21 юли 2019г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

4 март 1992

София, 4 март 1992 година
        Брой 44 (574)

Ръководител Пресслужба "Куриер”

Стефан Господинов


София, 4 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ПОВОД НА ПРОЕКТА ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТМЯНА НА УКАЗ N 152 ОТ 5 ФЕВРУАРИ 1990 Г.


Напоследък политическата агресивност на тъмносините групировки от Съюза на демократичните сили (СДС) се насочи директно към президента. Тяхното желание е да ограничат неговите правомощия, като поставят под контрола на "тридесет и деветимата" разузнаването и службите за сигурност. Партия ЛИБЕРАЛИ, която изразява възгледите и защитава интересите на трезвомислещите хора в България, категорично се противопоставя на настъплението на авторитаризма.

Борбата за демокрация не означава замяна на червената диктатура със синя диктатура. Борбата за демокрация не е пребоядисване на фасадата.

На президентските избори народът не избра само човека Желю Желев. Народният вот бе даден за президента с определена от законите и конституцията власт. Посегателството срещу правата на президента е посегателство срещу утвърдени от народния вот права и задължения. Това е рушене на все още крехките основи на демокрацията у нас.

Партия ЛИБЕРАЛИ стои твърдо зад президента и приканва трезвомислещите българи да го подкрепят. Демокрацията наистина е в опасност.

София, 3 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ИЗТЕКЛАТА СЕКРЕТНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ.


Свидетели сме на опасен прецедент: строго секретна информация е излязла от Министерството на външните работи, с което е нанесен сериозен ущърб на нашата национална сигурност. Нещо повече, с безотговорното разгласяване, тръгнало от Министерството на вътрешните работи и осъществено от 39-имата, е опорочен нормалният ход на разследването. Досега управляващите последователно доказваха, че са неспособни да упражняват властта в полза на държавата. Този път те надминаха себе си, като демонстрираха как чрез властта могат да вредят на националната сигурност.

Зелената партия настоява да бъдат установени всички обстоятелства около изтичането на секретната информация и къде е попаднала тя, а конкретните виновници да бъдат дадени под съд. В противен случай, инцидентът ще продължи да се използва от 39-имата за дестабилизация на обстановката в страната. Искаме незабавните оставки на отговорните министри Ганев и Соколов.

София, 1 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕИМЕНУВАНЕТО НА УЛИЦИ, ПЛОЩАДИ, ПАМЕТНИЦИ, ГРАДОВЕ.


СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,

Политическата злоба и безотговорност отново се разпалва от ръководителите на Съюза на демократичните сили в цялата страна. Чудовищна вълна на преименуване на улици, площади и градове, демонтиране на паметници или призиви за тяхното взривяване засягат дълбоко историческата памет на нацията, културно-историческото ни наследство и поставят под съмнение демократичното развитие на България. Само в най-тъмните периоди от историята на човечеството се е посягало с такава лекота и цинизъм на онова, което са изградили поколенията, на знаците на неспирния културно-исторически процес.

Политика с големи претенции за демократичност унищожава произведения, създадени от най-изтъкнати творци на България. Нарушават се безпардонно международните конвенции, подписани и от нашата страна, за запазване на паметниците и културните ценности. С вандалското намерение да се взривят бившият Мавзолей, Паметникът на Съветската армия в София и Паметникът на Альоша в Пловдив се посяга върху светлата памет на онези чада на Русия, които спасиха света от хитлеризма. Убедени сме, че българският народ няма да прости такова варварство никога и на никого.

С всичко това тъмносините "демократи" се стремят да отвлекат вниманието на народа от пълния си провал и неспособност да се справят с управлението на страната. Безработицата се увеличава, бедността расте и никакви взривени паметници и мавзолеи, преименувани улици, площади и градове не могат вече да заблудят хората. Историята както и досега ще даде заслужена оценка на онези, които се опитват да я преиначават с насилие и политически тероризъм.

Призоваваме Народното събрание, правителството и Президентството, всички творчески съюзи, чиято задача е да защитават и развиват българската култура, призоваваме Българското радио и Българската телевизия, дейците на българския печат, всички честни българи и демократи, всички, които са свободни от политическо заслепение да кажем "НЕ" на злобата и на опита на управляващите цинично да се подиграят с историческата памет на нацията.

С общи сили, заедно, да спрем вандалщината!

29 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "СТО ДНИ БЕЗСИЛИЕ И БЕЗПЪТИЦА" (ЧАСТ ВТОРА), ПОДГОТВЕН ОТ ГРУПАТА НА ГОВОРИТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ, С УЧАСТИЕТО НА ШИРОК КРЪГ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ЕКСПЕРТИ.


3. Социалната политика - заложник на икономическия спад

През стоте дни на своето управление правителството на СДС не предприе нито една законодателна инициатива в областта на пенсионното осигуряване, заетостта, безработицата и жизненоважните социални проблеми на населението.

Безработицата все повече става символ на управлението на икономическия екип на СДС. Този проблем не присъства дори словесно в предизборната програма на СДС. Може би поради това съдбовният за голяма част от народа ни проблем не намери място в дневния ред на обсъжданите от Министерския съвет въпроси. За изтеклите три месеца на своето управление правителството на СДС продължи пасивното регистриране на увеличаващата се безработица. Не се приеха нито правноадминистративни, нито финансово-икономически, нито организационно-производствени мерки за активно въздействие върху заетостта и за ограничаване процесите на освобождаването на работници и специалисти от работа.

Стоте дни на правителството увеличиха броя на безработните с нови около 52 000 души. Сега абсолютният им брой е над 430 000 души. В регионите с най-висока безработица - Пловдивска област (13 на сто) и някои общини в Родопите, където тя е между 20 и 30 на сто, положението става критично.

Показателно е, че сред възрастовите групи, най-активно подкрепящи СДС, броят на безработните е най-голям: до 50 на сто при 30-годишните. Сега "на улицата" са около 10 на сто от всички специалисти с висше образование в България. Без работа са 14 на сто от инженерите, 11 на сто от икономистите. Над 40 000 работници и специалисти са с непрекратени трудовоправни отношения, но практически не работят. Те също са безработни и то без право на парични обезщетения. Месечно около 30 000-35 000 уволнени преди девет и повече месеца престават да получават парични обезщетения. Без право да застават пред касите на бюрата по труда вече са около 300 000 души.

Основната причина за това стремително влошаване на ситуацията, още преди да е започнала приватизацията, е липсата на структурна политика. При това положение единствените реални компенсатори на растящата безработица засега са селското стопанство и частният бизнес. Забавянето на аграрната реформа и данъчните прегради пред частната инициатива обаче блокират и тази възможност. Нещо повече, реорганизацията на селското производство и ликвидирането на кооперациите на село по каноните на новия закон за земеделските земи ще прекрати трудовите договори на още около 130 000 селскостопански специалисти и работници.

В предизборната си програма "Съюзът на демократичните сили" предлага много различни пътища за постигане на "висок материален и духовен стандарт на вашето семейство". От многото и различни пътища еднопартийното правителство на СДС избра пътя на обедняването на основната част от българските семейства. Темпът на нарастване на цените при неговото управление е 4,3 на сто през ноември; 4,9 на сто през декември; 4,8 на сто през януари и вероятно още повече през февруари. В края на миналата година със средната работна заплата можеха да се платят 2,5-3 пъти по-малко стоки и услуги, отколкото в края на 1990 година. Стокооборотът по съпоставими цени в този период намаля над 3 пъти.

В резултат на всичко това днес четири от всеки пет граждани на страната живеят под социалния минимум. Доходите на двама работещи съпрузи в четиричленно семейство със средни работни заплати, заедно с месечните добавки за децата, осигуряват едва около 75 на сто от разходите за социалния минимум. Тревожно е, че все повече намалява броят на семействата с двама работещи съпрузи и правителството изобщо не е разглеждало този проблем.

Базов критерий за определяне на социалните плащания у нас е минималната работна заплата. Сега тя е 630 лв. месечно и е определена през юли 1991 г. Социалният минимум в края на миналата година бе 1 231 лв. Това нарастване изискваше Министерският съвет да преизчисли минималната работна заплата. Само така могат да бъдат гарантирани приемливи за издръжката на живота стойности на детските добавки, на студентските и ученически стипендии, на пенсиите, и обхванатите от т.нар. втора социална защитна мрежа. Правителството не направи това.

Половината от доходите на домакинствата отиват за покупка на храни, около четвърт - за така наречените твърди разходи: жилища и тяхната поддръжка, електричество, вода, отопление, данъци и такси, транспорт, съобщения. Оставащата четвърт е за закупуване на нехранителни стоки: дрехи, обувки, образователни пособия. На практика средното българско семейство няма възможност да отделя средства за задоволяване на духовните си потребности.

Предизборната програма на СДС обеща "СИСТЕМАТА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ - ДОБРИ ДНИ ЗА ВСИЧКИ ХОРА". Стоте дни на правителството на СДС не са "ДОБРИ ДНИ" за хората от "третата възраст" - пенсионерите.

От 1 юли 1991 г. средната месечна пенсия в страната е "замразена" на 507 лв. - 60 на сто от средната месечна заплата тогава. Днес тя е едва 31 на сто от нея. Сметките показват, че при новите цени средната месечна пенсия трябва да бъде по-голяма с над 300 лева. Изплатената 200-левова добавка през месец февруари на практика подпомага само изплащането на държавните данъци и такси, т.е. държавата прибира с едната си ръка, което е дала с другата.

Правителството на СДС започна и продължава реформата в здравеопазването "на парче" и това скоро може да се окаже катастрофално.

Правителството провежда реформа без здравно-осигурителен закон в условията на тежък бюджетен дефицит. Това води до механичното ограничаване на разходите - съкращаване на легловия фонд, на дейности и неизбежно - на медицински специалисти. Такава реформа представлява поредица от административни актове, без икономическа логика и без активно участие на специалистите, които трябва да я реализират. Отсъствието на здравно-осигурителна система поражда уродливи явления от приватизацията в здравеопазването.

Новият кабинет "реформира" здравеопазването, като размести кадри главно по политически причини и активно реорганизира управленските структури, което не ги направи по-жизнеспособни. Съсловните организации овладяват властта и обсебват някои от функциите на министъра.

Реформата в Медицинска академия се извършва с правителствено законодателство, което на практика представлява намеса на изпълнителната власт в работата на едно автономно висше учебно заведение и повтаря начина, по който беше създадена академията в тоталитарно време.

Въпреки катастрофалното състояние на лекарственото снабдяване, правителството не взема спешни мерки за използване на възможностите на химико-фармацевтичната промишленост. С освобождаването на цените, липсата на ефикасен контрол и на правилна държавна политика, цъфти прекупваческа дейност, която прави цените на лекарствата недостъпни за по-голямата част от българите. Със законите за реституция на покритата градска собственост около 70-80 на сто от аптеките ще бъдат лишени от помещенията, в които работят, без конкретни мерки от страна на Министерството на здравеопазването за съхраняване капацитета на аптечната мрежа.


4. Опазването на околната среда

В първите сто дни правителството на СДС не прояви очакваната и обещаваната в предизборната програма на СДС активност в решаване на екологичните проблеми.

Подписана бе подготвената от предишния кабинет екологична конвенция с Република Румъния.

Внесен бе законопроект за изменение и допълнение на приетия от Великото народно събрание Закон за опазване на околната среда.

Законопроектът има предимно редакционен характер, засилва централизацията при решаване на екологичните проблеми и в никакъв случай не може да служи за оправдание на досегашното бездействие на Министерството на околната среда.

Спрени бяха първи и втори блок на АЕЦ "Козлодуй", но все още няма ясна програма за решаване на енергийните проблеми на страната.

Най-решителното действие на Министерския съвет в областта на екологията беше ликвидирането на Центъра за мониторинг на околната среда (Постановление N 14 от 24 януари 1992 г.). Унищожи се дълго време създаван екип от специалисти еколози, като се постави под съмнение както оптималното функциониране на системата за мониторинг наоколната среда, така и изпълнението на редица програми с чуждестранно участие и финансиране.

Всички действия на правителството и на Министерството на околната среда досега имаха спорадичен характер и трудно могат да се разглеждат като елементи на цялостна екологична стратегия.

Парламентарният съюз за социална демокрация има своя екологична алтернатива, която се основава на: ориентиране на икономиката към екологично чисти производства; баланс между икономическите, екологическите и социалните приоритети; използване на пазарните механизми за ограничаване на свръхпотреблението на енергия и природни ресурси; преструктуриране на икономиката от тежката към леката промишленост и услугите; търсене на нови енергийни източници; ограничаване на централизацията при управлението и контрола на екологичната ситуация.

Ние сме за бързо доизграждане на ефективна система за наблюдение и оценка (мониторинг) на околната среда, която да обхваща цялата територия на страната, и да използва единна методика за анализ, съобразена със стандартите на Европейската общност.

Това изисква пълно обновяване на нормативната база, незабавно приемане на законите за опазването на отделните компоненти на околната среда и осъвременяване на екологичните стандарти.

Предоставеният за 1992 г. проектобюджет показа, че независимо от пропагандния шум правителството на СДС няма да бъде в състояние да задели необходимите средства както за разработване на необходимите специални комплексни програми за екология, така и за тяхното практическо реализиране.

За съжаление екологията отново е поставена в последния ешелон, без видима надежда, че нещата ще се променят към по-добро.


5. Външна политика - амбиции и неопределеност

Обезпокояващо е обстоятелството, че въпреки голословните твърдения за единомислие, съществуват няколко претенденти за водене на външната ни политика - съветниците на президента, Министерството на външните работи и министърът на отбраната. Това води до разнобой в позициите и прави българската външна политика трудно разгадаема за нас, а още повече - за нашите партньори.

Правителството на СДС в лицето на министъра на външните работи демонстрира похвална външнополитическа активност. Резултатите обаче не отговарят на направените разходи. Въпреки шумно пропагандираните "успехи" в областта на външната политика, България все още не се посещава на високо равнище от държавни и правителствени ръководители на други страни. Единственото изключение бе посещението на румънския президент Илиеску.

Задължителният в този случай парламентарен контрол е повече от неефективен. Пренебрегва се една вече установена практика на съгласуване на най-важните външнополитически решения със съответните комисии на Народното събрание.

Причините за това състояние са много, но две от тях са особено важни.

Първата причина е липсата на концепция за националната сигурност, в която централно място заемат външнополитическите приоритети. Правителството се оказа неспособно за тези три месеца да разработи и внесе в Народното събрание такъв документ.

Този подход намира място и в съвършено необоснованите от професионална гледна точка размествания на кадри в Министерството на външните работи и назначаването на хора, които нямат никаква специална подготовка.

Лековатият подход към такава важна и тясно специализирана област, като международните отношения, неколкократно поставяше правителството в неудобни положения. Такъв беше случаят с мъртвородената в хотела в Брюксел идея за тристранна балканска среща между България, Гърция и Турция, около която беше вдигнат силен пропаганден шум. Така стана и с доставките на нефт от Иран. Но най-драстичен беше примерът с едностранното признаване на независимостта на Македония, Босна и Херцеговина.

Признаването на Босна и Херцеговина дойде, преди още там да е проведен референдум по въпроса, което не си позволи дори и Турция с нейните специални интереси в тази република.

Що се отнася до Македония, по принцип признаването на нейната независимост трябва да бъде подкрепено. Но то беше предприето по начин, който ще има продължително отрицателно отражение върху международните отношения на България. Правителството действаше извън договореностите на Европейската общност и против възраженията на Гърция, отношенията с която до настоящия момент имаха стабилизиращ ефект на Балканите. Не бе отчетена общността на интересите на двете страни, никоя от които не може да приеме евентуални претенции към себе си от бъдеща независима Македония. Не бяха установени никакви контакти със Сърбия, независимо от съществуващите между двете страни различия. Не бяха проведени консултации с такива водещи европейски страни като Франция и Англия, които традиционно имат значително влияние върху нашите съседи. Не бе взет под внимание дори съветът на Германия да не избързваме с едностранни действия.

В резултат на това в момента България се намира в сложна външнополитическа ситуация.

Справедливостта изисква да се отбележи, че това съдбоносно решение беше взето въпреки мнението на мнозинството депутати на СДС от комисиите по външната политика и националната сигурност на Народното събрание, които реалистично отчитаха неговите последствия.
Отговорността за него лежи изцяло върху правителството, което се ръководеше от партийни предизборни съображения.

Парламентарният съюз за социална демокрация има ясни приоритети за българската външна политика.

На първо място ПССД поставя приобщаването на България към Европа.

Това според нас означава: предприемане на всички необходими стъпки към асоцииране на страната в Европейската общност; приемане на България като пълноправен член на Съвета на Европа и привеждане на българското законодателство в съответствие с неговите стандарти; активно участие в процеса за сигурност и сътрудничество в Европа и в политическите структури, които възникват в неговите рамки; провеждане на политика на откритост във военната област и поддържане на равноправно сътрудничество с НАТО.

Заедно с това е необходимо да търсим разбиране от страна на НАТО за нашата загриженост от последствията, които има Договорът за съкращаване на обикновените оръжия в Европа за района на Балканите.

На този етап, успоредно с движението ни към Европа, е необходимо съживяване на икономическото ни сътрудничество с Русия, Украйна и другите републики от бившия СССР, със страните от Централна и Източна Европа. Това се диктува от икономическите реалности в страната и от структурата на българската икономика.

Важно значение за външната политика на България имат отношенията със САЩ като водеща световна държава със свои интереси, в района на Балканите. Ние смятаме за излишно отново да изпадаме в положението на сателит, спрямо която и да е велика сила. Нужно ни е да имаме ясно и реалистично виждане за мястото на България в приоритетите на американската външна политика на Балканите и отношенията с тази велика държава да не се схващат като контрапункт на асоциирането ни в Европа.

Последните две години доведоха и до замразяване и понижаване на равнището на отношенията на България с редица нейни традиционни партньори от Африка и Азия. Те трябва да бъдат възстановени, защото редица страни в тези райони представляват традиционни пазари за българския износ.

Парламентарният съюз за социална демокрация смята, че областта на външната политика трябва да бъде изведена от сферата на вътрешнополитическото противоборство и да не се ръководи от партизански страсти. Ние се противопоставяме на политиката на правителството на СДС да обсеби външната политика на страната. Не само Министерството на външните работи, но и някои посланици забравят, че са длъжни да изразяват интересите на цялата нация, а не само на идеолозите на СДС.

На България е необходима добре премислена и реалистична външна политика, която се основава на дългосрочните интереси на страната, на нейните възможности и на ясно определени национални приоритети, по които има общонационален консенсус.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН (ЧАСТ ВТОРА) ЗА 100-ТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА 20 ФЕВРУАРИ 1992 Г. И ПРЕДСТАВЕНО ПРЕД УС ОТ СЕКРЕТАРЯ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ ВИКТОР ВЪЛКОВ.


Очевидните неудачи в съставянето на правителствения екип и разнородността на политическите сили, макар и механично обединени в рамките на една формация (с естествени и твърде големи различия във вижданията си по основните въпроси на обществото), обусловиха едно от най-сериозните предизвикателства към българската общественост и парламент в следосвобожденската ни история: отказът на правителството от разработка на програма за насоките за неговата дейност, която да бъде внесена и одобрена от парламента. Аргументите, които бяха изложени: "линейното правителство" няма да повтаря грешките на "централизираното планиране"; "без програма" ще имаме "правителство на действието" и че правителството "най-напред действа, а след това обяснява своите действия", и пр., са, меко казано, несъстоятелни.

Практиката на развитите демократични и правови държави (от които правителството нееднократно заяви, че ще се учи) е точно противоположна. Неубедителни са също така позоваванията на предизборната платформа на СДС, тъй като в нея става дума за доста общи лозунги и обещания, типични за такива документи, докато правителствена програма - това са действия с точно определени срокове, средства, изпълнители и т.н. Нежеланието за разработка, одобряване и изпълнение на ясна програма може да се оценява и като опит за елиминиране на възможностите за реален парламентарен и обществен контрол на правителствените действия.

Отсъствието на яснота за насоките на икономическата реформа обрече на провал опитите на правителството за провеждането на следващите етапи от реформата. Днес трябва да си даваме ясна сметка, че възможностите на монетарните, силно рестриктивни мерки, довели до известно стабилизиране на паричното обращение през първата половина на миналата година, са изчерпани. Нещо повече, те все повече стават пречка за съживяване на икономиката и за успешния ход на икономическата реформа. Да си припомним, че не друг, а екипът Костов - Пушкаров през миналата година с основание твърдеше, че ако монетарно-фискалните мерки не бъдат навреме подкрепени със структурни промени в икономиката, те се обезсмислят и превръщат в антимерки.

Парламентът и правителството сега взаимно си прехвърлят вината за забавянето на приватизационните процеси и преструктурирането на икономиката. Все повече се налага разбирането, че предходното, а и днешното правителство не са наясно с пътищата за смяна на икономическата система. Формира се трайна убеденост, че от дивата, нерегламентирана, стихийна приватизация, с участието на старата и новоизлюпилата се номенклатура, някои политически сили имат по-голям интерес, отколкото от разумните, напълно законно и конституционносъобразни радикални мерки в тази област.

БЗНС(е) с особена тревога констатира, все по-застрашителното навлизане на страната в бездната на жестоката криза и икономическата разруха. Многократно е надхвърлено прогнозираното спадане на брутния национален продукт и промишленото производство, на общата и стоковата продукция. В сравнение с 1989 г. през миналата година общата продукция е спаднала с 28,1 %, а стоковата с 36,5 %. Световната банка и МВФ прогнозират, че тези деструктивни процеси ще се задълбочат през 1992 и следващите години.

Ние бихме могли да приемем в някои подотрасли и дейности спада на производството и даже неговото ликвидиране в рамките на една обоснована рационална политика за преструктуриране на националната икономика. Но в нашата стопанска действителност преобладава еднотипна, линейна за всички отрасли икономическа политика, която не може да бъде поддържана. Ето защо с особена острота Земеделският съюз се обявява за нова държавна политика в областта на земеделието, за което неосигуряването на отрасъла с необходимите средства означава утрешен глад и социално напрежение с непредсказуеми последици за обществото.

Икономическият екип на правителството смята като безспорно свое достижение "вкарването на инфлацията в управлявани граници". Ние считаме за свой дълг да поставим пред обществеността законния въпрос: на каква цена става това? Свидетели сме на драстично увеличение на цените по времето на предходното и сегашното правителство (8-12 и повече пъти) при увеличение на номиналните доходи на населението от 2-4 пъти. Всички тези факти са безспорни и са в разрез с правителствените обещания. Налице е масово и застрашително обедняване на народа.

Неуправляваната като цяло икономическа реформа има за своя най-остра социална последица застрашителното увеличаване на армията на безработните, особено за последните 2-3 месеца. От 40 000 за 1990 г. и 45 000-500 000 в края на миналата година, се очаква те да нараснат до 750 000 през тази година (според независими чуждестранни експерти на Световната банка техния брой ще достигне 1 милион). Далеч бе надхвърлена и прогнозираната от правителството безработица от 8-10 % от активното население, а вероятният процент ще стигне 1/3 от работещите в страната. Справедливостта изисква да подчертаем, че правителството не направи необходимото за разкриване на широко рекламираните в програмата на СДС нови работни места. На практика това се оказа поредната неизпълнима задача за кабинета.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗИ И ТЕКУЩА ПОЛИТИКА ПРИ НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА НОВА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА РАБОТАТА НА УПРАВЛЯВАЩАТА КОАЛИЦИЯ СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.


Настъпват решителни дни в работата на парламента. Трябва да се приемат основни закони, поставящи фундамент на новата икономическа структура на страната. Внесен е и проектозакон, който ще регламентира декомунизирането на държавните институции. Това вади от равновесие бившата комунистическа върхушка, която добре разбира, че демократичният процес не е блъф от времето на Живков.

Толерантното отношение на управляващата коалиция СДС към представителите на предишната власт очевидно се тълкува твърде погрешно от някои среди. Вместо да поемат отговорно своята вина за катострофата на България и да оказват съдействие за излизането на страната от нея, тези среди непрекъснато генерират сценарии, целящи дестабилизация и хаос.

СДС упражнява отскоро властта, и то при уникални по своята тежест политически и икономически условия. СДС управлява, но не с методите на болшевишкия терор, а със средствата на крехката демокрация в страната.

В този смисъл СДС трябва да проявява политическа мъдрост и да прави всичко възможно, за да станат прозрачни за целия народ провокациите, целящи дестабилизацията на страната.

СДС като управляваща коалиция трябва да упражни правото си на власт, да гарантира цивилизован преход към нормална държава.

София, 25 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ МЛАДЕЖКИ КРЪГ НА БЪЛГАРИЯ (НМКБ) ЗА РЕШЕНИЕ ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ И ЗА СРЕЩА СЪС СЪВЕТНИКА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО СОЦИАЛНИТЕ ВЪПРОСИ И С ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА МЛАДЕЖТА, СПОРТА И ТУРИЗМА ПРИ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.


На 28 февруари 1992 година се проведе среща на председателя на Националния младежки кръг на България (НМКБ) със съветника на президента на Република България по социалните въпроси г-н Атанас Василев. Председателят на НМКБ изложи виждането на младежките организации, членуващи в кръга, за създаване на държавен орган, занимаващ се с въпросите на детството и младежта. Съветникът на президента беше запознат и с някои конкретни проекти на НМКБ, насочени към намаляването на младежката безработица и решаване на други проблеми на младежта. От страна на НМКБ беше изказано желанието под патронажа на вицепрезидента на Републиката г-жа Блага Димитрова да се проведе национална младежка кръгла маса с цел сформиране на национална младежка координационна структура, която да представя българската младеж пред чуждестранните национални и международни младежки структури.


*  *  *

След като Управителният съвет на НМКБ публично изказа обществен вот на недоверие към председателя на парламентарната Комисия за младежта, спорта и туризма д-р Рашко Рашков, по желание на същия бе проведена среща с председателя на НМКБ. На срещата бяха изяснени причините затази позиция на НМКБ и беше изразено виждането на кръга за създаването на държавен орган по проблемите на детството и младежта с участие в управителните му органи на широк кръг от младежки организации. Д-р Рашков прояви интерес към програмите и проектите на организациите от кръга и предложи в най-скоро време да се проведе среща на комисията с представители на всички младежки организации. Представителите на НМКБбяха запознати с трудностите в работата на комисията, която все още работи във вакуум и няма аналог в изпълнителната власт.


*  *  *

На заседание на Управителния съвет на НМКБ, състояло се на 27 февруари 1992 г., беше взето решение организацията Българска демократична младеж (БДМ) да напусне Националния младежки кръг на България в съответствие с чл. 9 от Устава на НМКБ. Мотивите за това решение на УСна НМКБ са: незаинтересуваност от работата на НМКБ; действия, засягащи интересите на други организации от кръга; укриване на информация, пряко касаеща кръга и отделни негови организации.

София, 28 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО ПО ПОВОД НА РАЗРУШАВАНЕТО, ОСКВЕРНЯВАНЕТО И УНИЩОЖАВАНЕТО НА ПАМЕТНИЦИ, МУЗЕЙНИ И АРХИВНИ ЕКСПОЗИЦИИ И ИМЕНА НА УЛИЦИ.


Една мътна вълна на насилие посяга към безценни национални символи. Нейни жертви вече стават и творения на човешкия дух: паметници, склуптури и други художествени произведения. На обругаване е подложена народната памет, съхранила за поколенията имена и събития, сътворили една от светлите страници на най-новата ни история - антифашистката съпротива и борбата за запазване на националния суверенитет през годините на Втората световна война. Позорен знак на равенство се поставя между варварството и хуманизма.

Целта е да се прекрои един драматичен период от новата история на България. Посяга се върху личности, които не пощадиха живота си в името на България и които изваяха нейния облик пред света като страна с дълбоки демократични традиции, непримирима към всяко мракобесие и насилие. Отхвърлят се понятия като историческа истина, народни въжделения, социална справедливост.

Трагичният списък на героите сякаш е безкраен, но народната памет е запазила място за всички, за всеки.

Днешното политическо мракобесие иска да изтръгне тези имена от българската история. И това се извършва пред очите ни: рушат се, оскверняват се, пренасят се, за да потънат в забрава мемориали, паметници, паметни плочи, музейни и архивни експозиции, заличават се имена на улици, училища, институти.

Няма по-голямо морално престъпление от това да се посяга на народната душа, да се изтръгва от нечисти ръце и помисли преклонението пред паметта на загиналите за българската свобода.

Няма правителство в света, което лекомислено да разпилява такъв безценен морален капитал, какъвто е приносът на всеки народ в общата битка на народите против фашисткото мракобесие. Благодарение именно на своята антифашистка съпротива България се нареди достойно на страната на антихитлеристката коалиция през Втората световна война, защити своята чест и опази своята цялост.

Няма страна в света където, героите на антифашистката борба да не са почитани като национални герои, независимо от идеите, които са изповядвали. Затова за българските патриоти няма друг избор освен с категорична решителност да се изправят срещу вандалщината.

Кога, ако не днес, и кой, ако не всички ние, трябва да преградим пътя на разрушителното безкултурие.

В България все още има закони за опазване на културното наследство. Тежка отговорност пред народа и бъдещето поемат онези, които грубо ги пренебрегват.

Историята ще осъди както насилието, така и бездействието.

Затова призоваваме всички български патриоти:
ДА ЗАЩИТИМ ОТ ПОРУГАНИЕ НАРОДНАТА ПАМЕТ!

София, 28 февруари 1992 г.

НАЦИОНАЛЕН КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО

/В комитета членуват и са се подписали повече от 100 известни български учени, писатели, дейци на изкуството и културата и общественици/

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО "ЖЕНИ И МАЙКИ ПРОТИВ НАСИЛИЕТО" ПО ПОВОД НА УНИЩОЖАВАНЕТО НА ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА, БАРЕЛЕФИ, БЮСТОВЕ И ПАМЕТНИ ПЛОЧИ.


Движението "Жени и майки против насилието" отправяме протест срещу разрастващите се антидемократичност, историческа безотговорност, диктат и арогантност в решенията и действията на Столичната управа.

Създават се реални условия за унищожаване по най-варварски начин на паметници на културата, барелефи, бюстове и паметни плочи. Този акт е не само политически репресивен, но и дълбоко антихуманен.

Разрушаването на паметните символи на една кървава, изстрадана страница от близката история на българския народ създава сериозни възможности за дестабилизиране на крехкия процес на демократизация. Ние, десетките хиляди жени и майки от движението, отричаме насилието проявено под каквато и да е форма.

Затова се обръщаме с молба за защита към демократичните държави, международната общественост, организациите, съюзите и движенията у нас, показали, че съхраняването на историческата памет на народа запазва и националното му достойнство.

Помогнете ни да запазим името на България като културна и цивилизована държава, дала своя конкретен принос в борбата против фашизма и насилието.

ЖЕНИ И МАЙКИ,
Ние нямаме право да мълчим, да се превръщаме в съучастници сега, когато се обругава паметта на хора и символи, чийто съдник е само времето. Нека да обединим гражданските си усилия срещу развихрящия се нов тоталитаризъм!

НЯМА ШАНС ТОВА БЪДЕЩЕ, КОЕТО СЕ ГРАДИ ВЪРХУ АМНЕЗИЯТА ЗА МИНАЛОТО!

София, 28 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИИ НА В. "ДЕМОКРАЦИЯ”.


Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия е обезпокоен от дезинформацията, която се поднася на читателите чрез вестник "Демокрация" в броевете от 15 и от 25 февруари 1992 г.

Поместеното интервю "Сръбски вариант се очаква, ако БКП бъде забранена" е с Гено Ненчев Влахов. ЦК на БКП не споделя тези екстремистки изявления на самозванеца, който няма нищо общо с БКП. За подобни екстремистки изявления и за фракционната му борба на 9 февруари 1991 г. ЦКРК на БКП го изключи от редовете на БКП.
"Създадената" от него Обновена българска комунистическа партия (ОБКП)е в грубо нарушение на Закона за политическите партии (ЗПП), тъй катоот 55 души, които са пристигнали на сборището им на 21 декември 1991 г. са останали само 25 души, което потвърждава Чуде Славчев Георгиев на дадената от него пресконференция на 24 февруари 1992 г., съобщение за която е поместено във вестник "24 часа", а именно, че две трети отишли с него, т.е. с Чуде Георгиев, с които той бил учредил пак в нарушение на ЗПП Работническа партия. А Чуде Георгиев е изключен от БКП на 8 февруари 1991 г. за подобна дейност като тази на Гено Влахов.

В поместения материал "Бивши военни изграждат полулегални структури" г-н Димитър Луджев също дезинформира читателите. Секретариатът на ЦК на БКП категорично заявява, че няма абсолютно нищо общо със старата живковистка БКП и се разграничава от деформациите, извращенията и престъпленията, извършени от живковистката номенклатура. Нещо повече, БКП е за изправяне на подсъдимата скамейка на всички, които са извършили престъпления през тоталитарния живковистки период. Представители на нашата БКП не са присъствали на сборището на 24 януари 1992 г. на ул. "Позитано" N 20, на което о.з. генерал от МВР Владо Симеонов бил заявил, че ще изкарат пенсионерите на митинг, а те, бившите величия, щели да стрелят отзад с пистолетите. Това го чухме като слух, но не знаем дали е точно така казано. На Гено Ненчев Влахов, който подбужда и призовава към бунт, трябва да му се потърси и наложи най-строго наказание. Категорично заявяваме, че наши представители не са знаели и не са участвали в проведеното от БАС сборище на 24 януари 1992 г. Ако в това сборище са присъствали Гено Ненчев Влахов, Чуде Славчев Георгиев, Иван Владимиров Пейчев, Александър Кирков, Христо Арнаудов, Кирил Стоянов Андреев, Ивайло Денчев, Ангел Кръстев, Иванка Кръстева, Никола Пешев, Христо Чобанов, Ганчо Кирилов Тодоров, Съби Бозаджиев, Стефан Пешков, Николай Христов, Ангел Тюфекчиев, Мария Колева, Никола Василев, Христина Кондакова, Пенчо Пенчев, то всички са изключени още през 1991 г. от БКП и не представляват никого освен себе си. Всеки отговаря за постъпките си.
БКП е хуманна партия, която се бори за осъществяване на истинско демократично общество. Тя е за парламентарна демокрация, осъжда и ще презира, ще ненавижда всякакъв естремизъм, независимо откъде идва.

Секретариатът на ЦК на БКП, излагайки горното, най-категорично протестира против необоснованите обвинения на г-н Димитър Луджев, които представляват провокация с цел да бъде злепоставена БКП и нейното ръководство. БКП няма абсолютно никакви връзки и не е имала никакви разговори нито с бивши, нито с настоящи военни, които били изграждали полулегални структури.

Един министър не може така безотговорно да заблуждава обществеността със скалъпени обвинения.

Секретариатът на ЦК на БКП настоява г-н Димитър Луджев публично да се извини за нанесените ни с нищо незаслужени обиди и клевети, в противен случай ще потърсим правата си чрез парламента и чрез съда.

София, 25 февруари 1992 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Вл. Спасов

/Пресслужба "Куриер"/


11:47:23
04.03.1992 г.

 

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов
        Технически изпълнител: Емилия Генадиева
        Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер” е задължително!