3 юни 1993

София, 3 юни 1993 г.
        Брой 106 /893/

Главен редактор: Стефан Господинов


София, 3 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В СЕДМИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА АНАРХИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ, СЪСТОЯЛ СЕ НА 29-31 МАЙ 1993 Г. В СОФИЯ.
Конгресът утвърди освен изпълнителния ръководен орган Федеративен секретариат и 15-членен Федеративен съвет, включващ представители от различни региони на страната.


Федерацията на анархистите в България /ФАБ/ констатира, че след четиригодишна "нежна революция" Четвъртата национална катастрофа е в разгара си. Напразно от четири години нашият народ се задъхва в очакване слънцето на справедливостта и свободата да огрее и неговия дом. За разлика от първите три национални катастрофи, резулатат от войните, в които Кобургите хвърлиха страната, четвъртата е следствие на войната, която диктатурата на БКП води срещу българския народ в продължение на 45 години.

С други средства - "демократични" и "пазарни" - тази война продължава и днес. В отсрещните окопи на властта се е окопала същата класа, която до вчера упражняваше своята безразделна диктатура - НОМЕНКЛАТУРАТА. Тя със своите изтърсаци и мутанти господствува във всички държавни институции, във всички сфери на икономическия живот, във финансите, експорта и импорта, в сферите на културата и духа, в "четвъртата власт" на масмедиите. С присъствието си сменящите змийската си кожа номенклатурчици заедно с всевъзможни мафиоти, мошеници и спекуланти запушват всички пори на обществения организъм и го осъждат на задушаване.

90% от народа днес са двойно по-бедни, защото в развихрилата се "пазарна" оргия те са два пъти повече грабени от вчера. Грабителите са същите, които в течение на 45 години с помощта на държавния монопол и диктатурата обираха труда на интелигенцията: здравни работници, учители, инженери; на техниците, работници и селяните. Те пак са тук, независимо от мутациите, мимикриите и пластичните операции, на които побързаха да се подложат. Днес те грабят в името на "свещената и неприкосновена частна собственост" и "правовата държава".

Ръководството на опозицията на "Нейно величество номенклатурата", с малки изключения, които не влияят на правилото, води своя произход от лакеите на бившата власт. От философските, исторически, литературни, икономически и юридически налбантници на диктаторския режим. Това е една от причините за колебанията, опортюнизма и скритата или открита колаборация на многобройните опозиционни партии, групировки и техните "лидери" с номенклатурата.

Другата причина е безусловното подчинение, както на БСП, така и на нейната опозиционна сянка - СДС, на диктата на финансовия капитал и неговите чиновници от международния валутен фонд /МВФ/ и Световната банка, чиито програми безропотно изпълняват изредилите се вече 5 /пет/ "демократични" правителства от Луканов до Беров. В тези правителства, в президентството, както и в парламента и органите на местната и регионална власт, независимо от театралните свади и жестикулации, съучастието на СДС е безспорно и безотказно. Споровете, с които забавляват галерията от наивници, не са принципни, а процентни. Касае се за процентното участие във властта и "грабежа на века", който започна с "първата монетарна и шокова фаза" на "реформата" под вещото ръководство на "бащата на българското икономическо чудо" - Иван Костов, за да се развихри вече при Беров и наследниците му във втората "структурна, приватизационна фаза". И в двата случая зад марионетните "демократични" правителства стоеше и стои номенклатурата и нейната партия - БСП, а режисурата и диригентството на тяхната макро- и микрополитика е в ръцете на чиновниците от МВФ и Световната банка.

Последиците от тази демократическа "игра" на нашите и чуждите политици, реформатори и банкери е всеизвестна. Катастрофалните поражения върху децата, старците и средното поколение са влезли вече в списъка на "държавните тайни".

Моментът, който преживяваме се, характеризира с фиаското на реформизма, с изпаряването на илюзиите спрямо "пазарната демокрация". Върху развалините на агонизиращата икономика на презрелия "социализъм" се настаняват недоволството и възмущението на експлоатираните, потисканите и унизяваните класи от народа срещу алчността, цинизма и гаврата на самозабравилите се властници и новоизлюпени капиталисти.

Паралелно с това сред народа се шири отчаянието, апатията и чувството за безпомощност. Мнозина стават почва и тор за манипулации и вярата в чудеса, в "спасителната роля" на "силната ръка", на "силния човек". Като че ли ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ и дори 60-годишното стискане за гърлото от подобна "силна ръка" не им стигна!?

ФАБ предупреждава българския народ, че в дълбоката криза, в която обществото продължава да затъва, новите избори - желани или не, няма да решат нито един от родените от катастрофата проблеми, сред които на първо място социалния - този за ХЛЯБА и СВОБОДАТА на всеки. Въвеждането в бъдещата говорилня на още три или шест нови парламентарни групи няма да доведе до нищо друго освен до нови, още по-тежки правителствени и парламентарни кризи, до ускоряване на оборотите през министерските кресла и разположението на държавните институции поради конкуренцията и сплитането им с различни кланове на мафията и спекулантския капитал.

В подобна обстановка на безнадеждност, създадена от т.нар. политически сили и финансово-стопански групировки, "историята" може да ни изправи пред някое ново издание на печално известните дворцови, парламентарни или военно-милиционерски преврати, с които е толкова богато близкото и по-далечно минало на България.

В името на социалната правда, на виталните интереси на работниците и селяните, на тружениците от услугите и стотиците хиляди безработни, на младото поколение и огромното болшинство от осъдените на безкръвен геноцид милиони пенсионери.

В името на отразяването на комбинираната атака на мутиращата номенклатура, реституиращите богатствата си бивши буржоа и чуждестранни банкери и мародери срещу жизненото ниво на 90% от народа.

В името на спирането на всяка опасност от възстановяване на диктатурата под какъвто и да е претекст и форма.

В името на спестяване на повторенията на известните кървави вакханалии на безпартийния фашизъм или на 45-годишното юдинско хоро на БКП върху повалената снага на българския народ.

ФАБ призовава трудовия народ и на първо място неговата младеж да се готви за отпор. В тежките моменти, които преживяваме, и още по-тежките, които предстоят, български народе, българските анархисти са и ще бъдат с тебе в първите редици на социалните борби.

Народе, решението на жизнените ти проблеми е в собствените ти ръце, в твоята организираност, солидарност и взаимопомощ! В свободното коопериране на твоите сили в индустрията, земеделието и услугите! В самоуправлението ти чрез автономните общини и техния съюз!

ДА ЖИВЕЕ НАРОДЪТ!

ДА ЖИВЕЕ СВОБОДАТА!

ДА ЖИВЕЕ СВЕТОВНИЯ АНАРХИЗЪМ!

София, 31 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "НИКОЛА ПЕТКОВ" В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ ВЕСТНИК "ДЕМОКРАЦИЯ".


По повод на публикуваната в сряда, 26 май 1993 година, декларация на Инициативен комитет от в. "Демокрация", Изпълнителният съвет на Българския земеделски народен съюз "Никола Петков" в СДС отговаря със следното:

Първо, решението за изключване не е противоуставно, защото никъде в устава не е казано, че в организацията може да се създават "инициативни комитети", които се състоят от 10-12 души, и същите да искат конгрес с цел подмяната на Изпълнителния съвет, след като много добре им е известно, че решение за конгрес се взема от Националния съвет.

Второ, т.нар. инициатори сами са се самоизключили от нашия съюз, тъй като в продължение на 6-7 месеца същите не посещават заседанията на Изпълнителния съвет, не си плащат членския внос, какъвто е случаят с Хасковски окръг, откъдето за една година няма постъпления от членски внос в националното ръководство. Що се отнася до господин Павел Узунов, който е инициатор на това дело, същият не е вписан в регистрацията на съюза и юридически той не е председател на Контролно-ревизионната комисия.

В нашия устав много добре е изброено кой може да бъде член на ръководството на организацията, но явно на някои господа не им харесва това, че БЗНС "Никола Петков" в СДС стана една от най-силните организации в коалицията СДС и тъй като въпросните господа през цялата тази година не са пътували никъде из страната, не са създали нито една дружба, и то, разбира се, съвсем целенасочено, сега същите желаят да разбият нашата организация и да лишат по този начин СДС от структури по селата, като прикачат нашата организация към другите земеделци. На Изпълнителния съвет отдавна са известни тесните връзки на тези "инициатори" с БЗНС - Мозер и затова явно те се стараят да изпълнят в срок поставените им задачи. Жалкото е това обаче, че в. "Демокрация", съгласно решение на синдиката, може да публикува материали против дадена организация - член на СДС, само с разрешение и одобрение на нейното национално ръководство и на председателя й. Интересно защо досега не се публикува нито една такава статия срещу друга организация, член на СДС, макар че поводи имаше достатъчно. Та нали ние сами взехме решение да спрат нападките в коалицията СДС.

Що се отнася до разколници и отцепници, такива винаги е имало и ще има, но те винаги са били презирани от хората и не са се радвали на уважението им. Явно някои хора смятат, че наближават избори и трябва да се изготвят новите листи и тъй като те не се виждат в тях, желаят да сложат човек, който ще ги постави там.

София, 28 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ МОНАРХИЧЕСКО-КОНСЕРВАТИВЕН СЪЮЗ И СЪЮЗ "СПРАВЕДЛИВОСТ" ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА КОАЛИЦИЯ СЪЮЗ НА ДЕСНИТЕ СИЛИ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" / СДС "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" НА 31 МАЙ 1993 Г. В СОФИЯ.


Констатирайки печалния факт, че след половинвековното комунистическо всевластие не е останал сектор незасегнат и непоразен в обществения и духовен живот на българина, то ние, обвързани от общото политическо виждане, че избава за България може да бъде само във връщане на Търновската конституция и нейния законен гарант Негово Величество Цар Симеон Втори, препотвърждаваме, че "десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени", както още в дълбока древност е казал премъдрият Цар Соломон /Притчи Соломонови IV, 28 - библия, синодално издание/, с което се включваме в общоевропейския процес към декомунизация, десоциализация и идване на власт на десните правителства след тяхното поголовно преследване.

Поради което учредяваме коалиция СДС "Царство България".

ПОДПИСАЛИ:

ЗА СЪЮЗ "СПРАВЕДЛИВОСТ":

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Огнян Цеков

СЕКРЕТАР: Милчо Попов

ЗА МОНАРХИЧЕСКО-КОНСЕРВАТИВЕН СЪЮЗ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Марчевски

София, 31 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СТАНОВИЩЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА СЪОБЩЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА КОАЛИЦИЯ "ФЕДЕРАЦИЯ ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ". Документът е адресиран до средства за масова информация.


Във връзка с информацията във в. "Демокрация" от 1 юни 1993 г., брой 124 /1010/ под заглавие: "Монархисти се обединяват във федерация", Управителният съвет на Конституционния съюз

СЪОБЩАВА:

1. Този документ е противоуставно съставен и не е подписан от оторизирано лице на Конституционния съюз /КС/.

2. При положение, че този документ носи печата на Конституционния съюз, то този печат е фалшифициран.

3. С решение на управителните тела на Конституционния съюз от 23 март 1993 г., публикувано в БТА чрез редакция Пресслужба "Куриер", единствено упълномощено лице да подписва политически документи от името на Конституционния съюз е инж.Николай Петров Бучков, член на Управителния съвет, представляващ Конституционния съюз и официален негов говорител.

4. С решение от съвместно заседание на Управителния съвет и Контролно-ревизионната комисия на Конституционния съюз за нарушение на Устава на КС по членове 1, 3 и 18 се изключват от редовете на КС следните лица:
1. Манол Тодоров Журналов - по членове 1, 3 и 18 от Устава на КС.
2. Велчо Димитров Алексиев - по член 3 от Устава на КС.
3. Илия Стефанов Василев - по член 3 от Устава на КС.
4. Стефан Иванов Коланджиев - по член 3 от Устава на КС.
5. Здравко Калинов Урумов - по член 3 от Устава на КС.
6. Георги Кирилов Кендигюзелев - по член 3 от Устава на КС.
7. Енчо Иванов Енчев - по член 3 от Устава на КС.

Заседанието на УС и КРК на КС е проведено на 23 май 1993 г. в град Пловдив.

Във връзка с горното Управителният съвет на Конституционния съюз изисква от в. "Демокрация" да опровергае поместеното съобщение и да не позволява в бъдеще да става проводник на груби инсинуации.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА КС: инж. Филип Бучков

Пловдив, 1 юни 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ВТОРА/ "КЪМ ДИСКУСИЯТА ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ", ОБСЪДЕН НА ЗАСЕДАНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ФРАКЦИЯТА /29 МАЙ 1993 Г., БАНКЯ/.


ІІ. ЗА ЛЯВОЦЕНТРИСТКОТО ПРОСТРАНСТВО

През последните два-три месеца има истински бум от предложения и инициативи за формиране на групировки, които да се опитат да заемат така наречения център от политическото пространство в обществото днес. Такива са: Новият съюз за демокрация; споразумението между 12-те партии, включващи и ДПС; инициативата на Центъра за нова политика; Социалдемократическият съюз начело с БСДП; а напоследък - и обявената от ОПТ инициатива за "лявоцентристки съюз".

Всички тези инициативи боравят със сходни понятия и идеи - необходимостта от снижаване на конфронтацията, от умереност, конструктивност, професионализъм, толерантност и т.н. По-пестеливи са определенията не за стила, а за съдържанието на предлаганата центристка политика - социално-либерална, консервативно-либерална.

Различните центристки идеи и предложения на сегашния етап съдържат и са свързани с два допълнителни много важни момента. Първият - все по-осезаемото присъствие на бизнессредите и на груповите икономически интереси при формирането на различните образувания. И другият - съвременното развитие на етническия проблем и особено неговите проявления в районите със смесено население.

Очевидно новата актуалност на усилията за овладяване на центъра е свързана с усещането за наближаващи избори. Ето защо преценката за процесите в центъра следва да се свърже с очакванията относно времето и резултатите от новите парламентарни избори.

След конференцията си от средата на март 1993 г. СДС провежда открито екстремистка политика за блокиране на парламента и предизвикване на нови избори. Както личи, тази линия му коства сериозни загуби в поддръжката на избирателите, затваря го в рамките на твърдия син електорат.

Едновременно с това БСП, както беше споменато и по-горе, не разширява чувствително своите позиции в обществото. Т.е. като че ли остава незаета една значителна част от политическия спектър, която отхвърля поляризацията на политическия живот, търси по-балансирани и прагматични политически алтернативи.

Откровено екстремисткото поведение на СДС подхранва тезата, че всъщност замисълът е да се формира нов, възроден умерен Съюз на демократичните сили, който да се възползва от високия личен рейтинг на президента, от характера на политиката на сегашното правителство и да привлече към себе си една значителна част от депутатите на СДС и от неговия електорат. Обединени с по-голямата част от избирателите, които засега не подкрепят нито БСП, нито СДС, такъв обновен Съюз /на демократичните сили - бел. ред./ би могъл да претендира за водеща роля в политическия живот в переспектива. Като че ли в същата посока е и новото образувание на 12-те партии, повечето от които членки на първоначалното СДС от 1990 и 1991 г.

Разбира се, твърде спорно е дали е възможно да се възроди по такъв начин нов СДС с по-центристка ориентация. Правдоподобно е обаче предположението, че смисълът на подобни усилия е БСП да бъде изтласкана в крайния ляв ъгъл на политическото пространство, до възможно най-голяма степен да бъде ограничено нейното влияние и роля в политическия живот.

Въпросът е какви са реалните нужди на обществото, на които БСП трябва да отговори, и какво на практика върши БСП в момента.

В България, както и в повечето други бивши социалистически страни, днес най-общо се очертават две алтернативи - неоконсервативна и общодемократична /като в последната се вписват най-общо две тенденции - на социалната демокрация в широкия смисъл и на либералната демокрация/. За България СДС е типичният носител на съвременния неоконсерватизъм. Негов израз са крайната поляризация на обществото, рязко социално разслоение на богати и бедни, минимална социална функция на държавата за сметка на репресивната и т.н.

Тази алтернатива е не само неприемлива, но и вредна и опасна за българското общество. Тя трябва да бъде блокирана от всички, които не желаят да видят подобно развитие на нашата страна. Това днес може да стане само чрез еднопосочните усилия на БСП и на либерално-демократичното начало в политическия живот. На тази цел би трябвало да бъде подчинено и поведението на БСП. Това изисква от нея политическият момент и грижата за бъдещето.

Както бе споменато по-горе обаче, досега БСП остава затворена в левия ъгъл. Така нареченото "ново мнозинство" в парламента не е продукт на трайни споразумения или поне на трайно съвпадение на политически линии между БСП и другите политически формации от това мнозинство, а на текущи частични договорки.

Има два реални проблема обаче за постигането на подобно по-трайно взаимодействие или паралелизъм. Единият е свързан с процесите на преразпределение на икономическата власт. Другият - с мястото и ролята на ДПС в политическия живот.

Неоконсервативната икономическа политика на СДС през 1991 и 1992 г. даде простор за две явления - широка скрита приватизация и формирането на икономически групировки с бързо нарастваща мощ за сметка на изстискването на държавния сектор. И разрастването на влиянието на синдикатите чрез прякото им участие и въздействие върху дейността на органите на политическата и икономическата власт в страната.

В резултат днес т.нар. лявоцентристко пространство е силно повлияно от посочените по-горе нови фактори. Това сериозно затруднява постигането на по-трайно и перспективно взаимодействие между социално и либерално демократичното начало в съвременния политически живот. Налице са всички рискове един ден, и то в немного далечно бъдеще, да се озовем в ситуацията, която днес преживява Италия - почти пълната дискредитация на държавни институции, политически партии и личности. Тази опасност не може да бъде подценявана.

И другият въпрос - за Движението за права и свободи. Напоследък в обществото расте безпокойството по повод зачестяващите индикации за насилствено въздействие върху български граждани да приемат турско етническо самосъзнание. Тази растяща тревога е сериозно изпитание за ДПС. Досега неговото отношение по нея е двусмислено. От една страна, към действията на съдебната власт по отношение на длъжностни лица от ДПС, уличени в подобни насилствени действия, то е неиздържано. Обвиненията в съдебен произвол и заканите, независимо от всичко, такива лица да бъдат върнати на постовете им, както и за възможни изблици на напрежение не легитимират ДПС като политическа сила, която допринася за спазване правата на отделния български гражданин и на националната сигурност.

Същевременно по повод парламентарната дискусия за Якоруда и Гоце Делчев движението подкрепи текст на парламентарна декларация, в която се съдържат трите най-важни за случая момента - първо, че има реален проблем, че са констатирани случаи на нарушение на закона и насилие върху отделни граждани; второ - че е нужно строго да се спазват конституцията и законите, които гарантират свободата на самоопределение; и трето - че виновниците следва да бъдат наказани, като съответните органи на властта изпълнят дълга си. Подобна позиция, ако се подкрепи от действия и готовност със съвместни усилия да се преодолява натрупващото се в смесените райони напрежение, биха могли да идентифицират ДПС като важен конструктивен фактор в обществото днес. Това би направило движението търсен участник в различните образувания и инициативи, обхващащи центъра и демократичната левица.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ТРЕТА/ "ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО, ДЪРЖАВАТА И ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ" НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС БЛОК.


СОЦИАЛНАТА ОБЛАСТ

Политиката на социалния ред осъществява основните ценностти чрез социалната политика. Тя следва повелята на подпомагането. За БББ това означава:

1. Съгласуване на различните интереси чрез държавата и организациите на гражданското общество съобразно общонационалните интереси.

2. Справедливо разпределение на националния доход, като се спазва пазарният принцип.

3. Осигуряване на елементарните нужди за съвременно жизнено равнище.

4. Българското семейство е основа на гражданското общество. Задача на държавата и гражданското общество е възраждане на националните традиции на българското семейство: трудолюбие, морал, взаимно уважение и възпитание на достойни граждани.

Държавата подпомага многодетните семейства, поощрява раждаемостта, закриля майчинството и детството.

5. Гарантиране на пенсии, които осигуряват социалния минимум, и своевремнно индексиране съобразно реалния ръст на инфлацията.

6. Ефективното здравеопазване е първостепенна грижа на държавата и гражданското обещство. Държавата определя начина за финансиране на здравеопазването, условията и реда за безплатно ползване на медицинското обслужване и определя размера на цените за медицинските услуги лечение и лекарства.

Всяко спекулативно увеличаване на цените на медицинските услуги и лекарствата е посегателство срещу здравето на гражданите. Гражданското общество чрез свои органи ще упражнява контрол върху цените и ще поставя въпроса пред компетентните органи за отговорността на виновните.

7. Природната среда е жизнено условие за съществуване на сегашното и бъдещите поколения. Неоходимо е спешно приемане на национална екологична програма за възстановяване на увредената природна среда, ефективни мерки и контрол за нейното опазване.


ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА, КУЛТУРА И СПОРТ

Те са не само лично право на гражданите, но и потребност за цялото общество, гаранция за пълноценното им участие в напредъка на нацията. БББ е за:

1. Създаване и осигуряване на демократични условия за образование и кавилфикация на гражданите. За създаване на училищни и други граждански комитети за подпомагане на образованието и защита срещу произволната намеса на държавни органи в образователното дело и преследване на учителите заради техни убеждения или политическа принадлежност.

2. Свободно развитие на науката върху основата на световните постижения и национални ценности. Същото важи и за спорта.

3. Защита на интелектуалната собственост и създаване на условия за реализиране на творческите постижения.

4. Свободно културно творчество без попечителството на държавата и държваните институции.

5. Свободен достъп и ползване на културните ценности.

6. Патриотично възпитание за съхраняване на националното единство и суверенитет свободно от националистически домогвания.


ДЪРЖАВАТА И ЦЪРКВАТА

1. БББ се обявява за самостоятелност и независимост на църквата и религиозните организации.

2. Ние ще поощряваме техния принос, отговорност и участие в общото благо и одухотворяване на нацията.

3. Като отчита огромния принос на Българската православна църква за съхраняване на нацията, БББ ще подкрепя процесите на нейното единение.

4. Правото на църквите и религиозните организации автономно да уреждат своите дела трябва да остане също така ненакърнимо, както и тяхната свобода да ги осъществяват в обществото.

5. БББ поддържа тезата, че наличието на държавен орган или парламентарна комисия по вероизповеданията, които да се произнасят по църковните въпроси, противоречи на принципа за отделяне на църквата от държавата.

6. Контрол на гражданското общество за ненамеса на държавата и спазване на свободата на вероизповедание.

7. Инициатива на гражданското общество за отмяна на решения за създаването на политически организации на верска основа.


МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ

1. България е суверенна държава, която зачита принципите и нормите на международното право и международните отношения.

2. Република България ще ги поддържа с всички държави на основата на равноправни икономически, политически и културни отношения, без каквито и да е привилегии или дискриминация.

3. Държавата ще поддържа равноправни и взаимноизгодни отношения със съседните страни при зачитане на националния суверенитет и териториалната им цялост.

4. Държавата ще поддържа всяка инициатива на международните обществени организации за справедлив ред и равноправни международни отношения.

5. Дъжавата ще се противопоставя на всяка националистическа политика, която разделя и застрашава гражданското общество, както и на всякакви пандържавнически домогвания чрез раздухване на националистически вражди.


IV. ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ

1. Гражданското общество е силно и жизнеспособно, когато е сплотено и единно. Самоуправлението му предполага съгласуване на общите интереси.

2. В демократичната държава суверенно право на гражданина е да съдейства по демократичен начин за определяне на националната политика.

Болшевизмът, основан на принципа "Който не е с нас, е против нас", разлага и разединява гражданското общество.

Партийните борби и противопоставянето на една срещу друга част на гражданското общество изтощават жизнените му сили.

Никоя партия, организация, държавна институция или отделни лица не представлява и не олицетворява цялото общество.

Партия или партии, които монополизират властта и самозвано се представят за всеобщ представител на гражданското общество, разделят и противопоставят различните му слоеве.

3. Гражданското общество се развива свободно и демократично, когато държавните институции изразяват общонационалните интереси.

Сегашната конституция е компилация от различни образци и форми на управление, с празноти и противоречия в конституционната уредба. Установеният политически режим, борбата за монополизиране на властта, авторитарните тенденции в управлението изменят същността на държавните институции.

От избирането на първия български парламент досега не са установени трайни парламентарни традиции. Партийният плурализъм често се е израждал в користни борби за власт.

Републиканската форма на управление е учредена конституционно, но не е безусловно защитена подобно на други конституции.

Разделението на властите е гаранция срещу съсредоточаването на властта в една част от народа. Разделението на властите може да се прокламира като принцип и да прикрива монолитно единство на властта, когато една част от народа завладее трите власти. В общество, където трите власти са съсредоточени в една партия или коалиция, свободата е застрашена. Партийното съединяване на властите разделя гражданското общество.

5. БББ е за демократично управление, в което държавата и държавните институции съгласуват различните интереси за общото благо на гражданското общество. Единството на нацията е жизнено условие за изхода от кризата, за бързото и всестранно развитие на нацията.

БББ е за утвърждаване на парламентарния режим, за демократично осъществяване на властта съобразно суверенитета и свободната воля на гражданското общество при избора на държавни органи.

6. БББ е за утвърждаване на републиканската форма на управление. Наследствената власт противоречи на народния суверенитет, който принадлежи единствено на народа и се осъществява от него непосредствено или от представителните му органи.

Републиканската форма на управление е демократично завоевание, поставена под защитата на народа.

Гаранция против реставрацията на монархията е включване в конституцията на забрана за изменяне репубилканската форма на управление.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА/ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ /ЦЕНТЪР/, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 17 ДЕКЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ.


Чл. 10. Членството в Либерално-демократическа партия /център/ се прекратява:
/1/ по собствено желание - чрез заявление за напускане до председателя на клуба;
/2/ чрез изключавне - в случаите, когато член на Либерално-демократическа партия /център/ грубо е нарушил чл. 9 на устава. Това става на събрание на клуба с явно гласуване и с квалифицирано мнозинство или по решение на Националния политически съвет;
/3/ Член на Либерално-демократическа партия /център/ отпада от партията, ако в течение на три месеца не плаща членски внос без уважителни причини.

Чл. 11. Членовете на Либерално-демократическа партия /център/ се организират в клубове, образувани по местоживеене в общини или в населени места в страната, както и във всяка чужда държава.

Чл. 12. /1/ Клубовете са равнопоставени.
/2/ Клубът се състои от не по-малко от пет членове.

Чл. 13. /1/ Висш орган на клуба е Общото събрание. То се свиква от председателя на клуба или по искане на 1/3 от всички членове, или по искане на Националния политически съвет.
/2/ Събранието е редовно проведено при присъствие на не по-малко от половината членове на клуба. Решенията се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство.

Чл. 14. Общото събрание на клуба:
/1/ избира свое ръководство начело с председател за едногодишен мандат;
/2/ приема и изключва членове на клуба;
/3/ избира делегати за конгреса на партията;
/4/ предлага на Националния политически съвет кандидати за общински съветници и кметове, кандидати за народни представители, които се утвърждават от Националния политически съвет;
/5/ взема решения по въпроси от местно значение;
/6/ решенията на Общото сърание на клуба не могат да противоречат на решенията на ръководните органи на Либерално-демократическа партия /център/.

Чл. 15. Председателят на клуба:
/1/ ръководи дейността на клуба съобразно решенията на Общото събрание и на ръководните органи на Либерално-демократическа партия /център/;
/2/ представлява клуба пред местните държавни органи и пред други организации след утвърждаване от Националния политически съвет;
/3/ по право е делегат на конгреса на партията;
/4/ осъществява задължително постоянна връзка с изпълнителните органи на Либерално-демократическа партия /център/;
/5/ съхранява печата и документацията на клуба и носи отговорност пред Националния политически съвет.

Чл. 16. Нов клуб се учредява най-малко от пет лица. Те подписват учредителен протокол, който се изпраща в Националния политически съвет.

Националният полически съвет утвърждава новия клуб, което е акт на приемане на учредителите му за членове на Либерално-демократическа партия /център/.

Чл. 17. Клубът прекратява съществуването си:
/1/ по решение на Общото събрание;
/2/ по решение на Националния политически съвет.


Раздел III. Ръководни органи на Либерално-демократическа партия /център/


Глава 1. Конгрес

Чл. 18. Конгресът е висш ръководен орган на Либерално-демократическа партия /център/. В него с право на глас участват делегирани представители на клубовете, на членовете на Националния политически съвет, на Контролния съвет и на Парламентарната група.

Чл. 19. /1/ Конгресът на Либерално-демократическа партия/център/ се свиква редовно на всеки две години по решение на Националния политически съвет;
/2/ мястото и времето на провеждане на конгреса, както и проектът за дневен ред се оповестяват от Националния политически съвет не по-късно от един месец преди конгреса;
/3/ нормата на конгресното представителство се определя с решение на Националния политически съвет.

Чл. 20. Конгресът е проведен редовно, ако на него присъстват повече от половината от участниците. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.

Чл. 21. Конгресът:
/1/ опеделя дневния ред на своите заседания;
/2/ приема и изменя наименованието, устава и идейната платформа на Либерално-демократическа партия /център/;
/3/ избира с явно гласуване членове на Националния политически съвет, почетния председател, директора и заместник-директора, политическия секретар, както и членовете на Контролния съвет;
/4/ разглежда и утвърждава отчета на Националния политически съвет, на председателя и на Контролния съвет;
/5/ определя основните насоки на партийната политика;
/6/ приема решения за сливането на партията с други партии или за нейното саморазпускане;
/7/ извънреден конгрес може да бъде свикан от Националния политически съвет или по искане на 1/3 от клубовете, за което в Националния политически съвет се внася протокол от Общото събрание на всеки от тях. В този случай Националният политически съвет свиква извънреден конгрес при условията на чл. 19 /2/ и /3/.

Глава 2. Национален политически съвет

Чл. 22. Националният политически съвет се избира от конгреса, който определя броя на членовете му. Почетният председател, директорът, заместник-директорът и политическият секретар са членове на Националния политически съвет по право.

/Пресслужба "Куриер"/


11:00:00
03.06.1993 г.

Редактори: Любомир Йорданов - деж. ред.
        Технически изпълнители: Славка Кочева
                                                   Тинка Христова
        Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!