4 август 1995


София, 4 август 1995 г.
Брой 151 /1452/


София, 4 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ СЪВЕТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ СЪЮЗ В СОФИЯ И ГРАДСКИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ - СОФИЯ, ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВО.


Съветът на председателите на Отечествения съюз и Градският съвет на Българската социалистическа партия в град София, основавайки се на своите исторически традиции и влиянието си в обществото, споделяйки напълно духа и целите на Споразумението за взаимодействие между Националния съвет на Отечествения съюз и Висшия съвет на Българската социалистическа партия от 11 април 1995 г. и в негова конкретизация, водени от грижата си за състоянието и просперитета на столицата, се

СПОРАЗУМЯХА:

1. Да си взаимодействат и сътрудничат на градско /общинско/, районно и местно равнище по въпросите на демократичното развитие на Столичната голяма община.

2. Да си сътрудничат при поставянето и решаването на проблемите на столичното население, развитието на столичния град и прилежащите населени места.

3. Съвместно да отстояват практическото развитие на принципите на местното самоуправление, на политическа и морална отговорност на управляващите за действията им под контрола на народа.

4. Да обединяват силите си за разширяване на обществената подкрепа за политиката на Демократичната левица.

5. Да осъществяват съвместни действия, свързани с важни събития от общонационално и градско значение.

6. Двете страни да полагат усилия пред общинските и районните власти за осигуряване на подходящи условия за тяхната дейност.

7. След изборната победа на Демократичната левица да се използват възможностите за участието в различни нива на изпълнителната власт на изявени граждани и доказани професионалисти, ползващи се с доверието и подкрепата на Отечествения съюз.

8. В предстоящите избори за местни органи на властта сътрудничеството да допринесе за избирането на авторитетни личности с леви и левоцентристки убеждения, компетентни специалисти, изразители на тежненията на хората и на обединяващите патриотични идеи, като:
- се подкрепи обща кандидатура за кмет на София;
- се издигне и подкрепи обща листа на кандидати за общински съветници.

9. Да се формират общи работни групи за координиране на действията при прилагането на настоящото споразумение.

10. Да насърчават своите общински и местни структури за конкретни контакти и взаимодействие по места в изпълнение на настоящото споразумение.

София, 2 август 1995 г.

ЗА СЪВЕТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ
СЪЮЗ - СОФИЯ: Ефросина Мерджанова

ЗА ГРАДСКИЯ СЪВЕТ НА БСП: Александър Маринов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРТИЯ "НОВА БЪЛГАРИЯ" ПО ВЪПРОСА ЗА ЧАСТНИЯ БИЗНЕС.


Вече пет години различни правителства проявяват пренебрежително отношение към частния бизнес у нас. Окопалата се в различните етажи на властта чиновническо-бюрократична прослойка парира успешно свободната инициатива и възпрепятства дейността на българския предприемач.

За съжаление Българската социалистическа партия и нейният кабинет не правят изключение. Обещанията на управляващия екип за "ясни правила в пазарните отношения", "загриженост към прохождащия частен бизнес" и "националния частен сектор" остават засега неизпълнени. Нещо повече, от различни партийни форуми ретроградно мислещи функционери отправят нападки и откровени клевети към българските предприемачи. Те правят опити за криминализиране на цялата прослойка, затваряйки си очите пред факта, че последните създават материални блага, разкриват работни места и т.н. В замяна бяха наложени ограничения върху дейността на частните аптеки, забави се връщането на внесения от частните фирми данък добавена стойност, частните банки бяха отстранени от обслужването на бюджета, предлагат се неприемливи варианти за промяна на Закона за данъка върху печалбата, продължава практиката за кредитиране на губещи предприятия и т.н.

В тази светлина партия "Нова България" подкрепя декларацията на Съюза за стопанска инициатива на гражданите "За опитите за геноцид срещу българския частен бизнес" и призовава за провеждането на среща на президента, министър-председателя и председателя на Народното събрание с всички организации и сдружения на частния бизнес.

Партия "Нова България" призовава всички политически сили да подкрепят инициативата на частните предприемачи.

Партия "Нова България" е готова да организира подобна среща на политическите сили, които на дело желаят насърчаването на частния бизнес и свободната инициатива в България.

София, 3 август 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪВЕТА ЗА ГРАЖДАНСКО И ПОЛИТИЧЕСКО СЪДЕЙСТВИЕ НА НАТО. Съветът е структура към Националния център за евроатлантическа интеграция - основна структура на Асоциацията на еврофедералистите в България с председател Дечко Драгиев.


Демократичните сили в България отдавна са се ориентирали, че само НАТО може да бъде истински гарант за независимостта и свободното развитие на страната ни. В тази насока вече многократно са се изказвали и продължават да се изказват нейните отговорни за съдбата й ръководители. От друга страна, отделни лица и съмнителни по политически статут организации възпрепятстват приобщаването ни към НАТО, като за целта обществото "се инфилтрира" с псевдоаргументи - като например -"... да не се дразни Русия...", "... да се предпазваме от атаки против православна и славянска Сърбия...", "... единствено разумната позиция е пълният неутралитет..." и т.н.

Разбира се, че е немислимо малка страна като България, намираща се в изключително опасен геополитически район, да разчита само на собствените си сили. Малка Швейцария например успешно пази своя вековен неутралитет. Но тя е икономически силна и с утвърден пред световните финансови среди партньор страна; особено важно за нея е привързаността й към извечните демократични традиции, за които тя служи като еталон за останалите евродържави. А ние - от своя страна - сме съсипани от духовна нищета и социалистическите експерименти с родната икономика. В своето развитие еврофедерализмът трябва да черпи опит от малките страни, членки на НАТО /Белгия, Холандия, Норвегия, Люксембург/, които не само че в нейно лице намериха действена подкрепа за независимостта си, но и просперират духовно и икономически.

Опитите да се прави "интеграция" въз основа на "православни дъги", "солидарност между славянските народи" и други подобни от банкрутиралия политически реквизит от миналото само биха увековечили изостаналостта ни и откъсването ни от цивилизования свят.

НАТО е основният фактор, препятстващ да се изявят най-лошите политически и съседски отношения между Турция и Гърция. НАТО сдържа разрастването на войната в бивша Югославия и провокирането на нова балканска или европейска война. България през последния век четирикратно е воювала със Сърбия. Страната ни е ощетена от Ньойския договор, като наши територии все още се владеят от сърбите, а българското малцинство там е с накърнени права /факт, признат от международната комисия, председателствана от бившия полски премиер Тадеуш Мазовецки/. В момента сръбските националисти са и продължават да бъдат "размирен фактор" на Балканите и за неутрализирането им е необходимо България да единодейства с НАТО, както и да бъде под негова съюзна защита. Всяка изолация от НАТО би се оказала гибелна за страната ни.

Приобщаването ни към НАТО ще ни отвори вратите към всички европейски структури. Това, от друга страна, ще ни даде възможност да използваме опита и примера на великите западни демокрации. Ще ни направи съпричастни в общоевропейското съвременно политическо, икономическо, технологическо и културно развитие, необходимо за бъдещата ни роля в еврофедералната парадигма на континента. Оттук произтича и най-важната за нас предпоставка - да не се допусне нов възврат към тоталитаризма и неговите уродливи форми на държавно-партийна власт!

Дългът ни призовава - необходимо е широко обществено движение за пълноценно реализиране на програмата "Партньорство за мир" като първа отговорна фаза за пълноправното ни членство в НАТО.

София, 28 юли 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 4 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЕТА/ "ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ЗАДАЧИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ КАТО УПРАВЛЯВАЩА ПАРТИЯ", ИЗНЕСЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БСП ЖАН ВИДЕНОВ ПРЕД ОБЩОПАРТИЙНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ /28 И 29 ЮЛИ 1995 Г., СОФИЯ/.


Всичко свършено и несвършеното в управлението на Демократичната левица през тази половин година ни дава правото спокойно да се опираме на доверието на своите избиратели и да отхвърлим голямата част от обвиненията, че сме се отклонили от предизборната си платформа. И въпреки това у нас остава чувство на неудовлетвореност и неспокойствие, произтичащи от големия принципен въпрос за

БСП И ВЛАСТТА.

Да, изборната победа на Демократичната левица разкрива нови перспективи за развитието на БСП, но и поставя нови задачи за нейното по-нататъшно обновление, свързани с управлението на страната. Сега БСП наистина трябва да доказва на практика, че е в състояние да функционира като демократична и ефективна парламентарна сила на мнозинството в демократичното общество. Днес главно условие за утвърждаването и по-нататъшното развитие на Социалистическата партия става успехът на българските социалисти, леви земеделци и еколози в извеждането на страната от кризата, в осигуряването на стопанско оживление и в осъществяването на преход с поносима и справедливо разпределена социална цена. Това е голямо изпитание за всички нас. Ще се възползваме ли от новите предпоставки за продължаване и задълбочаване на процеса на идейно-политическа промяна в партията, от новите възможности за по-нататъшното утвърждаване на БСП като партия, изразяваща и защитаваща интересите на най-широки слоеве от населението? Отговорът на този въпрос е труден и ненапразно дискусията по него се пренася - от хилядите събрания и стотиците конференции на партията в цялата страна - тук, в конферентната зала.

Програмата на БСП гласи, че определящи за модернизирането и просперитета на България са "създаването на правова държава и преходът към гражданско общество". БСП е призвана да управлява така, че да не допусне отчуждаване на гражданите от обществения живот и от политическото участие при формиране на държавната власт. Гражданската активност при съхранено обществено спокойствие е благоприятни социално-психологическа предпоставка, за да може БСП последователно и успешно да постига заявените си предизборни цели. Чрез взаимодействие на своите структури с тези на гражданското общество БСП може да поддържа тази активност - като опознава проблемите и интересите на различните общности и се съобразява с тях при вземането на управленски решения. Без да се откъсва от своите социални корени - трудовите хора, БСП може и трябва да отразява и съчетава по-широк кръг социални интереси.

Демократичната левица в момента носи почти цялата политическа отговорност за управлението на страната, но политическият и властови потенциал е значително по-малък. Той се изразява в абсолютното парламентарно мнозинство и излъченото от него правителство. Президентът и в идеологическо, и в политическо, и в юридическо отношение полага усилия да затрудни и блокира управлението на Демократичната левица. Както чрез своите конституционни правомощия, така и чрез обществената си роля той се стреми да насочва и опозицията, и някои държавни органи, и общественото мнение в страната и в чужбина. Конституционният съд вече демонстрира претенциите си да бъде алтернативен парламент. Съдебната система продължава да бъде не толкова олицетворение на върховенството на закона и защитник на гражданите и държавата, колкото своеобразно стратегическо оръжие в борбата за политическо надмощие. Най-сетне над 2/3 от населението на страната живее в общини, управлявани от опозицията, и ако БСП спечели предстоящите местни избори, значително ще подобри своите властови позиции, но ако ги загуби - ще ги влоши и дестабилизира значително и трайно.

В тази обстановка е изключително важно партията чрез своите органи, организации и членове не само да изработва, контролира и коригира политиката на управление, но и да участва с максимална мобилизация в осъществяването й чрез механизмите на гражданското общество. Добра основа за това е публикуваната Програма за управление, която при всичките си възможни недостатъци е един много важен ориентир за управляващите, и за опозицията, и за обществото. При цялата си демагогия опозицията нерядко поставя значими, болезнени, трудни за решаване проблеми. От БСП зависи дали крайният резултат от дебата по тях ще бъде допълнително социално напрежение или по-широк диалог, по-траен баланс и по-дълбока съпричастност по основните за страната въпроси. Тя трябва да тласка парламентарната група не към конфронтация, а към компромис по подобни въпроси, за да не се изпускат редките възможности да се постигне съгласие въпреки продължаващата борба за надмощие в политическата власт. Тя трябва да тласка правителството към постоянен контакт със структурите на гражданското общество, без който и най-правилната политика се възприема като натрапена.

Терминът "информационен век" не е случаен. Съвременните медии са не само посредник, но и самостоятелен фактор при формиране на общественото мнение. БСП губи от това, че не взаимодейства пряко с журналистите, редакциите и медиите още в хода на изработването на политиката и впоследствие - в управленската й реализация. Много по-широк кръг политици от БСП трябва да получат правото и задължението да представят и защитават политиката на партията чрез медиите, за да не бъдат изкушени или принудени дистанцирано и високомерно да я критикуват. Партийният печат успешно изпълнява функциите си на контрольор и коректор на партийната политика само ако е имал възможността автентично, отговорно и доброжелателно да я разясни. В това отношение синхронът между партийна и редакционна политика е незаменим и неговото отсъствие се чувства остро. Усилията на пресцентровете и на говорителите да нормализират отношенията с основните медии не са достатъчни. Разбира се, политици и журналисти са във вечен спор, който не може да бъде разрешен по магически начин. Но законодателното му уреждане е наш много важен ангажимент пред обществото.
 
Едно от най-важните обществени очаквания от управлението на Демократичната левица е да установи стабилност и да определи ясни правила в пазарните отношения, които да се възприемат от всички. През петте години на прехода в тази посока бяха направени малко правилни и много погрешни, често вредни стъпки. В резултат на това реституционният капитал се оказа ретрограден и безнадеждно затънал в идеологическите битки от миналото. Чуждестранният капитал все още не проявява достатъчно здрав интерес към България и преди да са се създали всички механизми на взаимодействието с него, вече се издигат някои бариери на подозрението. Разбира се, когато в България се установят ясни принципи на икономическата власт, тези пречки ще бъдат преодолени. Най-сложен е въпросът с новия български капитал, който някои величаят като национален, отговорен, спасителен за страната, а други хулят като спекулативен, паразитен, мафиотски. Факт е, че този капитал се формира не в период на икономически растеж, национално съгласие и силна държавност, а в условия на катастрофален спад, конфронтация и анархия. Всичко това не можеше да не създаде в обществото съмнения в легитимността на новия български капитал. Много политически сили и държавни дейци трупат пропагандни дивиденти от раздухването на тези подозрения. БСП устоява на тази съблазън с ясното разбиране, че командното администриране в икономиката е анахронизъм, че бъдещето е в съчетаването на различните форми на собственост при силни социални функции на държавата и при максимално възможно сливане на труд и собственост. Този принцип бе сравнително леко реализиран в земеделието чрез новите кооперации и БСП има огромната историческа заслуга за това. Тя би била още по-голяма, ако успеем да реализираме философията на масовата социална и работническа приватизация в индустрията.

Обществената оценка на капитала сега в решаваща степен зависи от начина на неговото функциониране. Във всяка съвременна страна обществото делегира на държавата права и отговорности спрямо частния бизнес. Най-важното сред тях е изработването на правила на икономическата игра и въплъщаването им в законите. В интерес на цялото общество държавата налага тези правила чрез паричната, данъчната, кредитната, инвестиционната и търговската си политика; чрез тристранното сътрудничество; чрез контрола на основните пазари, държавните поръчки, лицензи и концесии. Няма никакви причини у нас тези отношения да се изграждат по някакъв друг начин и те няма да се изграждат по друг начин.

Всеки, който, без да нарушава законите на страната и без да я дискредитира в чужбина, осигурява нови работни места за българските граждани, нови пазари за българските стоки, нови приходоизточници в бюджета, нови опори на общественото благосъстояние и нови перспективи за прогресивно развитие на България, за нас е бил и ще бъде представител на национално отговорния капитал, разполагащ с уважението и съдействието на Демократичната левица.

Всеки, който гради личния си просперитет чрез монополизиране на цели социално-икономически и обществено-политически сфери, чрез изземване на неотменими правомощия на държавата, чрез хищническа експлоатация на националния производствен ресурс, чрез нарушение на закона или накърняване на националния икономически интерес, суверенитет и достойнство, ще срещне категоричния ни отпор.

/Пресслужба "Куриер"/


13:00:00
04.08.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!