4 април 1995


София, 4 април 1995 година
Брой 66 /1367/


София, 4 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЗИЦИЯ "ЗА БЮДЖЕТНАТА ПОЛИТИКА И ПРОЕКТОБЮДЖЕТА ЗА 1995 ГОДИНА" НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ СЪВЕТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ" И ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" И ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА.


Бюджетната политика е първостепенен фактор в организацията на държавата и регулирането на социално-икономическите процеси в обществото. Държавният бюджет осигурява определящи условия за рационалното изграждане и функциониране на необходимите за всяка цивилизация социални системи.

Бюджетната политика и финансовият план на България за 1995 г. се формират при неблагоприятни финансово-икономически, производствено-търговски и социални условия:
- голям производствено-икономически спад в националното стопанство;
- празноти във финансово-стопанското право и лоша фискална дисциплина;
- големи външни и вътрешни дългове;
- висока инфлация, големи лихви и ниска инвестиционна активност;
- ненадежден валутен курс на лева;
- влошено жизнено равнище на населението, масова бедност и необходимост от големи парични трансфери за социални плащания.

Тази икономическа ситуация не може да осигури обективно достатъчните финансови средства за нормалното функциониране на държавата и всички издържани изцяло или с участие на бюджета организации. Държавният бюджет за 1995 г. е разработен с компромиси между потребности и възможности за тяхното удовлетворяване.

Висшият съвет на Българската социалистическа партия /ВС на БСП/, изпълнителните съвети на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ "Ал.Стамболийски" и Политически клуб /ПК/ "Екогласност" и Парламентарната група на Демократичната левица:

1. Разглеждат проекта за държавен бюджет за 1995 г. като етап от бюджетната политика на България за 4-годишния мандат за управление на страната от коалицията на БСП, БЗНС "Ал.Стамболийски" и ПК "Екогласност".

Бюджетната политика и годишният бюджет са съобразени с приетите краткосрочни социално-икономически цели и задачи в програмата "Нови времена, нова България, нова БСП", в предизборната платформа "Да спрем разрухата, да обновим България" и Програмната декларация на правителството.

2. Определят проектобюджета за 1995 г. като възможно решение за баланс на финансовите потребности на обществото и реалните възможности на националното стопанство и държавата за тяхното задоволяване.

3. Дават политически мандат на народните представители от Демократичната левица да приемат предложения проект за държавен бюджет за 1995 г.

Препоръчват на председателите и заместник-председателите на постоянните парламентарни комисии и депутатите от парламентарната група съобразно своите компетенции в делови диалози с ръководствата на министерствата, бюджетните организации и общинските съвети в избирателните си райони да направят обективна оценка на определените в проектобюджета показатели и възможностите за изпълнение на заявените потребности.

Смятат за необходимо председателят на Народното събрание и ръководствата на парламентарните комисии да осигурят оперативна организация на обсъждането и приемането на проектобюджета.

4. Възлагат на ръководството на парламентарната група заедно с правителството да уточнят координирана законодателна подпрограма за нормативно осигуряване на бюджетната политика и финансовите отношения в прехода.

Намират за необходимо законодателната реформа във финансовото дело да има приоритет в дейността на Народното събрание. Нужни са нови закони или проекти за изменение и допълнение на законите за данъчното производство и данъчната администрация, за Сметната палата и за финансовия контрол, за печалбата, общия доход и акцизите, за местните финанси, за събиране на държавните вземания и за лихвите, за митниците, за валутните сделки и за външната търговия, за счетоводството и за цените, за борба със спекулата, за борсите и ценните книжа и др.

5. Намират за необходимо Народното събрание да разшири и да засили парламентарния контрол върху Българска народна банка /БНБ/ и Държавна спестовна каса /ДСК/, а правителството да подобри управлението на държавното участие в банките. Правилата на банковите отношения да се приведат в съответствие с изискванията на банковия надзор, деловото поведение, култура и морал.

6. Смятат, че изпълнителната власт може да осигури по-голяма събираемост на данъците, осигуровките, митата, акцизите, таксите и другите държавни вземания.

7. Препоръчват на правителството в програмата за управление да се определят взаимните връзки и зависимости между бюджетната политика и структурната реформа.

8. Намират, че окончателно определените субсидии за общините трябва да бъдат съобразени с договореностите за политиката на доходите и приетите формули за компенсиране на заплатите в бюджетните организации.

9. Препоръчват на кметовете и съветниците от коалицията в общинските съвети да работят за приемането и за изпълнението на реалистични бюджети и за търсенето на възможности за увеличаване на собствените приходи.

10. Възлагат на Комисията по пропагандната, масовата и клубната дейност на ВС и на Комисията по социално-икономическите въпроси на ВС на БСП и на изпълнителните съвети на БЗНС "Ал.Стамболийски" и ПК "Екогласност" да разработят програма за информирането на обществеността с бюджетната политика и основните параметри на държавния бюджет за 1995 година.

София, 3 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА /МЛАДЕЖИ/, ПРИЕТА НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /1 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/. Новоизбраният 19-членен Национален съвет преизбра за председател на организацията Румен Илиев.

 

Младежката организация на Гражданското обединение за републиката /ГОР "М"/ е формация на свободни млади хора, които отричат конфронтацията, разделението на обществото, административното насилие, ксенофобията и дискриминацията.

Една година след своето създаване ГОР "М" натрупа политически опит и авторитет на една от най-перспективните младежки организации. Въпреки организационните слабости и финансови трудности нашата организация се представи достойно на миналите парламентарни избори. Голяма част от получените 200 000 гласа за коалицията Демократична алтернатива за републиката /ДАР/ са на млади хора.

След 18 декември 1994 г. ситуацията в България се смени. Налице е опасност биполярният политически модел да се възпроизведе, а конфронтацията между институциите и различните социални слоеве да продължи. Ние одобряваме политическата позиция на Гражданското обединение за републиката да бъде конструктивен коректив на правителството и да продължи изграждането на републиканска и демократична по характер алтернатива. Като отричаме както държавно-административния социализъм, така и уродливия монополистичен капитализъм, ние се обединяваме за развитието на България, като равновесно устойчиво и отворено общество, в което социалното и демократичното начало се намират в неразривна връзка. Тъкмо поради това отхвърляме опитите да се реализират административните методи на управление, да се блокира обновяващата сила на пазара, разрушителните сили на крайния монетаризъм да се заменят с недемократични механизми, познати от близкото минало и забавящи стопанските реформи.

Подобна политика ще отчужди в още по-голяма степен младите хора и ще задълбочи духовната и икономическата криза, в която те се намират. Като отчита опасността от подобна перспектива, като изразява безпокойство от безработицата, икономическата нищета и престъпността сред младото поколение, Втората национална конференция на ГОР "М" смята за необходимо да:

- Определя като своя официална политическа линия утвърждаването в България на равновесен икономически и политически модел, отричащ едновременно монополистичния капитализъм и държавно-административния социализъм.

- Продължава изграждането на организационно-политически структури на ГОР "М" във всички окръжни и общински центрове на страната, като се стреми към обединяването на младежите върху основата на нова и прагматична програма за бъдещето на България.

- Да разработи механизми за защита на младежките интереси на всички български граждани.

- Да работи за разширяването на младежкото сътрудничество на регионално, национално и интернационално ниво за формиране на обща младежка позиция за създаване на държавна политика по основните младежки проблеми.

- Съвместно с останалите младежки организации да се стреми към изграждане на нова по дух законова защита на младите семейства.

- Да работи за ограничаване на младежката престъпност, наркоманията, разпространението на чуждите на нашето национално самосъзнание секти и нови религиозни движения.

- Подкрепя Българската православна църква в хуманната й дейност за утвърждаване на българщината.

ГОР "М" е за единство на българската младеж за отстояване на достойното й място в изграждането на нашата нова България.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ТУРСКИТЕ ВОЕННИ ОПЕРАЦИИ В СЕВЕРЕН ИРАК. Документът е адресиран до Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, до президента на Република Турция, до президента на Съединените американски щати, до представителството на кюрдската общност и до средствата за масова информация.


Светът стана свидетел на поредното нахлуване на турски войски дълбоко в територията на Ирак, където разгърнаха широки бойни действия. Според собствени заявления Турция се кани да задържи своята окупация цяла година. В действителност нейните отдавна планирани стратегически намерения са тя да остане завинаги там, за да анексира иракски територии.

Аргументът и оправданието на османската наследница е борбата й срещу тероризма. Общоприетият ред за борба срещу тероризма, както и нормите на международното право обаче не предвиждат и не позволяват едностранно, без предупреждение нахлуване на редовни и полицейски войски на дадена страна на територията на друга суверенна държава без съгласието и участието на последната. Следователно основанията на Турция са нищожни и извършената от нея окупация я заклеймява като агресор.

Десетилетия вече Турция с оръжие извършва кървава разправа над кюрдите, които тя до неотдавна наричаше "планински турци". Турци ли са те? Главният елемент на национална принадлежност - езикът - у кюрдите е от индоевропейското езиково семейство и няма нищо общо с турския, който е от друго - тюрското езиково семейство. Както езикът, така битът, културата, обичаите и душевността на кюрдите доказват техния индоевропейски, а не тюркски произход. Те живеят на своята родна земя и исторически са нейното автохтонно население. Неизброимите факти, както и цялата османска история доказват, че турците са завоеватели, поробители и унищожители на много народи, в това число и на кюрдския. Много столетия вече този народ е под турска робия. Поколения борци от неговите недра изстрадаха идеята за национално освобождение, за да изкристализира тя днес в организирана масова съпротива срещу кръвожадния поробител. Тази борба е свята и няма нищо общо с турските квалификации и лъжи за тероризъм.

Българската национално-радикална партия /БНРП/ заклеймява Турция за агресията й в Ирак и за геноцида над кюрдския народ.

БНРП осъжда позицията на Съединените американски щати в поддръжка на агресията на Турция, както и отказа им да се застъпят за справедливата борба на кюрдите за национално освобождение.

Правителството на Германия изпадна в деликатно положение, защото с оръжието на бившата Германска демократична република Турция пред очите на целия свят безмилостно и масирано избива кюрдите.

Българската национално-радикална партия настоява:

- Турция незабавно да изтегли своите войски от територията на Ирак, да възстанови щетите и да възмезди кюрдската и иракската страна за пострадалите и жертвите;

- да се организира международен съд за извършените от Турция престъпления;

- да се свика международна конференция за Турция, на която да се иска освобождението от турско робство на поробените народи, както и връщането на заграбените от нея чужди територии, в това число и български - Източна Тракия и част от Мала Азия;

- Турция да признае геноцида над българския, арменския, кюрдския и другите потърпевши от нея народи.

Българската национално-радикална партия призовава:

- Съветът за сигурност да вземе екстрени строги и ефективни мерки срещу Турция;

- световното обществено мнение да подкрепи борбата на кюрдския и на другите поробени още народи за освобождението от кръвожадното турско робство.

БНРП издига глас в тяхна защита.

Кюрдите не са сами. Техното дело е право и те ще победят.

Свобода за кюрдския народ!

София, 30 март 1995 г.

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МЕСТНАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ - КЪРДЖАЛИ, ПО ПОВОД НА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.


Членовете и симпатизантите на Демократическата партия в Кърджали, а така също и много трезво мислещи граждани изразяват крайното си възмущение от опитите на мимикриралата в "демократична левица" болшевишка партия да лиши милиони българи от най-ценната частна собственост - земята. Орсовите поправки във и без това недостатъчно категоричния закон за реституцията на земеделските земи, приет през 1992 г., целят една нова съветска национализация на наследствената земя. Целите са и по-далечни - земята да премине в ръцете на комунистическите банки и застрахователни компании, да се пресече всяка възможност за свободен пазар на земята, защото свободният собственик не е зависим от никаква социална демагогия.

Земята, бащините ниви, закупени с толкова много усилия и труд, отнети с насилие и използвани безогледно, отново могат да бъдат заграбени, преди дори да са върнати реално.

В същото време комунистическата каста развихри невиждана спекула с отнети жилищни и вилни имоти, завладя свръхтолерирания финансов отрасъл и приватизацията, вече половин век продава безогледно и изнася на безценица в чужбина за огромни комисионни - произведения на изкуството, селскостопанска и промишлена продукция, ресурси. Прословутите руски пазари само изтощаваха промишлеността ни.

Не се съмняваме, че парламентарната група на Народния съюз ще сезира всички възможни институции в България и чужбина и ще организира множество протести, но това няма да е достатъчно. Хората, собствениците трябва да защитаваме земята си с всички средства. Смятаме, че е необходимо да се забравят временно всякакви противоречия с другите близки до нас некомунистически партии, за да се противопоставим с всички сили заедно на циничното комунистическо безумие. Разбира се, много важни са и символите на държавата - герб без корона значи държава без независимост и църква без кръст. Но явно това е и целта на комунистите - най-големите родоотстъпниции в цялата българска история.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ ДЕМОКРАТИ В БЪЛГАРИЯ ДО ТОДОР КОСТАДИНОВ - ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ НА СОФИЯ, ПО ПОВОД НА НАРУШЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ОТ КМЕТА НА СТОЛИЧНА ГОЛЯМА ОБЩИНА ПРОФ.АЛЕКСАНДЪР ЯНЧУЛЕВ.


ГОСПОДИН ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ,

В нарушение на чл.31 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ кметът на Столичната голяма община /СГО/ проф.Александър Янчулев в различно време е назначил на щатна длъжност в изпълнителния апарат на Столичния общински съвет /СОС/ - общинската администрация на СГО, следните общински съветници:
1. Евгени Бакърджиев за кметски наместник на Териториалната общинска администрация /ТОА/ "Изгрев";
2. Пенчо Ненов за кметски наместник на ТОА "Слатина";
3. Лъчезар Лозанов за кметски наместник на ТОА "Сердика";
4. Владимир Пенков за кметски наместник на ТОА "Красна поляна";
5. Милор Михайлов за зам.-кметски наместник на ТОА "Банкя";
6. Борис Дончев за началник управление "Социаллни дейности" на СГО;
7. Георги Хубенов за експерт в СГО;
8. Петко Горанов за секретар на ТОА "Студентска";
9. Георги Савов за секретар на ТОА "Красна поляна";
10. Недко Досев за кметски наместник на ТОА "Лозенец";
11. Д-р Татяна Даскалова за експерт в у-ние "Здравеопазване" на СГО.

След назначаването им на щатна длъжност в общинската администрация същите в нарушение на закона за местното самоуправление и местната администрация и с мълчаливото съгласие на председателя на СОС Петър Станков са продължили да бъдат едновременно с това и общински съветници и да участват в работата и вземането /гласуването/ на решенията на Столичния общински съвет, включително и по въпроси, представляващи за тях личен интерес като ръководни административни служители, което е абсолютно нарушение на чл.37 от ЗМСМА.

Посоченото противозаконно участие на горните лица в дейността на Столичния общински съвет прави незаконосъобразни всичките решения, които са взети с тяхното участие. Съществена част от тези незаконосъобразни решения са решенията, с които СОС определя правомощията на кмета на София по чл.21 от ЗМСМА, както и функциите и правомощията на териториалните общински администрации и на техните ръководители - кметските наместници и заместниците им.

Господин областен управител,
На основание посочените факти и обстоятелства настояваме пред вас за незабавни действия за отстраняване на закононарушенията в състава на Столичния общински съвет и и да отмените по административен ред посочените актове, издадени от Столичния общински съвет и от кмета на Столична голяма община, страдащи от посочените правни дефекти.

София, 27 март 1995 г.

                                                                                     ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Асен Кантарджиев

                                                                                     СЕКРЕТАР: Петър Манков

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/, ПРОЧЕТЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЕДИНЕНИЕ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ЧАВДАР КЮРАНОВ ПРЕД ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ЗАСЕДАНИЕ /1 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/.

Ч А С Т   П Ъ Р В А
I
КОНСЕНСУС И КОНФРОНТАЦИЯ

1. Развитието на България навлиза в нов политически цикъл. Той започна с изборите на 18 декември 1994 г., продължи с новото 37-о Народно събрание, с абсолютното мнозинство на Българската социалистическа партия /БСП/ и коалиция и с новото правителство - на БСП и коалиция.

2. Сега сме пред нов период от развитието на страната, след като приключиха други три: а/ период на борба между консенсус и конфронтация /1989-1991 г./; б/ период на открита политическа конфронтация /1992 г./, период на пропуснат консенсус /1993-1994 г./.

3. Първият период - от 10 ноември 1989 г. до октомври 1991 г., т.е. до края на правителството на Д. Попов - включващ и двете правителства на Луканов - се характеризира с противоборство между стремежа към консенсус и конфронтация. Стремежът към консенсус намери израз в Кръглата маса, в неизбежните и необходими промени на БСП /от отмяната на чл. 1 в старата конституция до отказа от партийни организации по месторабота/ и особено - в приемането на новата конституция. Консенсус беше постигнат и със споразумението от януари 1991 г., което доведе до коалиционното правителство на Д. Попов, и при избирането на Ж. Желев за президент на страната, и по същество при създаването на Движението за права и свободи /ДПС/, а също така - особено и главно - във възприетия и съблюдаван мирен преход.

4. От друга страна, стремежът към консенсус бе препятстван от конфронтация. Стачките и демонстрациите срещу правителствата на Луканов /особено второто/, опожаряването на Партийния дом, голямото политическо напрежение в страната, неизживяното отрицателно отношение към Българската социалдемократическа партия /БСДП/ /плод на което бе и неизбирането на Петър Дертлиев за президент/ са ярък израз на конфронтацията през този период.

5. Надделя конфронтацията - за щастие конфронтация с мирни средства. Тя даде облика на този период - от 13 октомври 1991 г. до 31 декември 1992 г. Тя се почувства особено ясно след изборите на 13 октомври 1991 г. За разлика от победата на изборите през юли 1990 г., след които БСП не се насочи към реставрационна политика /но и не разгърна реформата, макар че я начена/, с идването на власт /на 13 октомври 1991 г./ Съюзът на демократичните сили /СДС/ започна такава политика. Но тази конфронтация промени своя характер. Докато през предходния период тя бе насочена към преразпределение на политическата власт, през втория период тя се устреми към преразпределение на собствеността. С една важна особеност: започна се със преразпределянето на пасивната собственост - не на производствените фондове преди всичко, а на жилищния и на магазинния фонд. Реституция, а не приватизация.

6. Самото падане на Филип Димтров стана възможно поради една нова стъпка към консенсус. Нещо повече - това можеше да стане начало на национално съгласие. Става дума за левия завой на ДПС. Сега мнозинството на БСП забравя, че без този завой на ДПС Савов и досега можеше да бъде председател на Народното събрание, а Филип Димитров премиер. През този период възможностите за консенсус и частично национално съгласие -съгласие на леви и лявоцентристки сили - доминираха в редица случаи над конфронтацията. Конфронтацията стесняваше своята политическа и социална база. Беше започнало разпадането на СДС като коалиция.

7. Струва ми се, че тук беше пропуснат един голям шанс за постигане на сравнително трайно, макар и частично, национално съгласие. Възпрепятствана от съображения за криворазбран национализъм, БСП не предприе стъпки и не разгърна политика на сътрудничество с ДПС по въпроси от жизненоважно значение за ДПС. Става дума например за политиката по тютюна, за оземляването в перспектива, за някои културни права, които българските турци имаха в миналото.

Не става дума нито за автономия, каквато и да било, нито за задължително изучаване на турски език в училищата или за подобни мероприятия - с това БСП не може да се съгласи. Вярно е, че и ДПС не прояви особено желание за по-трайно уреждане на отношенията с БСП. Но и настойчивостта на БСП, и готовността за отстъпки не беше налице.

8. И все пак този трети период - до разпускането на 36-то Народно събрание - въпреки продължаващата конфронтация беше период, в който се очертаваха възможности за национално съгласие и консенсус по широк кръг въпроси. Благоприятно обстоятелство беше и правителството на проф. Беров, което можа да намали значително социалното напрежение.

9. При такава обстановка дойде борбата за избори.

Очертаха се две тенденции: а/ избори, колкото се може по-скоро; б/ избори, след като правителството на Беров изчерпи възможностите си и след като се положат усилия за национално съгласие. Първата тенденция - на група в партията, която все повече се оформя като "втори център" в БСП. Втората тенденция - тази на Обединението за социална демокрация /ОСД/.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ "ЧЕРВЕНА КНИГА ЗА ЗАСТРАШЕНИЯ ОТ ИЗЧЕЗВАНЕ БЪЛГАРСКИ РОД" НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ТОШО ПЕЙКОВ. Документът е огласен на пресконференция на партията на 28 март 1995 г.


2.3. Но за "прагматиците" най-удобен се оказа консервативният либерален модел.

До края на 1994 г. те се уговориха със стратезите на прехода вътре в БСП, че на българската държава е отредена ролята на "нощен пазач", който само ще охранява собствеността, без да се намесва в икономиката. Но социаллибералите не спазиха уговорката и "вързаха нощния пазач".

Днес дори главният идеолог на реформата смята, че трябва да се преосмисли либерализмът в икономическата програма, след като не бяха създадени автономни пазарни субекти. Излиза, че класическата либерална доктрина е неприложима в подобна обстановка, защото това било откровена защита на пладнешкия обир на монополните структури в икономиката. Българският народ е велик! Той преобърна дори либералното учение!

След като използваха за себе си предимствата на консервативния либерален модел и забавиха реформата, старите елити се върнаха отново на власт благодарение на греховете си към нея. И понеже обогатиха теорията с нашия особен модел, те получиха от Бжежински теоретичната подкрепа да провеждат държавно-регулирана пазарна реформа, на която те са големи майстори. След получената международна подкрепа българските социалисти спечелиха подкрепата и на мнозинството от българския народ. Сега няма вече никакви пречки пред левия кабинет да намери подходящ механизъм за управление на държавното участие в икономиката и да прекъсне досегашното й подчинение "на лични, групови, чужди и престъпни интереси".

2.4. Юридически неизясненият статут на държавната собственост доведе до нейното разграбване.

Според решение номер 19 на Конституционния съд на България от 1993 г. частна е собствеността на гражданите и юридическите лица /ЮЛ/, а собствеността на общините и на държавата е публична и частна в зависимост от вида и предназначението й. Собствеността върху дадено предприятие се тълкува като притежание на основния му капитал, без да се вземат предвид дълготрайните материални активи, създадени по време на социализма с държавни средства. По тоя начин собствеността в самопререгистриралите се предприятия в акционерни фирми с ограничена отговорност по Указ 56 е недържавна форма на собственост, което противоречи на конституцията, действала до 1991 г. През 1990 г. комунистическото Народно събрание промени всички закони, които се отнасяха до държавната /общонародната - ? б.а./ собственост. За размиване на понятието държавна собственост е вкаран правният термин собственост на юридическите лица. Съгласно чл.17, ал.4 от новата конституция режимът на обектите на държавната и на общинската собственост следва да се определи със закон. Но в 36-то Народно събрание, където мнозинство имаха всички политически партии, такъв закон не беше приет. Действаха подзаконови нормативни актове. Неизясненият статут на държавната собственост доведе до нейното разграбване чрез скрита приватизация в самопререгистрирали се в акционерни фирми по Указ 56 и впоследствие станали акционерни дружества по Търговския закон държавни предприятия като "Булгарлизинг", "Пимекс", "Корабоимпекс", "Машиноекспорт", "Инкомстелеком холдинг". Не е ясно как ще се приватизират предприятия като "Деспред", "Булстрад", "Монтажи", "Електроимпекс" и др., в които държавното участие е непряко, поради което те вече са частна собственост на юридически лица. /Задача за решаване от ляв кабинет./

Същото е положението с бившите държавни търговски банки, пререгистрирани в акционерни дружества, а след пререгистрацията на някои като кремиковската /с благословията на Васил Коларов, Ганчо Колев, Стоян Шукеров, Иван Драгневски, Владимир Владимиров и другите членове на старото Централно управление на БНБ/, петричката и др. преминаха с мълчаливото съгласие на БНБ и на два парламента, на министрите в три кабинета и на Българската консолидационна компания /БКК/ в частни ръце. Шепа хора, избрани в управителните и в надзорните съвети на дружествата, разполагат с държавното участие като със собствено. И това са повечето лица, тясно свързани с бившия режим.

Виновни са депутатите от 9-то, от Великото народно събрание и от 36-то Обикновено народно събрание, за което лично аз като народен представител ги предупреждавах неколкократно.

Виновни са членовете на правителствата и членовете на БКК.

Полузаконното и противозаконното завладяване и ползване на публичната собственост създаде почва за появата на "кредитните милионери", приватизаторите на доход, икономическите групировки /борци, рекетьори, "охранители" и пр./ Заедно с политическите и икономическите елити те вързаха здраво нощния пазач /държавата/ и го запратиха в килера. А после безнаказаността стана грандиозна. Ролята на кредитни милионери получиха не само отделни личности, но и цели институции - банки и др., създадени със заемен капитал без нужните гаранции. Така от разпадането на статута на публичната собственост и на нейните граници се роди самозваният "патриотичен български капитал" - социален и икономически защитен пояс и хранителна среда на левите движения. Придобили изключително влияние в институциите и в медиите с големите си ресурси, новите капиталисти с едната ръка заемат, а с другата молят държавата да поеме техните нови "лоши кредити", да засилва инфлацията, да стопява доходите и спестяванията на населението и на непривилегированите граждани-предприемачи. И да обезценява кредитите, които им остава да връщат на самите кредитни милионери.

Новите управляващи трябва да знаят, след като заявиха намерения да оживят производството, че оживлението на икономиката става все по-невъзможно, защото спестяванията на населението, които в момента са най-големият ресурс за вътрешни инвестиции, не се насочват към инвестиции в реалното производство, а чрез банките захранват неефективни държавни и частни фирми и сметките на кредитните милионери, които не знаят що е то финансова дисциплина, спестовност или производствена инвестиция. Те правят огромни разходи за внос на стоки за лично потребление, издържат покровителстващите ги партии и медиите, които ги рекламират. Харчат с лека ръка пари за изборни кампании и за коктейли, като участват във възпроизводството само на едно - на национално безотговорната политическа класа, която пък възпроизвежда самите тях.

Не е вярно, че няма модел на прехода. Описаните явления показват, че беше приложен политически и икономически модел на съзнателно отказване от упражняване на власт с цел осъществяване на описания от Маркс теоретически модел, наречен "първоначално натрупване на капитал". Спорен от гледна точка на теорията е въпросът дали беше натрупване, или беше прахосване на готов, а не на някакъв новосъздаден капитал. С помощта на цели творчески колективи, наречени финансови групировки, беше разгромен теоретично и на практика световният опит в прилагането на либерализма. Успешно беше монополизиран както крехкият пазар, така и неукрепналият политически живот на страната.

/Пресслужба "Куриер"/


13:15:00
04.04.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Мария Дойнова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!