5 декември 1991

София, 5 декември 1991 година
        Брой 239 (514)

Ръководител Пресслужба Куриер"

Стефан Господинов


София, 5 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИЯ ОБЩЕСТВЕН КОМИТЕТ ПО НАЦИОНАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В СЪЮЗА НА СУВЕРЕННИТЕ ДЪРЖАВИ (БИВШИЯ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ) И ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ НЯКОИ НЕОТЛОЖНИ МЕРКИ.


Независимият обществен комитет по националните проблеми е гражданско формирование на общественици, дейци на науката, изкуството и културата, на духовенството, събрани от общата идея да внесат своя принос за изработването на дългосрочна програма по националния въпрос, да съдействат за формирането на националната политика на България.

Той се състои от 75 членове, но чрез профилираните си сектори работи с много голям брой специалисти и съмишленици. Председател на комитета е господин Гиньо Ганев. Акад. Благовест Сендов, д-р Петър Дертлиев, проф. д-р Николай Генчев и писателят Петър Константинов - са зам.председатели. В дейността на комитета активно участват акад.Димитър Ангелов, митрополит Геласий, Михаил Неделчев, Филип Боков, Милан Дренчев, Ангел Ахрянов, Стефан Чанев, Георги Аврамов, Владимир Сотиров, Лъчезар Стоянов, проф. Дойно Дойнов, Доц. Димитър Гоцев, ст.н.с. Делчо Балабанов, Сюлейман Гавазов, ст.н.с. Стайко Трифонов, ст.н.с. Максим Благоев, ст.н.с. Агоп Гарабедян, проф. Александър Танев, проф. Атанас Тотев, Румен Воденичаров, Александър Миланов, ст.н.с. Божидар Димитров, проф. Ганка Михайлова, проф. Стоян Радев, Венцислав Начев, проф. Елена Грозданова, проф. Елена Георгиева, Любен Кулишиев, проф. Емил Константинов, проф. Тончо Жечев, ст.н.с. Иван Калчев, д-р Петър Берон, Илич Цветков, Любен Генов, проф. Нансен Бехар, проф. Николай Жечев, свещеник проф. Радко Поптодоров, проф. Симеон Янев, ген. Стоян Андреев, арх. Христо Генчев, проф. Мария Манолова, чл.кор. Дора Мирчева, проф. Димитър Шишманов, проф. Добрин Мичев, д-р Михаил Иванов, доц. Иван Петков, подп. Петко Йотов, доц. Милчо Лалков, доц.Боян Лолов и много други.

На поредното си заседание, състояло се на 27 ноември 1991 година, изброените по-горе членове на Независимия обществен комитет по националните проблеми приеха следната

ДЕКЛАРАЦИЯ

Историческата съдба на Отечеството ни принуди милиони българи да емигрират в чужбина. Други останаха в земи, откъснати от България.

Само на територията на Съюза на суверенните държави живеят неколкостотин хиляди потомци на българи, изселили се през 18 и 19 век.

Промените в Съюза на суверенните държави поставиха тези българи в нова ситуация. Голяма част от тях вече имат възможност по-свободно да изявяват българското си народностно съзнание, да изучават български език в училищата, да създават български културно-просветни организации.

Дезинтеграцията на Съюза на съветските социалистически републики разкъса компактната им маса в Бесарабия в териториите на две държави - Украйна и Молдова. В няколко суверенни средноазиатски републики остават други хиляди българи.

Създава се реална опасност определени политически сили и националистически групировки в държавите, възникнали след разпадането на СССР, да предприемат действия за ограничаване правата на българите, за асимилацията или за прогонването им.

Защитата на правата на българите в чужбина е дълг на държавното ни ръководство. Това произтича и от международните документи за правата на човека и националностите.

Ето защо ние се обръщаме към Народното събрание, Президента и правителството с искане да се създаде цялостна държавна политика и съответен държавен орган по проблемите на българите, живеещи извън границите на Република България.

Предлагаме по отношение на българите в Съюза на суверенните държави да се обсъдят без отлагане следните въпроси:

1. Да се направят постъпки за възстановяване на българското генерално консулство в Одеса и откриване на консулство в Кишинев.

2. Да се създадат законодателни условия за улесняване желаещите да се преселят в България и да получат българско гражданство.

3. Да се създават по-благоприятни условия наши сънародници да се учат в България. Да се оказва съдействие на българските училища, на печатните издания, които се публикуват на български език, на българските радио и телевизионни редакции в Одеса и Кишинев.

4. Компетентните български органи да подобрят излъчването на български радио и телевизиони програми за районите с компактно българско население.

5. Да се окаже съдействие за съхраняването и реставрирането на българските културни паметници в Украйна и Молдова.

6. Да се подпомогне създаването на български културни домове и клубове и в градовете извън районите с компактно българско население, в които живеят голям брой българи.

7. Подкрепяме инициативата на Св.Синод на Българската православна църква за създаване на българска епархия за нашите сънародници в Украйна и Молдова.

8. Българското правителство да насърчава съвместната стопанска дейност в тези райони с българско участие.

Призоваваме българската общественост да подкрепи тези искания.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО СЪВЕЩАНИЕ НА СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", СЪСТОЯЛО СЕ НА 30 НОЕМВРИ - 1 ДЕКЕМВРИ 1991 ГОДИНА В БУРГАС, ЗА СЪЗДАВАНЕ НА КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ.


В първия ден от заседанията на Националното съвещание на организациите, участнички в него, бе гласувано РЕШЕНИЕ за създаване на КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ (КС). Консултативният съвет ще координира дейността на независими, равноправни и равнопоставени организации без намеса в тяхната работа. В него ще взимат участие по двама представители от всяка организация, която ги е упълномощила за това. За седалище на Консултативния съвет бе определен офисът на ул. "Екзарх Йосиф" N 24 София. Заседанията на КС ще се провеждат два пъти месечно, като предварително ще бъдат оповестени датите.

Синдикалните организации, приемащи решения на Националното съвещание в Бургас, влизат със свои представители в Консултативния съвет, който е с ОТВОРЕНА СТРУКТУРА. За улеснение на техническата работа по координиране на дейността и водене на кореспонденцията ще се назначи техническо лице със срочен трудов договор. Сумите за разходи ще бъдат превеждани на КС под формата на дарения, като размерът е пропорционален на членската маса и варира от 100 до 1000 лв. месечно.

Консултативният съвет се АНГАЖИРА в срок от един месец да организира подготовката на проект за КОНФЕДЕРАТИВЕН ДОГОВОР, който да бъде предоставен на вниманието на синдикалните организации.

Бургас, 1 декември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДЕЛЕГАТИТЕ НА ОБЩИНСКАТА ОТЧЕТНО-ИЗБОРНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ (ДПС) - ДЖЕБЕЛ, ХАСКОВСКА ОБЛАСТ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на републиката, до Министерския съвет и до средства за масово осведомяване.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Вече измина доста време от 10 ноември 1989 година. Дата, която сложи край на комунистическия тоталитаризъм и сложи началото на пътя на демократичното развитие на страната.

Настоящата декларация е една от многото наши писма, сигнали, адресирани и изпращани периодично до отговорни държавни органи и висши инстанции по един и същ проблем. Уважаваните от нас законодателни и изпълнителни власти, към които многократно се обърнахме, продължават да не откликват на въпросите, които са от тяхна компетенция. Не се дава ход на съдебното разследване на престъпленията, извращенията и жестокостите, извършени от властниците и от отделните личности през позорните за България 1984-1989 година.

Става въпрос за извършени тежки престъпления против личността, достойнството и честта на българските граждани, които бяха дръзки нарушения и на тогавашните закони и не могат да има давност за опрощаване. През годините на асимилацията на турското население в редица селища и особено в община Джебел се извършиха безогледно жестоки издевателства и зверства от страна на ръководни органи на БКП, служители на МВР и Вътрешни войски. Бяха пребити много хора, между които и старци, и деца, и жени. Пребиваха родители пред децата им. Влизаха по домовете, за да изтезават цели семейства и гаврите им бяха садистични. Кооператорите бяха подгонени от тютюневите ниви с милиционерски кучета и палки. Биеха учениците, които отиваха на училище, и работниците, отиващи или връщащи се от работа. Забраниха на медицинските работници да обслужват и лекуват пребитите.

Молим за Вашето компетентно съдействие за тържествуване на справедливостта, законността и истината.

Джебел, 16 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ЗАЯВЛЕНИЕ НА НАСТОЯТЕЛСТВОТО НА МЕЖДУНАРОДНАТА АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ ПО ПОВОД НА СЪЗДАВАНЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.


На 29 и 30 ноември 1991 г. в София се проведе конференция на упълномощени представители на дружества, клубове, кръжоци и църковни общини на българи, живеещи в чужбина, от 15 държави и на родолюбиви организации от България.

След оживени обсъждания и критична оценка на дейността на бившия Комитет за българите в чужбина и осъзнавайки важността на преломния исторически момент, конференцията реши да бъде създадена нова по цели дейност и структура организация.

Новата организация се нарича Международна асоциация на българите и има седалище в София. Според приетия устав тя е доброволна, обществена,независима и надпартийна.

Асоциацията си поставя като основни цели:

- да обединява българите и приятелите на България по света на основата на непреходните национални и общочовешки стойности;
- да поддържа и разширява връзките на живеещите в чужбина българи помежду им, с Родината и с нациите, с които съжителстват;
- да защитава интересите им както в България, така и в чужбина;
- да възражда и укрепва националното им самосъзнание;
- да съдейства за поддържането на българския език, на традициите и културата;
- да подпомага демократизирането на България и на нейната икономическаи културна интеграция в съвременния демократичен свят.

Конференцията избра Настоятелство от 15 души. Десет от тях са представители на българските общности от Англия, Германия, Канада, Ливан, Молдова, Румъния, Украйна, Унгария и Югославия. Петима са представители на родолюбиви организации от България.

За президент на Международната асоциация на българите бе избран инж. СТЕФАН ИВАНОВ, председател на Германо-българския дружески кръг, гр.Манхайм, Германия.

В името на благородната кауза Настоятелството на Международната асоциация на българите призовава към сътрудничество всички обществени и държавни организации, институции и лица в България и чужбина.

София, 1 декември 1991 г.

ПРЕЗИДЕНТ: инж. Стефан Иванов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ЧЛЕНОВЕ НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ ЗА СВИКВАНЕ НА ВСЕБЪЛГАРСКИ СЪБОР НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ В ЧУЖБИНА (ПИСМОТО Е ПОДПИСАНО ОТ 14 БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, ЖИВЕЕЩИ КАКТО В СТРАНАТА, ТАКА И В ЧУЖБИНА). Документът е адресиран до президента на републиката, до председателя на Народното събрание и до председателя на Министерския съвет.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Ние, членове на Инициативния комитет за свикване на Всебългарски съборна организациите на българите, живеещи в чужбина, и на родолюбивите организации сме възмутени от прибързаното учредяване на нов Комитет за българите в чужбина, в основата на който лежат неразградените структури на тоталитарната власт. Този нов комитет, наричащ себе си Временно ръководство, цели само едно - да се регистрира в съда и да открие свои банкови сметки, за да може да оперира с очевидно съществуващите и укрити средства на същите тези структури, вероятно в полза на тяхното оцеляване.

Затова предлагаме:

1. ДА СЕ ЗАПОЧНЕ НЕЗАБАВНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ДОСЕГАШНИЯ "КОМИТЕТ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА".
2. ДА СЕ ЗАПОЧНАТ НЕЗАБАВНИ ФИНАНСОВИ РАЗСЛЕДВАНИЯ НА КОМИТЕТА И НЕГОВИТЕ САТЕЛИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ, КАТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ КОНТАКТИ НА КОМПЕТЕНТНИ ВЕДОМСТВА И МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ КАТО ИНТЕРПОЛ НАПРИМЕР.
3. СПЕЦИАЛНА ЧАСТ ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКАТА И ПОДРИВНАТА ДЕЙНОСТ НА КОМИТЕТА, НАСОЧЕНА СРЕЩУ ОПРЕДЕЛЕНИ ЛИЦА И ОРГАНИЗАЦИИ СРЕД ЕМИГРАЦИЯТА, ДА ОБХВАНЕ ПРОУЧВАНЕТО НА АРХИВА НА БИВШЕТО ПЪРВО ГЛАВНОУПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ.

София, 30 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА) НА ПАРТИЯТА НА ЗЕЛЕНИТЕ ЛИБЕРАЛИ (ПЗЛ), УЧРЕДЕНА НА 6 ЮЛИ 1991 ГОДИНА В СОФИЯ.


УСТРОЙСТВО

Член 8
1. Партийни структури на Партията на зелените либерали са: общинска партийна организация, регионален съюз с регионален консултативен съвети Политически съвет на ПЗЛ.
2. Общинската партийна организация е основна организационна единица на Партията на зелените либерали.
3. Дейността на общинската организация се определя от Устава и Програмата на ПЗЛ, но тя съхранява своята организационна автономия.
4. Ако една общинска организация не е съгласна с политическите действия на даден партиен орган или определени личности, тя може да се разграничи официално от тези действия.

Член 9
Само общинската партийна организация има право да издига:
1. Делегати за партийни конференции от регионален или национален мащаб.
2. Представители в ръководните органи на партията.
3. Кандидати на партията в избори за органи на властта.

Член 10
Събранието е ръководният орган на общинската организация.

1. Събранието се състои от всички членове на общинската организация.
2. Събранието се свиква поне веднъж месечно от общинските координатори.
3. Извънредно събрание може да се свика от общинските координатори, от1/10 от членовете на общинската организация или от контролната комисияна общинската организация.
4. Събранието е редовно и може да взема решения при присъствие на половината от членовете на общинската организация. При липса на кворум събранието се провежда след 24 часа независимо от броя на присъстващите. При повторна липса на кворум това събрание не може да избира ръководни органи или да упражнява правото си на вот на недоверие.
5. Събранието взема решения с явно гласуване и с обикновено мнозинство, с изключение на случаите, упоменати специално в устава. Гласуването може да бъде тайно, ако процедурата бъде подкрепена от 1/4 от присъстващите.

Член 11
Събрание на общинската организация.

1. Приема програма за дейността на общинската организация.
2. Обсъжда и одобрява бюджета на общинската организация и приема официални документи за съответните приходи и разходи.
3. Обсъжда конкретните политически действия на общинската организация и приема официални документи, деклариращи нейната политическа позиция.
4. Обсъжда и приема отчета на общинските координатори и контролната комисия.
5. Взема решение за вот на недоверие и евентуално отзоваване на ръководните органи на общинската организация и изключване на членове.

Член 12
Общинското събрание избира:

1. Политически и организационен координатор, които да представят организацията и да изпълняват оперативни функции.
2. Контролна комисия.
3. Ковчежник.
4. Делегати за конференции от регионален и национален мащаб.
5. Кандидати за изборите за органи на властта.

Член 13
Координаторите на общинската партийна организация (общинските координатори) имат следните функции:

1. Представят общинската организация пред държавните органи, пред други политически партии, организации и движения, пред юридически и физически лица.
2. Подписват всички документи на общинската организация, които нямат финансово-счетоводен характер.
3. Подписват съвместно с ковчежника всички финансово-счетоводни документи.
4. Подготвят и свикват събранията на общинската организация.
5. Участват в регионалните и националните органи на партията, като се отчитат пред членовете на общинската организация за своите действия.
6. Съставят необходимите екипи от експерти.

Член 14
Ковчежник

1. Ковчежникът съставя и отговаря за бюджета на общинската организация.
2. Събира и отчита членския внос.
3. Подписва заедно с общинските координатори финансово-счетоводните документи.

Член 15
Контролна комисия на общинската организация

1. Контролната комисия на общинската организация се състои от трима членове, включително и нейния председател, които нямат родство с общинските координатори или помежду си.
2. Контролната комисия следи за спазването на Устава и Програмата на ПЗЛ в дейността на общинската организация.
3. Осъществява контрол върху изпълнението на бюджета и финансово-счетоводната дейност на общинската организация.
4. Контролната комисия веднъж годишно извършва пълна ревизия на касатана общинската организация. Извънредни проверки могат да се извършват по искане на 1/10 от членовете на общинската организация.


РЕГИОНАЛНИ СЪЮЗИ

Член 16

1. Всеки регионален съюз се състои най-малко от четири общински организации.
2. Общинските организации се организират в регионални съюзи в съответствие с административно-териториалното деление на страната и по свое усмотрение.
3. Координиращ орган на Регионалния съюз е Регионалният консултативен съвет, който се състои от общинските координатори на отделните общински партийни организации.
4. Регионалният консултативен съвет координира дейността на общинските организации на конфедеративен принцип, като всяка от тях запазва организационната си автономия.
5. Регионалният консултативен съвет избира от състава си двама представители от различни общински организации, които да представят регионалния съюз в Политическия съвет на партията и да осигуряват оперативната координация на регионалното обединение.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РАЗДЕЛ "МАШИНОСТРОЕНЕ" (ЧАСТ ПЪРВА) ОТ ПРОЕКТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖИ ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ, РАЗРАБОТЕН ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ЕКИП НА РИЧАРД РАН И РОНАЛД ЪТ (ИЗВЕСТНАТА ПРОГРАМА "РАН - ЪТ"). Проектът като цяло е подготвен от Търговската камара на Съединените американски щати като подарък за българския народ. Автор на раздела "Машиностроене" е известният американски експерт Уилард Р. Галахър.


РЕЗЮМЕ

Посетени бяха две машиностроителни предприятия - Заводът за металорежещи машини (ЗММ) и Комбинатът за тежко машиностроене - Радомир. И двете посещения включваха обиколка на заводите и дискусия по същество с техните ръководства.

Положението и в двата завода беше сходно:

- Наличие на модерно оборудване, все още в процес на инсталиране.
- Ниско ниво на използване на оборудването, което се дължи предимно на намаляването на пазарите на българска машиностроителна продукция в Съветския съюз.
- Високо ниво на дълговете, датиращи предимно от периода, когато съветският пазар беше актрактивен за българските фирми.
- Значително използване на германско и японско оборудване, довело до нарастване на дълговете към тези страни.
- Ръководствата на заводите са обезкуражени от намаляването на поръчките. В Радомир се използва около 10 % от капацитета, докато ЗММв София изглежда малко по-натоварен.
- Система на управление, при която директорите на заводите могат да бъдат сменени само с гласовете на 10 работници, прави труден бъдещия достъп до чужди капитали. В момента се поставя ударение върху намаляване и дори елиминиране на замърсяването на въздуха, което в случая на Радомир е тежък проблем и може да доведе до закриване на някои производства.
- Прекомерна концентрация върху малък брой външни пазари.
- Отсъствие на подготвени кадри в областта на маркетинга, както и на търговски и сервизни екипи, способни да обслужват нови чуждестранни пазари.


ФОРМУЛИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА

България има поне два машиностроителни центъра на световно равнище. Предполага се, че има и други, вероятно те не са толкова модерни или мощни. Тези заводи са оборудвани основно с немска, японска и в по-малка степен чехословашка техника и апаратура. За доставянето им са били направени големи дългове, които все още не са изплатени.

Първоначалните им предвиждания за потенциален пазар на продукцията са били насочени предимно към СССР. Били са произвеждани редица продукти на отбранителната промишленост, изнасяни в СССР срещу суров петрол или други стоки. Поради съкращаването на съветския пазар България е обременена с големи, непродуктивни инвестиции. Нито Радомир, нито ЗММ имат реален опит в маркетинга при условията на конкуренция с немски, шведски, японски, френски, британски или щатски фирми. Нещо повече, необходимо е запознаване и разбиране на цикличното естество на капиталовложенията на главните промишлени пазари с цел тяхното овладяване преди съответното разширяване на пазара.


ФОРМУЛИРАНЕ НА ПОТРЕБНОСТИТЕ

Главната и неотложна необходимост е да започне обучение на персонала по разработка и развитие на нови външни пазари. Въпреки че това обучение най-вероятно няма да стане ефективно веднага, връзките с тези чужди пазари трябва да започнат да се търсят незабавно.

На страната са необходими умения в анализа на пазара, в идентифицирането на потенциални купувачи, в развитието на канали за продабжи, на организационни структури и в откриването на подходящи стимули за купуване на българска продукция.

Бяха разгледани и три други области, представляващи интерес:

- Планираното разширение на софийското летище.
- Завършването на националната система от автостради.
- Реорганизацията на въздушните, сухопътните и водните канали за доставка на българската продукция в чужбина.

Горните три програми ще се състезават за капиталовложения от България и от чужбина. Не е ясно обаче как българските производители на машини и инструменти ще подпомогнат усилията по отношение на летището, изграждането на шосейна мрежа и водни пътища. Необходимо е внимателно изследване на потенциала за коопериране. В тази област ще бъдат необходими особени грижи, когато бъдат наети чужди контрагенти.

Откъде ще бъдат намерени инвестиционните капитали за тези три важни проекта за икономическо развитие? Едва ли единствено от вътрешните източници.

- Ще могат ли тези основни проекти да бъдат финансирани от нови чужди капитали?
- Ще се задоволят ли чуждите инвеститори с дългосрочно обвързване за периоди от 20 или 30 години?
- Дали приходите от тези проекти ще бъдат достатъчни да покрият и да надвишат изплащането на ипотеките? Всеки проект ще изисква най-малкото финансова поддръжка.

Очевидно България е изправена пред нови големи възможности, произтичащи от тези проекти, и пред шанса да ги свърже с неизползваните досега капитални инвестиции на своите производители.  Съществува обаче въпросът с приоритетите. Може ли България да поддържа огромните си инвестиции в областта на машиностроенето и да поеме допълнителния финансов товар на тези три големи проекта? И дори да може, дали трябва да го поеме? Размерът на проектите изисква оценкана финансовите реалности - нарастване на външния и на вътрешния дълг срещу потенциални печалби. Дали съществуват различни варианти и възможности, като например поетапно разширение на летището преди изграждането на автострадите, което ще се окаже по-изгодно?

Предполага се, че в България съществуват организации, способни да извършват подобни анализи. Дали обаче те имат достатъчен политически авторитет, за да повлияят на общественото мнение в България и на преценката на чуждите инвеститори?

Като илюстрация на типа решения, които ще трябва да бъдат взети, е случаят с един от основните клиенти на Радомир - съветския самолетостроителен завод в Уляновск. Този завод, посетен от автора преди една година, сега произвежда стоки за широко потребление. Най-големият самолетостроителен завод в света, произвел най-големите самолети (АНТОНОВ 225), сега прави мебели за малки апартаменти.

България трябва да изследва своите възможности в условията на световната икономика, да спечели пазари за продуктите си, които притежават привлекателни, ценни и специфични качества. Съществен е и въпросът дали България ще има някакви предимства по отношение на цената. Не е достатъчно наличието на заводи за машини и инструменти, колкото и модерни, конкурентоспособни да изглеждат те, тъй като и други държави имат подобни съоръжения. Може ли България да е сигурна,че е производител с ниски разходи, когато една от най-новите й машини (Schiess) е програмирана само от един германски техник?

Съществува и въпросът дали ефективността на продукцията е единствено на нивото, изисквано от търговията със СССР, или Радомир може да предложи истински конкурентоспособни стоки и на други пазари?

На тези въпроси е абсолютно необходимо да се отговори. Ако посочените предприятия не могат да достигнат световните стандарти по качеството и техните цени при доставка не са конкурентоспособни, продължаването на тяхната експлоатация е съмнително. Необходимо е да бъде установена граница на субсидиите, надвишаването на която недвусмислено ще бъде обявено за социална помощ.

Възможно ли е великолепното оборудване на Радомир да бъде използвано по-добре под управлението на консорциум с чуждо участие? Може да се предполага, че консорциум, ръководен от германци и експлоатиращ Радомир, ще може да конкурира японците в областите на автомобилите, камионите и земекопната техника.

Отговорите на въпросите, срързани с бъдещето на посочените заводи, могат да станат доста по-ясни, ако България активно наблюдава главните промишлени сектори на икономиките, с цел да получи истинската картина на световния капацитет и използването на възможностите, притежавани от Радомир и ЗММ днес. Може да се направи цяла поредица от варианти. Изборът на продукцията, която трябва да бъде произвеждана за внимателно подбрани пазари, и на цените, на които ще бъде предлагана, може да послужат за ръководство на бъдещата дейност. Казано по-просто, ако сега Радомир е на ниво 10 % от капацитета си, а световното равнище е около 80 %, той трябва да предложи нещо допълнително. По-вероятно е това да не стане без конкурентни концесии, тъй като и другите заводи по света също работят усилено с цел да продават в условията на световната икономическа рецесия.

България е изправена пред тежък избор. Основен е въпросът дали да се конкурира със западните производители на тежки машини и иструменти. Тъй като Източна Европа днес е отворена за чуждестранната конкуренция, включително и за най-напредналите в технологично отношение производители в тази област, въпросът не може да намери пълен и разумен отговор без детайлно изследване на днешните условия и на утрешните перспективи.

Вероятно съществуват три главни краткосрочни алтернативи:

- Консервация на по-голямата част от двата завода - Радомир и ЗММ, за настоящия период.
- По дипломатически и банкови пътища да се уточни помощта от германските и японските производители. Националните банки могат да използват такива канали, че да намерят пряката финансова помощ чрез ускоряване на пазарното съдействие от страна на фирми като Kobe Steel, Schiess или Hechert.
- Да се привлекат японски и германски капитали в тези два завода по дипломатически и банкови пътища. Това може да подтикне новите инвеститори към по-активни действия. Трябва да се внимава да не се смесва каквото и да е опрощаване на дългове с реалното съдействие при превръщането на Радомир и ЗММ в това, за което са били замислени - заводи, реализиращи с печалба потенциала си като производители на машини и инструменти за световния пазар.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ - ЯНУАРИ’92

София, 5 декември - Следва предоставеният за разпространение изключително от Пресслужба "Куриер” пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ (ЦИК) ОТ N 5 ДО N 11 ВКЛЮЧИТЕЛНО.

Забележка: Навсякъде в текста съкращенията да се четат:

ЗИПВР - Закон за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката;

ЗИНПОСК - Закон за избиране на народни представители, общински съветници и кметове.


*  *  *

ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ

РЕШЕНИЕ N 5

В Централната избирателна комисия е постъпило заявление от Асен Методиев Костадинов от София за регистрацията му като кандидат за президент в предстоящите избори на 12 януари 1992 г. Искането следва да се остави без уважение, тъй като съгласно чл. 3 от ЗИПВР кандидатурите могат да се издигат само от политически партии или коалиции или от инициативни комитети за издигане на независими кандидати, подкрепени от най-малко 5000 избиратели. Недопустимо е самопредлагането на кандидатите.

По изложените съображения Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Отказва регистрация като кандидат за президент в изборите на 12 януари 1992 г. на Асен Методиев Костадинов от София.

Отказът да се съобщи незабавно на молителя, като същият подлежи на обжалване пред Върховния съд в 3-дневен срок от получаване на съобщението.

29 ноември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

РЕШЕНИЕ N 6

В Централната избирателна комисия е постъпило заявление от Иван Димитров Савов от Твърдица, Бургаска област, за регистрацията му като кандидат за президент в предстоящите избори на 12 януари 1992 г. Искането следва да се остави без уважение, тъй като съгласно чл.З от ЗИПВР кандидатурите могат да се издигат само от политически партии или коалиции или от инициативни комитети за издигане на независими кандидати, подкрепени от най-малко 5000 избиратели. Недопустимо е самопредлагането на кандидатите. Освен това в противоречие с решение N 2 от 25 ноември 1991 г. документите на Иван Савов са изпратени в Централната избирателна комисия по пощата.

По изложените съображения Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Отказва регистрация като кандидат за президент в изборите на 12 януари 1992 г. на Иван Димитров Савов от Твърдица, Бургаска област.

Отказът да се съобщи незабавно на молителя, като същият подлежи на обжалване пред Върховния съд в 3-дневен срок от получаване на съобщението.

29 ноември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

РЕШЕНИЕ N 7

В Централната избирателна комисия е постъпило заявление от Николай Петров Андреев от Свищов за регистрацията му като кандидат за президент в предстоящите избори на 12 януари 1992 година. Искането следва да се остави без уважение, тъй като съгласно чл. 3 от ЗИПВР кандидатурите могат да се издигат само от политически партии или коалиции или от инициативни комитети за издигане на независими кандидати, подкрепени от най-малко 5000 избиратели. Недопустимо е самопредлагането на кандидатите. Освен това в противоречие с решение N2 от 25 ноември 1991 г. документите на Николай Андреев са изпратени в Централната избирателна комисия по пощата.

По изложените съображения Централната избирателна комисия

РЕШИ:

Отказва регистрация като кандидат за президент в изборите на 12 януари 1992 г. на Николай Петров Андреев от Свищов.

Отказът да се съобщи незабавно на молителя, като същият подлежи на обжалване пред Върховния съд в 3-дневен срок от получаване на съобщението.

29 ноември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

РЕШЕНИЕ N 8

Постъпило е предложение от Централното ръководство на Либералната партия - Перник за регистрация на кандидати за президент и вицепрезидент за изборите, насрочени на 12 януари 1992 г. Издигнатите кандидати за президент - Кирил Борисов, и за вицепрезидент - Милан Тонев, са дали писмено заявление да бъдат регистрирани, а освен това са декларирали, че през последните 5 години са живели в страната.

С молбата за регистрация се иска утвърждаване на зелен цвят на изборната бюлетина, с каквато партията е участвала в изборите за народни представители, общински съветници и кметове, поради което се ползва с предимство по чл. 6, ал. 4 от ЗИПВР.

Централната избирателна комисия намира, че са спазени изискванията на чл. 93-95 от конституцията и чл. 6 от ЗИПВР, поради което

РЕШИ:

Регистрира Кирил Борисов Борисов - ЕГН 500815ХХХХ, като кандидат за президент и Милан Славов Тонев - ЕГН 360209ХХХХ, като кандидат за вицепрезидент, предложени от Либерална партия - Перник, за участие в изборите, насрочени на 12 януари 1992 г.

Регистрира зелен цвят на изборната бюлетина на горепосочените кандидати.

29 ноември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

РЕШЕНИЕ N 9

Постъпило е предложение от Централното ръководство на Християнрадикалната партия за регистрация на кандидати за президент и вицепрезидент за изборите на 12 януари 1992 г. Издигнатите кандидати за президент - Тодор Пашалийски, и за вицепрезидент - Велин Аспарухов Илиев, са дали писмено заявление да бъдат регистрирани, а освен това са декларирали, че през последните 5 години са живели в страната.

С молбата за регистрация се иска утвърждаване на цвят на изборната бюлетина - бял с една оранжева ивица, с какъвто партията е участвала в изборите за народни представители, общински съветници и кметове, поради което се ползва с предимство по чл. 6, ал. 4 от ЗИПВР.

Централната избирателна комисия намира, че са спазени изискванията на чл. 93-95 от конституцията и чл. 6 от ЗИПВР, поради което

РЕШИ:

Регистрира Тодор Иванов Пашалийски - ЕГН 480221ХХХХ, като кандидат за президент и Велин Аспарухов Илиев - ЕГН 490421ХХХХ, като кандидат за вицепрезидент, предложени от Християнрадикалната партия, за участие в изборите, насрочени на 12 януари 1992. г.

Регистрира цвят на изборната бюлетина на горепосочените кандидати - бял с една оранжева ивица.

29 ноември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

РЕШЕНИЕ N 10

Постъпило е предложение от Централното ръководство на Българска национално-радикална партия за регистрация на кандидати за президент и вицепрезидент за изборите на 12 януари 1992 г. Издигнатите кандидати за президент - Иван Георгиев, и за вицепрезидент - Иван Кисимов, са дали писмено заявление да бъдат регистрирани, а освен това са декларирали, че през последните 5 години са живели в страната.

С молбата за регистрация се иска утвърждаване на цвят на изборната бюлетина - бял с една зелена ивица, с каквато партията е участвала в изборите за народни представители, общински съветници и кметове, поради което се ползва с предимство по чл. 6, ал. 4 от ЗИПВР.

Централната избирателна комисия намира, че са спазени изискванията на чл. 93-95 от конституцията и чл. 6 от ЗИПВР, поради което

РЕШИ:

Регистрира Иван Емилов Георгиев - ЕГН 411021ХХХХ, като кандидат за президент и Иван Николов Кисимов - ЕГН 260207ХХХХ, като кандидат за вицепрезидент, предложени от Българска национално-радикална партия, заучастие в изборите, насрочени на 12 януари 1992 г.

Регистрира цвят на изборната бюлетина на горепосочените кандидати - бял с една зелена ивица.

29 ноември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

РЕШЕНИЕ N 11

Относно: определянето на промени в съставите на районните и на секционните избирателни комисии и организацията на работата им.


Член 14 от ЗИПВР предвижда произвеждането на изборите на 12 януари 1992 г. да се извърши от избирателните комисии, определени за произвеждането на последните избори за народни представители.
Следователно тези избори ще бъдат произведени от ЦИК, от районни и от секционни избирателни комисии.

Във връзка с това възникват редица въпроси за състава и работата на избирателните комисии. Ето защо и на основание чл. 34, ал. 1, точка 1 от ЗИНПОСК във връзка с параграф 2 от ЗИПВР, Централната избирателна
комисия

РЕШИ:

1. Районните и секционните избирателни комисии, определени за произвеждането на изборите за народни представители на 13 октомври 1991 г., се считат за назначени и за изборите за президент и вицепрезидент на 12 януари 1992 г.

Промени в съставите на комисиите се извършват:

- на районните избирателни комисии - от ЦИК;
- на секционните избирателни комисии - от РИК.

Промените да се извършват само при наличието на обективни причини, възпрепятстващи участието на даден член на комисиите.

Предложенията за промени в СИК се правят от кметовете на общини след консултации с политическите партии и при запазване на техните квоти. За консултациите се съставя протокол, който се подписва от участниците и се прилага към предложението.

За промени в състава на РИК предложенията се правят от изпълняващите длъжността областни управители по същия ред.

2. Районните избирателни комисии да започнат своята работа от 15 декември 1991 г., като от тази дата се ползват с правата и задълженията по чл. 40 от ЗИНПОСК.

В срок до 20 декември 1991 г. да се направят всички предложения за попълване на съставите на районните избирателни комисии.

До 25 декември 1991 г. да се назначат и съответните нови членове на секционните избирателни комисии.

Запознаването на РИК и СИК с методическите указания да се извърши от 25 декември 1991 г. до 7 януари 1992 г.

3. Определя месечно възнаграждение за членовете на РИК, както следва:
- председател на РИК - 2100 лв.
- зам.-председатели на РИК - 2000 лв.
- секретар на РИК - 1900 лв.
- член на РИК - 1800 лв.

4. Определя еднократно възнаграждение на всички членове на СИК в размер на 200 лв. за първия тур на изборите.

5. На основание чл. 7, ал. 1 от ЗИНПОСК кметовете на общини и на населени места да окажат необходимото съдействие за комплектуване на съставите на РИК и СИК и за осигуряване на необходимите им условия за работа.

2 декември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Янков

СЕКРЕТАР: Младен Червеняков

/Пресслужба "Куриер"/


10:40:23
05.12.1991 г.


Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или изполpване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!