4 октомври 1994


София, 4 октомври 1994 година
Брой 194 /1239/


София, 4 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" С ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБОМИР СОБАДЖИЕВ ПО ВЪПРОСА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН КОАЛИЦИОНЕН СЪЮЗ.


На 1 октомври 1994 г. на своето национално съвещание Двжение "Гражданска инициатива" взе решение да подкрепи безусловно едно ново българско правителство на обществения ред, борбата с престъпността, мерки за социалното оцеляване на българските граждани, излъчено от настоящия парламент, след запознаване с програмата му.

Двуполюсният парламентарен модел на политическия живот у нас в изтеклия петгодишен период на своето съществуване не допусна формирането на национално отговорна стратегия за излизане от кризата, като по този начин доказа своята политическа безперспективност и изчерпаност. Ето защо Националният съвет /НС/ на ДГИ след решенията за подкрепа на силно и отговорно правителство в рамките на този парламент и отчитайки създаващата се предизборна ситуация в страната, е инициатор за създаване на национален коалиционен съюз, който да обедини интересите и интелектуалния потенциал на некомунистически формации, членове на обществото. Необходими са поправки в Закона за местната администрация и закона за изборите.

Действайки като възстановител и реализатор на националните идеи, заложени в учредителните документи на СДС, чийто основател е ДГИ, движението ще подкрепи широки обществени и социални съсловия за изваждането им от политическия вакуум, в който са поставени основните политически сили. ДГИ има за свои политически партньори националната интелигенция, българското национално предприемачество, българските работници и селскостопанските труженици. НС на ДГИ взе конкретни практични предизборни мерки, като първата от тях е изработване на предизборна платформа на движението, формиране на предизборни структури, обществени и граждански хомитети за издигане на кандидатурите, подкрепяни от движението.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ОФИЦЕРСКИ ПАТРИОТИЧЕН СЪЮЗ "ЧЕСТ И ДОСТОЙНСТВО".


Пета година българското общество мъчително бавно излиза от тресавището на тоталитаризма. За нещастие във все по-изоставащата от Вишеградската четворка България в най-критично състояние се оказаха въоръжените сили. Подложени на мирновременен разгром, с оскъден бюджет и неадекватно ръководство, Българската армия и останалите въоръжени структури агонизират, като проблемите им старателно се скриват от общественото внимание зад завесата на мнима секретност.

С мизерно заплащане, с рухнал престиж, без законови гаранции, беззащитен срещу издигани по партиен признак началници, българският офицер е изправен пред мъчителния избор или да хвърли пагоните и да търси препитание в непознатия цивилен живот, или да превива гръб пред силните на деня.

Стотици офицери, вдигнали глас срещу цинизма и престъпната безотговорност на властниците, бяха изхвърлени от армията. Оставащите бяха лишени от право на мнение с юридически несъстоятелни, противоречащи на конституцията и на международни документи министерски заповеди.

Раздути щатове в Министерството на отбраната /МО/ и в Генералния щаб /ГЩ/, бюрократична тромавост и чиновническа леност, мафиотска обвързаност между цивилни и военни велможи, жертване на националните интереси пред лична и групова корист, интелектуално безсилие и морален упадък, растяща пропаст между управниците и професионалните военнослужещи от строя, невиждана корупция, тревожно голям брой тежки военни престъпления и извращения зад казармените огради - това е истинското състояние на армията днес. То води до срив в боеспособността на Българската армия, до катастрофа на националната сигурност и на отбранителната способност на страната.

Вина за срива имат както бившите вождове от военно-партийната номенклатура, упражнявали безконтролна власт близо пет десетилетия, така и новият политически и военен "елит", показал за няколко години некадърност, безочие и морална уродливост.

Група български офицери, верни на воинския и на гражданския си дълг, са изпълнени с решимост да се противопоставят на кадровия, техническия, финансовия и нравствения крах на Българската армия, да потърсят доверие и съдействие от обществеността, за да бъде спасена, морално пречистена и върната към славните традиции храбрата българска войска.

Инициативен комитет от действащи и запасни генерали и офицери отправя призив към действащите и запасните офицери от Българската армия, за създаване на Офицерски патриотичен съюз "Чест и достойнство" с основна цел да се обедини армейското офицерско съсловие на базата на патриотизма, професионализма, личната чест и достойнство за изпълнение на следните програмни задачи:

1. Да се възродят силата, духът и патриотичните традиции на българското офицерство.

2. Със законни средства да се противопоставя на разрухата на българската войска, на инспирирания отвън и отвътре национален нихилизъм, на корупцията в армията, на безпринципната кадрова политика, на злоупотребите със служебно положение, на обедняването на офицерите и на техните семейства, на ограничаването на гражданските права на военнослужещите.

3. Да въздейства за възраждане на нравствения облик, за издигане на социалния статус и престижа на българския офицер.

Място в Офицерския патриотичен съюз имат всички български офицери - патриоти и професионалисти, които ратуват за възраждане на моралните устои и ценностите на българската войска, които са съхранили своята офицерска чест и лично достойнство.

София, 31 август 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА РЕШЕНИЯТА НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП, ГЛАСУВАНИ НА ЗАСЕДАНИЕ НА 1 ОКТОМВРИ 1994 Г. В СОФИЯ.


На 1 октомври 1994 г. в София се състоя редовното заседание на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/, в работата на което взеха участие и секретари на Областните комитети на БКП, които не са членове на Политбюро, а така също и секретарите на ЦК на БКП.

На заседанието бяха представени списъците на избраните делегати за XVI редовен конгрес на БКП.

Бяха обсъдени и кандидатурите за кандидати за народни представители за предстоящите парламентарни избори.

Беше взето решение да се направят необходимите контакти с други партии за включването им в Съюза на левите сили, който беше създаден на 14 май 1994 г.

На заседанието беше решено XVI редовен конгрес на БКП да се проведе в родното село на Г. Димитров - с. Ковачевци.

На заседанието беше взето решение на следващите парламентарни избори за БКП или за Съюза на левите сили да се гласува с червената бюлетина. За целта беше решено Генералният секретар на ЦК на БКП да направи постъпки пред президента, пред министър-председателя и пред Централната избирателна комисия /ЦИК/ да се осуетят всякакви опити за заграбване на червената бюлетина от БСП или от който и да било друг. Никой няма право да краде символите ка БКП.

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР:

Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ ПЪРВА/ "НОВА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА ИМА РЕАЛНО БЪДЕЩЕ, АКО ПРЕДЛАГА РЕАЛНО НОВА ПОЛИТИКА И НОВИ АЛТЕРНАТИВИ ПРЕД ОБЩЕСТВОТО" ОТ СВЕТОСЛАВ СТАВРЕВ, ОГЛАСЕНО НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ЦЕНТЪРА ЗА НОВА ПОЛИТИКА /ДЕКЕМВРИ 1993 Г./.


Когато се обсъжда появата на нова политичесха сила, естествено е да се потърсят необходимите и достатъчни аргументи за положителен отговор на въпросите:

- Съществува ли обективна потребност от нея на фона на реалните обществени очаквания за промяна в досегашния ход на социално-икономическите и политическите преобразования в страната от края на 1989 г. до днес?

- Готова ли е новата политическа сила да заяви и защити своята идентичност в светлината на обществените очаквания за промяна и в конкуренция с двата безспорни политически мастодонта, оставили до този момент без никакви шансове множеството от над 140 други партии и партийки?

На първия от тези два въпроса съм склонен да дам положителен отговор. Струва ми се, че има защо:

Първо, досега под различни форми упражняваха властта заедно и поотделно и Българската социалистическа партия /БСП/, и Съюзът на демократичните сили /СДС/, през което време, без да се пренебрегва постигнатото от тях, общественото недоволство от начина, по който се управляваше страната, не само не намаля, а напротив, се увеличи. Свидетелство за тази констатация ни дават както обективните изборни резултати, така и разнообразните социологически сондажи преди, след изборите и особено през последните месеци.

Второ, "твърдият" електорат на СДС и на БСП за момента представлява около половината от потенциалните гласоподаватели и ако приемем, че на следващите избори около 20-25% няма да гласуват за никого, остават приблизително 25-30% "блуждаещи", които търсят "своята" политическа сила - контингент, напълно достатъчен за вдъхновение на амбициозни и с нужния новаторски потенциал политици.

Трето, наложилият се за добро или лошо двуполюсен политически модел в България при сложилата се и предвидима поне в близко бъдеще непримиримост на двата гиганта, а също и с оглед на посочената по-горе уедрена електорална конфигурация ще изисква и предполага още немалко време съществуването на сравнително по-малък, но обективно решаващ партньор за съставянето на дееспособно правителство. Този партньор досега бе Движението за права и свободи /ДПС/, но утре би могъл да бъде и друг.

Далеч по-труден за убедителен отговор е вторият въпрос. Кандидати за ролята на политически автентична трета сила има извънредно много, но всички те са повече или по-малко жертви на своя центристки илюзионизъм, аутсайдери с твърде спорно и съмнително политическо бъдеще. Основната причина за това нерадостно състояние в буферната зона на глобални политически непримиримости според мен може да се определи като криза на автентичността. Земеделските партии, чийто брой и лидери непрекъснато се променят, пропускат и този път, навярно за последно, шанса да станат влиятелна сила, раздирани от гравитационни привличания в синьо и в червено, обричащи ги на сателитни роли било то в полза на БСП, било то - на СДС. Социалдемократите с времето избледняват все повече, губещи енергия в безрезултатни и схоластични идеологически спорове, без сериозни надежди да привлекат към себе си ляво настроената част от населението. Бизнеспартиите едва ли могат да се надяват при сегашния жизнен стандарт на населението на очаквания от тях изборен резултат, ако пренебрегнем /но дали това е далновидно?/ атрактивната и харизматична, особено за по-младите, фигура на шоумена в политиката Жорж Ганчев. Не е ясно как ще се развие и Граждансхото обединение за републиката /ГОР/ на амбициозния и ловък Ал. Томов, особено, ако съумее да убеди обществеността, че не е креатура на доскорошната си партия, обективно нуждаеща се от "свой" бъдещ съюзник.

На този по-скоро аморфен, отколкото пъстър фон, ще се наложи да доказва своята самобитност и перспехтивност новата партия. Задачата на нейните лидери е изключително трудна, но затова пък не е безнадеждна. По-надолу ще се опитам да очертая някои принципни положения, които мисля, че биха могли да помогнат в намирането на успешно решение на задачата, което за мен не е нищо друго, освен адресирано до обществеността, лесно за разбиране и близко до естествените интереси на обикновения човек послание, еманципирано от идеологически трафарети или чудатости, от високопарни мечти или блъфове.

В това послание би трябвало да има не много на брой и не доведени до операционно-технологически стадии на разработеност основни цели на политическата формация, за чието реализиране тя се създава и които ще осмислят нейното функциониране на политическата сцена в средносрочен времеви хоризонт. По мое мнение тези основни цели следва да се систематизират в три главни сегмента - национално-политически, икономически и социален, притежаващи относителна самостойност и неразделими един от друг както целево, така и инструментално.

Смисълът на национално-политическите цели е в изграждането на система от постижими ценности и идеали, които да осмислят живота на объркания, изнемогващ обезверен, нихилистичен, деморализиран и асоциализиран български гражданин, в името на реализацията на които той да почувства и повярва, че си струва да се живее на това малко парче земя, наречено България. А това означава да има за какво той да се бори, да страда, да се надява. Създателят, който и да е той според нашите културни, религиозни, рационални или трансцедентални убеждения и предпочитания, е бил несъмнено щедър към всички нас - българи, турци, роми, евреи, арменци и т.н. Дал ни е много повече, отколкото на много други народи, които днес живеят много по-добре от нас. Имаме плодородна земя, приказни планини, умерен климат, завидна крайморска ивица, естествени морски и речни пътища. Имаме и работливо, интелигентно, скромно в претенциите си, предприемчиво, търпеливо и миролюбиво население. Предпоставки, за които редица други държави могат само да мечтаят, а ние не ги осъзнаваме и вместо да запретнем ръкави и да изградим със солидарни усилия дом за чудо и приказ, хленчим, дърляме се помежду си, емигрираме, крадем се едни други, мъчим се да се уредим поединично, често за сметка на другия, нехаем за държавата, без която никой, нито най-богатият, нито най-бедният може.

За да се отживее и преодолее това примитивно и безперспективно състояние на нацията в духовен и мотивационен план, е крайно наложително да се акцентира върху национални идеали, които не звучат нито абстрактно, нито демагогски, нито манипулативно за обикновения човек. Считам, че такива могат да бъдат:

- Възстановяване на моралните ценности в икономиката, в политиката, в религиозния живот, в труда, в семейството, в училището и в междуличностните отношения. Все някога някой трябва да поведе решителна и безкомпромисна борба срещу аморализма във всичките измерения като безнаказано средство за постигане на материален, професионален и социален успех. Докато хората не повярват, че с талант, труд, предприемчивост, квалификация, почтеност, пестеливост в текущото потребление в името на перспективни инвестиции в бъдеще и т.н. те биха могли да се реализират и да успеят, нишо добро не ни очаква при каквито и да било други условия.

- Висша и неоспорима ценност в новото българско общество трябва да бъде човешкият индивид с всички негови права и свободи. В центъра на тези права е несъмнено правото на частна собственост, което все още у нас не е в нужната степен гарантирано и защитено - нито от държавен, нито от престъпен произвол. Нищо друго освен куриоз не е фактът, че повече или по-малко успели българи, усещайки несигурността на частната собственост в страната ни, изнасят капиталите си навън, купуват земи и имоти в близки и далечни страни, ерго, подготвят своята подсигурена материално емиграция в бъдеще. Нетърпимо е вече и положението на почти пълна безпомощност на населението от развилнялата се престъпност. За никакъв институционализирано защитен статус на частната собственост и на личната неприкосновеност не може да се говори, когато по всяко време могат да ти оберат къщата, откраднат колата, смъкнат дрехите, изнасилят дъщерята, опият с дрога сина и т.н., а властта те призовава да се пазиш сам, в т.ч. и като се разрешава масово притежаването на огнестрелно оръжие, което, разбира се, е добре дошло за престъпния свят, но не и за обикновения човек.

- Държавата е форма на организиран съвместен живот на хората, чиято алтернатива са беззаконието и хаосът. От поведението на политическите сили, представени в законодателната и в изпълнителната власт, зависи дали и кога българинът ще се справи с две фундаментални заблуди, които продължават да подклаждат и днес неговото парадоксално отношение към държавната власт: от една страна, тя е грабител, паразит, който е нормално да бъде излъган и изигран, когато това "се наложи" в името на частния - личен или групов, интерес и който е естествено да бъде осмян и подигран публично /вече сме свободни и за това/, а от друга страна, тя е майка закрилница, която е длъжна да ни даде работа, осигури желаните заплати, плати полагащите се пенсии, стипендии и т.н., и т.н.

Вековни, исторически обясними демони и социалистически рецидиви разяждат нашето обществено-политическо съзнание и обуславят шизофреничното ни отношение към държавата, каращо ни да режем със сладострастие клона, на който седим. Донякъде смешно, донякъде тъжно е дори отношението на някои представители на т.нар. едър бизнес у нас към държавата, от която подобно на безработните и бедните те настървено искат, но на която те скъпернически дават, колкото да не е без хич.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 октомври - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ХРИСТИЯНСКО ДВИЖЕНИЕ ЗА ДУХОВНО И ЗА НАЦИОНАЛНО ВЪЗРАЖДАНЕ "МИТРОПОЛИТ СИМЕОН", УЧРЕДЕНО ПРЕЗ 1994 Г. ВЪВ ВАРНА.


ГЛАВА ПЪРВА
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. Християнското движение за духовно и за национално възраждане /ХДДНВ/ "Митрополит Симеон" е независимо и надпартийно движение на православните християни о идеална цел.

Чл.2. Движението има за цел и предмет на дейност:
а/ обновление и декомунизация на Българската православна църква /БПЦ/ и възстановяване на божествената й мисия;
б/ укрепване вярата на народа в Бога;
в/ възпитаване на православните християни в дух на родолюбие и на готовност за саможертва пред олтара на Отечеството;
г/ зачитане на правата на човека и на неговото достойнство като венец на Божието творение;
д/ да съдейства за осъвременяването на Устава на БПЦ и на Закона за вероизповеданията;
е/ да способства за делото на мира и на християнското милосърдие;
ж/ да привлича нови последователи на Христа, особено сред подрастващите поколения - най-застрашени от атеизма и от сектанството;
з/ да води енергична борба срещу безбожието, атеизма и сектанството.

Чл.3. Ал.1. Неизменно ръководство за дейността на ХДДНВ "Митрополит Симеон" са:
а/ Свещеното писание.
б/ Свещеното предание.
в/ Учението на Светите отци и Учители на църквата от VII-те Вселенски събора.

Ал.2. В своята дейност движението се ръководи и от настоящия устав и от Устава на БПЦ.

Чл.4. Християнското движение приема като ръководно начало дълбоката вяра в Господа Иисуса Христа и в морално-етичните ценности на Неговото учение.


ГЛАВА ВТОРА
ЧЛЕНСТВО В ХДДНВ "МИТРОПОЛИТ СИМЕОН"

Чл.5. Ал.1. Член на движението може да бъде всеки пълнолетен български гражданин, приел православното Свето Кръщение /удостоверено с Кръщелно свидетелство/, който милее за Бога и за Светата църква и желае да помага според силите си за нейното обновление и за укрепването на вярата и благочестието на българския народ.
Ал.2. Членовете на движението приемат условията на настоящия устав.

Чл.6. Ал.1. Кандидатът подава заявление по определен образец до председателя на местния комитет на движението.
Ал.2. Заявлението се приподписва от един поръчител - член на местната християнска организация.

Чл.7. Новите членове на движението се приемат с решение на местното ръководство с обикновено мнозинство от всичките му членове.

Чл.8. Не могат да бъдат членове на движението лица:
а/ които са се провинили тежко спрямо Десетте Божи заповеди;
б/ които проповядват или вършат дела на религиозна, на расова или на национална омраза и нетърпимост;
в/ които са осъждани за криминални престъпления;
г/ които са участвали в ръководните структури на бившите тоталитарни организации;
д/ които са били щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност или на чужди на България сили.

Чл.9. Ограниченията по чл.8 букви "а", "б" и "в" не се отнасят за лица, които са се покаяли и са започнали нов християнски начин на живот.

Чл.10. Всеки член на движението е длъжен:
а/ да живее праведно и благочестиво и да не уронва честта и престижа на Християнското движение;
б/ да се подчинява на настоящия устав и на ръководството на движението и да пази неговото единство;
в/ да участва активно в дейността на движението.

Чл.11. Ал.1. Членовете на ХДДНВ "Митрополит Симеон" имат право:
а/ да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на движението;
б/ да искат и да получават информация от ръководните органи на движението;
в/ да отправят критики и предложения до всички ръководни органи на движението;
г/ да получават защита от движението във връзка със своята дейност, когато тя съответства на устава, на целите и на задачите на Християнското движение и когато незаконно и неоснователно са репресирани от органите на властта.

Ал.2. Християнското движение е длъжно да защитава достойнството на своите членове, когато те са онеправдани и ощетени от местната власт.


ГЛАВА ТРЕТА
ВЪТРЕШНО УСТРОЙСТВО И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ХДДНВ "МИТРОПОЛИТ СИМЕОН"

Чл. 12. Устройството и организацията на Християнското движение се гради върху принципите на демократизма, братството, взаимопомощта, единодействието и единоначалието, както и върху зачитането на мненията и на правата на всички негови членове.

Чл.13. Ръководни органи на ХДДНВ "Митрополит Симеон" са:
1. Национален конгрес /НК/
2. Национална конференция
3. Върховен управителен съвет /ВУС/
4. Изпълнителско бюро /ИБ/ на ВУС
5. Епархийска конференция /ЕК/
6. Епархийски управителен съвет /ЕУС/
7. Околийска конференция /ОК/
8. Околийски управителен съвет /ОУС/
9. Общо събрание /ОС/ на местните организации - по кметства, квартали или енории
10. Местен Християнски комитет /МХК/

Чл.14. Ал.1. Местното общо събрание /ОС/ се свиква веднъж на всеки 3 месеца от Местния Християнски комитет /МХК/.
Ал.2. Местният Християнски комитет /МХК/ се състои от председател, секретар, касиер и до двама членове, които се избират от Общото събрание /ОС/.
Ал.3. Общото събрание избира контролни органи и делегати за околийските конференции и за Националния конгрес.
Ал.4. Местният Християнски комитет провежда редовни заседания веднъж седмично.

Чл.15. Ал.1. Околийската конференция /ОК/ се свиква веднъж на три месеца в интервал от 20-30 дни след провеждането на местни Общи събрания.
Ал.2. Околийската конференция:
     1. Избира Околийски управителен съвет /ОУС/ в състав: председател, секретар, касиер и до двама членове.
     2. Избира делегати за Епархийската конференция /ЕК/.
     3. Изпраща предложения до Върховния управителен съвет /ВУС/ и до Епархийския управителен съвет /ЕУС/.
Ал.3. Околийският управителен съвет:
     1. Решава спорове в местните организации.
     2. Изисква на всеки три месеца отчет от местните християнски комитети /МХК/ за дейността, финансовото състояние и движението на членската маса, обобщава ги и ги предава в Епархийския управителен съвет.
     3. По преценка се обръща директно към Върховния управителен съвет.

Чл.16. Ал.1. Епархийската конференция се свиква веднъж на всеки шест месеца от Епархийския управителен съвет.
Ал.2. Епархийската конференция:
      1. Избира Епархийски управителен съвет в състав: председател, секретар, касиер и от 4 до 6 членове.
      2. Избира делегати за Националната конференция.
      3. Изпраща предложения до Върховния управителен съвет.
Ал.3. Епархийският управителен съвет:
      1. Решава спорове в околийските и местни организации.
      2. Изисква на всеки три месеца отчет от Околийския управителен съвет за дейността, за финансовото състояние и за движението на членската маса в околиите, обобщава ги и ги предава на Върховния управителен съвет.

Чл.17. Националната конференция се свиква в периода между националните конгреси, когато възникне необходимост от това, но не по-малко от веднъж годишно. Тя има за основна задача да подготви провеждането на националния конгрес и да решава важни текущи дела между конгресите.

/Пресслужба "Куриер"/


14:45:00
04.10.1994 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнител: Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1994 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!