5 октомври 1993


София, 5 октомври 1993 година
Брой 194 /981/


София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНА ТЕЛЕГРАМА ОТ НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РУСИЯ БОРИС ЕЛЦИН.


ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,

В тези критични часове за демократичното бъдеще на Вашата страна Съюзът на демократичните сили в България застава твърдо в подкрепа на усилията Ви да бъде потушен престъпният метеж на фашистко-комунистическите елементи - позиция, която ние заявихме открито още на 3 октомври по Българската национална телевизия, както и в нашия всекидневник.

Подкрепяйки Вас, ние подкрепяме демократичните реформи в Русия на фона на извършващата се рекомунизация в България. Вашата неизбежна победа ще бъде и наша и ние сме убедени, че тя ще открие пътя за истински демократични избори в близко бъдеще.

София, 4 октомври 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НКС НА СДС:

Филип Димитров

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И НА РЪКОВОДСТВОТО НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В РУСИЯ.


Острият сблъсък между законодателната и изпълнителната власт в Руската федерация прерасна в кървава драма. Тя разтревожи не само Русия, но и цялата световна общественост. Опасенията, изразени в декларацията на ръководството на Българската социалистическа партия /БСП/ от 22 септември 1993 г., станаха трагична реалност. Русия достигна до границата на гражданската война, защото руските политици не успяха да предложат и реализират демократична алтернатива на прехода.

Българските социалисти категорично осъждат насилието, независимо от коя страна идва то. Демокрация не се постига с недемократични средства. Вярваме, че нашата общественост ще отхвърли тенденциозните аналогии между Русия и България, правени от лидери на СДС. Ние виждаме в тях циничен опит да се експлоатира трагедията на руския народ за теснопартийни цели.

Българските социалисти изразяват надежда, че ще бъдат прекратени всички въоръжени сблъсъци и че конфликтът ще се разреши по пътя на конструктивния диалог и свободните избори.

Събитията в Русия традиционно влияят върху процесите в Европа и в света, но повечето от страните от Източна Европа вече уверено вървят по пътя на демократичните промени с мирни средства. Ние сме уверени, че у нас тези преобразования са необратими. Близо четири години Българската социалистическа партия е основен фактор на демократичните промени, беше и ще бъде гарант за стабилността на мирния преход в България.

Българските социалисти ще направят всичко възможно да не се допусне никакво връщане към миналото и реставрация на отречени държавни и социални модели, последователно ще отстояват конституцията и нейните принципи.

София, 4 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР АНАСТАСИЯ МОЗЕР ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКОТО И ИКОНОМИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В СТРАНАТА, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ, СЪСТОЯЛО СЕ НА 2-3 ОКТОМВРИ 1993 Г. В СОФИЯ.


Политическата и икономическата криза в България непрекъснато се изостря. Липсата на цялостна програма за аграрна реформа води до още по-голяма разруха и хаос в земеделието.

Не се осъществява шумно рекламираната в програмата на правителството приватизация.

Поземлената реформа се осъществява бавно, допускат се извращения при земеразделянето, което е пряк резултат от централно организираната намеса на БСП за провалянето й.

Приходната част на държавния бюджет не се изпълнява и това пречи за решаването на най-неотложните въпроси в здравеопазването, образованието, пенсионното осигуряване и пр.

Кабинетът на Беров доказа през деветмесечното си управление пълната си неспособност да решава проблемите, свързани с престъпността, влошаването на жизненото равнище, спадането на брутния национален продукт, безработицата, както и пресичането на действията на мафиотско-гешефтарските групировки. Отговорността за дейността на този кабинет се носи изцяло от подкрепящата го БСП, въпреки лицемерните й опити да се разграничи от него. В действителност политиката на сегашното правителство обслужва предизборните интереси на българските комунисти.

София, 3 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ДО БЪЛГАРСКИТЕ ЛИБЕРАЛИ И ДО ВСИЧКИ СВОБОДОМИСЛЕЩИ ГРАЖДАНИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ГИБЕЛТА НА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА НА ЛИБЕРАЛНИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ ХОРХЕ КАРПИО НИКОЛЕ.


СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, СВОБОДОМИСЛЕЩИ ГРАЖДАНИ,

На 3 юли 1993 г. при обиколка на структури на свои симпатизанти в град Молино Ел Тесоро от департамента Ел Киче на Република Гватемала е бил зверски разстрелян от засада с тежкокалибрено оръжие Хорхе Карпио Николе заедно с още трима свои съмишленици.

Хорхе Карпио Николе беше вицепрезидент на Либералния интернационал, експрезидент на федерацията на либералните и центристки партии в Централна Америка и Карибския регион, лидер на Либерално центристката партия на Гватемала, собственик и главен редактор на ежедневника "Ел графико".

Като идеолог на десния център в политиката Хорхе Карпио разви схващанията си много преди десните и социалистическите партии в Европа да бъдат принудени от историческите реалности да се придвижат към политическия център.

Той успя да развие и популяризира тезата си за равновесието и толерантността в гражданското общество. Хорхе Карпио Николе защитаваше свободата на печата и човешките права във всички райони по света.

Българска партия Либерали научи за смъртта на г-н Хорхе Карпио от българската преса, а за подробностите около убийството бяхме известени наскоро чрез нарочно писмо от ръководената от него партия и от вдовицата му г-жа Марта Аривилага де Карпио. Тези подробности ни дават основание да считаме, че смъртта на г-н Хорхе Карпио е чисто политическо убийство, което по своята жестокост може да се сравнява само със зверските екзекуции, извършвани от фашисти и комунисти не много отдавна и в нашата страна.

Ето защо Изпълнителното бюро на Българска партия Либерали се обръща с молба към всички български либерали и наши свободомислещи съотечественици да протестират и настояват пред международната общественост и гватемалското правителство за публичност и прозрачност на провежданото разследване, за да бъдат изправени пред съда истинските автори и извършители на престъплението. Да подкрепим с писмата си и близките на убития, които ежедневно са тероризирани чрез анонимни заплахи и провокации.

София, 29 септември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА МЕДИЦИНСКА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА" КЪМ НЕЙНИТЕ ЧЛЕНОВЕ, КЪМ РАБОТЕЩИТЕ В СФЕРАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ПО ПОВОД НА ЗАБАВЕНОТО ВЪВЕЖДАНЕ НА ЗДРАВНО-ОСИГУРИТЕЛНА СИСТЕМА.


ДАМИ И ГОСПОДА,

Правителството се опитва да докаже за кой ли път, че е съставено от недалновидни личности и не е в услуга на нацията. Проектът за съкращаване с 10 процента на разходите в бюджетната сфера ще доведе до влошаване на медицинското обслужване на населението, от една страна, до изхвърлянето на улицата на една десета от работещите в здравеопазването, до влошаване на демографските показатели, които и без това не са добри.

Нежеланието на правителството да придвижи проекта за здравно осигуряване до пленарна зала ще доведе до приемане на бюджета за следващата година, без да е отразен този проект в него, като по този начин ще се забави въвеждането на здравно-осигурителната система с още една година.

Влизането на закон за здравно осигуряване в сила ще доведе до подобряване на медицинското обслужване на населението, ще направи лекарствата безплатни, ще осъществи заплащане на работещите в здравеопазването в зависимост от дейностите им.

За това призоваваме всички членове на медицинска федерация "Подкрепа", всички работещи в здравеопазването и цялото население на страната към протестни действия на 6 октомври 1993 г.

София, 1 октомври 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНО СДРУЖЕНИЕ НА КРИМСКИТЕ ТАТАРИ, ЖИВЕЕЩИ В БЪЛГАРИЯ, "АСАБАЙ"/"РОДСТВО"/, УЧРЕДЕНО НА 11 АВГУСТ 1993 Г. В СИЛИСТРА, ПО ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ.


С навлизането на демокрацията в Република България всички етнически общности придобиха правото да изучават майчиния си език. За съжаление на много места се спекулира с това изконно право на децата ни - НЕ СЕ СПАЗВА ПРИЕТИЯТ ЗАКОН ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Така например татарчетата, живеещи в България, са лишени от това право. Затова се обръщаме към Министерството на науката и образованието, към президента на Република България д-р Желю Желев и към XXXVI-то народно събрание с молба да се разреши този проблем децата ни - татарчета, да изучават турски език, тъй като татарският е съвсем близък до турския, както българският и "македонският" език.

Молбата на културно-просветно сдружение "Асабай" е да се разреши изучаването на майчиния език да бъде ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ТАЗИ УЧЕБНА ГОДИНА - по четири часа седмично, а не факултативно.

Досегашната практика показва, че изучаването на майчиния език в много училища се пренебрегва от самите директори и класни ръководители.

Силистра, 20 септември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАТУТ /ЧАСТ ВТОРА/ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ПРИЕТ ОТ НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА ЗАСЕДАНИЕ НА 21 СЕПТЕМВРИ 1993 Г. В СОФИЯ.


IV. МЕСТНИ КООРДИНАЦИОННИ СЪВЕТИ /МКС/

Чл. 15. Местните координационни съвети се образуват на територията на населените места.

Чл. 16. МКС се образуват на базата на представителство от съответните местни организации, като заверките се извършват от общинските ръководства на формациите и се съхраняват у секретарите на координационните съвети. Заверените копия или извлечения от тези документи се изпращат в ОбКС и в отдел "Национална координация".

Чл. 17. В никое населено място не може да има повече от един МКС.


V. РЕГИОНАЛНИ КООРДИНАЦИОННИ СЪВЕТИ /РКС/

Чл. 18. Регионалните координационни съвети се образуват на територията на регион, определен от Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили.

Чл. 19. Регионалните координационни съвети се образуват по предложение на партиите и организациите - членове на Съюза на демократичните сили, и ОбКС на територията на региона съвместно с Комисията по съюзна етика и се утвърждават от Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили.

Чл. 20. В никой регион, определен съгласно чл. 18, не може да има повече от един РКС.


 VI. КЛУБОВЕ НА СИМПАТИЗАНТИ НА СДС

Чл. 21. ал. 1. Клубовете на симпатизантите на Съюза на демократичните сили са свободни формации от симпатизанти на Съюза на демократичните сили, които подпомагат дейността на общинските и на местните координационни съвети на Съюза на демократичните сили.

В клубовете на симпатизантите на Съюза на демократичните сили не могат да участват лица, изповядващи фашизъм, комунизъм, расизъм, тероризъм и насилие под каквато и да е форма, както и всичко, което противоречи на целите и идеалите на Съюза на демократичните сили.

Ал. 2. В клубовете на симпатизантите на Съюза на демократичните сили не могат да участват членове на партии и политически организации.

Чл. 22. Клубовете на симпатизантите на Съюза на демократичните сили на територията на местните и общинските координационни съвети избират свое ръководство и се представляват в тези координационни съвети с право на един съвещателен глас.


VII. ПРАВОМОЩИЯ НА КООРДИНАЦИОННИТЕ СЪВЕТИ

Чл. 23. ал. 1. /изменена - 21 септември 1993 г./ Всеки координационен съвет реализира решенията на Националния координационен съвет и взема решения във връзка с осъществяването на целите и задачите на Съюза на демократичните сили за територията която представлява. Решенията на координационния съвет не могат да противоречат на решенията на Националния координационен съвет.

Ал. 2. /нова - 21 септември 1993 г./ Когато координационният съвет не изпълнява решения на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили, взема решения, несъобразени с политиката и стратегията на коалицията, или дейността му е блокирана поради противоречия между представители на различни партии или организации, Националният координационен съвет на Съюза на демократичните сили спира дейността на съответния координационен съвет до изясняване на случая с участието на Централните ръководства на всички партии и организации - пълноправни членове на Съюза на демократичните сили.

Ал. 3. /нова - 21 септември 1993 г./ Координационните съвети на Съюза на демократичните сили не могат да вземат решения за снемане на политическото доверие от представители на Съюза на демократичните сили в органи на изпълнителната и законодателната власт, без това да е съгласувано с Националния координационен съвет.

Чл. 24. Координационните съвети могат да правят предложения пред по-горен координационен съвет за решаване на политически и организационни въпроси, свръзани с осъществяването на целите и задачите на Съюза на демократичните сили и излизащи извън рамките на правомощията им по чл. 23. ал. 1.

Чл. 25. /изменен - 21 септември 1993 г./ При осъществяване на дейността си координационният съвет може да бъде ограничаван от по-горен такъв, когато:
- взетото от него решение е в противоречие с програмните документи и стратегията на Съюза на демократичните сили;
- взетото решение противоречи на чл. 23, изречение първо от този статут;
- взетото решение е в противоречие с установения правов ред или е неморално и явно компрометира името на Съюза на демократичните сили.


VIII. ФУНКЦИОНИРАНЕ НА КООРДИНАЦИОННИТЕ СЪВЕТИ

Чл. 26. Заседанията на координационните съвети се провеждат в утвърден от тях график - поне веднъж седмично. Извънредни заседания могат да се свикват от председателя, зам.-председателя, по искане на 1/3 от организациите - членове или от други упълномощени от Националния координационен съвет лица.

Чл. 27. Заседанията се провеждат, ако всички организации са надлежно уведомени и присъстват 2/3 от организациите - членове.

Чл. 28. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от организациите - членове, освен в специално предвидените в този статут случаи.

Чл. 29. Заседанията се протоколират. Протоколите се подписват от всички организации. При наличие на особено мнение изразилият го задължително подписва протокол с приложено особено мнение.

Чл. 30. Протоколите се съхраняват у секретаря на координационния съвет. Право на достъп до протоколите имат всички членове на ръководствата на представените организации, членове на координационния съвет, членове на всички по-горни координационни съвети, както и специално уплъномощени от Националния координационен съвет лица.

Чл. 31. Координационните съвети изработват правила за своята работа съгласно този статут.

Чл. 32. /отменен стар и приет нов член - 21 септември 1993 г./ ал. 1. Председателят, заместник-председателите и главният секретар на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили не могат да бъдат едновременно членове на Министерския съвет и на ръководството на Народното събрание.

Ал. 2. В ръководствата на ОбКС не могат да участват народни представители, членове на Министерски съвет, кметове, председатели на ОбС, областни и заместник-областни управители, както и служители на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили.

/Пресслужба "Куриер"/


10:30:00
05.10.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                   Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!