5 август 1993


София, 5 август 1993 година
Брой 151 /938/


София, 5 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА СЪЮЗ "АНТИКОМУНИЗЪМ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ." Организацията е учредена на 9 януари 1993 г. в София.


ПРЕАМБЮЛ

Създаването на съюз "АНТИКОМУНИЗЪМ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ" е предизвикано от създалата се в родината ни тежка обстановка.

Стремежът на човечеството в многовековната му история е бил към общество на свободолюбиви и взаимно уважаващи се, създаване на закони, които да осигуряват обществен ред и равноправие пред тях, да премахнат всички предпоставки за потисничество и тирания. Защита на неотменните човешки права и свободи, право на лична неприкосновеност, право да разполага с личната си и частна собственост, право на защита на семейството и неприкосновеността на кореспонденцията, право на сдружения, които да не накърняват ничии интереси и живот, със свобода на избор на вероизповедание.

Изграждане на взаимоотношения на основата на етика и висок морал.

За голямо съжаление през средата на XX век България бе окупирана и й бе наложена чужда на народа ни система. За да наложи на народа ни своята неограничена власт, БКП проведе много действия. Още в първите дни след 9.09.1944 година бяха избити без съд и присъда "десетки хиляди граждани", чрез тъй наречения "Народен съд" бяха съдени към 12000 /12 хил./ души, от които 2730 на смърт и избити. С тези две действия БКП смяташе, че ще обезглави и сплаши народа ни.

Създадената опозиция показа, че не е убит родолюбивият и свободолюбив дух на българина.

Терористичната и антибългарска партия осея България с лагери на мъченията и смъртта.

Посредством "Национализацията" през 1947 година иззеха частните индустриални предприятия и дребни работилници.

Чрез "Закона за едрата градска собственост" и "Закона за ТКЗС" доограбиха българския народ.

Това засегна стотици хиляди честни и трудолюбиви български граждани, а децата им белязаха с епитета "Деца на народен враг", лишени от право на учение и работа. Бяха разбити и стотици и хиляди човешки съдби.

Тези, които ни обещаваха "социализъм", "комунизъм", "подстъпи към комунизма", "зрял социализъм" и "демократичен социализъм", а ни ограбваха и избиваха, днес ни предлагат "НАЦИОНАЛНО ЕДИНЕНИЕ" и "НАЦИОНАЛНО ПОМИРЕНИЕ". Кой с кого да се помири?

Помирение между палачи и жертви няма!

Към вас, български граждани, засегнати от "законите" и "мероприятията" на болшевишката БКП, се обръщаме, независимо от коя пратия /ОСВЕН БКП/ или организация членувате, да обединим усилията си в един СЪЮЗ "АНТИКОМУНИЗЪМ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ" и подпомогнем СДС в неговата мисия.

На нашите деца да изтрием сълзите!

На нашата младеж да разкрием просторите на бъдещето!

На нашата интелигенция - да дадем необятните възможности за работа и творчество!

На българския работник да осигурим хляб и работа!

На българския земеделец да върнем земята и му предоставим необходимата селскостопанска техника и средства за възмогване!

И всичко това, братя, в името на благоденствието, на добруването на нашия народ, за България.


З Е М Е Д Е Л И Е

Основен източник за осигуряване изхранването на населението и суровини за леката и хранителната промишленост. Източник за стоки за износ, осигуряващ голям дял от необходимата чужда валута.

При неговото тежко състояние, наследство от тоталитарния режим на БКП, следва да се предприемат спешно:
- пълна ликвидация на ТКЗС и връщане на земята на нейните собственици и оземляване на безимотните стопани;
- заграбената техника на нищожни цени да бъде върната и от ръководствата да бъде потърсена отговорност;
- да се потърси лична и финансова и съдебна отговорност от бившите ръководства за теглените заеми и раздаване на премии при неизпълнени стопански задачи. Също така задължително да се потърси финансова отговорност от ръководствата на съответните банки за безконтролно кредитиране;
- освобождаване на частните стопани от данъчно облагане в срок от 10 години;
- доставка на селскостопанска техника с нисколихвени кредити;
- предоставяне на необходимите семена за посев и племенни животни.


ПРОСВЕТА И КУЛТУРА

Като се има предвид, че просветните и културни институти бяха широко поприще за насаждане на чужди на бъгарския народ идеи и доктрини, фалшификация на културни и исторически ценности,

НЕОБХОДИМО Е:
- да се създадат комисии, които да извършат очистване на учебниците от политико-идеологически извращения;
- премахване на ограниченията при ползваната литература като източник на наука и знания. Пълен достъп до световните постижения във всички области на науката;
- достоверност на историческото ни минало и борби за създаване и отстояване на националната ни цялост и самосъзнание;
- културните институти в страната и чужбина да бъдат ревизирани финансово и по отношение на идейната им дейност. Злоупотребилите да бъдат отстранени и им се потърси необходимата и най-строга отговорност;
- да престанат да се представят по телевизията и радиото лица и гласове, които са здраво свързани с тоталитарния режим и довчера ни поучаваха в марксизъм. Техни статии по вестници ни убеждаваха в колони, а по някога в цели страници за българското икономическо чудо, рая на свободния човек - българин, и правилността на възродителния процес, подкрепян с исторически данни.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЛАТФОРМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ПОЛИТИЧЕСКА КОАЛИЦИЯ "ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ - ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ", ПРИЕТА НА 24 ЮЛИ 1993 Г. В РУСЕ.


Неспособността на избраното на 13 октомври 1991 г. Народно събрание да се справи с възникналата критична ситуация в страната показва недвусмислено, че възприетият от българските избиратели бинарен политически модел е по своята същност крайно неустойчив, тъй като този парламентарен модел не отразява реално съотношението на политическите сили в страната. В резултат на това създаването на политическа коалиция с легитимистка и промонархическа ориентация е сериозна гаранция за необратимост на демократичните процеси у нас и важно условие за преодоляване на политическата поляризация и националното разделение, водещи до цялостна дестабилизация на обществения живот в България. Наличието на такава коалиция е основен фактор за запазване на социалния мир и е алтернатива на всеки български гражданин, който в настоящия момент е разочарован от двата политически гиганта - БСП и СДС.

Възстановяването на Търновската конституция е акт на политическа зрялост и уважение към националните традиции. Подложена на посегателства от държавни глави и политически дейци, Търновската конституция през всичките години на своето действие е била конкретен изразител и символ на българския суверенитет, национална независимост и демократично устройство на нашата страна. През 1947 г. Търновската конституция беше незаконно погазена и отменена, независимо че по своя характер това е една истинска демократична конституция, която определено защитаваше изконните права и свободи на всички български граждани. Освен въпроса за възстановяването на Търновската конституция тука е редно да се повдигне и въпросът за проведения през 1946 г. референдум за република или монархия. Незаконността на проведения тогава референдум е очевидна и се определя от следните три обстоятелства: първо - Търновската конституция не допуска провеждането на референдум за формата на държавно управление, второ - въпросният референдум се е състоял при наличието на съветски окупационен корпус, и трето - България по това време все още е била в състояние на война, тъй като не е бил подписан мирният договор. Цялата тази поредица от противозаконни действия на практика е лишила законния цар на България Симеон II да управлява в съответствие със законната Търновска конституция. Нещо повече, ние смятаме, че в момента България "де юре" е монархия начело с легитимен цар. С възстановяването на Търновската конституция като основен закон на България ще настъпят неизбежно положителни процеси на национална консолидация и на реално стопанско съвземане. Политическа коалиция "За Търновска конституция - Царство България” заявява, че с помощта на всички законни средства ще се бори решително за възстановяване на историческата справедливост в този критичен за страната момент и вярва, че с реставрацията на законната монархия в България по един относително безболезнен начин могат да се решат позитивно всички сериозни политически и икономически проблеми.

Анархията, на която сме свидетели в икономическата област, е другият основен въпрос, на който Политическа коалиция "За Търновска конституция - Царство България" обръща сезриозно внимание. Провежданата досега монетарна политика от правителството определено влоши изключително много икономическото състояние на голяма част от българското население. При непрекъснато намаляване на производството в национален мащаб опитите на правителството с чисто административни мерки да реши тежките икономически проблеми са предварително обречени на гибел, тъй като основният момент в една икономическа политика е стимулиране на производствения процес, от една страна, и създаване на законодателни гаранции за развитие на частния сектор, от друга. Повишаването на цените и лихвения процент в условията на монополизъм са средство за утвърждаване на този монополизъм. Липсата на конкуренция от страна на частния сектор дава възможност на държавните предприятия - монополисти по един престъпен начин да си играят с цените и да реализират спекулативна печалба. С приемането на новата конституция на практика се реши и въпросът с трансформирането на политическия монопол на БСП върху властта в икономически. Възстановяването на Търновската конституция ще даде възможност да бъде върната земята на българския селянин и ще гарантира на частния бизнес преференции за бързо развитие на промишлеността, търговията и банковото дело. Туризмът ще се превърне във витрина на България. Това ще бъде и окончателното действително завръщане на отечеството ни в Европа и свободния свят.

Водени от желанието да помогнем на своя НАРОД и ДЪРЖАВА, Политическа коалиция "За Търновска конституция - Царство България" си поставя следните основни цели и задачи:


І. ОСНОВНИ ЦЕЛИ

1. Възстановяване на Търновската конституция с последващо осъвременяване и като следствие на монархията в България, като единствено легитимна форма на държавно управление.

2. Преодоляване на съществуващата политическа поляризация и национално разединение, водещи до цялостна дестабилизация на обществения живот у нас.

3. Премахване на държавния монопол върху икономиката и осигуряване на преход към свободно пазарно стопанство на възможно най-ниска социална цена.

4. Изграждане на общество с гарантиран жизнен минимум на основата на принципите на хуманизма, индивидуализма и личната свобода.

5. Укрепване на националното самосъзнание на българския народ, утвърждаване на неговите традиции и обичаи. Уважение и защита на личното достойнство и правата на всеки гражданин независимо от неговия етнически произход и вероизповедание.

6. Обединяване на всички българи в страната и света в духовно единство, основано на традиции, език и историческа памет.

7. Осъществяване на външна политика, базираща се на активен неутралитет, на равноправно и взаимноизгодно сътрудничество с всички държави. Създаване на реални условия за по-бързото интегриране на страната ни в структурите на Европейската общност.

8. Спазване на всички международни споразумения, непротиворечащи на националните интереси. Зачитане и прилагане на Международната харта за защита на правата на човека.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 5 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЕТА/ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА XXV КОНГРЕС, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19-20 ЮНИ 1993 Г. В СОФИЯ.


ГЛАВА VІ. КАЧЕСТВО НА ЖИВОТА И ЕКОЛОГИЯ

В периода след войната с навлизането на новите технологии, демократизирането на обществото и огромното влияние на електронните средства за масова информация проблемите за "качеството на живота" придобиха нов смисъл в цивилизованото общество. За РДП прогласените в Хартата за правата на човека основни човешки права и свободи представляват темелите, върху които се изгражда едно правово, демократично, свободно и отворено общество. Общество, съставено от свободни и отговорни индивиди. Индивиди, които желаят и имат правото да живеят по-заможно, да ползват всички блага на модерното производство и духовните ценности на единната неделима култура и цивилизация на нашата епоха. Заедно с това свободният човек е отговорен човек.

Качеството на живота за отговорния човек е както обект, така и субект на цялостното човешко поведение, а оттам на поведението на целия социум. Не е възможно само да се консумира, да се повишава личното качество на живота, даже ако това се прави цивилизовано и с мярка. 00000000000Качеството на живота задължително включва активна позиция, активно поведение на всеки и вси000, в производството на висококачествени стоки, услуги и духовни блага. Изискванията към качеството на живота задължително се обуславят от степента на информираност и образованост на всеки индивид и обществото като цяло. Само образованият и либерално мислещ човек е способен да установи за себе си и в себе си онази мярка, онова равновесие и хармония между изисквания, възможности и задължения, които определят височината на летвата на стремежите.

Хармонията в себе си и за себе си означава на първо място хармония с вътрешните морално-етични норми. И ако моралът е това, което мислим за добро и редно, то етиката е начинът, по който постъпваме, за да постигнем това добро. За РДП морално-етичният аспект на всяко нещо, на всеки помисъл или деяние заема първостепенно място в скалата на ценностите. И ако качеството на живота е глобално, родово понятие, то по задължение включва на първо място морала на идеите и етиката на поведението.

На второ място е хармонията между личността и околната среда - природна, социална, духовна. Либералната идея е немислима без понятията индивидуалност и солидарност. Индивидуалност - лична, професионална, творческа, идейна; солидарност - общностна, социална и етична. Отделните общности и социумът като цяло не съществуват във вакуум, те взаимодействат както помежду си, така и с околната среда в най-общия смисъл на думата. От друга страна, те самите са компоненти на тази околна среда. Едно от основните мерила за либерала е отношението към природната околна среда. Човекът и човешките общности са част от природната среда, но това разбиране тепърва се утвърждава. Нещо повече, единствената брънка в живата верига на природата, чиято липса не би /и в праисторията не е/ нарушавала равновесието в природата, е самият човек. Ненапразно се казва, че с появата на човека природата се превърнала в околна среда.

Човечеството не може повече да се отнася към природата и природните ресурси като че ли те са някакъв сценичен декор в нашия живот, който може да бъде подменян, "разхубавяван" и после изхвърлян, след като вече стане ненужен. Ние не можем повече да си позволяваме безразборно да разпиляваме ресурсите; безотговорно да замърсяваме водата, която пием; въздуха, който дишаме; почвите, които раждат житото; да унищожаваме горите, да рушим и разваляме природните красоти. Но не бива, пък и не е възможно, да се отнасяме към природата като към музейна вещ, която редовно се почиства и после се заключва в стъклена витрина за всеобщо обозрение. Отношението на Радикалдемократическата партия към природната околна среда се основава на либералните икономически и морално-естетически принципи. Ние сме за хармонично обитаване на националното пространство.

Основният икономически принцип е принципът за устойчивото развитие. Той предполага разумно и балансирано използване на природните ресурси с всички произтичащи последици, необходимо за едно еволюционно и равномерно икономическо развитие. Оттук произтича необходимостта от разработване на нови високи технологии, които да осигурят производство на висококачествени стоки с ниски разходи на енергия и материали. Това на свой ред означава дейно участие на интелектуалния потенциал на индивида, общността и социума, както и пряко опазване на енергийните и материални природни ресурси.

Втори икономически лост за активно опазване на природата е принципът "замърсителят плаща". 3а реализацията на този принцип огромно значение имат законовите разпоредби, взаимодействието между частния бизнес, общинските и държавните власти, а също влиянието на просветеното обществено мнение. Според РДП именно във формирането на общественото мнение при взимане на решения намира своето място свободният, образован и отговорен индивид. Той участва с личното си мнение като гражданин, като професионалист, като потребител и производител. Нетърпимостта на общността към необмислени, неразумни и вредни решения на властите по отношение на природната околна среда трябва да е активна, рационална и етична.

Поведението на отговорната личност и общност към екологичните проблеми /тук спадат не само проблемите за използването на природната среда, но и проблемите за "екология на духа"/ се основава на принципа "какво оставяме на бъдните поколения". С какви средства и как на прага на третото хилядолетие да спрем разрушаването на природата, замърсяването на културата, разпадането на духовните връзки между хората, обезценяването на моралните категории и подмяната им с фалшиви идоли? Опитът да се отговори честно и умно на тези въпроси може би ще ни доближи до отговора на въпроса: "Какво оставяме на бъдните поколения?"


ЛИБЕРАЛНА КУЛТУРНА ПОЛИТИКА

РДП е за разширяване на пространството за културното разгръщане на личността в обществото. Това би осигурило на българската нация повече свобода за индивидуалността и творческите способности на всеки гражданин.

Държавната културна политика трябва да осигури условия за свободната изява на културната и художествена инициатива. РДП е против всеки опит за предопределяне на същността и съдържанието на културния и художествен живот и всяка цензурираща намеса на държавата.

Държавата трябва да се стреми да стимулира изкуството, в което отношение не може да изостава след програмите за технологично и икономическо развитие.

Либералната културна политика трябва да допринася за съхранението на културните ценности и запазването на националните традиции и самобитност, както и за представянето им пред света. Финансирането на културни прояви трябва да предоставя равноправни законови преференции на корпоративни и държавни институции, което да не освобождава бюджета от задължения към националната култура.

Като либерална формация, ратуваща за култура в политиката, като носител на най-ценната собственост - интелектуалната, РДП ще развива чрез всички свои представители във властта, чрез местните си организации, чрез клубовете, изданията си и Дружество "Гражданин" и своя самостоятелна специфична културна политика.

/Пресслужба "Куриер"/


11:00:00    
05.08.1993 г.    


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!