25 май 2020г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

3 януари 1996


София, 3 януари 1996 година
Брой 2 /1557/    

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова


София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПОЛИТИКАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА, НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ВЪПРОСА ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПОЗИЦИИ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА КУЛТУРАТА, НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО.


I.

1. Това становище се основава на разбирането, че при поставянето и решаването на обществени проблеми относително ясно могат да бъдат откроени политически и експертни подходи.

Политическият подход дефинира обществено значими цели и става неизбежен, когато едно или друго решение влияе съществено върху съдбата на значими групови или национални интереси. Експертният подход дефинира технологии и разграничава различни степени на ефективност на различни решения на един проблем, без да влияе съществено върху тяхното политическо въздействие.

В зависимост от резултатите от своето приложение "политическо" и "експертно" могат да сменят местата си като характеристика на един подход.

2. Комисията е убедена, че в областта на културата, науката и образованието съществуват редица проблеми, които изискват политическа позиция и формулиране на политически подходи за тяхното решаване.

3. Комисията оценява позициите по проблемите на културата, науката и образованието, формулирани в програмните документи на Българската социалистическа партия /БСП/, за необходими, но в условията на притежавани абсолютно мнозинство в парламента, изпълнителната власт и безспорно доминиране в местната власт те се нуждаят от доразвитие и конкретизиране.


II.

1. В подкрепа на изложените тези комисията представя няколко проблема, чийто начин на решаване или игнориране има политически последици. Тези последици са както в областта на обществения живот като цяло, така и в оценката, която БСП получава и ще получава от общественото мнение.

2. Представянето има характер на илюстрация и не претендира нито за изчерпателност, нито за безспорно подреждане.

Пълноценното очертаване на кръга от политически проблеми в културата, науката и образованието, достойни за вниманието нависшия ръководен орган на БСП, може да стане факт след дискусия в съответните партийни клубове по интереси и обобщаването на тази дискусия.


III.

1. Редица програмни послания на БСП в областта на културата се нуждаят от разшифроване. Най-обхватното от тях е "защитата на българската култура". И ако тази наша задача не подлежи на съмнение или преоценка, това достатъчно ли е за разгръщане на културна политика, или трябва да се формулират още няколко цели, които поради това, че засягат интересите на големи групи хора чрез механизмите на властта, неизбежно са политически? Това налага диалог в БСП и формулиране на ясни позиции например по следния кръг от проблеми:

Първо. Какво означава да се защитава българската култура? Материалната база ли? Или броят на културните учреждения? Или броят на заетите в тази сфера? Или художествените продукти? Спирането на незаконния износ на културни ценности, превърнал се в масиран процес на грабеж на национално богатство от България, ли? Или адекватна политическа воля, формулираща редица организационни и законодателни инициативи? Необходимостта от защитни квоти за български произведения на изкуството в националните масмедии и в държавното книгоиздаване ли? Или законодателни действия за защита на българския език.

Второ. Кой трябва да защитава българската култура? Ако даваме предимство на държавата, обезпечаваме ли я с финанси? Ако преместваме тежестта върху общините, въпросът за финансирането става ли по-лесно решим? Имаме ли нормативната база за подобна децентрализация на културата? Няма ли този процес да повлече надолу художественото равнище? Едва ли без политически анализ и диалог може да се определи балансът на държавните и на общинските права и отговорности; на централизация и децентрализация, които ефективно ще съдействат за защита на българската култура.

Трето. Как трябва да се защитава българската култура? Съгласни ли сме да оставим културата сама да се спасява в пазарната стихия? Ако не, в състояние ли сме да й окажем достатъчна държавна подкрепа, например чрез бюджета? Ако не, готови ли сме да въвеждаме данъчни облекчения в тази сфера, с които не само да освободим донякъде държавата от грижата за пряка финансова помощ на културата, както и да освободим културата от опекунството на държавата, но и да формираме активно, адекватно на пазарните условия поведение на културните субекти.

2. Един от големите проблеми в духовната сфера е практическото прекъсване на връзката "държава-наука". В момента тази връзка се състои от "сляпо" финансиране на науката от държавата и все по-задълбочаващото се самозатваряне на науката, прокламирано като израз на научната автономия. "Сляпото" финансиране се състои в липса на информация и съответно на отговор на въпроса "Защо всъщност държавата финансира българската наука?". Само привидно този въпрос има отговор и резултат от тази привидност е простото поддържане на структури с ясна тенденция към тяхното ограничаване и съкращаване. Плод на тази ситуация е спад във финансирането, който не може да бъде посочен в нито една европейска страна. Тази тенденция е типична, доколкото отношението на държавата към дадена дейност не може да се формулира вън от отговора на въпроса за нейната стойност. От друга страна, научната общност все по-открито схваща своята автономност като откъснатост от държавата, а не като степен на свобода, договорена с държавата и основаваща се на баланс между академична автономност и академична отговорност. Лакмус за истинността на посочения извод е лекотата, с която могат да се формулират параметрите на автономията, и почти липсата на отговор на въпроса за отговорността във връзката със задачите на обществото. Към този "лакмус" можем да добавим практическата липса на значими държавни поръчки към науката, липсата на въпроси, поставени от науката към държавата /с изключение на въпроса за финансирането/ и символичните, пренебрежими стойности на проектния принцип на финансиране и хаотичните структурни реформи в научните институции.

Въпросът за прекъснатите връзки между държавата и науката е фундаментален, не може да бъде решен на експертно равнище, изисква специален политически анализ и формулиране на целите - обект на съответната политическа воля.

Започналият процес на възстановяване на тези връзки чрез възлагане на научната общност от държавата на разработка за стратегия на научното развитие /в изпълнение на програмно поставени цели/ рискува да остане без практическа стойност, ако на проблема не се обърне специално политическо внимание. Едва след формулирането на принципна позиция по този въпрос е възможно да се пристъпи към политическа преценка на необходимото ново законодателство или промени в съществуващото, отнасящо се до научните изследвания, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, патентите и пр. Едва след такава принципна политическа позиция могат да се формулират, осъществяват и контролират бъдещите необходими взаимоотношения между държавата и науката.

3. Един от десетилетните проблеми в средното образование е превръщането на замислените реформи в непълноценни експерименти. Тази непълноценност се състои в застъпването на прилагани модели без оценка на тяхната ефективност и съответно без корекции в политиката, основани на доказани изводи. Ако този извод е верен, БСП може и трябва да формулира политическа позиция за необходимостта от стабилност на средното образование и обоснованост на предстоящите реформи. От такава позиция произтичат политически задачи, които не преминават в територията на експертния подход. Трябва да се формулират /или потвърдят/ кои държавни стандарти е необходимо да се приемат чрез закон и кои могат да се поверят на подзаконови нормативни актове. Трябва да се посочи коя практика се нуждае от оценка на нейната ефективност предвид на нейното продължаване или прекратяване /напр. алтернативните учебници, дванадесети клас и др./. Трябва да се посочат тези замислени промени, които се нуждаят от експериментиране /напр. подготвителни учебни групи в рамките на детските градини и др./. /Посочените примери имат пояснителен характер - те са в областта на експертната компетентност./

Самостоятелен аспект на проблема за стабилността на средното образование е необходимостта от обоснована последователност в прилагането на промените: Концепция - промени в Закона за народната просвета /ЗНП/ /или нов ЗНП/ - държавни стандарти - учебни планове и програми - учебници.

Друг проблем, който без политическа позиция ще се решава хаотично, противоречиво и неефективно, е разпределението на правата и отговорностите между държава, община и училище при провеждането на образователната политика. Световната и европейската практика е толкова разнообразна, че не може да служи като еднозначна основа за решаването на този проблем. Едно от възможните решения е определянето на разликата между държавно и общинско училище чрез собственстта, а не чрез относителния дял при финансирането и субективно преценената значимост на училището; така както и реалното предоставяне на правата на юридическо лице на училището, без то да бъде освобождавано от задължението да прилага всички държавни стандарти в средното образование. Този проблем има ясно изразен политически характер най-малко поради това, че различните начини за неговото решаване по различен начин кореспондират на държавния и на общинския интерес, които в определени ситуации могат да не съвпаднат. Оттук различните решения могат да акумулират политическа воля в различни посоки.

Друг политически проблем е решаването на съдбата на "маломерните" училища. Преди всяко приемане на републикански бюджет тяхното съществуване се изтъква като аргумент за неефективно изразходване на финансовите средства в средното образование. В същото време тяхното закриване означава увеличаване на учителската безработица и лишаването на редица села от собствено училище. В същото време запазването на "маломерните" училища и слети паралелки с деца на различна възраст означава неминуемо влошаване на качеството на средното образование. Всяко решение има политически характер и верижни политически последици, а това означава, че не е по силите на експертната преценка.

4. Приетият Закон за висшето образование отговори на редица въпроси с ясно изразен политически характер. Впрочем една от трудностите при подготовката и приемането на този закон беше съчетаването на недостатъчност на официална политика в тази област и преплитането на многобройни групови интереси както помежду им, така и между тях и държавните интереси. Въпреки наличието на този основен за духовната сфера закон като илюстрация могат да бъдат откроени поне два проблема, ясно свързани с политиката на БСП спрямо висшето образование. Единият от тях е определянето на механизмите за диференцирано финансово отношение на държавата към различните висши училища до пълноценното влизане в практиката на Закона за висшето образование /ЗВО/. За такава пълноценност са необходими години, през които ще се формулира и приеме целият набор от държавни стандарти за висшето образование, ще се формулират диференцираните нормативи за финасиране по специалности и което е основното - ще влязат в обществения живот резултатите от акредитацията. От политическа гледна точка е целесъобразно и необходимо да се препоръча на държавата да формулира тези свои подходи, които още при подготовката на следващия бюджет ще повищат относителната тежест на академичната отговорност и ще стимулират качеството на учебния и научноизследователския процес във висшето училище.

На БСП предстои да формира своята политика спрямо отделния студент чрез механизмите на кредитирането. Изготвянето на този проектозакон предстои и е политически необходимо БСП предварително да формулира неговите основни принципи, неговата философия. Без такава подготовка се повишава рискът от законодателни решения под натиска на лобистки групи, популистки настроения и конюнктурни съображения.


IV.

Това становище на комисията не предопределя обхвата на общопартийната дискусия за формулиране на политически позиции по проблемите на културата, науката и образованието. Възможни са различни подходи. Възможен е опит от етапно разшифроване на програмните намерения, обхващащи цялата сфера. Това означава открояване на по един проблем, изискващ политическа позиция, за всяка подсфера. Например:
1. Основни насоки за защита на българската култура.
2. Политически измерения на връзката "държава - наука".
3. Качество и стабилност на средното образование.
4. Академична автономия и академична отговорност на висшите училища.

Друг възможен подход е стесняване на обхвата на проблемите със съпътстващото го задълбочаване на политическия анализ и изработването на по-детайлна позиция.

И двата подхода имат своите предимства и недостатъци.

Това, което е безспорно за членовете на комисията, е необходимостта от конкретизиране и допълнително обосноваване на политиката на БСП в областта на културата, науката и образованието.

София, 27 декември 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Борисов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ ЩАТИ ПО ПОВОД НА ИЗБОРИТЕ ЗА МЕСТНИ ОРГАНИ НА ВЛАСТТА.


Изборите у нас за органи на местна власт се произведоха от 29 октомври до 12 ноември /балотажа/ т.г. и бяха избрани кметовете и общинските съветници, предвидени в закона.

Избраните кметове и общински съветници веднага след избора заеха местата си /без град Кърджали, където по редовността на избора ще има думата окръжният съд/.

Във вестниците, радиото и телевизията бяха публикувани данни за резултатите за състоялите се избори. Но и досега в "Държавен вестник" не са публикувани окончателните официални резултати.

При това положение ние поставяме пред компетентните държавни органи въпроса: Защо досега не се публикуваха официалните резултати от изборите за местни органи на власт’95.

София, 22 декември 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БДПЕСЩ: Ив. Веселинов

/Пресслужба "Куриер”/


* * *

София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ПО ПОВОД НА УВОЛНЕНИЯТА НА ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО.


Секретариатът на Съюза на българските журналисти /СБЖ/ настоява за незабавно възстановяване на уволнените колеги от програма "Хоризонт" на Българското национално радио /БНР/. За критика срещу ръководството, дори да не е абсолютно издържана, не може да се уволнява.

Единственият изход от създадената ситуация е генералният директор на БНР господин Вечеслав Тунев да оттегли заповедите си за уволнения и да се започне професионален диалог без предварителни условия от двете страни за изработване на общоприемливи правила за взаимоотношения. В този диалог следва да участва целият колектив на БНР, за да се чуят всички мнения. СБЖ е готов да съдейства в това отношение най-добронамерено.

Изразяваме възмущението си, че събитията в нашето радио се използват от политически и синдикални сили за ново развихряне на страсти в своя изгода.

Съюзът на българските журналисти неизменно застава на независими синдикални позиции в защита на своите членове и на колегията. Такива бяхме, когато от друга политическа нагласа пак имаше уволнения, така ще бъде днес и утре, откъдето и да идва несправедливостта.

София, 21 декември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер”/


* * *

София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ГРУПА ЧЛЕНОВЕ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ПО ПОВОД НА НАПРАВЕНИ ПРОМЕНИ В УСТАВА НА СЪЮЗА. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание и до председателя на Министерския съвет.


Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛЮ,
УВАЖАЕМИ РЪКОВОДИТЕЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Определени сили целят българските творци да нямат мотивация да се наричат българи, затова:


I.

Ние, група писатели, членове на Съюза на българските писатели /СБП/, имаме много сериозни основания да оспорваме приемането на измененията на Устава на Съюза на българските писатели от 20 декември 1995 г. в София, ул. "Екзарх Йосиф".

1. Защото достъпът до залата на кинодейците по време на събранието беше абсолютно свободен и в нея можеха да влязат съвсем случайни или нарочни хора от улицата.

2. Гласуването с вдигане на ръка, а не с членски карти позволи между новоприетите десетина членове на СБП да се размесят и други, непознати хора, за постигане на получения изборен резултат.

Моля вашата компетентна намеса за анулиране на резултатите от събранието от 20 декември 1995 г. и насрочване на ново събрание с допълнен дневен ред, както и с демократично избрани водещи събранието.


II.

Г-н председателю на Конституционния съд и уважаеми ръководители на Република България, ние, групата писатели, освен за ново наблюдавано и демократично събрание настояваме да се назначи и пълна компетентна ревизия на обществената организация Съюз на българските писатели, на Творческия фонд на СБП, а резултатите да се размножат и разпратят до всеки съюзен член.

София, 27 декември 1995 г.

ОТ ИМЕТО НА ГРУПА ЧЛЕНОВЕ НА СБП, ПОДПИСВАМ:

Петър Манолов Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА 50 ЧЛЕНОВЕ НА СДРУЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ ПО ПОВОД НА НАПРАВЕНИ ПРОМЕНИ В УСТАВА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ.


Долуподписаните членове на Сдружението на българските писатели участвали в събранието на 27 декември 1995 г., изразяваме своя протест срещу промяната в Устава на Съюза на българските писатели, въз основа на която на българския писател се забранява да членува в повече от едно писателско обединение. Това по същество е разправа с над сто български творци, загдето защитават позициите на демократизма и плурализма в културния ни живот. Тази акция напомня - особено с използваните в печата и електронните медии квалификации - отдавна забравения период на тотално настъпление срещу творческата интелигенция и поставянето й в изключителна зависимост от един център. Сдружението на българските писатели ще се противопостави със законно допустимите средства на това грубо посегателство срещу свободата на личността и словото.

София, 28 декември 1995 г.

Вера Мутафчиева, проф. Димитър Аврамов, Блага Димитрова, Любен Дилов, Станка Пенчева, Иван Теофилов, Розалия Ликова, Александър Шурбанов, Йосиф Петров, Михаил Неделчев, Богдана Зидарова, Юлиан Йорданов, Рада Панчовска, Алек Попов, Йордан Василев, Любен Петков, Васил Кинов, Теодора Ганчева, Александър Томов, Божидар Кунчев, Малина Томова, Надя Москова, Екатерина Томова, Иван Бориславов, Иван Цанев, Кирил Топалов, Весела Люцканова, Луко Захариев, Димо Райков, Амелия Личева, Боряна Христова, Кристин Димитрова, Владимир Трендафилов, Йордан Ефтимов, Георги Господинов, Златомир Златанов, Любомир Русанов, Цанко Лалев, Марин Георгиев, Васил Колев, Георги Цанков, Евгени Кузманов, Кирил Кадийски, Едвин Сугарев, Димитър Коруджиев, Владимир Попов, Радост Николаева, Дамян Бегунов, Надежда Александрова, Лилия Стоева /правен съветник/.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КМЕТОВЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ РАЙОНИ НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ИЗБРАНИ С МАНДАТА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, ПО ПОВОД НА УВОЛНЕНИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО.


УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,

Свидетели сме на безпрецедентни действия от страна на управлавящата Българска социалистическа партия за налагане на цензура в Българското национално радио. Свидетели сме на политически уволнения на радиожурналистите, позволили си да протестират срещу налаганата цензура и направили я публицно достояние.

Прави се опит да бъдете лишени от правото на всеки свободен гражданин да получава пълна и вярна информация за окръжаващата го действителност, за действията на правителството и на общинската управа на София.

Ние, избраните от вас кметове на районите в Столичната община, категорично протестираме срещу политическите уволнения в Българското национално радио и ви призоваваме да защитим свободата на словото от всякакви посегателства. Не направим ли това днес, утре ще посегнат и на личната ни свобода.

Заедно ще успеем.

София, 28 декември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

В брой 3 (1558) от 4 януари 1996 г. Пресслужба "Куриер" ще публикува списъка на партиите, регистрирани по Закона за политическите партии през 1995 г.

 


14:00:00    
03.01.1996 г.    


Редактор: Лилия Томова - дежурен
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!