5 октомври 1992

София, 5 октомври 1992 година
        Брой 195 /725/    

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов


София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ В ПОДКРЕПА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА".


Изпълнителното бюро на БСДП изказва своето учудване от отношението на правителството на г-н Филип Димитров към синдикатите, свързано с разпадането на Националния съвет за социално партньорство.

Отново заявяваме, че БСДП решително подкрепя КНСБ и КТ "Подкрепа" в усилията им за установяване на социално партньорство и консенсус по проблемите на икономическата реформа у нас.

Обръщаме внимание на правителството, че със своето поведение то създава условия за нарастване на напрежението в страната във вреда на демокрацията.

Преходът към пазарна икономика може да бъде осъществен успешно само с участието на всички - държавните институции, демократичните политически сили и синдикатите, на основата на общественото съгласие.

София, 1 октомври 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ КЪМ ВСИЧКИ СВОИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА СОЛИДАРНОСТ С ИСКАНИЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ И ЛЕКАРИТЕ.


Изпълнителният комитет на Конфедерацията на независимите синдикати в България, като отчита:

- справедливостта на исканията на учители и лекари;
        - отказа на правителството да изпълни собственото си решение за материална издръжка на болниците и училищата, за компенсация на заплатите в бюджетните организации;
        - провала на системата за национално партньорство и невъзможността за използване на други средства за синдикална защита,

изразява своята пълна подкрепа на обявените за 5,6 и 7 октомври ефективни стачни действия на българските учители и протестите на медицинските работници.

Централата призовава всички свои организации да изразят синдикална солидарност с позицията и исканията на учителите и лекарите. Те ще протестират и заради всички нас, заради нашите семейства и деца, за да има нормални условия за работа в здравните заведения и училищата.

София, 1 октомври 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА УЧИТЕЛСКИЯ СИНДИКАТ (УС) КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА БЛОКИРАНЕТО НА РАБОТАТА НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА СОЦИАЛНО ПАРТНЬОРСТВО. Документът е адресиран до Министерския съвет и до Министерството на образованието и науката.


Изпълнителният съвет на Учителския синдикат (УС) към КТ "Подкрепа”, като взе предвид блокирането на работата на Националния съвет за социално партньорство (НССП) от страна на правителството;

- като отчита възможността за протакане на конструктивния диалог, предложен от УС към КТ "Подкрепа", чрез вкарване в ход на всички възможни процедури;
- като се съобразява с общото учителско недоволство, предизвикано от упоритата съпротива на икономическия екип на кабинета за решаването на проблемите в сферата на образованието и здравеопазването;

Р Е Ш И:

Настояваме в срок до 8 октомври 1992 г. да се свика НССП за започване на преговори на основание чл.4, ал.1 от ЗУКТС по едно-единствено наше синдикално искане:

1. Преговори по проектобюджета за 1993 г. в частта му по образованието.

Уведомяваме ви, че ако преговорите не започнат до посочената от нас дата, ще преминем към действията, процедурно предвидени в ЗУКТС, включително безсрочна ефективна стачка.

София, 1 октомври 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС КЪМ КТ "ПОДКРЕПА”: Димитър Димов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА УНИВЕРСИТЕТСКИТЕ СИНДИКАТИ И ФЕДЕРАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ ПО ПОВОД НА ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА РАБОТАТА НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА СОЦИАЛНО ПАРТНЬОРСТВО.


        1. Както и досега, ПОДКРЕПЯМЕ справедливите искания на българските учители и лекари.

2. След фактическото преустановяване на дейността на Националния съвет за социално партньорство от 30 септември 1992 г. се изчерпаха всички възможности за преговори относно осигуряване на необходимите средства за работни заплати във ВУЗ и ПВУЗ по Браншовия колективен трудов договор. Затова ПРИЗОВАВАМЕ работещите във висшите и в полувисшите учебни заведения да преминат от 19 октомври 1992 г. в символични и ефективни стачни действия.

София, 1 октомври 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ: доц. Т.Чакъров  

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ФЕДЕРАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ: гл.ас. Г.Шереметов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА СИНДИКАТИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА 25 И 26 СЕПТЕМВРИ 1992 Г. В ШУМЕН.


Федералният съвет на Федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ), отчитайки резултатите от протестните действия, реакциите на обществеността, правителството и най-вече на работещите в системата по здравеопазване

Д Е К Л А Р И Р А:

Не приема поведението на правителството, изразено чрез ПМС 133 за адекватна реакция на исканията ни за достойна оценка на нашия труд.

Отчита ефекта от приложението на постановлението за пореден опит вниманието на обществеността и работещите в здравеопазването да бъде отклонено от основния проблем и действайки на принципа "разделяй и владей", да изостри социалното напрежение между съсловията, а чрез чл. 8 от 133 ПМС отношенията между здравните заведения и общините.

Федералният съвет изразява своето категорично несъгласие с административните заплахи и неправомерно предприетите наказателни мерки по места срещу протестиращите медицински служители и заявява своето решение за противодействие при такива прояви.

Отстоявайки принципите на своята дейност, членовете на Федералния съвет за пореден път призовават правителството за конструктивен диалог за спешно решаване на проблемите в здравеопазването.

Настояваме за ускоряване на реформата, която от години е с нулев старт, отреждайки приоритетно място на ЗОС.

Осигуряване на реален шанс за оцеляване на здравната общественост.

Федералният съвет декларира, че ФСЗ ще поеме риска и отговорността за провеждане на реформата, отстоявайки интересите на своите членове.

В случай, че до 5 октомври 1992 г. получим поредния отказ за преговори, ще бъдем принудени да пристъпим към действия за защита на своите интереси, като отговорността за възникналото социално напрежение следва да се поеме от страните, отказали воденето на преговори.

Изразявайки своята синдикална солидарност, Федералният съвет заявява, че подкрепя справедливите искания на синдикатите от сферата на образованието и потвърждава своята готовност да се присъедини към протестните им действия, отчитайки общите ни интереси.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НА ЧЛЕНСТВОТО НА ДРУЖЕСТВО "ПРОСВЕТЛЕНИЕ".


Федеративният съвет на Федерация "Царство България" информира, че Димитър Иванов не представлява дружество "Просветление" във федерация "Царство България", тъй като не е подписал изисканата за всеки от нас клетвена декларация, вследствие на което бе отстранен от федерацията.

Същият няма повече нищо общо с нея и няма право да се представя от нейно име.

София, 26 септември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА АТЛАНТИЧЕСКИ КЛУБ В БЪЛГАРИЯ. Документът е от архива на Атлантическия клуб.


Атлантически клуб в България бе основан на 4 април 1991 г., благодарение на усилията на лобито на НАТО в новия български парламент (Великото народно събрание). В лобито влизат повече от една трета от 400-те депутати. Задачата му е да укрепва процеса на връзките с НАТО с цел установяването на по-тесни официални отношения между България и НАТО.

Сред целите на Атлантическия клуб са пропагандирането на идеите на атлантизма сред ръководството на България и сред българската общественост и разясняването на каузата на България сред международната атлантическа общност.

Между членовете и в ръководството на Атлантическия клуб има високопоставени политици и важни членове на парламента, правителството и президентската канцелария, дипломати, влиятелни журналисти и други представители на средствата за масова информация, млади офицери от армията и полицията, представители на отбранителната промишленост, водещи учени и интелектуалци.

Тъй като сме може би първото национално атлантическо дружество в страна, която не членува в НАТО, и споделяме целите на Асоциацията на Атлантическия договор (АТА), ние искаме да бъдем приети за член на АТА.

Надяваме се, че създаването и международното признаване на Атлантически клуб в България ще насърчи още повече образуването на атлантически дружества в други източноевропейски страни и ще допринесе за осъществяването на атлантическата идея.

София, май 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА СЪЮЗНИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ЛОВЦИТЕ И РИБОЛОВЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПО ПОВОД НА ИСКАНЕ ЗА ЗАКРИВАНЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

С изключителна загриженост се обръщаме към Вас по повод следната информация:

На 17 септември 1992 г. сутринта г-н В.Карамфилов, първи заместник-председател на Комитета по горите към Министерския съвет, прави изявление, че същия ден на заседание на Министерския съвет г-н Лучников внася въпроса за ликвидирането на Съюза на ловците и риболовците в България (СЛРБ) и за отнемане на имуществото му. Същата информация бе потвърдена по-късно и от журналист от вестник ”24 часа" - представил се по телефона. Той пожела да узнае нашето становище по въпроса. Това ни кара да приемем информацията за достоверна, поради което се обръщаме към Вас с голяма тревога и желаем да Ви заявим следното:

1. Съюзът на ловците и риболовците съществува в продължение на 108 години винаги като независима, природозащитна и патриотична организация, обединявала интересите на българските ловци и риболовци в защита на българската природа и национални идеали.

2. През цялото свое едновековно съществуване организацията никога и при никакви обществено-политически обстоятелства не е участвала в политическите борби и не се е изявявала като политическа сила, а само е ратувала за запазването на гражданския мир на страната и обединяването на различните политически сили и обществени движения в името на добруването на народа.

Дори в годините на тоталитарното управление тя запази съдържанието си на природозащитна организация и народностния характер на членския си състав.

3. Ловната и риболовна организация в България създаде модел, който утвърди система за стопанисване и ползване на дивеча върху поверените й площи без финансовото участие на държавата, като самата тя през целия период на съществуването си е работила върху принципа на самоиздръжката и самофинансирането. С усилията на ловците и риболовците днес върху тези площи се радваме на богатството на дивеч и риба.

4. Цялата организационна структура и членството в съюза са изградени на доброволна основа и при пълно зачитане равнопоставеността на всички социални, етнически и религиозни общности у нас. Дейността на организацията изцяло се осъществява върху демократичните принципи на изборност, мандатност, откритост и гласност.

Ето защо, буди недоумение фактът, че днес, в условията на изграждащото се и утвърждаващо се демократично общество, има институции и лица, които преднамерено дезинформират, вероятно и правителството, приписвайки на организацията структури и деяния, които изцяло стоят извън нея. Особено настойчиво и преднамерено се експлоатира тезата, че бившите ловни резиденции, хижи и стопанства на УБО, както и държавните ловни стопанства, които бяха на директно подчинение на държавната власт, имат нещо общо със Съюза на ловците и риболовците в България.

Считаме, че подобни груби манипулации са довели до включването на организацията във въпросния законопроект, а също така, че против него ще застанат всички български ловци и риболовци, симпатизанти, любители на живата природа, загрижени за нейното запазване и обогатяване.

Дълбоко сме огорчени от факта, че една самородна и самобитна национална организация в представения законопроект е третирана редом с други организации и структури, създадени при коренно различни исторически обществено-политически и икономически условия, гарантиращи функционирането им.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,
В името на историческата справедливост най-настойчиво Ви молим да се извади името на СЛРБ от въпросния законопроект, като си позволяваме да цитираме изказване от 1920 г. на д-р Иван Янков, тогавашен председател на Ловния съюз в България:

"Сдружените български ловци стоят далеко от партиите и тях не ги интересуват партийните борби и политика и никога не са забърквали своята организация в партийните ежби и крамоли. В този път на пълна политическа неутралност е вървяла нашата организация и ще върви, догдето съществува. По този начин организацията е била зачитана от всички правителства на държавата".

И днес българските ловци и риболовци остават верни на тези принципи и ще ги следват непреклонно.

ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,
Още веднъж изразяваме желанието за лична среща с Вас, на която желаем да изложим вижданията на организацията ни за нейното бъдеще и функции в новите условия.

София, 18 септември 1992 г.

С уважение,

ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Н.Нинов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ (ЧАСТ ПЪРВА) НА СЪЮЗА НА ЧАСТНИТЕ ТЪРГОВЦИ И ПРОИЗВОДИТЕЛИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧАСТНОТО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Нашата страна е в тежка икономическа криза, криза пряко свързана с провала на социалистическото планово стопанство от сталински тип. Но на сегашния етап - три години след свалянето на живковия режим - оправдаването с тоталитарното наследство е израз на безсилие и нежелание да се върви напред. Основен момент в развитието на пазарната икономика е създаване на условия за проспериране на частната инициатива, за създаване на силна средна класа, която да бъде гръбнак на демократичното гражданско общество. Но за съжаление у нас все още "частник" е мръсна дума, дума - синоним на мошеничества и безскрупулност. И за съжаление това съждение битува не само в масовото обществено съзнание, но се забелязва пермаментно в отношението на държавните органи на всички нива на управление към частното предприемачество. Не може да съществува модерна пазарна икономика без съвременна законова основа, на която бизнес дейностите да се осъществяват чрез общоприети правни норми, съобразени със световния опит и с положителното натрупано в националната практика. Но за съжаление нихилистичното отношение към частната инициатива все още има солидна нормативна основа.

В чл.19, ал.2 от Конституцията на Република България е прокламиран принципът: "Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, с нелоялната конкуренция и защитава потребителя." Този принцип е изведен и на други места в законодателството: например чл.2, ал.2 от закона за собствеността гласи: "Всички форми на собственост се ползват с еднакви възможности за развитие и закрила."

Но положителното свършва дотук. Повечето нормативни актове, касаещи частния бизнес, освен с марксистко-ленинските постулати са пълни с несъвършенства и уреждат жизненоважни за пазарната икономика проблеми по архаичен, бюрократичен и дори абсурден за новите условия начин. Законът за териториално и селищно устройство например обявява за своя основна цел създаването на "най-благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението в съответствие с материалните и духовните изисквания на развитото социалистическо общество". Като оставим настрана идеологическите наслоения, се вижда, че още при определяне на предметния обхват на този закон изобщо не се е имало предвид развитие на частно предприемачество. За създаване на частни бизнес обекти най-малкото са необходими съответни терени, върху които да се развива търговска или производствена дейност. Чл. 197 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), който регламентира чрез разрешителен режим използването на "тротоари, улични платна, свободни обществени места", не е изменян или допълван от 1973 година. От своя страна ал.4 на чл.120 от Правилника за приложение на ЗТСУ стеснява възможността за използване на празните общински терени, въвеждайки понятията: "по изключение", "във връзка с изпълнение на производствени планове на стопански организации", "за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации", "временни постройки". И този текст не е изменян или допълван след премахването на живковия режим. Накрая столичният кмет Янчулев например на базата на тези правни норми е утвърдил "Правила за разрешаване на временно строителство по чл. 120 от ППЗТСУ", в които фигурират задължителните изисквания: "да е възникнала обществена нужда от временния строеж; изпълнението на мероприятието да не е предстоящо; разположението, максималната застроена площ, височината и предназначението на строежа да се определи от главния архитект на София.” Същевременно съответния кметски наместник задължително определя "дейностите, които могат да се извършват в обекта, както и задължителната номенклатура на стоки и услуги, които да се предлагат на населението".

Всичко това са мрачни отживелици, но за съжаление определени прослойки на българското общество не само са заинтересувани от запазване на статуквото, но дори се опитват да увеличат пряката държавна намеса в икономиката с цел лично облагодетелстване. Резултатът е налице - в столицата и в другите големи градове се вихри нечувана корупция, а частните предприемачи са поставени на колене пред всесилието на държавните чиновници.

Освен архаизми в сегашното българско законодателство има много празноти. Частната собственост е феномен, непознат на Наказателния кодекс. В него глава VII, озаглавена "Престъпления против личната собственост", съществува наред с Глава V "Престъпления против социалистическата собственост" и Глава VI "Престъпления против социалистическото стопанство". Как бихме могли в такъв случай да говорим за "еднакви условия за стопанска дейност", за "еднакви възможности за закрила"?

"Лична собственост" като философско понятие е една изкуствено създадена кабинетна конструкция, която няма аналог в обективната действителност, а като правно понятие беше въведена в законодателството с една-единствена цел - ограничаване на правата на гражданите и поставянето им под тоталния контрол на държавата. Това се вижда и от самата структура на Наказателния кодекс, и от видовете, и от размера на наказанията. Престъпления против т.нар. "социалистическа собственост" са поставени на първо място и наказателната репресия за тях е значително по-голяма, отколкото за аналогични престъпления против "личната собственост", защото тя имала само потребителски характер и обществената опасност от тези престъпления била много по-малка. Например санкцията за кражба в Глава V е "лишаване от свобода до осем години", а в Глава VII е "лишаване от свобода до три години". Логичен е въпросът с какво държавното имущество е по-ценно от всякакво друго, та неговата държавно осигурена защита, респективно наказателноправна санкция, да бъде трикратно по-голяма?

Същевременно Наказателният кодекс лишава от наказателноправна закрила собствеността на физически и частни юридически лица против редица престъпни посегателства - например: визираното в чл. 212 от Наказателния кодекс престъпление "документна измама" касае само "имуществата на държавата, на кооперациите, на обществените организации и на другите юридически лица, в които те участват". Нима "чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински, или преправен документ" не може да бъде ощетена една частна фирма? Но най-сериозни възражения предизвика чл.93, в който са дадени тълкуванията на употребяваните в Наказателния кодекс понятия. Например "длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

а) служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;

б) ръководна работа или работа, свързана с пазене на имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга обществена организация;

На практика с това определяне на особения субект на престъпление "длъжностно лице" в предметния обхват на кодекса не са застъпени работещите в частни предприятия, т.е. не са защитени частниците от редица престъпления: като започнем от престъпленията против личността - убийства, телесни повреди, обида и клевета, минем през престъпления против правата на гражданите и завършим с престъпленията против собствеността, престъпленията против реда на управление, престъпленията по служба, подкупа, документните престъпления, и т.н., и т.н. Коментарът е излишен! Нормативната уредба е остаряла дотолкова, че се е превърнала в един от основните фактори за взривообразното разрастване на престъпността. Самият факт на ненаказуемост на цяла система от деяния, извършени спрямо частния бизнес, е достатъчно показателен за отношението на държавата към него и е реално стимулиращ посттоталитарната силно криминогенна обстановка. Считаме, че този факт е една от основните причини за липсата на интерес от страна на чуждестранните инвеститори към българската икономика.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

 СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
 СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ


06. СЪЮЗ НА ЗАНАЯТЧИЙСКИТЕ СДРУЖЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ


На 30 юни 1990 г. в София е възстановен Занаятчийският съюз, създаден през 1919 г. и забранен през 1951 г. заедно с унищожаването на частната собственост. Инициативата за провеждането на Националната конференция на съюза е на Георги Чалъков, Александър Спасов, Георги Цеков, Александър Ненчев, Илич Цветков.

Съюзът на занаятчийските сдружения в България организира членовете си в сдружения, като досега има свои секции в около 7 бранша и 15 регионални съюза. Взаимопомощта между отделните формирования и защитата на професионално-икономическите интереси на занаятчиите са основните задачи. Стимулирането на дребното и средното производство, развитието на някои позабравени занаяти, подготовката на кадри в специални занаятчийски професионални училища, курсове, институти са едната страна на работата на съюза. А другата, която е и отличителната, е проучване на пазара, осигуряване на информация за качеството, цените и начина на доставяне на материалите и на готовата продукция; общи доставки за браншовите кооперации на материали, инструменти и машини; при нужда урежда взаимоотношенията между занаятите в секцията, между майсторите в занаятите, както и между техните помощници; следи за правилното прилагане на законите, които се отнасят до занаятчийството.

Извънредният конгрес, проведен на 19 септември 1992 г. в София, реши основният документ за съюза да бъде уставът, приет от Занаятчийския съюз през 1919 г.

Организацията е учредител на фондацията "Фонд за подкрепа и грижи за българските занаятчии".

Ръководен орган на Съюза на занаятчийските сдружения е Управителният съвет с председател Георги Чалъков.

Адрес за контакти:
София, хотел "Европа палас", зала 1
тел. 88-18-61 /вътр. 217/

/Пресслужба "Куриер"/


10:30:27
05.10.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!