3 май 1995


София, 3 май 1995 г.
Брой 85 /1386/


София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕДМАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД НА СТОТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.


На 18 декември 1994 г. Българската социалистическа партия /БСП/ получи законодателната и изпълнителната власт. С нея комунистите трябваше да поемат открито цялата отговорност за управлението на страната, след като през последните две години прикрито управляваха чрез правителството на Беров.

Още през 1990-1991 г. с цената на огромни усилия и натиск от страна на Съюза на демократичните сили /СДС/ беше формулирано национално съгласие по следните основни за държавата въпроси:
- възстановяване на собствеността върху земята;
- приватизация;
- връщане на незаконно отнетото;
- разделение на властите и на държавните от партийните структури;
- осъждане на комунистическото минало и на комунистическата теория и практика;
- ускорено интегриране в еропейските и атлантическите структури без поставяне на българската позиция в зависимост от претенциите на трети държави и в частност Русия.

СДС нееднократно е констатирал отстъпления от тези принципи на националното съгласие, шикалкавене, опити за измама и блокиране на процеса на реформата. През последните 100 дни вече наблюдаваме открито и брутално нарушаване на тези принципи, което ни дава основание да окачествим политиката на БСП като конфронтационна и реставрационна.

За 100 дни БСП създаде структури, които смесват партийната и държавната власт, системно отказва парламентарен контрол, възстановява във все по-широк мащаб комунистическия принцип на управление чрез подзаконови актове. Парламентарното мнозинство ревизира със сила действащи закони и откровено връща страната назад към комунистическото минало.

Кабинетът на Жан Виденов отказва да поеме отговорността за икономическите и социалните реформи, проявява очевидна нерешителност и некомпетентност в управлението на държавата.

Вече 100 дни правителството на БСП не може да определи коя приватизация ще бъде приоритетна - касовата или масовата. Междувременно бяха напълно забравени предизборните обещания за "социална" приватизация.

Вече 100 дни правителството на БСП не може да реши как да се отнася с чуждите инвеститори. Създаде Агенция за чуждестранни инвестиции, а в същото време въведе редица ограничения за участието на външни инвеститори в приватизацията.

Вече 100 дни правителството на БСП не може да реши дали да подкрепи, или да ликвидира две държавни банки. Половинчати решения като превръщането на Банковата консолидационна компания в управление от едно министерство са единствено белег за пълна липса на идеи.

Вече 100 дни правителството на БСП замества структурната реформа в промишлеността с масово връщане в предприятията на старите директори от Тодор-Живково време.

За 100 дни правителството на БСП не можа да предложи на страната годишен бюджет с нови идеи за структурната и социалната реформа. Вместо това парламентът беше насилен да приеме една финансова рамка, в която изцяло отстъпват щедрите обещания от предизборната платформа, но липсват и необходимите ясни приоритети и нови виждания. Бюджетът е насочен срещу обикновените данъкоплатци, като същевременно дава незаконни облаги за хазартния бизнес, контрабандистите, руската и българската енергийна мафия, едрите финансови групировки.

Вече 100 дни правителството на БСП не може да намери общ език с международните финансови институции. Делегациите на МВФ и Световната банка дойдоха и си отидоха, без кабинетът на Виденов да поеме каквито и да било ангажименти за осигуряването на жизнено необходимото за държавата финансиране.

Вече 100 дни правителството на БСП блокира връщането на земята и реформата в земеделието, докато чака влизането в действие на противоконституционния и откровено рекомунизационен Закон за земята. За осигуряването на пролетната сеитба не бяха отпуснати и половината от необходимите средства, но в замяна на това "гордо" беше отказан кредитът от Световната банка за насърчаване на частните земеделски стопани.

Вече 100 дни правителството на БСП непрекъснато съгласува и обещава повишение на заплатите и пенсиите. Същевременно без много притеснение и без всякаква подготовка бяха увеличени драстично цените на тока, топлоенергията и горивата.

За 100 дни правителството на БСП построи деривацията "Джерман-Скакавица", от която не потече вода, но не придвижи изобщо процедурата за отпускането на "водния" заем от Световната банка.

За 100 дни правителството на БСП ограничи реформата в образованието до възстановяването на манифестациите и до заплахата за въвеждането отново на униформите в училищата и на ученическия час. Сега се очаква тоталното завръщане и на комунистическите кадри в науката и висшето образование като резултат от приемането на закона "Анти-Панев".

Вече 100 дни правителството на БСП дава много често пресконференции в Министерството на здравеопазването, с които вероятно възнамерява да замести очакваната здравна реформа.

Вече 100 дни правителството на БСП не може да реши как ще се бори с престъпността. Междувременно полицаи убиват арестувани, гангстери се разстрелват взаимно по улиците и пътищата, организираната престъпност финансира МВР.

За 100 дни правителството на БСП създаде благоприятни условия за развитие и изява на прокомунистически, профашистки и националистически групировки. В замяна на това започна възстановяването на политическата полиция.

За 100 дни правителството на БСП не предложи никакви практически стъпки за ускоряване процеса на интеграция в Европейския съюз и Организацията на Северноатлантическия договор. Вместо това научихме, че Европа се простира от Ванкувър до Владивосток, че наказаната с ембарго Сърбия е миротворец на Балканите и че България не смее да изяви воля за интегриране в Организацията на Северноатлантическия договор без благословията на Русия.

Правителството мълчи по съдбата на българите извън границите на Родината и грубо нарушава българските национални интереси.

Правителството на Жан Виденов е заложник на реставраторските и откровено комунистически намерения на твърдия си електорат.

Правителството на БСП не може да изпълни разточителните предизборни обещания, с които спечели на изборите гласовете на много уморени от промените хора.

Правителството на БСП е неспособно да осъществи крайно необходимите решителни реформи по пътя към демократичното общество.

Днес вече няма съмнение, че БСП е напълно неподготвена да управлява в условията на необратимия преход към пазарна икономика, демокрация и гражданско общество.

С първите си 100 дни правителството на бившите комунисти недвусмислено показа, че е вредно и опасно за България.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА XXIX КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ /29-30 АПРИЛ 1995 Г., СОФИЯ/. За главен секретар е преизбрана Анастасия Мозер.


XXIX конгрес на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/ се проведе в сложна вътрешнополитическа обстановка. Преходът към пазарна икономика и гражданско общество е блокиран. Управляващата БСП чрез лостовете на изпълнителната власт реставрира стари и отхвърлени от света модели и принципи на развитие, чиято крайна цел е атака срещу частната собственост и инициатива - основа на свободата и демокрацията.

В тези условия конгресът протече делово и съсредоточено, в обстановка на свободни обсъждания и обмяна на мнения.

XXIX конгрес одобрява като цяло дейността на ръководните органи на БЗНС след Възстановителния конгрес. Представянето му в парламентарните избори през декември 1994 г. е като първа крачка към победоносното завръщане на БЗНС в Народното събрание.

Конгресът прие поправки в Устава на БЗНС и нова програма, които са съобразени със съвременните тенденции в развитието на европейските аграрни християндемократически формации и ситуацията в страната.

Програмата е изградена върху принципите на демократичните традиции на българския народ и утвърдените общочовешки ценности и морал под девиза "Мир, хляб, свобода и народовластие".

БЗНС е за парламентарна република, при която властта произтича от народа, принадлежи и служи на народа. На тази база е изградена бъдещата аграрна, социална, икономическа и политическа дейност на съюза за създаване на стабилна средна класа в България.

БЗНС е за гарантирана национална сигурност и открита външна политика, основана на съвременните демократични норми и принципи на международното общуване. Със своя авторитет БЗНС все повече разширява контактите със сродните международни политически формации, като една от задачите ще бъде демократизирането на страната, като една от целите ще бъде приемането й в европейските политически и икономически структури и присъединяването на Република България към НАТО.

Конгресът утвърди съставите на новия Управителен съвет, Висш контролно-ревизионен съвет и Висш съюзен съвет, които ще ръководят дейността на БЗНС през следващите две съдбоносни за развитието на България години.

София, 30 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" /29 АПРИЛ 1995 Г., БАНКЯ/.


1. Националната конференция приема отчетните доклади на Изпълнителния съвет и на Контролната комисия като задоволително вярно отразяващи дейността на партията през отчетния период.

2. Конференцията утвърждава сключените от партията политически съюзи и изборни коалиции като целесъобразни за дадените политически моменти.

3. Като парламентарно представена партия Политически клуб /ПК/ "Екогласност" си поставя задача в Народното събрание да реализира законодателните инициативи, залегнали в нашия предизборен документ "Перспектива-98" и да съсредоточи усилията си в посока за формиране на гражданското общество в Република България чрез законови гаранции за самоинициативността и самоуправлението на гражданите по местоживеене и по месторабота.

4. Като управляваща партия чрез правителството ще съдействаме за преодоляване на икономическата и духовната криза, за укрепване защитните функции на държавата с цел социално справедлив модел на прехода.

5. Като партия с лява ориентация държим чрез вътрешни и обществени дискусии да формираме обществено приемлив идеен проект за обяснение на действителността, да разширим приложението на принципите на екологичния хуманизъм, да преодолеем апатията и да привлечем всеки човек в усилията за подобряване на условията и качеството на неговия живот.

6. Конференцията задължава новоизбраните ръководни органи да активизират усилия за укрепването на съществуващите клубове и да привличат най-способните симпатизанти и граждани към дейност в организациите на ПК "Екогласност".

7. За ПК "Екогласност" опазването на околната среда не е самоцел, а реакция срещу опустошаването на природата и гаранция за постигането на човешките цели за смислено и достойно съществуване.

8. Участието на ПК "Екогласност" в предстоящите избори за местни органи на властта трябва да се опира на реалните възможности за сътрудничество с действително леви политически сили, изключвайки всякакви безпринципни комбинации, правени само в името на властта.

9. ПК "Екогласност" съзнава историческата си роля в извършваните промени и няма да измени на принципите, в името на които бе започнат преходът към свободно, демократично и справедливо общество.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ, ПРИЕТА НА ПРОТЕСТНО СЪБРАНИЕ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ С ПРЕДСЕДАТЕЛ ПРОФ. ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ ПО ПОВОД НА ОПИТИ ДА БЪДАТ РЕАБИЛИТИРАНИ ОСЪДЕНИТЕ ОТ НАРОДНИЯ СЪД.


СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ,
ПАТРИОТИ НА БЪЛГАРИЯ,

По решение на ООН тази година се чества тържествено 50-годишнината от победата над хитлерофашизма. Българският народ също има основания да отбележи достойно тази годишнина. Негови синове и дъщери организираха мощно антифашистко съпротивително движение, което попречи на царския двор и на правителствата му да включат пряко България в хитлерофашистката агресия срещу Съветския съюз. С антифашистката победа на Девети септември стана възможно българската армия да вземе активно участие в освобождението на Югославия, Унгария и Австрия от хитлерофашистка окупация. Главно поради тези две причини нашата родина съхрани територията си, избегна чуждестранна окупация и тежки контрибуции. Ние помним и още ще помним с любов и благодарност подвига и саможертвата на падналите в антифашистката съпротива и войната 1944 - 1945 година.

За съжаление тъмни сили днес правят опити да се отрече монархофашизмът у нас, а следователно и българското съпротивително антифашистко движение. Ние днес сме свидетели на възраждане на фашизма, на неофашистки прояви, на засилващ се антисемитизъм и ксенофобия. В разрез с международните ни ангажименти и законите на страната г-н Иван Татарчев започна кампания за отмяна на постановените от Народния съд присъди.

В изпълнение на международно задължение и национална потребност Народният съд даде заслужено възмездие на ония, които погазиха Търновската конституция, преследваха демократичните партии и движения, издевателстваха над българското еврейство и българските цигани, обявиха война на САЩ, Великобритания и други демократични държави.

Народният съд у нас бе само звено от веригата народни съдилища в Европа. В Нюрнберг бяха осъдени само главните виновници за Втората световна война. Едновременно с него действаха народните съдилища във всички пострадали от фашизма страни, които осъдиха 90 хиляди фашистки престъпници във Франция, 53 хиляди в Белгия, 46 хиляди в Норвегия, 45 хиляди в Холандия, 38 хиляди в Чехословакия, 26 хиляди в Унгария и т.н. Народният съд у нас осъди всичко 9606 души, като огромното мнозинство от тях получиха относително леки присъди.

Ние, българските антифашисти, сме решително против незаконното реабилитиране на виновниците за въвличането на България във Втората световна война и злодеянията, свързани с нея. Ние ще се противопоставим с всички законни средства на всички опити да се отрече антифашистката борба в нашата родина.

Ние искаме да вярваме, че Народното събрание и правителството на Република България ще спрат опитите да се оневиняват фашистите и техните антинародни дела, още повече че в другите страни продължават да издирват и да осъждат виновните фашистки военнопрестъпниии.

Българският народ бе и трябва да остане достоен член на антифашистките сили в Европа и света!

София, 28 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО /ЧАСТ ПЪРВА/ "РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ Е ПАРТИЯ С БЪДЕЩЕ, СЪС СИЛНО МЯСТО В БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПАРТИЯТА.


СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ И СЪМИШЛЕНИЦИ,

Поводът, който ме кара да се обърна към вас, не е радостен. Но духът на откровеността и откритостта, който е в самата същност на Радикалдемократическата партия /РДП/, както и чувството за политическо достойнство и отговорност изискват да изложа открито пред вас истината за събитията, които разтърсиха нашата партия.

За никого не е тайна, че от месеци наред срещу РДП се води тотална атака главно в прокомунистическите среди. Вестниците, близки до позициите на Българската социалистическа партия /БСП/, повече от година налагат възгледа, че РДП трябва да напусне на всяка цена Съюза на демократичните сили /СДС/, защото може да бъде партия "добър партньор" в политическия ни живот. Тази "приспивна песен", която практически цели да извади от политическо равновесие една партия, която е в процес на изграждане, за съжаление намери "изпълнители" и в нашите радикалдемократически среди. Тезата за напускане на СДС започна да обраства с доводи, взети от арсенала на нашите политически противници. Много лесно някои се поддадоха на внушението, че само извън Съюза на демократичните сили е пътят на тяхното бляскаво политическо бъдеще.

Започнахме да забравяме откъде тръгнахме и защо. Не за бляскави политически кариери, не за партийно величаене. Тръгнахме с вярата в нещо много по-близко, по-човешко - вярата в ценностите на демокрацията, надеждата, че комунизмът ще си отиде и от поведението, и от душите на хората.

РДП след своето възстановяване през 1989 г. винаги е била основен и разумен партньор в коалицията на СДС. Много от конструктивните и полезни политически идеи и позиции на СДС се свързват с името на РДП. С ясните си либерални възгледи, с категоричната съпротива срещу тоталитарния комунистически режим, с личностното си присъствие в политическия и духовния живот на страната РДП спечели уважението на хиляди честни и просветени хора в България. С участието си в Съюза на демократичните сили ние постигнахме и най-големите си успехи като партия - представителство в три парламента, в първото българско демократично правителство, в органите на местната власт. Това от своя страна ни даде възможност и за международни изяви, гарантира приемането ни в Либералния интернационал. При това този успех бе постигнат за кратко време и ако бъдем честни пред себе си, той далеч изпревари самото организационно развитие и укрепване на партията.

Но защо всичко това стана възможно? Отговорът е - благодарение на нашите усилия, но и благодарение на доверието, с което ни дариха демократично мислещите хора в България. Доверието, което те дадоха на Съюза на демократичните сили. Ние нямаме моралното право, независимо от лични амбиции, горчивини, натрупани съмнения и предубеждения, да разпиляваме това доверие, да забравим кои бяхме и за какво тръгнахме заедно.

Два пъти по-малко имаме това право днес, когато е очевидно настъплението на бившите комунисти в цялата страна, когато отново се връща мъртвото време на комунистическите мандарини и страхът - този зъл гений за народа ни, отново започва да свива гнездо в душите на хората. Днес, когато отново се прави опит за срастване между БСП и държавата, когато отново изплуват "силните на деня", когато е заплашена свободата на гражданина, именно днес е необходимо единство и разбирателство в демократичната общност на България. Разбирателство и общи действия, а не партиен вождизъм и партовъртеж.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА АНАРХИСТИЧНАТА МЛАДЕЖ ДО ВСИЧКИ СРЕДСТВА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ ПО ПОВОД НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ДА СЕ ЧЕСТВА ПЪРВИ МАЙ КАТО МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ПРОТЕСТ СРЕЩУ МЕЖДУНАРОДНИЯ ВАЛУТЕН ФОНД И СВЕТОВНАТА БАНКА.


Международният валутен фонд /МВФ/ и Световната банка /СБ/ са създадени през октомври 1944 г. в САЩ. Чрез своите финансови действия от половин век те налагат на страните от цялото земно кълбо политико-икономически модели, разделили планетата на свръхбогати и свръхбедни народи. Като господари на света МВФ и СБ инсценират въоръжени конфликти на петте континента, поддържат репресивните държавни режими и водят непрекъсната война против борците за по-свободен живот.

В България с подкрепата на номенклатурата, политически и икономически групировки, включително и настоящото правителство, позициите на международния финансов капитал стават все по-силни. Те заедно с наследниците на диктатурата са виновни за продължаващия грабеж над българския народ, състоящ се от 8,5 процента абсолютно бедни.

Ето защо ние, българските анархисти, подкрепяме инициативата на революционни антиавторитарни организации от Европа, Азия, Австралия, Северна и Латинска Америка за провъзгласяване на Първи май за Международен ден на протест против МВФ и СБ. Нашият призив е за съпротива против световния капитал и неговите марионетки, отечествената номенклатура, правителството и политическите "сили".

София, 30 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РОТАРИ КЛУБ - БЪЛГАРИЯ, ПО ПОВОД НА КАМПАНИЯТА "БЪЛГАРИЯ БЕЗ ДЕТСКИ ПАРАЛИЧ".


През последните няколко седмици достатъчна популярност в страната придоби кампанията "България без детски паралич". Тя е част от глобалната битка за ликвидирането на болестта - осакатител на децата, подета от Световната здравна организация, УНИЦЕФ и Ротари Интернешънъл, като последната организация инвестира повече от 240 милиона долара в нея. Трите организации издигнаха за девиз на 1995 г. "Борба за свят без детски паралич". Те са организатори на кампанията за имунизирането на 70 милиона деца от 33 страни.

Кампанията дава изключителен шанс за ликвидирането на това осакатяващо заболяване и у нас. Ваксината, дарена от Ротари Интернешънъл и доставена от УНИЦЕФ, е висококачествена и се ползва в целия свят. Благодарение на нея заболяването е ликвидирано в Северна и Южна Америка, Австралия, Западна Европа, част от Африка и други страни. До момента са имунизирани около 500 милиона деца по света.

Пряк организатор и ръководител на имунизацията у нас е Министерство на здравеопазването със съдействието на редица неправителствени и хуманитарни организации.

Успешното протичане на тази високохуманна мисия е сериозно застрашено от появилите се напоследък безотговорни публикации. Те отклоняват вниманието от необходимостта от имунизиране, обезсмислят всеотдайния труд и ентусиазма на лекарите и медицинските сестри, извършващи имунизацията. Настройването на общественото мнение срещу кампанията буди недоумение, защото е удар, насочен срещу най-ценния капитал на нацията - децата, и тяхното бъдеще. Не бихме желали да мислим, че тези публикации са плод на преднамерена недобросъвестност или защита на нечии финансови интереси.

В този смисъл ние, представителите на Ротари клубовете в България:

- настояваме да бъде прекратено веднъж и завинаги охулването и отричането на високохуманни инициативи в България;

- искаме да изкажем нашата най-сърдечна благодарност на всички здравни работници, на основните медии и журналистите, които направиха всичко възможно за успеха на кампанията.

Призоваваме всички родители:

Да имунизираме нашите деца! Да запазим радостта в техните очи!

София, 28 април 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЪРВА/ "ЗА НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ЛИНИЯ И НОВА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ПРЕХОДЪТ КЪМ ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО, РАЗВИТИЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА И БЪДЕЩЕТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ". Автори на документа са Стефан Радославов и Стефан Златев, предложен е за дискусия на 41-я конгрес на Българската социалдемократическа партия /14 - 16 април 1995 г., София/.


Четиридесет и първият извънреден конгрес на Българската социалдемократическа партия /БСДП/ трябва да изпълни три задачи:
- да приеме нова тактическа линия;
- да утвърди нова организация;
- да избере ново ръководство на партията, което да я изведе от кризата, и да й осигури едно по-добро бъдеще.

Предлагаме на вашето внимание проект за нова политика и нова организация на БСДП, който, нека се надяваме, ще има положителен принос в предконгресната общопартийна дискусия.

Ние искаме още в самото начало да заявим, че нашият проект е логическо продължение на политиката, следвана от БСДП под ръководството на д-р Атанас Москов и на д-р Петър Дертлиев, в новите условия, създали се у нас след изборите на 37 Народно събрание от 18 декември 1994 г.

В уверение на това прилагаме към нашата разработка:
- писмо на д-р Атанас Москов до Стефан Радославов от 18 август 1992 г.
- писмо на д-р Дертлиев до Социалистическия интернационал от 24 януари 1995 г.

Правим това, за да се избягнат всякакви спекулации относно "новостта" на предлаганата от нас политика, както и на всякакви опити за противопоставяне на социалдемократи. За нас са важни принципите, а не личните симпатии.

Затова анализът ни е критичен и не може да бъде друг, ако искаме от грешките си да извлечем поука. Не е пощаден и нашият председател д-р Петър Дертлиев, просто защото не е възможно да се подлагат на критичен анализ политиката и организацията на една партия, без да бъде оценена дейността на нейния водач. Това обстоятелство не "снема отговорността" от ръководните органи на БСДП, а още по-малко нашата собствена отговорност. Убедени сме, че ако се опитаме да я "прикрием" - нещо, което не искаме, ще се намери кой да ни я потърси. И слава Богу! В това е силата на демокрацията. Тя позволява да се прилага в живота древната мъдрост: "Мил ми е Платон, но много по-мила ми е истината".

Никой от нас обаче не може да твърди, че познава цялата истина, освен тези, които се смятат за пророци. Ние сме далеч от такава нагласа.

Затова бихме се радвали, ако предизвикаме и други оценки и предложения. Дълбоко сме убедени, че само с общите усилия на цялата партия може да се придвижи напред делото на социалдемокрацията в България.


РАЗДЕЛ ПЪРВИ
НОВАТА ТАКТИКА НА БСДП В УСЛОВИЯТА НА "ЛЯВ" ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

1. ТРУДНИЯТ ПЪТ КЪМ СВОБОДАТА

С изборите на 18 декември 1994 г. завърши един цикъл на демократичния процес в България, а заедно с него - и един етап от развитието на социалдемокрацията.

Историческият процес, който протича у нас през периода 1989-1994 г., представлява преход от еднопартийна комунистическа диктатура към политически плурализъм и демокрация и от държавен свръхмонополизъм към пазарна икономика.

В основата на прехода към гражданско общество стои борбата за нарастваща свобода и права на човека в обществото.

Преходът към гражданско общество е дълбок революционен процес, който обхваща всички обществени отношения - политически, икономически, социални, морални, културни.

Макар и да имат обща насоченост, демократичните промени протичат с различна скорост в отделните сфери на обществените отношения. От особена важност за прехода към ново гражданско общество са отношенията "власт", "собственост", и "нравственост", които съсредоточават у себе си всички други обществени отношения от своята област. Тяхното единство изгражда "носещата конструкция" на всяко общество.

Периодът 1989-1994 г. от най-новата история на нашата история и на нашата партия обхваща три етапа - всеки със своите особености.

През 1989-1991 г. бяха направени първите стъпки с демократичните политически реформи и с приемането на конституцията от 1991 г. бяха положени основите на новия парламентарно-демократичен строй в България.

През този период стана и възстановяването на БСДП, която взе дейно участие в борбата срещу остатъците на комунистическата диктатура - за установяването на новата демократична държавност.

През 1991-1992 г. беше направен опит за провеждане на "неоконсервативна" икономическа реформа, предприета от управлението на Съюза на демократичните сили /СДС/ в името на установяването на либерална пазарна икономика и "коронована" демокрация, а всъщност насочен към реставрацията на примитивния капитализъм и монархията - обществения, икономически и политически строй в България от първата половина на XX в.

Опитът за "синя" реставрация се изрази във "войната между институциите" - парламент, президент, правителство.

През този период БСДП разработи и предложи на обществеността нов социалдемократически модел за преход към съвременната пазарна икономика и за нарастващо развитие на реалната демокрация. Тя води борба срещу "тоталния удар в синьо", организиран от десницата, за дестабилизация на новите демократични държавни и обществени институции.

През 1992 - 1994 г. в страната се установи двупартиен монопол на Българската социалистическа партия /БСП/ и СДС в политиката и в икономиката, свързан с един двуполюсен, но равновесен модел на властта, който блокира целия демократичен процес и особено икономическата реформа. През този период БСДП разви в пълнота своята концепция и програма за социалдемократически преход на България към гражданско общество и води борба срещу политическия фундаментализъм - за ново развитие на демократичните реформи.


КАКВО ПОСТИГНА И КАКВО НЕ УСПЯ ДА НАПРАВИ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПЕТТЕ ГОДИНИ НА ПРОМЯНАТА?

В страната се установи начална демокрация, насочена към укрепване на статута на човека в обществото и на гражданина в държавата, на политическия плурализъм и на парламентаризма. Започна сложен и противоречив процес на утвърждаване на новите демократични държавни и обществени политически институции. Но политическата реформа в България не бе довършена. Предстои устройването и новото развитие на повечето централни държавни органи, както и извършването на цялостната административно-териториална реформа за нова организация на местните органи на държавната власт и на общинското самоуправление.

Забавеното провеждане на политическата реформа спъва промените в икономиката и във всички други сфери на обществото.

България не съумя да извърши и своята икономическа реформа. Вместо промяната в икономиката да се осъществи на основата на обмислена държавна политика, израз на обществено съгласие в изпълнение на система от закони за преход към модерна социална пазарна икономика от западноевропейски образец, у нас започна стихиен процес на самоприватизация чрез разграбване на националното богатство.

Забавянето на икономическата реформа и особено на приватизацията създаде у нас хибридна, държавно-частна икономическа система, основана на корупция, спекула и рекет, в която загубите се посрещат от държавата и остават в тежест на данъкоплатците, а печалбите отиват в новосъздадените частни фирми.

Първоначалното натрупване на капитали бързо се насочи към овладяване на търговския и финансовия пазар, набра сили и започна своята концентрация в няколко нови частни монополистически групировки, които в гонитбата на спекулативни печалби спъват развитието на пазарните институции, на държавния и обществения контрол върху икономиката и на конкурецията.

Икономическата криза в страната се задълбочи още повече. Започна процес на декапитализация на икономиката. Спекулативният капитал не иска да инвестира в производството, защото това забавя печалбата и увеличава риска поради липсата на статут на частната собственост, който да създаде икономическа сигурност за всички. Националният капитал в България е раздвоен: държавно-частен, и докато остава такъв, не само не може да носи отговорност, но не може да предприеме и решителни действия за развитие на икономиката и в т.ч. на първо място - на производството.

Загубите на нашите международни пазари пряко и отрицателно въздействат върху икономиката. Спират производство някои отрасли. Кризисното състояние на икономиката, увеличаващата се безработица и нарастването на бедността създават много тежка социална обстановка.

Икономическата криза на свой ред подкопава новата демократична държава, която, едва създадена, няма нито опит, нито средства, за да упражнява функциите си. Все по-опасни размери взема престъпността. След пет години на промяна България стигна дъното на своята най-нова национална катастрофа. Нашата страна изчерпва историческото време на промяната.

За разлика от други държави, като Чехия например, у нас "нежната" революция не се състоя.

България сега плаща тежка цена на своята историческа недостатъчност и страх от решително действие.

Липсата на решителност в преломни епохи от историята на човечеството винаги е заплащана с много мъки. Такава е съдбата на един народ, който иска "и вълкът да е сит, и агнето цяло".

Не може да се отрече обаче, че същият народ не прие "десния" преход на пазарна икономика.

След пет години лутания нашето общество стигна до верен извод. Става все по-ясно, че България може да се измъкне от пропастта.

Само с една силна "лява" политика на социалдемократически преход към гражданско общество.

Този избор направи българският народ, който с голямо мнозинство гласува за БСП на изборите за 37 Народно събрание.

Изборите през декември 1994 г. потвърдиха нашето разбиране, че социалдемократическият модел на прехода към гражданско общество у нас няма алтернатива.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 3 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЕТА/ "ДЪРЖАВАТА - ИКОНОМИЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СВОБОДНАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДИМИТЪР ДИМИТРОВ.


Да вникнем в термините, включени в съдържанието на безкласовата държава - т. нар. социалистическа държава - обществено-политически модел, определящ и предопределящ я като "представител на народа по негово пълномощие" /Ж. Т./..."Действителен собственик и на едната, и на другата /държавна, общонародна/ форма на собственост по пълномощие на народа е социалистическата държава"/Ж. Т./

"Държавната форма на социалистическа собственост превръща цялото народно стопанство в единен механизъм и създава възможност на социалистическата държава за централизирано планово ръководство на социално-икономическото развитие на страната" /проф.Б. Й./. Държавата владее придобития принаден продукт, разпределя го, "преразпределя материалните, финансовите и трудовите ресурси в съответствие с интересите на обществото" /проф. Б. Й/, създават се условия, при които човешкият физически и интелектуален продукт да се превърне в обществена ценност - достъпна за притежание от всеки. Разностранната човешка дейност имаше обществен характер и предназначение. "Тази роля на държавната собственост е подложена на постоянна атака от буржоазни и ревизионистически позиции" /Ж. Т./.

"Още навремето В. И. Ленин води активна борба срещу позициите на анархосиндикалистите. Те предлагаха общонародните средства за производство да се предадат в собственост на отделните колективи на предприятията" /Ж.Т./.

Обект на внимание е господството на държавната собственост, формулира се постановката, че "повече социализъм" означава "повече демокрация"... Като се базираме на обективните закономерности в развитието на демокрацията на обществото и конкретно на историческия етап, на който се намира социализмът, може да се приеме, че исторически първа стъпка на демократизацията би трябвало да бъде децентрализацията на обществения живот във всички сфери и в обществото като цяло и едва след това, в една по-далечна перспектива - преминаване към обществено самоуправление... единствен субект, който реално се разпорежда и управлява социалистическата собственост, е държавата /държавните органи/... немислимо е да се говори за демокрация в обществото като цяло, без да съществува демокрация в икономическата база на обществото. Ето защо е необходимо да се осъществи процес на "диверсификация" на собствеността, на формирането на многосубектна социалистическа собственост, на превръщането на трудещите се и трудовите колективи в реални субекти на собствеността /включително чрез изпълнение от тях и на дейностите, свързани с разпореждането със собствеността и с разпределението на принадения продукт/. Това означава, че и тук преходът ще започне с децентрализация на собствеността и на функциите по нейното управление /на сегашния етап у нас е изграждането на фирмената организация на икономиката/, при което реален субект ще бъдат стопанските ръководство, а в една по-далечна перспектива - трудовите колективи. Това ще означава и преход към действително самоуправление," /М.Б./.

"Магистралният път за решаване проблемите на социализма, свързани със съвременните тенденции на общественото развитие, е формирането на гражданското общество. Това е свързано с деетатизацията на обществения живот и прехода към самоуправление на социалните общности, които могат да се реализират върху основата на автономността на личността и на гражданските обединения и организации в съответствие с механизмите на непосредственото и естествено взаимодействие между тях. Само върху тази основа може да се изгради ефективно общество, да се осигурят необходимите условия за практическа ориентация към човека като висша ценност и цел на общественото развитие...За социализма това означава преди всичко приемственост и обновление. Приемственост по отношение на истинските ценности на социализма - социална справедливост, растящо благополучие, разширяваща се свобода на човека. Обновление, свързано с отхвърляне на фалшивите ценности, наследени от епохата на сталинизма, и с преодоляване на деформациите, характерни за досегашния модел на социализма... За социализма това означава също реализиране на промени при запазване стабилността на обществото. Те са осъществими върху основата на рационално и прагматично мислене и действие, освободено от догми и предразсъдъци... В тази посока социализмът трябва да се развива като органична част от съвременната и утрешната световна цивилизация." /Доц.Н.И./

Необходимо е да се поясни - "гражданското общество" е социалната атмосфера на частния монополистичен капитал, който желае своето утвърждаване и функциониране, а то е немислимо без самоуправлението на "своите социални общности".

Проявява се стремеж обществото ни да се развива като "органична част" от съвременната и утрешната световна цивилизация. Тази "органична част" трябва да притежава качества, които са й необходими, за да не встъпи в ролята на друга част. В името на доброжелателността трябва да се признаят някои специфични, характерни особености, съществували и в нашето общество, но са основополагащи в развитите т.нар. капиталистически страни /опериращи по своеобразен начин с финансов, интелектуален, нравствен... .капитал/: компетентност - професионална принадлежност и отговорност, подлежащи на контрол и санкциониране, характерни изисквания на правовата държава към държавния служител, подчинен на закона и на националния интерес.

Не подлежи на съмнение фактът, че в развитите капиталистически страни съществува стратегическа държавна политика за икономическо и социално развитие, изразено в прогнозиране, планиране, контрол и регулиране на всички стопански отрасли, и реализацията на конкурентоспособен продукт на световните пазари. При нас "рационалното и прагматичното мислене и действие" проявява желание и стремеж да се освободи от опеката на държавата.

Масовото обществено съзнание се подготвя за структурни икономически реформи, Народното събрание формира съответното законодателство, съобразено с европейските норми - формирана е политическата структура от политически партии, съобразена с изискванията демократичните промени по социално-общностна принадлежност и интереси /политическа структура на капиталистическата система/, формира се частен монополистичен финансов капитал, но на политическата сцена не се явява още българската буржоазия /управляващата класа, владееща средствата за производство/. Конституирането на буржоазията е свързано с провеждането на раздържавяването на общонародната държавна собственост: промишлените обекти и средствата за производство в тях, присвояването на принаденият продукт. Необходимо е отново да се поясни, че принаденият продукт е един от основните фактори, даващ тласъка на икономическото и социалното развитие - свои въпросът в чии ръце ще бъде.

Социалната сигурност и защита, характерни достойнства на социализма като социално явление от разпределението на принадения продукт от държавата на управляваните обикновени хора не е налице. Една четвърт от населението, имащо право на глас, не прояви желание да участва в изборите за 37-о Народно събрание поради пренебрегнатите му човешки права за нормален човешки живот.

Налице е комерческа /търговска, спекулантска/, поведенческа нагласа у държавния служител - отношението към пряката държавна, обществена дейност, не отговаря на дължимото - разлага се държавността. Хората се питат: има ли държава? Неоспорим е фактът, че държавата не владее необходимия принаден продукт и не е в състояние да поддържа обществения, държавния сектор; на власт е частният финансов монопол, влияещ на държавните институции.

Въпросът за владеенето на принадения продукт предразполага към поставянето и на другия въпрос: държавата какви правомощия ще има, какви и чии интереси /общонародни, национални, частно-монополистични или паралелно и двете/ ще защитава.

Икономическата и социалната даденост /реалност/ демонстрират атмосферата на "дивия капитализъм".

Доброто желание и стремеж да се върви по пътя на демокрацията /народовластието/ предразположи към емоционалния ентусиазъм, който неволно лиши държавата /държавната власт/ от конституционно определени правомощия, определящи основополагащото й се начало. Затова хората се питат: "Има ли държава?"

Има държавни институции, има държавен апарат, има и данъкоплатци, но не се знае кой на кого служи.

Да си припомним определението за държавата - политическа организация на икономически господстващата класа /буржоазията, владееща средствата за производство, предоставени от раздържавените промишлени и стопански обекти, финансов капитал и работна сила /капиталистически класичен модел/ или икономически господстващата общонародна собственост /класически социалистически модел/.

Класическите модели доказват, че държавата защитава икономическото господство - икономическата власт.

/Пресслужба "Куриер"/


13:30:00
03.05.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Славка Кочева
                                           Иванка Тошева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!