4 юни 1993

София, 4 юни 1993 година
        Брой 107 /894/

Главен редактор: Стефан Господинов


София, 4 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОФ. КРЪСТЬО ПЕТКОВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЕМАНЕ ОТ ПАРЛАМЕНТА НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ ЗА 1993 ГОДИНА.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Продължава да се бави приемането от Народното събрание на държавния бюджет на Република България за 1993 г.

1. Това води до крайно неблагоприятни последици, както за страната като цяло, така и за практическото реализиране на договорената между социалните партьори на национално равнище - правителство, работодатели и синдикати - политика за защита на доходите на населението от инфлацията.

2. Не се осигуряват предвидените в проекта за държавния бюджет необходими средства за издръжка на такива изключително важни сфери и дейности като здравеопазване, образование, наука, култура, социално осигуряване и социално подпомагане.

3. Повече от три месеца се бави договореното на национално равнище увеличение от 1 март 1993 г. на заплатите на заетите в бюджетната сфера.

4. Блокира се възприетият начин за компенсиране на работните заплати в бюджетната сфера, на пенсиите и на другите социални плащания в зависимост от ифлацията.

Същевременно инфлацията по официални данни на Националния статистически институт /НСИ/ за първите четири месеца на 1993 година е 22,8 на сто и до края на май тази година ще достигне около 30 на сто. От началото на м.юни предстои ново значително поскъпване на живота в резултат на обявеното вече увеличение на цените на съобщителните услуги, на пътуванията по градския и железопътния транспорт и т.н.

При това положение неприемането в най-скоро време от Народното събрание на държавния бюджет за 1993 г. ще бъде причина за ново драстично спадане на реалните доходи и обедняване на голяма част от населението, с всички произтичащи от това крайно негативни политически, икономически и социални последици. Вече започват протести и стачки, които са основателни и разширяването им е неизбежно.

Поради това категорично настояваме Народното събрание да ускори работата за приемането на държавен бюджет за 1993 г. В случай, че това не стане до края на месец юни, КНСБ ще бъде принудена да предприеме мерки за координиране на протестните действия в страната за защита на интересите на заетите в бюджетната сфера.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КНСБ: проф. Кръстьо Петков

/Пресслужба "Куриер"/

[реклама]


*  *  *

София, 4 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ЗАЩО ОБРЕКОХТЕ БЮДЖЕТА?" НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" ПО ПОВОД НА ПРЕДЛАГАНИ КРЕДИТИ ЗА БЪЛГАРИЯ.
Документът е съставен по сведения, предоставени от икономическия експерт на партията Борис Иванов.


През май 1992 г. г-н Петър Р. Симеонов, собственик на фирмата "ИБС" ООД - Мюнхен, Германия, чрез дъщерната си фирма ЕООД "ИБС БЪЛГАРИЯ" в София предложи да съдействува на правителството на България, както и на водещи министерства и фирми, по нетрадиционен път, без участието на Международния валутен фонд /МВФ/ и Световната банка /СБ/ с техните заробващи условия за получаването на държавни кредити от западни банкови институции.

Единствените неограничаващи условия, но на които България отговаря, бяха:
- демократично избрано правителство;
- правителство, приятелски настроено към Япония, Германия и САЩ;
- кредитите да не се използват за военни цели;
- държавата да има излаз на море или пристанища.

Кредитът в размер на 10 до 20 милиарда щатски долара се осигуряваше от частен банков консорциум от Япония чрез посредничеството на норвежката банкерска къща "БЕР-ГЕМ" при следните условия:
- годишна лихва 3,0%;
- кредитен период - 20 години и 1 ден плюс 20 години и 1 ден;
- действително изплащане - 91% на траншове, съгласно договора.

Кредитът с размер минимум 500 милиона щатски долара се осигуряваше чрез Финансовия съвет на 7-те със седалище в Ню Йорк, за нуждите на отрасловите министерства при следните условия:
- годишна лихва: 1,5%;
- кредитен период - 20 години и 1 ден - в зависимост от условията на договора, изплащането можеше да стане и със стоки;
- действително изплащане - 92% на месечни вноски по 5%.

Кредитът с размер 5 милиона щатски долара, с ефективно изплащане в размер на 1 милион щатски долара по определена процедура, се осигуряваше от германски банки и фирми при следните условия:
- годишна лихва - 12%, изплащана през три месеца;
- кредитен период - 10 години и 1 ден;
- действително изплащане - 1 милион щатски долара.

Със служебни писма от ЕООД "ИБС БЪЛГАРИЯ" - София N 20/26 май 1992 г. до министър Иван Костов, N 41/17 юли 1992 г. до президента г-н Желю Желев със съветник по икономическите въпроси проф. Любен Беров и N 56 /18 август 1992 г. до министър Румен Биков, бяха изпратени предварително необходимите документи, на основата на които можеше да бъдат започнати предварителните преговори за получаването на посочените по-горе валутни кредити.

Негативното отношение на г-та Ц. Балников и Ст. Шукеров от БНБ - служебно писмо N 31.2102/8 юни 1992 г., опорочи провеждането на преговорите за получаването на тези валутни кредити, необходими за стабилизирането на бюджета на България. Това отношение на БНБ, респективно на Министерство на финансите, прекрати и сключването на договора с Националната електрическа компания и лиши нашата енергетика от 500 милиона щатски долара.

Предложените възможности за кредитиране на нашата икономика щяха да решат нейните проблеми за няколко години напред.

По оценката на много изтъкнат български изгнаник - така предложените валутни кредити представляват подаръци за България.

Българският национален съюз "Нова демокрация" ви пита, господа Костов, Беров и Биков - защо изпуснахте благоприятните възможности за спасяването на икономиката на България, а се радвате на "лъжичките" помощи от МВФ и СБ, които ви поставят ограничителни условия в ущърб на нашите национални интереси?

Ние чакаме отговор на поставените от нас и подплатени с конкретни факти въпроси!

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 4 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ НАЦИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА СЪЮЗ "СПРАВЕДЛИВОСТ" ДО ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО ПОВОД НА СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН СЪД НАД ВОЕННОПРЕСТЪПНИЦИ, В БИВША ЮГОСЛАВИЯ.


ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,

Научихме за образуването на международен съд за военнопрестъпниците в екс-Югославия, в Босна и Херцеговина. Геноцидът се изтъква за основен аргумент, както и други военни престъпления, наложили прецедента международен трибунал /процес/.

Недопустимо е подборно да се раздава правосъдие в световен мащаб, когато желаем да въведем международна справедливост и всички подобни престъпления да бъдат осъдени пред лицето на народите, а виновниците - наказани.

След приключването на Втората световна война Великите сили извършиха денацификация /Нюрнбергския процес/, зад която скриха собственото си безсилие да осъдят най-жестокия в световната история комунистическо-болшевишки геноцид.

Необходимо е геноцидът навсякъде по света да получи равнозначно осъждане.

Настояваме международния съд да подведе под отговорност всички виновници за комунистическия геноцид в страните от бившия соцлагер, геноцида срещу арменците в Турция, геноцида срещу кюрдите в Турция, Ирак и Иран, геноцида срещу тибетците в Китай, както и в много други страни, извършили най-тежкото престъпление срещу човечеството - геноцид.

ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,
Подборното правораздаване е недобросъвестен акт на международното право - убийците не са добри и лоши, времето не променя деянията им, нещо повече, те стават по-зловещи.

Престижната ООН трябва да се произнесе по такъв важен за много посдрадали народи въпрос, какъвто е насилственото натрапване на една идеология, създаването на концентрационния соцлагер в цяла Източна Европа, Китай, Куба, Ангола, Северна Корея и много други страни.

Настояваме за международен съд за комунистическия геноцид. Да се забранят всички партии, участвали в осъществяването на това пъклено дело - комунистическия геноцид.

Днес комунизмът се трансформира и пуска невидими метастази в удобни за него условия. Навременната намеса чрез международен съд, ще спаси света от непредвидими последици.

София, 31 май 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Огнян Цеков  

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Луиза Петрова

СЕКРЕТАР: Милчо Попов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ "КЪМ ДИСКУСИЯТА ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ", ОБСЪДЕН НА ЗАСЕДАНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ФРАКЦИЯТА /29 МАЙ 1993 Г., БАНКЯ/


III. ЗА ПЕРСПЕКТИВАТА ЗА ОСД

От появата на ОСД като формация със своя идентичност измина вече година и половина. Период, който предполага и определена равносметка, и ново осмисляне на бъдещата линия.

Какво постигнахме за изминалото време?

В партията позициите на ОСД оказаха съществено влияние върху нейната политика по редица съществени въпроси - преди всичко, за да се възприеме линията в полза на националното съгласие; при подкрепата за сегашното правителство; по въпроса за деблокиране на парламента. На Общопартийната конференция в отчетния доклад, в Политическата резолюция и в "Перспектива за България" бяха възприети основните тези на социалната демокрация, отстоявани от ОСД. Обединението успя да защити името си на политическо течение, което не е манипулирано от едни или други центрове или интереси, не е участник в безпринципни политически комбинации, няма друг интерес освен провеждането на една последователна линия на национално съгласие и еволюция на обществото в посока на социалната демокрация на днешния и утрешния ден.

Но независимо от това налице е чувството на известна неудовлетвореност. Основата за нея са главно очакванията, че ОСД непосредствено след появата си ще заеме водещи позиции в ръководните органи на партията и на парламентарната група, ще се превърне в център на пряко политическо влияние със свое участие и в изпълнителната власт на страната.

Същите тези очаквания обаче са необосновани. Защото смисълът на ОСД, не може да бъде участието в едни или други текущи политически комбинации и прегрупирания. Задачата, която осмисля дейността на ОСД, е една - последователно да аргументира и да отстоява определена идейна позиция и произтичащата от нея политика. Това е позицията на съвременната социална демокрация /а не нито онази отпреди 40-50 години у нас, нито традиционната западноевропейска социалдемокрация/. От нея за България днес произтича политиката на национално съгласие като основа за взаимодействие на всички демократични формации и течения /социално и либерално ориентирани/ за блокиране на неоконсервативния авторитаризъм в неговия български вариант, за даване път на демократичната и социално справедлива алтернатива за развитие на българското общество.

Разбира се, другата причина за невключването на представители на ОСД в такива органи, е систематичната "дейност" на ръководните центрове на БСП за ограничаване и изтласкване на ОСД от ръководните органи на БСП и ПССД, от местните партийни органи и т.н. В първите месеци след образуването на ОСД бе предприета фронтална атака срещу него с очевидния замисъл неговите членове да бъдат поставени в положение или да се откажат от своите позиции, или да бъдат принудени да отпаднат от партията. След като тази тактика не успя, към края на миналата и през тази година се премина към линия на "постепенно тихо отлюспване", като без видими конфликти и сблъсъци, от една страна, се изземват постановки и позиции на Обединението за социална демокрация, а от друга - по "обективни критерии" самите представители на ОСД се изолират от дейността на водещите органи на партията и парламентарната група.

Горното не отменя преценката, че мнозина от членовете и симпатизантите на партията днес нямат отрицателно отношение към ОСД. Напротив - през последните месеци, включително и след ОПК, расте разбирането, че не ОСД е заплаха за единството на БСП, че обединението има много какво да даде на партията и желае да участва на равноправна основа във формирането на нейната програма и политика.

Истина е също, че изборът, който ОСД направи, да продължи усилията си да въздейства върху политиката вътре в партията, отне привлекателността на обединението за политическите формации от центъра и за десноцентристката част от обществото. Но това беше съзнателно направен избор в полза на последователната политика и за сметка на конюнктурни интереси.

В сегашния момент би следвало ОСД да търси своята перспектива, като се обърне с лице към проблемите на България, и да направи трезва преценка кои са политическите действия, с които обединението би могло в най-голяма степен да помогне за тяхното решаване.

Първо - наложително е да се направи всичко за по-нататъшното снижаване на конфронтацията в обществото. Не като самоцел, а преди всичко като средство в максимална степен да се ограничи пространството за изява на главната неоконсервативна сила - СДС. Това означава депутатите от ОСД още по-активно и конкретно да работят за деблокиране на парламента, за приемане на нужните закони, за стабилизиране на "новото мнозинство".

Второ - нужно е ОСД да направи много трезва оценка и да анализира всички възможни пътища на въздействие, щото БСП да се превърне в партия, годна да търси взаимодействие или най-малкото еднопосочност в действията на трайна и принципна основа с различните формации и течения с ляво центристка или либералноцентристка ориентация. Това изисква постоянна активност във Висшия съвет на БСП, активни контакти с Изпълнителното бюро, с цел да се преодоляват двусмислията в позициите и действията на партията.

Трето - след последното решение на ВПС нова острота придобиват проблемите за идейната дискусия и програмният проект на партията. Това решение всъщност представлява "скрита приватизация и на дискусията и на програмата". Ако се допусне положението да остане такова, каквото го предвижда споменатото решение, то това може да има изключително сериозни и тежки последици за БСП като фактор на промяната в България и като носител на лявата демократична алтернатива в перспектива. ОСД не може да остави това решение без реакция; длъжно е да положи всички усилия, за да се възстанови основата, формулирана от 40-ия конгрес по тези въпроси.

Четвърто - ОСД трябва да потърси опорните точки и средствата за самостоятелна работа и присъствие в политическия живот. Това са преди всичко активните връзки със социалисти и симпатизанти, които желаят да участват в работата на клубовете на ОСД. Това е активизирането на работата по основните проблеми пред българското общество - утвърждаването на плуралистичната парламентарна демокрация; излизането от кризата и икономическата реформа; съхраняването и развитието на националната култура; гарантирането на националната сигурност. Това означава и съответните организационни и материални предпоставки за такава дейност.

Пето - като конкретни стъпки, за да се разшири въздействието на ОСД върху политическите процеси, би могло да се обсъди следното:

- може би на предстоящата през есента Втора национална конференция на обединението би могла да се лансира идеята за формиране на широк колектив от социалисти и симпатизанти, които да се ангажират със сериозно и перспективно разработване на програмен документ на БСП, като действителен ориентир на партията за периода и след края на това столетие. Разбира се, подобен проект не би се подготвил за предстоящия конгрес, а в по-продължителен период от време;

- би могло още настоящото заседание на Политическия съвет да се обърне с кратък документ към социалистите и симпатизантите на партията, в който да се очертае развитието на политическата обстановка в страната, необходимостта БСП да взаимодейства с другите лявоцентристки сили за блокиране на консерватизма на СДС и произтичащите от това изисквания към политиката и поведението на БСП днес;

- би трябвало да се прецени линията на участие в предстоящите заседания на Висшия съвет и Парламентарната група от същата гледна точка - ориентирането на цялата партия в полза на съдаването на мнозинство в парламента и извън него, сходно с онова, което направи възможно приемането на конституцията, мнозинство, което слага бариера пред политиката на днешното СДС;

- правилно е ОСД да актуализира позициите си по отношение на етническите проблеми и ДПС. ОСД трябва да формулира ясно разбиране по въпроса, основаващо се на два момента - свободата на самоопределението и гарантирането на националната сигурност.

Обединението за социална демокрация без съмнение е реален фактор в днешния политически живот. Досега потенциалът, заложен в него, се изяви частично. Това е проблем не на политическата позиция, която обединението защищава. То е проблем на хората, които работят за нея. За да имаме успех, сериозно трябва да подобрим и организацията на работата си.

Днешния Политически съвет може да даде реален принос, за да се скъси дистанцията между обективното и субективното, между потенциала и реализацията /ако, разбира се, не надделеят личните амбиции и краткосрочните интереси/. Това е нужно на страната, това е нужно и на БСП. Зависи от нас.

София, 26 май 1993 голина

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ПО ПОВОД НА НОВА ТАРИФА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, ПРИЕТА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ.


Свободата на словото и печата не се изразява само в правото да кажеш каквото мислиш, а и в правото да получиш по най-достъпния начин тази информация от вестниците. Но новата тарифа за местни данъци и такси, приета от финансовото министерство, ще лиши читателите от това тяхно осветено от конституцията право. Увеличаването на таксата за квадратен метър площ е само началото на една верига от фалити на вестникопродавците или неимоверно нарастване на исканията им за търговска отстъпка от цената на вестниците. И едното, и другото е удар по редакциите, по журналистическия труд и по интересите на читателите. А не бива да се забравя, че всички, които засяга тази верига, са и без това задушени от превисокия данък върху оборота.

Този ли е пътят, по който ще се напълни държавната хазна - за сметка на журналистиката и читателите? Трябва ли да се забравя, че те първи изпитаха последствията на криворазбраната у нас пазарна икономика?

Или се цели да се залеят тротоарите с краставици и чорапогащи, а вестниците да търсим със свещ из улиците, потънали в информационен мрак.

Съюзът на българските журналисти остро протестира срещу тази мярка и изцяло подкрепя нееднократно изявяваната позиция от вестници и издатели.

Настояваме без бавене да се нормализират условията за разпространението на печата, защото този въпрос надхвърля финансовото мислене за пълнене на бюджета и има много по-широко социално значение. Иначе това се превръща в репресия срещу конституционни права.

Има опасност в страната, която се гордее с Кирил и Методий, по улиците да останат само латинските наименования на магазините.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ "ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО, ДЪРЖАВАТА И ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ" НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС БЛОК.


ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ

1. Народното събрание е представител на нацията, но в него господства мнозинството. Общата воля на нацията се преобразува в обща воля на мнозинството.

По време на кризи, когато партийните коалиции се раздират от противоречия и взаимно се изтощават, се открива пътят до властта на малцинството. Той е осигурен с безпринципни отстъпки и комбинации във вреда на гражданското общество.

2. Това налага съществени изменения в избирателната система, която трябва да осигурява свободното волеизявление на гражданите при определяне на депутатите в представителните органи.

В избирателния закон се съдържат основни отрицателни белези на пропорционалната система. Избирателят не гласува за желания от него кандидат, а за посочените в съответен ред кандидати за депутати в партийните избирателни листи. Избирателят няма право да изменя реда на тяхното подреждане или да заличава нежеланите от него кандидати. Най-важно - суверенната воля на избирателя да определя кой депутат да го представлява в парламента или в местните представителни органи се заменя с волята на партийните ръководства, които определят кандидатите и реда на тяхното предпочитание. Избирателят е принуден да гласува за кандидати, които по силата на подреждането имат най-голям шанс да бъдат избрани, макар да не са предпочитани от избирателя.

Волята на избирателя се подменя с волята на партийните ръководства. По такъв начин избирателната система се превръща в своеобразно двустепенно гласуване или плебисцитно утвърждаване на вече подбрани кандидати.

Коалиционното разпределение на депутатските мандати противоречи на реалното влияние, което отделните партии имат в обществото.

Въведената 4% и проектираната от СДС и БСП 8% бариера е ограбване на гласовете на избирателите, подадени за партиите, които не са я преодолели. Техните гласове се разпределят между победителите, участвали в изборите.

Тържествено провъзгласеният конституционен принцип, че изборите се провеждат въз основа на равно избирателно право, е нарушен.

БББ е за избирателна система, която осигурява свободното волеизявление на избирателя и последователно прилагане на равното избирателно право съобразно следните принципи:
- в един избирателен район се избира един депутат;
- всеки кандидат участва в един избирателен район;
- всяка партия участва в изборите самостоятелно;
- избирателите гласуват за кандидата, издигнат от съответната партия, или сами в отделна бюлетина отбелязват за кой посочен от тях кандидат гласуват;
- гласовете, подадени за неизбраните кандидати, се сумират за цялата страна /отделно за кандидатите, предложени от партиите, и отделно за посочените от избирателите/. Разпределението на допълнителните мандати се извършва в съответствие с подадените гласове за партийните кандидати и посочените от избирателите лица. Същите се подреждат по броя на получените гласове в съответните избирателни райони.

3. Законодателната власт е длъжна да изразява волята на народа, свободна от партийни пристрастия, и защита на ограничени или групови интереси.

4. На гражданското общество са необходими закони без привилегии.

Законодателното събрание като представител на нацията е длъжно да приема справедливи закони. В противен случай то не е народно, а партийно събрание. Когато законите не изразяват интересите на гражданското общество, спазването им е подчиняване на привилегиите, които една част от обществото налага над друга. Всяко действие срещу правата на гражданите е акт на насилие, който поражда естественото право на съпротива.

БББ е за:
- дългосрочна програма с приоритетно приемане на закони, които уреждат основните обществени отношения;
- последователно приемане на закони, които комплексно уреждат отделните области на обществените отношения /така ще се избегнат противоречията и ще се улесни тяхното прилагане/;
- закони, гарантиращи формирането на трайно социално поведение и спазване на обществения ред;
- обсъждане на основните закони, които засягат интересите на цялото гражданско общество, и тяхното приемане чрез референдум;
- да не се допуска несъгласуваност и се преустанови прибързаното им инцидентно изменение.


ПРЕЗИДЕНТ

1. Президентът се избира от народа независимо от това кой предлага неговата кандидатура.

Избраният президент е представител на всички, а не е мандатьор на отделни партии или коалиция. Независимо кой е издигнал кандидатурата му, след неговото избиране съгласно конституцията той престава да бъде представител на партията, която е посочила неговата кандидатура. Суверенният народ, а не партиите, избира президента. Този, който провежда партийна политика, подменя народния с партиен суверенитет.

2. БББ смята, че всеки президент, който е пленник или е зависим от една партия или коалиция, нарушава конституцията.

Президентът отлицетворява единството на нацията.

3. Право и задължение на президента е да върне с мотивирано предложение всеки закон, който противоречи на интересите на народа. Отклоняването на президентското предложение нагледно разкрива противоречията между волята на мнозинството в парламента и волята на целокупното гражданско общество, което е върховен съдия за делата на държавните институции.

Всеки закон, който изцяло или частично противоречи на конституцията, трябва да бъде внесен от президента в Конституционния съд. Мълчанието на президента означава узаконяване на произвола, тъй като неотмененият изцяло или отчасти противоконституционен закон е задължителен за изпълнение.

4. Когато закон, приет от парламента, противоречи на интересите на гражданското общество, президентът е политически и морално задължен да се обърне към Народното събрание и то да приеме решение за неговото приемане или отхвърляне чрез национален референдум.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ /ЦЕНТЪР/, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 17 ДЕКЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ.


Чл.23. /1/ Заседанията на Националния политически съвет се свикват от почетния председател или от директора най-малко един път на три месеца. Извънредни заседания се свикват от председателя по решение на Изпълнителното ръководство;
/2/ решенията се вземат с обикновено мнозинство.

Чл.24. Националният политически съвет:
/1/ ръководи партията и изпълнението на нейната програма;
/2/ свиква конгреса и определя мястото, времето, нормата на представителството и дневния ред;
/3/ изготвя предложения за промени в устава и в идейната платформа;
/4/ изключва членове на Либерално-демократическа партия /център/ и замразява членството;
/5/ разпуска клубове на партията;
/б/ взема решение за участие в коалиции за избори за Народно събрание и за местни органи на властта;
/7/ издига и утвърждава кандидати за народни представители и местни органи на властта;
/8/ избира представители в органите на политическата коалиция;
/9/ определя състава на орган за ръководство на предизборната кампания;
/10/ обсъжда проблемите на парламентарната дейност на партията;
/11/ кооптира членове в състава си, назначава и освобождава щатни сътрудници, създава и разпуска отдели;
/12/ осигурява средства и ръководи финансовата и стопанската дейност на партията, позволена от законите.


Раздел IV. Изпълнителни органи

Чл.25. /1/ Изпълнителното ръководство се състои от: директор, заместник-директор и политически секретар и е в състава на Политическия съвет по право;
/2/ изпълнителното ръководство е орган за оперативно координиране на дейността на Либерално-демократическа партия /център/.

Чл.26. Заседанията на Изпълнителното ръководство се свикват и ръководят от почетния председател или от директора.

Чл.27. Изпълнителното ръководство:
/1/ организира текущото изпълнение на решенията на ръководните органи;
/2/ координира дейността на клубовете, предлага в Националния политически съвет лица за координатори на група клубове на определена територия. Координаторите поддържат връзка с централните органи на партията и координират дейността на клубовете;
/3/ взема оперативни решения, които не са от изключителната компетенция на Националния политически съвет;
/4/ сформира експертни групи.

Чл.28. Директорът на Либерално-демократическа партия /център/:
/1/ представлява партията в отсъствие на нейния председател;
/2/ отговаря за функционирането на апарата на Либерално-демократическа партия /център/ и сключва договори с лицата, ангажирани в него;
/3/ отговаря за изпълнението на бюджета;
/4/ съхранява архива и печата.

Чл. 29. Почетен председател на Либерално-демократическа партия /център/.

Председателят:
/1/ ръководи дейността на Либерално-демократическа партия /център/ съгласно решенията на нейните колективни органи;
/2/ представлява партията пред държавните органи и пред други организации, юридически и физически лица;
/3/ председателства заседанията на Националният политически съвет и Изпълнителното ръководство;
/4/ може писмено да упълномощи друго лице от Националния политически съвет да представлява партията по конкретни въпроси.

Чл.30. Директорът и заместник-директорът подпомагат почетния председател в дейността му, а в негово отсъствие или при невъзможност да изпълнява своите задължения осъществяват неговите функции заедно или поотделно.

Чл.31. Либерално-демократическа партия /център/ се представлява от почетния председател, а в случаите, при които той отсъства, от директора или от специално упълномощен член на Националния политически съвет.

Чл.32. Либерално-демократичният характер на Либерално-демократическа партия /център/ и обединителните цели, които тя си поставя, разрешават и налагат участието в партията, както и в нейните ръководни органи на лица, които членуват и в други политически партии, като единственото условие е те да имат либерална и демократическа платформа.


Раздел V. Контролен съвет

Чл.33. /1/ Контролно-ревизионен орган на Либерално-демократическа партия /център/ е Контролният съвет;
/2/ Контролният съвет се състои от председател и двама членове.

Чл.34. Контролният съвет:
/1/ контролира финансовата дейност и имущественото състояние на Либерално-демократическа партия /център/;
/2/ проверява спазването на устава и програмата на партията и изпълнението на решенията на ръководните органи;
/3/ изготвя доклад за резултатите от проверката на приходите и разходите на Либерално-демократическа партия /център/ и дава препоръки за подобряване на финансовата дисциплина.


Раздел VI. Имущество

Чл.35. Имуществото на Либерално-демократическа партия /център/ се формира от членски внос, дарения, издателска и стопанска дейност, както и от други постъпления, разрешени от закона.


Раздел VII. Символи

Чл.36. /1/ Знамето на Либерално-демократическа партия /център/ е жълто и синьо, носещо емблемата на партията.
/2/ Печат.


Допълнителни и преходни разпоредби

Всички неуредени от този устав въпроси се решават от Националния политически съвет.

/Пресслужба "Куриер"/


11:00:00
04.06.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!