6 ноември 1991

София, 6 ноември 1991 година

Брой 218 (493)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

 

София, 6 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ПРОГРАМНИ ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ (ЧАСТ ПЪРВА) НА ПАРТИЯТА НА ЗЕЛЕНИТЕ ЛИБЕРАЛИ (ПЗЛ), ОФИЦИАЛНО РЕГИСТРИРАНА НА 29 АВГУСТ 1991 ГОДИНА.

Партията на зелените либерали си поставя за цел да насочи обществената активност към утвърждаването на общочовешките ценности, гарантиращи свободата и достойнството на личността, хармонията между природата, социалните отношения и човека.

Ние нямаме претенцията да налагаме своите идеи на обществото, а още по-малко на личността, която смятаме за суверенна, а ще търсим благоприятен отзвук за своите идеи сред всички обществени слоеве, ще разчитаме на активния интерес и подкрепа на всеки човек.

В основата на нашата политическа дейност стои убеждението, че достигането на устойчивото екологично равновесие е възможно единствено като реализация на принципите на либерализма в икономическата, социалната, духовната и политическата сфера на обществото. Това означава, че интересите, присъщи на отделната личност, са първични спрямо тези на държавата. Социалният идеал на либерализма се формира върху разбирането, че просперитетът на едно общество е възможен чрез реформи и динамика на развитието, основани върху индивидуалната свобода и инициатива на личността, нейното развитие и самоусъвършенстване.

Присъщи черти на либералната политическа ориентация са оптимизмът, толерантността, плурализмът, защитата на човешкия живот от своеволията на държавата, обновлението. Именно тези идеи в най-голяма степен съответстват на основните ценности на нашата е к о п о л и т и к а - прогресът на човека, качеството на неговия живот в индивидуален и социален план, личностната реализация, хармоничното интегриране на личност и общество. Затова либерализмът представлява неотменим компонент на екологичното съзнание, насочено не само към физическите свойства на природната среда, но и към постигането на единство между природа, човек и общество.

В своята дейност Партията на зелените либерали се ръководи от убеждението, че екологичните проблеми са в значителна степен морални проблеми, доколкото засягат активната позиция на човека като продукт на измененията на околната природна и социална среда. Поради това ние поставяме в центъра на вниманието светогледа на етично-екологичния ч о в е к - етиката на преклонение пред живота, изходяща от всеобщия и най-непосредствен факт: "Аз съм живот, който иска да живее, сред друг живот, който също иска да живее." Тази етика не отрича конфликтите между вътрешната потребност на човека от самоутвърждаване и необходимостта да отдаде част от себе си на другите, но настоятелно изисква от него да направи своя избор и съзнателно да поеме своята отговорност.

Да служим на обществото означава да не се обезличаваме в него, да не му позволяваме да ни опекунства и нито за миг да не преставаме да подлагаме на съмнение издигнатите от това общество идеали и убеждения. Ние ще изпълним дълга си към него, ако го преценяваме критично и, доколкото е възможно, се опитаме да го направим етично общество.

КЪМ КАКВО ПОЛИТИЧЕСКО УСТРОЙСТВО СЕ СТРЕМЯТ

Духовното и материалното възраждане на обществото е възможно единствено и само чрез човека - човека днес, нашия съмишленик и брат. Нашето разбиране за демокрация определя човека като център и основна ценност на обществото. Държавата и законът, обществените организации и политическите партии могат да оправдаят целите си само ако служат преди всичко на човека, ако укрепват съзнанието и самочувствието му на гражданин и го възпитават в духа и ценностите на истинската демокрация.

1/ В основата на бъдещата Конституция на страната е необходимо да залегнат както българските демократични традиции, заложени в Търновската конституция, така и тези принципи и ценности, характерни за държавното устройство на цивилизования свят сега.

1.1/ Партията на зелените либерали ще настоява за окончателно завършване на процеса на разделение на законодателната, изпълнителната и съдебна власт, като точно се дефинират функциите на институцията и представителите им, така че да реализират тяхната независимост и да се избегне всякаква съвместимост. Препоръчваме Конституционен съд, който да следи за съблюдаването на конституцията и всички закрепени в нея права на гражданите.

1.2/ Българското законодателство трябва да гарантира гражданските и човешките права и свободи, като изцяло се съгласува с Хартата на правата на Човека и поетите от България международни задължения в областта на човешките права.

2/ Партията на зелените либерали ще съдейства за по-нататъшното развитие на парламентарната демокрация, гарантиране дееспособността на създадените от нея институции. Ще се застъпваме за обезпечаване на нормални условия за дейност на всички законни политически организации и движения. Призоваваме всички политически сили към лоялна политическа борба и предотвратяване на манипулации. Настояваме за строго прилагане на конституционните забрани срещу пропагандата на тоталитарни идеологии, расова и национална омраза.

2.1/ Ние сме за ясно и категорично разграничаване между политическата и икономическата сфера. Чрез специален законодателен акт да бъде регулиран въпросът за имуществото на политическите партии. Целесъобразно е създаването на независима финансово-счетоводна експертиза, която да се произнесе относно имуществото, унаследено от казионните организации през тоталитарния период и неговото връщане в държавния бюджет.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 6 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ "СБЛЪСКВАМЕ СЕ С ЯВЛЕНИЯ, КОИТО РУШАТ ДЕМОКРАЦИЯТА" НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ (ПССД), ПРОЧЕТЕНА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛКАТА НА СЪЮЗА НОРА АНАНИЕВА НА ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 4 НОЕМВРИ 1991 Г.

След мъчителния, но наситен и поучителен път на Великото народно събрание този парламент имаше всички основания да не повтаря грешките на миналия. Той можеше и трябваше да си спести изгубеното време за конфронтация, за да се посвети на съзиданието чрез постоянно търсене на Ние влязохме в това Народно събрание с внушителна група народни представители, организирана в Парламентарен съюз за социална демокрация, именно с такива намерения.

Но още в първия миг от съществуването на нашия нов парламент ни се предлага отново конфронтационен подход. Нашето желание и практически усилия бяха насочени към това да стигнем предварително до споразумение за първата сесия и за ръководството на Народното събрание, за да се съсредоточим върху същинската си дейност. За съжаление това не стана. Вместо разум и честна готовност да вървим заедно нататък, независимо от съществените различия в своите идейни платформи, ние се сблъскваме с явления, които и при най-развихрена фантазия не биха могли да се асоциират с демокрацията.

Предлага ни се ръководство на Народното събрание, което не отчита:
- баналния факт, че всички представени в парламента политически сили са малцинство;
- че няколко депутатски места повече не могат да служат като аргумент за два и половина пъти по-силно представителство;
- че в миналогодишния опит дори убедителното мнозинство беше представено само с една бройка от 4-членното ръководство на Народното събрание;
- че в ръководството на Народното събрание се предлага не само на равни основания, но дори с предимство, да седне представител на парламентарна група със съмнителна легитимност и конституционност.

Всичко това би пораждало изумление, ако не бяхме видели и чули през последните седмици много неща.
- изявления на печално свързани с фашисткото минало на България сини депутати за нови бесилки;
- заклинания за забрани, конфискации, разправи - и то от устата на довчерашни пропагандатори на комунизма;
- посипване на главата с пепел от страна на довчерашни законодатели с цел да се зачеркне направеното от Великото народно събрание, въпреки че всички закони в него бяха приети с квалифицирано мнозинство, в т.ч. и със собствените им гласове.

Ето защо не е рано да се удари камбаната на тревогата за младата българска демокрация, именно днес, именно сега, пред очите на цялата общественост и на гостите от чужбина ние - депутатите от Парламентарния съюз за социална демокрация, искаме да предупредим за зримата опасност от нов, този път син тоталитаризъм. Много близко зад нас е тоталитарният парламент и много безвъзвратно ние сме се разделили с него, за да си разрешим да станем съучастници в една реставрация.

Не е късно да спрем движението в тази посока! Затова предлагаме:
- консултации за намиране на демократична, пропорционално издържана формула за ръководство на Народното събрание, формула, която да гарантира срещу тоталитарни рецидиви; формула, която да спаси Народното събрание от подготвяната му и до болка позната роля на безкритичен акламатор, на форум за изпращане и посрещане с овации на всяко действие и бездействие на правителството.
Не за такъв парламент гласуваха избирателите, когато с надежда направиха своя избор на 13 октомври.

Парламентарният съюз за социална демокрация изтегля своите кандидатури за ръководството на Народното събрание и няма да участва в гласуването. Едновременно с това внасям предложение седалището на тъмносиния парламент да се пренесе на "Раковски" 134 за по-ефикасно съгласуване на партийната и държавната власт. Пътят на новия тоталитаризъм е открит!

София, 4 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 6 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА РЕГИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ (РКЗНИ) - АЙТОС И НА КОМИТЕТИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ В РЕГИОНА ПО ПОВОД НА СЪОБЩЕНИЯТА, ЧЕ ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩОНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ (ОКЗНИ) ДИМИТЪР АРНАУДОВ Е ИЗКЛЮЧЕН ОТ ОРГАНИЗАЦИЯТА.

Координационният съвет на Регионалния комитет за защита на националните интереси (РКЗНИ) - Айтос, и комитетите за защита на националните интереси в региона, декларираме, че не признаваме решението на делегатското събрание на самозвани представители от Общонародния комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ) от страната, състояло се на 26 и 27 октомври 1991 г. в Хасково, а признаваме решенията за преизбрания председател Димитър Арнаудов и за утвърдения нов координационен съвет от общо делегатското събрание, проведено в Хасково на 31 август 1991 г. Твърдо заставаме зад идеите, които доведоха до създаването на ОКЗНИ и които са неизменно отразени в осъвременените документи на ОКЗНИ.

Крайно време е господата Минчо Минчев и Гинчо Павлов да престанат да рушат организацията, да разединяват и да раздвояват нашите членове и симпатизанти. Време е да разберат, че българският народ не е вече онова стадо послушници, обслужващи интересите на една партия.

Ще отстояваме надпартийния и консолидиращ характер на организацията, защото тя възникна спонтанно във връзка с едно кабинетно решение на ЦК на БКП, поради което в нея участват хора с различни становища и възгледи.

Айтос, 30 октомври 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 6 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ПРОЕКТ ЗА "КРЪГЛА МАСА" ЗА РЕШАВАНЕ НА ЕТНИЧЕСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ВЪПРОС И ПРИЗИВ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА "КРЪГЛА МАСА ПО ЕТНИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ" КЪМ ПАРТИИТЕ И КОАЛИЦИИТЕ, ПОЛУЧИЛИ НАД 1 % ОТ ГЛАСОВЕТЕ В ИЗБОРИТЕ ПРЕЗ 1991 ГОДИНА. Документите са предложени от съпредседателя на Независимото дружество за защита на правата на човека в България г-н Николай Колев - Босия.

През последните десетина години България попадна в твърде тежко икономическо положение. Комунистическата идеология явно се изчерпи като модел и това доведе до липсата на мотивация за развитие както на отделния индивид, така и на обществото като цяло. По стар навик комунистическата върхушка пристъпи към едно от последните средства за отвличане на вниманието от горещите точки на обществото - разгаряне на етнически проблеми. Освен международна изолация това доведе и до сериозна етническа конфронтация, още повече съществуват сили, на които това все още е изгодно. От друга страна, национализмът лесно намира почва в хора, имащи тежки икономически и духовни проблеми, каквито са българските граждани в момента. Инерцията вече е твърде голяма, за да се задгърбва този стратегически въпрос. Той е твърде обемен и има икономически, исторически, психологически, юридически, политически и културен аспект и решаването му, естествено, трябва да бъде в необходимата последователност и във време, позволяващо на отделните процеси да завършат. При това незабавно трябва да се намери политически ход, за да се тушират изкуствено разгаряните етнически страсти от всички страни чрез точно, ясно и категорично формиране на позициите на основните политически сили. За тази цел могат да се поканят политическите сили, получили над 1 процент гласове при последните парламентарни избори през октомври 1991 година. Това е обективен критерий за действителните сили, които подкрепят отделни идеи и платформи. Трябва да се създаде препятствие пред възможността етническият или националният проблем да бъде използван за политически цели в стремежа към властта. За тази цел след изясняване на позициите трябва да се потърси действен механизъм за възспиране на злоупотребата с политическите цели и създаване на етническо напрежение. Това може да бъде както във вид на споразумение между политическите сили, чиито отношения са твърде динамични и по тези причини неустойчиви, така и временни законодателни актове, за които трябва да следи конституционният съд.

Втората фаза трябва да включва един относително дълъг период за разглеждане на историческите и психологическите (вкл. верски), икономическите и културните двигатели на ниво експерти. Тъй като този процес е свързан с трудно прогнозируеми процеси в икономиката и континенталните отношения, е необходимо изграждането на подобни експертни групи, които периодично да се отчитат за договореностите и достигнатите общи съгласия, за да дадат възможност да се движи паралелно с тези на третата фаза - законодателната.

Третата фаза, естествено, трябва да се извършва в духа на международните договорености и едновременно с това да се следи развитието на проблема в планетарен мащаб. За тази цел според мен би трябвало активно сътрудничество с Европейския съвет и ООН. Приключването на третата фаза в общи линии би трябвало да обхваща времето на едно поколение, т.е. около 20 години. Тази трета фаза задължително трябва да бъде свързана със създаването на закони и механизми за тяхното изпълнение не само на конституционно и общонационално ниво, но и на регионално. Въпросите за съжителството на културите и религиите, както и дълготрайна програма за постепенно културно интегриране трябва да подпомагат активно един общонационален процес на обединение на нацията.

София, 31 октомври 1991 г.

 

* * *

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Вече близо седем години в България съществува етническо напрежение. След десети ноември 1989 година нещата преминаха на нов етап. От прикрито подклаждането към етническо напрежение премина до голяма степен в открито. Въпреки че всички партии и коалиции, участвали в изборите през 1991 година, предложиха програми за решаването или туширането на проблема, етническите противоречия се задълбочават. Още повече програмите на партиите в коалициите не могат да се изпълнят без достъп до реалната изпълнителна власт.

Предвид царящото напрежение в страната и тежката обстановка в съседна Югославия, предвид изчакването на политиците в България, Инициативният комитет за "Кръгла маса по етническите проблеми" Ви кани да вземете участие в първата фаза на решаването на етническия въпрос в България. На нея ще бъде поставен един въпрос: Да бъде изразено точно, ясно и кратко становището на партиите и коалициите като изходен пункт за "Кръгла маса". На този форум са поканени всички партии и коалиции, получили над 1 % от гласовете при последните парламентарни избори през 1991 година. Предвид изключителната важност на проблема молим за участие на най-високо представителство на партиите и коалициите.

Надяваме се, че политическите сили ще оценят сериозно и задълбочено своето становище и ще откликнат на инициативата.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София,6 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ОТВОРЕНО ПИСМО "КОМУ Е НЕОБХОДИМО ВСИЧКО ТОВА?" ОТ ИМЕТО НА ОФИЦЕРСКОТО СЪБРАНИЕ НА ПОДЕЛЕНИЕ 26520 И НА СЪБРАНИЕТО НА КЛУБ N 112 НА БЪЛГАРСКА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ". Писмото е адресирано до президента на Републиката, до министъра на отбраната и до средства за масово осведомяване.

През последните месеци сме свидетели и участници във важни политически събития в нашата страна. Настъпиха промени закономерни, необходими и желани. Промени, съпроводени с немалко странни неща. На думи всички желаем и се стремим към демократичното общество. Многословно обясняваме и декларираме, че това общество се гради на строго спазване на законите и преди всичко на основния закон на страната - Конституцията.

По едни или други причини, водени от едни или други тяснопартийни интереси, се намират политици,които се опитват да ги заобиколят и да не се съобразяват с техните клаузи.

При тези очевидни факти се намериха военнослужещи (104 на брой), които открито изразиха своето несъгласие в печата с неспазването на Конституцията. В духа на времето, което отричаме, се намериха и хора, които да ги осъждат и заплашват със съдебна отговорност.

Основателен е въпросът: Кому е необходимо всичко това?

Отговора оставяме на политиците, на държавниците, на всеки български гражданин, но открито изразяваме нашата ясна позиция:

1. Без партийни пристрастия, без да заемаме позициите на шовинисти и националисти, заявяваме, че не могат да разчитат на нашата офицерска дума и подкрепа хора и държавници, които не зачитат законите на нашето общество и преди всичко основния закон на страната -Конституцията. Това е нашето разбиране за ролята на българската армия като гарант на промените в нашето общество и на необратимостта в тяхното протичане.

2. Открито заявяваме, че ние, офицерите, сме част от това демократизиращо се общество. Следим с интерес и внимание всичко, което става в него, и се отнасяме с необходимата гражданска отговорност. Без нея ние няма да бъдем в състояние да подготвим нашите подчинени военнослужещи като достойни защитници на Родината.

Напълно се разграничаваме и осъждаме тези наши колеги и доброжелатели, независимо от коя инстанция са, които се опитват със заплахи и търсене на отговорност да лишават военнослужещите от даване на публичност на техните мнения и позиции.

Ясно, открито и категорично заявяваме, че ние сме за демократично общество, изграждащо се на строго спазване на Конституцията и законите.

ОТ ОФИЦЕРСКОТО СЪБРАНИЕ НА ПОД. 26520

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОДПОЛКОВНИК ДИМИТРОВ ОТ

СЪБРАНИЕТО НА КЛУБ N 112 НА

БЪЛГАРСКА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ"

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙОР ТЕНЕВ

Ямбол, 1 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 6 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

МОЛБА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА РЕВОЛЮЦИОННА МЛАДЕЖКА ПАРТИЯ ДО КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ПРОМЕНИ В ПРАВИЛНИКА, ПРОГРАМАТА, ИМЕТО, СЕДАЛИЩЕТО И РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРТИЯТА, ОТКАЗАНИ ОТ СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД.

УВАЖАЕМИ СЪДИИ,

Обръщаме се с молба да разгледате конституционносъобразността на решението на Върховния съд на Република България по фирмено дело Ф-213/91 г. V гражданско отделение във връзка с ф.д. 2432/90 г. на Софийски градски съд (СГС), засягащо регистрация на извършени промени в правилника, програмата, името, седалището и ръководството на Българската революционна младежка партия.

Документите за регистрация на промяната на името, правилника, програмата, седалището и ръководството са внесени в СГС на 21 март 1991 г.

След редица целенасочено извършени закононарушения под диктата на политически сили състав на СГС отказа да регистрира настъпилите промени в Българската революционна младежка партия.
Решението ни бе връчено два месеца след законния срок, а Върховният съд на Република България след пречистване от десетките забележки (имаме основания да мислим, че тези мотиви са привнесени отвън!) потвърди отказа на СГС да регистрира промените, като сведе мотивите до два:

първо: Решението за промяна на името на партията не е взето от компетентен орган и няма данни за числеността на партията;

второ: Партията си поставя за цел: "диктатура на пролетариата" и "външно разделение на властите, но същевременно вътрешното им единство."

УВАЖАЕМИ СЪДИИ,

Съгласно устава на Българската революционна младежка партия (наречен Правилник) има неотложен 12-месечен кандидат-членски стаж. В деня на провеждане на Общото събрание пълноправни членове на партията са само нейните учредители. Те се явяват компетентен орган и техните решения, по смисъла, че са учредители на Българската революционна младежка партия, са законосъобразни и стоят по-високо от решенията на който и да било орган (ИЗБОРЕН) на партията ВКЛЮЧИТЕЛНО И КОНГРЕСА, ЗАЩОТО ПО СМИСЪЛА КОНГРЕСЪТ Е ИЗБОРЕН ВИСШ ОРГАН НА ПАРТИЯТА). В кокретния случай конгресът не носи учредителна функция, а е резултат на учредителни действия.

Уставно, след 15 март 1991 г., когато членската маса нараства съгласно изтичането на 12-месечния кандидат-членски стаж, учредителите губят законодателните си функции и членовете на БКП(р) се подчиняват на висшия партиен орган - конгреса.

Що се отнася до членската ни маса, законът не ни задължава поименно да обявяваме членовете на БКП(революционна). Финансовата дейност на партията според Закона за политическите партии е явна и БКП(р) не го е нарушавала.

Развихрилият се антикомунизъм и липсата на гаранции от изпълнителната и съдебната власт за прилагането на закона и конституцията и вероятните репресии срещу комунисти (нямаме в предвид "комунистите" от БСП, нито БКП-тата на БСП) ни принуждават да пазим в тайна членовете си, с което ни най-малко не нарушаваме законите и Конституцията на Република България.

ПРОВЕЖДАНЕТО НА КОНГРЕСИ, СЪБРАНИЯ, СЪВЕЩАНИЯ, ПЛЕНУМИ И ДРУГИ Е ВЪТРЕШНОПАРТИЙНА РАБОТА.

БКП(р) не е партия-фантом, първо, защото тя не е нова партия, а е продължител на регистрираната на 20 април 1990 г. от СГС Българска революционна младежка партия; и второ: за справка на числеността й виж изборни резултати - 13 октомври 1991 г.

Второ;
Не отговаря на истината твърдението, заключено в мотива за отказ на Върховния съд на Република България, че БКП(р) се стреми към "диктатура на пролетариата".

БКП(р) ще се бори за "ФОРМА на диктатурата на пролетариата". За запознатите с науката, известна като марксизъм-ленинизъм, е ясно, че "формата на диктатура на пролетариата" не изключва многопартийноста (някоя я наричат "плурализъм").

Изграждането на демократично общество е съпроводено с научно ръководство, олицетворено от Комунистическа партия. Функциите на ръководителя не изключват участието в строителството на справедливо общество и на други (в случая политически) партии. Това е същността на народнодемократичната власт като форма на диктатура на пролетариата.

БКП(р) преценява, че същностният елемент на народнодемократичната власт - социалистическата демокрация - при определени условия преминава в народовластие.

БКП(р) смята, че пътят към съвършенството на едно общество преминава през дългия преходен етап, който все още не е завършил в България, на народнодемократичната власт като форма на диктатура на пролетариата.

С разбирането си за устройство на държавата и развитие и усъвършенстване на обществото БКП(революционна) с нищо не нарушава конституцията и не застрашава законите на страната, към които изрично е гарантирала придържането си.

УВАЖАЕМИ СЪДИИ,

Молим да признаете конституционното право на съществуване на Българската комунистическа партия (революционна), като задължите Софийския градски съд да впише настъпилите изменения в правилника, програмата, името, седалището и ръководството на Българската революционна младежка партия.

В противен случай, молим Конституционния съд на Република България да постави извън закона Българската революционна младежка партия като първообраз на Българската комунистическа партия(революционна).

София, 30 октомври 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 6 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА ДЕМОКРАТИЧНО ДВИЖЕНИЕ ЗА КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ.

 

УСТАВ

Глава първа - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Движението представлява независима политическа организация, чиято мощ се основава на общонародния й характер.

Чл. 2. Основният принцип на Движението е: човек се ражда свободен и равен с всички останали и има право на мнение, волеизявление и свободен избор на партийна принадлежност. Организацията е против всякаква форма на насилие върху отделната личност или обществото и ще осъществява своята дейност в рамките на Конституцията и законите на Държавата.

Чл. 3. Движението поддържа най-тесни връзки с всички сродни, съидейни организации у нас и в чужбина чрез свои, упълномощени за това представители.

Чл. 4. Движението има статут на юридическо лице със седалище в София.
Символът на организацията е златен лъв върху кръг от трикольора с корона над композицията.

Печатът на движението е кръгъл. В него е изписано "ДВИЖЕНИЕ ЗА КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ", а в центъра монограм със "С II".

Движението се изгражда на териториален принцип по местоживеене.

Чл. 5. Органи на движението са:
1. Секциите
2. Управителен съвет
3. Общо събрание
4. Контролно-ревизионна комисия

 

Глава втора - ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Чл. 6. Движението се бори за духовно, нравствено и материално издигане на българската нация. В най-къси срокове България може и трябва да извоюва международен политически престиж и икономическа стабилност. Ние желаем да видим Родината в бъдеще такава, каквато тя беше до 1939-1940 г. Затова преследваме следните благородни цели:

1. Смятаме, че единствената законна, приета чрез свободно общонародно волеизявление е ТЪРНОВСКАТА  КОНСТИТУЦИЯ. Осъвременена, тя да продължи да служи за основа на демокрацията в България.

2. Държавното устройство, което Търновската конституция предвижда, е КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ С ПАРЛАМЕНТАРНО УПРАВЛЕНИЕ и разделение на властите при пълна независимост на съдебната власт.

3. Смисълът на съществуването на монархията в съвременния свят е в това, че изключвайки напълно идеята за еднолична власт, тя се превръща в символ на НАЦИОНАЛНО ЕДИНЕНИЕ И ГРАЖДАНСКО СЪГЛАСИЕ. Царската институция ще бъде стълб на демокрацията, бариера пред нечестните политически игри, гаранция за свободата на всички, защото надпартийният контрол на Короната единствен би осигурил баланс на политическите сили, би неутрализирал порочните страсти и амбиции, без да плаща дан на дребнави пристрастия относно близко и далечно минало.

4. В Царство България с парламентарно-демократична форма на управление народът сам чрез преки, тайни и свободни избори ще определи депутатите в Народното събрание, независимо в коя партия членуват. Само събранието ще избира Правителство, водещо външната и вътрешната политика на държавата и отговорно за действията си пред Парламента и народа.

5. Негово величество Цар Симеон Втори ще бъде държавен глава с представителни функции. Тоя ще бъде формален главнокомандващ и ще упражнява конституционен надзор. Той ще представлява страната ни пред света, а високият му престиж ще бъде престиж и за Родината ни. Убедени сме, че Царство България ще бъде веднага прието тържествено в Обединена Европа, без каквито и да е условия!

Чл. 7. Постигането на упоменатите вксокопатриотични цели не би било възможно без решаването на следните неотложни ЗАДАЧИ:

1. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА и осветляване на празнотите и изкривяванията в родната ни история. В националното съзнание част от тази истина е и фактът, че легитимното държавно устройство на България беше прекратено, чрез конституционно нерегламентиран е незаконосъобразен акт от 8 септември 1946 г., неречен "народен референдум". Сиреч България и сега де юре е ЦАРСТВО, Н.В. СИМЕОН ВТОРИ, КНЯЗ ТЪРНОВСКИ Е ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ!

2. Пълна политическа и историческа РЕАБИЛИТАЦИЯ НА ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и на управлението на негово царско величество Борис Трети.

а/ Едва 24-годишен, на 3 октомври 1918 г. цар Борис Трети се възкачва на престола. След тежка национална катастрофа поема управлението на една смазана, изтощена и обременена с тежки репарации държава. Ньойският договор осакатява територията на милото ни Отечество. В страната тлее огънят на бунт и недоволство.

б/ През целият този период до края на войната българският лев е бил желан и конвертируем. До 1939-1940 г. Държавният бюджет се покривал главно от износ на яйца, розово масло и тютюн. Външен дълг не сме имали.

в/ Чрез Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г. цар Борис Трети върна Южна Добруджа към България.

г/ С подписването на Виенският протокол от 1 март 1941 г. България и българският народ избягнаха тежката участ на Югославия, която бе прегазена от германската армия за 7 дни и даде над 2 000 000 жертви. Влизането на България в Тристранния пакт не противоречеше на дипломатическите ни отношения със СССР. Напротив, Съветско-Германският пакт от 23 август 1939 г., подписан от Молотов-Рибентроп, действаше с пълна сила и разбирателство.

д/ Цар Борис Трети върна на България през 1941 г. Беломорска Тракия и Вардарска Македония, като си спечели прозвището Цар Обединител.

е/ Българските евреи бяха спасени от унищожение благодарение на авторитетната и категорична защита на цар Борис Трети.

ж/ Далновидната политика на цар Борис Трети и неколкократното му отказване да даде армии за източния фронт спести на хиляди български майки черните забрадки. Но и на това може би се дължи преждевременната му и неизяснена кончина.

3. Канонизиране на Н.Ц.В. Борис Трети като СВЕТЕЦ В ПАНТЕОНА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА при съгласие на последната.

4. Анулиране на всички незаконни политически решения от периода 9 септември 1944 г. до 25 декември 1948 г., довели до премахването на Търновската Конституция, изгнаничеството на Монарха и налагане против волята на българския народ чрез натиск отвън на чужда и антихуманна тоталитарна държавна уредба.

- ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ГРАЖДАНСКИ ПРАВА НА Н.В.Симеон Втори Княз Търновски, Цар на българите, на семейството му, на близките му роднини и завръщането им в България.

- Възстановяване на гражданските права на всички съотечественици, емигрирали принудително или доброволно поради акта от 9 септември 1944 година и произтеклите от него промени и съдействие за завръщането им в Родината.

Чл. 8. Изброените цели и задачи представляват част от Програмата на Движението, която може да се осъществи както чрез представителство в Народното събрание, Правителството и местните органи на властта, така и с други средства на легалната политическа борба - митинги, демонстрации, събрания, национални дискусии, референдуми и плебисцити.

/Пресслужба "Куриер"/

11:00:25

06.11.1991 г.

Редактор: Нина Гаврилова

Технически изпълнител:

Емилия Генадиева

Комплексна обработка:

Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!