3 декември 1993


София, 3 декември 1993 година
Брой 237 /1025/


София, 3 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АПЕЛ "ЗА СПАСЯВАНЕ НA НАЦИЯТА" НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НA ТРУДА "ПОДКРЕПА", ПРИЕТ НА КОНФЕДЕРАТИВЕН СЪВЕТ /23 И 24 НОЕМВРИ 1993 Г, БУРГАС/.


Като анализира неспособността на политическите сили в Народното събрание и нежеланието им да излязат от състояние на политическо безвремие;

като констатира безплодието и некомпетентността на изпълнителната власт и провала на декларираните й програмни документи;

като взе предвид безизходицата и очевидната некадърност да се овладее задълбочаващата се политическа, социална и морална криза;

Конфедерацията на труда "Подкрепа" се обръща към върховния суверен - българския народ, със следното становище:

Отговорност за състоянието в страната носи сегашното парламентарно комунистическо мнозинство, което провежда чрез парламента целенасочена политика на:

- съглашателство за спъване на законодателната дейност и неизпълнение на преходните и заключителните разпоредби на конституцията, свързани с усъвършенстване на нормативната база;

- престъпно безразличие и незаинтересуваност към социално слабите и безработните хора от страна на Българска социалистическа партия /БСП/, която поддържа правителството;

- липса на политическо съгласие за изработване на концепция за външнополитическите приоритети, както и по въпросите на националната сигурност;

- незаинтересуваност към националната цялост на държавата.

Контролираното от БСП правителство е неспособно да изведе страната от дълбоката криза. Неговите действия и бездействия доведоха до:
- пълен икономически крах
- липса на структурна реформа
- неспособност за съставяне на държавния бюджет за 1994 г.
- задържане на процеса на приватизация и въпросите за фалита и лошите кредити на предприятията
- спиране на реституционния процес
- липса на действия за промяна на собствеността
- целенасочено сриване на военнопромишления комплекс
- забавяне процеса за връщане на земята в реални граници
- престъпна пасивност в политиката за привличане на чужди инвестиции и капитали в страната
- създаване на условия за спекулативно натрупване на капитали
- липса на ясна концепция за социалната политика на държавата по отношение на социалното и здравното осигуряване, социалното подпомагане, безработицата и пенсионното осигуряване
- неизпълнение на задълженията, които произтичат от Кодекса на труда за приемане на подзаконови нормативни актове във връзка с приложението му
- неизпълнение на ангажиментите, произтичащи от решенията между социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ и на всички останали нива
- неизплащане на изработените заплати в сферата на здравеопазването, образованието и други бюджетни отрасли
- неизпълнение на приетите постановления и други актове на Министерския съвет за индексиране на доходите на населението вследствие на инфлационните процеси
- рекомунизация на управленските структури на всички нива
- безотговорно бездействие пред деморализацията на обществото и непрекъснато задълбочаващата се духовна криза, корупция на всички равнища, висок ръст на престъпността и други
- пълно пренебрегване на проблемите на културата, науката и образованието
- престъпна пасивност към въпросите на Българската православна църква, което създава условия за навлизане в страната на секти, чужди и пагубни за националната традиция, непознати в никоя цивилизована страна.

Загрижена за бъдещето на нацията, Конфедерацията на труда "Подкрепа" настоява за:

1. Изменение и допълнение на избирателния закон с приоритет на мажоритарния принцип.

2. Изработване на действена схема за структурната реформа в икономиката с цел реалното й стартиране.

3. Преструктуриране на Министерството на промишлеността и отделянето на решаващите отрасли в самостоятелни структури.

4. Спешно приемане на законите, гарантиращи икономическата реформа.

5. Ускорено изпълнение на поетите ангажименти в областта на социалната политика: за доходите и за цените, за социалното, здравното и пенсионното осигуряване и други.

6. Гарантиране на конструктивен диалог в социалното партньорство, основан на принципите на равнопоставеност, коректност и отговорност.

7. Съдействие на всички държавни институции за решаване проблемите на културното и духовното развитие на нацията.

8. Бързо решаване на основните проблеми на българската студентска младеж.

9. Подвеждане под отговорност на виновниците за сегашното политическо, икономическо и социално положение.

Констатирайки липсата на политическа воля за промяна и на морал и отговорност, Конфедерацията на труда "Подкрепа" настоява за:
- оставка на правителството
- служебен кабинет
- предстоящи парламентарни избори

и заявява:
- не поема отговорност за социалния мир в страната
- призовава всички структури на конфедерацията да започнат подготовка за действия, гарантиращи защитата на жизнените интереси на нацията
- обръщаме се към всички демократично мислещи хора в страната за съпричастност.

/Прeсслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУПА "ПОДКРЕПА" ВЪВ ВРЪЗКА С ОГЛАСЕНОТО "СТАНОВИЩЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НA ТАКА НАРЕЧЕНИЯ АПЕЛ ЗА СПАСЯВАНЕ НA НАЦИЯТА, ИЗДИГНАТ ОТ КТ "ПОДКРЕПА".


ГОСПОДА МИНИСТРИ,

В отговор на клеветническите ви нападки срещу Конфедерацията на труда /КТ/ "Подкрепа" и срещу нейния президент д-р Тренчев Изпълнителният съвет /ИС/ на КТ "Подкрепа" ви заявява следното:

1. Д-р Тренчев е президент на един от най-големите и влиятелни синдикати в страната и като такъв е задължен по устав да изразява и защитава позициите на синдиката, респективно на неговите членове. Така че това, че правителството е претърпяло пълен провал във всичките си действия по изпълнение на своята програма, е становище не на д-р Тренчев, а на КТ "Подкрепа". Колкото до "и без това кризисната икономика на България" /ваш цитат от становището ви/, благодарни сме ви, че си го признавате.

2. Пак като изразител на позициите на КТ "Подкрепа" президентът й д-р Тренчев се е произнасял в Министерския съвет по размера на инфлацията, размера на минималната заплата, индексациите, компенсациите и пенсиите, но решенията се взимаха от вас, господа министри! Така че не прехвърляйте вината от болната глава на здравата.

3. Отново по решение на КТ "Подкрепа" д-р Тренчев настояваше за сключване на сделката по изграждане на моста Видин - Калафат. И то не защото получава комисиони от такива сделки /досега не е бил народен представител или министър, за да има опит в тези неща/, а за да се създаде възможност за отваряне на нови работни места за огромния брой безработни в този район.

А ако не знаете, господа министри, само за последния месец октомври броят на безработните е нараснал с още 4 хиляди души.

4. Колкото до "завоите" и "зигзагите" към СДС или към която и да е политическа сила, КТ "Подкрепа" заявява, че е създадена и съществува като антикомунистическа организация и винаги е водила борба срещу опитите за рекомунизация на всички нива. А какво ще кажете за вашите "зигзаги", господа министри?

5. КТ "Подкрепа" установи още през юни 1993 г. невъзможността на правителството да се справи с икономическия, социалния и политическия хаос в страната и по този повод Конфедеративният съвет на КТ "Подкрепа" гласува документ-обръщение, с който сте запознати. В този смисъл е смешно да твърдите, че тази констатация е от десетина дни.

6. Господа министри, при такъв крах на икономиката, при такъв ръст на инфлацията и безработицата в страната мислите ли, че някой от този изстрадал и гладен български народ ще ви повярва, че стачката на КТ "Подкрепа" е политическа?

И последно: не омърсявайте имената на строителите на съвременна България, защото за вас "Съединението прави силата!" не е валидно. За вас важи:

"КОРУПЦИЯТА ПРАВИ СЪЕДИНЕНИЕТО!"

София, 1 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ХРИСТИЯН-АГРАРНАТА ПАРТИЯ И ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НA ОБЩ БЛОК НА НЕКОМУНИСТИЧЕСКИ ПАРТИИ И ОРГАНИЗАЦИИ.


Като потвърждават своята решимост да работят неотстъпно и занапред за декомунизацията и демократизацията на българското общество;

като заявяват, че са неделима част от всички демократични, национални и некомунистически сили в България;

като осъждат хаотичната и антисоциалната политика на прокомунистическото правителство на Любен Беров, чиито действия изправят страната пред пълен финансов банкрут, а народа - пред все по-драматични изпитания;

като посочват неефективната работа на парламента, който отдавна е изчерпал кредита на доверие сред обществеността;

като смятат, че е необходимо разпускането на 36-то Обикновено народно събрание и провеждането на предсрочни парламентарни избори, Християн-аграрната партия /ХАП/ и Федерация "Царство България"/ФЦБ/ се споразумяха за следното:

1. Да координират своите действия помежду си и с други некомунистически партии и организации за твърд отпор на настъпление на неокомунизма в България.

2. Да съдействат за изграждането на общ блок на некомунистически партии и организации, които имат еднакви становища по основни политически проблеми и които поемат следните политически ангажименти:

а/ да не участват под никаква форма в парламентарни и правителствени коалиции с БСП и с нейни сателити;

б/ да не участват и да не подкрепят различни варианти на правителства на малцинството, подкрепяни и следователно дирижирани от БСП;

в/ в съответствие с политическата обстановка и с евентуалните промени в избирателния закон да обсъдят и приемат заедно с другите членове на антикомунистическия блок формулата 35 участие на следващите избори, която би могла в най-голяма степен да осигури едно ново, подчертано демократично некомунистическо мнозинство в бъдещия парламент.

3. Да съдействат за приемане на решение от парламента за обявяване по надлежен ред на акта на 9 септември 1944 г. за противоконституционен и антидемократичен.

4. Да изградят работна група, която своевременно да решава всички въпроси на взаимодействието между двете организации.

София, 30 ноември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХАП: Иван Глушков                   СЕКРЕТАР НА ФЦБ: Христо Куртев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО ПИСМО НА ОТЕЧЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА, НА ОБЩОНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ И НА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ ОПТ ДО ПРЕЗИДЕНТИТЕ, ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ПАРЛАМЕНТИТЕ И ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НA ГЪРЦИЯ, СЪРБИЯ, ЧЕРНА ГОРА, ХЪРВАТСКА, СЛОВЕНИЯ, МАКЕДОНИЯ, РУМЪНИЯ, КИПЪР И БЪЛГАРИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ХАРТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НA СЪЮЗ.


МНОГОУВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Ръководствата на Отечествената партия на труда /ОПТ/ и на Общонародния комитет за защита на националните интереси /ОКЗНИ/ се обръщат към вас с това открито писмо в годишнината на Ньойския мирен договор, за да ви предложим и запознаем с нашите идеи за сътрудничество на народите и страните ни по пътя към създаване на единна, миролюбива и демократична Европа.

Верни на националните ни интереси и идеали, както и на християнските добродетели и ценности, ние предлагаме да се проведе среща между вас и да се приеме Харта за създаване на икономически, социален и военен съюз за гарантиране правата и свободите на човека, за свободно движение на хора, стоки и капитали, за свободна зона на човешкия просперитет и съвместна пазарна икономика, в защита на духовните ценности на християнската цивилизация.

Позволяваме си да вярваме, че вие ще направите всичко възможно, за да се създаде този съюз между нашите страни и народи.


София, 1 декември 1993 г.


        ПРЕДСЕДАТЕЛ НA ОПТ: Румен Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОКЗНИ: Добромир Задгорски

НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ ОПТ: Минчо Минчев, Евгени Друмев, Гинчо Павлов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ЗА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ.


На втората национална конференция на Движението за права и свободи /ДПС/ за първи път масмедиите и обществеността имаха възможността да получат пряка информация, непосредствен контакт, програмни документи. Публичността и откритостта на форума впечатляват и ние като либерали не можем да не изкажем своето одобрение.

В същото време намираме за двусмислена онази част от отчетния доклад на Ахмед Доган, в която се разглежда статуквото на Западните Родопи. Ако трябвало да се избира между приоритетите на националната сигурност и правата на човека, то движението щяло да избере правата на човека и всичко, което следвало от това. Идейно некоректно е подобно противопоставяне на категории, които са взаимно свързани, обуславящи се и допълващи се. В нито един от международните документи за човешките права и свободи интересите на личността и интересите на държавата не се разглеждат изолирано едни от други, защото за какви права и свободи на личността може да се говори в страна, която води гражданска война или е окупирана например! Това ясно е декларирано в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която Република България ратифицира, където т.1 от чл.9 /или 11/ дава права на личността, но т.2 ги ограничава в интерес на националната и обществената сигурност.

В този смисъл странно изглежда хвърлянето от г-н Доган на ръкавици към институциите, задължени да следят за спазването на конституцията и защита на правата и свободите на гражданите на цялата територия на Република България. Силно се боим някоя от ръкавиците на Доган да не попадне в турски Кюрдистан.

Заедно с това приветстваме намерението на Движението за права и свободи, макар и след 10-15 години, да се превърне от етническа в национална партия!

София, 29 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ МАКСИМ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НA СВЕТИЯ СИНОД, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Документът е изпратен до директора на Дирекцията по вероизповеданията и до окръжния прокурор на гр.Велико Търново.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

В Светия синод постъпи тревожно писмо от Великотърновската света митрополия, с което се съобщава, че самопровъзгласилият се за "архиепископ" на "Всеправославна българска архиепископия" Христофор Събев е въвел в употреба ценни книжа - синодални свидетелства за свето кръщение, преподпечатани с негов печат. Напоследък е отпечатал свои "кръщелни" свидетелства.

Тези действия на отлъчения от църквата Христофор Събев са незаконни и неканонични. Те носят сериозни църковни и граждански последици.

Светият синод настоява незабавно да му се забрани да издава такива незаконни документи и да бъде подведен под отговорност.

София, 24 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 3 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД /ЧАСТ ПЕТА/ НA ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НA ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ АХМЕД ДОГАН, ПРОЧЕТЕН ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА ВТОРАТА РЕДОВНА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НA ДПС /27 И 28 НОЕМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.


УВАЖАЕМИ ДЕЛЕГАТИ НA ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ,
ДАМИ И ГОСПОДА,

Преходът от комунизма към свободно гражданско общество и пазарна икономика разтърси и духовното пространство и време, като измени основните параметри на духовните ценности, на ценностната система и ценностната ориентация на обществото като цяло и особено на най-младото поколение.

Преходът от един свят, в който всичко беше възможно, но само за властниците, а обществото беше заложник като техен послушник, се преобразява в свят, в който, изглежда, всичко е възможно за всеки български гражданин, но горко му на този от върховете на властта, само ако си помисли да направи нещо безнаказано. Разбира се, това е положително изменение и е сигурен признак, че демократичните ценности буквално се втурват в душите на хората, но там, където почвата не е все още готова да възпроизведе демокрацията и нейните ценности, под път и над път изникват престъпници и корумпирани политици. При една такава ситуация и нагласа в обществото усвояването на универсалните духовни ценности на човечеството и дълбокото осмисляне на основните принципи иа свободния човек и човешките общности стават още по-проблематични. Това е особено важно от гледна точка на основните права и свободи на човека и на етническите малцинства. Всеизвестно е, че отношението към малцинствата в една страна е лакмусът на демокрацията, а на нас ни се налага всяка година да възпроизвеждаме борбата си за основни права и свободи в духовната сфера.

Все още има хора и политически сили, които не приемат за нормално етническото самоопределение и гарантирането на колективните права на малцинствата в страната. А в определени случаи се стига дори и дотам да се поставя под съмнение вече извоюваното през последните няколко години.

Възстановяването на имената след тяхната насилствена смяна през 1972/73 и 1984/85 година се изживя като един болезнен процес.

След това на дневен ред дойде проблемът за изучаването на майчиния език в държавните училища на страната. Когато в една страна, която е решена да се демократизира по необратим начин, все още се поставя въпросът дали има необходимост да се изучава турски език, арменски език, иврит или ромски език, съзнателно или не се поставя много опасна мина във фундамента на самата демокрация. Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че всеки опит за ограничаване на правото за изучаване на майчиния език от нашите деца е опасна игра с огъня и поставяне под въпрос на самата същност на демокрацията.

В България има 93 хиляди деца от турското малцинство и 8 хиляди принадлежащи към други малцинства в страната, които също желаят да изучават майчиния си език. През учебната 1992/1993 г. успяхме да включим 77 хиляди ученици в паралелките за изучаване на турски език, но свободноизбираемата форма се оказа неудачна и неефективна, затова ние искаме неговото включване като задължителен предмет в учебната програма. Същото се отнася и за майчиния език на другите етнически малцинства в страната. По такъв начин изучаването на майчиния език ще се постави в равностойно положение спрямо другите учебни предмети. Никой не трябва да си прави илюзия, че може да попречи на този процес, защото това засяга вътрешния статус на човека и е така необходим, както демократизацията на обществото като цяло.

Бяхме свидетели как още през 1990 г. като гъби след дъжд бяха изникнали стотици фолклорни групи по села и общини и които с нищо не заплашват нито сигурността на държавата, нито характера на българската национална култура. Нещо повече, стимулирането на многообразието от етнически култури води до обогатяване на единството на общонационалната култура. Същото се отнася и за възстановеното вече радиопредаване на турски език по Българското национално радио, и за предстоящото предоставяне на програмно време по Българската национална телевизия за програми на турски език и на езика на другите етнически малцинства в страната.

Важен проблем във връзка с духовната сфера е и проблемът за кадрите. Интелектуалният потенциал на една страна винаги е бил и ще бъде най-важният капитал на държавата. И всяка инвестиция в това отношение се възвръща десетократно или дори стократно. През 1989/1990 г. само за Турция са се изселили над 9 хиляди специалисти с висше или полувисше образование. Каквото и да се прави, трудно може да компенсираме тази бройка в следващите петнадесет години. Движението изпрати 100 стипендианти за Турция, 8 - за САЩ, 2 - за Франция, но това също не е достатъчно да задоволи изключително голямата нужда от специалисти, особено от икономисти и прависти.

Кадровата политика на Движението за права и свободи трябва да се съгласува с перспективите на развитие на съответните райони, както и с утвърждаването на демокрацията и на пазарната икономика в страната. Това още повече е необходимо за кадрите в нашата партия. Не само че не се притеснявам, а напротив, смятам, че този въпрос трябва да се обсъди открито и да има ясна схема на отношението на партията ни по този проблем. Движението трябва да има политика за подготовка и утвърждаване на свои номенклатурни кадри, които ще имат приоритет като подготовка и опит за заемане на определени възлови места в изпълнителната власт от местно до национално равнище. Всяка партия, която си прави илюзии в това отношение, може да се размине с очакванията си по отношение на компетентността в сферата на изпълнителната власт. Това е основен проблем не само за управленските кадри на ДПС в изпълнителната власт, но и за партиите и коалициите, които имат реално отношение към властта в преходния етап.

Практика е за кметове и общински съветници, дори и за депутати да се издигат случайни личности, на които постфактум трябва да изграждаме социален имидж. Но съгласете се, че изпълнителната власт не е опитно поле за експериментиране на интелектуалните възможности на различни субекти, които освен лични облаги трудно могат да намерят нещо съществено в процеса на демократизация на страната. Този проблем е толкова актуален и болезнен, че ако нямаме ясна концепция и програма за произвеждане на подготвени управленски кадри, които да владеят няколко стила на плуване, преди да ги хвърляме във водите на политическия живот, трудно могат да отговорят на изискванията на политическата отговорност, която има движението на този етап от реформата. Именно липсата на подходящи кадри създава аномалии между хоризонталната и вертикалната структура на актива на движението, от една страна, и съответните равнища на изпълнителите, от друга страна. Много често се случва да издигаме за кметове на общини и села случайни хора, които впоследствие се правят на толкова самостоятелни и интересни, че не можем да намерим механизъм за тяхното освобождаване. Същото се отнася и за господата депутати, които включихме в орбитата на авторитета на движението и в състава на основна институция на страната като Народното събрание и впоследствие трябваше да се наслаждаваме на тяхното второ раждане на личности със статут на неприкосновеност и имунитет, които изведнъж проявяват такъв пиетет към собствената си персона, че забравят за какво са избрани, от кого са избрани и как са утвърдени.

ДАМИ И ГОСПОДА,
Във всички случаи искам да отбележа няколко от основополагащите и принципни неща в нашата партия:

Първо, цялата политическа отговорност за преходния етап на законодателно, изпълнително и съдебно равнище принадлежи на ДПС като политическа организация, която има установено място и определена роля в нашето общество, от което следва, че Парламентарната група е функция на Централния съвет. Политическите решения се взимат от Централния съвет, а се изпълняват от Парламентарната група. На когото това положение не му харесва, струва ми се, че има много свободно място под слънцето и той може да излезе на палатка. Пътища в живота много, никого не сме насилили да бъде депутат и ако той е поел определени отговорности в самото начало, трябва да ги следва докрай, а ако няма такава възможност, нека да си подаде оставката, а не да прави циркове пред масмедиите.

Второ, кметовете на общините, предложени и избрани от нашия електорат, са политическа функция на нашите общински съвети и на окръжните ни ръководства. Разбира се, това въздействие не е необходимо да бъде директно и не е нужно кметът на общината за всяко решение да тича при общинския председател на ДПС по модела на БКП. Въпросът е още преди да се избере за кмет, съответният кандидат трябва да е наясно с програмата и с приоритетите на ДПС и представителят на изпълнителната власт трябва да изпълнява своите компетенции като държавно лице, което отчита плурализма и многопартийността в нашия политически живот. Но щом е избран от ДПС, това означава, че програмата на нашата партия трябва да има централно място и да се яви като базова ценностна структура, която да определя неговата ценностна ориентация при вземането на конкретни решения. Властта е власт, когато е организирана и когато представлява обща воля. Затова ние не трябва да си правим илюзии за кадрите, които ще представляват движението на равнището на изпълнителната власт, защото общата воля, която налага и кметът на селото, и кметът на общината, и общинските съветници, и депутатите, и министрите, които са в нашата квота, не са деперсонализирани в социално и политическо отношение личности, а са инструменти на тази обща воля и обща отговорност, която може да представлява и носи само ДПС като цяло.

Важно място в нашата политика заемат синдикатите. Отношенията ни с КТ "Подкрепа" са толкова важни и съществени, че ако само КТ "Подкрепа" и ДПС решат да ускорят или да забавят историята на нашия преход, те могат да го направят без особени усилия. Дали защото двете организации изстрадаха в нелегалния период от утвърждаването на демократичните норми за живот, или защото социалните слоеве, които те представляват, са решени на всичко, стига това да отговаря на жизнения периметър на техните интереси и на тяхната сигурност, факт е, че ДПС и "Подкрепа" никога не са се противопоставяли. Друг е въпросът на каква степен на комуникационна и управленска шлифованост са техните връзки. Ние също държим да имаме колегиални отношения с КНСБ и да направим всичко възможно между двете организации - в случая политическа и синдикална - да има синхрон и взаимодействие.

Съществено място в партийната и политическата стратегия на ДПС заема и въпросът за междупартийните взаимоотношения. Централният съвет не проявява особен афинитет за брак с други партии, въпреки това Централното оперативно бюро създаде необходимите условия за учредяване на Съвет за сътрудничество на центристки насочените политически партии и организации. Убеден съм, че масмедиите през последните две години винаги са изоставали с един-два такта в задаването, отразяването и осмислянето на различните факти и събития в нашия политически живот. Доказателство за това е, че те не осъзнаха овреме смисъла на политическия знак, който ние зададохме с включването си в Съвета за сътрудничество в контекста на общата знакова структура, която е доминираща в нашето обшество. Без притеснение бих квалифицирал политическото отношение към Съвета за сътрудничество като израз на политическа неграмотност, ако всеки хипотетичен субект го възприеме и оценява като политически трик, а не като търсене на генерален изход от ситуацията. Съветът за сътрудничество е най-сериозният кандидат да заеме центристкото политическо пространство в нашето общество, както и да предприеме действия, които са алтернативни за преходния посткомунистически етап от нашето развитие.

Съществена слабост на ДПС е, че то не инициира чрез своето ръководство връзки с други партии от европейски тип. В това отношение движението и най-вече неговото ръководство търпят критика, защото липсата на такива връзки ни капсулира да останем на равнището на партия на етническа основа. Тук е мястото да ви предложа оптимална формула, по мое усмотрение, за характера на нашата партия Движение за права и свободи.

Движението за права и свободи започна своята политическа кариера като партия, изградена предимно на етническа основа. След като намерихме формула за съгласуването на модела за мирното разрешаване на основните права и свободи на човека и на етническите малцинства и на модела за гарантирането на националната сигурност на страната, ние направихме първата генерална крачка за преобразуването ни към национална партия. Но кому е необходимо това, господа? Европа, Америка и Русия ни възприемат като ефективна етническа партия. В цял свят се говори за турската партия, която по мирен начин е тръгнала да разрешава сложните етнокултурни и религиозни проблеми, а от друга страна, получаваме безброй неграмотни обвинения от родните масмедии, че сме партия на етническа основа.

/Пресслужба "Куриер"/


12:30:00
03:12:1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Павлина Стефанова  
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” с задължително!