4 август 1993


София, 4 август 1993 година
Брой 150 /937/


София, 4 август 1993 г. - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ПОВОД НА ПРОВЕДЕНИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА 31 ЮЛИ 1993 Г. В СОФИЯ.


На 31 юли 1993 г. в София се състоя Национален съвет на Българска партия ЛИБЕРАЛИ.

Председателят на партията г-н Петко СИМЕОНОВ направи експозе, в което ретроспективно изложи основните моменти от изминалия политически сезон, започнал на 1 септември 1992 г. Най-характерното е бягството на СДС от отговорността за управлението на България. Филип Димитров и Блага Димитрова направиха всичко възможно, за да напуснат постовете си. Желю Желев беше окончателно отлюспен и низвергнат. Основният извод е, че СДС след провала си не е алтернатива на БСП. Алтернативата на БСП според БПЛ са 10-ината партии и организации, които реално съществуат, имат национални структури и идейна идентичност, вплетени са в националната политическа традиция. Срещу БСП не стои мастодонт, алтернативата на БСП са група необединени партии, които са активни субекти в политическото преструктуриране, съпровождащо прехода от тоталитаризъм към демокрация. Основната задача на следващия политически сезон е развитието и консолидацията на няколкото партии, представляващи некомунистическата алтернатива за бъдещето на България.

След експозето на г-н СИМЕОНОВ съвместно с председателя на партия НОВА БЪЛГАРИЯ беше проведена дискусия за принципите, върху които Българската партия ЛИБЕРАЛИ ще се коалира с бъдещите си съюзници за създаване на дясно ориентиран политически блок.

Националният съвет на БПЛ взе решение да се продължат преговорите за създаване на Либерално-консервативен съюз, обединяващ партии с дясно-либерално политическо поведение и идеология.

Националният съвет даде мандат на Изпълнителното бюро на партията на основата на приетите принципи за коалиране - да подпишат документите за създаването на Либерално-консервативния съюз.

Националният съвет на Българска партия ЛИБЕРАЛИ прие 7 новоучредени клуба от страната.

София, 3.08.1993 г.

ГОВОРИТЕЛ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ:

Светлана Шаренкова

/Пресслужба "Куриер/


*  *  *

София, 4 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЗДРАВНИТЕ СИНДИКАТИ НА КТ "ПОДКРЕПА" И КНСБ ПРИ ОБЕДИНЕНА РАЙОННА БОЛНИЦА - КЮСТЕНДИЛ, ПО ПОВОД НА ОБЯВЕНИ СТАЧНИ ДЕЙСТВИЯ.


Днес, 02.08.1993 г., след като изтече седемдневният предупредителен срок, двата синдиката на територията на Обединена районна болница - гр.Кюстендил, започнаха активни протестни действия, изразяващи се в шествие и митинг, породени от бедственото икономическо състояние на болницата.

Към днешна дата е спряна доставката на мляко и млечни произведения, до 10,30 ч не бе пристигнал хлябът за лежащо болните. Приемат се болни само по спешност, липсват животоспасяващи медикаменти.

По време на седемдневния предупредителен срок се водиха разговори между представители на двата синдиката, медицинския управител и зам.-кметовете инж.Йордан Стаменов и г-н Борис Гьорев, които не доведоха до решаване на проблема. Имаме информация за водене на разговори между представителите на кметството, медицинския управител и министерствата на здравеопазването и финансите. До днешна дата нямаме официално известие, предоставено на двата синдиката, за отпускането на каквито и да е било средства.

Считаме, че е въпрос на лекарски дълг и морал да се борим за здравето и живота на населението от нашия град. От утре, 3 август 1993 година, протестните ни действия продължават в същия обем.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КНСБ: д-р П.Тончева

СС "ПОДКРЕПА": д-р Ю.Гоцева

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 4 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА XXV КОНГРЕС, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19-20 ЮНИ 1993 Г. В СОФИЯ.


За либерализъм и пазарни отношения между стопанските субекти в страната. Ние вярваме в творческия потенциал на нацията. За нас освободеният дух на българина е най-важната гаранция за повишаване на производството, за възраждане на селското стопанство, за цялостния стопански подем на страната.

Водени от либералните принципи, ние радикалдемократите, решително се противопоставяме на насаждането в съзнанието на българския народ на апокалиптични картини за икономическото развитие на страната. Основания за тази своя позиция ние намираме в неограничените възможности на освободената лична инициатива. За нас в центъра на условията, осигуряващи икономическия просперитет, е личността, освободена да твори и същевременно готова да поеме и носи отговорност.

Необходимо е да се предприемат ускорени мерки за постигане на пълна равнопоставеност между държавните и частните фирми. Недопустимо е, а и обществото ни няма да позволи да се продължава още с практиката на дотациите. Трябва да се изключат дотации за губещи и нерентабилни предприятия за сметка на данъците, събирани от частните фирми. Този начин на преразпределяне е характерен за социалистическата икономика и все още не е изживян у нас.

Бързото приемане на закон за несъстоятелността и банкрутите ще регламентира закриването на неефективните и губещи предприятия. Необходимо е да се разбере, че закриването на едно губещо предприятие не означава неговото изчезване въобще. В условията на частната инициатива това означава неговото преструктуриране, промяна на собствеността, т.е. практически появата на нов стопански субект и следователно нови работни места.

Елемент на стопанската равнопоставеност е и установяването на пазарни взаимоотношения с държавните фирми. Крайно време е да се разделим със социалистическата инерция, отношенията, в които участват държавни фирми, да се уреждат от министерствата и дори от Министерския съвет, а не на базата на пазарните принципи.

Както и във всички сфери на човешката активност, така и в икономиката за нас, радикалдемократите, моралът е основополагащо начало. Ние заставаме зад всеки предприемач, търговец, зад всеки активен гражданин, за който бизнесът не е само модерна дума, а изява на способности, труд и отговорност.

За свободна вътрешна и външна конкуренция. Само откритото и осмислено включване в международната конкуренция може да изведе България до увеличаване на приемлива за световните пазари продукция.

Във вътрешноикономически план е необходимо да се продължат и развият процесите на демонополизация. Особено важно е демонополизацията да се осъществи в такива определящи инфраструктурата сфери като транспорта, телекомуникациите и енергетиката.

Наличието на монополни структури и процесите на концентрация в икономиката са заплаха за свободата и съществуването на личността. Ето защо ние ще работим за развитието на такива икономически норми и регулатори, които да предпазват малките и средни предприятия от ощетяваща ги конкуренция.

Защитата на малките и средните предприятия никога не може да се гарантира от изкуствено създаден държавен орган. Ето защо държавната защита на конкуренцията трябва да се опира на решенията и действията на свободните сдружения на предприемачите и твор- [..................]бодна практика.

Средната класа - база за развитието на страната - свободата на частното предприемачество е предпоставка за развитието и укрепването на средните и малки предприятия. Само при развита структура на дребния и средния бизнес може да се гарантира повече свободно пространство за личността, многообразие в обществото, независимост на решенията. Ние решително се противопоставяме на натрапваните митове, че малките и средни предприемачи са препятствие за приложението на високопродуктивни техники и технологии. Свободните предприемачи и практикуващите свобдни професии са естествената среда, способна и готова да поеме риска на иновациите. Тази среда е и с най-голяма степен на готовност да възприеме принципите на устойчиво икономическо развитие, координирано с екологичните изисквания.

По традиция РДП е била в защита и подкрепа на кооперациите. С истински либерален подход по отношение на приемствеността и традициите ние разглеждаме процеса на коопериране на собствениците, като възлова предпоставка за развитието на производството и селското стопанство. От тази гледна точка решително се противопоставяме на създаването на лъжекооперации от субекти с неизяснена собственост и подчертано презрение към частната собственост. За радикалдемократите това е открит опит за покушение над идеята за кооперациите и посегателство върху свещеното право на собственост.

За опростен и стабилен данъчен режим. Като изхождаме от разбирането, че държавният бюджет се попълва по-ефективно не от високи данъци, а от добре работеща данъчна администрация, ние ще работим за една опростена и принципна данъчна система, основана на прогресивно подоходния подход. Предвиждането на гратисни периоди и данъчни облекчения за производствените предприятия и селскостопанската дейност е крайно наложително. Без такива мерки предприемачите са лишени от необходимата им свобода.

Държавата не трябва да дава предимства на отделни предприятия, отрасли или подотрасли. Единствен израз на предимствата могат да бъдат данъчните облекчения. Подобни мерки задължително трябва да обхващат всички предприятия /частни, кооперативни, държавни/ в определения за приоритетен отрасъл.

С всички свои форми на вземания бюджетът трябва да отнема не повече от 50% от печалбата на предприятията. Постепенно държавният бюджет трябва да отстъпи ролята си на главен преразпределител на националния продукт за сметка на независимите фондове. Това е единственият начин да се избегне субективното конюнктурно преразпределение, което най-често е в услуга на определени лични интереси.

В прилагането на т.нар. "ускорена амортизация” ние виждаме един от пътищата за развитие и модернизация на производството. Повишаването на амортизационните отчисления в краткосрочен аспект намалява данъчното бреме на фирмите, което им дава възможност да увеличат собствените си парични средства за закупуване на машини и съоръжения, за обновяване и модернизация.

РДП е за установяване на възможности за водене на собствена данъчна политика от страна на териториалните общности. За нас това е основна предпоставка за ускореното развитие на инфраструктурата както в регионален, така и в национален мащаб.

За нас приватизацията не е поредният лозунг, а осмислен процес като една предпоставка за икономическия възход на страната. Далече и чужди на евтиния популизъм, ние ще работим за развитието на възможно най-широк спектър от приватизационни подходи. Убедени сме, че само по този начин в процеса на приватизация ще бъдат въвлечени готовите на риск, инициативни и способни българи. Вярващи в неограничените възможности на личността, способна да поеме отговорност, ние решително се противопоставяме на повсеместната приватизация чрез "раздаване на калпак". За нас собствеността е свещено право, което може да бъде достояние само на способната и готова за отговорност личност. Ние сме за създаване на инвестиционни фондове като финансови посредници в приватизационния процес.

Значение на чуждите инвестиции. При сегашното икономическо състояние на страната, определено от тежкото комунистическо наследство, необходимостта да се обслужва външния дълг и продължителното практическо отсъствие от световния пазар е немислимо преодоляването на проблемите без привличане на външни инвестиции. Не по-малко е и значението на външните инвестиции и в дългосрочен план. Включването ни в динамичния световен процес на трансфер на капитали и Know How няма да позволи повторното изолиране на страната ни. То е от съществено значение и за националната сигурност. Изключително значение могат да имат външните инвестиции в осигуряването на устойчиво развитие, което е основа на инвестиционните проекти в европейски и световен мащаб.

Привличането на външен инвестиционен капитал, а оттам и увеличаване на производителността, не може да се осъществи само на база възможностите на вътрешния пазар. За една малка страна, с ограничени ресурси, каквато е България, привличането на външни инвестиции може да се осъществи реално само чрез интегрирането ни в структури с мощно пазарно присъствие. Краткият ни опит показа, че написването и приемането на добри закони съвсем не са достатъчни за привличането на външни инвестиции. Оттук нататък е необходима една практично осмислена, агресивна политика за привличане на външния инвеститор. Дори и малкото, което България предлага - благоприятно географско разположение й качествена работна ръка, е малко известно на външните инвеститори. Направеното в това отношение през изтеклото време на реформи е незначително.

РДП ще работи решително за широкото представяне на България като благоприятно място за инвестиране. Ние решително се противопоставяме на битуващите все още социалистически клишета за "разпродаването на държавата". В такава една позиция ние не виждаме нищо друго освен стремеж да се поддържа изолацията на страната. Протекционизмът пречи на развитието и единствен негов резултат е задълбочаване на икономическите проблеми.

За засилване привлекателността на България за външния инвеститор са необходими:
- работоспособна, ясна и стабилна данъчна система;
- постоянство и почтеност на държавните институции и предприятия при контактите им с потенциалните инвеститори;
- съвременна цялостна законова уредба, особено по отношение на собствеността и икономическата дейност;
- развитие на информационната инфраструктура и системата от предлаганите услуги, особено банковите.

През изтеклото време на реформи с голямо закъснение се реализира, и то неокончателно, процесът на консолидиране на банките. Прави впечатление пълното отсъствие на чуждестранните банки. Ето защо ние считаме, че е от първостепенно значение в страната да се създадат благоприятни условия за работа на чужди банки. Това е единственият начин в България да се установи реална банкова система след няколко десетилетия на псевдобанкерство.

Не е допустимо да се оставя на заден план инвестиционната активност на България в други страни. Макар и в затруднено икономическо състояние, трябва да се търсят и реализират възможности за инвестиране на български капитали в чужбина. Това е необходима и неотменима предпоставка за интегрирането ни в световния икономически процес и за по-широкото ни пазарно присъствие.

Социалното в либералната икономика - грижите за социално слабите, за съхранение на околната среда, за образованието, здравеопазването, за културата и изкуството са израз на либералния приоритет на индивида и неговата лична свобода пред всяка институция. Реална социална закрила може да се постигне не чрез голата вяра за справедливо преразпределяне, а чрез създаване на условия за натрупване на съответните фондове. Единственият начин за постигане на това състояние е осигуряване свобода на частната инициатива. За либерала свободата и хуманността са неделими.

За нас най-социалното е осигуряване възможността за самоопределяне и реализиране на личността. Ние сме за изравняване на шансовете за реализация на свободния човек. Свободният човек е свободен и от бедността и мизерията. Либералното пазарно стопанство е социално, защото създава благосъстояние, работни места и простор за развитието на личността. Възможно най-широкото участие на хората в предприемаческата дейност е гаранция за социалното укрепване не само на индивида, но и на нацията като цяло.

Израз на свободата е и възможността за организиране на независими осигурителни и здравни фондове. Само независимите фондове са гаранция срещу бюрокрацията и илюзорната надежда, че може да се намери бюрократ с добра душа, който ще реши проблемите на социално слабите.

Подготовката на кадри, способни да мислят и работят в пазарни условия, е от решаващо значение за реформата.

Ние сме за решително скъсване с практиката на "спускане" на стопанските ръководители на държавните предприятия и гарантиране пожизнения статус, на неефективния административен апарат на всички нива. Независими мениджъри с ясно определени отговорности и гарантирани права са изходът, който търсим.

Бавният ход на реформата, непрекъснатата съпротива срещу промените и инерцията в мисленето показват, че страната ни изпитва остра нужда от нови кадри, с нова, отговаряща на изискванията на прехода подготовка, от кадри с ново мислене.

Промяната на структурите изисква допълнителни усилия от всяка личност в нашето общество. Това са усилия, насочени към постоянно повишаване на квалификацията, готовност за преквалифициране и поемане на риска от мобилност при избора на работно място.

Съобразно стремежите ни за интегриране в бъдещия европейски пазар трябва да насочим обучението и подготовката на кадрите както у нас, така и в чужбина. Една от решаващите предпоставки за икономическото ни интегриране е интегрирането ни в съответните образователни и научноизследователски системи.

Пазар на работната сила срещу синдикалното политиканство. Ние сме за ясна законодателна система, уреждаща взаимоотношенията между работодатели и работници, а не за инцидентни преговори между неясни партньори. Не са правно дефинирани работодателите в държавните предприятия. Синдикатите се занимават преимуществено с политическа дейност, като интересите на работниците, особено в частните предприятия, са на последен план.

РДП е за активно партньорство със синдикатите в качеството им на изразител и защитник на интересите на трудещите се. В партньорство с такива синдикати ние виждаме шансовете за едно по-личностно изграждане на трудовата дейност.

Пазарът на труда е неотменим елемент на пазарната икономика. Този пазар изисква своите закони и система, гарантираща тяхното изпълнение. С днешния, макар и леко ремонтиран, социалистически кодекс на труда можем да имаме само различни метаморфози на синдикати от социалистически тип.

Особено важно в тази насока е да се дефинират ясно правата и задълженията на ръководителите в държавните предприятия като работодатели. В мениджърските контракти с ясно установени права и отговорности ние виждаме пътя за решаване на този проблем. Само по този начин ще имаме носеща отговорности страна при водене на трудовите преговори.

Задължително е в непреките компоненти, определящи стойността на работната сила, да се включи задължението на работодателя да осигурява преквалификацията на наетите работници в съответствие с темповете на обновяване и преструктуриране на производството.

/Пресслужба "Куриер"/


11:00:00    
04.08.1993 г.    


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                            Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!