12 юли 2020г.

Празник на националната гвардейска част, открит Панамският канал, приета новата българска конституция

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

6 декември 1996


София, 6 декември 1996 година
Брой 136 (1691)


София, 6 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА, ОГЛАСЕНА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ ДЕПУТАТА ЧЕРВЕНКО КРУМОВ НА 4 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА


На Националната конференция на Движението за права и свободи (ДПС) бяха приети противоречащи на Конституцията на Република България решения. Прозвучаха заплашителни гласове, поискано бе турската етническа общност да бъде призната за национално малцинство. По този начин намери нов израз ролята на ДПС като небългарска и антинационална по своя характер и цели партия.

Дълбоко разтревожени като народни представители, от името на Демократичната левица заявяваме:

Основната теза на опозицията е, че Българската социалистическа партия (БСП) размахвала националистическата карта винаги, когато губела влияние и не можела да спечели изборите по демократичен път - за това й е била необходима конфронтацията между българите и етническите турци. Такава постановка на въпроса е разбираема като политически ход от страна на опозицията, но тя е дълбоко порочна като национална стратегия. За съжаление последвалите събития показват, че договореностите между Съюза на демократичните сили (СДС) и Движението за права и свободи имат дългосрочен характер, чиято цел едва ли е запазване на единната българска държава в съответствие с член 2, алинея 1 от новата ни конституция.

Ето защо от трибуната на Народното събрание питаме българските народни представители от ДПС и СДС:

Чии интереси защитава конференцията на ДПС, като иска българските етнически турци да бъдат признати за национално малцинство в единната българска нация?

Кажете, господа от ДПС, това ли е вашата цел - да противопоставите и официално българските граждани с различна етническа принадлежност? Не е ли жалко, че дни след годишнината от пагубния за България Ньойски договор отново националните интереси на страната се поставят в услуга на партизанщината?

Известно е, че ДПС подкрепи в парламентарните и в президентските избори представителите на СДС. Каква е цената на тази почти стопроцентова подкрепа? Няма да гадаем. Вие сте длъжни да кажете на българския народ ще съдействате ли за осъществяване на мераците на ДПС за официално признаване на турско национално малцинство в България, ще подкрепите ли зле прикривания им стремеж за автономия?

Ние, представителите на левицата, декларираме, че сме за единна българска държава! За нас всички граждани са равни пред закона! Ние се придържаме към принципите на политическия плурализъм, но сме за спазване на българската конституция!

Разбираме, че Движението за права и свободи като чисто етническа партия се роди в условията на политически аномалии, но смятаме, че ще бъде престъпление, ако позволим политическата толерантност да прерасне в национален нихилизъм, още повече че отечествената ни история е болезнено поучителна!

София, 4 декември 1996 г.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 6 декември - Следва представеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ВЪВЕЖДАНЕТО НА ВАЛУТНИЯ БОРД


Навсякъде по света валутният борд е крайна мярка и най-силното средство на една монетарна политика! Въвеждането му и ситуацията, в която се намира страната, ще го превърне в най-силното средство за прикритие на една петгодишна престъпна политика. Той ще позволи да не се търси никаква отговорност от стотиците знайни и незнайни престъпници, които ограбиха и съсипаха държавата. Най-страшното е, че той ще даде възможност на управляващите вече официално да прехвърлят всички финансови пасиви на държавата върху гърба на българския народ!

Какво прави валутният борд?

Спира печатането на пари и фиксира непроменяем курс на чуждата валута. Всичко това може да го направя БНБ съвместно с Министерския съвет. Ако е необходимо, могат да получат и подкрепа на Народното събрание. Това обаче означава:

1. Да се поеме отговорността за действия, които силно ще затруднят редовния гражданин. Разликата обаче е, че, ако това се прави като една открита, съгласувана политика на тези три български институции, то примката около нашата шия би могла от време на време да бъде охлабвана. Може да бъде провеждана някаква социална политика. Докато валутният борд по дефиниция не може да провежда такава. Нашите управляващи обаче са готови да хвърлят на удушаване собствения си народ, само и само отговорността да я поеме някой от чужбина. Още повече, че по време на борда пари за избори надали ще има, а това е удобно и за тези, които ги е страх да напуснат властта (защото може и да ги съдят), както и за тези, които хич не им се поема отговорността да управляват точно сега!

2. Да се съберат парите, раздадени на кредитните милионери. Това са най-малко ДВЕСТА МИЛИАРДА ЛЕВА! Половината от тях да бъдат събрани, ще възникне въпросът има ли нужда от борд? Лъжа е, че бордът ще ни върне тези пари - той ще ги изстиска от народа, докато народни представители, министри и банкери ще се правят, че не знаят за какво става дума.

3. Да почнат да се събират данъците. Поне една трета от тях не отиват в държавната хазна.

4. Да се прекрати безсрамната корупция в митницата. Никой не може да каже колко пари губи държавата там. Но са милиарди, със сигурност!

5. Да се изгонят групировките от входа - изхода на предприятията, където те ги "доят", продавайки им скъпи суровини и изкупувайки на безценица продукцията им.

Да обобщим кой какви интереси има.

Международният валутен фонд (МВФ) иска да си върне парите. Щом българската държава не иска да ги вземе от кредитните милионери, спекулантите и разбойниците, то фондът няма нищо против да ги съдере от гърба на народа. За целта българските управници му предоставят всичко, остава само полицията и армията да бъдат хвърлени за това.

Управляващаите имат интерес МВФ да поеме отговорността за валутния борд и последствията от него. През това време те да не правят нищо по точките от 1 до 5, защото то е против личните им интереси.

Интересът на българския народ е изпълнението на точките от 1 до 5, след което необходимостта от валутен борд най-вероятно ще отпадне.

Зелената партия предлага тази алтернатива, която е в интерес на България.

София, 29 ноември 1996 г.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 6 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ (ЧАСТ ПЪРВА) "СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ СЕГА - В ЕМИСИОННАТА БАНКА" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ ВЪЛКАН ВЕРГИЕВ, БИВШ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В 36-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ ЛИСТАТА НА ПАРЛАМЕНТАРИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ


Нито една икономика не може да функционира добре и да бележи икономически растеж, ако не е определен видът на паричната система и ако няма определена парична единица, с която хората да могат да купуват широк асортимент от стоки и услуги, и която да е свободно конвертируема.

След 1990 г. политическият натиск тласкаше увеличаването на заплатите с по-бързи темпове от производителността и това несъответствие се задълбочаваше. От 1991 г. досега наличните пари и кредити нарастваха бързо - ситуация, върху която централната банка почти няма контрол. Българинът често казва: "Когато се преобърне колата - пътища много." Да, ама не! Пътят, изглежда, ще се окаже само един - валутният борд, както му казват у нас. По света на това му казват емисионна банка.

По-важни са условията, при които емисионната банка може да заработи, и последствията от това. Подобен анализ, макар и кратък, е невъзможен без отговора на въпроса как се стигна дотук.

Една от основните причини за упадъка на българската икономика е използването на парична единица, която след 10 ноември 1989 г. нямаше стойностно покритие като конвертируемост. Политици и производните им правителства, финансисти и в частност банкери не пожелаха да определят досега какъв е видът на българската парична система. Не се замислиха кой е най-удачният й вид в зависимост от типа икономика, към която сме се насочили. Достатъчно доказателство, че на никой не му бе ясно какъв преход правим, към къде сме се запътили. От политическия живот бяха изтласкани всички останали, които предлагаха разумни варианти и най-вече имаха сили и желание да ги изпълнят.

Всички тези, на които бе ясно, че банковата ни система не може да функционира нормално и да бележи растеж, ако не е определен видът на парична й система, т.е. не са ясно определени правилата на финансовата и банковата игра.

Необходимо е да се разберат грешките, за да стане ясно чии са те: на всички по-предни или само на последното правителство, на БНБ ли са или не са.

Винаги ми е било трудно да определят от какъв вид е паричната система у нас. Някакъв смесен и доста неидентифициран вид. Нещо като книжни пари, плюс стокова кошница, плюс знам ли какво още, но все пак в по-големия си вид - система книжни пари. Това е система, която ползват много от развитите страни в света. Ръстът на паричната маса се определя от централната банка. В едни случаи тя определя и лихвения процент, в други - не. При тази система парите не са явно обвързани с някакви стоки например злато или стокова кошница.

Често съм се замислял къде бяха досега големите български капацитети по банкови дела, къде бяха знаещите специалисти на големите профсъюзни централи и най-вече големите български политици. Защо не предупредиха, че основните системи на книжните пари се характеризират с устойчива и всепроникваща инфлация и че това е най-неудобният вид парична система за една малка, икономически нестабилна и в преход страна като България. Тази система не би могла да функционира по антиинфлационен начин, докато не се елиминира в значителна степен нарастващият бюджетен дефицит. Истината е, че така най-лесно се решаваха проблемите с големия бюджетен дефицит, безболезнено се създаваха кредитни милиардери, заменяше се власт срещу собственост, а в политиката попаднаха случайни хора, задържаха се на власт слаби правителства и т.н, и т.н. Използването на системата книжни пари от малки като България страни често води до резки промени в политиката на централните банки. Всички мълчаха, мълчат и сега. Няма го у нас и дългогодишният български топ банкер и фаворит на българските политици. Вероятно, усетил какво ще става у нас, подаде оставка и сега кротко си царува, пардон, посолства в Швейцария. Е, появи се наскоро за среща с нашия президент, но така и не стана ясно коя е истинската причина.

Естествен е въпросът как тогава развитите страни успяват да укротят всепроникващата инфлация в допустимия размер от 2 до 6%. Тук най-важното е правилната оценка на стоковите пазари. Използват се всички възможни финансови инструменти. У нас още през 1988 г. се въведе една много ефективна система за наблюдение и анализ на пазара и инфлацията чрез наблюдение на цени, услуги, заплати и много други, но след 1991 г. някой подаде сигнал и тя спря да работи ефективно. Управлението на системата от книжни пари ставаше все по трудно. Най-опасен бе усиленият политически натиск за увеличаване на паричните средства. Толкова силен и толкова несъобразен със снабдяването със стоки и услуги, че инфлацията след 1991 г. устремно тръгна нагоре. Печатниците за пари заработиха. Логиката на правителствата бе: След нас, ако ще, и потоп. Борбата между политическите актьори за власт в ръководното тяло на централната банка се водеше без никакви правила, безскрупулно и безогледно. Започна интензивен период на смяна на власт срещу пари. Създадоха се непрофесионално много за малка като нашата страна банки. Председатели на някои от тях станаха бивши сервитьори и т.н.

Финансовите министри на предните правителства също мълчаха. Сега бих ги попитал защо тогава не направиха всичко възможно, за да защитят паричната ни система и независимостта на централната ни банка. Каква е цената за тях самите, знаят само те. Сега същите гласно или негласно се обявяват срещу въвеждането на емисионна банка. Ще бъдат виновни последните.

За да функционира система книжни пари, трябва да се изпълнят няколко условия.

Първо - цените да се определят от пазара, но не спекулативно, както досега. Нужна е истинска информация от пазара, без която не е възможно разпределение на оскъдните ни ресурси, както и мотивация за бъдещите ни производства. Защото без реална ценова информация нито икономиката, нито паричната система могат да функционират нормално. Не бе спазено най-важното условие за системата книжни пари. Обратната връзка се прекъсна.

Парламентът се занимаваше с кавги и ненужни прения. Съответните закони останаха неприети. В България се установиха спекулативни цени.

Второ - системата изисква поне вътрешна конвертируемост на паричната единица. Това бе направено. Но правителствата допуснаха груби грешки в оценката на валутата. Те или надценяваха валутата, т.е. затваряха експортните пазари, или я подценяваха, т.е. създаваха условия за изтичане на ресурси от страната ни. Така се създадоха реални условия за погрешно икономическо преразпределение. Възникнаха черните пазари на пари. Смятам, че това бе достатъчно основните политически сили да се замислят за установяване на по-строга парична система у нас. За жалост това не стана. Искам да припомня, че генезисът им е един и същ.

В момента участници в стари правителства денонощно тръбят заявки за ново участие в държавното управление. Нищо, че преди това са се провалили, нищо че докараха България до сегашното икономическо състояние. Виновно им било сегашното правителство.

Парична реформа трябваше да има още в началото на прехода, а не сега, когато се създадоха десетки подобия на банки, финансови къщи и какво ли не още. Накрая МВФ наруши мълчанието.

Ето така стигнахме до предложението на МВФ за въвеждане у нас на емисионна банка. Този вид система би дала на страната ни силна парична единица. Емисионната банка деполитизира паричната единица, което ще изолира безотговорните политици от обществено влияние.

Все пак дали това е най-успешната за нас парична система? Страни като нашата, с малки икономики, са използвали тази възможност, при която централната банка е заместена от емисионна банка. На теория механизмът е много прост - емисионната банка пуска в обращение на пазара своя валута, представляваща допълнително законово платежно средство, облагано с данък за пускането му в обращение, който се плаща от собственика на емисионната банка. Задължителното условие е собствената валута да бъде осигурена с резерви, съхранявани от банката, които трябва да са равни или по-големи от стойността на собствената валута, пускана в обращение и деноминирана в чужда резервна валута. Голямото предимство на емисионната банка е, че има дисциплина на конвертируемостта при фиксиран курс. За нас, българите, това е най-голямото предимство. Другото предимство е, че емисионната банка овладява неинфлационния натиск върху пускането на пари в обращение. Всъщност емисионните банки най-често само издават банкноти и монети. Не е проблем това, че емисионната банка ще трябва да замени БНБ, което никак не би било приятно за нашите топ банкери и политици. От БНБ вече нададоха вой. Може би се страхуват, че парите ще се деполитизират или още по-точно - най-после ще се определят правилата на играта у нас.

От какво количество чужда валута ще се нуждае емисионната банка, ще зависи от валутния курс на новите банкноти по отношение на резервите в твърда валута. Най-добре е този курс да бъде определен в началото като плаващ курс на старата валута спрямо твърдата, като след разумен период от време за наблюдение на плаващия курс емисионната банка може да фиксира точния курс на новата валута по отношение на резервната валута или валути.

Искам отново да припомня, че фиксираният курс и резервната валута са най-важните, бих казал жизнено важните елементи на емисионната банка. Без тези условия според мен нито една емисионна банка не би успяла.

Неизпълнението на тези условия са една от основните слабости на правителствените емисионни банки поради причината, че няма абсолютен начин да се попречи на правителството да принуди централната банка да девалвира валутата поради вътрешнополитически причини. Ще допуснем голяма и трудно поправима грешка, ако приемем ролята на емисионна банка (валутен съвет) да се изпълнява от БНБ. Някои медии вече внушават грешното решение. Дано световните финансови центрове, които ще се ангажират да осигурят валутното покритие, да са по-далновидни и да вземат правилно решение. Защото, ако не се извият ръцете на политиканстващата върхушка у нас, валутният борд ще се провали. Отново за сметка на всички българи.

Другият, бих казал, по-важен проблем е, че системата емисионна банка все още зависи от увереността на гражданите и най-вече на деловите среди, че политиците няма да девалвират валутата, дори да имат всички пълномощия да го направят. Нужна е и международна подкрепа за паричната система, т.е. увереност, че политици и правителства ще работят с нужната отговорност. Трябва да се има предвид, че ако чуждестранната валута, към която се е "вързала" емисионната банка, бъде въведена в инфлационна или в безотговорна политика, ще пострада и емисионната система. Но дори и да стане така, ще е по добре от това, което става досега у нас.

Истината е, че всъщност след досегашния провал на прехода световните финансови центрове показаха червен картон на досегашната ни политика. След всичко това най-после се надявам да бъде освободен пътят за инакомислещите политици и бизнесмени, за нещо ново, за бъдещето.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 6 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛКАТА НА ДРУЖЕСТВО "ПРОСВЕТЛЕНИЕ" - ВАРНА, И ДИРЕКТОР НА ФОНДАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА - ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИК КЪМ ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ - ВАРНА, ПО ВЪПРОСА ЗА ВАЛУТНИЯ БОРД. Документът е адресиран до президента на Републиката д-р Желю Желев, до новоизбрания президент Петър Стоянов, до председателя на Народното събрание акад. Благовест Сендов, до Министерския съвет, до ръководствата на парламентарно представените партии и до средства за масово осведомяване.


Предвид състоянието на българската икономика и извънредно тежкото състояние на българския народ, лутането на политиците за изход от това състояние и пълната информационна завеса по повод създаването на валутен борд за стабилизирането на българската икономика

П Р И З О В А В А М:

Незабавно да бъде поканен Н.В. Цар Симеон Втори, за да вземе дейно участие като специалист-експерт при решаването на този така важен за страната проблем. Въвеждането на тази крайна мярка изисква максимално мобилизиране на всички усилия, интелектуален потенциал и пълен национален консенсус.

Личността на Н.В. Симеон Втори е с безспорен авторитет сред деловите кръгове на Запад, неговото присъствие в този изключително тежък за страната ни момент е безспорно наложително.

Призовавам политиците и целия български народ да подкрепи апела ми за доброто на България.

Варна, 29 ноември 1996 г.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 6 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ДО РАБОТОДАТЕЛИТЕ ПО ПОВОД НА ПОДГОТВЯНАТА ОТ СИНДИКАТА СТАЧКА НА 4 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

На 4 декември 1996 г. стотици хиляди работници, работещи под Вашето ръководство, ще се включат в националната стачка на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Със своите протестни действия във всички градове трудещите се на България искат смяна на политиката на правителството, довела до разруха на икономиката, до загуба на хиляди работни места, до тотално обедняване и нищета. Протестът на наемния труд е и против корумпираните и некадърните висши държавни чиновници, продължаващи да съсипват предприятията. Нашият протест е и срещу уволненията на десетки и десетки работодатели, които не допуснаха ръководените от тях предприятия да бъдат най-цинично ограбени или продадени на безценица на "приятелските кръгове".

Гласът на българските наемни работници на 4 декември е в защита и на Вашите права и на Вашето достойнство.

Правителствата ще идват и ще си отиват, но ние заедно, работодатели и синдикати, сме отговорни да намерим пътя за спасение от катастрофата, към която се тласка България.

София, 1 декември 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 6 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СЪВЕТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА НАЦИОНАЛНИ СИНДИКАЛНИ И ГРАЖДАНСКИ ДЕЙСТВИЯ "ПРОМЯНА" ПО ПОВОД НА НАСРОЧЕНАТА ОТ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ СТАЧКА НА 4 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА


Още с учредяването си организациите в "Промяна" заявиха своята готовност за диалог и сътрудничество с всички неправителствени организации, включително със синдикатите. Израз на тази добра воля бе и общото комюнике, прието на 3 октомври 1996 г. в парламента от Съюза на демократичните сили, Конфедерацията на труда "Подкрепа", Конфедерацията на независимите синдикати в България и Обединението за национални синдикални и граждански действия "Промяна" (СДС, КТ "Подкрепа", КНСБ и ОНСГД "Промяна"). Както е известно, организациите, подписали този документ, поеха ангажимент за съгласуване на своите действия, включително стачки и протести на национално равнище. В духа на това комюнике от страна на "Промяна" бяха предприети и конкретни стъпки за срещи с ръководствата на синдикатите и съответно за обмен на информация за ситуацията в страната. В случая се отзова единствено КТ "Подкрепа", но по неизвестни за нас причини така и не се стигна до конкретни договорености. Що се отнася до КНСБ, оттам въпреки многократните заявления на ръководството на централата за готовност за сътрудничество с "Промяна", до ден-днешен не е осъществен контакт между двете организации. Нещо повече, въпреки подписаното общо комюнике за съгласуване на действията КНСБ постави партньорите си пред свършен факт, насрочвайки на два пъти, 2 ноември и 4 декември, генерални стачки на своите структури в страната.

Ние не отричаме правото на всяка организация на собствена преценка на ситуацията и съответно на собствени решения. Притеснява ни единствено възможността подобни самосиндикални действия да повлияят не толкова на политиката на правителството, колкото на разместването на пластовете вътре в управляващата Българска социалистическа партия (БСП) и в крайна сметка всички тези едностранни акции да обслужат по определен начин някои крила от управляващата БСП.

Организациите, членуващи в Обединение "Промяна", неведнъж са заявявали своето мнение, че предсрочните парламентарни избори са единствен изход от катастрофата, разразила се вследствие на некадърната и пропита с реставрационни тенденции политика на управляващото социалистическо мнозинство. Неведнъж също така тези организации са изразявали своето мнение, че предсрочните парламентарни избори могат да бъдат предизвикани само посредством единни действия на заинтересуваните организации и синдикатите. И то при висока степен на съгласуваност с Обединените демократични сили (ОДС).

Днес само можем да изразим нашето съжаление, че тази проста истина все още не е докрай разбрана. Израз на това неразбиране е и насрочената от КНСБ стачка на 4 декември 1996 г.

Въпреки че не сме своевременно уведомени за тези действия, че като партньори съгласно общото комюнике нямаме достатъчно информация за това как ще протече стачката, ние се чувстваме задължени да изразим своята солидарност с работниците и служителите, членуващи в КНСБ. Ето защо ние се обръщаме към членовете на всички ораганизации, членуващи в Обединение "Промяна", с предложение да изразят по съвест своята подкрепа на стачкуващите. Всяка организация съобразно волята на своето ръководство, съобразно степента на подготовка и, разбира се, в рамките на закона може да подкрепи генералната стачка на структурите на КНСБ.

Ние отново декларираме своето желание за диалог и съгласуване на действията между влиятелните неполитически организации в страната. Защото сме убедени, че твърде скоро предстоят решителни и, надяваме се, успешни действия за истински обществен вот на недоверие на правителството и на неговото мнозинство в парламента.

София, 1 декември 1996 г.

(Пресслужба "Куриер”)


* * *

София, 6 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА НЕПОДНОВЕНИ ДОГОВОРИ НА ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО


Ръководството на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) остро протестира срещу продължаващите гонения на журналисти в програма "Хоризонт" на държавното радио. Неподновяването на договорите на репортерките Цоня Събчева и Диана Цанкова е удобен начин за отстраняването на журналистки, които със своя доказан професионализъм вършеха работата си така, че "Хоризонт" все още да звучи като национално, а не като правителствено радио.

Ако това са резултатите от новата "медийна" политика на управляващите, то те са доказателство, че тя е все по-далеч от истинската свобода на словото и демокрацията.

След два дни на среща на повече от 100 журналисти от цяла Европа в Брюксел КНСБ ще алармира европейските журналисти и общност за продължаващите гонения на български журналисти от национални медии. Ние вярваме, че те ще ни разберат и проблемите на българските им колеги и върлуваща в България цензура ще намерят място на страниците на европейските вестници.

София, 28 ноември 1996 г.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 6 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА) НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ. Председател на движението е Стефан Нешев.


УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ (УС)

Чл. 17. (1). Управителният съвет се състои от 41 членове, избрани от Общото събрание за срок от три години. Не съществуват ограничения за преизбиране.
(2). Предсрочно прекратяване на правомощията на член от Управителния съвет се осъществява при:
    1. Смърт или поставен под "запрещение";
    2. Оставка;
    3. Невъзможност за изпълнение на задълженията повече от една година;
    4. Изключване.
(3). В случаите на т. 3 и т. 4 от предходната алинея прекратяването се осъществява с решение на Общото събрание по предложение на Управителния съвет. Предложението на Управителния съвет се приема с мнозинства от две трети от присъстващите.
(4). Решение за изключване се взема в случаите на грубо нарушение на чл. 19.

Чл. 18. Всеки член на Управителния съвет има право:
1. Да участва в заседанията на Управителния съвет;
2. Да предлага проекти, свързани с дейностите по чл. 5;
3. Да получава информация за дейността на движението.

Чл. 19. Всеки член на Управителния съвет е длъжен:
1. Да работи активно за осъществяване на решенията на колективните органи на движението.
2. Да съдейства за издигане на авторитета на движението.

Чл. 20. (1). Заседанията на Управителния съвет се провеждат не по-малко от два пъти годишно.
(2). Заседанията на УС се свикват от председателя:
     1. По негова инициатива;
     2. По решение на Бюрото;
     3. По искане на 1/2 от състава на Управителния съвет.
(3). Заседанията на Управителния съвет са законни, ако присъства повече от половината от неговия състав Решенията се взимат с мнозинство повече от половината от присъстващите, освен в изрично предвидените в този устав случаи.

Чл. 21. Управителният съвет:
1. Избира председател на движението и прекратява предсрочно пълномощията му.
2. Избира Бюро и прекратява предсрочно неговите правомощия.
3. Взема решения по всички въпроси, свързани с дейността на движението, които не са от компетентността на ОС.
4. Контролира цялостната дейност на Бюрото по изпълнение решенията на колективните органи на движението.
5. Утвърждава програма за дейностите и годишен бюджет на движението и целесъобразните промени в него по предложение на Бюрото.
6. Приема в края на всяка календарна година проекта за отчет по чл. 16.
7. Взема решения за разпореждане с имуществото на движението.
8. Приема отчета на Бюрото за изпълнението на годишния бюджет.
9. Прави предложение до местните дружества за изключване на членове по реда на чл. 12 (2).


БЮРО.

Чл. 22. (1). Бюрото се състои от петнадесет членове, избрани измежду членовете на УС за срок от три години. В това число влиза и председателят.
(2). Бюрото се избира на първото заседание на новоизбрания УС с решение, прието с мнозинство 2/3 от присъстващите. Не съществуват ограничения за преизбиране.
(3). Правомощията на Бюрото или на отделен негов член се прекратяват предсрочно в случаите на чл. 17, ал. 2 с решение на УС, прието с мнозинство 2/3 от присъстващите членове на УС.
Прекратяването на правомощията на Бюрото или на негов член не означава, че те престават да бъдат членове на Управителния съвет.

Чл. 23. Бюрото:
1. На първото си заседание определя своята структура и задълженията на членовете си.
2. Осъществява оперативно ръководство на цялостната дейност на движението въз основа на решенията на Общото събрание, на УС и в изпълнение на програмата за дейността му.
3. Свиква заседания на Управителния съвет.
4. Разработва програма за дейността на движението, която предлага за утвърждаване на Управителния съвет.
5. Разработва проекта за годишен бюджет на движението и го предлага за утвърждаване на Управителния съвет.
6. Ръководи изпълнението на бюджета и съставя годишния отчет.
7. Предлага целесъобразни корекции на утвърдения бюджет.

Чл. 24. (1). Бюрото заседава не по-малко от един път на три месеца.
(2). Заседанията на Бюрото се свикват от председателя:
     1. По негова инициатива.
     2. По искане на повече от половината от членовете му.
     3. По решение на УС.
(3). Заседанията на Бюрото са законни, ако присъства повече от половината от състава му. Решенията се взимат с мнозинство от присъстващите.
(4). На първото си заседание новоизбраното Бюро определя секретар, който осигурява организационно-техническата подготовка на дейността на движението, вкл. заседанията на Общото събрание, УС, Бюрото. Секретарят може да не е член на движението.


ПРЕДСЕДАТЕЛ.

Чл. 25. (1). Председателят се избира от Управителния съвет измежду неговите членове за срок от три години. Решението на Управителния съвет се взима с мнозинство от 2/3 от присъстващите. Не съществуват ограничения за преизбиране.
(2). Правомощията на председателя се прекратяват предсрочно в случаите на чл. 17, ал. 2 с решение на УС, прието с мнозинство 2/3 от присъстващите членове на съвета.
(3). Председателят:
     1. Ръководи заседанията на Бюрото, Управителния съвет и Общото събрание.
     2. Организира изпълнението на решенията на Общото събрание, Управителния съвет, Бюрото и Контролния съвет, на програмата и бюджета на движението.
     3. Контролира воденето на документацията на движението.
     4. Управлява имуществото на движението съгласно неговите цели и решенията на Управителния съвет и на Общото събрание.
     5. Сключва договорите със сътрудниците на Управителния съвет.


КОНТРОЛЕН СЪВЕТ.

Чл. 26. (1). Контролният съвет се състои от 7 членове, избрани от Общото събрание за срок от три години. Не съществуват ограничения за преизбиране.
(2). Предсрочно прекратяване на правомощията на член от Контролния съвет се осъществява при:
     1. Смърт или поставяне под "запрещение".
     2. Оставка.
     3. Невъзможност за изпълнение на задълженията повече от една година.
     4. Изключване.
(3). В случаите на т. 3 и т. 4 от предходната алинея прекратяването се осъществява с решение на Общото събрание по предложение на Контролния съвет. Предложението на Контролния съвет се приема с мнозинство 2/3 от присъстващите.
(4). Решение за изключване се взема в случаите на грубо нарушение на чл. 28.

Чл. 27. Всеки член на Контролния съвет има право:
1. Да участва в заседанията на Контролния съвет.
2. Да предлага проекти, свързани с дейността на Контролния съвет.
3. Да получава нужната информация, свързана с дейността на Контролния съвет.

Чл. 28. Всеки член на Контролния съвет е длъжен:
1. Да работи съвестно за спазване на устава, за изпълнение на програмните цели и решенията на председателя, Бюрото, Управителния съвет, Общото събрание.
2. Да съдейства за създаване на ползотворни и коректни отношения между членовете на движението.

Чл. 29. (1). Заседания на Контролния съвет се провеждат не по-малко от два пъти годишно.
(2). Заседанията на Контролния съвет се свикват от неговия председател:
     1. По негова инициатива.
     2. По искане на 1/2 от състава на Контролния съвет.
     3. По решение на Управителния съвет.
(3). Заседанията са законни, ако присъства повече от половината от неговия състав. Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите.

Чл. 30. Контролният съвет:
1. На първото си заседание избира свой председател и определя задълженията на членовете си.
2. Контролира изпълнението на устава, програмните цели и решенията на преседателя, Бюрото, Управителния съвет и Общото събрание на движението от неговите членове и организации.
3. Следи за правилното водене на отчетността от органите на движението и за стопанисване на имуществото му.
4. Проверява най-малко веднъж годишно постъпленията и разходите на движението.
5. Представя пред Общото събрание и пред Управителния съвет резултатите от годишната финансова проверка.
6. Председателят на Контролния съвет има право да участва в заседанията на Управителния съвет със съвещателен глас.


Б. МЕСТНО ДРУЖЕСТВО.

Чл. 31. (1). Местно дружество се изгражда на териториален принцип в едно населено място (град, кметство и др.) при наличие най-малко на петима членове. То действа от името на движението, след като бъде утвърдено и регистрирано от Управитления съвет, и има право на знаме и печат.

(2). Екземпляр от протокола за учредяване на местното дружество се изпраща веднага за регистрация в Управителния съвет. Регистрацията се извършва по решение на Бюрото в срок от 1 месец от постъпване на протокола. При отказ за регистрация Бюрото е длъжно да подкрепи решението си с мотиви.

Местното дружество, на което е отказана регистрация, може да обжалва решението на Бюрото пред Управителния съвет в нов едномесечен срок.

Решението на Управителния съвет по спорове за регистрация се взема не по-късно от 2 месеца и е окончателно.
На местното дружество се издава удостоверение за регистрация по образец, утвърден от Бюрото. От този момент новоучреденото дружество се смята за законно.

(3). Жители на населени места, където няма изградени местни дружества, могат да членуват по техен избор в дружества от други населени места.

(4). При повече от 100 членове местното дружество може да учредява секции по подразделения на населеното място (райони, квартали, махали).

Секцията се изгражда от най-малко 5-има членове на местното дружество и е негово поделение.

Решенията на Общото събрание и на Бюрото на местното дружество са задължителни за неговите секции. Секцията избира председател, който ръководи цялостната й дейност за срок от 3 години и по право е член на разширения състав на Бюрото на местното дружество с равен глас.

Секцията избира делегати за делегатско събрание на местното дружество по реда на чл. 36, т. 7 от този устав.

Чл. 32. Управителни органи на местното дружество са:
- Общо събрание
- Бюро
- Председател
- Контролна комисия

(Пресслужба "Куриер")


[реклама]


---------------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 4 декември 1996 година.


Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова, Нина Гаврилова - деж. ред.
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА


БТА - Редакция "Справочна информация"


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.