22 октомври 2018г.

Ден на заекващите. Ден на Папа Йоан Павел II за католиците Годишнини - Майн Рид, Зл. Бояджиев

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Имена

68 години от рождението на проф. Николай Василев

Да си спомним за философa, който вярваше, че политиката трябва да се прави с достойнство.

На днешната дата 21 юни преди 68 години се е родил проф. Николай Василев. Само на 67 г. преди година той почина от рак на белия дроб, но остави светла диря в историята с тезите си, че политиката трябва да се прави с достойнство, без блюдолизничество и без "да служим за подметки на външни сили".

В средата на 70-те години на ХХ век като асистент на проф. Иван Славов Николай Василев водеше упражненията по марксизъм-ленинизъм в журналистическия факултет. Залата за лекции беше винаги пълна. Още тогава Николай Василев говореше доста резервирано за социализма и комунизма,присърце му бяха модерните философски учения. Учеше ни чрез историко-философски анализ да разбираме и актуалните събития на времето. Никога не съм го чул да говори за партиен подход в науката или за ръководната роля на БКП.

Роден е на 21 юни 1946 г. в Райково (днес квартал на Смолян) в семейството на местния партизанин, а по-късно академик Кирил Василев, също философ, автор на знаменитата книга "За любовта".

През 1971 г. Николай Василев завършва философия в СУ "Св. Климент Охридски", където от 1974 г. започва да преподава философия и антропология. През 1985 г. става доцент, през 1990 г. - професор.

С баща партизанин и сам член на БКП от 1975 г., Николай Василев никога не е криел съмненията си в справедливостта на социалистическия строй и неговото "светло бъдеще".

И неизбежното се случва - през 1988 г. заедно с още трима преподаватели проф. Василев е уволнен от СУ и изключен от БКП заради открито несъгласие с политиката на Тодор Живков.

Година по късно двамата Василеви - баща и син, влизат заедно в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, ръководен от д-р Желю Желев. От този клуб след година се ражда СДС.

Активната обществена позиция и авторитетът му са оценени от френските власти и проф.Василев е един от 12-те дисиденти, поканени на закуска с президента Франсоа Митеранвъв френското посолство на 20 януари 1989 г.

През 1990 г. проф. Василев застава начело на АСП - Алтернативна социалистическа партия, която същата година е приета в СДС. Проф. Василев е избран за депутат със синята бюлетина.

Когато през 1991 г. Филип Димитров съставя правителството, философът става вицепремиер и министър на образованието и науката.

"Идеята беше да променим положението в България. Да има демокрация, пазарно стопанство, свобода на мненията, прозрачност...", каза ми в интервю след години той.
В СДС обаче започват деструктивни процеси и в края на декември АСП е изключена от СДС. "Изключиха ни, защото бях критичен и към собственото си правителство, към грешките, които допускахме.

А у нас, където видят критичен човек, го отстрелват.

Две години стоях в парламента и през 1993-а се отказах от политиката", казваше професорът.

След това беше убеден привърженик на тезата, че мястото на интелектуалеца не е във властта. Било му противопоказно и той не можел да разгърне своя научен и критичен потенциал. Учените трябвало да изработват теоретичната програма на управлението, а политиците да я прилагат.

"Във властта трябва да има достатъчно интелигентни хора, които да слушат какво им казват интелектуалците - беше убеден философът. - Това е идеалното управление. Роналд Рейгън беше с доста нисък коефициент на интелигентност, но и достатъчно разумен да се обгради с интелектуални хора и да слуша техните съвети. И остана в историята на САЩ..."

Отдал се предимно на науката, проф. Василев се изявяваше и като поет и публицист. Беше и автор на "24 часа" В анализите и коментарите си правеше безпощаден анализ на политическия живот и самообявилите се за нов елит властници.

През 2011 г. се кандидатира за президент като независим, но получи само 5633 гласа (0,17%).

Проф. Димитър Денков, декан на Философския факултет:

Ярките хора като него са все по-малко

Беше ми приятел. Познаваме се от 35-40 г. Чисто приятелски загубата е тежка, чисто колегиално - не по-малка. Николай винаги беше еднозначен в отношенията си с хората и с институциите. Имаше много силна подкрепа дори от хора, които не подкрепяха неговото мнение. Такива остри хора с ярко мнение и присъствие стават все по-малко. Такива хора като Николай Василев ще се помнят дълго. Надявам се спомените да са трайни у тези, които са го познавали, и се надявам да ги предадат на тези, които не знаят нищо за него.

Преди години у тях той организираше един т.нар. салон, в който се дебатираха най-различни неща - и политически, и философски, и литературни. Излагаха се тези и контратези. Създаде се една неформална общност, която сплоти нашите колеги. Спомням си тогава как в една бурна тъмна вечер спорът стана още по-бурен. Не помня вече за какво беше. Тогава Николай отвори балконската врата и каза: трябва да изравним състоянията на природата и спора в стаята, нека има единство. Всички се разсмяхме. Така всъщност той прекрати спора. Тогава беше млад, с друга брада, духна го вятърът...Трудно е да се приеме, че е починал...През 1987-а на партийна отчетно-изборна конференция в Софийския университет, пред 500 души Николай Василев и други негови трима колеги се осмеляват - да, това е думата, да критикуват партийната линия и др. Тодор Живков. Изхвърлят ги от университета - и от Партията.

В началото на прехода професорът беше един от хората, които правеха СДС. После се започва една въртележка, чиято днешна равносметка показва, че няма структура, от която професорът да не е бил изхвърлян - заради критиките, които не пести.

За критика дори го изхвърлиха от правителството на Филип Димитров, в което беше вицепремиер и просветен министър. Но въпреки това проф. Василев така си я кара - и по Жан Виденов, и по Иван Костов, и по Царя.

Страхооотното харесване на Бойко Борисов професорът обяснява с механизма на идентификацията - "всеки го идентифицира със себе си, казва си - абе, той е същият като мен, и той говори на диалект, и той псува, той е наш човек - човекът от народа. След Тодор Живков той е вторият човек от народа, издигнал се до този пост..."

Къде е днес, като не е нито син, нито червен? По-близо до позициите на анархо-либерализма...

Повратната точка

Окончателното разобличаване на националното предателство на Тодор Живков, опитал през 1963 и 1973 г. да жертва част от държавния ни суверенитет, като направи 16-та република в Съветския съюз, чрез жертването на коренно различна част от държавния ни суверенитет при приемането ни като 27-та република в Европейския съюз.

Явлението

От философска гледна точка светът е единство от същност и явление. Уникалното явление на българския преход се състои в обстоятелството, че той се състои единствено от явления. Същността на фрагментите му е забулена, размита, замъглена от непрогледната далавераджийска пушилка.

Хората, с изключение на шепа скептици, не разбират същността на това, което става. Те наблюдават само явления, привидности, призраци...

Личността

Мадридският пилигрим Сакскобургготски - монархът в малоумния вихър на собственическите си свръхпретенции, фактически унищожил последните останки от монархизма в "собственото" му отечество.

Незабравимото

Тук ме осенява аналогията с началото на кандидатстудентската работа по история на анонимен гений от средата на 70-те години: "Георги Димитров. Това име не може да се забрави. Не може и да се запомни. "

Та така и със спомените от последните 10 години - не си спомням нищо незабравимо, което да не заслужава да бъде забравено.

Творбата

Колебая се между две мои студии - за циганите ("Сблъсък на цивилизации") и за исляма ("Ятаганна цивилизованост). Като изход от дилемата се ориентирам към последните стихотворения на Любомир Левчев и Валери Станков, великолепните шаржове на Доньо Донев и Борис Димовски, публицистиката на Калин Донков и Димитри Иванов, някои от постановките на "Иван Вазов" и "Сълза и смях", плакатите на Стефан Десподов, епиграмите на Георги Кушвалиев и Васил Сотиров...

Оставям настрана стотиците архитектурни шедьоври на мутробарока...

Събитието

Още не се е състояло. Чакам го. Грандиозно събитие ще да е, когато българската съдебна система престане да изпълнява функциите на пералния за престъпници и най-накрая осъди ефективно поне един от хайдуците от висшите етажи на властта.

Откритието

Имам две групи - от края на 20-и и от началото на 21-и.

Та от края на 20-и са:

- че почти всичко вече е открито: социално-икономическите доктрини, политическите проекти, пазарните механизми, принципите на плурализма, нормите на демократично общуване, здравноосигурителните системи, образователните структури (и че е достатъчно просто да изберем подходящите варианти и да ги адаптираме към нашенските реалности)

- че са открити дори велосипеда и топлата вода - и че е достатъчно просто да започнем да ги използваме по предназначение

И така нататък...

Откритията от началото на 21-и век:

- че от много акъл и още повече национална отговорност се юрнахме да преоткриваме всичко това. Плюс велосипеда и топлата вода, естествено...

ЗА КОБУРГИТЕ

"Кобургите не са внесли у нас нищо друго, освен придобити в европейските кафе-шантани вредни навици, дворцови интриги, неоправдано надуто самочувствие и комплект рецесивни гени. Плюс, да не забравим - национални катастрофи…"
Проф. Николай Василев за приноса на родословието на Симеон Сакскобургготски за страната, пред "Стандарт", 2005 г.

ЗА ОРЪЖИЕТО НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА...
Усмивката е не само защита, усмивката е най-тежкият удар срещу диктатурата, срещу тиранията. Аз затова исках и се опитвах да направя след 10 ноември - да се прави политика с добро настроение, политика с чувство за хумор. Това е социална концепция, това просто не е хрумване.

Опитахме се да поставим основите на едно усмихнато общество. За съжаление нашето общество продължава да е намръщено.

Пак ще кажа - усмивката е най-страшното оръжие срещу диктатурата. Не толкова критиката, не толкова аргументите, не оръжието, а сатирата, присмехът, иронията, подигравката, вицът. Те убиват тираните, вбесяват ги, изкарват ги от равновесие.

Затова усмивката винаги бива използвана срещу тиранията. Има и нещо друго - какво ни носи усмивката. Усмивката ни носи една житейска философия - да не се вземаме насериозно.

Трагедията на обществото започва оттам, откъдето някои властници започват да се вземат насериозно - да се вземат за велики, за единствени, космически и т.н. А вземеш ли се на сериозно, ти вървиш вече към територията на фанатизма, на фундаментализма, ставаш фанатик, фундаменталист, и на туй отгоре, ставаш и смешен.

http://www.faktor.bg/