5 декември 1995


София, 5 декември 1995 година  
Брой 238 /1539/

Редактор: Нина Гаврилова


София, 5 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА СЪЮЗА НА РЕПРЕСИРАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г. КЪМ БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ, ПРИЕТО НА КОНФЕРЕНЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ /2 ДЕКЕМВРИ 1995 г., СОФИЯ/.


Ние, политически преследваните лица, идеологическите противници на Комунистическата партия, смятаме, че през изминалия шестгодишен период на промяна демокрацията в България не е утвърдена. Само политическата власт на Българската комунистическа партия - преди 10 ноември 1989 г., е трансформирана в икономическо-политическа власт на Българската социалистическа партия сега. Същата партия БКП /БСП/ и почти същите хора, които управляваха преди България, я управляват и днес.

Това не е промяна!

Нашето общество все повече обеднява, или по-точно, целенасочено е подложено на обедняване. Създава се една много богата върхушка от бивши номенклатурни кадри на БКП и отговорни служители на МВР и ДС, от една страна, и останалата обедняла част от народа, от друга.

Искаме да припомним, че не само ние - политически преследваните лица /затворници, лагернсти, интернирани, изселени и др./, бяхме репресирани, но и целият български народ беше репресиран. Всеки български гражданин, който искаше да следва, да работи, да пътува в чужбина, беше зависим от съответния партиен орган. Тези ограничения не позволиха на редица талантливи български младежи и девойки да развият своите природни дадености. Това засегна интелектуалния потенциал на нацията.

Дори и това, което преди с беззаконието и с насилието комунистите не можаха да постигнат, сега БСП се опитва да направи чрез диктат, използвайки мнозинството си в парламента.

Земята не се връща на нейните собственици. Създават се всякакви затруднения и невъзможност на възвърналите земята си собственици да я обработват. Оказва се натиск върху българския селянин да влезе в "орсовките" - нов вариант на старото ТКЗС, погубило, унищожило българското земеделие. За да може българският селянин пълноценно да използва земята си, необходимо е да му се осигурят безлихвени или нисколихвени заеми, с които той да покрие началните си нужди за възраждане на земеделското стопанство.

В културата, науката и образованието отново господстват старите партийни кадри. Провежда се чистка на идеологически неудобните хора.

Икономиката и финансите на страната също изцяло са обсебени от кадри на партията. Външната търговия продължава да бъде зависима от старите структури и номенклатура.

Тихо, методично БСП настъпва на всички нива, във всички области на обществения живот.

Те - комунистите - гробокопачите на капитализма, станаха първите капиталисти, но с парите на българската държава и на българския народ.

Те - атеистите /безбожниците/, влязоха в Божия храм.

Те отново налагат цензура!

Подкрепяме протеста на българските журналисти срещу настъпващата цензура в медиите. Свободното слово и печат са задължително условия за демократичното общество.

Смятаме за необходимо и нормално възобновяването и поддържането на контактите с нашите съотечественици зад граница, включително и тези в Западните покрайнини и в Тракия, които бяха съзнателно прекъснати.

Приветстваме подкрепата на Народното събрание на правителственото предложение за пълноправно членство в Европейския съюз. Същевременно сме обезпокоени, че това може да е само пропаганден ход на БСП.

Обръщайки се към българската общественост в този момент, смятаме, че за да може България да излезе от разрухата, историческа необходимост е всички демократични сили в цялото тяхно многообразие да преодолеят всякакви партийни и личностни различия, да си подадат ръка и да образуват мощен съюз на демократични сили. Само така можем да спасим и възродим България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Станчев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "СМЕХОТВОРЕН РЕБУС" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" ИВАН ЛАЗАРОВ ПО ПОВОД ДЕБАТИТЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ГЕРБА НА БЪЛГАРИЯ.


"Напънала се планината и родила мишка."

Това е, което би преценил всеки нормален човек, който обективно разглежда и духа, и настройката на иначе уж нормали хора като депутатите в парламента.

Спор! Пак спор за нещо, което историята българска приема като неоспоримо.

Герб! Какъв да бъде той? Издържан като символ на държавност и традиция или като червените части на маймуната? Защо пък не - Пежо, лъжо, пък може и мижотуркане, нали?

Голям скандал, голяма гюрултия, голяма олелия! Големи хора уж, "големи политици", а блъскат лабиринта, дано да се продъни, дори и да затъне в дълбоките талази, където Ганьо гази...

Простете ми, не бих желал така да навлизам в тема, която занимава цял един народ, но ще си позволя да застана пред своята съвест, пред своята мисъл, пред своя морал. Насилието над ръкотворни и духовни паметници е кощунство и гавра над изконното право история да имаме. А имаме - и тя е тъй богата! Богата е и няма да прости или пък да подмине и догмите на тези съзнателни копачи, които пак с догми ни мачкат.

Убеден съм в силата на народната памет! Партиите се издигат и компрометират, единствено Родината остава вечна и свята. Единствено тя е майка, приютила в прегръдката си борливите свои чеда, без разлика на класа, вяра и език. А нея ли сега /за кой ли път!/ на кръста ще разпъваме?

Преходно е времето, другари там, прекръстени в господа! Преходна е и славата на тъмните дела. И после - мрак, и спомен лош, и лоша бъднина...

Не, не казвам край! На сцената ви слагам актьорите, позьорите, защо ли не и клакьорите. Тази топка, там, в парламента, която си подхвърляте, предварително е определено в коя врата да влезе. За нас то е пределно ясно. Неясно е само за онези чисти люде, които не осъзнават, че с това си "лирично" поведение спомагат, макар и косвено, друг да си разиграва коня, както си иска. И мижо-туркат си "лирично", пак цинично замълчали, сакън да не докоснат болезнено Пежо, че може далавери и тях да позасегнат в някои неясни, тъмни времена...

Внимавайте, деца! Темида ще ни съди, а нейната присъда с любов и чистота ще бъде безпощадна в защита на честта.

Български национален съюз "Нова демокрация" е твърдо за възстановяване на Търновската конституция с нейните юридически последици!

Да живее цар Симеон II.

Да живее България!

София, 1 декември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДЕВЕТ РОДОЛЮБИВИ МЛАДЕЖКИ ОРГАНИЗАЦИИ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката, до Министерския съвет, до Министерството на външните работи и до средства за масово осведомяване.


Ние, родолюбивите младежки организации:

Национален младежки съюз "Млада България", Студентско дружество "Св. Йоан Рилски", Национална студентска конфедерация, Сдружение на студентите юристи "Евлоги и Христо Георгиеви", Български младежки демократичен форум, Съюз на демократическата младеж, Федерация на независимите студентски дружества, Академичен клуб "Млада демокрация", ВМРО - Младежка организация,

ИСКАМЕ:

1/ Да се осигури родилно отделение с необходимия медицински персонал и оборудване в Цариброд.

2/ Да се изисква прекратяване на заселването на босненски сърби в Западните покрайнини, водещо до нарушаване на етническия баланс в ущърб на българското население там.

3/ Да се гарантира спазването на колективните и на индивидуалните граждански права на българското малцинство, предоставени му от Конституцията на Съюзна Република Югославия и от Международната харта за защита правата на човека.

4/ Да се увеличат часовете по български език в училищата в Царибродско и Босилеградско.

5/ Да се осигурят данъчни облекченията българските инвестиции в Западните покрайнини.

София, 1 декември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА СТУДЕНТСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ" ДО ПОСОЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА 76-ГОДИШНИНАТА ОТ ПОДПИСВАНЕТО НА НЬОЙСКИЯ МИРЕН ДОГОВОР.


УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

На 27 ноември 1995 г. се навършиха 76 години от подписването на Ньойския мирен договор, съгласно който във владение на Гърция бяха предадени изконни български земи, населени с наши сънародници. През изминалите десетилетия те бяха подложени на груба асимилационна политика, която за съжаление продължава да се провежда и днес. Въпреки многобройните международни документи, гарантиращи правата на малцинствата, подписани от гръцката страна, днес в Егейска Македония над 300 хиляди българи нямат право на самоопределение, нито възможност да развиват своята култура.

Обръщаме се към Вас от името на българската студентска младеж и на цялата наша общественост с настоятелен призив да бъдат предприети необходимите мерки за гарантиране правата на българското малцинство в Република Гърция. Това ще покаже на дело желанието на Вашата страна да се придържа към принципите на демокрацията и поетите от нея международни ангажименти и би било важен залог за добросъседските отношения между нашите две страни.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Искрен Веселинов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СЕКРЕТАРИАТА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ПО ПОВОД НА ПРОТЕСТА НА ЖУРНАЛИСТИ ОТ БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ПО ВЪПРОСА ЗА ЦЕНЗУРАТА.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Вие свързахте името си с протеста на журналисти в Българското национално радио /БНР/. Това е Ваш избор и право, които се тълкуват различно и с различен интензитет. За съжаление повече политически, отколкото по същество.

Съюзът на българските журналисти /СБЖ/ като най-голямата и стабилна, независима, свободна организация на журналисти, естествено, е изцяло ангажирана с проблема. При това най-вече по същество и никак политически. И ние правим необходимото категорично и ясно. Проблемите с медиите не са нови, нито са свързани в момента само с БНР с една или две личности, нито с една или друга моментна политика.

Пукна се един цирей, който зрее от години. Всякакви политически сили и финансови октоподи клатушкат журналиста и докато не извоюваме пространството на гарантираната свобода на журналистиката в България, всеки ще тълкува Евангелието както му изнася.

СБЖ не защитава медии и юридически лица. Той е сдружение на доброволни начала на физически лица. На хора журналисти и се бори за тяхната свобода, достойнство и права.

СБЖ оцеля и се деполитизира тихо и спокойно. Ние станахме дом, в който идват и членовете на Съюза на българските писатели /СБП/ /с председател Хайтов/, и членовете на сдружението /начело с Дилов/ и всички други крилца и перца. В нашия клуб "ЖУР на ЛИСТ" си дават срещи сини, червени, зелени, оранжеви и си говорят за книги, изложби, концерти, чествания, социални проблеми. Просто не се хващат за гушата.

Какво по-хубаво от това, г-н президент?

Дали журналистите ще правят нова фондация, друга формация, нека сами си решат. Надали гражданското общество съдържа в правилата си  указания от най-високо място.

София, 29 ноември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 5 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИКО-ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ /ЧАСТ ВТОРА/ "ВСЯКО ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ Е ПРЕДПОСЛЕДНО" НА КЛУБ "СОЛИТОН".


Основният въпрос пред историците е как така само за по-малко от два месеца унията постига своя връх и безславно се сгромолясва. За историците това е една тайна. Петър Ников, един от най-големите капацитети по църковно-националните борби на нашия народ, обяснява този феномен с парите, които Петко Славейков е похарчил, за да "убеди" голяма част от униатите, както и самия дядо Йосиф, да напуснат унията. Естествено, тези пари са руски.

Историците спорят и за това, как дядо Йосиф се е озовал в Одеса, а после и в Киевско-Печорската лавра. Те са единни в едно - активно участие на руския посланник в Цариград княз Лобанов. Мнението се разделя по подробностите около това неочаквано за мнозина събитие. Ключовата дума е "отвличане". За някои е удобно тя да се тълкува в смисъл на "насилствено отвличане", смисъл, който тази дума има днес. Други приемат тази дума като "приобщаване", смисъл, който тя е имала преди. Незапознатите с тази съществена подробност още повече противопоставят двете становища, които в средата на миналия век са били почти еднакви.

Съществена светлина по въпроса хвърля Тончо Жечев. Книгата на живота му "Българският Великден, или страстите български" е неоценим помощник за всеки, който иска да се запознае с тези събития. Самото й издаване през 1975 г. е една загадка! Макар и написана в типичния за времето стил, когато се отнася за деликатни неща, тази книга разкрива тайната. Тончо Жечев не "прескочи летвата" и в предаването "Наблюдател", последните две седмици на месец август 1995 г. Съгласен съм, все още е опасно. Ще попитате защо. Защото в тази история е намесена Русия, а нейната имперска политика не се променя съществено от факта дали Русия се управлява от император, генсек или президент. Приемам също, че Тончо Жечев не може да погледне на нещата от моята гледна точка. Той никога не се е качвал на шестия етаж на "Раковска 134". Той никога не е участвал на заседание на НКС на СДС. Той е бил външен наблюдател и, волю-неволю, е чел лъжите, които пишеха Владимир Костов и други подставени лица, за "десните екстремисти от НКС на СДС". По това време НКС беше една психотерапевтична група, от която не зависеше нищо. Единствената задача на психотерапевта Ф. Д. беше да внушава на себе си и на членовете й, че правят нещо важно за България. Истинската работа се вършеше от други хора, на друго място.

Проучванията на Тончо Жечев хвърлят светлина и на мистериозния начин, по който дядо Йосиф "изчезва" от Цариград.

Според един от източниците, ползван от Тончо Жечев, сценарият по заминаването на дядо Йосиф е бил разработен от руския посланник в Цариград княз Лобанов. Комичното в случая е, че дядо Йосиф е бил последният, който е научил за подготвеното му преместване в Киев, въпреки че Петко Славейков пред него е представил нещата така, че уж самият дядо Йосиф трябва да моли и убеди посланика за помощ и съдействие. Александър II също бил в течение на нещата и с първия обратен параход изпратил на княз Лобанов орден "Света Ана". След това събитие дипломатическата и политическата кариера на княза върви стръмно нагоре. (Последните два факта са доста важни!)

Достоверността на тази версия трудно може да се постави под съмнение. Провалянето на унията е било приоритетна задача на руските тайни служби. И как не! Православието на българите е било основният коз на Русия за политическата й хегемония на Балканите. С бягството на Йосиф Соколски унията търпи убийствен удар, а амбициите на Европа за по-силно политическо влияние на Балканите и до днес са без сериозно покритие.

Какво е правил по това време нашият "шмекер"? Как така е бил "надигран" този "шмекер" от Славейков? Историята мълчи!

А кой е той?

Да, за да изясним проблема, трябва да се запознаем с една историческа личност, трябва да се запознаем с дейността на "лидера" на униатското движение по това време - Драган Цанков.

Именно Тончо Жечев описва Драган Цанков като "политически шмекер", като патриот, който е готов "да се прави на маймуна", само и само да постигне своите политически цели. Когато Тончо Жечев пише своята книга, още по-малко сега, не може да не знае, че под "русофила" Драган Цанков се крие руски агент. Драган Цанков е получил огромни суми от азиатския департамент към Министерството на външните работи на Русия, за да прокарва имперската политика на Русия на Балканите и в частност в България. Тези пари са служели за подривна дейност след Освобождението и не случайно Стамболов изгонва "русофила" Драган Цанков от България. Тончо Жечев не пропуска да отбележи този момент.

През 1887 г. Драган Цанков и Данаил Юруков се разхождат в Цариград. Дядо Цанков се пренася в спомените си. По едно време пита: "Ти знаеш ли защо сме ние емигранти?" "Защото сме русофили" - отвръща убеден Юруков. "Не - внезапно му казва Цанков, - този Босфор ни е направил нас емигранти...Босфора искат да вземат русите, а европейците не дават..." И още по-неочаквано според Тончо Жечев Цанков заключава: "Та искам да ти кажа, че нашите страдания всякога са били за този Босфор и за този Цариград, а пък и европейската помощ за нас е била все такава, каквато ти я разправих сега: ти недей се чуди на това, че едно време, на млади години, съм бил русофоб, а сега съм русофил."

Тончо Жечев многозначително добавя:

"Този епизод крие за Цанков някакъв дълбок и таен смисъл. Той го повтаря в друга форма, в друго време, пред още двама свои събеседници, сякаш чрез него е искал да обясни много от своя живот, от своите криволичения в политиката и вярата."

Да, и във вярата! Другата голяма тайна на Драган Цанков е, че през 1855 г. той приема тайно католицизма. Този факт става известен чак през 1962 г.! Дължим го на проучванията на патриарх Кирил в архивите на Ватикана. Изповедник и наставник на Драган Цанков е лазаристът Евгени Боре - ключова фигура в унията.

За да стане по-пълна картината, ще приведа още един факт.

На 18 декември 1860 г. в дома на апостолическия викарий архиепископ Павел Брунони в Цариград се подписва протокол. Смисълът на този протокол е, че групата, водена от Драган Цанков, се отрича от православната вяра и приема не само върховенството на папата, но и католицизма. Според Тончо Жечев този акт също се превръща в "една малка публична тайна, зорко пазена от "България" (вестника на Цанков - б.м.) с пропагандни цели, за да се даде своеобразно тълкование на унията просто като присъединяване, съюз с католиците, а не превръщане в католици". Тази "малка тайна" именно е причината към униатите да се присъедини един честен българин, един забравен по-късно (Защо ли?) титан на мисълта и действието - Тодор Икономов.

Ще бъда директен. По време на драматичните събития преди повече от сто и тридесет години, тогава "русофоб", Цанков е бил в ролята на руски агент-провокатор. Подбирайки един "отбор" от "олигофрени", подбирайки за водачи на унията хората, описани от Тодор Икономов, Цанков предопределя краха на унията. Това е в интерес на руските му господари. "Влизането ни в Европа" е било отложено за по-късни времена.

Каква е връзката с днешните събития? Предполагам, че вече се досещате. Днес пак "влизаме в Европа". Туй чудо е поверено в ръцете на СДС. Пази, Боже! Описаните от Тодор Икономов качества на водачите на униатите наблюдавах цели четири години в СДС! Нещо повече, дядо Йосиф е гигант в сравнение с един човек, който в края на двадесети век успя да даде интервю за "Нубийската телевизия" и с този си подвиг получи абонамент за парламентарист! Дядо Йосиф е гигант в сравнение с "новия лидер" на СДС Иван Костов, който обвини правителството на проф. Беров за процентното съдържание на водорода във водата, която пият софиянци! Ами другите?

Изкушавам се да разкажа един епизод от пребиваването ми в СДС. Всъщност това е краят на моята политическа кариера в СДС. Край, който си избрах сам.

През есента на 1993 г. НКС на СДС "замрази" Нова социалдемократическа партия /НСДП/, защото Нова СДП не пожела да се разграничи от някои мои изявления в медиите. После Васил Михайлов не издържа на натиска и за "доброто на партията" организира един комплот срещу мене. Бях изтеглен от НКС на СДС, а една седмица по-късно, след мой гастрол в "Неделя 150", в резултат на втори комплот бях суспендиран и като говорител на Нова СДП. През цялото време като член на НКС на СДС трябваше да балансирам между статута си в йерархията на СДС и съвестта си. Трябва да призная, че съвсем съзнателно предизвиках събитията по отстраняването ми от НКС и ръководството на Нова СДП. Ще си позволя да спомена и конкретния повод за това.

Нова СДП имаше еднозначно отношение към действията на Иван Костов - най-вредния човек в СДС. През лятото на 1993 г. разбрахме, че кукловодите готвят Костов за лидер на СДС. Това вече беше много за мен. Костов започна да излиза в медиите със становища твърде близки, да не кажа, идентични със становищата на Нова СДП по важни политически въпроси. С присъщото му нахалство и демагогия Костов започна да обяснява неща, които бяхме обяснявали много пъти. Нещо повече, ние смятахме Костов за главен виновник за провалите на СДС в изпълнителната власт. Това становище открито споделихме не само с Ф. Д., но и с НКС на СДС. НКС взе решение за извънреден координационен съвет, на който да разгледаме "случая Костов". Във всичко това имаше и комичен елемент. Формалният повод за "случая Костов" бе мое интервю, в което казвах, че "Костов е или олигофрен, или провокатор". На този съвет трябваше да докажа твърдението си. Съветът не се състоя. Както казах, Васко "клекна". Разделих се със СДС и Нова СДП. А бяхме взели решение да не напускаме позициите си, да се бием докрай.

Становището ми за Костов е частен случай на една от любимите ми и често повтаряни тези, че повечето от хората, които бяха и все още са в ръководството на СДС, са или олигофрени, или провокатори. Костов е само един от тях. Винаги съм твърдял в този ред на констатации, че втори такъв "отбор" е трудно да се събере, че тези хора не са се събрали случайно. Нямам намерение да възкресявам "плана Клин". Тази тема никога не ме е занимавала сериозно. Волю-неволю, Сугарев я пародира напълно. Още през 1991 г. заявих пред медиите, че клинът все пак трябва да се забие някъде. Не виждах такова място, такава среда. По-скоро възприемах себе си като клин, забит в СДС - разшифрован от мен Съюз на ДС. (Това направих официално още през 1992 г. във в. "Диалог", за ужас на Ф. Д. и на колегите ми от НКС на СДС.)

Бидейки "в кухнята", аз знаех това, което другите не знаеха. Не мълчах. Пишех. Говорех. Правеха се, че не чуват (Продев!). Смисълът на почти всичко, написано от мен, може да се изрази така. СДС е синтетична организация, организация провокатор, създадена от тези, срещу които уж трябва да се бори. СДС правеше и все още прави обратното на това, което евентуално би му помогнало да изпълни поне една малка част от декларациите си пред електората.

Променил ли съм днес мнението си за ролята на СДС? Не. Само го обогатих. Връщането на Костов от Москва - отново "русофил" - не бе никаква изненада за мен. Преди време дадох на медиите статията "БСП-МЕНТЕ". Бях провокиран от "Случаят Продев". Там, за симетрия, написах, че и СДС е менте. Държа на тази симетрия. Но не това е най-същественото за СДС. Скоро ще пиша статията "СДС - МЮРЕ". Да, СДС е най-голямото мюре в политическата история на България! СДС е проектиран като изкуствена патица (мюре) на гюмето - лобно място на едва прохождащата българска демокрация. На това гюме бяха "обстреляни" не само тези, които наивно повярваха в автентичността на събитията от времето на "перестройката" и безкористно се включиха в тях, на това гюме бе "простреляна" наивната вяра на милиони хора, че най-сетне сами ще решават проблемите си, че ще помогнат за демократизирането на България. Уви! Дълбока заблуда! Милиони хора бяха манипулирани да участват в масовите сцени на вероятно най-циничния спектакъл в нашата история!

Напълно разбирам Тодор Икономов. В известен смисъл повторих неговия път 130 г. по-късно. Четири години имах възможността да гледам отблизо наследниците на дядо Йосиф Соколски. През всичките тези четири години, а и до днес наследниците на дядо Йосиф правят всичко, възможно и невъзможно, да компрометират опитите ни за демократични промени, да ни орезилят пред целия свят. Успяха!

Стигнахме до най-интересния момент.

Кой печели приза "Дядо Йосиф Соколски"?

/Пресслужба "Куриер"/


14:00:00
05.12.1995 г.


Редактор: Лилия Томова
Технически изпълнител: Иванка Тодорова
                                         Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


-----------------------------------


• За да имате неподправена картина на обществено-политическия живот в България
• За да знаете кои са регистрираните организации по Закона за политическите партии
• За да следите решенията на Централната избирателна комисия за президентски, парламентарни, местни избори
• За да се запознаете с уставите и програмите на партии, съюзи, синдикати, фондации
О•За да имате в ръцете си единственото издание за автентична
документална политическа, обществена и синдикална информация


ЧЕТЕТЕ
ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"


Годишен абонамент 6600 лв.
Шестмесечен абонамент 3500 лв.


--------------------------------


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!

 

♦ Коментирайте на страницата на Омда във Фейсбук