4 декември 1995


София, 4 декември 1995 година
Брой 237 /1538/

Редактор: Нина Гаврилова


София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ И НА НАРОДЕН СЪЮЗ - БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНИТЕ ИЗБОРИ ЗА МЕСТНА ВЛАСТ В КЪРДЖАЛИ, ОГЛАСЕНА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 1 ДЕКЕМВРИ 1995 Г.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Живеем в съдбоносно време. Време на преход и утвърждаване на демократичните принципи и форми на управление в страната. Отшумяха поредните избори, които, вместо да затвърдят постигнатото дотук, ни връщат към тревожни отминали времена. Свидетели сме на опасни тенденции към възраждане на национализма в неговите най-груби форми и опити за директно етническо противопоставяне.

Българската социалистическа партия /БСП/ като основен носител на това напрежение за сетен път доказа, че национализмът е нейният основен изборен похват и следизборно поведение. Извършва се опасна манипулация на общественото мнение.

С тези свои действия БСП нанася удар върху демокрацията, националните интереси и върху международния авторитет на Република България.

Местните избори’95 година за БСП протекоха под мотото "София и Кърджали", но сме горди, че именно там демокрацията победи. В предизборната кампания в Кърджали БСП хвърли цялата си мощ - Народно събрание, правителство, висши регионални държавни служители, ръководители на стопански и финансови учреждения и, забележете, директора на РДВР г-н Златко Пилев.

Този господин открито се включи в предизборната кампания на БСП и коалиция в грубо нарушение на законите, използвайки авторитета и респекта на деполитизираната държавна институция. А всички знаем, че основен лост за провеждане на т.нар. "възродителен процес", бяха бившите структури на полицията.

Масло в огъня наляха изказванията и откритите призиви за етногласуване от страна на висши партийни функционери на БСП като: председателя на Висшия партиен съвет /ВПС/ и министър-председател на Република България Жан Виденов, Георги Първанов - заместник-председател на ВПС, депутати от БСП и коалиция и други. Участник беше и председателят на Народното събрание акад. Благовест Сендов.

На 12 ноември 1995 г. приключиха изборите за местни органи на властта в община Кърджали. Продължават незаконните действия на правителството, изразени в поведението на областния управител на Хасковска област Ангел Найденов. В нарушение на чл.23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ същият отказва свикването на първото заседание на Общинския съвет с цел полагане на клетва, въпреки решението на Общинската избирателна комисия ОбИК и издадените удостоверения, потвърждаващи избора. Учудва ни, че при същите условия на оспорван в съда избор в Несебър и в други общини избраните кметове от БСП са облечени във власт.

Целта е ясна - опасно безвластие, хаос, социално напрежение и дискредитиране на демокрацията.

Отговорността от създалата се обстановка в Кърджали изцяло е на БСП и на нейното правителство.

Призоваваме всички демократични политически сили и разумно мислещи хора да защитят законността и демокрацията в нашата Родина Република България!

София, 1 декември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ "МЕЖДУ МЕСТНИТЕ И ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ" НА НАЦИОНАЛНИЯ ПАРТИЕН СЪВЕТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, С ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ БОЯДЖИЕВ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДЕНИЕ НА 2 ДЕКЕМВРИ 1995 Г. В СОФИЯ.


Националният партиен съвет на Радикалдемократическата партия /НПС на РДП/ анализира резултатите от местните избори и със съжаление констатира сериозното отстъпление на демократичните сили от завоюваните позиции през 1991 г. РДП приветства изборните резултати в София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Габрово и ще подпомага новоизбраните демократични кметове и съветници във всички техни усилия за постигане на реално и демократично местно самоуправление.

Запазването на позициите обаче в София и още няколко големи града в никакъв случай не трябва да води до самоуспокоение преди предстоящите президентски избори. НПС смята, че загубата на много места се дължи на издигането на неподходящи, неизбираеми чисто партийни кандидатури, с което бе пренебрегнат мажоритарният характер на тези избори и бяха отблъснати почти половината от избирателите. Прилагането на подобен подход и за президентските избори би било крайно опасно и би обслужило единствено интересите на БСП.

НПС на РДП одобрява деклацията на Изпълнителния комитет на РДП от 28.11.1995 г. в подкрепа на обявеното от д-р Желю Желев намерение да се кандидатира за втори конституционен президентски мандат. НПС възразява срещу деструктивните и конфронтационни изказвания на лидери от демократичната общност, които разединяват демократично мислещите хора в България и могат да доведат до загуба на едни предварително спечелени избори. НПС на РДП смята, че е необходимо обединението около единната президентска кандидатура да бъде постигнато в дух на диалогичност и политическа толерантност в рамките на демократичната общност.

София, 2 декември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА 25 НОЕМВРИ 1995 Г. В СОФИЯ.


1. Изборите бяха първото сериозно обществено изпитание за Съюза на демократичните сили /СДС/ след изграждането на новата организационна структура на съюза и след опита да се води политическата борба солидарно с повече обществени формации - "отваряне" на СДС. Набързо и съвсем наскоро изградените местни клубове на СДС се оказаха на много места овладени от случайни, недостатъчно проверени и дори внедрени хора. Амбициите и домогванията на последните заедно с претенциите на новите ни "съюзници" доведоха до "опартизаняване" на коалицията. Координационните съвети бяха принудени да отстъпят представителни /включително кметски/ места на недостойни хора. В "глуха" бяха пратени мнозина, които години наред водиха усърдно и самоотвержено борбата за тържество на "синята идея". Почти навсякъде пожертвани бяха преди всички други - хората на форума. На много места това стана в нарушение на установения от Националния координационен съвет /НКС/ на СДС ред, неправомерно, някъде внушено от несъмнено материални интереси, с намесата на висши ръководни дейци на СДС. Националният съвет /НС/ задължава ръководството на Българския демократически форум /БДФ/ да оцени задълбочено тези случаи, да изрази протеста на партията ни пред ръководството на СДС и да поиска настойчиво санкционирането на лицата, замесени в подобни действия, без оглед на мястото, което заемат в йерархията на съюза.

2. За съжаление на места упоменатите по-горе действия доведоха до "дерайлиране" на някои организации и лица от форума.
Пренебрегнато бе изискването на Централното ръководство /ЦР/ на БДФ в специалното окръжно до всички наши организации за "солидарност до край!" Някои хора дори си позволиха да водят политика в ущърб на коалицията, към която принадлежим.
 Националният съвет на БДФ задължава ЦР да оцени задълбочено тия случаи и да санкционира провинените.

3. Националният съвет на БДФ оценява като незначителна ползата от "новите структури" и "съюзници". Посредствен и дори вреден бе ефектът от разширяването на коалицията. Интригите, апетитите и пазарлъците взеха необикновени размери. Времето между първия тур и балотажа се оказа недостатъчно за изглаждане на съперничеството и постигане на истинска солидарност.

4. Загубихме повече от 200 хиляди гласа спрямо предишните избори. Повече от половината български избиратели не се явиха на урните. "Ножицата" спрямо противника ни /БСП/ се поприбра дори там, където спечелихме. Непосредствено впечатление е, че пада доверието на българите във възможностите на демокрацията да решава обществените проблеми.

5. Въпреки отрицателния резултат оценката на аналогичните явления в другите посткомунистически страни свидетелства, че е в ход несъмнена закономерност. Еуфорията на надеждата, проявена в началото на "разграждането на комунизма", бе нетрайно явление. Промяната в мисленето не може да бъде много бърза. Пада доверието и сред поддръжниците на комунизма. Загубата при тях е още по-значителна. Въздържането от гласуване в големите центрове спрямо стадното влачене към урните по селата свидетелства за обществено съзряване: размисъл, колебание в избора, в позицията; търсене на правилно решение. Динамиката на този процес трябва да бъде овладяна от нас за организационно и идейно разширение и укрепване позициите на антикомунизма.

6. Три и половина милиона български избиратели не се явиха на избори, от които непосредствено зависят техният бит и съдба. Значителна част от тях - като мислещи, порядъчни хора, които се колебаят в избора си, защото още не могат да решат накъде и с кого. Да помогнем на тези наши порядъчни съотечественици да намерят мястото си. Ако успеем, ще можем да решим, че сме изпълнили дълга си към тях, към паметта на покойните ни другари и спрямо бъдещето на Отечеството.

Угасването на комунизма е неизбежно. Обречен е. Ние сме призвани да бъдем катализатори в този исторически процес!

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ПО ВЪПРОСА ЗА ФУНКЦИИТЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА СПОРЕД УСТАВА.


Изпълнителното бюро на Партия Либерален конгрес /ИБ на ПЛК/, като констатира неадекватните реакции и многобройните злоупотреби на Янко Николов Янков с представителните функции, които има председателят на партията съгласно нейния устав,

ДЕКЛАРИРА:

Управителният колективен орган на Партия Либерален конгрес, съгласно чл.16 от устава, е Координационният съвет, респективно - избраното от него Изпълнително бюро /вж. Решение на СГС ФО по фирмено дело N 2139/1990 г. от 24 януари 1991 г. и Решение на Върховния съд N 3834 от 29 ноември 1995 г./.

Член 15, ал.4 от устава предоставя на председателят представителните функции, което поставя представителството в зависимост от решенията на ръководните органи на Партия Либерален конгрес.

На основание на горното Изпълнителното бюро на Партия Либерален конгрес заявява, че всички действия и изявления на Янко Николов Янков от името на Партия Либерален конгрес, които не са придружени от подписано от членовете на Изпълнителното бюро или на Координационния съвет на партията решения, са нищожни и не би следвало да се приемат и регистрират като документи или становища на Партия Либерален конгрес.

София, 29 ноември 1995 г.

ИЗПЪЛНИТЕЛНО БЮРО НА ПЛК:
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлиян Викторов Коцев

СЕКРЕТАРИ: Димитър Томов Йорданов
Михаил Павлов Кокошков

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Панайотов Димитров
Петър Манков Манков

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА 28 НОЕМВРИ 1995 Г.


В Хърватска се извършва геноцид срещу живеещите в нея сърби.

От 1991 г. до сега и особено през тази година в Хърватска се организират масови гонения и убийства на сърбите от Крайна и Хърватска. С войска, артилерия и авиация са прокудени близо 650 хиляди сърби. От 12,5% преди отделянето на Хърватска от Югославия сърбите в нея са сведени днес до 2-3%. В Хърватска се убиват без съд и без присъда хиляди сърби - предимно цивилни граждани, в т.ч. жени, болни и старци. Разрушават се сръбски църкви и манастири, жилищни домове. Епископите на Сръбската православна църква са изгонени от Хърватска, резиденциите им са разрушени, а сръбските православни храмове - съборени или силно увредени.

Хърватска не се съобразява с международните договорености и собствените си обещания. Срещу нейните издевателства над сърбите се обявиха много международни и национални организации и световноизвестни общественици и политици.

Хърватска не желае да даде истински права и свободи на сърбите в нея. Тя се стреми по известен образец да създава "чиста нация".

Всичко това буди дълбока тревога. Българският антифашистки съюз /БАС/ призовава българската и световната общественост да вдигнат глас на протест срещу антисръбския геноцид в Хърватска, против възраждането на политика, която напомня ужасите на хитлерофашизма.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ НА СТУДЕНТСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ" ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА ИНИЦАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДОРОСТОЛСКАТА, ПРЕСЛАВСКАТА, БУРГАСКО-ДЕВЕЛТСКАТА, КЮСТЕНДИЛСКАТА И САМОКОВСКАТА ЕПАРХИИ И СМОЛЯНСКИЯ ЕПИСКОПАТ.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Обръщаме се към заинтересованите от инициативата за възстановяване на древните епархии на Българската православна църква. Става въпрос за възстановяването на Доростолската, Преславската, Бургаско-Девелтската, Кюстендилската, Самоковската епархия, както и на Смолянския епископат. За последния Студентското национално движение "Велика България" излезе с декларация пред Светия синод на 20 април 1995 г. Продължихме с декларация от 11 ноември 1995 г., отзвукът от която ни убеди, че е необходима целенасочена работа и общи, координирани действия на всички сили, милеещи за православието и за възраждането на българския дух.

Необходимо е да се създаде инициативен комитет с представители от всички изброени градове, като ние поемаме ангажимента да движим нещата пред Светия синод в София. Предлагаме упълномощени от местните комитети делегации да се съберем в София на 5 декември 1995 г., за да учредим инициативен комитет за възстановяване на древните епархии. Всичко ще бъде отразено в пресата и чрез телевизията и ще искаме среща с патриарха. Надяваме се на обществен отзвук и искането ни да бъде удовлетворено. В случай на неуспех ще продължим с публични акции, пресконференции и т.н.

София, 1 декември 1995 г

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Искрен Веселинов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ЕНЕРГЕТИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СИНДИКАТА "АТОМНИ ЕНЕРГЕТИЦИ" КЪМ НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ.


В средствата за масова информация от доста време се разпространяват некомпетентни и меко казано, несериозни изявления на г-н Атанас Дамянов - председател на синдикат "Атомни енергетици" към Националния професионален съюз /НПС/. Ще посоча по памет само изявите му от последните месеци относно: договаряне на работни места за енергетици в Кувейт, създаване на фонд за ядрено гориво; меморандума на Г-7 относно Първи енергоблок на АЕЦ "Козлодуй". Съвети към правителството за създаване на министерство на енергетиката и т.н.

От името на Съюза на енергетиците в България /член-учредител на Общността на свободните синдикални организации в България ОССОБ/ и неговата секция в АЕЦ "Козлодуй" - Профсъюз на атомните енергетици, заявявам, че посочените организации нямат нищо общо с подобни изявления и не желаят дори косвено името им да се свързва с тях. Изглежда, самият автор на посочените съждения се е притеснявал от нещо, защото в многобройните си публикации и интервюта "забравя" да посочи точната си принадлежност към НПС.

За справка - с наименованието синдикат или профсъюз на организации - към ОССОБ, към КНСБ, към КТ "Подкрепа" и към НПС.

Без задължително уточняване към коя синдикална централа принадлежи дадена организация в АЕЦ, непосветените граждани лесно може да бъдат подведени, което едва ли е целта на медиите.

Посочените изяви на местния лидер на НПС в АЕЦ не променят уважението и добрите ни чувства към колегите от синдиката.

София, 24 ноември 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЕБ: инж. Вл. Бенев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИКО-ИСТОРИЧЕСКИ АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЪРВА/ "ВСЯКО ОСВОБОЖДЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ Е ПРЕДПОСЛЕДНО" НА КЛУБ "СОЛИТОН".


ПЪРВО: ПОЛИТИКЪТ В СВЕТЛИНАТА НА НАШИЯ ОПИТ
НЯКОИ ТЪМНИ СТРАНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ В СВЕТЛИНАТА НА НАШИЯ ОПИТ ИЛИ
ЗА ПРИЗА "ДЯДО ЙОСИФ СОКОЛСКИ"


Ако бяха ми казали само преди три-четири месеца, че ще пиша на историческа тема, щях да се изсмея. Добре разбирам, че това мое признание ме поставя в твърде неловко положение пред читателите. "За какъв се мисли този!?" - с право би възкликнал всеки, независимо дали е историк, или не. За мое "оправдание" ще кажа, че съвсем чинно посетих няколко души както професионални историци, така и аматьори, но доста "вътре" в темата. Това усили куража ми да напиша тези редове. Пък и темата е по-скоро политическа. И то съвсем актуална. Изследването, което направих, ме убеди, че приятелят ми Владо Кемилев има право, когато казва: "Българската история се пише от хора със съмнителен морал, за хора с нисък коефициент на интелигентност."

Всичко започна на пръв поглед случайно. Владо Кемилев ми даде десетина страници - копие от автобиографията на Тодор Икономов. На листата бе написал една мисъл, здраво залегнала в основата на много наши разговори. В най-общ вид тя е следната: "Разбери настоящето, за да разбереш миналото!" Отдавна бяхме стигнали до идеята, че трябва да дадем приоритет на нашите сетива, на нашия личен опит, за да се оправим в многообразието от факти и анализи за близката и за по-далечната политическа история на България.

Бях потресен!

Какво съдържаха тези страници? Тодор Икономов описва патилата си по време на един от най-важните и същевременно най-тъмните периоди от новата история на България - борбата на българите за независима църква и по-точно униатското движение. Аналогията между събитията от 1860-1861 г. и днешните събития в определен аспект е впечатляваща. Поне за човек като мен, прекарал четири години в СДС, две и половина от които като член на НКС на СДС - от април 1991 г. до октомври 1993 г. Престоят ми в НКС на СДС е неоценим капитал. Този капитал ми даде право да пиша.

Тодор Икономов, възприел идеята, че унията с папата ще доведе до независима българска църква, до признаване на българите като народ, подведен от "шмекериите" на един човек, за който ще стане дума по-долу, пристига на 29 януари 1861 г. в Цариград. Тук той става свидетел и участник в това тъмно събитие от нашата история - възхода и провала на унията с папата. Приел идеята за уния, той я подкрепя безкористно. Чувствайки, че в цялата работа има нещо пошло, той напуска унията. "Шмекерът" не се колебае да прехвърли вината за бързия провал на унията върху хора като Тодор Икономов. "Шмекерът", играейки на руска карта, е подготвил перфектно още със създаването на унията нейния провал. Как е станало това? Както стана и сега, 130 г. по-късно, със създаването на СДС. Аналогията е впечатляваща! И тогава, и сега "западният отбор е селекциониран внимателно". "Отборът", който трябва да ни "вкара в Европа", се състои от хора, присъствието на които е достатъчна гаранция за фиаското. И тогава, и сега става ясно, че "пътят на България към Европа" минава през Москва. Друг е въпросът колко е престоят в Москва. По онова време Русия е "играла" срещу папата и Франция, сега - срещу (или с!) американците. Жертвата и в двата случая сме ние, българите. По-точно, по-голямата част от нас.

Този текст можеше и да не види бял свят, но преди около месец бях свидетел, както и много други българи, на едно цинично предаване по телевизията. Отнася се за поредния "епизод" от "Наблюдател" на Тома Томов и Димитри Иванов. Отнася се за това предаване (нарекох го "Монолог на една проститутка"), в което един известен "седесар", известен с псевдонима "Николай", известен с "върлия си антикомунизъм", се появи в кръчмарска обстановка и пред смаяните зрители се отрече от всичко, което бе правил преди няколко години. Предаването бе подготвено перфектно в професионално отношение. Видяхме кадри от "антикомунистическата" дейност на "Николай" и на този фон - неговия монолог. Не зная дали авторите на предаването са си дали сметка какво са чувствали милионите зрители, които са преки участници в тези събития, не зная какви цели са преследвали авторите на предаването, но съм сигурен, че са успели в едно нещо - подиграха се с тези милиони хора. Подиграха се с тяхната наивна вяра, че са участвали в нещо достойно, в нещо полезно за бъдещето на България. И всичко това на фона на днешна България!

Друго събитие, интервюто на Михаил Неделчев във в. "Стандарт" от 2-и август, също наля "масло в огъня". Обясненията на Мишо за "гладната стачка" на 39-те от лятото на 1991 г., най-меко казано, са непълни. Същото важи и за разискванията в НКС на СДС по вота на доверие към кабинета на Ф. Димитров - вот, който доведе до падане на кабинета. Да. Историята се пише от ...

Това преля чашата!

Кой е дядо Йосиф Соколски? Какво е станало през 1860-1861 г. в Цариград? Каква е връзката с днешните събития?

Първо ще дам думата на Тодор Икономов.


30 януари 1861 г.

Вчера пристигнах в Цариград и днес рано с нетърпение посетих униатската черкова. Аз бързах да видя това нововъведение у нас, което, според мнозина други и съгласно моята наивна вяра, трябва да обнови не само духовната страна на България, но и външната -политическото й и материалното й положение.

Унията ме привлича към себе си не само с това, че тя ни освобождава напълно от фанариотските владици, но и с големите неопределени надежди за недалеко политическо улу-шение в съдбините на нашия народ. Г-н Цанков напира най-много на тая страна на въпроса и уверява, че веднъж откъснат от единоверието с Русия, нашият народ ще си привлече симпатиите на цял Запад и с помощ и съдействие оттам ще си подобри твърде много положението в Турция.


14 февруари 1861 г.

През миналите две недели се реши въпросът за избора на лицето, което ще приеме от папата ръкоположението за български униатски архиепископ. Като лице ново за униатското общество и не от съвета, аз не вземах участие в тоя избор и даже не зная точно времето, когато е той станал. По тая причина аз не мога да кажа защо тоя избор падна на дяда Йосифа, а не на други някого и особено на [архимандрита] Макария, който се броеше за временен духовен началник на униятите. От частните разговори обаче с Цанкова и други узнах, че причината на избирането на дяда Йосифа е била простотата на тоя последния и възможността да се води от другиго по-лесно и по-много. На униатите като предстояло да правят за успеха и за заякванието на унията много нещо, то за по-добро се видяло да се тури начело человек незлоблив и невежа, нежели человек с образование, с разбирание на работата и със самостоятелност в мислите и действията. Успехът на делото искал, щото делата да бъдат не в ръцете на един религиозен началник, а в ръцете на ръководящия комитет, в който освен Цанкова, Мирковича и Манола влезва още и един поляшки доктор с червена брада и неприятна за мен физиономия. Избирането на дяда Йосифа на мене направи не толкози добро впечатление, но когато ми обърнаха вниманието на честото пиянствувание на Макария, аз си замълчах.


8 март 1861 г.

Дядо Йосиф тръгна за Рим с Цанкова и Боре. Тоя человек, дядо Йосиф, е не само безграмотен, но и полудив. Неговите душевни и умствени качества не са по-много развити, отколкото у най-загрубелия български селянин. Освен случките от неговия полудивашки и горски живот никакви други знания не пълнят неговия ум. Разсъждение, здрава смисъл, познавание на живота и на хората, прилична обхода, всичко това е чуждо за неговата дебелоотсечена натура! Цанков се помъчи да успокои моите повторителни недоумения с уверението, че дядо Йосиф се назначава за духовен началник привременно, до устройството на униатското общество, и че после тоя чин ще се даде на най-достойното лице.


12 март 1861 г.

Съставът на униатското духовенство докарва человека до отчаяние. Между духовните лица, които са прегърнали унията, няма нито едно, което е направило това по убеждение и за идея. Дядо Йосиф и дядо Макарий, архимандрити, са приели унията, защото в Българския метох в Цариград ги приели зле и им обявили, че като за тях хора няма там ни място, ни служба, ни архиерейски санове. За да не си идат назад и пред уверенията, че ще им се дадат епископски места в униатското общество, те прегърнали унията и я поддържат само в ожидание на по-големи облаги. Поп Димитър от Балчик стоеше в унията, защото нямаше къде да иде. Щом по-сетне му се отвори място в Балчик чрез г-н А. Екзарха, той се оттегли от униатската черква и я напусти, както се напуска всеки подслон в бурно време. Поп Тодор всеки познава и всеки може да съди за неговата привязаност към унията. Той седеше повече за месечината, която тука се плащаше всеки месец редовно из внисаните от пропагандата суми. Троянският иконом, както и друг един свещеник из Стара Загора, търсят в униатството безнаказаност. И двамата бяха виновати, и двамата подлежаха на наказание и аргос, и двамата избегнаха наказанието чрез прегръщанието на унията. Дякон Рафаил беше преминал към униатите от гняв към дяда Авксентия, защото този последния го обвинил в открадването на някакви си пари. Това е засега съставът на духовенството, което стои начело на униатското общество. Че тоя състав николко не съзнава своето назначение и не се грижи ни най-малко за успеха на делото и за доброто състояние на работите, за това не ще и дума.

Всичката грижа на тези духовни лица е да си получат месечината и да си прекарат времето колкото се може по-весело и леко. Никакво сериозно занятие, никакъв труд не ги занимават. Всичкият им труд се състои в убиванието на времето. Безредията във взаимните им отношения и въобще в цялото им поведение, ежедневните пиянства и песнопения, отсъствието на всякакъв ред и на всякакво приличие в тяхното стоение, в тяхното обръщение и в техните разговори надвишават всяко въображение. При вечерните кефове техните песни се чуват чак на Юскюдар. За това ми приказват униатите от еснафите в Юскюдар.


Този текст е от мемоарите на Икономов. По-късно в една от автобиографийте си Тодор Икономов отново негодува при спомена за униатите от Цариград.

"Дядо Соколски беше человек горещ, цял дивак. Той не знаеше да каже нищо редовно, нищо умно. Главните предмети на неговия разговор бяха неговите подвиги в гората, кдето той порасъл и се възпитавал, но и хайдутлъците си той не приказваше добре и последователно. Веднъж говореше така, друг път инак. Сам да е правил юначество по Балкана, хич не е вероятно. Това се показваше не само от противоречията му за един и същи факт, но и от страшливия му вид, който вземаше, щом го сплашиш с нещо. От него нищо не можеше да се очаква, но ненадейно той стана по избора на Боре и на Цанкова-Мирковича пръв униатски архиепископ само заради голямата си недостойност, за да работят тези негови избиратели в името му, каквото щат. В Рим, кдето го заведоха да го ръкоположат за архиепископ (полагаше се да бъде патриарх), той направи таквизи лудини, щото и слепите можеха да го видят, че не е за нищо, само надлежните хора и сам папата си затвори[ха] очите пред недостойнствата на Соколски, защото такъв беше планът на Боре и на Цанкова-Мирковича. Тоя избор показа на всички нас в униатското свърталище, че Цанков не действа съвсем искрено, но всички чакахме времето и делата да ни покажат истина ли е това.

Другите духовни лица от униатите бяха от кол и от въже. Беше там поп Тодор от българската черкова на Балат, человек без вяра, человек безнраствен до костите на душата, человек пияница; беше там един протопоп от Троян, престъпник и интригант; беше един старозагорски поп, който се опитал да отрови с чашата на причастието, вътре в олтара, другаря си по служба и беше осъден на лишаване от служба; беше там лудия поп Димитър, който сам отиде от Балчик при Патриаршията да го опопят и наместо да иде в Балчик, прегърна унията; беше там един солунски архидякон, ни българин, ни грък, без народност; беше най-после и дякон Рафаил, бивши дякон на дяда Авксентия, но за обвинение в кражба от самия Авксентия побягнал в униатската черкова. Туй беше персоналът на духовенството, който трябваше да поведе българския народ към унията. Тези всичките лица бяха не само неграмотни, но и пияни. Месечините им ги направиха луди. Деня-нощя те не преставаха да ядат, да пият, да пеят с такъв глас турски песни и да играят по кючешки, така щото да ги чуват и виждат не само в Галата. Техните песни и бесни викове станаха чувани чак на Юскюдар."

Ето как описва (вероятно по публикация на Г. С. Раковски) Икономов част от "геройствата" на дядо Йосиф при папата.

"В Рим той направил много дивашки джумбуши, но всичките се изтълкували от Боре съвсем в други смисъл и на всичко се дало друго значение. На общата трапеза у папата, в деня на ръкоположението му, дядо Соколски изиграл две важни игри: скочил от трапезата с яростни викове, защото му предложили през велики пости да яде мазни ястия; но лесно го умирил папата Пий IX, като заповядал да му донесат постни ядения. Задоволният Соколски, който седял на трапезата до самия папа, поискал да покаже задоволството си от тоя последния, потупал го по тлъстия корем и казал на български: "Угоен като коледен шопар!" Боре побързал да изтълкува тия думи така: "До това лоно днес прибягва българският народ!" и всички останали задоволни."

/Пресслужба "Куриер"/


15:00:00
01.12.1995 г. [?]


Редактор: Лилия Томова
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                           Цвета Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


--------------------------------------------


• За да имате неподправена картина на обществено-политическия живот в България
• За да знаете кои са регистрираните организации по Закона за политическите партии
• За да следите решенията на Централната избирателна комисия за президентски, парламентарни, местни избори
• За да се запознаете с уставите и програмите на партии, съюзи, синдикати, фондации
• За да имате в ръцете си единственото издание за автентична документална политическа, обществена и синдикална информация


ЧЕТЕТЕ
ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР"


Годишен абонамент 6600 лв.
Шестмесечен абонамент 3500 лв.


--------------------------------------------


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!

 

♦ Коментирайте на страницата на Омда във Фейсбук