5 май 1995


София, 5 май 1995 година
Брой 87 /1388/


София, 5 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р КИРИЛ БОЯДЖИЕВ ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНАТА VII НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.


Изпълнителният комитет на Радикалдемократическата партия в България /ИК на РДП/ преценява, че създаването на общопартийна инфраструктура в Съюза на демократичните сили /СДС/ е наистина принос за укрепването на съюза като опозиционна политическа сила. Същевременно организационните решения, както и някои глобални постановки за национална партия и за отказ от по-конкретна идеологическа ориентация доказват както правотата на нашите прогнози, така и на нашия избор да запазим самостоятелността на Радикалдемократическата партия чрез излизането от СДС. Ние със задоволство установяваме, че на конференцията все пак преобладават диалогичният и конструктивният стил, чието олицетворение е председателят на СДС Иван Костов - вече пряко избран от този висок форум.

Със съжаление научаваме, че тон на антиинституционални и разединяващи днешната опозиция изказвания е дал бившият председател на РДП и на 36-то Народно събрание Александър Йорданов. На конференцията той си е присвоил и правото да "представлява" Радикалдемократическата партия, която в съответствие с демократичните си принципи взе своите решения на 27-я си редовен конгрес преди месец. Длъжни сме да заявим, че както Ал. Йорданов, така и другите участващи в конференцията от името на РДП не са изразявали колективно формулирани становища в съответствие с устава. Хора, напуснали поради несъгласие с мнението на мнозинството собствения си конгрес, се самоотстраняват и от идейния, и от организационния живот на която и да е демократична партия.

Като изразяваме още един път надеждата си, че в СДС ще надделее духът на толерантност и на решимост да се води последователна борба с общия ни политически противник - БСП, ние, ръководството на РДП, декларираме готовността си за добро сътрудничество.

София, 2 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА СРЕЩА НА РЪКОВОДСТВАТА НА АЛТЕРНАТИВНАТА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ И ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НА НАМЕРЕНИЕ ЗА ПОДПИСВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ В ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА КМЕТОВЕ И ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ.


По инициатива на Христо Куртев - национален секретар на Федерация "Царство България" /ФЦБ/, на 4 май 1995 г. се състоя делова среща между представители на ръководствата на федерацията и на Алтернативната социаллиберална партия /АСП/. В нея взеха участие освен господата Христо Куртев и Васил Велинов - председател на АСП, и Георги Тахов - говорител на федерацията, Константин Халачев - член на Националното ръководство на федерацията, Александър Дейков - председател на Консултативно-експертния съвет на АСП, Венета Шпиртова - говорител на АСП.

Наред с проблеми от общ политически характер бяха разисквани и евентуални намерения за подписване на политическо споразумение във връзка с предстоящите избори за кметове и общински съветници.

Васил Велинов пое ангажимент да запознае Националния политически съвет на ДАР с резултатите от предварителните разговори.

Постигната беше договореност за продължаване на контактите.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, АДРЕСИРАНА ДО ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, КОАЛИЦИОНЕН ПАРТНЬОР НА БЗНС. Документът е огласен на пресконференция на 2 май 1995 г.


Българският земеделски народен съюз уверява своя политически партньор Демократическата партия, че нашата коалиция остава непокътната и в сила и че ще работим за нейното по-нататъшно заздравяване.

Уверени сме, че изборите за местно управление ще докажат още веднъж нейната жизненост и ще покажат на всички демократични организации в страната, че тя е коалиция с бъдеще и самата тя е бъдещето на България.

Всички демократични политически организации - парламентарни и извънпарламентарни, трябва да бъдат уверени, че Българският земеделски народен съюз ще води и занапред политика на сътрудничество с цел България да бъде освободена от режима на червеното правителство и неговата пагубна политика.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ "ДА ИЗГРАЖДАМЕ ДЕМОКРАЦИЯТА В СЕБЕ СИ, ЗА ДА Я ОСЪЩЕСТВИМ В ОБЩЕСТВОТО" НА ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ АНАСТАСИЯ МОЗЕР, ПРОЧЕТЕН ПРЕД ДЕЛЕГАТИТЕ НА 29-Я КОНГРЕС НА ПАРТИЯТА /29 И 30 АПРИЛ 1995 Г., София/.


Господин председателю, ваши превъзходителства, уважаеми гости и делегати, скъпи сдружени земеделци и членове на коалиция Народен съюз.

Радвам се да видя тук сред нас толкова много представители на демократичната българска и международна общественост. Вашето присъствие потвърждава съпричастието ви към борбата на българския народ за мир, хляб, свобода и народовластие и добрите ви чувства към Българския земеделски народен съюз - към неговата същност и цели. То е доказателство, че през последните години ние сме изградили трайни връзки тук и в чужбина и успешно сме заели отново мястото си на националната и международната политическа сцена. Благодаря ви за присъствието и нека всички заедно, осъзнавайки отговорностите на свободата и демокрацията, изградим този общ европейски дом и дух, който да препречи пътя на всякакви политически авантюри и да гарантира развитието на възможностите, разрешението на проблемите, подема на творческата мисъл и смисъла на човешкия живот, вдъхнат ни от Бога.

Българският земеделски народен съюз открива днес своя XXIX редовен конгрес. Поради предсрочните избори, проведени на 18 декември миналата година, вместо на Архангелов ден, нашият конгрес се провежда през Великденските празници. За щастие можем да се похвалим, че както БЗНС възкръсна от тоталитарните пепелища, лагери и затвори, както преодоля вътрешни противоречия и заговори, консолидирайки своите сили, отстоявайки своята независимост и изградждайки своя авторитет, така и днес ние отчитаме нов успех. БЗНС е отново в парламента! Там чрез своите депутати и коалиционни партньори в Народния съюз, той гърми и жигосва посегателствата на комунистите и техните сателити срещу демокрацията.

Застанал здраво на принципа за отговорната свобода на личността и гарантираното от конституцията право на частна - свята и неприкосновена - собственост, Българският земеделски народен съюз е отново щит и меч в защита на интересите на доведеното ни до разруха от комунистическия режим отечество. Това обаче няма да стане нито на принципа на колективния ум, нито с колективното стопанство. Тази фразеология е част само от "пазарния социализъм", за който ратува напоследък БСП и който, ако бъде пуснат на пазара,скоро ще разберем колко пари струва.

Нашата борба за народни правдини не е от вчера. Ние сме организация, създадена от болките на българския народ, претърпяла униженията на няколко диктатури, без обаче да се поддаде на изкушението да отстъпи от своите принципи, да отреже своите корени, да се откаже от своята същност и идеология, почиваща на принципа на любовта към земята и свободата, хляба и мира.

Поели уверено и искрено по пътя на прехода от тоталитарното минало към бъдещето, към изграждане на свободна и независима България, ние с много усилия, преданост и съзнание възстановихме единството на земеделските сили. На миналия, XXVIII-и конгрес, беше завършен един процес на декомунизация на БЗНС, защото тогава ние обединихме разцепения по поръчка на Кремъл съюз и върнахме на този съюз името и единството, завещани от Ал. Стамболийски, д-р Г.М.Димитров, Никола Петков и Димитър Гичев. Тогава ние дадохме обет да браним и заздравяваме това единсто, нашия безспорен принос към демократизацията и стремежа за оздравяване на нашето посттоталитарно общество.

Както независима организация Българският земеделски народен съюз винаги е бил строител и гаранция за народовластието в нашето отечество.

Ние вдигнахме гордо знамената на нашата изстрадала организация и застанахме под тях многобройни и окрилени.

Въодушевлението, идеализмът бяха големи, подобни на тези, с които целият български народ застана на прага на свободата след рухването на Берлинската стена и вдигането на Желязната завеса. Не се хареса на враговете на Земеделския съюз, на враговете на демокрацията /а те винаги са били едни и същи/ нашето обединение и нашата воля да консолидираме най-многобройната демократична организация. Ние скоро разбрахме, че в несигурната политическа обстановка ние ще трябва ежедневно да отстояваме своите позиции, своето единство. Срещу нас се опълчиха силите на злото - скрити и открити, вътрешни и външни.

След като дойде на власт правителството на Любен Беров, ние преживяхме през пролетта на 1993 г. и Тайната вечеря, и предателството, и безпрецедентни съдебни произволи. Но оцеляхме.

Българският земеделски народен съюз възкръсна по-деен, по-сплотен, пречистен от слуги на чужди господари.

Опитът да се пресече нашият път, да се разруши БЗНС, да се отвлича постоянно нашето внимание с бюрократични неприятности не успя. Ние, макар и непарламентарна сила, запретнахме ръкави, вдигнахме знамената и заляхме страната с митинги и протести в защита на земята и свободата, в защита на собствеността, основа на демокрацията.

Падането на правителството на СДС стресна всички, защото не беше трудно да се предвиди каква политика ще провежда един режим, подкрепян от БСП, в един парламент, променил вота на народа и врекъл се да не позволи разграждането на миналото. Ние, БЗНС, първи заявихме, че правителството на Любен Беров е крачка назад, и призовахме за предсрочни парламентарни избори, но тогава, в началото на 1993 г., не в края на 1994 г. Не ни послушаха нашите приятели от демократичните сили. Не подкрепиха те и нашите инициативи за подновяване на политическия диалог, станал невъзможен при двуполюсния модел и политиката на засилващата се конфронтация и поляризация в обществото. А без диалог няма демокрация!

Липсата на солидарност, на разбиране не ни спря. Чрез многобройните митинги и протести в страната БЗНС успя да постави въпроса за реституцията на земята в реални граници и комасирана в центъра на общественото внимание.

Ние не си играем на митинги, ние ги свикваме в моменти на криза, за да насочим вниманието на обществото към действия на управляващите кръгове, които застрашават демокрацията в нейната основа и същност. Ние знаем, че истинската декомунизация не се прави само с митинги и лозунги, а чрез ефективно разграждане на комунистическите структури. Ненапразно комунистите се нахвърлиха срещу ликвидационните съвети, създадени да ликвидират ТКЗС-та и да стопанисват земята до връщането й на законните собственици. Не всички от тях свършиха възложената им задача, други злоупотребиха с доверието, но много успяха.

Правителството на Беров, тази умишлена, коварна "крачка назад", тази рекомунизация във всички области - ведомства, медии, съдебна власт, опорочаването на демократичната реформа, развилнялата се престъпност, стопанският хаос, финансовата девалвация, парализата на опозицията, политическото лутане и залитане, всичко това проправи пътя за победата на БСП в изборите на 18 декември 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТУДЕНТСКОТО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ" ПО ВЪПРОСА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СМОЛЯНСКАТА ЕПАРХИЯ. Документът е адресиран до българския патриарх Максим, до Светия синод на Българската православна църква и до средствата за масово осведомяване.


Повече от 320 години изминаха от трагичната гибел на последния Смолянски епископ и мъченик за православната вяра Висарион. С неговата смърт бе сложен край и на една институция с вековни традиции, която бе страж за опазването на българщината и светата ни православна вяра в Родопите - Смолянската епархия. С кръв и насилие от поробителя бе наложена вяра, която раздели брат от брата и замрази за векове развитието на десетки хиляди българи, отчужди ги и се опита дори да ги настрои срещу родовия им корен. Днес в този район текат процеси от изключителна важност за бъдещето на България. Българите, които имаха мюсюлманско вероизповедание, сега масово се осъзнават като българи и прегръщат окончателно знамето на българщината, търсят пътя към православната вяра. Може би тук, в Родопите, където хората са съхранили много от вечните ценности на дедите, започва и тихо набира скорост новото българско възраждане, за което всички ние мечтаем, което ще бъде мощен противовес на чуждопоклонничеството и националния нихилизъм, които космополитната ни псевдоинтелигенция се опитва да превърне в държавна идеология. Днес Родопите са фронт, на който българският дух влиза в битка с ислямския ориентализъм, от една страна, и разложителната пропаганда на сектите, пуснали корени и тук, от друга. Православието винаги е било опора на българщината и днес българите отново търсят църквата за помощ. Но църквата в Родопите /някога наричани "кръстата гора" поради многото манастири и черкви/ днес е слаба. Черквите и параклисите, съградени някога от родолюбиви българи, стоят, но не са чували гласа на свещеник от години. Не само в селата е така. В Рудозем например гражданите внасяха телевизор в храма, за да наблюдават богослужението на Великден. Малцина духовници обслужват по 10 и повече храма /така е например в гр. Девин/. Хората са гладни за вяра и няма кой да им я даде. Църквата има нужда от специална стратегия към региона, която да приласкае търсещите вярата и да даде отпор на исляма и на сектите. Затова настояваме пред Ваше Светейшество и Ваши Високопреосвещенства, затова апелираме към цялата христолюбива и родолюбива общественост да обърне погледа си към Родопите и въпреки че църквата изживява тежки дни, да направи поне това, от което има крещяща нужда: да се обяви възстановяването на Смолянската епархия. Да се създаде семинария в Смолян и да се приеме план за целенасочена работа в района.

София, 2 май 1995 г.

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Искрен Веселинов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ "РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ Е ПАРТИЯ С БЪДЕЩЕ, СЪС СИЛНО МЯСТО В БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПАРТИЯТА.


В писмо до мен г-н Мартин Иванов от Младежката радикалдемократическа федерация /МРДФ/ се опитва да представи случилото се на нашия партиен форум като нещо незначително, твърде лично и незаслужаващо внимание, нещо в "реда на нещата". Но ако всичко е така, защо не намери и своята законна форма? И защо трябва вътрешнопартийният диалог да си затваря очите пред устава и програмата на партията и да обраства с клетви за любов, вярност, признателност - все неща добри сами за себе си, но и "употребими" за други цели. Младостта не може да ражда съзнателно нарушения, колкото и силно да е желанието за това. Сега, няколко дни след емоциите, преследвали ни непосредствено преди и след форума на партията, излизат наяве фактите - за лошо свършената работа по организацията на форума, за късогледството на Мандатната комисия, за съзнателното или несъзнателно дезинформиране на редица провинциални организации за деня и мястото на провеждане на форума, за "игра" със списъците, за неогласени събрания и местни партийни организации и т.н.

Младите хора от МРДФ не могат да прикриват организационните слабости, допуснати от нас, от ръководството на партията. Затова нека не спорим по вестници и списания, а да работим за укрепването на РДП и за успешното провеждане на нейните политически форуми през тази година. Това е, което е важно както за МРД, така и за всички членове на РДП.

Искам да благодаря накрая на всички членове на РДП, на всички членове на ръководството на РДП, които запазиха самообладание и спокойствие, не се поддадоха на истеричните провокации в прокомунистическия печат, който така бурно възхвали "излизането" на РДП от СДС, че дори и неизкушените от политиката разбраха, че "тук има нещо". Както винаги и сега "тяхното" няма да стане. Защото РДП остава в СДС, в СДС са и нейните народни представители, в СДС е и нейният председател. Кой е навън, вероятно ще научаваме постепенно от прокомунистическата преса - ще се дават интервюта, ще се прави "имидж", ще се вдига "рейтинг".

И няколко думи за моята позиция. Още на Извънредния конгрес и неколкократно след това заявих, че ако РДП вземе пагубно решение да напусне коалицията СДС, то аз не желая да бъда председател на партията "извън СДС". Само ден преди последния форум на партията неколцина членове на ръководството горещо ме убеждаваха именно аз да поведа излизането от СДС. Не се съгласих, независимо че те ми предлагаха и "запазване на поста". В политиката освен постове, освен комбинции има и морал. Без Закон и Морал няма демокрация. И нека това да си запишат с либерални букви всички, които разбират демокрацията като политическа игра.

Разбирам и нервността, и истерията, в която изпадат в безсилието си срещу РДП и срещу мен някои прокомунистически среди. Тезата им е колкото глупава, толкова и фалшива. Целта им е да скрият всички салтоморталета, които мнозина направиха и правят в политическия ни живот, и да изградят що-годе някакъв "ореол" около шепата политически неудачници, напуснали СДС в различно време. И аз не знам защо на тази въдица се хващат членове на РДП. Някои от тях сега заявяват, че на местните избори щели да подкрепят кандидатите на СДС. Въпросът е, че РДП не е ПАРТИЯ, която само да "подкрепя". Тя самата заслужва подкрепа и ще я получи, защото ще се яви на изборите с коалицията на СДС. А тези, които напускат РДП, напускат и СДС - вероятно също ще търсят своята "идентичност". Дано да я намерят и да не се претопят в дребните боричкания и дребните интереси в пространството от Киро Либерало до Йоло Денев.

След Националната конферениця на СДС, на която РДП ще бъде представена по един внушителен начин, ще се поведе и национален политически форум на РДП. На него партията ще гарантира своето единство и ще заяви ясно совите идеи и позиции. РДП ще остане партия на политическото достойнство и разбирателството в демократичната общност на България, ще продължи да работи в най-голямата демократична коалиция - Съюза на демократичните сили. Ще продължи изграждането си като истинска либерална партия, ще утвърждава своя международен авторитет. РДП има своето място и бъдеще в българския политически живот - това е главният извод, който се налага въпреки преживяното сътресение в партията.

София, 19 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ "ЗА НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ЛИНИЯ И НОВА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ПРЕХОДЪТ КЪМ ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО, РАЗВИТИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА И БЪДЕЩЕТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ". Автори на документа са Стефан Радославов и Стефан Златев, предложен е за дискусия на 41-я конгрес на Българската социалдемократическа партия /14 - 16 април 1995 г., София/.


ІІ. "ИЗБОРИ ’94" И ЛЕВИЦАТА В БЪЛГАРИЯ

Изборите през декември 1994 г. създадоха качествено нова политическа обстановка в страната.

В какво се изразяват промените след "Избори’94"? Какво очакваме да бъде развитието на политическия живот в България през близките години?

Първо. С победата на една от двете големи сили - БСП, беше отхвърлен двупартийният монопол на БСП/СДС, а заедно с него и относителното равновесие между двете суперсили, станало източник на застоя в демократичните промени у нас.

Второ. С установяването на хегемонията на една партия - БСП, стана излишен центристкият модел на властта като съчетание от "умерени", "леви", и "десни" политически сили - алтернатива на двупартийния монопол на "по-левите" и "по-десните" формации.

Всяка от "умерените" центристки политически сили се изправя пред необходимостта да се справи със своите конкуренти "отляво" и "отдясно" и да намери място в своето политическо пространство. Победата на една партия в конфронтация между "леви" и "десни" ще ожесточи борбата между "леви" и между "десни" в собствения им дом. Но тя може да предизвика и обратен процес - на консолидация на "леви" и "десни" за прегрупиране на силите.

Трето. Десницата, от една страна, претърпя тежко поражение. От друга страна обаче, тя завърши процеса на собственото си структуриране. В 37-то Народно събрание вдясно от центъра се подредиха: либералната десница - Българският бизнес блок /БББ/, консервативната десница в лицето на Народния съюз, обединение между Българския земеделски народен съюз и Демократическата партия /БЗНС и ДП/, и радикалната десница - СДС.

Разбира се, извън парламента останаха по няколко партии, претенденти за мястото на всяка от десните партии, представени в парламента, и между тях борбата ще продължи. След време някои от парламентарните десни партии може да бъдат изместени от извънпарламентарните, но в българския парламент дясното политическо пространство вече придоби своята класическа структура.

Ще продължи и борбата между влезлите в парламента десни партии и коалиции, всяка от които съвсем естествено ще се опитва да разшири своето поле, но тя няма да разруши, а ще укрепва структурата на дясното политическо пространство, доколкото ще дава предимство на по-устойчивите и жизнеспособни политически сили. Между десните политически сили ще се установи и сътрудничество в борбата с левицата. То ще бъде толкова по-силно, колкото по-слаба се окаже управляващата Демократична левица. Ще се ускори и все повече ще се изявява и всяка от десните парламентарни сили.

Твърде възможна е идентификацията на тези партии с основните десни идеологически фамилии от развитите демокрации в Европа. Много сериозни проблеми ще възникнат в БББ. Доколкото той е креатура на БСП, не може да поддържа една самостоятелна и последователна либерална политика. Срещу него ще застанат в единен фронт съюзът "Нов избор", Българската партия либерали /БПЛ/ и ... президентът. От други позиции ще се борят с БББ партията "Нова България" и Радикалдемократическата партия /РДП/, която е член на Либералния интернационал. Твърде е възможно БББ да ерозира и да се превърне в една популистка партия, която ще бъде изоставена от своите покровители щом стане излишна или ако застраши техните интереси.

Народният съюз е първият опит за създаване на една консервативна дясна политическа сила от християндемократически образец. БЗНС сам по себе си и във всичките си разклонения няма бъдеще, ако се придържа към традиционната си съсловна идеология. Тя ще си отиде заедно със старото поколение земеделци, което е неин носител.

Новото ръководство на БЗНС след неговото обединение се насочи към тясно сътрудничество с Християндемократическия интернационал. Подобна ще бъде съдбата и на Демократическата партия, която осъществява своята "християндемократизация".

На няколко етапа СДС от коалиция ще прерасне в унитарна "синя" партия - представителка на радикалната крайна десница в България. По всяка вероятност обединителното звено в нея ще стане монархизмът. При един провал на Демократичната левица СДС ще се опита да премахне заедно с нея и републиканския строй в България.

Основен проблем ще има десницата като цяло със слабата все още социална, идеологическа и политическа диференциация на своята електорална база. Процесът на осъзнаването на политическите и икономическите интереси от обществото ще се развива бавно и успоредно с прехода към пазарна икономика. В близките години те ще придобиват все по-релефни форми.

Силен удар бе нанесен върху митологемата, че десницата е носител на промяната и че само тя може да спаси България. Провалът на СДС още дълго ще звучи в съзнанието на обществото, което още веднъж се убеди, че не е достатъчно само да искаш нещо, необходимо е и да можеш да го постигнеш.

Четвърто. Победата на БСП в изборите от декември 1994 г. установи "ляво" еднопартийно управление в страната. БСП получи възможността да осъществи "ляв" социалдемократически преход към гражданско общество у нас.

Пето. БСП, една от левите партии в България, успя:
- да завладее цялото "ляво" пространство в централната законодателна и изпълнителна власт и
- да установи своето господство в "лявото" пространство на самото общество.

БСП стана хегемон на цялата левица в България. Това обстоятелство е много съществено. Победата на БСП ще позволи да се изяви нов, дълго задържан процес на развитие в лявото пространство на България. Каква е днес структурата на лявото пространство у нас? Тя може да бъде представена в една опростена схема:

1. Реставраторска левица - Българска комунистическа партия /БКП/ и сходните с нея партии от Съюз на левите сили /СЛС/.

2. Прогресивна левица - БСДП и сходните с нея партии от Български социалдемократически съюз /БСДС/.

3. Реформаторска левица - БСП и сходните с нея партии от Парламентарен съюз /ПС/ "Демократична левица".

4. Консервативна левица - Социалдемократическа партия /СДП/ в СДС.

5. Регресивна левица - Нова СДП.

Анализът на структурната схема на левицата в България води до следните изводи:

- Левите сили в България са пръснати по цялото политическо пространство - от крайноляво до... крайнодясно. Това се дължи на преходното състояние на нашето общество, което оказва въздействие върху собственото развитие на левицата.

- Отделните леви сили се различават по своя произход, по своите програмни цели, по своята насоченост и актуална политика и по предпочитанията на своите политически партньори.

Най-общо казано:

Реставраторската левица - БКП и сходните с нея партии от Съюза на левите сили и извън него, искат да възстановят т.нар. реален социализъм. Тя смята, че той е опорочен от "обуржоазилата се" бивша комунистическа номенклатура и предаден от нея на капитализма - империализма.

Прогресивната левица - БСДП и сходните с нея партии от Българския социалдемократически съюз, отхвърля т.нар. реален социализъм и се бори за гражданско общество, основано на социалната пазарна икономика.

Реформаторската левица - БСП и сходните с нея партии от политическата коалиция на Демократичната левица, претърпя твърде интензивно развитие: от т. нар. реален социализъм през "обновяващия се демократичен социализъм" стигна до социалния либерализъм на "регулирания" преход към гражданско общество със социална пазарна икономика.

Консервативната левица - СДП в СДС, отцепила се през 1991 г. от БСДП, смята, че в България трябва да се извърши преход към демокрация и либерална пазарна икономика, след което ще се създадат условия за нейния социалдемократически коректив.

Регресивната левица - Нова СДП в СДС смята, че програмата на десницата - СДС, е достатъчно "социалдемократическа", но не се прилага достатъчно рационално.

Всички "леви" политически сили в България са против БСП - едните, защото тя е бивша комунистическа, а другите, защото не е достатъчно социалдемократическа партия.

БСП действително е един уникален чисто български политически феномен. Тя е сложен конгломерат, който носи в себе си структурата на цялото "ляво" пространство в миниатюра. БСП, както и самата левица в България, е в процес на сложно развитие.

Собствената структура на БСП има своя "левица", "център" и "десница".

1. Левица в БСП - идейното течение "Марксистка платформа" - групата около Минчо Минчев, която все повече клони към неокомунистическата реставраторска левица в мечтите си за "добрия социализъм".

2. Център в БСП - групата около Жан Виденов, която оглави партията на 41 Конгрес през 1994 г. с голямо мнозинство и организира нейната победа на "Избори’94". Ръководното ядро обяви, че ще води прагматични, реформаторска политика за регулиран преход към социални пазарни икономика и демокрация - "либерална по дух, но социални по съдържание". С това групата на Жан Виденов силно сближи идейните позиции на БСП с тези на БСДП.

3. Десница в БСП. Идейното течение Обединение за социални демокрация /ОСД/ начело с Чавдар Кюранов, която се бори за "лява" социалдемокрация, доколкото според него БСДП представлява "дясна" социалдемокрация.

Около тези три основни групировки гравитират и търсят своето място и други групи. Наблюдава се преливане от групи в групи и този процес ще се ускори.

В особено положение е групата Александър Лилов - Янаки Стоилов, която след идването на власт на групата на Жан Виденов се отдели от нея и създава "резерв" за бъдещата смяна на властта в БСП.

Упражняването на властта ще предизвика мощно преструктуриране на силите в БСП и нов силен тласък в развитието на цялата българска левица.

Промените в БСП ще бъдат предизвикани от сложното взаимодействие на външни и вътрешни фактори и условия.

С поражението на СДС за БСП изчезна заплахата "отдясно", която я държеше в едно изкуствено, но полезно за нея единство.

Спечелването на властта ще предизвика процес на ново разделение в БСП. Отделните групировки търсят своето място в структурата на държавната власт. Създават се и нови групировки. В самата група на т. нар. "млади" на Жан Виденов се заражда собствена опозиция.

Необходимостта да се управлява страната в условията на тежка национална криза, от която трябва да се изведе с цената на много жертви чрез една силна политика на социалдемократически преход към пазарна икономика, ще се превърне в най-мощния фактор за преструктуриране и преобразуване на БСП.

Основното противоречие в БСП е необходимостта от провеждане на "дясна" политика, доколкото се възстановява статутът на свободната стопанска инициатива и на частната собственост, и на "лява" политика, доколкото трябва да се защитават икономическите интереси на хората на наемния труд.

БСП е принудена да провежда "дясна" политика, а дойде на власт с леви обещания.

Със задълбочаването на икономическата реформа, свързана с много трудности, диференциацията в средите на БСП ще я разслои в няколко направления:

- една част от нейната членска маса и електорат ще се придвижи "наляво" към крайната левица, към БКП;

- друга част от нейната членска маса и електорат ще се придвижи "надясно" към умерената левица - към социалдемокрацията;

- третата част от нейната членска маса и електорат ще се предвижи още "по-надясно" към умерената десница - социаллиберализма и дори към либералния демократизъм.

Такава ще бъде цената, която БСП ще плати за това, че съдбата я определи да проведе своя "регулиран" преход към пазарна икономика в България, след като десницата се оказа неспособна да извърши демократичните реформи.

Новата консолидация и нарастващо влияние може да се очакват в реставраторската левица.

Множеството комунистически партии и отделящите се части от БСП, които няма да бъдат съгласни с "регулирания" преход, провеждан от нея, по принуда вероятно ще се обединят в една модерна, неокомунистическа партия. Комунизмът в България е жив. Точно от крайната комунистическа левица се задава бъдещата заплаха за социалдемокрацията в България.

При един провал на Демократичната левица БКП ще се опита да направи своя нов "червен" реванш, който ще помете заедно с нея и социалдемокрацията, и десницата изобщо. Неосоциализмът ще заличи социалното пазарно стопанство още преди то да е изградено. Едно такова развитие е свързано много тясно с възможни промени в Русия към завой "наляво". Консервативната и регресивната левица ще бъдат принудени да напуснат десницата с превръщането на СДС в единна, крайнодясна партия. Най-вероятно е те да се насочат към бъдещата обединена демократична левица чрез социалдемокрацията или да се пренасочат към други политически сили.

Общо взето, в края на този исторически процес в България ще останат две леви партии - неокомунистическата и една модерна социалдемократическа или социаллиберална партия.

"Лявото" политическо пространство ще придобие своята класическа структура. Този факт ще бъде показател, че в България са положени основите на свободното гражданско общество.

Още отсега нашата партия трябва да подготвя своето бъдеще в голямото семейство на левицата.

Там е нейното място и само там тя може да оцелее и да получи свежа кръв за нов живот.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ СЕДМА/ "ДЪРЖАВАТА - ИКОНОМИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СВОБОДНАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДИМИТЪР ДИМИТРОВ.


Социално-общностната природа на капиталистическата държавна собственост не предоставя възможност принаденият продукт да бъде общонароден. Факт е, че материалното и финансово благосъстояние на обикновените хора задоволява потребностите им /в развитите капиталистически страни - резултат от позициите в международното разделение на производство и пазари/, в които са изградени общочовешки ценности и интереси, противоположни на ценностната представа - ориентация и стремеж, създадени от социалистическата система.

Не трябва да се забравя, че 70 години е властвала обществена идеология, създала обществено съзнание със съответната психологическа нагласа и поведение - съвместими с каноните /правилата/ и догмите /основни истини/ на източноправославната християнска вяра, превърнала се в дух, намерил място в човешкия индивид.

Обикновените хора не осъзнаваха социализма като социално явление и продукт от съвместна рационална обществена дейност на Партия и Народ. Обикновените хора знаеха, че благополучието им зависи от Партията-народ -  Комунистическата партия - ТЯ:
- владееше, ръководеше, направляваше съзнанието;
- гарантираше социално и обществено битие;
- поддържаше жизнеспособността на изпълнителския кадър за трудова дейност;
- поддържане здравословното състояние на обществото като цяло;
- гарантираше и защитаваше правото на живот;
- не допускаше произвол на субективната злонамерена човешка воля = всичко това създаде и поддържаше авторитета на Партията - принадлежна на целия народ. Народът уважаваше Партията - чувствата бяха взаимни.

Променената на БКП социална нагласа - БСП, не трябва да предостави: нито повод, нито основания обикновените хора да се о[т]чуждат от БСП - те вярват, че БСП ще запази социалистическата си ориентация и може да създаде държава - правова, като надидеологичен институт.

Реалното демократизиране на обществено-политическите, икономически и социални процеси изисква равнопоставеност на общочовешките и класовите интереси. Различните интереси пораждат различни обществени отношения. Социалната практика е доказала, че лишаването на човека от правото на труд - правото за развитие и реализация в обществения живот, и лишаването от обществените-гражданските права на социална сигурност и защита; е настъпила промяна в степента на разпределението на дължимия дял, необходим за поддържането на оскъдния екзистенц-минимум значителна част от населението в страната /владеене, разпределяне на принаден продукт/.

Разнопосочни са интересите спрямо субекта на обществената собственост, които намират израз в различни концепции, предопределени от класови интереси и позиции.

Реалност са социалните общности - новите недържавни субекти на обществени и международни отношения, които ще формират своеобразното "гражданско общество", което с основание подчертава необходимостта му от самоуправление. "Да се говори за демокрация в обществото като цяло, без да съществува демокрация в икономическата база на обществото. Ето защо е необходимо да се осъществи процес на "диверсификация" на собствеността, на формирането на многосубектна социалистическа собственост, на превръщане на трудещите се и трудовите колективи в реални субекти на собствеността /включително чрез изпълнение от тях и на дейностите, свързани с разпореждането със собствеността и с разпределението на принадения продукт/. Това означава, че и тук преходът ще започне с децентрализация на собствеността и на функциите по нейното управление" /К.ф.н. Н.Б./; отразени са интереси, свързани с частнособственическа предприемаческа инициатива и нагласа. Това са интереси на представителите на частно монополистичен капитал, изразяващи и защитаващи социално общностни позиции /"индивидуализацията" на обществената собственост предоставя благоприятната възможност придобитата собственост да се превърне в частен монопол-обединение, което може да се включи при наличност в структурата на държавна капиталистическа собственост/ "обобществяване на индивидуалната частна собственост"/.../.

Прогресивно растящото благополучие на една част от населението и крайностното обедняване и бедствено положение на друга част от населението недвусмислено показва появата на класи - кастово обособяване и класово разделение в обществото /"Човекът - като висша обществена ценност и цел на общественото развитие", проф. д-р Г.П./ - интерпретация в зависимост от позиция и роля в обществото.

Субектът с обществена нагласа и волеизява /имуществено и финансово-социално-обществено неравностойни спрямо т.нар. "гражданско общество", граждани, които продават своята интелектуална и физическа работна сила като стока, за да получат финансови средства, за да задоволяват жизнено необходимите си потребности/ - преотстъпил собственост и принаден продукт, за да получи жизнено необходимите му обществени права, гарантирани от държавата.

..."обективните тенденции на социалното развитие си пробиват път и се реализират чрез субективната реалност. А тя е класова и в идеологичен план. Доколко, как, къде, кога и в какви форми ще отстъпи тази субективна класова реалност пред силата на социалистичните обективни тенденции, е въпрос на бъдещата смяна на политическата класова власт" /Ст.п.Н.Гр.,к.ф.н./.

Политическата класова власт бе свалена.

"Както се вижда, бъдещето е на социалистическото общество. А дотогава взаимовръзката и деидеологизацията на междудържавните отношения е най-рационалният подход за по-нататъшното утвърждаване на социализма като наследник на капитализма. За да бъде достоен наследник, социализмът трябва да може да прави, да има и да дава повече от капитализма. Това е, може да се каже, висшият критерий на разноистинността на този етап и задачата на преустройството е в неговото практическо утвърждаване" /ст.п.Н.Гр.,к.ф.н./.

Застоят в икономическото развитие на социализма предизвикан от идеологическата догматика и закостенялост, наложи преустройството.

Свалянето на политическата класова власт сне веригите на робството на Партията-аванград, наложени от "Диктатурата на пролетариата" и освободи Партията от "гнета" на текущите стопански работи - дейности присъщи на държавния административен апарат. Това предостави възможност и условия Партията да се отъсри от несвойствена заангажираност - да се отърси от догми и постави в благоприятно положение плурализма - свобода на мнения, становища - позиции. Партията създаде условия и възможности за създаване на многосубектна /разноцветна/ партийна структура, способна да възпрепятства влизането на "случайни хора в политиката" - монолитност, необходимост за всяка партия.

/Пресслужба "Куриер"/


14:45:00
05.05.1995


Редактори: Нина  Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Тинка Христова
                                           Галина Дамянова
                                           Мария Иванова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!