3 февруари 1993

София, 3 февруари 1993 година
        Брой 23 /810/

Главен редактор: Стефан Господинов


София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТИ НА ЗАСЕДАНИЕ НА 30 И 31 ЯНУАРИ 1993 Г. В СОФИЯ.


На редовното си заседание, проведено на 30 и 31 януари 1993 г. в София, Националният съвет на Зелената партия анализира промените в политическата обстановка, свързани с избирането на ново българско правителство. Националният съвет прие следните решения:

1. Зелената партия ще подкрепя действията на правителството, които са насочени към съживяване на икономиката, решаване на най-болезнените социални и екологични проблеми, преодоляване на конфронтацията в обществото, ограничаване на престъпността и укрепване на националната сигурност.

2. Във връзка със заявените от правителството приоритети на законодателната дейност на парламента Зелената партия предлага на правителството:
а/ да предложи необходимите промени в Закона за приватизацията, които да дадат възможност за масова и бърза приватизация;
б/ да предложи необходимите промени в данъчните проектозакони с оглед насърчаване на енергоспестяващите и екологично чистите технологии, оздравяване на производството и разкриване на алтернативна работна заетост;
в/ да одобри като приоритетен и проекта на Зелената партия за нов Закон за горите.

3. Зелената партия е за обединяване на усилията на традиционните партии от политическия център и за сътрудничество с формациите, разграничаващи се от политиката на екстремизма. Зелената партия предлага изработването на обща политическа стратегия на центристките сили.

4. 3елената партия подкрепя усилията на президента за създаване на условия да се консолидира дейността на политическите сили и организации, доказали на практика възможностите си за прагматично зряло и толерантно поведение в политическия живот на страната.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЗА НАРОДНИЯ СЪД.


На 1 февруари 1993 г. се навършват 48 години от зловещата разправа със законно избраните институции на България, в която бяха убити народни представители от 25-то Народно събрание, регенти и министри от три правителства. Така за първи път бяха "узаконени" кървавите престъпления на комунистическата власт. Във връзка с това Нациоаналният координационен съвет на Съюза на демократичните сили /НКС на СДС/ заявява следното:

1. Така нареченият Народен съд е противоконституционен акт, извършен в разрез с Търновската конституция и законите на страната в условията на чужда окупация.

2. ОФ правителството на Кимон Георгиев, което узакони този акт, бе наложено с революционни средства и с помощта на окупационната армия. Нелегитимни бяха и регентите които, подписаха и Закона за Народния съд.

3. Народният съд е акт на разправа с българската държавност и пълно незачитане на нейните демократични принципи. По този начин България бе насилствено отклонена от нормалния път на своето развитие и превърната в безправен придатък към комунистическия лагер.

4. Българският народ трябва да знае цялата истина за Народния съд и да потърси отговорност от неговите инициатори и съучастници. СДС е за отмяна на Закона за Народния съд, който все още морално и материално облагодетелства тези, които извършиха престъпленията.

5. Великото народно събрание, в което комунистите умело използваха лица и организации, подкрепили Народния съд, по същество узакони неговите престъпления. Не случайно днес, когато СДС започва твърда и последователна борба за декомунизация на страната, политическият живот бе дестабилизиран чрез преструктуриране на политическото пространство в Народното събрание чрез инсинуации и агентурни сценарии, в резултат на което бе наложен добре познатият модел на ОФ правителство, контролирано от наследниците на комунистическата партия. Демагогската същност на идеите за национално помирение бе разкрита най-ярко чрез отказа на социалистическите депутати да почетат с едноминутно мълчание паметта на своите жертви.

6. Българският народ е длъжен да съхрани своята историческа памет. Той може да пристъпи в бъдещето само ако извлече поуките от миналото. СДС ще се противопостави енергично на всички опити да бъде затворена страницата с позорните престъпления на Народния съд, преди да бъде потърсена отговорност от техните извършители.

София, 2 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" ПО ПОВОД НА ДЕМОНСТРАТИВЕН ПОЛИТИЧЕСКИ АКТ.


Ръководството на Българска офицерска легия "Раковски" изказва възмущението си от поредния варварски акт - изгарянето на лика на президента, върховния главнокомандващ, д-р Желю Желев, на митинга, свикан от "Екогласност" на Едвин Сугарев. Средновековните ритуали, призивите за разправа, анонимните заплахи,  оскърбителните епитети против законно избрания държавен глава издават низките страсти и морал на надигащия се фашизъм. В момент, когато зад границата ни бушува война, а президентът в Давос търси реални гаранции за националната ни сигурност, демонстративното изгаряне на неговия портрет е национално предателство, руши държавните устои, бие по международния авторитет на страната ни.

Оскверняването на държавните символи и обидите на главнокомандуващия Въоръжените сили /ВС/, опитите да се десталбилизира цялата президентска иинституция са особено оскърбителни за българското офицерство.

Унизително за нас е насърчителното присъствие при изгарянето на президентския портрет на депутати от Народното събрание /НС/. С участието си в този акт г-н Едвин Сугарев и групата му потъпкаха депутатската си клетва и се конфронтираха с близо 60 процента от българските избиратели.

Отново призоваваме политиците да проявят разум, да бъде прекратена войната срещу президента, да не бъдат жертвани националната сигурност и социалният мир за сметка на теснопартийни и лични интереси. Нека трезвомислещият, толерантен и чужд на екстремизма българин да не допусне нова фашизация на обществото.

София, 2 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЕ НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до президента на републиката, до
председателя на Народното събрание, до министъра на отбраната, до началника на Генералния щаб на Българската армия и до средствата за масова информация.


ГОСПОДА,

На срещата си с представители на Движението за права и свободи /ДПС/ на 20 януари 1993 г. военният министър г-н Валентин Александров заяви, че военните училища ще бъдат отворени за младежи от цигански и турски произход. Българската национално-радикална партия /БНРП/ счита, че това е една фатална крачка с далеч отиващи последствия. Наличието на лица с небългарско съзнание в редовете на офицерския и сержантския състав в мирно време ще бъде огнище на постоянно етническо напрежение, а в случай на война - опасност за самото съществуване на България.

БНРП категорично протестира срещу това решение и предупреждава за опасните последствия от него

за националната ни сигурност.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП: д-р Иван Георгиев

София, 2 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИЯТ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ, ПРИЕТИ НА РАЗШИРЕНО ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪРХОВЕН СЪВЕТ НА 30 ЯНУАРИ 1993 Г. В ПЛОВДИВ.


1. Приема годишния финансов отчет на Българския демократически форум /БДФ/ и доклада на Контролната комисия.

2. Приема по принцип предложената организационна и  функционална структура на БДФ.

3. Включва в състава на Централното ръководство следните лица:
- доц. Стефан Карастоянов
- д-р Владимир Абаджиев
- д-р Никола Грозев
- Стефан Лудев
- Здравко Даскалов

4. Включва в състава на Националния върховен съвет следните лица:
- Здравко Даскалов
- доц. Стефан Карастоянов
- Румен Гузелски

5. Свиква делово заседание на Националния върховен съвет на 27 февруари 1993 г. с дневен ред:

- Политическия образ на Българския демократически форум.

6. Въпросът за свикване на конгреса на БДФ да се реши на Националния върховен съвет на 27 февруари 1993 г. в гр.Габрово.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БДФ:

Васил Златаров

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪРХОВЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ, ПРИЕТ НА РАЗШИРЕНО ЗАСЕДАНИЕ НА 30 ЯНУАРИ 1993 Г. В ПЛОВДИВ.


По въпроса за началните споразумения между Луканов и Желев може със сигурност да се твърди, че всеки един от двамата е имал ангажимента да установи максимален контрол над съответната политическа формация. Желев над СДС, Луканов над БСП и да приложат двуполюсния политически модел, базиран на силната политическа конфронтация, която ги предопределя като главните и решаващи фактори в определяне посоките на политическото развитие на България.

В двата лагера поради сложността на политическия процес се появяват личности, непосветени и неудобни за приетите договорености.

След влизането на Желев в президентството той прави първата си голяма грешка. Като стар комунист той подценява значението на партийното ръководство, като надценява много силата на апаратната власт. След избирането му за президент процесите в СДС минават под знака на постоянно и прогресивно губене на контрол от негова страна над СДС. Желев през цялото време подценява значението на този факт и има сериозни основания да се смята, че дори и след изборите от 13 октомври 1991 г. и съставянето на кабинета на Филип Димитров Желев нямаше ясна представа за съотношението на силите. В този момент КТ "Подкрепа" още не беше включена в схемата Желев - Луканов. Процесът на нейното инфилтриране и превземане беше започнал, но Желев и Луканов решиха нейното активно включване в лицето на К.Тренчев по време на президентските избори.

Реално след изборите от октомври 1991 г. успехът или неуспехът на схемата Желев - Луканов се намираше в ръцете на Националния координационен съвет на СДС и в ръцете на правителството на Филип Димитров. За съжаление обаче те нямаха реалистичен анализ за разположението на политическите сили и определена политическа стратегия. Цялата им практическа дейност не почиваше на прозорливи политически анализи. БСП се приемаше за нещо монолитно. Вътрешното състояние на БСП не бе разбрано, за да се приложи класическият метод на диференциален подход - явен, скрит или комбиниран. Поставяше се знак на равенство между БСП, президента и останалите официални или скрити структури на Държавна сигурност.

В общи линии Филип Димитров нямаше нито личен опит, нито постоянен екип около себе си, който да може да прави тези така необходими за историческия момент анализи, изхождането от които би могло да доведе до една почти печеливша стратегия. Така почти цяла година се създаваха благоприятни условия за връщането на първоначалната схема на тандема Желев - Луканов.

С пресконференцията си от 30 август 1992 г. в Бояна Желев мина в настъпление с крайна цел връщане на контрол над СДС. Това беше необходимо както за самия него, така и по линия на неговите ангажименти към партньора му, който съвсем не се чувстваше комфортно на ул. "Развигор" N 1, а и отсъствието му водеше до все по-намаляващото му влияние в ръководството на БСП. Тази атака на Желев стресна СДС и може да се каже, че му бе даден сериозен политически тактически отпор, който за един момент реално провали плановете на Желев. Имаше всички предпоставки да се смята, че битката ще се отложи с няколко месеца, като страните се оттеглят за прегрупиране. И тук има един възлов и неизяснен момент. Кой и защо реши Филип Димитров да поиска вот на доверие? С този ход се намерихме в съвсем нова и даже непредвидена за много участници ситуация.

Точно тук с преминаването на мандата в БСП Желев - Луканов изтърваха топката. СДС още веднъж имаше възможността да участва много активно, ако изхождаше от анализите, че центровете в България са три в триъгълник, а не два. Желев - Луканов искаха да провалят мандата, за да вземат топката чрез ръцете на Доган. СДС искаше да го провали, убеден, че ще му е лесно да го провали и при Доган, и че ще се отиде бързо към избори.

Като че ли никой не разбра, че активната позиция в политиката е с по-големи възможности дори при неблагоприятни условия пред пасивната, макар и при много по-благоприятни условия.

В живота има два подхода за реагиране при загуба. Първият е класическият за по-примитивните категории, при който вината се хвърля върху противника, защото той е бил по-хитър, по-коварен, разполагал е с повече средства и тем подобни. С други думи, обвинява се противникът - защо не се е съгласил да бъде по-слаб и да загуби.

Вторият подход е подходът на съвременното мислене. Изгубих, защото бях по-слаб и допуснах сериозни грешки.

С оглед на гореказаното съставянето на правителството на Л.Беров на 30 декември 1992 г. и предходилото го освобождаване на Андрей Луканов от ул. ”Развигор" N.1 е едно тържество на тандема Желев - Луканов, макар че всъщност е една пирова победа, резултат на механичен конкубинат между чужди една на друга политически сили - по-голямата част от парламентарната група на БСП, цялата тази на ДПС и отцепници от СДС. Въпросът за дълготрайността на това правителство е много важен, защото предстои приватизация и печелившите предприятия на бърза ръка могат да се окажат в ръцете на пълните с пари бивши и настоящи комунисти.

В резултат на нещо като парламентарен преврат СДС се оказа в опозиция и нейният проблем като на всяка опозиция е как да си възвърне по възможния най-бърз начин властта. Пътищата за това са два.

Единият е нови избори, но това не зависи от нас. Съвършено  очевидно е, че БСП, ДПС и част от СДС и самият президент не желаят избори. За да станат те, трябва нова въртележка на трите парламентарни групи, които да не съставят правителство, и то след като ДПС са последни и, както сега, могат да предотвратят всичко в последния момент. Но това не значи, че не трябва да очакваме и да не се готвим за избори. Отиването на избори е достойният вариант за излизането от политическата криза. От избори е заинтересован и БДФ, защото нормално е в новия парламент той да се представи по-добре. С оглед на изборите особено важна е работата в координационните съвети на СДС, макар че на БСП много й се иска да разруши тези бастиони на синята идея.

Другият начин е ново прегрупиране на силите в парламента и бламиране на правителството, което не е невъзможно, но предпоставката е запазването на единодействието на цялата парламентарна група на СДС и възстановяване на диалога с ДПС, в чиито среди се забелязва вече едно отрезвяване след започналото на места надигане на БСП.

И накрая по няколко думи по въпроси от дневния ред на заседанието.

Нарастването на ролята на БДФ поставя въпроса за създаването на негови регионални структури. При подготовката на това заседание се установи, че БДФ има 196 общински организации и групи по места, от които 24 в София. Създаде се и група за анализи и прогнози към ЦР на БДФ от над 30 интелектуалци от различни висши учебни заведения. При формулирането на устава на БДФ в 1990 г. нужда от регионални структури нямаше. Сега това се налага и е редно те да отговарят на административното деление по области. Сега ние ще предвидим със съответна декларация как да ги организираме, а на конгреса през тази година ще ги отразим в устава заедно с други евентуални промени в него в това отношение. Целта на съответното регионално ръководство е да координира дейността на организациите в региона в хоризонтален ред и да осъществява оперативна действена права и обратна връзка между тях и ЦР на БДФ.

Що се отнася до публичния облик на БДФ, можем да кажем, че всички, които ни познават, и всички, които имат политически интереси в България, са наясно с това какво представлява БДФ - последователна антикомунистическа партия. Искаме или не искаме, наричат ни легионери, още повече че нарицателно от думата форум не може да се изведе. Що се отнася до нашата популярност всред широките народни маси, в това отношение има още много да се желае. Това е въпрос на близкото бъдеще, на радио, телевизия и пропаганда, които за нас са възможни сега само в ограничен мащаб. Но даже и за трите кратки предавания за нас по телевизията напоследък някому се зловиди. Ще има обаче още редица предавания.

Във връзка с публичния облик на БДФ няколко думи и за нашата социална база. Времето на партии на съсловна или класова база според нас е минало. Даже и когато се решават проблемите от такова гледище, те рефлектират, макар и негативно, и върху останалите социални категории в дадено общество. И така чии интереси защищава БДФ? Коя е неговата социална база? Щом сме за социална справедливост и участие на работниците в печалбите на предприятията, това означава, че ние сме защитници на социално слабите, в които можем да включим и пенсионерите, и репресираните. Но социалната справедливост е възможна само в една просперираща държава, в която има печеливши предприятия - тя не значи изравняване в мизерията, а участие в разпределението на социалния продукт на регламентирана социална основа. Затова, от друга страна, БДФ е за свободната частна инициатива, която е предпоставката за трайно добруване на българското общество. И така ние ще уважаваме деловите среди, т.е. едрия бизнес, ще утвърждаваме дребните собственици, а ще защищаваме социално слабите. Както в природата силните й представители имат нужда само от свобода и затова се движат сами, а слабите - на ята, така от нас, предприемчивите, ще имат стопанска свобода, а социално слабите - социална защита! Това на друг език се нарича именно социален мир.

Няколко думи за нашето единство. Спокойствие нямат определени сили у нас, че в БДФ няма и не може да има разцепление. Не може да не прави впечатление, че даже и когато не мислим абсолютно еднакво, вървим заедно. И никой досега не е направил опити за паралелна организация даже и когато временно се е дистанцирал от БДФ.

Дали всички го чувстват, или не, но нашият час е ударил. Комунизмът надига глава у нас. И този път няма да позволим псевдоантикомунисти да воглавят твърдия, нашия електорат. Ние имаме неповторимо място и опит в тази борба. Зад нас наистина няма велика сила, не стоят определени финансови групи, но ние имаме нещо, което никоя друга опозиционна партия в СДС, пък и извън него няма - собствени, чисти и предани кадри, беззаветно верни на България. И от нас зависи да успеем. Длъжни сме да успеем! Не може да не успеем!

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ НА ЖЕЛЕЗНИЧАРИТЕ В ЗАЩИТА НА ПРАВА НА РАБОТЕЩИТЕ В ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ. Документът е адресиран до председателя на
Министерския съвет, до министъра на транспорта, до министъра на финансите, до генералния директор на фирма "Български държавни железници" до президента на Националния професионален съюз и до средствата за масово осведомяване.


1. Националният професионален съюз на железничарите /НПСЖ/ настоява правителството и ръководството на фирма БДЖ да вземат спешни мерки за редовното изплащане на заплатите на железничарите. Забавянето и несигурното бъдеще на трудовото възнаграждение рефлектира върху психическото състояние, реда и дисциплината на работещите в експлоатацията на БДЖ, а оттам и върху безопасността на движението на влаковете.

2. НПСЖ възразява категорично срещу всякакви опити да се отнемат на железничарите правата за безплатни пътувания. Това е многогодишна традиция в БДЖ и в много други европейски железопътни администрации.

3. НПСЖ заявява, че ако до 3 февруари 1993 г. не започне изплащането на заплатите, ще обяви дата за начало на стачни действия.

4. НПСЖ си запазва правото при обявяване на стачката да представи и други свои искания, свързани с проблемите на железопътния транспорт у нас.

София, 29 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАТА НА АРХИВИСТИТЕ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА СГРАДАТА НА "МОСКОВСКА" 5. Документът е приет на общо събрание на делегатите на синдикалните организации от страната, състояло се на 28
януари 1993 г.


Днес българските архиви са на прага на унижението!

След продължилата повече от година непосилна работа по осигуряване на обществото със справките за земята, реституцията и приватизацията днес архивистите в София са поставени в положение на бездомници.

Известно е, че с решение на Министерския съвет е определена сградата на ул. "Московска" N 5 за подслоняване на Главно управление на архивите, Централния държавен архив и Държавен архив - София, но неправомерните действия на незаконно установилите се досегашни нейни обитатели - Народен профсъюз "Единство", пречат на изпълнението на правителственото решение, въпреки че са обещетени с повече помещения, отколкото досега са разполагали.

Органите на изпълнителната власт и прокуратурата не са в състяние да проникнат зад барикадираните врати.

Ще дочакаме ли обществена подкрепа за онова, което ни се полага по право?

Ние не нахлуваме с взлом, ние държим да получим правото да продължим да служим на обществото и държавата с професионалните си знания и опит!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КООРДИНАЦИОННОТО БЮРО:
        С.Васева

София, 28 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


03.02.1993 година    
11:10    

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!