. Да си спомним за едни герои и мъченици на истинския труд, а и не само на него, за които изобщо не се говори. А кои бяха те, кои бяха славните строители на новодошлата преди 49 години "народна" власт? Да започнем от самото начало. След 9 септември 1944.г. със установяването на правителство на Отечествения фронт трудоваци ставаха /или още по-точно, бяха изпращани в Трудова повинност /, както сами можете да се досетите, тези, на които комунистите нямаха никакво доверие. Това бяха всички младежи с неукрепнала още физика, но с лошия късмет да имат за родители и близки хора, противници или неудобни на новата зласт, младежи, изразили някъде и по някакъв начин своето отрицателно отношение към новопоявилите се господари, хора вече минали през лагери и затвори, но още не са отбили военната си служба, недослужили войници, но прекарани през дисциплинарните роти за проявено неподчинение.

Прибавете още към тях и турци, помаци, цигани, гагаузи, каракачани и ето ги всичките, които новата комунистическа власт дълбоко подозираше и затова те не бяха годни за редовната армия. Не липсваха също и младежи с физически недъзи или заболявания, които кой знае защо военните лекари са сметнали дълбокомислено, че като редовни войници те не биха могли да виреят, а като трудоваци ще им бъде много по-лесно и здравословно.

И тези момчета влизаха смело и задължително в Трудова повинност, а след три години убийствена служба голяма част от тях излизаха с наранена психика и обременена физика. Преминали през какви ли не строителни обекти, за които мъчно се намираше работна ръка, те не можеха да отказват да работят въпреки убийствените условия, бяха длъжни също да изпълняват непосилните норми, иначе ги очакваха наказания, доработване в извънработно време, а даже и съд за саботаж. Но да споменем някои от по-важните им обекти: денонощно строителство на новите летища за реактивни самолети, кесоните на Дунав мост, урановите мини, жп тунели, напоителни и отводнителни канали, язовири и диги. Тези от тях, които работеха на високо строителство, биваха смятани от другарите си за големи късметлии и наистина им завиждаха.

А къде живееха тези момчета, имаха ли право на почивка? На книга да. Но винаги можеха да бъдат вдигани от сън късно през нощта - за разтоварване на цели влакови композиции със строителни материали. Да споменем и някои норми, които те бяха длъжни да изпълнят, това беше закон за тях: двама души - вагон с чакъл, четирима души вагон - със 60 тона цимент или 8 куб.м изкоп, и то за броени часове! Трудоваците обитаваха временни бараки или палатки, направени предварително от тях, с дървени нарове и сламеници, зима и лете непрекъснато на открито, хранеха се насядали на земята или върху грубо сковани пейки, вечер спяха убити от умора в задушните и тесни помещения, наблъскани един до друг. Знаете ли колко място им беше определено върху нара за всеки един? 60 см.! Опитайте сами и ще разберете "здравословния" им сън.

Пръснати по всички краища на Родината, непрекъснато местени от обект на обект, по правило изпращани далеч от дома си, те можеха само да мечтаят за отпуск, който им се полагаше едва след втората година. Учудвате ли се тогава, че за истински късмет се смяташе и когато някой от тях заболееше и го изпращаха в някоя военна болница, където по правило не се влизаше лесно. Нали все пак е почивка!

Работеха по план, живееха по план, хранеха се по план, дори и почивките по болест им бяха давани по план. Прибавете и че някои от началниците им бяха кадри от съществуващите вече концлагери, не забравяйте, че винаги бяха зорко следени от Държавна сигурност и след всичко казано дотук, ще може ли спокойно да приемете, че по-слабите духом непрекъснато проклинаха бащите си, затова че са ги създали и вече не вярваха че някога ще има край на това мъчение!

И така, задавам следните въпроси:

1. Ще се изнесе ли скоро на бял свят истината по организирането и функционирането на Трудова повинност след девето-септемврийския преврат?

2. Колко младежи са минали през нея, през първите десет "социалистически" години?

3. По какъв образец беше тя оформена след съветската окупация и имаше ли чужденци за съветници във "ефективната" й дейност?

4. На чие действително подчинение беше тогава Трудова повинност, какви хора бяха назначавани за нейни началници и от кого? А кои бяха те?

5. Колко трудоваци са били уволнени преди изтичането на военната им служба, поради трайно заболяване или по инвалидност?

6. Колко са били случаите на заболели трудоваци от тежки плеврити, туберкулоза, сърдечни увреждания или психични отклонения?

7. Колко от тях са били изпратени в дисциплинарни роти или затвори по политически причини?

8. Колко от тях са били настанени в болници за по-дълъг период от време вследствие на непосилната работа и "здравословния" начин на живот?

9. Колко на брой служители имаше на щат Държавна игурност с всичките си отдели в Трудова повинност?

10. И накрая, колко от тези момчета така и не успяха да дочакат края на "военната" си служба и загинаха из безбройните трудови поделения или пък се самоубиха?

Завършвам със следните думи. От безчислените паметници, възпоменателни плочи и цели композиции, с които БКП е осеяла навсякъде страната ни, за прослава на всякакви нейни герои, последователи и съмнителни идеи, един съвсем случайно получи друго и велико значение. Това именно е Паметникът на трудовака, издигнат на Самоковското шосе, напълно заслужено сътворен и напълно незаслужено забравен.

Защото, когато момчетата вървяха и пееха трудовашкия си марш, създаден също от трудовак: "Напред, трудоваци, чеда на народа...", те действително бяха деца на своя народ, които още в най-крехките им младежки години комунистическата власт си беше поставила за първа задача да ги пречупи, да ги накаже за неизвършени прегрешения и да ги направи свои бездушни слуги.

А за другите - непокорните, тя вече беше създала други институции с ясно определената цел - те да бъдат унищожени!

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 6 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ БРАНШОВ СИНДИКАТ "ВОДОСНАБДИТЕЛ" КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ВОДОСНАБДИТЕЛНА КОМПАНИЯ. Документът е адресиран до заместник-председателя на Министерския съвет Никола Василев и до министъра на териториалното развитие и строителството Даниел Левиев.


ГОСПОДА,

Във връзка с критичното състояние на водоснабдяването на столицата и на страната предлагаме на вашето внимание следните решения:

1. В подготвяното проектопостановление на правителството за създаване на национална водна компания е необходимо да се включат всички видове дейности и цялата технология на водоснабдяването, канализацията и пречистването на водите от източника до консуматора - отделното домакинство, предприятието и т.н. В противен случай, ако дейността на водната компания се ограничи до населеното място, ще се получи още по-голям срив на водоснабдяването в страната.

2. Националната водна компания трябва да бъде единственият специализиран орган за координация, управление и контрол на водните ресурси в страната, подчинен пряко на Министерския съвет. Според нас на този етап това може да се осъществи чрез сливане на Националния съвет по водите и направление "Воден сектор" при Министерството на териториалното развитие и строителството /МТРС/ и съответно обединяване на техните функции и задачи.

3. В близките години не трябва да се допуска раздробяване на предприятията "В и К" по селищни системи. Досегашният опит показва, че на нивото на което са общините, трудно могат да се справят сами с проблемите на водоснабдяването, макар и да разполагат със собствени водоизточници. Всяко предприятие "В и К" трябва да бъде добре съоръжено с подходящ автотранспорт, каналочистачни машини, водомерни работилници, хлораторни апарати и консумативи, лаборатории и ред други звена, които общината не може да си позволи. /Примери: Троян, Чирпан, Батак, Пещера, София и други общински предприятия./

4. Националната водна компания би следвало незабавно да се заеме с проучването и решаването на следните проблеми: приемане на дългосрочна програма, включваща в себе си поетапно реализиране на най-неотложните задачи, свързани с водоснабдяването, и преди всички разкриване на нови водоизточници и оптимизирането на потреблението на съществуващите; подмяна на съществуващата нормативна база; осигуряване на наше производство на чугунени тръби, фасадни и други резервни части; реално ценообразуване; търсене на нови решения за регулиране на водния баланс на страната и въвеждане на локалнодебитно регулиране на разхода на вода; привличане на наши капитали за инвестиране, реконструкция и модернизация на съществуващата инженерна структура; създаване на фонд "Вода" на база на натрупаните средства на фонд "Мелиорация"; изграждането на единна диспечерска система за движението на водните ресурси в страната.

Становището на Независимия браншови синдикат /НБС/ "Водоснабдител" е връчвано на президентството, Министерския съвет и МТРС на 19 ноември 1991 г. Същото наново е връчено на президентството с вх. номер 860 от 23 януари 1992 г., на правителството с вх. номер 62-0023 от 24 януари 1992 г., на МТРС с вх. номер 47-007 от 23 януари 1992 г.

През 1993 г. и 1994 г. предложенията периодично са подновявани.

Надяваме се, че ще вземете предвид нашето становище, което изразява позицията на работещите в системата на водоснабдяването, канализацията и пречистването на водите в страната.

София, 3 януари 1995 г.

                                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Дафов

/Пресслужба "Куриер”/


* * *

София, 6 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ФЕДЕРАЦИЯ "СТРОИТЕЛСТВО, ПРОЕКТИРАНЕ И СТРОИТЕЛНА ИНДУСТРИЯ "ПОДКРЕПА" ПО ВЪПРОСА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ВОДОСНАБДИТЕЛНА КОМПАНИЯ. Документът е адресиран до Министерския съвет на Република България и до Министерството на териториалното развитие и строителството.


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Съгласно чл. 18 от Конституцията на Република България "Водите са изключителна държавна собственост". Задължение и право на държавата е да използва и опазва водните й ресурси по най-добрия икономически и социалносправедлив начин.

Във връзка с направеното предложение на Министерството на териториалното развитие и строителството /МТРС/ за създаване на национална водоснабдителна компания въз основа на капиталите и дейностите на сега съществуващите самостоятелни дружества "В и К" - държавни и общински, Федерация "Строителство, проектиране и строителна индустрия" /ФСПСИ/ "Подкрепа" апелира към своите организации в тези дружества и към техните управители да изразят становището си по този от изключителна важност въпрос. Като цяло вижданията на колективите във "В и К" дружествата са:

1. С приемането на проекторазпореждането сега съществуващите дружества ще бъдат разделени на две по един изключително изкуствен начин, което е технически невъзможно и технологично неправилно, тъй като отговорността, правата и задълженията трябва да се носят от една организация - било то държавна или общинска.

2. Поддържането на водоснабдителните, канализационните и пречиствателни съоръжения от общините ще доведе до увеличени разходи, които ще рефлектират върху цената на водата при крайния потребител.

3. Предложената нова структура ще се отрази на персонала в дружествата, вследствие на което са застрашени от безработица немалък брой квалифицирани специалисти и което дава предпоставки за възникване и изостряне на социалното напрежение в дружествата.

4. Решаването на този въпрос без съгласуването му с областните и общински администрации е прибързан ход на централизирано уреждане на интереси, имащи най-вече регионален местен характер.

5. В тази връзка има голяма вероятност за възникване на проблеми от социален характер между общините, тъй като водоснабдителните групи не са изградени на общински принцип.

6. Евентуалното създаване на специализиран орган за координация, управление и контрол на водните ресурси в страната като националната водоснабдителна компания би трябвало да се осъществи след обстоен анализ и национална дискусия с всички заинтересовани институции. Всяко едно прибързано действие по този от изключителна важност за нацията въпрос би имало само негативни последствия.

7. Учредяването на Национална водоснабдителна компания като дружество с ограничена отговорност с 6 млрд. лева капитал според нас не е най-добрата форма на стопанска структура с предмет на дейност, визиран в точка първа от проекторазпореждането.

Въз основа на всичко, изложено дотук

СЧИТАМЕ

за нецелесъобразно създаването на Национална водоснабдителна компания във вида, предложен в проекто-разпореждането, като

НАСТОЯВАМЕ

проектът да бъде изваден от дневния ред на заседанието на 5 януари 1994 г. на Министерския съвет /МС/ с оглед да се даде възможност и на областните и общински администрации в страната да изразят становището си по този проект, което ще бъде в интерес на цялата нация.

София, 4 януари 1995 г.

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ФСПСИ "ПОДКРЕПА": инж. Иоанис Партениотис

/Пресслужба "Куриер"/

 

 


13:00:00
06.01.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!