5 ноември 1992

София, 5 ноември 1992 година
        Брой 218 /748/

Ръководител Пресслужба "Куриер" Стефан Господинов


София, 5 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ (ЧАСТ ПЪРВА) "ЗА НОВА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА", ОБОСНОВАВАЩ ИКОНОМИЧЕСКАТА ЧАСТ НА МЕМОРАНДУМА "СЪЮЗЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И ДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ - 1992". Документът е внесен от депутатите Господин Атанасов, Марин Маринов, Асен Мичковски, Димитър Луджев, Христо Тодоров, Валентин Карабашев, Маргарит Минков, Стефан Божилов, Георги Костов, Емил Цочев, Стефан Караджов и Атанас Матеев за разглеждане в парламентарната група (на 6 октомври) и в Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили, в Президентството и в Министерския съвет (на 7 октомври 1992 г.).


У В О Д

За да се пледира за нова макроикономическа политика, би следвало най-напред да се характеризира и анализира съществуващата сега и като се посочат нейните слабости и несъвършенства, да се обоснове системата от нови икономически лостове и механизми. Преди това обикновено се детайлизират политическите, икономическите и социалните цели и задачи, които следва да се постигнат, както и етапите, през които ще се премине. Безкрайно сме затруднени да направим това не само поради факта, че сегашното правителство няма писана икономическа програма, и колкото да бяхме добросъвестни, от хаотичните, често противоречиви икономически действия и изявления на управляващите не успяхме да изведем каквато и да е смислена и системна макроикономическа политика. Единствено възможният подход при такава ситуация е да се преценят постигнатите икономически резултати и на тази основа да се даде оценка и на провежданата политика. А резултатите според Националния статистически институт са катастрофални за шестмесечието на 1992 година. Общо фирмите и предприятията в страната са инкасирали нетна загуба от 5 милиарда лева. Взаимните вземания са за около 49,7 млрд.лева, а задълженията възлизат на 79,2 млрд.лева. Или нетните задължения възлизат на 29,5 (79,2 - 49,7) млрд.лева. Само в отрасъл промишленост нетната загуба е 4,5 млрд.лева, а нетните задължения са за 26,8 млрд.лева. Заемите (краткосрочни и дългосрочни) на отделните икономически субекти общо за страната са 71,5 млрд.лева, в това число просрочени и несъбираеми - за 19 млрд.лева. През шестмесечието са реализирани приходи за 164,4 млрд.лева при разходи за 164,1 млрд.лева. Спадът на производството е 21 % в сравнение със същия период от 1991 година.

България понастоящем е с най-висок спад на производството, с най-висока инфлация и безработица и с най-нисък жизнен стандарт сред страните от Източна Европа (с изключение на Албания).

Икономиката е в състояние близко до клинична смърт. Тя не реагира вече на никакви икономически въздействия. Например при повишаването на цените на енергията и на други суровини и материали и едновременното повишаване на работните заплати фирмите, в болшинството си все още монополисти на българския пазар и особено в регионален аспект, не включиха в цените на продукцията си тези преразходи. Това означава, че те вече са престанали да се интересуват от финансовото си състояние и бъдеще, тъй като то е толкова зле, че дори и да повишат цените си, не могат да се спасят от банкрута.

Никаква адекватна реакция не се наблюдава и след неколкократното понижаване на номиналния лихвен процент от страна на БНБ. Няма смислено икономическо поведение и валутният курс на лева към долара. Обикновено динамиката на валутният курс следва или лихвения, или инфлационния диференциал между различните валути, а у нас тя се определя от очакванията на участниците във валутния пазар. Следователно има сериозна опасност за започване на неконтролируем разпад на икономическата система. Голяма част от предприятията са в състояние на фактическа неплатежоспособност и има възможност от верижна реакция от банкрути. Отново наблюдаваме бум в икономическата емиграция.

След постигнатото относително финансово равновесие още през есента на 1991 година и постигнатия социален мир през пролетта и лятото на 1991 година новото правителство на Съюза на демократичните сили (СДС) не направи нищо за рационалното използване на създадените възможности. Налице е фатално забавяне на реформата, особено в нейната институционална и структурна част. Не се създават пазарните субекти и по-конкретно средният частен собственик, както и необходимите пазарни институции. Не се изработи междуинституционален механизъм за формиране и провеждане на икономическата политика на СДС, основаващ се на взаимодействието парламент - правителство - работодатели - централна банка - синдикати.

Макроикономическата политика от колективна дейност се превърна в авторитарна. Министърът на финансите, който в нормалните държави е само една от страните в макроикономическата политика, се превърна в асболютен монополист с всичките негативни последици от това. Бюджетът, или по-точно неговата механика и формални съотношения, се превърна във фетиш. Министърът на финансите съставя и изпълнява държавния бюджет в съответствие със социалистическия Закон за държавния бюджет от 1965 година. Две години се отлага създаването на нов съвременен Закон за съставяне и изразходване на държавния бюджет.

Във формирания на тази основа държавен бюджет трудно може да се открие каквато и да е финансова политика и стратегия. Не се разбира ролята на бюджета като инструмент на провеждане на структурната политика и не се залагат в него финансови средства за това. Няма обосновани приоритети в разходната част. Преждевременно и несиметрично бюджетът се оттегли от материалното производство и неговото стимулиране. Не се прогнозира прецизно брутният вътрешен продукт (БВП) на страната и не се планират точно приходите. Не се отчитат в бюджета предварително известните инфлационни огнища или налагащите се промени. Целенасочено се забави създаването на Сметната палата (контролен орган върху дейността на Министерството на финансите) и се закъсня с усъвършенстването на данъчната администрация. Чрез извънбюджетните сметки на Министерството на финансите (МФ) се изземват фискалните функции на парламента. Не се залагат никакви стимули за частния бизнес, селското стопанство, развитието на инфраструктурата и общините.

Честа практика е нарушаването на пазарните принципи с цел осигуряване на всяка цена на приходи в бюджета. Бюджетният дефицит се финансира главно от Българска народна банка (БНБ) и продължава да бъде източник на инфлацията. Спестяванията на населението се пренасочиха за финансиране и изплащане на заплати в неплатежоспособни и по същество банкрутирали фирми, с което се унищожи и този национален ресурс.

Общините са с вързани ръце от неактуализирания бюджет, с крайно ограничени възможности за самофинансиране.

Паричната и фискалната политика изчерпаха своите възможности за рестрикция. Икономиката се държи единствето на котвата на доходите, но тя е пред откачане в резултат на жестокото спадане на реалните доходи и жизнения стандарт. Кредитът на доверие, който хората дадоха на това правителство на СДС, се изчерпа. Проигра се с лека ръка постигнатият преди социален консенсус между правителство, работодатели, синдикати. Нараства социалното напрежение. Подхранват се реваншистките стремежи на Българската социалистическа партия (БСП) и се топи електоратът на СДС. Най-опасното обаче е, че в така формираните авторитарна икономическа политика и бюджет не е вградена изобщо изборната програма на СДС. Нейните приоритети и задачи не намират място в макроикономическата политика на правителството и съвсем естествено, при липсата на финансово обезпечаване, предизборната програма на СДС не се изпълнява. Професионалният екип, разработил Програмата на СДС, особено икономическата й част, бе отстранен от нейното изпълнение и осигуряване. Еднолично формираната бюджетна и финансова политика на правителството не осигури също и усвояването на финансовите помощи от Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка, Програмата ФАР и др. Подписваните споразумения с МВФ и Световната банка не се изпълняват в нито една от секциите. Не се създават условия за усвояване и на междудържавните кредити.

Тези и някои други аспекти на българската икономика, превърнала се по същество в икономика на абсурда и спекулата, са предмет на по-детайлен професионален анализ и разискване в следващото изложение.

Всяка икономическа политика обхваща система от икономически средства и лостове, които отделните индивиди, социални групи или цялото общество чрез държавния апарат използват, за да достигнат предварително определени крайни резултати или цели от икономически характер.

Основните цели на пазарната макроикономическа политика са: високо и стабилно равнище на заетостта; стабилен и продължителен икономически растеж; стабилно равнище на цените; стабилност на външнотърговския баланс и на валутния курс; справедливо, съобразно с икономическата и морална отговорност на участниците в икономическия" процес, разпределение на доходите.

В съответствие с тези цели основните елементи на макроикономическата политика са:
1. Паричната политика.
2. Фискалната политика.
3. Политика на доходите.
4. Валутната политика и външнотърговският баланс на страната.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ПОВОД НА ПОСТАНОВЕНА ОТ ВЪРХОВНИЯ СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРИСЪДА.


На 3 ноември 1992 година Върховният съд осъди бившия министър-председател Георги Атанасов на 10 години лишаване от свобода и бившия министър на икономиката и планирането Стоян Овчаров на 9 години лишаване от свобода и конфискация на част от имуществата им. Произнесената присъда е поредното доказателство за опасното политизиране на съдебната система и превръщането й в инструмент за разправа с политическия опонент.

Още със задържането на Георги Атанасов, внушено на "независимата" прокуратура от правителствен съветник, беше ясно, че ще станем свидетели не на безпристрастно правосъдие, а на изпълнение на политическа поръчка. Нашите опасения се потвърдиха от специално подбрания съдебен състав; от включването на съдии и съдебни заседатели, изпробвани в подобни процеси и доказали своята политическа благонадеждност и лоялност към управляващите; от включването на съдии в движение, без подготовка по делото.

Съдебното следствие беше водено тенденциозно и едностранчиво:

- съдът отказа да събере редица доказателства, поискани от защитата;

- съдът отказа да провери редица доказателства, събрани по време на предварителното следствие;

- съдът отказа да изслуша резултатите от назначената медицинска експертиза;

- съдът отказа да изслуша свидетели, призовани от обвинението.

По този начин съдът се предовери на изводите на предварителното следствие, без да извърши обективна, всестранна и пълна проверка на доказателствата.

Въпреки тежкото здравословно състояние на Георги Атанасов Върховният съд не промени мярката за неотклонение "задържане под стража" в началото на съдебния процес. Промяната на тази мярка сега, след постановяването на осъдителна присъда, е демагогия, която дискредитира правосъдието.

Управляващите извършиха злокачествена реполитизация на съдебната система и след половин век възкресиха спиралата на политическата вендета, позната от българската история.

В същото време съдебните органи безсрамно бездействат пред фактите на крупни присвоявания на милиони от лица във властта или толерирани от властта.

Парламентарният съюз за социална демокрация протестира остро и осъжда политическите репресии със средствата на съдебната система, които целят всяването на страх у хората и опорочават идеите на демокрацията.

София, 3 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 5 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА ПАРТИЯТА ЗА УМЕРЕН ПРОГРЕС В РАМКИТЕ НА ЗАКОНА (ОБНОВЕНА) ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ ВЕСТНИК "ДЕМОКРАЦИЯ" ОТ 29 ОКТОМВРИ 1992 Г.


Чувстваме се задължени след публикацията "В Кърджали ще спрат продажбата на "Загорка" в бр. 258 от 29 октомври (четвъртък) 1992 г. на официоза "Демокрация" да внесем необходимата яснота за членовете и симпатизантите на Бирената партия у нас. Твърденията на "Демокрация", че "млад мъж се натровил от глътка "Загорка" и че това било потвърдено от "проверката на специалисти от ХЕИ", доказала "н а л и ч и е т о  на  с т е р и л е н препарат", не отговаря на истината. Намеците в публикацията и за други оплаквания, и че "Загорка" ще бъде спряна от продажба, ни карат да мислим, че "Демокрация" освен трогателен непрофесионализъм проявява и светкавична реакция, защитавайки "млад мъж" (сина на лидера на ДПС Талят Чобан), като сигурно подглася и на нечии (неясни за нас) търговски интереси.

Партията за умерен прогрес в рамкита на закона (обновена) извърши своя проверка, разполага с проба от набедената бира и с прискърбие установи, че напоследък официозът все по-често се появява в ролята на задната пръчка на тъпана, без надежда някога да използва кияка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПУПРЗ(о): Г. Гълов                                         ГОВОРИТЕЛ: А. Сираков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАТА НА НЕФТОХИМИЦИТЕ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" - НЕФТОХИМ - БУРГАС, ПО ПОВОД НА РАБОТАТА НА КОМИСИЯТА ПО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРИЧИНИТЕ ЗА ТЕЖКОТО ИКОНОМИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА НЕФТОХИМ - АД. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на републиката и до средства за масова информация.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ!
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА!

По настояване на КТ "Подкрепа" и Синдиката на нефтохимиците към КТ "Подкрепа" с решение на парламента през месец юни бе създадена комисия, която да разследва причините, довели Нефтохим - АД до тежко икономическо състояние. За срок на изготвяне на становище и заключение бе определен 15 декември 1992 г. Тази дата вече отмина и в средствата за масово осведомяване започнаха да се появяват оправдания и намеци за тъмни далавери. Това ни дава основание да мислим, че забавянето се прави съзнателно с цел да бъдат туширани истинските причини и да бъдат скрити имената на истинските виновници за положението, в което бе поставен Нефтохим - АД.

Ето защо настояваме: парламентът да изслуша заключителния доклад на комисията и констатациите в него да станат достояние на обществеността.

В противен случай ще бъдем принудени да предприемем протестни действия в региона и пред Народното събрание.

Бургас, 2 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА АД "БАЛКАН - ЛОВЕЧ" ДО МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ПО ПОВОД НА ПРЕВЕДЕНИ ПАРИ ЗА СПОНСОРИРАНЕ НА РЕГИОНАЛНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ - ЛОВЕЧ.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

АД "Балкан - Ловеч" гр. Ловеч спонсорира Регионалната дирекция на вътрешните работи (РДВР) гр. Ловеч за компютризация с цел подобряване на полицейската дейност с компютърна техника. Средствата са преведени по сметката на Министерството на вътрешните работи.

Заявяваме, че спонсорирането извършихме, като се надявахме, че в лицето на майор Богдан Кръстев ще имаме сигурност за опазване на имуществото на нашата фирма и за създаване на условия за нормална работа.

През последните месеци с помощта на господин майор Кръстев бяха пресечени набезите на бандитски групи във фирмата ни.

След като Вие, господин министър, се поддадохте на натиска на десетина стари кадри от "милицията" и взехте решение господин Богдан Кръстев да бъде изпратен на работа в министерството, смятаме, че нямате моралното право да използвате тези средства. Ние ше извършим необходимата преоценка по въпроса.

Господин министър, наредете незабавно да се спре използването на нашите средства, които са преведени по Вашата сметка.

Ловеч, 2 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА УЧИТЕЛСКИЯ СИНДИКАТ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО. Документът е адресиран до Министерство на образованието и науката, парламентарната Комисия по образованието, Координационния съвет на Съюза на демократичните сили, Конфедерация на труда "Подкрепа" и средства за масова информация.


Сериозно сме обезпокоени от опитите за дестабилизация и повишаване градуса на социалното напрежение в образователната система, отговорността за което за съжаление носи и ръководството на Министерството на образованието и науката (МОН) с действията си, предприети под натиска на консервативни и антидемократични сили. Започналият в съответствие със Закона за народната просвета процес на обновление и демократизация на образованието в страната бе блокиран с подписаното частично стачно споразумение от 10 октомври 1992 г. между МОН и стачните комитети на Синдиката на българските учители (СБУ) и Независимия учителски синдикат (НУС). Спирането на вече обявените по смисъла на Закона за народната просвета конкурси за директори на училища, техникуми, детски градини (съгласно т. 6 от частичното стачно споразумение) не е нищо друго освен злонамерен опит да се създаде хаос в управлението на просветното дело (стотици учебно-възпитателни заведения са без директори или с временни такива), стимулиране на ненормални условия за провеждане на учебен процес и с по-далечен прицел - дискредитиране на демокрацията у нас.

Напълно прозрачна е и преследваната от прокомунистическите учителски синдикати (цитирани по-горе) цел: чрез участието си в "експертните проверки за установяване на нарушения на трудовото законодателство и нормативните разпоредби...” (т. 5 от частичното стачно споразумение) да защитават с нокти и зъби компрометираните, обременени с тоталитарни рефлекси и комунистическа идеология директори.

Това всъщност е и "голямата победа" на предизвиканата и оглавена от КНСБ "октомврийска" учителска стачка. "Победа", в името на която бяха принесени курбан интересите на учителите, подведени от популизма на тези, които са главните виновници за унизителното положение на българската интелигенция днес.

Като проява на безпределен цинизъм и страх от поемане на отговорност за последствията от провалилата се стачка окачествяваме натиска върху МОН - като се игнонирарат интересите на ученици и родители - да се компенсират понесените от стачкуващите загуби чрез отработване в почивните дни на времето на ефективната стачка. Още по-неприятен е фактът, че и този път МОН с писмо N 0600141 от 19 октомври 1992 г. се притече на помощ на провалилите се синдикални вождове от СБУ и НУС. Автор на въпросния будещ недоумение и противоречащ на Кодекса на труда документ е г-н Александър Дейков - първи заместник-министър на МОН.

Отчитайки негативните тенденции в развитието на образователната система, породени от действията на реставраторски, чужди на демокрацията и прогреса сили, и в изпълнение на програмата на Учителския синдикат (УС) "Подкрепа", насочена към ликвидиране на окопалата се бивша партийна номенклатура, категорично настояваме:

1. Да се спре изпълнението на частичното стачно споразумение от 10 октомври 1992 г. като вредно, спъващо демократичните процеси и противоречащо на Закона за народната просвета.

2. Незабавно да се приведе в изпълнение заповедта на министър-председателя г-н Филип Димитров за започване на двустранни преговори по проектобюджета на образованието за 1993 година.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МЕСТНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ - ОБЩИНА "ИСКЪР", В ПОДКРЕПА НА ПОЛИТИКАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФИЛИП ДИМИТРОВ.


ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ, ДАМИ И ГОСПОДА! ПРИЯТЕЛИ!

Намираме се в тежък и съдбовен за бъдещето на страната ни момент. Съюзът на всички враждебни към промяната сили поставя под въпрос съществуването на крехката ни демокрация.

Безпрецедентната кампания срещу първото от 47 години насам некомунистическо правителство обрича България на икономически хаос, непредсказуема конфронтация, етнически конфликти и реставрация на тоталитаризма. Над всички нас застрашително се издигат тъмните лапи на тайните служби.

Блокирането на икономическата реформа, подриването на доверието, което Съюзът на демократичните сили (СДС) извоюва пред външния свят, разрушаването на демократичните институции, са актове на национално предателство, отговорност за което носят Българската социалистическа партия (БСП), Движението за права и свободи (ДПС), стремящият се към авторитарна власт президент и ретроградните сили, търсещи в страданията на българския народ източник за своя просперитет.

Водени от своята тревога за бъдещето на България, ние заявяваме:

1. Решително подкрепяме политиката, водена от правителството на Филип Димитров, доказало своята компетентност и професионализъм - единственото правителство, осмелило се да поеме отговорността за тежките и мащабни реформи.

2. Напомняме на президента Желев, че всеки политик, отказал се от платформата, с която е избран, е морално задължен да подаде оставка, запазвайки последните остатъци от своята чест.

3. Настояваме за незабавно приемане и стриктно прилагане на Закона за декомунизацията, който да предпази обществото от терористичните и криминални действия, инспирирани от старата и нова комунистическа номенклатура. Всички явни и тайни носители на комунистическа идеология и практика трябва да бъдат поставени както извън СДС, така и извън закона.

4. Парламентът не трябва да започва работа преди отварянето на досиетата и отстраняването на лицата, свързани с тайните служби.

5. Призоваваме всички честни българи към активни и масови действия в рамките на закона в защита на демократичните промени, социалната стабилност и нашето национално достойнство.

София, 1 ноември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МЕСТНА ПОЛИТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДП - ОБЩИНА "ИСКЪР": Виолета Кирчева

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ЧЕРВЕНА АНТИБЪЛГАРСКА РЕПУБЛИКА ИЛИ КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ" НА СЪЮЗ "СПРАВЕДЛИВОСТ". Документът е от архива на партията.


Анализирайки републиканските обществено-политически процеси в България за периода от Третото българско царство до днес, се вижда, че републиканците в България са белязани с клеймото на болшевизма и левите земеделци (БЗНС). Истинският лик на пагубното за България "републиканстване" е белязан с невинно пролятата кръв на стотици хиляди достойни български чеда?!... Малцината марксисти в Третото българско царство посяха семето на раздора и братоубийствените стълкновения - зад паравана на републиканската идея!

Много са примерите в най-новата история, сочещи верността на горепосочените факти.

Първите следосвобожденски метежи в Добруджа и Загоре, под марксистко давление - докато родолюбиви и далновидни българи работеха за съединението на България - "републиканците" работеха за перманентни вътрешни метежи. Пробивът на Добро поле бе подпомогнат и провокиран от марксистко-републиканското крило на БЗНС и болшевики...

Последвалото т.нар. Владайско въстание и Радомирска република - поляха с кървава баня "чистите републикански идеи"! Александър Стамболийски оглави метежа, подтикнат от болшевиките, но предвидил края, се скри в София, а след потушаването на метежа с царски указ и без угризения на съвестта стана министър-председател на същото царство, което желаеше да разруши...

Желанието за диктат и грабеж бе единствената "пътеводна червена звезда" на "републиканстващите".

Неукротимата демоничност на болшевиките провокира "септемврийското въстание", то бе върхът на болшевишко-републиканския цинизъм. "Вождовете" на метежа (слуги на Москва и родоотстъпници) ограбиха банките и заможните българи в гр. Фердинанд, и по т.нар. "исторически път" забегнаха в Европа на пирова почивка. Излъганите и изоставени метежници приеха съдбоносна битка край с. Криводол, където паднаха и от двете страни стотици достойни български чеда. Измамната и ненаситна "републиканска идея" погълна поредната порция кървав български дан!?...

Продължавайки разрушителните процеси в Царство България, болшевики, анархокомунисти и леви земеделци зад илюзорната републиканска идея започнаха бандитски четнически набези.

Триумфът на републиканската кръвожадност и сриване на изконните български устои настъпиха с окупацията на България от болшевишката съветска армия. Настъпи денят за разкриване истинската същност на политическите партии в Царство България, както и за техния разрушителен потенциал. Преродените мекерета, които предадоха Левски, Ботев и националното възраждане, под диктовката на Москва се нарекоха ОФ-радетели. Болшевики, леви земеделци, радикали, звенари и социалдемократи дадоха образа на убийствената за България републиканска ОФ-коалиция. В условия на беззаконие посочените политически сили осъществиха невиждан геноцид в името на републиката и вместо срам и горест, покаяние пред баталните кланета, изправилите се болшевишки мекерета днес се гордеят. Двадесет хиляди интелигенти (цветът на България) бяха избити без съд и присъда за броени дни. Продължилият републикански терор подборно отне живота на още седемдесет хиляди българи.

Насилствената смърт на сто и двадесет хиляди само българи бележи "възхода" на републиканскато управление в България!?...

Републиканци-кръволози, треперете, идва денят на страшния съд!

Бог да пази царя и България!

София, 9 септември 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Огнян Цеков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА ФОНДАЦИЯ ЗА ИСЛЯМСКА КУЛТУРА ВЪВ ВРЪЗКА С ТЕКУЩАТА ДЕЙНОСТ НА РЪКОВОДСТВАТА НА ФОНДАЦИЯТА. Документът е адресиран до средства за масова информация.


Председателят на Мюсюлманския духовен съюз в България и президент на Международната фондация за ислямска култура д-р Недим Генджев се завърна в страната от официално посещение в Саудитска Арабия и Сирия. Д-р Генджев беше гост в Саудитска Арабия на д-р Абдулах Омар Насиф - генерален секретар на Световната ислямска лига. Д-р Генджев информира генералния секретар за положението на мюслюманското изповедание в България и за намесата на правителството и политическите сили в лицето на Движението за права и свободи (ДПС) във вътрешните работи на изповеданието.

Д-р Генджев се срещна и с директора на Световната ислямска банка за развитие и с представители на деловите среди на Саудитска Арабия. По време на разговорите д-р Генджев ги запозна с положението на мюслюманите в България и бяха потърсени съвместно пътища за оказване на икономическа помощ на особено закъсалите и с голяма безработица мюслюмански райони в България.

В Сирия д-р Генджев беше гост на главния мюфтия на Сирия шейх Ахмед Кафтару, когото информира за разделението на мюслюманското изповедание в България.

София, 1 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ


006. ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ

На извънредния конгрес на Либерално-демократическата партия, състоял се на 31 октомври и 1 ноември 1992 г. в гр. Етрополе, бе избрано ново Централно ръководство. За председател беше преизбран Веселин Кошев, за заместник-председатели - Симеон Лозанов и Иван Лютаков, за политически секретар Недялко Вълков и за членове д-р Анатоли Дуковски, Пламен Александров и Димитър Иванов.

/Пресслужба "Куриер"/

10:14:29    
        05.11.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер” е задължително!