4 февруари 1993

София, 4 февруари 1993 година
        Брой 24 /811/

Главен редактор: Стефан Господинов


София, 4 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "НИКОЛА ПЕТКОВ" С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР МИЛАН ДРЕНЧЕВ /30 ЯНУАРИ 1993 Г., СОФИЯ/. На конференцията е взето решение Центърът за обединение на земеделските сили да се влее в БЗНС "Никола Петков", чиято регистрация по Закона за политическите партии предстои.


Българският земеделски народен съюз /БЗНС/ "Никола Петков" на Четвъртата редовна национална конференция в град София на 30 януари 1993 година, след като изслуша отчета на главния секретар Милан Дренчев и последвалите го съдоклади, изказвания и предложения от представителите на окръзите:

К О Н С Т А Т И Р А

1. Спечелените парламентарни избори в България на 13 ноември 1991 г. от Съюза на демократичните сили /СДС/ са гаранция за това, че по-голямата част от нашето общество отрича еднопартийната диктатура на комунизма и че макар и бавно, и мъчително, българският народ върви към установяване на демокрацията у нас.

2. Политическото положение в България не се е подобрило, досегашните правителства не можаха да се справят със скритите провокации на консервативните комунистически сили. Политиката на изолация на демократичните сили се засили и особено срещу сдружените земеделци от БЗНС "Никола Петков". Расте разцеплението и дублирането на политическите организации, както и създаването на нови казионни с нелигитимни лидери, което е основна форма за създаването на политическия хаос. Във външната и в икономическата политика някои неуспехи на правителствата досега са причина да отсъства необходимото доверие към страната ни.

3. Стопанското и финансовото положение на страната продължава да бъде тежко. Безработица, обедняване на всички съсловия, с изключение на номенклатурата, специално облагодетелствана от финансовата политика /банки и фирми/, расте и външният дълг и виси като "дамоклев" меч върху България. Покровителството на едрия капитал, трансформиран от предприятията в личните фирми на номенклатурата, нанася удари върху развитието на дребните и средните частни собственици и върху аграрната реформа, основаваща се на възстановяване на насилствено отнетото селскостопанско имущество. Всичко това застрашава икономически слабите слоеве на страната, представляващи 85-90% от населението.

4. Развиващите се събития в съседните страни засягат етническото българско население, чиито бит и култура се подлагат на асимилиране. Необходимо е външната ни политика да обърне сериозно внимание на тези обстоятелства.

5. Конференцията констатира, че уставен и редовен е XXVI конгрес на БЗНС "Никола Петков” от април 1991 г. и такива са приетите негови решения, свързани с избора на главен секретар и с политиката на БЗНС "Никола Петков” по отношение коалицията СДС.

6. Констатира, че обединението между БЗНС "Никола Петков" и БЗНС /единен/ не е извършено съгласно волята и желанието на сдружените земеделци и че голяма част от дружбите на БЗНС "Никола Петков” продължават своето самостоятелно съществуване.

7. Виновни за катастрофата на съюза в парламентарните избори от 13 ноември 1991 г. са членовете на Управителния съвет на БЗНС "Никола Петков", пренебрегнали решението на конгреса и становището на главния секретар Милан Дренчев. Разпространяваното твърдение за вина на главния секретар Милан Дренчев и организационния секретар Любен Божилов е клевета.

На основание на посочените констатации четвъртата редовна национална конференция

Р Е Ш И:

1. Одобрява отчета на главния секретар Милан Дренчев за дейността на организацията след XXVI конгрес, състоял се през месец април 1991 година.

2. За мястото на БЗНС "Никола Петков" в политическия живот на страната:
а/ Укрепване на структурите на БЗНС "Никола Петков" по места, общини и окръзи и издигане на авторитета на организацията в контактите с демократичните организации и движения.
б/ Задълбочено анализиране и оценка на досегашните начини на действие в организацията и разработване на конкретна програма за участие във всички сфери на обществения живот.
в/ Възстановяване на авторитета на организацията като водеща сила в борбата за установяване на свободно гражданско общество и пазарна икономика.

3. Да се утвърди дейността на БЗНС "Никола Петков" в законодателната област и главно в сферата на аграрната реформа, независимо че няма парламентарно представителство, като предложи правни законови актове за ускоряване на процеса за възстановяване на собствеността върху земята.

4. Възлага на ръководството на съюза да създаде условия за привличане в редовете си онези сдружени земеделци, приемащи програмата и устава на БЗНС "Никола Петков".

5. Да започне подготовка за разработване на собствена предизборна платформа.

6. Задължава Управителния съвет в срок до 15 февруари 1993 г. да излезе с декларация за позицията си по поставените от конференцията проблеми, която да огласи своевременно в средствата за масова информация.

София, 30 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВСТЪПИТЕЛНО СЛОВО ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА НА ОБЩОБЪЛГАРСКИ СЪЮЗ "ИСТИНА", ОГЛАСЕНО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПРОФ. ГЕОРГИ МАРКОВ.


Точно преди една година в същата тази зала Гражданският комитет и съюз "ИСТИНА" проведоха своята първа национална конференция по същия повод -

НАРОДНИЯТ СЪД КАТО НЕИЗЖИВЯНА ТРАГЕДИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.

Конференцията бе последвана от една внушителна научно-публицистична сесия в сградата на БАН, където бяха представени достатъчно факти и материали, разкриващи незаконния и античовешки характер на "Народния съд". /Виж бр.1 на издание "ИСТИНА"/.

Ние предложихме и едно решение на този сложен проблем, което според нас е приемливо за всички и открива възможност за справедливото му решаване:

ОТХВЪРЛЯНЕ НА "НАРОДНИЯ СЪД" ПО ЗАКОНОДАТЕЛЕН РЕД.

Това решение се основава на принципите на ЧОВЕЧНОСТ в междуличностните, обществените и междудържавните отношения - идея, която узря от страданията на много милиони хора в епохата на световни войни и тоталитарни режими. Нашето становище огласихме в "Обръщение към българския народ" /м.февруари 1992 г. в."ИСТИНА" бр.1/.

Оттогава измина година. За съжаление нито политическите сили, нито държавните институции проявиха разбиране и желание той да бъде решен. Президентът отказа да се ангажира с проблема с мотива, че "това излиза извън конституционните му компетентности". Силите, които държаха да се запази "Народният съд", потърсиха съдействие и подкрепа у фактори извън границите на страната, като предприеха действия, унижаващи достойнството на българския народ и увреждащи националните интереси. /Изопачаване на историческата истина, приписване на "виновните" неизвършени престъпления, фалшифициране на статистически данни и т.н./ Враждебната позиция на БКП/БСП спрямо жертвите на комунистическия тоталитаризъм се разпростря далеч извън проблема "Народен съд". В резултат - решението на проблемите на жертвите на комунистическото насилие е блокирано.

Ето защо днешната конференция протича под мотото: ГРАЖДАНСКИЯТ КОМИТЕТ И СЪЮЗ "ИСТИНА" ПРОТЕСТИРАТ СРЕЩУ НЕРЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ НА РЕПРЕСИРАНИТЕ.

Кои са тези проблеми?

Те са изложени в мотивите към един ПРОЕКТОЗАКОН, който ние предложихме на Министерския съвет и на други висши държавни институции, но за съжаление без отзвук.

Същността на нашето предложение бе законът да обхване всички категории репресирани, които бяха изключени от приетия от Великото народно събрание закон за реабилитация на някои репресирани лица: избитите без съд и присъда преди 12 септември 1944 г. /включително и преди 9 септември 1944 г./, жертвите на т.нар. "Народен съд"; така наречените "самоубили се" в арести, затвори, лагери и др. подобни места; убитите при опит да преминат границата поради политическо преследване; лишените от пенсия поради "фашистки прояви".

Втори нерешен проблем - позор за едно цивилизовано общество - е този с все още неразкритите лобни места на хилядите избити без съд и присъда, както и на екзекутираните от "Народния съд".

Ние предложихме през м.октомври 1992 г. президентът на Република България да последва примера на президента Елцин за разкриване истината по многобройните български "Катини". Никакъв отговор досега. Документът е на разположение на нашите журналисти.

Странно е и поведението на правителството на Филип Димитров, което изключи представители на Съюз "ИСТИНА” от комисиите, предвидени да прилагат Закона за реабилитация на репресирани лица.

Ние отправяме упрек към всички, които не изпълниха достойно обществения си дълг за решаване на гореизложените проблеми. Преди всичко - ПРЕЗИДЕНТСТВОТО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. Първата, най-висшата надпартийна държавна институция, която трябва да представя и осъществява националното единство. Втората - духовният пастир на нацията, олицетворение на нейната нравственост; за три години тази институция остава глухоняма към тия проблеми. Упрекът се отнася за висшия църковен клир, който именно е призван да олицетворява духовното единство на нацията. Вчера целият свещенически състав на храма "Света Неделя" искрено, безвъзмездно и с пълно участие в мъката на жертвите даде достоен пример за истинското място на българските свещенослужители чрез панахидата, която отслужиха.

Наред с това не можем и не бива да крием нашето дълбоко разочарование от поведението на българската интелигенция /учени, писатели и пр./, която остава безучастна, а с някои свои представители дори враждебна за обективното осветляване и правилното решаване на проблема.

Но най-голяма отговорност носи БКП и приемницата й БСП. Враждебната позиция на пряко отговорните за престъпленията е понятна. Но необяснимо е поведението на ония, които декларативно се разграничават от престъпленията на предшествениците си и се обявяват за нова модерна партия, но досега не са сторили нищо за съдействие при решаването на проблема.

Ние предупреждаваме: време за отлагане няма. Без решаване - цялостно и справедливо - на проблемите на репресираните, включителтно и на "Народния съд", в нашата страна няма да настъпи помирение и граждански мир. За нас това не е политически проблем, а въпрос на морал и човечност.

От тази позиция ние апелираме към журналистите и всички работници в средствата за масова информация, без оглед на техните политически симпатии и пристрастия, да дадат своя принос за решаване на тези проблеми. За да скъсаме с едно минало, което никога вече не трябва да се повтаря.

София, 1 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ДЕКЛАРАЦИЯТА НА НАПРАВЛЯВАЩИЯ КОМИТЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ СЪЮЗ, ПРИЕТА НА СРЕЩА В ЛЮБЛЯНА НА 30 ЯНУАРИ 1993 ГОДИНА, ПО ПОВОД НА СВАЛЯНЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ. ОТ БЪЛГАРСКА СТРАНА Е УЧАСТВАЛА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ.


"Европейският демократически съюз /ЕДС/ изказва съжаление за свалянето на правителството на Съюза на демократичните сили /СДС/ и политическите интриги, свързани с него, които са във вреда на демокрацията и икономическата реформа в България. ЕДС помоли Комисията за европейска политика да разследва ситуацията в България по-подробно и да представи своя доклад на следващата среща.

Особено непремливи за ЕДС са твърденията на президента Желев, че новото правителство е умерено и либерално, след като то е подкрепяно главно от бившите комунисти."

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА НЕЗАВИСИМИТЕ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ, ПРИЕТА НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА 1 ФЕВРУАРИ 1993 Г., ЗА ПОЛИТИКАТА НА БЪЛГАРИЯ КЪМ БЪЛГАРИТЕ, КОИТО ЖИВЕЯТ В ЧУЖБИНА.


Българската държава вероятно е единствената, която няма последователна, трайна и научнообоснована политика, тактика и стратегия по въпроса за своите сънародници в чужбина. Разтурен бе Славянският комитет, не се оказва материална помощ на Македонския научен институт. Обявената от правителството на Филип Димитров правителствена Агенция за българите в чужбина се оказа мъртвородено недоносче.

Действащите в страната различни дружества и асоциации са дело на отделни родолюбиви и инициативни българи. Но те нямат нито необходимите правни статути и законова база, нито необходимите финансови и материални възможности за оказване на целесъобразна и постоянна помощ и съдействие на това многострадално българско население.

Съюзът на независимите български писатели предлага на правителството да преразгледа досега господстващото официално отношение на българската държава към българите в чужбина, да организира подходящ действен правителствен институт или учреждение за работа с тях. Този институт или учреждение да има всички права и задължения, както и необходимата законова база за ефективно оказване на необходимата помощ, включително и оземляване на онези български семейства, които поради разни сериозни причини желаят да се завърнат окончателно в България.

Съюзът на независимите български писатели призовава всички български творчески и обществени организации да обмислят и организират най-подходящите за тях самите форми на сътрудничество с българите и съответните български организации и дружества в странство.

Българското правителство според нас трябва да разгледа въпроса за приемането на българското радио и телевизия от българите в чужбина. Недопустимо е българското население в Молдова и Одеска област да не може да приема предаванията на българската телевизия или радио. Необходимо е да се организира постоянна помощ за възстановяването на българските гимназии, училища, църкви, културни домове, паметници и др., подготовката на български свещеници, учители, журналисти и т.н.

В много от компактните български колонии излизат вестници, списания, действат различни просветни дружества. Създадена е българска интелигенция, в средите на която работят и талантливи поети, писатели, краеведи, художници и др. Много от тях имат силно желание да поддържат редовни връзки със свои колеги от България. Съюзът на независимите български писатели е готов според силите и възможностите си да им оказва помощ и съдействие. Той е готов да предложи, доколкото това е възможно под подходяща форма и съгласно действащите в съответните страни закони, организирането на свои филиали, дружества, да ги приема в своите редове, да им изпраща литература, учебници и др. Съюзът призовава същото да извършат и всички останали творчески съюзи и организации в България.

Не е тайна, че в България са създадени дори партии на етническа база. Кой тогава ни е дал право да забравяме своите сънародници в чужбина? Не е тайна, че в България се приемат по каналите на телевизията редовни чуждестранни програми, слушат се всички радиостанции, разпространяват се вестници. Защо българските средства за масово осведомяване да не могат да достигат до нашите сънародници в странство?

Трябва най-после да се сложи край на националния нихилизъм и националното самоубийство!

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ЖУРНАЛИСТИ ОТ БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО НА ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ПРОГРАМИТЕ "ХРИСТО БОТЕВ", "ОРФЕЙ" И "ЗНАНИЕ" ДО БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩО ЗАКРИВАНЕ НА КУЛТУРНИ И ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРОГРАМИ. Документът е адресиран до средствата за масова информация.


Поставя се под въпрос съществуването на Българското радио като национална културна институция!

Заплахата произтича от решението на новото ръководство на радиото от 1 април 1993 г. да освободи честотите на т.нар. "трета национална радиомрежа", по която досега се излъчваха програмите "Орфей" и "Знание" с общо времетраене 12 часа в денонощие. Тези програми /първата - профилирана за литература и изкуство, за художествена музика и фолклор, т.е. програма, поддържаща нашата културна самобитност и доближаваща слушателя до върховете на световната култура, а втората - научно-образователна, своеобразен радиоуниверситет, приобщаващ аудиторията към световната научна мисъл/ всъщност се ликвидират с формалното им прехвърляне и претопяване в програма "Христо Ботев". С един замах се рушат традиции, създавани в продължение на повече от шест десетилетия. Този необясним за логиката акт е съзнателно отстъпление от достигнатото вече равнище в развитието на Българското национално радио /БНР/. Фактически се погазва държавната и обществената поръчка за многопрограмно Българско национално радио. То се редуцира до три програми: две "вътрешни” - "Хоризонт" и "Хр. Ботев", и "Предавания за чужбина". И то в момент, когато националната ни култура е в икономически колапс, когато жълтата преса и порнографските издания са в настъпление, когато наличието на частните радиостанции води до засилване на информационния поток, но и постепенно намалява възможността за пълноценно общуване с истинското изкуство и наука.

В проекта за промяна на схемата и структурата на програма "Христо Ботев" се развива абсурдната идея тя да се превърне в "елитарна". Какъв лукс, когато дори страна като Франция има специализирани културни и музикални програми, но те съвсем не са елитарни. Как една радиопрограма би могла да съвмести прогласената "елитарност" с въвеждането на пазарни принципи при нейната реализация? Или - как биха съжителствали заедно "елитарност" с ... образование?

Какво е това? Липса на професионализъм? Или съзнателен опит да се сложи кръст върху културата на България? Въпросите са неминуеми, след като с новата структура се премахват дирекция "Музика" и главни редакции като "Култура" и "Детска" - т.е. именно профилираните редакции, където работят професионалисти с доказани творчески качества. Тези специализирани редакции са плод на традиция, положена от Сирак Скитник, Константин Константинов, Йордан Стубел, Димитър Ненов, Боян Икономов, Веселин Ханчев и други. Нима Българското национално радио би изпълнявало пълноценно функцията си на национална културна институция след разпръскването и прогонването на съществуващото ядро от радиоспециалисти в областта на културата? Нали именно те участват в подготвянето на продукция за четирите досегашни програми на радиото?

Съществуващият досега модел на БНР действително се нуждае от аналитична преоценка и от решителни промени. Бихме ги приветствали, ако това стане при наличие на категорични професионални критерии, при трезво отчитане на постигнатото и с ясна мисъл за бъдещето.

Позволяваме си да поставим тези проблеми на вниманието на българската общественост със съзнанието, че те не са толкова наши вътрешни проблеми, колкото проблем на нацията. Посегателството върху национална културна институция с дълголетни традиции е не само унизително за българския слушател. То е поредният удар срещу духовността на България.

София, 2 февруари 1993 г.

КООРДИНАТОР ЗА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В
        БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО: Иван Бориславов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ АКАДЕМИЧНО СДРУЖЕНИЕ "МЛАДА ДЕМОКРАЦИЯ" - СЛИВЕН ДО МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И КУЛТУРАТА ПО ПОВОД НА ПРОБЛЕМИ, ВОДЕЩИ ДО НАРУШАВАНЕ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС В ИНСТИТУТА ЗА УЧИТЕЛИ ПО ПРАКТИКА. Документът е адресиран до Министерския съвет и до средства за масова информация.


ГОСПОДА,

Положението в Института за учители по практика е катастрофално. Изпитната сесия се проваля. Вече месеци наред продължава спорът между Техникума по механотехника и Института за учители по практика за сградата, в която се помещава институтът.

Общината и лично кметът бездействат. След многобройни срещи и писма нямаме конкретен отговор и решаване на проблема.

Тази сутрин учениците от Техникума по механотехника под "вещото" ръководство на своите преподаватели бяха блокирали института и редовните студенти не бяха допуснати до изпити, а задочниците до очни занятия.

Ако проблемът не се реши спешно, ще бъдем принудени да прекратим сесията и да искаме ОСТАВКА НА КМЕТА Г-Н ХРИСТИН ПЕТКОВ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Сотиров

Сливен, 1 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ НА В. "ТРУД". Документът е адресиран до средствата за масово осведомямане.


ГОСПОДИН ГЛАВЕН РЕДАКТОР,

Вестник "Труд", бр. 19, с. 1-2 от 25.01.1993 г. публикува материала на г-ца/жа/ Соня Ангелова под заглавие: "ОНЯ СПИСЪК" ТРУДНО ЩЕ ИЗДЪРЖИ ДЪЛГО ВРЕМЕ.


Според тази статия: "председателят на Общото събрание" на ООН е съобщил при журналисти, че "до него стигнала информация за специално разработен план, който целял" г-н Стоян Ганев да бъде компрометиран и "да бъде обвинен в шпионаж". Във въпросната статия пише:

"Обвиненията срещу Стоян Ганев щял да направи шумен политик, известен със своя национализъм.

Действително става дума за лидера на БНРП Иван Георгиев - спомни си съпартийката на г-н Ганев Вержиния Велчева... Чантата на сегашния парламентарен председател била подхвърлена след това, а на Стоян Ганев била разнасяна дълго от Иван Георгиев между бившия шеф на контраразузнаването Чавдар Петков и бившия шеф на Шесто, сега служител в Мултигруп, Димитър Иванов... Според Вержиния Велчева инициатори на операцията били...”

БНРП категорично заявява, че в статията на Соня Ангелова твърденията за председателя на БНРП д-р Иван Георгиев са гнусна лъжа, която има за цел:
а/ да убеди българската общественост в мнимостта, нереалността на подобно злодеяние - унищожаването с помощта на "оня списък" на българското разузнаване и контраразузнаване;
б/ да снеме отговорността от истинските субекти на това национално престъпление;
в/ да манипулира българското национално съзнание и да го настрои срещу най-българската партия - БНРП, - като му внуши войнстващ антибългаризъм.

БНРП остро протестира срещу това преднамерено предизвикателство и настоява:

1. В. "Труд" официално да заяви дали поема отговорността за публикувания материал на Соня Ангелова.

2. В. "Труд" да представи доказателства - магнетофонни записи и пр., че Вержиния Велчева наистина е изказала публикуваните твърдения.

3. Журналистката Соня Ангелова да представи писмено заявление по този повод.

4. В. "Труд" да помести на своите страници настоящото опровержение.

София, 28.01.1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", ПРИЕТА НА ВТОРИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС /8-12 ФЕВРУАРИ 1992 Г./


Основните начала на нашата синдикална организация са заложени в триединството на основните принципи на структуриране, главните цели, които си поставят нейните членове и начина за тяхното реализиране.

От своя страна те са разположени в общественоисторическото пространство и във времето.

Със структурата и взаимоотношенията между отделните нейни равнища се занимава Уставът на организацията. Но основните принципи трябва ясно да се огласят в нейната програма.

Главните цели на синдиката са исторически и обществено определени. Те могат да се определят в зависимост от конкретната социално-икономическа ситуация, но винаги трябва да бъдат точно формулирани. Това е основната задача на Програмната декларация.

Тактиката за постигане на целите е приоритет на политиката, провеждана от изборните органи. Но всяка политика се нуждае от определени отправни точки и принципи. Те също са част от програмата на синдиката.

Като се придържаме към тези основни начала, отчитайки опита, постиженията и грешките на нашата тригодишна история, и като гледаме напред в бъдещето, ние, членовете на КТ "Подкрепа", формулираме своята нова

 ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ

ОСНОВНИТЕ МОТИВИ ЗА ТОВА СА:

Първо. КТ "Подкрепа" изпълни в огромната си част своята първа програма. Синдикалният плурализъм в България е исторически факт с необратими и неоспорими последи[...] [...]щитата на неотменните права на всяка личност за синдикално сдружаване. Сега, когато процесът на преход от тоталитарно към гражданско общество е политически гарантиран чрез избрани демократични институции, основен приоритет на организацията е защитата на интересите на нейните членове.

Налице е обективен преход от защита на синдикални права към защита на синдикални интереси.

Трето. Силно променена е обществената позиция на КТ "Подкрепа". От малка правозащитна организация, защитаваща основни принципи на синдикализма, тя се превърна в структура със стотици хиляди членове, отразяваща определящите обществени настроения в страната. Именно затова е необходимо глобализиране на програмата. Задължително е КТ "Подкрепа" да конкретизира своите виждания и цели по основните проблеми на обществения процес, водещ към гражданско общество.

Четвърто. Променени са и функциите на конфедерацията в прехода към пазарна икономика. От деструктивен, разрушителен подход към централизираните стопански структури е необходимо да се премине към позитивно, съзидателно формиране на новите пазарни субекти чрез доразграждане на системата и стопанската номенклатура. КТ "Подкрепа" е катализатор и коректив на стопанската реформа, защото стратегическите интереси на нейните членове са свързани с успеха на тази реформа.

Пето. Силно променена е социалната ситуация. От състояние на пълна заетост, уравниловка в доходите и относителна стабилност на цените днес се развиват процеси на дълбока рецесия, водеща до огромна безработица, силна диференциация на доходите и повишено инфлационно очакване при отсъствие на реален частен сектор в икономиката. Това променя и приоритетите в нашите цели. Въпросите на близкото бъдеще са начините за пазарно преструктуриране на икономиката с цел извеждане на страната от стопанската рецесия, с което да се гарантират относително висока заетост, стабилни доходи и социално справедлива стратификация на обществото.

Като отчитаме тези промени в обществото, както и необходимостта от естествена приемственост, ние, членовете на КТ "Подкрепа":

ПРЕПОТВЪРЖДАВАМЕ ОСНОВНИТЕ ПРИНЦИПИ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА:

НЕЗАВИСИМОСТ от правителството, организациите на работодателите и политическите партии.
ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ на синдикалните интереси на всички равнища пред социалните партньори в страната и чужбина.

ДЕМОКРАТИЧНОСТ на структуриране и функциониране, произтичаща от приемането на основните принципи за свобода и плурализъм на синдикалното сдружаване.

НЕИЗМЕНЕН Е И НАШИЯТ ДЕВИЗ:

ХЛЯБ, МИР, СВОБОДА


СИНДИКАЛНА ПРОГРАМА

Основополагащ принцип при структурирането на КТ "Подкрепа" на всички равнища е принципът на задължителното двойно членство. Само по този начин могат да бъдат реализирани представителните функции на синдиката. Едновременното членство в отрасловите /професионални/ и регионалните структури решава въпроса за пълното представителство в процеса на браншовото договаряне. Така се решават и всички организационни и финансови въпроси, ставали нееднократно "ябълка на раздора" в организацията. Обединителното звено на професионалното и регионалното представителство е регионалният синдикат.

С принципа на задължителното двойно членство се решават две основни програмни цели на конфедерацията:

Първо. Изграждането на мощни центрове за синдикална защита във всяка регионална структура на КТ "Подкрепа".

Второ. Създаване на силно специализирани експертни групи за браншово договоряне към съответните професионални структури.

Същевременно безусловно е решен и принципът за представителност в конфедеративния съвет, като нормата за членство в него се поделя поравно между регионалните и професионалните структури.

Двойното членство се трансформира в един нов принцип - на пълна равнопоставеност на хоризонтални и вертикални структури в представителство и финанси на организацията. Основно членският внос се централизира в регионалната и професионалната организация. Там се формират бюджетите на синдикалните секции, регионалните синдикати и общинските организации. Отчисляването и движението на сумите се извършва по банков път.

Важен принцип в организационен план е децентрализацията на стачните фондове. Те се формират на равнище професионална и регионална организация в размер, определен от конгреса. Оперирането със стачните фондове реализира принципа на синдикалната солидарност. Стачните фондове са абсолютно независими от държавните органи и това задължително трябва да се регламентира законодателно. Стачните фондове следва да бъдат тайни и неприкосновени.

КТ "Подкрепа" си поставя нови институционални цели за подобряване на основните направления на своята дейност.

Необходимо е с ускорени темпове да се формират:

Първо. Център за икономически и синдикални изследвания.

Второ. Център за синдикално обучение.

Трето. Национална взаимоспомагателна каса.

Четвърто. Национален кредитно-осигурителен институт.

Ние сме задължени на практика да демонстрираме заложените в програмата модели за формиране на синдикалната политика и социално осигуряване.

КТ "Подкрепа" е за законово регламентиране на критериите за определяне на представителните национални синдикални структури.

Според нас критериите следва да бъдат:

Първо. Синдикални структури в не по-малко от две трети от браншовете.

Второ. Численост на синдикалните членове не по-малка от сто хиляди души.

Само представителните синдикати и техните структури следва да могат да сключват колективни трудови договори. КТ "Подкрепа" настоява предложените критерии да бъдат включени в Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Ние не можем да се съгласим с "прозрачните" опити на правителството да бъде ограничено правото на синдикатите за колективно договаряне в предприятията. Всички подобни стъпки ще бъдат разглеждани като нарушение на Конвенция 98 и Конвенция 87 на Международната организация на труда, които са ратифицирани от България.

Колективното трудово договаряне в условията на новите трудови отношения на пазарното стопанство според нас ще търпи развитие в следните направления:

Първо. Акцентът при колективното трудово договаряне следва да се постави върху браншовото договаряне. Споразуменията на национално равнище ще се отнасят за най-общите въпроси по регулирането на трудовите отношения и ще се сключват сравнително рядко. Постигането на високи нива на условията за полагането на труд в бранша има автоматично действие за всички членове на синдикатите в бранша.

Второ. Браншовото договаряне не изключва колективното договаряне на ниво предприятия. КТ "Подкрепа" настоява за свобода на колективното договаряне, за възможността всеки от представителните синдикати да води преговори и сключва колективни трудови договори в предприятията. Ние ще искаме законова регламентация на възможността за сключване на повече от един трудов договор в отделно предприятие и за уреждането на процедура за присъединяване на работниците в предприятието към един от сключените колективни трудови договори.

Трето. Ние знаем, че колективното договаряне остава най-важната сфера от синдикалната дейност, най-доброто средство за защита на нашите синдикални членове. Ето защо КТ "Подкрепа" настоява за достатъчна законова регламентация на правата на синдикатите за колективно договаряне.

/Пресслужба "Куриер"/


11:00:00    
4.02.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!