4 май 1995


София, 4 май 1995 година
Брой 86 /1387/


София, 4 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА ДЕМОКРАТИЧНА АЛТЕРНАТИВА ЗА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД НА 100-ТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.


За 100 дни Наполеон успя да спечели и загуби една империя. За 100 дни правителството на Българската социалистическа партия /БСП/ натрупа проблеми и тревожни тенденции. И ако този период е недостатъчен за трайни оценки, то оценката на тенденциите е задължителна.

Във връзка със 100-те дни на правителството Националният политически съвет на Демократична алтернатива за републиката /НПС на ДАР/ смята за свой дълг да заяви следното:

1. БСП спечели изборите не поради някакви ясни програмни намерения, а заради изтощаване на доверието на хората към предишния парламент и предишните правителства. Вина за това носи и Съюзът на демократичните сили /СДС/ с неговия неконструктивен, сектантски подход. Носталгията по миналото се оказа по-силна от вярата в бъдещето.

2. Още в началото на своя мандат правителството допусна грубата грешка да търси опора изключително в собствените редици и да преследва теснопартийни цели. Уволняването на висши държавни чиновници и стопански ръководители на печеливши предприятия "в интерес на работата" означава само едно - уреждане на свои, верни хора.

3. БСП се хвалеше, че разполага с необходимия потенциал от кадри, опитни и способни да управляват страната. Но кабинетът не работи като екип. На възлови държавни постове попаднаха и неподходящи хора, част от които от комсомолския апарат, които или не са добри професионалисти, или нямат необходимия управленски опит. Интелектуалният, управленският, стопанският кадрови потенциал или не е бил с БСП или вече не е с БСП, или се е дезинтересирал от държавното управление изобщо. Оказа се, че БСП няма кадри да управлява страната в демократични условия.

4. Изминалите 100 дни бяха предостатъчни за нужните структурни промени в държавното управление. Вместо това държавната машина работи на празен ход или изобщо не работи. Оттук следва изводът, че тези структурни промени не са предпоставени от ясна предварителна концепция. Така или иначе цели министерства все още търсят точното си място в управлението на страната.

5. Правителството успя да отгледа за 100-те дни една "Бяла книга", която не остави никакви трайни следи в политическото съзнание на българина. По същество тя е пространна декларация, в която се търси алиби за миналото и индулгенция за бъдещи грехове. Стоварването на вината за състоянието на страната само върху едногодишното, наистина аматьорско управление на СДС свидетелства за политическо дебелоочие. За 100-те дни правителството не успя да формира ясна политическа линия, а напротив - свидетели сме на тиха, скрита дейност. В традициите на "доброто старо време" се забелязва и стремеж за подчиняване на медиите.

6. В управлението на икономиката също не е направено нещо, което заслужава особена позитивна оценка. Едва забележимото съживяване на отделни промишлени предприятия и лекото намаляване на инфлационния темп са следствие не на разумни правителствени мерки, а на естествената динамика на икономическата система и на реалния спад на потреблението.

7. Забележимо е сериозното нарастване на държавната намеса в управлението и на икономиката, а и на останалите сфери. Опасяваме се, че дисциплинираното парламентарно мнозинство ще гласува повторно и допълненията към Закона за земята, които вещаят нови проблеми в и без това съсипаното ни селско стопанство. Малкият и средният бизнес са подложени на натиск, който може да доведе до ликвидирането им. В застой са и даже се провалят преговори с международните финансови институции. Не е регистрирана нито една значима приватизационна сделка. Напротив, ревизират се стари. Изобщо ревизията на вече приети закони или правителствени решения има за БСП по-важно значение от позитивната програма. Правителството съзнателно задържа и даже спира реформата.

8. Пресилено е да се твърди, че правителството на г-н Виденов води откровена политика на рекомунизация. Но реставрационните тенденции в БСП стават все по-отчетливи и будят тревога. Става дума за тенденцията към сливане на изпълнителната и на законодателната власт, за зле прикритото желание за слагане на ръка и върху съдебната власт, за стремежа към размиване на границите между партия и държава. Балансът на идейно-политическите сили в БСП е твърде крехък и нямаме право да си затваряме очите пред комунистическата опасност. Вероятността е малка, но реална. Ако в БСП вземат връх реставрационните сили, това ще бъде краят на реформите. С България не може повече да се експериментира в името на "светлото бъдеще".

9. Въпреки предизборните обещания за борба с престъпността и корупцията те се увеличават. Борбата с тях е декларативна. Неясни за обществеността остават и отношенията на управляващото мнозинство с крупни икономически групировки във и вън от страната.

Някои външнополитически инициативи и отделни усилия в икономиката заслужават положителна оценка. Националният политически съвет на ДАР си запазва правото внимателно да проучи и да анализира дългоочакваната правителствена програма. Във връзка със 100-те дни ние сметнахме за свой дълг да споделим нашата сериозна тревога от първите стъпки на правителството.

Това е нашата основателна, задълбочаваща се тревога!

София, 2 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АПЕЛ НА МОНАРХИЧЕСКИ КОАЛИЦИИ, УЧАСТВАЛИ В ИЗБОРИТЕ ЗА 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, КЪМ МОНАРХИЧЕСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ЕДИНЕНИЕ.


Ние, подписаните упълномощени представители на основните монархически коалиции, участвали в Избори’94, като отчитаме политическите реалности и икономическото състояние на страната и поставяме националните интереси на България над всички други,


ДЕКЛАРИРАМЕ

нашата обща убеденост в необходимостта от единение на всички монархически организации в едно цяло и за това


АПЕЛИРАМЕ

към всички, които се смятат за монархисти, да се присъединят към нас, за да можем заедно да осъществим единението.

София, 27 април 1995 г.

ЗА ФЕДЕРАЦИЯ ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ: Христо Куртев

ЗА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ ЗА КОРОНОВАНА ДЕМОКРАЦИЯ: Димитър Бранков

ЗА СЪЮЗ НА МОНАРХИЧЕСКИТЕ СИЛИ: Александър Садовски

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО /ЧАСТ ВТОРА/ "РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ Е ПАРТИЯ С БЪДЕЩЕ, СЪС СИЛНО МЯСТО В БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПАРТИЯТА.


Вече пета година продължава тоталната война на комунистическата пропаганда срещу СДС. В България има много други партии и коалиции, но не ви ли прави впечатление странният факт, че ударът на тази война, острието на прокомунистическия и жълт печат е насочено все към СДС. Разбиването на СДС е стратегическа цел на социалистите, които трудно биха спечелили дивиденти от своето управление. Но когато те катастрофират в управлението, срещу тях практически не трябва вече да има реална опозиционна сила. За да бъдат безалтернативни. Или ако има опозиция - тя да бъде дирижирана, насочвана, отглеждана, както в жълт унес често мечтае вестник "Дума". Ние не сме политически наивници и добре разбираме, че ударите срещу СДС от свои и чужди всъщност обслужват интереса на БСП. И вероятно точно така ги разбират и умните и демократично мислещи хора в България, които отказаха подкрепа на всички досегашни избори на тези, които тръгнаха срещу СДС, водени от "най-добри намерения". Някои от тях сега дори седят в парламентарните редици на т. нар. демократична левица, в която звездите върху пагоните са повече, отколкото е броят на депутатите.

За мен като председател на Радикалдемократическата партия е важно, че в нашата сложна и изпълнена с тежки страсти политическа среда РДП постепенно израстваше като истинска професионална партия - със свой организационен живот, клубове, издания, дружества, международен авторитет. Израстваше благодарение на ясните си либерални позиции и на отговорността, с която се изпълняваха взетите решения. Ние сме в началото на пътя. И много важно е да няма двусмисленост в думите и постъпките ни. За съжаление от месеци наред една група от националното ръководство на партията водеше истинска война срещу интересите на партията и взетите на XXV конгрес решения. Целта на тази война бе - излизане от СДС на всяка цена. Тази позиция раждаше образи и метафори - за идентичност, за запазване на своето лице, за "развод по любов" и т.н. Забравяше се нещо много важно. Че има неща много по-съдбовни от собствените ни разводи и любови, от собственото ни вторачване в себе си. И това е животът извън нас, политическата и икономическата реалност в страната, животът на партийно неангажираните хора в България.

На проведения извънреден конгрес на партията през миналата година бе взето умно решение, което веднага започна да се нарушава демонстративно от редица членове на партията. Започнаха да се нарушават уставът и програмата на партията. Членове на партията се явиха като кандидати за народни представители от други политически коалиции и нарушиха взетите от нашите конгресни форуми решения. Нещо повече - опитаха се да представят всичко това като "либерална позиция", "загрижена" за бъдещето на РДП.

Извънредният конгрес постави задачата РДП да бъде най-многобройно представената либерална партия в XXXVII Народно събрание. Тази задача бе изпълнена и сега партията има в състава на Парламентарната група /ПГ/ на СДС деветима свои народни представители. Те обаче са остро атакувани не от някой друг, а от част от самото национално ръководство на партията. Вживелите се в ролята на всезнаещи партийци дори не съзнават, че когато с лека ръка тръгват срещу своите народни представители, те всъщност обиждат хората, които са гласували за тях. Единственият "грях" на тези народни представители е, че искат да останат верни на своите избиратели, не искат да бъдат източник на напрежение в опозиционните политически среди и искат да представят достойно и своята партия, и Съюза на демократичните сили. Но явно на някого това се зловиди и завистта свива поредното политическо гнездо.

През целия период, през който в партията нарастваше напрежението в резултат на абсолютно немотивирания с нищо натиск за излизане на РДП от СДС, аз се опитвах да внеса спокойствие, разум и сигурност в нашите политически действия. Последно доказателство за това бе и докладът, който изнесох на последния политически форум на партията и който в резюме бе публикуван в нашия вестник "Век 21". И днес продължавам да бъде убеден, че няма друга политика освен политиката на протегнатата за приятелство ръка, политика на разбирателство и единодействие в демократичната общност на България. Духът на тази политика е дълбоко либерален, чужд е на всяка агресивност, отрича демагогията и лъжата.

На последния форум на партията бе направен абсолютно документиран опит да се заблудят делегатите, че форумът отговаря на устава /подробностите за това вече бяха изнесени във в. "Век 21"/. След като се нарушава уставът, след като се допускат нелегитимни делегати, след като се вземат нелегитимни решения, логично и естествено е в защита на нарушителите да застане не някой друг, а комунистическата преса. Не случайно тя най-силно разтръби, че РДП е напуснала СДС, и силно приветства инициаторите на "напускането".

Та кога ли комунистите са заставили в защита на законността?

Аз няма да коментирам смешния факт, че след разпадането на форума една част от националното ръководство заедно с малка група делегати са започнали да си раздават постове, длъжности, да заливат средствата за информация с изявления. И всичко това, за да може лъжата да стане истина. По-впечатляващо е нещо друго. "Новото ръководство" превзема партийния офис, сменя ключове и брави, барикадира се /защо ли?/, издава фалшиви печати, започва да изпраща апели - изобщо държи се в добър болшевишки стил. Но тези мънички авантюри едва ли заслужават внимание и могат да се приемат като романтични. По-важното е друго. Вместо да се "регистрират" в съда като "ново ръководство", тези наши мили интелектуалци решават най-напред да спрат вестник "Век 21". Това е тяхната първа демократична и либерална стъпка. Те очевидно не са разбрали, че вестник "Век 21" е не просто и само издание на РДП, но и своеобразно постижение на цялата демократично мислеща интелектуална общност на България. Но има време - ще го разберат.

И преди да бъде открит форумът на РДП, и на самия форум се опитвах да върна разума, да спра разрушителната и егоистична стихия. Да спра жестокия синдром на разцепление, който е гибелен за всяка партия. Обяснявах многократно, че всяко решение, което конфронтира членовете на партията, не е добро решение. Простото разделяне на мнозинство и малцинство по изключително важни въпроси за една партия не води до нищо добро. Но никога не съм и мислил, че партийността до такава степен ще ни заслепи очите, че ще доведе до атака срещу Словото, срещу един седмичник за политика и култура. Не знам друг такъв позорен момент от живота на Радикалдемократическата партия. РДП не трябва да се болшевизира и колкото се може по-скоро трябва да се освободи от синдрома на политическия тарикатлък - да бъдем със СДС, когато ни отърва, и да бягаме от СДС, когато не ни отърва.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ВТОРА/ "ЗА НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ЛИНИЯ И НОВА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ПРЕХОДЪТ КЪМ ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО, РАЗВИТИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА И БЪДЕЩЕТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ". Автори на документа са Стефан Радославов и Стефан Златев, предложен е за дискусия на 41-я конгрес на Българската социалдемократическа партия /14 - 16 април 1995 г., София/.


II. КРАЯТ НА ЦЕНТРИСТКИЯ МОДЕЛ

През 1989-1994 г. БСДП създаде своята нова политическа доктрина и своята концепция за социалдемократически преход на България към гражданско общество.

Определено трябва да се каже, че у нас няма друга политическа сила освен БСДП, която да е изявила такова творчество в създаването на своя програма за развитие на обществото, основана на една нова и съвременна политическа философия и съобразена с обективните потребности на страната.

Възниква въпросът - Защо българската социалдемокрация съумя да разработи най-реалистичната програма за преход на България към свободно гражданско общество, но не можа да спечели позиция във властта, за да реализира своите намерения? Отговорът на този въпрос трябва да търсим в политическото поведение на БСДП - в нейната тактика и в начина на водене на нейната актуална политика.

В началото на промяната БСДП взе участие в борбата срещу разпадащата се комунистическа диктатура в състава на СДС - една твърде широка и разнородна коалиция, насочена срещу комунизма, но с мъглява представя за организацията на бъдещото гражданско общество.

След загубата на изборите за 7 Велико народно събрание /ВНС/ през юни 1990 г. СДС, вместо да се разпусне, стана парламентарна опозиция и така пое пътя на собственото си унищожение. Много скоро в неговите среди настъпи разделение на "умерени" и "крайни", на "леви" и "десни" политически сили.

Тогава нашата партия допусна първата грешка в своята най-нова история. Вместо да напусне СДС и да продължи самостоятелното си съществуване, като застане начело на промяната, БСДП прие да води политика на преход към демокрация и пазарна икономика, но по чужди за социалдемокрацията модели.

Известно е, че на своята Шуменска конференция през октомври 1990 г. БСДП реши да не участва в коалиционно правителство между БСП и СДС, но когато това стана, тя не само че не напусна СДС, но подкрепи правителството на Димитър Попов. Така нашата партия сама се лиши от своята историческа инициатива. Тя се отказа от ролята на водеща политическа сила и предопредели развитието си за години.

На Шуменската конференция д-р Дертлиев обеща, че ще свика нова конференция, ако СДС вземе участие с министри в коалиционно правителство с БСП, но не го изпълни. Той се впусна в дълги и безплодни обяснения за измяната на Иван Пушкаров, тогава ръководен деец на БСДП, станал министър в кабинета на Димитър Попов.

Последователната антикомунистическа политика на БСДП беше заменена с личния конфликт "Дертлиев-Пушкаров". Посткомунистическото съзнание ожали "горкото момче", дръзнало "да се самопожертва" за Отечеството в името на "синята идея", и обяви БСДП и нейния лидер в излишна строгост, породена от завист и какво ли още не.

Втората грешка на нашата партия е, че след като остана в състава на СДС, се отказа от възможността да го ръководи. Когато Петър Берон подаде оставка, д-р Дертлиев предложи Филип Димитров за председател на коалицията и гласува против себе си. Лишихме се от възможността да наложим социалдемократическата ориентация на СДС - най-доброто оръжие срещу комунизма. Ако това бяхме направили тогава, други щяха да напуснат СДС.

Третата грешка на БСДП е пропуснатата възможност да участва във възстановяването на СДС след явното му разцепление на III Национална конференция през юни 1991 г. Ръководни дейци на партиите - основателки, се събраха на съвещание на ул. "Раковски" 134 през нощта след последното заседание на конференцията. Беше поставен въпросът да се обяви измяната на "Г-39" и СДС да образува ново ръководство начело с д-р Петър Дертлиев. В ранните утринни часове на 23 юни 1991 г. Петко Симеонов дори обяви тази новина по Българското радио. Не последва обаче никакво развитие и инициативата беше изгубена.

Отстраняването на БСДП от СДС, свързано с приемането на новата конституция, стана възможно, защото нашата партия продължи съвсем безполезното си участие в коалицията. Ние правилно подписахме конституцията от 1991 г., но трябваше да направим това от свои самостоятелни позиции - извън СДС.

СДС даде министри в коалиционното правителство с БСП, но не беше възприет като участник в "съглашателството". БСДП отстоя националните интереси и в борбата с БСП успя да даде на България една действително демократична конституция, но беше обвинена в "съглашателство" и дори в "предателство" към демокрацията?!

През целия първи период на промяната - 1989-1991 г., ръководството на партията начело с д-р Дертлиев не намери сили у себе си за провеждането на една ясна и последователна социалдемократическа политика. БСДП беше отстранена от СДС, разцепи се и превърна естествения антикомунизъм на социалдемокрацията в един траен "седесаризъм", който от тогава до сега спъва нашето собствено идейно развитие.

Изоставената от БСДП политика на самостоятелен социалдемократически преход към гражданско общество беше бързо възприета от "обновяващата се" и "социалдемократизираща се" БСП.

"Модерната лява" партия получи неочаквано оръжие и започна последователна политика на изтласкване на БСДП от "лявото" политическо пространство, където е нейното естествено място.

Вместо да се обяви за единствена съвременна "лява" социалдемократическа партия на България и да поведе борба с БСП от самостоятелни позиции, нашата партия се зае с консолидация на "умерените" - "леви" и "десни" /либерални/ политически сили в името на установяването на нов центристки модел на управление в България.

Историята показа, че по този начин може да се превъзпитава, но не може да се побеждава една бивша компартия, още по-малко да се сменя системата на политическа и икономическа организация на едно общество.

БСДП стана инициатор и активен фактор в няколко центристки коалиции - СДС-център, Български демократичен център /БДЦ/, Съвет за сътрудничество, Демократична алтернатива за републиката /ДАР/.

Разбира се, тези политически формации изиграха известна положителна роля, доколкото се явяваха алтернатива на двуполюсния монопол на БСП и СДС и доколкото дадоха свой принос за неговото преодоляване. Обществото обаче не разбра и не последва центристката политика на БСДП и на нашите партньори и не може да бъде обвинено за това, защото се намира все още в силовото поле на своето главно противоречие - "радикална модернизация - консервативна реакция". Такова противоречие може да се реши само от една голяма политическа сила, отъждествила своята политика с интересите на мнозинството - в посока на общественото развитие.

Освен това центристката политика на БСДП беше и си остава неравна "борба на два фронта" - срещу БСП и СДС. Такава борба изисква огромно напрежение на силите, на което е способна една опитна в политическите борби, добре организирана и осигурена с материални и финансови ресурси партия, каквато БСДП за съжаление не е. Сговорът между БСП и СДС, насочен срещу БСДП, затова и доведе до загубата на изборите през октомври 1991 г. и през декември 1994 г.

Жестоко ударена, нашата партия преживява тежки дни. Застрашено е самото й съществуване.

Непрекъснатото участие на БСДП в политически съюзи и коалиции й изработи съзнание за собствена слабост. Политиката на политическо партньорство се превърна едва ли не в най-важното от съдържанието на цялостната политика на БСДП. В нашите редове малко се говори за това каква политика трябва да водим, но много се говори за това с кого ще правим политика. С такава политическа нагласа БСДП губи своята политическа активност. Заплетена в сложно коалиционно партньорство, БСДП занемари връзките си със своята социална база - хората на труда, и постепенно се затвори в себе си. Политическото интригантство измести реалното политическо действие.

Електоратът на БСДП през изминалите пет години се движи между 150 - 200 хиляди души. През октомври 1991 г. за СДС-център гласуваха около 177 хиляди, а през декември 1994 г. за ДАР - около 200 000 души. За три години електоратът на БСДП се е увеличил едва с около 27 хиляди души, което е крайно незначително.

Защо нашата партия не увеличава влиянието си в обществото? Трябва да видим истината в очите и да признаем, че главната причина за слабото влияние на БСДП в обществото се корени в нейната собствена "валчеста" и колеблива политика - на пословичната й привичка да се явява пред обществеността с "вънкашност чужда и под име ново". Това винаги се възприема за признак на слабост, а за слабите политици хората не гласуват.

Центристкият модел на политиката, водена от БСДП, вече се изчерпва. Партията се нуждае от нова политическа линия, която да съответства на новите условия, създали се след Избори’94.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ШЕСТА/ "ДЪРЖАВАТА - ИКОНОМИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СВОБОДНАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДИМИТЪР ДИМИТРОВ.


Общочовешките ценности и интереси изискват реални граждански права за всеки - социални сигурност и защита, придобити през времето на т.нар. "тоталитарен режим", при който народът преотстъпва собственост, средства за производство и принаден продукт на държавата, която да му гарантира неприкосновеността на живота и обществените и гражданските права; това е степен на специфично обществено състояние /социално развитие, гарантирано от държавата/, резултат от специфична социални зрялост, създала предпоставките за сключването на обществен договор между народ и държава.

Властта, предоставените правомощия на държавата /държавната власт/ и законодателството предопределят съдбата на управляваните - "на човека не само като производителна сила, но и като висша обществена ценност и цел на общественото развитие" /проф. д-р Г.П/; ето защо обект на внимание са правомощията на държавата - държавата предопределя икономическото и социалното развитие. Държавата трябва да притежава и да владее икономическата власт - икономическата власт предоставя владеенето и разполагането-разпореждането с принадения продукт /жизнено необходим: за поддържането на държавните институции, за дееспособността на държавата, за придобиване на специфична власт/. Владеенето на принадения продукт от държавата и разпореждането й с него предоставя възможността "дейността на държавата в икономиката на капитализма да се изразява като централен орган на политическата власт на монополистичния капитал. Държавата встъпва като съвкупен капиталист, използвайки при това правови форми на принуждение с огромни икономически ресурси" /ПИК/СКИ/. Държавата наблюдава и контролира икономическия живот - възпроизводството на капитал, превръща се във функциониращ капиталист и като такъв спомага развитието на държавните предприятия - одържавява пазарните отношения.

Неоспорима е необходимостта държавата да разполага със своя материално-техническа база - национални стратегически обекти /промишлени и ар./, финансов капитал, принаден продукт - които да я правят независима от волята на частния финансов и промишлен монополистичен капитал и в качеството си на функциониращ капиталист и при благоприятни предоставени възможности да предприема рационално национални инициативи: участие в международни финансово-валутни операции, участие в международното разделение на: труд-производство-пазари, участие в търговски операции и стоков обмен.

Държавата, притежавайки монополистични комплекси, ще стимулира развитието-функционирането на финансово монополистичните групи чрез движението на средствата от държавния бюджет /изисква се държавен монопол на финансовите ресурси/. Това допринася за взаимодействието /кредитни връзки/ между частен и държавен промишлен и банков капитал.

Необходимо е да се създаде конкурентна обстановка, която да стимулира производството на конкурентно способен продукт = разгръщане на инициатива, която да придобие други стойностни измерения - професионална заангажираност-компетентност и отговорност = преодоляване на скрития антагонизъм към имуществено и финансово неравностойните.

Необходимо и неотложно е създаването на нагласа и готовност за приобщаването ни към конкурентоспособни производители /с модерни технологии за производство/ с позиции на международния пазар с цел включването ни в съвместно кооперирано производство.

Преходът към демокрация и пазарна икономика е предизвикан от "императивите и тенденциите на световното обществено развитие", доказало необходимостта от "сближаването на капитализма и социализма".

"Сближаването на капитализма и социализма" трябва да създаде "единно по социална същност общество-хибрид". "Възприемането на нов модел и нова стратегия в развитието на социализма" изисква запазването на хуманната същност на социализма и взаимстване от ценностите на капиталистическата икономическа стратегия и тактика/подходът към революция по посока на държавния капитализъм" ни предразполага към запазването на социалистическата ни ориентация и формиране на правова държава като: надидеологичен институт, да проследим предпоставките и основанията.

"Държавният капитализъм" е присъщ както на капитализма, така и на социализма - собствеността е предоставила правомощия на държавата: да упражнява власт, да владее, разполага и разпределя принадения продукт за икономическо и социално развитие, но разпределението се предопределя от социалната или обществената форма на собствеността, предоставящи правомощия на държавната собственост и произтичащите: законодателство и държавна власт.

При социализма собствеността е общонародна - формата и е обществена-характерна на класичен модел на безкласово общество - обществената позиция на собствеността се превъплъщава в държавна собственост - общонароден е принаденият продукт.

При капитализма собствеността е частна. Частната собственост, която се превъплъщава в частен: капитал, монопол-монополистични обединения, комплекси - включени в икономическата структура на държавата формират т.нар. държавна собственост; формата е социална - има класова основа, класова принадлежност - собствеността има социално-общностна позиция - превъплъщава се в държавна собственост.

/Пресслужба "Куриер"/


09:30:00
04.05.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Иванка Тошева
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!