5 октомври 1994


София, 5 октомври 1994 година
Брой 195 /1240/


София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ПРИЕТ НА ЗАСЕДАНИЕ НА 1 ОКТОМВРИ 1994 Г. В СОФИЯ.


1. Възлага на Постоянното присъствие на БЗНС да подготви съгласувано с партньорите проектокоалиционно споразумение с Демократическата партия, Съюза на репресираните и други некомунистически демократични политически организации.

2. Към проектоспоразумението да се предложи предизборна програма.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НА ПРЕДИЗБОРНИ СРЕЩИ С РЪКОВОДСТВАТА НА ФЕДЕРАЦИЯТА ВЪВ ВАРНА И ШУМЕН.


На 28 септември 1994 г. в хотел "Черно море" - Варна, по покана на Валентин Пантелеев, районен секретар на Федерация "Царство България" /ФЦБ/ за Варна, се състоя среща на Христо Куртев, национален секретар на ФЦБ, с Градския предизборен щаб. Преди започването на заседанието Куртев прие Тодор Войников, председател за Варна на Движението за връщане на Н.В. цар Симеон II. Решенията на II Национална конференция бяха темата на разговора. В основния доклад се казва: "Федерацията "Царство България" приветства учредените преди броени дни две нови монархически формации, наречени Монархическа лига и Национално движение за коронована демокрация, и очаква техните председатели за контакти." Христо Куртев подчерта, че ФЦБ е отворена за всички монархически формации, които са реално съществуващи и активно действащи, с председатели, готови да подпишат необходимата декларация, че не са били членове на БКП/БСП, нито пък сътрудници на Държавна сигурност и подобни служби. Г-н Войников изказа готовността си за ползотворно сътрудничество в бъдещите предсрочни парламентарни избори. Той участва в първата фаза на заседанието на Градския предизборен щаб, на което бяха набелязани конкретни мерки за сътрудничеството с организациите, нечленуващи във ФЦБ. След това се изградиха комисии и се начертаха проекти за мащабните инициативи на федерацията в град Варна.

На 30 септември 1994 г. в тържествената зала на Профсъюзния дом - град Шумен, по покана на районния център на ФЦБ в града гостуваха Христо Куртев, Джулия Бул, Валентин Пантелеев и Димитър Балинов от Варна, Христо Георгиев от Добрич, начело на внушителна делегация, присъстваха и Стилиян Радев от Нови пазар и Симона Куртева, пресаташе на ФЦБ. Гостите приветства г-жа Петранка Митева и г-н Иван Цуцуманов, координатори за града. Реч произнесе г-н Багрянов, председател на КС на СДС, син на бившия министър-председател Иван Багрянов. В разискванията участваха представители на всички обществени организации в града, които подчертаха авторитета на ФЦБ и желанието за съюз на всички некомунистически организации с нея. След срещата се проведе неформален разговор с група, представяща се за член на Конституционния съюз, но в разговора се оказа, че всички са членове на Българския царски автомобилен клуб, т.е. на ФЦБ, и заключиха, че фактически монархистите в България са обединени, но това се игнорира от някои лидери.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА ПО ВЪПРОСА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯТА.


Централният съвет на Демократическата партия на справедливостта се обръща към Българската социалистическа партия, Съюза на Демократичните сили и Движението за права и свободи, както и към всички извънпарламентарни партии с настояване за единодействие за приема от парламента на мораториум върху приватизацията.

Централният съвет на Демократическата партия на справедливостта смята, че сега в България не се осъществява реална приватизация, а заводите и фабриките се разпродават под тезгяха на безценица. Има опасност, и то съвсем реална, мюслюманите в България да не участват в приватизацията и фактически да се превърнат в ратаи и чираци.

Правителството на Любен Беров, което е правителство на ДПС, носи най-голяма отговорност. Има реална опасност мюслюманите, които активно са участвали в строителството на тези заводи и фабрики, да не получат своя дял.

Нека всички, които реално желаят и говорят за приватизация, да се обединят и не допуснат това.

София, 4 октомври 1994 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Недим Генджев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ "НОВА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА ИМА РЕАЛНО БЪДЕЩЕ, АКО ПРЕДЛАГА РЕАЛНО НОВА ПОЛИТИКА И НОВИ АЛТЕРНАТИВИ ПРЕД ОБЩЕСТВОТО" ОТ СВЕТОСЛАВ СТАВРЕВ, ОГЛАСЕНО НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЦЕНТЪРА ЗА НОВА ПОЛИТИКА /ДЕКЕМВРИ 1993 Г./


Държавата нито може, нито трябва да се стреми към повече от следното:

- Да осигури надеждно националната сигурност, което не означава задължително харченето на грешни пари за поддържане на свръхармия, което при сегашните геополитически и регионални реалности само за себе си не би могла да ни предпази от евентуална външна агресия.

- Да бъде гарант за сигурността на индивиди и на институции, създадени и функциониращи в съответствие с действащите закони в страната. Неотложно в тази връзка е не само укрепването на органите за борба с престъпността, но и най-решително противопоставяне срещу корупцията в самите структури на властта, срещу проникването на транснационални мафиотски центрове на територията на страната и интернационализирането на престъпната дейност у нас.

- Да продължи с ускорен темп и едновременно с това внимателно трансформирането на унаследената от комунизма законодателна база, регламентираща публичните и частни отношения в съответствие с утвърдените световни стандарти и положителния български опит и традиции. Неотменим дълг на новата българска държава е и стриктното спазване и непредубеденото приложение на действащите правни норми, респективно грижата за укрепването на независимостта на съдебната власт.

- Добре премерено протекциониране на лоялния към нацията роден бизнес, чрез предвиждане и безпристрастно, а не селективно, прилагане на разумни преференции за онези бизнессубекти, които осигуряват повече приход в държавния и местните бюджети; отделят средства за спонсориране на здравеопазване, социално подпомагане, просвета, култура, спорт; разкриват нови работни места; натрупват капитали и ги инвестират в страната.

- Подпомагане на бедните чрез комплекс от финансови, организационни, натурални и други помощи, разгънати в надеждно филтрираща нуждаещите се национална мрежа, съобразена с реалните икономически възможности и насочващи съдействието там, където действително има най-голяма нужда.

Икономическите цели и структуроопределящите средства, осигуряващи тяхното постигане, следва да експлицират намеренията на новата политическа формация в областта на стопанската реформа, институционализираща и внедряваща пазарните отношения и на тази основа съдействаща за преодоляване на по-нататъшния упадък на националната икономика и създаваща предпоставки за постепенно оживление и перспективен възход на стопанската система. С оглед на това считам за особено съществено и актуално формулирането на следните целеви положения:

- Осигуряване на данъчни преференции за частния бизнес чрез освобождаване от данък печалба за срок от 3 до 5 години на всички частни фирми по схема, контролираща обективно функционирането и развитието на протекционираните фирми, по определени показатели - размер на капитала, обем на продажбите, брой работни места, експорт, структура на инвестициите. Тази схема, след съответно коригиране на данъчните закони, следва да бъде оформена като нормативен документ от Министерството на финансите, публикуван в Държавен вестник, така че всяка частна фирма да може сама да проследи и програмира своето развитие и момента от време след изтичане на първите 3 години, когато ще престанат да действат за нея данъчните облекчения.

- Дефинитивно определяне чрез решения на Народното събрание на националните икономически приоритети, за да се преустанови практиката всеки кабинет или дори министър да интерпретира както може или както му е изгодно глобалните държавни интереси в областта на икономиката. Според моето мнение наложително е разграничаването на макроикономическите от отраслово-структурните национални приоритети.

Макроикономическите приоритети, след тяхното законодателно утвърждаване, ще гарантират стабилност и последователност в икономическата политика на изпълнителните власти, независимо от политическите им различия, а депутатите ще се лишат от основания или поне ще се ограничат в увлечението си по политикантски спекулации относно техническите действия на правителствата в икономическата сфера. Става дума за постигането на политическо съгласие по такива макроикономически параметри като: динамика на паричната маса, валутен курс на лева, средногодишен темп на инфлацията, заетост на населението в трудоспособна възраст, размер и структура на инвестициите, в т.ч. държавни, частни, чуждестранни, платежен и търговски баланс и др. Навярно ще се окаже полезно приемането на тази група приоритети да става отделно по време от приемането на републиканския бюджет, за да се избегне политическото противопоставяне и демагогстване, съпътстващо, както практиката показва, обсъждането на бюджета, представен от конкретно правителство.

Отраслово-структурните приоритети трябва да дефинират националната воля, относно това кои отрасли, дейности и отделни производства се приемат за най-значими в средносрочен аспект и които ще бъдат ориентиращ и лимитиращ фактор за всяко правителство при изготвянето на неговата програма и годишен проектобюджет.

Националните приоритети от двете групи могат да се подготвят и приемат за срок от 3 или 5 години, със съответната годишна интерпретация, като се допусне възможност за тяхното ежегодно актуализиране, но то при всички случаи следва да предхожда по време приемането на бюджета за съответната година. Освен това целесъобразно е отговорността за подготвянето на проекта за националните приоритети да се поеме от законодателния орган, респ. от икономическата и от бюджетната комисия, а не от правителството, въпреки че по желание на посочените парламентарни комисии, правителството и отделни негови членове могат да участват в работата.

- Структурната компонента на реформата, за която не без основания всички твърдят, че върви прекалено мудно или дори че въобще не е тръгнала, означава няколко особено съществени неща.

На първо място това е приватизацията, по отношение на която намирам за уместно да се акцентира върху следните моменти:

- Стабилизиране и укрепване на Агенцията за приватизация чрез преустановяване на необоснования административен и съдебен произвол спрямо нейните ръководни органи, а също и установяване на механизъм за по-тясно взаимодействие с Народното събрание, което би следвало ежегодно да приема програмата и отчета за приватизационната дейност. Именно тези два документа и по-точно съпоставката на програмни с фактически показатели /брой и обем на приватизационните сделки, относителен дял на раздържавената собственост, привлечени инвестиции, приходи от приватизацията и др.под./ следва да бъде в основата на оценката на ефикасността от дейността на Агенцията и на нейното ръководство.

- По подобен начин трябва да се интензифицира, организира и контролира приватизацията, за която по закона носят отговорност други органи на централната и местната изпълнителска власт.

- Разработване на програма под егидата на Българската народна банка /БНБ/, съдържаща критериите, правилата и последователността на стъпките на банковата приватизация, така щото за не повече от 2-3 години нейното осъществяване да доведе до легално и контролируемо раздържавяване на банковата система. Успоредно с даването ход на тази програма да се осигури присъствие и на реномирани чуждестранни банки в страната с оглед създаване на нужната конкурентна среда, обективно съдействаща за ускорен трансфер и внедряване на модерни технологии и форми на финансово обслужване.

На второ място, разработване и приемане в съответствие с приетите национални приоритети на отраслови програми /с регионални разрези/ за възстановяване и стимулиране жизнеспособността на държавния сектор в икономиката, оставащ по различни причини извън обсега на програмираната приватизация за близките 1-2 години, съдържащи:

- действия за саниране на стопански субекти, намиращи се в затруднено, но не и безизходно положение - отписване или разсрочване на задължения към кредиторите в съответствие с очаквания закон за "лошите" кредити, финансово подпомагане от държавни инвестиционни фондове, или извънбюджетни сметки, съдействие за осигуряване на вземанията от длъжниците, включване в операционни търговски схеми за уравновесяване на междудържавни салда, разработване на оздравителни бизнеспланове, обновяване на мениджмънта и т.н.;

- действия по закриване и ликвидация на безперспективни стопански субекти, по разпродажба на техните активи и съответно удовлетворяване на кредиторите в съответствие със законите за фалита и за предпазния конкордат, чието приемане от Народното събрание не може повече да се отлага;

- действия по прехвърляне на собствеността на предприятия в предфалитно състояние на работещите в него, ако те желаят това и ако са осигурени необходимите за субституцията финансови ресурси, консултационни и проектни разработки, заедно със съответните споразумения между заинтересованите страни - министерства, банки, профсъюзи.

На трето място, създаване на Консултативен съвет, според мен за предпочитане към президента на Република България, с участието на представители на правителството /вицепремиери и министри, отговарящи за финансово-икономическите ресори/, на парламента /шефове на икономическата, бюджетната, социалната и законодателната комисия/, на частния бизнес, на БНБ/ и най-големите държавни търговски банки и на представители на държавните мениджъри. Ролята на този Консултативен съвет при неговото правилно конструиране и организиране би могла да бъде огромна за придаване на нов и силен импулс за ускоряване на икономическата реформа, за привличане в програмирането на реформата на националния административен и делови елит, за преодоляване на чиновническата де- или псевдомотивация, за консолидация на националния топмениджърсхи потенциал, за неутрализирането на политическите противоборства и на популистки спекулативния непрофесионализъм.

Социалните цели би следвало да насочат усилията към поддържането на благоприятна или поне невраждебна за посткомунистическите държавно-правни, политически, икономически и социокултурни трансформации в обществото, протичащи при изключително тежки финансово-стопански условия и при също така изключително болезнени за широки слоеве от населението последствия.

Рационалистичен реализъм и социална чувствителност са двата противоречиви, но еднакво нужни изходни постулата за провеждането на разумна и ефикасна държавна социална политика в годините на преход. Съпоставимо неприемливи са както технократското пренебрежение към страданията на много хора и лансирането на отживели, крайно либерални по дух, но цинични като съдържание лозунги, като например "всеки да се спасява както може", така и левичарскопопулистките увлечения, паразитиращи върху широко разпространени социални нагласи и очаквания с егалитарно-тоталитаристичен привкус, водещи до лекомислено щедри, но неизпълними обещания.

Приемливо, макар и не съвсем атрактивно, на политическия пазар е поставянето на ударението върху:

- Ясно заявяване на държавните задължения и отговорности в следните области: здравеопазване, образование, пенсионно осигуряване, социални помощи и подпомагане. Ангажиментите, естествено, трябва да бъдат ресурно и преди всичко финансово осигурени, а това при сегашните възможности на бюджета, естествено, не би могло да гарантира 100 % удовлетворяване на потребностите. Затова пък още по-наложително е да се обяви без заобиколки:

* кои медицински и образователни услуги остават безплатни за населението, кои ще бъдат частнично, в т.ч. и изяснено точно как и колко, заплащани от нуждаещите се и кои ще бъдат оказвани на чисто пазарна основа. За целта, естествено, следва бързо да бъдат приети от парламента съответните нови закони;
* размерът на пенсиите и схемата за тяхното индексиране, съобразно динамиката на инфлационните процеси, които се гарантират от държавната система за социално и по-конкретно за пенсионно осигуряване;
* размерът на детските добавки и механизмът за тяхното актуализиране в рамките на бюджетните възможности;
* средствата, отделени за социално подпомагане на бедните и механизмите за тяхното разпределение и изразходване.

- Разработване и обявяване на държавната политика за стимулиране създаването и функционирането на недържавни форми за социално и здравно осигуряване, в т.ч.:
* регламентиране и поощряване на създаването и функционирането на частни пенсионни и здравноосигурителни фондове и учреждения;
* данъчни облекчения за бизнеса, спонсориращ, финансиращ и инвестиращ в сферите на здравеопазването, социалните заведения, животозастраховането, образованието, спорта и културата;
* внасяне на съответните промени в законовата и в подзаконова нормативна база.

- Поддържане на диалога със синдикатите за съгласуване на интересите и предотвратяване, а когато това се е оказало невъзможно, преодоляване на социални напрежения и конфликти, при отстраняване на грешките, допуснати в този диалог до този момент, а именно:
* редуциране обхвата на темите и на проблемите, по които е нужно постигането на споразумения със синдикатите до разумния от държавническа гледна точка оптимум - работна заплата, работно време, задължително и допълнително социално осигуряване, отпуски, условия на труд. Необосновано и вредно за икономическата реформа е търсенето на несъгласие или поддаването на натиск, а нерядко и на шантаж от профсъюзите по въпроси като макроикономическа политика, бюджет, инвестиции, търговия, назначаване на ръководства в предприятията с преобладаващо държавно участие и др.под.;
* решително противопоставяне в духа и буквата на закона срещу политически или корпоративно-комерсиално мотивирани искания и провокирани на тази основа стачки и други протестни действия;
* преустановяване на безволевата практика на приемане на настойчиво или ултимативно поставени, но реално неизпълними синдикални претенции, чието предвидимо неудовлетворение впоследствие се оказва повод за обвинение в неспазване от страна на правителството на лековато подписани споразумения.

* * *

Изложените принципни постановки или някаква тяхна модификация биха афиширали новата политическа формация като един прагматичен, конструктивен, дясноцентристки ориентиран политически субект, готов да подаде ръка на всеки, споделящ заявените цели, партньор в името на националното обновление, започнало с толкова надежди преди 4 години.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ХРИСТИЯНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА ДУХОВНО И ЗА НАЦИОНАЛНО ЗЪЗРАЖДАНЕ "МИТРОПОЛИТ СИМЕОН", УЧРЕДЕНО ПРЕЗ 1994 Г. ВЪВ ВАРНА.


Чл.18. Делегати на конференциите са:

а/ на Околийската конференция - по право членовете на Околийския управителен съвет, председателите на християнските комитети и по избор - един делегат на всеки 10 членове на движението;

б/ на Епархийската конференция - по право членовете на Епархийския управителен съвет, председателите, секретарите и касиерите на околийските управителни съвети и по избор - един делегат на всеки 30 членове на движението;

в/ на Националната конференция - по право членовете на Върховния управителен съвет, председателят, секретарят и касиерът на всеки Епархийски управителен съвет и по един представител от всяка околия, предложен от Околийския управителен съвет.

Чл.19. Ал.1 Висш орган на Християнско движение за духовно и за национално възраждане /ХДДНВ/ "Митрополит Симеон" е Националният конгрес /НК/, който се свиква на всеки 3 години и:
     1. Приема устава, с обикновено мнозинство от присъстващите и го изменя и допълва с квалифицирано мнозинство от две трети от тях, съгласно чл.141, ал.1 от Закона за лицата и семейството.
     2. Изслушва и приема отчет за дейността на Върховния управителен съвет и дава преценка за работата му.
     3. Определя основните насоки за дейността на Християнското движение.
     4. Избира председател на Християнското движение и от 14 до 20 членове на Върховния управителен съвет с явно гласуване.
Ал.2. Делегати на Националния конгрес са: по право членовете на Върховния управителен съвет и по избор - делегати от всяка епархия, чийто брой ще се определи допълнително според общата членска маса на движението.
Ал.3. Върховният управителен съвет /ВУС/ определя датата на Националния конгрес и я съобщава на всички структури в страната три месеца предварително.

Чл.20. По искане на Върховния управителен съвет или най-малко на два епархийски управителни съвета може да се свика извънреден национален конгрес. Той се свиква в срок до 2 месеца от предявяване на искането, за което незабавно се уведомяват всички структури на движението. Делгатите на извънредния НК се избират по реда на член 19, ал.2 от този устав.

Чл.21. ал.1. Върховният управителен съвет се състои от председателя на Християнското движение, който е и председател на Варненския епархийски управителен съвет и избраните от Националния хонгрес ст 14 до 20 членове, т.е. общият състав на ВУС е от 15 до 31 членове.
Ал.2. Изпълнителното бюро на ВУС се състои от председателя на Християнското движение и избрани от ВУС измежду своите членове: 4-ма заместник-председатели, секретар и четирима членове.
Ал.3. ВУС заседава веднъж на всеки 3 месеца, а Изпълнителното бюро /ИБ/ на ВУС заседава веднъж седмично.

Чл.22. Върховният управителен съвет:
1. Ръководи дейността на движението между конгресите.
2. Изслушва отчетите за дейността на Изпълнителното бюро и дава оценки и препоръки за бъдещата му работа.
3. Издава наредби, окръжни и други подобни.

Чл.23. Изпълнителното бюро ръководи и контролира дейността на всички структури на движението и приема отчетите на епархийските управителни съвети.

Чл.24. ал.1. Мандатът на всички управителни съвети е 3 години.
Ал.2. Всеки член на Християнското движение може да бъде избиран на една и съща длъжност най-много за два мандата.

Чл.25. ал.1. Финансовата дейност на всеки управителен съвет се контролира от Контролно-ревизионна комисия /КРК/ в състав: председател и от 2-ма до 4-ма членове, които се избират по същия ред и за същия срок, както съответните управителни съвети.
Ал.2. КРК се отчитат пред висшестоящите управителни съвети и пред съответните конференции, а Централната КРК - пред Националния конгрес.


ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Чл.26. Християнското движение се представлява от председателя на движението или от упълномощено от него лице, а местните и регионални организации - от председателя на съответния управителен съвет или от упълномощено от него лице.

Чл.27. Ал.1. Движението е със статут на юридическо лице.
Ал.2. Седалището на движението е град Варна.


ГЛАВА ПЕТА
ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ

Чл.28. Ал.1. Имуществото на движението се състои от движими и недвижими имоти, членски внос, доброволни дарения, завещания, доходи от стопанска дейност и от други постъпления. разрешение от закона.
Ал.2. Местните организации сами управляват имуществото по предходната алинея, като го декларират пред административните и данъчни власти и се отчитат пред висшестоящата организация.

Чл.29. Членският внос е доброволен.

Чл.30. Постъпленията се разпределят, както следва:
1. Всяка организация предава 50% от събрания членски внос на висшестоящата си организация.
2. Постъпленията от другите доходи се разпределят по следния ред:
     а/ местните организации знасят 20% от тези доходи на околийските организации;
     б/ околийските и епархийски организации предават 50% на висшестоящата организация.


ГЛАВА ШЕСТА
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИНОСЛАВНИТЕ ИЗПОВЕДАНИЯ, КЪМ ДРУГИ РЕЛИГИИ И КЪМ БЕЗБОЖИЕТО И АТЕИЗМА

Чл 31. Ал.1. Отношението на Християнското движение към инославните - католици и протестанти, е напълно толерантно.
Ал.2. Движението ще съдейства чрез пост, молитва и разумни контакти към сближаването и обединяването в Светата православна църква на всички християни, на основата на посочените в чл.3, ал.1 от този устав вечни и неизменни ръководства на вярата.
Ал.3. По преценка може да се дава на или да се приема помощ от инославни.
Ал.4. Инославни не могат да членуват в движението.
Ал.5. Християнското движение осъжда пагубното бездействие на Светия синод на Българската православна църкза /БПЦ/, довело до безконтролното нахлуване на множество ереси, секти и други религии, които разединяват българския народ.

Чл.32. Отношението към другите религии почива на Закона за християнската любов. Движението ще се стреми с проповед, с думи и с дела да въведе в спасителната православна вяра, но само по пътя на убеждението, на онези, които Бог би призовал за вечен живот.

Чл.33. ал.1. Към безбожници /невярващи/ движението ще се отнася толерантно и ще се моли за спасението им.
Ал.2. Християнското движение ще се бори решително и безкомпромисно, в рамките на закона и чрез словото и проповедта, срещу атеизма и антирелигиозната пропаганда.


ГЛАВА СЕДМА
ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВЛАСТИТЕ И КЪМ ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл.34. Ал.1. Отношението на движението към властта по принцип се основава на думите на Свети Апостол Петър, написани в .І. Петр. 2:13-20. Ние вярваме, че всяка власт е дадена от Бога и за това се покоряваме на всяка власт за всяко добро дело.
Ал.2. Християнското движение не подкрепя обществени организации, които проповядват безбожие, лицемерие, лъжа и насилие и всяват сред народа религиозна, расова и национална омраза и нетърпимост.
Ал.3. Движението ще дава подкрепа на власти, политически партии и организации, които подпомагат дейността на Светата православна църква и се стремят към свобода, демокрация и мир.


ГЛАВА ОСМА
ПЕЧАТ И СИМВОЛИ

Чл.35. Движението може да издава свой вестник и периодичен печат.

Чл.36. Празник на Християнското движение е денят на Успение на Пресвета Богородица Мария /15 август/.

Чл.37. Ал.1. Движението има свое знаме - небесносиньо с християнски кръст и свой символен знак.
Ал.2. Цветът на Християнското движение е небесносин.

Чл.38. Централните и местните органи на Движението разполагат със свой печат, който се одобрява от висшестоящия управителен съвет.


ГЛАВА ДЕВЕТА
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.39. Християнското движение се управлява от Върховен управителен съвет в състав: председател, 4 заместник-председатели, секретар и 9 членове, избрани на Учредителното събрание на движението.

Чл.40. До учредяването на епархийски, околийски и местни организации ВУС ръководи дейността на движението с помощта на координатори за провеждане на учредителните събрания, на които ще бъдат избрани съответните ръководни органи в срок от една година.

Чл.41. Ал.1. Управителните съвети на всички нива се избират с обикновено мнозинство от присъстващите.
Ал.2. При груби нарушения на настоящия устав, застрашаващи съществуването на организацията на всички нива, нарушителят може да бъде отстранен от съответния управителен съвет, ако за това гласуват две трети от всички членове на същия УС. Отстраненият член на движението има право да отнесе въпроса до висшестоящите организации.

Чл.42. Неуредените в настоящия устав въпроси се решават в съответствие с действащите нормативни разпоредби.


/Пресслужба "Куриер"/


14:00:00
05.10.1994 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!