19 август 2019г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

4 декември 1992

София, 4 декември 1992 година
        Брой 239 /769/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов


София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" ПО ПОВОД НА ДЕКЛАРАЦИЯТА НА 56-ТЕ ДЕПУТАТИ С ИДЕЯТА ДА СЕ ИЗПОЛЗВА МАНДАТЪТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА КОАЛИЦИОННО ПРАВИТЕЛСТВО.


Политическият съвет на ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА" /ПС на ДГИ/ горещо одобрява инициативата на г-н проф. Петър Марков за възприемане на прагматичен, съобразен с политическите реалности курс на Съюза на демократичните сили. Движение "Гражданска инициатива" беше първата политическа организация от коалицията, която обърна внимание върху неблагоприятните тенденции в политиката на СДС. Тригодишните усилия на нацията и обществото да се излезе от посттоталитарната криза неумолимо ни принуждават да осъзнаем необходимостта от незабавен преизбор на ценностната система на българското общество и политическата стратегия на демократичните сили. Над всички персонални, групови, съсловни, партийни и пр. партикуларни интереси трябва да стоят интересите на нацията. С персонализма и с диктата, с проявите на партизанщина и опитите да се монополизира държавната власт и общественото мнение трябва решително да се скъса.

Голяма част от грешките и пропуските на Съюза на демократичните сили бяха естествени и неизбежни. Развитието на политическата ситуация от последните три месеца също така естествено сочи необходимостта от осмисляне на грешките и рационализиране на политиката на съюза. Движение "Гражданска инициатива" застава зад действията на групата на 56-те и поема организационната и политическата отговорност за инициативата на г-н проф. Марков.

Времето на надеждите и акредитирането на социални и национални интереси при отделни личности отмина. Днес вече не се надяваме, а сме уверени, че общите усилия на представените в СДС партии, на Парламентарната група и на членовете на демократичните организации ще доведат до изработването на модерната, прагматична стратегия на демократичните сили.

Уверени сме, че инициативата на 56-те ще намери своята реализация в конструирането на стабилна парламентарна коалиция, за излизането от кризата и за реализирането на универсални национални и обществени интереси.

София, 2 декември 1992 г.

Председател: Любомир Собаджиев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ЗА СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ. Документът е предложен за гласуване на редовно заседание на НКС на СДС.


Националният координационен комитет на Съюза на демократичните сили /НКС на СДС/ се отнася с внимание и разбиране към призива на част от депутатите на Парламентарната група на СДС да се предотврати съставянето на правителство на БСП чрез диалог и чрез преценка на всички възможни варианти за изход от политическата криза.

НКС на СДС препоръчва на Парламентарната група да попълни незабавно ръководството си.

София, 30 ноември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ ДО НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ОТ КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА СДС В ОБЩИНА ИСКЪР - СОФИЯ. Документът е подписан от Демократическата партия, Радикалдемократическата партии в България, Републиканската партия, БЗНС "Никола Петков" в СДС, Консервативната екологична партия и Алтернативната социаллиберална партия.


Проведените национални съвещания на Съюза на демократичните сили /СДС/ не дадоха отговор по назрелите проблеми в коалицията. Лидерите на някои партии и движения в СДС, както и част от депутатите от Парламентарната група на СДС не провеждат политика, адекватна на вижданията, стремежите, идеите на хората, обединени чрез СДС. Нужно е и едно широко обсъждане на стратегията на СДС в сложната политическа обстановка в страната.

КС на СДС община "Искър" - София, смятат, че всички тези обстоятелства налагат да се свика Национална конференция на СДС.

София, 2 декември 1992 г.

Председател: П. Петров                                 Секретар: Н. Балканджийски

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

Софи, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР ЗА БЪРЗО ИЗЛИЗАНЕ ОТ ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА КРИЗА И ЗА СТРИКТНО СПАЗВАНЕ НА КОНСТИТУЦИОННИТЕ ПРОЦЕДУРИ.


Българският демократичен център /БДЦ/ е за бързо излизане от правителствената криза и за стриктно спазване на конституционните процедури.

Ние сме обезпокоени от рязко падащия авторитет на държавните институции. Продължаващите несполучливи опити в Народното събрание да се състави каквото и да е правителство единствено за да бъдат удовлетворени теснопартийни пропагандни цели, потвърждават нашето становище, че този парламент е изчерпал своите възможности и тласка страната към предсрочни избори.

Агонията на властимащите създава усещане за невъзможност да бъдат последователно реализирани демократичните процеси.

БДЦ съчуствува на разумните депутати в Народното събрание, които направиха всичко възможно да бъде избегната парламентарната криза. Със съжаление трябва да отбележим, че при сегашната конфигурация на парламента, дори и да се състави правителство, то ще бъде заложник на теснопартийни интереси и комбинации.

София, 2 декември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИНИЦИАТИВНА ГРУПА ОТ ЧЛЕНОВЕ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ДО ВСИЧКИ НАСТОЯЩИ И БИВШИ ЧЛЕНОВЕ НА СИНДИКАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СВИКВАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС. Документът е приет на 2 декември 1992 г. на разширено заседание на Инициативна група, на което са присъствали 79 упълномощени представители от 55 секции и съюзи, в това число - 33-ма председатели, 3-ма заместник-председатели, 11 секретари, 1 член на Контролно-ревизионната комисия и 31 координатори.


ДАМИ И ГОСПОДА, СЪМИШЛЕНИЦИ!

Свидетели сме как "Подкрепа" се руши и бързо се превръща в своята противоположност. Създадена като демократична алтернатива на казионния комунистически профсъюз, сега тя е брат близнак на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/. От инструмент за декомунизация на трудовите отношения, "Подкрепа" се превърна в съюзник на мафиотски комунистически организации. Излъгани са надеждите на стотици хиляди хора. Вярата в "Подкрепа" като носител на синята идея е разколебана. Мнозина вече се срамуват от членството си в нея и масово я напускат. Причините за това са ясни.

Ръководството на "Подкрепа" е инфилтрирано от партийни функционери и сътрудници от структурите на Държавна сигурност. Чрез приетия на Втория конгрес Устав са възродени елементи на "Демократическия централизъм". Постепенно синдикатът се превръща в сектантска организация от ленински тип. Управленската пирамида на синдиката се запълни с "наши хора". Платени емисари на Конфедерацията на труда /КТ/ провеждат акции за ликвидиране на неудобни секции, на регионални и професионални структури. Обикновеният член на синдиката е превърнат в безгласно и нямащо право на мнение "физическо лице". Погазва се грубо синдикалният плурализъм. Налице е умишлено игнориране на интереси и болшевишко противопоставяне на големи социални групи, по метода "разделяй и владей".

Ръководството на КТ "Подкрепа" е обвързано тясно с банковия и спекулативен капитал. Икономическите интереси на върхушката изместиха синдикалните проблеми. Провеждат се окупационни акции и блокади. Извършва се незаконна спекулативна търговия. Инспирират се уж "синдикални" стачки във важни отрасли на промишлеността. Упражнява се брутален натиск за замяна на стопански ръководители с удобни за босовете на КТ лица. Платени комисари изземват функциите на партийните секретари по места. Благите думи, увъртането и библейските притчи се оказаха прозрачна маскировка за антисиндикалните властнически амбиции.

За нас е ясно, че ръководството на КТ е поразено неизлечимо от вируса на неокомунизма. То стана инициатор на действия, които доведоха до подмяна на естествения съюзник Съюза на демократичните сили /СДС/. Изпълняваха се политически поръчки на външни за КТ сили и личности. В братско сътрудничество с КНСБ ръководителите на КТ поискаха свалянето на първото демократично правителство. В ход е подялба на профсъюзното имущество, целяща превръщането на "Подкрепа" в пряк наследник на Българските професионални съюзи /БПС/ и заложник на КНСБ. Остава само да научим датата на "обединителния конгрес".

Ние, членовете на "Подкрепа", не желаем повече името на нашия синдикат да бъде използвано за постигане на нечистоплътни политически цели. Ние искаме да възвърнем вярата на обезверените, на отлъчените, на напусналите синдиката "подкрепаджии". Нашата цел е възстановяване на първообраза на "Подкрепа" като опора на демократизацията по месторабота и закрила за всеки наш член от неокомунистическата опасност.

Призоваваме всички настоящи и бивши членове на "Подкрепа”, всички секции и организации, които не одобряват антисиндикалните действия на централното ръководство на КТ да се присъединят към нас и да участват в Националната среща, която ще се проведе през декември. Нека всички заедно да потърсим пътя за спасяване честта на нашия синдикат. Желаещите да се присъединят към инициативата могат да се обадят на тел. 75-51-97 в София.

София, 2 декември 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОЕКТ "ЗА СОЦИАЛНА ПРОМЯНА - АЛТЕРНАТИВА-3" /ЧАСТ ШЕСТНАДЕСЕТА/ НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.


Д. "НАЦИОНАЛНИЯТ ПРОБЛЕМ"


        12. НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА И ПРОМЯНАТА

13. "ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС" И ПРОМЯНАТА


12. НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКА И ПРОМЯНАТА

12/І

2. Националната политика и промяната

І. Състояние на промяната към момента

  

Десетилетията на социализма в България бяха десетилетия на повече или по-малко изкуствено потиснат въпрос за националната политика на България.

Промяната отново активизира националната проблематика в страната. Локалните конфликти в непосредствена близост до България напомнят за остротата, която могат да придобият националните проблеми, когато бъдат изпуснати от контрола на властта.

Тревожно изглеждат въпросите със сънародниците, които извън страната търпят трудности и изпитания, попаднали в огнища на напрежение по териториите на бившите съветски републики или на други места.

Страната ни беше поставена на изпитание с признаването на независимостта на Македония и останалите бивши югославски републики. Така или иначе, разумът постепенно надделя и България днес има балансирано отношение към Македония.

Въпреки отсъствието на национална концепция за сигурността на страната, въпреки отсъствието на външнополитическа доктрина сериозността на националния проблем беше мотивът за много от политиците от върховете на властта по време на Великото народно събрание и отчасти и по времето на настоящото да потърсят съвместно решение на възникващите усложнения или изпитания пред българската страна. Става дума за съвместни заседания на най-високо национално равнище, на което се изработваха общи позиции.

Днес националистическите съблазни не са господстващото настроение, но не бива да бъдат изключвани. Дилемата национална или националистическа политика съвсем не е решена веднъж завинаги по тези места.


12/ІІ

12. Националната политика и промяната

II. Националната перспектива на промяната

 

След годините на гарантирана сигурност от външни политически и военни съюзи днес България трябва да отговаря на предизвикателствата на една национално оправдана и възможно най-сигурна политика.

България не може да остави на произвола на съдбата своите сънародници в различните краища на разбунена Източна и Югоизточна Европа. Но България не може да си позволи ролята на подпалвач на въоръжени конфликти, ролята на "размирника" на Балканите.

Необходима е вътрешна готовност за стабилна политика, за резерви при посрещането на допълнителни икономически натоварвания, ако една или друга бежанска вълна навлезе в страната, необходима е готовност за воденето на цивилизована, в духа на човешките права, културна политика навсякъде в света, където живеят българи.

Това е националният интерес по отношение на "външните българи", а по отношение на неуредените "вътрешни" въпроси от национален характер изключително важен ще се окаже икономическият фактор и неговото разумно пренасочване там, където той може да окаже съществено положително влияние на възникналите напрежения. Разбира се, всичкото това може да се решава единствено в условия на граждански мир и при наличие на национален консенсус на основните политически сили по възникващите въпроси.


12/ІІІ

12. Националната политика и  промяната

ІІІ. БСП и промяната

 

БСП е наследник на класически тип комунистическа партия-интернационалист, която изповядваше дълги години вярването, че времето на нациите си отиде безвъзвратно в историята и идва времето на световните общества. По принцип марксизмът надценяваше класовите фактори, като смяташе, че те като по-късни надделявят над националните и етническите.

Противоположната на марксизма концепция за света, която виждаше и днес вижда в крайния либерализъм и индивидуализма фактора, който надделява над националните и етническите фактори толкова, колкото и върху класовите, също надценяваше убежденията си.

Практиката на днешния ден, събитията в Европа и света показват упорито нежелание на нациите да се разделят с очакванията си. Нещо повече, събудиха се за живот и етническите групи, с което плетеницата от интереси в пренаселения стар континент вече е близо до критичната си точка.

Нито марксизмът, нито либерализмът се оказаха прави за уж преодолените и останали в историята национални и етнически ценности и амбиции.

В този смисъл националните проблеми излизат с нова сила на дневен ред в новите обществени образувания днес.

БСП няма в себе си такъв могъщ реформаторски импулс, нито такива ресурси, за да направи пълна преоценка на досегашните си възгледи за нациите и етносите, но когато националната идея се оказва включена в политиката, общественото партийно мнение показва склонност лесно да я възприема и дори да я превръща на моменти в националистическа.

Оттук идват и яростните атаки на политическите опоненти от идеологизиран тип за "комунистите, които се спасявали в национализма".

Нужно е обаче да се поясни, че докато проявите на национализъм в някои среди на БСП са по-скоро защитни и продиктувани от опасения за бъдещето на българския етнос и нация, то наскоро появилите се националистични настроения в СДС са агресивни и пряко свързани с вътрешнополитическата конюнктура - автономното политическо поведение на ДПС.

Преходът е твърде голям, за да бъде направен незабелязано и без увлечения. Още повече че БСП все още не е отговорила ясно на това предизвикателство, наречено национален въпрос.


12/ІV

12. Националната политика и промяната

IV. Философия на промяната като алтернатива на БСП, предложена от ОСД

 

Разликата между национално и националистическо, между национална политика и национализъм е толкова голяма, че ако едната линия води до стабилизиране на България и до успех на реформата, то другата вещае гибел на много хора, незаздравяващи рани за столетия и нова национална катастрофа.

Тази невероятна разлика определя и философията на политиката в областта на националната проблематика.

Това е философия, основана на възприетите възгледи за човешките права и свободи на индивидите, за тяхното самоопределяне и разпореждане със себе си, със своите вярвания, придвижване и избор на език, име и религия, правото им на изразяване, политическата им свобода и културна идентичност.

В своето съчетание всичките права на хората в страната не само че не противоречат, но хармонират с интересите на нацията. Тъкмо все по-пълното гарантиране на тези права дава възможности за безконфликтно решаване на възникващите напрежения на национална основа както вътре в страните, така и между тях. Националната политика няма алтернатива. Национализмът е гибелна политика.


12/V

12. Националната политика и промяната

V. Политически принципи и ключови термини

 

Политическите принципи на националната политика са:
* извеждане напред на общите интереси и намаляване на влиянието на различните;
* етническото разнообразие като неразделна част от нацията и средство за осигуряване на нейната политическа, икономическа и социална стабилност;
* правата и интересите на отделните общности да бъдат третирани и гарантирани като човешки права;
* придържане при решаване на възникващите конфликти към международните хуманистични стандарти;
* добросъседски отношения на България и безусловен приоритет на дипломатическите и политическите средства пред силовите;
* дългосрочна национална политика вътре и вън от страната.

Ключови термини:
"национална политика"
"недопускане на национализъм"
"общност на интересите"
"гарантиране на правата на индивида в цялата им пълнота”
"лоялност към държавата"
    

12/VI

12. Националната политика и промяната

VI. Законодателни идеи

 

Законодателството не е готово да посрещне възможните усложнения, свързани с наплив на бежанци от различни страни /Македония или бивши съветски републики/. За подобна дейност присъединяването към една конвенция с половинвековна давност не е решение на въпроса.

Необходими са закони, които да развият принципните положения в конституцията, отнасящи се до тази проблематика. За да бъдат съответни на европейското законодателство в тази област, те би трябвало да бъдат по-скоро разрешителни, отколкото забранителни, а националният интерес [........]    ческите общности за защита на целостта, независимостта и суверенитета на държавата.

Необходими са също гаранции в Наказателния кодекс, които да препятстват проявите на национализъм и да ограничават тези прояви във висшите политически кръгове. Сегашните текстове там не отразяват променената обстановка не само у нас, но и в цялото ни обкръжение.


12/VII

12. Националната политика и промяната

VІІ. Идеи за изпълнителната власт

 

Правителството следва да развива готовност в различни степени както за разрешаване на съществуващите вътрешни напрежения на национална и етническа основа, така и възможните усложнения с външен характер.

Нужна е програма за нормална културна дейност извън граница, както и за дългосрочните цели на националната ни политика.


/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОКРЪЖНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ - КЪРДЖАЛИ ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩОТО ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА 4 ДЕКЕМВРИ 1992 Г.


ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Във вашите ръце е мирът в страната. Ако не искате да превърнете България във втори Ливан, отменете настоящото преброяване на населението на 4 декември 1992 г. В противен случай вие ще носите отговорност за кръвопролитията в страната.

Кърджали, 2 декември 1992 г.

Организационен секретар на ОК на БНРП - Кърджали: Димо Димов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО /част втора - последна/ НА АМЕРИКАНСКИЯ И АВСТРАЛИЙСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ ДО ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ООН БУТРОС ГАЛИ ПО ВЪПРОСИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА.


Така българският епископат осъди наченатия разкол. Осемдесет митрополити и епископи заеха позиция в подкрепа на Светия синод, против опита на правителството да играе ролята на диктатор на БПЦ, докато на страната на правителството застанаха шест епископи - четири, фактически три митрополити и двама епископи, подкрепяни от един йеромонах.

Ние скърбим за тези печални събития, не изпитваме радост от наложената на разколниците присъда, но наш епископски дълг е да бдим за опазването на поверената ни от Бога Българска православна църква. Низвергнатите и отлъчени бивши духовници са наши братя и ние се молим на Всевишния, щото Той да ги просвети в пътищата си, като се разкаят за греха си против църквата, да се отвърнат от пътищата на нечестивия и се върнат при нас, за да можем отново в един глас и в една църква да славословим нашия Христос Бог.

Но правителството на г-н Филип Димитров не се забави да подкрепи разколниците. На 3 юни 1992 г. Методи Спасов, директор на Дирекцията по вероизповеданията, на бланка под името на Министерски съвет - Дирекция по вероизповеданията, адресирана до Търговска банка "София", издаде заповед N.96, която възпроизвеждаме тук:

В изпълнение на решението на Министерския съвет, протокол N.47 от 1 юни 1992 г. Ви уведомяваме, че регистрираното при Вас ръководство на Светия синод е лишено от правата му с решение N.92 от 25 май 1992 г. на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет и не може да представлява в бъдеще Светия синод. С оглед на това плащанията от банковата сметка на Светия синод, извършени по негово нареждане, да бъдат свързани със съответната имуществена отговорност.

Новото временно ръководство се представлява от наместник-председателя на Светия синод Неврокопския митрополит Пимен.

Директор: Методи Спасов


Тази заповед е издадена на бланка с името на Министерския съвет на българската държава и следователно е държавен акт, за който всички министри, включително министър-председателят Филип Димитров, са поели отговорност за него. Тази заповед по-нататък изрично споменава, че Министерският съвет се е занимал с въпроса на схизмата на 1 юни, взел е решение да я подкрепи, протоколирал решението си под N. 47 и е оторизиран Методи Спасов да приложи това решение.

Решението на Министерския съвет гласи, че зарегистрираното при банката "ръководство на Св. синод е лишено от правата му с решение N.92 от 25 май 1992 г. на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет и не може да представлява в бъдеще Св. синод. С тази заповед правителството замрази сметките на Св. синод и нареди на банката да спре всякакви финансови операции от страна на църквата. Със същото писмо Методи Спасов съобщава на банката, че Синодът има ново временно ръководство, което се представлява от "наместник-председателя на Св. синод Неврокопския митрополит Пимен". С тази заповед на Методи Спасов БПЦ беше оставена без средства за съществуването си. Така, с контрола на църковните средства, правителството се опитва да сломи съпротивата на църквата против държавната намеса в нейните вътрешни работи. В същия този ден, 3 юни, разколниците, водени от Христофор Събев, завладяха физически зданието на Св. синод, след като са получили устни уверения от държавния прокурор Татарчев и от кмета на София проф. Янчулев, че властите няма да им пречат.

Така се стигна до днешния разкол в Българската православна църква - инсцениран и проведен от чиновника на министър-председателя Филип Димитров, действащ като директор на Дирекцията по вероизповеданията - Методи Спасов, и на неговите една шепа съучастници в средите на Св. синод - трима митрополити, които десетилетия вече служат като най-фанатични колаборанти на режима на Тодор Живков. Ние не можем да предречем какъв ще бъде изходът от този разкол, но можем да предвидим страшните поражения, които той нанася и ще нанася върху религиозния живот в България и Българската православна църква специално.

Не за пръв път нашата църква се намира под ударите на правителството на българската държава. В по-нови времена Пловдивският митрополит Кирил /впоследствие патриарх/ и Врачанският митрополит Паисий бяха държани в затвора при най-унизителни условия от комунистическото правителство в 1944/45 г. В 1948 г. Софийският митрополит и Български екзарх Стефан беше измъкнат посред нощ от леглото си и откаран в село Баня, Карловско, където умря като затворник. Днешното правителство на Филип Димитров върви по същите стъпки на много от неговите предшественици в делото за разрушаване на Българската православна църква. Съдено било на Българската православна църква да изпие още една горчива чаша, и то от тези, които се ласкаят от мисълта, че са освободители на България от комунизма. Но нашата църква-мъченица ще преживее и надживее и тези свои нови гонители.

Кризата в отношенията между българската държава и Българската православна църква достигна и до границата на нашата епархия в Америка, Канада и Австралия и застрашава религиозния живот на българите в чужбина.

Информирайки Ваше Превъзходителство за тези нерадостни събития в живота на Българската православна църква, ние смирено молим Ваше Превъзходителство да направите нашето писмо и приложената резолюция достояние на съответната комисия в Организацията на обединените нации в защита на правата на човека и религиозните свободи срещу намесата на сегашното българско правителство в живота и делата на Българската православна църква.

22 октомври 1992 г.

Американски и Австралийски митрополит ЙОСИФ
        Ставрофорен свещеноиконом Христо Христов - секретар

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА НЕЗАВИСИМО СДРУЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И ДО МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ПО ПОВОД НА ЗАБРАНАТА НА КМЕТА НА СОФИЯ СДРУЖЕНИЕТО ДА СЪБИРА ПОДПИСИ.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЮ,

Обръщам се към Вас в качеството ми на официален представител на Независимо сдружение "Екогласност" с жалба срещу действията на столичния кмет г-н Ал. Янчулев. На 26 ноември 1992 г. НС "Екогласност" със свое писмо 195/26 ноември 1992 г. уведоми Столична голяма община, че ще проведе подписка в подкрепа на декларация и призив на сдружението в градинката между БНБ и президентството /до фонтана/, гр. София. Писмото е заведено под номер 630022/26 ноември 1992 г. в СГО. На 1 декември 1992 г. "Екогласност" започна провеждане на посоченото мероприятие. В 13,40 ч. на събиращите подписите беше връчено писмо от кмета г-н Янчулев, с което той забранява акцията на посоченото от нас място. Ние се противопоставихме енергично на незаконната забрана поради следните съображения:

1. Не е спазен 24-часовият срок за забрана съгласно, чл. 12, ал.З от Закона за събранията, митингите и манифестациите, тъй като уведомяването е на 26 ноември 1992 г., а забраната е получена в 13,40 ч. на 1 декември 1992 г.

2. В писмото си г-н Янчулев се позовава на практиката по прилагането на горецитирания закон на територията на СГО, а не на нормативен акт.

3. Това е подписка, а не митинг, събрание или манифестация, които събития единствено биха могли да бъдат забранени от кмета съгл. чл. 12 от закона.

4. Такъв прецедент "Екогласност” вече имаше - от 26 октомври 1989 г., но парламентът обяви действията на тогавашния кмет Стефан Нинов за неправилни.

Тези аргументи бяха изтъкнати от нас пред представител на Столичната дирекция на вътрешните работи /СДВР/ майор Борски и капитан Ананиев, но по нареждане на тяхна висшестояща инстанция, неизвестна за нас, в 17,00 ч. полицията изпълни забраната на кмета и състави предупредителен протокол, подписан от ст. лейтенант Стефан Г. Бозиков, на длъжност инспектор в Управление "Охранителна полиция" - СДВР, от една страна, и от секретаря на НС "Екогласност" г-н Лъчезар Тошев, от друга, с който продължаването на подписката на това място беше забранено.

Като считаме, че подписката не е застрашила по никакъв начин обществения ред в района, не е затруднила движението на моторните превозни средства с опасност от транспортни злополуки или натрупване на много хора на мястото - каквито са аргументите на кмета, - смятаме, че с този брутален акт се засягат наши основни човешки права. На мнение сме също, че г-н Янчулев е нарушил грубо Закона за събранията, митингите и манифестациите, както и чл. 41 и чл. 43 от Конституцията на Република България. Що се отнася до действията на полицията, тя действа въз основа на писмо, изпратено до "Екогласност", което не е редно.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Обръщаме се към Министерския съвет с настояване да санкционира забраната на кмета върху нашата подписка. Очакваме ваш бърз отговор. "Екогласност" има готовност да отнесе въпроса както до българските съдебни инстанции, така и до Съвета на Европа и всички останали правозащитни международни организации.

София, 1 декември 1992 Г.

Секретар на НС "Екогласност": Лъчезар Тошев

/Пресслужба "Куриер"/


-------------------------------------
ИКОНОМИКА ЕКСПРЕС
Компютърна емисия за бизнесмени на български език.
Котировки и анализи от световните валутни и стокови борси и икономическа информация от България.
Всеки работен ден от 7.30 до 20 часа.
БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ - София. бул. "Цариградско шосе" 49
тел. 73-37-286, факс: 80-24-88

-------------------------------------


*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

017. НОВА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /НСДП/

На 28 и 29 ноември 1992 г. в Бургас на състоялата се Четвърта национална конференция е избрано централното ръководство на НСДП, деветчленният Политически съвет, който има правото да взема решения между две конференции.

Съветът преизбра за председател на партията д-р Васил Михайлов. Говорител е Иван Ценов, а организационен секретар - Христо Велев.

Конференцията гласува съставите на Координационния съвет /по един представител от автономна секция/ и на Изпълнителния съвет /съставен от секретарите на комисиите на партията/.

/Пресслужба "Куриер"/


10:20:00    
04.12.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Траяна Каличкова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазена. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!