31 март 1992

София, 31 март 1992 година
        Брой 63 /593/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов


София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ НА МИНЬОРИТЕ, МЕТАЛУРЗИТЕ, ЕНЕРГЕТИЦИТЕ И ГЕОЛОГОПРОУЧВАТЕЛИТЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ВОДЕНЕТО НА ПРЕГОВОРИ С ПРАВИТЕЛСТВОТО. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет.


ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

Въпреки опитите на Независимите синдикати да се запази социалният мир и да се постигне споразумение по наболели въпроси на миньорите и работещите в уранодобива правителството не прояви лоялно отношение към нас.

Днес, 27 март 1992 г., прекратихме започналите преговори поради неявяване на представители на Министерския съвет, Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на финансите и поради това, че явилите се представители на Министерството на индустрията и търговията нямат пълномощия за взимане на решения.

По повод насрочените днес в 16.00 часа преговори само със Синдикалната миньорска федерация /СМФ/ "Подкрепа", които представляват малка част от миньорите в България, Стачният комитет заяви, че няма да признае решения без участието на упълномощени представители от Независимите синдикати.

Категорично настояваме да се водят едновременни или паралелни преговори с нас и със СМФ "Подкрепа".

Ако исканията ни не бъдат удовлетворени, ще преминем към тотални стачни действия в целия отрасъл.

София, 27 март 1992 г

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА ФНО НА ММЕГ:
Ал. Кънев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА МИНЬОРИТЕ:
П.Токмакчиев

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ НА РАБОТЕЩИТЕ В УРАНОДОБИВА:
Др.Цолов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ И НА КООРДИНАЦИОННИЯ КОМИТЕТ НА СИНДИКАЛНАТА МИНЬОРСКА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА" - РАДНЕВО ЗА ГОТОВНОСТ ЗА СТАЧКА. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката, до председателя на Министерския съвет, до Конфедерацията на труда "Подкрепа”, до Централния стачен комитет на Синдикалната миньорска федерация "Подкрепа" - Мадан и до средствата за масово осведомяване.


УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ Г-ДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ, Г-ДА МИНИСТРИ,

Загрижени сме от недържавническото мислене на г-н Пушкаров и неговия екип. Настояваме пред министерския съвет за освобождаването му от длъжност в срок до понеделник /30 март 1992 г/. Длъжни сме да заявим, че Марица-изток е готова всеки момент по призива на Централния стачен комитет да премине към ефективни стачни действия в защита на уранодобива, рудодобива, миннодобивната промишленост като цяло и за изпълнение на рамковото и браншово споразумение в заключителната му част. Засега само добрата воля на Синдикалната миньорска федерация /СМФ/ "Подкрепа" и на централния стачен комитет на СМФ "Подкрепа" задържат започването на ефективни стачни действия.

Длъжни сме да заявим, че всякакви изявления от отделни лица, представящи се за членове на СМФ "Подкрепа", е демагогия и манипулация на общественото мнение и обслужва определени интереси.

В момента СМФ "Подкрепа" - Раднево е в повишена стачна готовност.

Раднево, 27 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МЕДИЦИНСКАТА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ВЪПРОСА ЗА ВЪВЛИЧАНЕТО НА ЖЕНИТЕ И ДЕЦАТА НА МИНЬОРИТЕ В СТАЧКАТА. Документът е адресиран до Министерския съвет, до Федерацията на миньорската федерация "Подкрепа" и до средства за масова информация.


Медицинската синдикална федерация към КТ "Подкрепа" подкрепя синдикалните искания на миньорите към Синдикалната миньорска федерация /СМФ/ "Подкрепа".

Неспазването на рамковото споразумение от лятото на 1991 г. и респективно браншовото споразумение в отрасъла поради некомпетентността на Министерството на индустрията и търговията при решаване на глобалните проблеми в рудодобива, уранодобива и оловно-цинковото производство изчерпаха търпението на миньорите, което доведе до подновяване на ефективните им стачни действия.

Медицинската синдикална федерация призовава да се избегне въвличането на жените и децата на миньорите в синдикалния протест.

София, 27 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДРУЖЕСТВОТО ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА МИНЬОРСКАТА СТАЧКА И ВЪВЛИЧАНЕТО НА ДЕЦА В НЕЯ.


ГОСПОДА МИНИСТРИ,

На 23 март 1992 г., понеделник, Дружеството за защита на правата на детето /ДЗПД/ към КТ "Подкрепа” излезе с декларация, в която призовава Миньорската федерация да не прибягва до крайни мерки, излагащи на опасност живота и здравето на децата им. Обнадеждаващ е фактът, че до този момент децата не са допуснати в мините.

ДЗПД не подкрепя решението на миньорите за вкарване на деца в рудниците, въпреки че си дава сметка, че това намерение е продиктувано от ситуацията на пълна безизходица, в която са поставени.
Обръщаме се към вас, уважаеми господа от правителството:

- не допускайте по-нататъшна ескалация на напрежението;
- опасността да се изложат децата на този риск не е отминала, това е акт, до който прибягват напълно отчаяни родители.

Призоваваме ви да обмислите всички възможни варианти за изход от създалата се крайно тревожна ситуация.

Вие, като правителство на СДС, сте длъжни да търсите и да намерите изход, удовлетворяващ и двете страни. В противен случай ще смятаме, че така съставеното правителство е неспособно да управлява страната, а ефективните стачни действия са резултат от бездействието ви.

София, 27 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА КОМИТЕТА ЗА РАДИО ПО ПОВОД НА ПРОЕКТОРЕШЕНИЕТО НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ЗА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ. Документът е адресиран до Народното събрание, до Постоянната комисия за радио и телевизия при Народното събрание и до средствата за масова информация.


Във връзка с внесените от Постоянната комисия за телевизия и радио проекторешения по т.4 от Програмата за работата на Народното събрание от 24-27 март 1992 г. ръководството на Комитета за радио смята за необходимо да изрази следното становище:

Убедени сме в назрялата необходимост от бързи и радикални промени в сега действащия статут на Българска телевизия и Българско радио. Предвиденият в проекторешението подход наистина дава възможност за реални промени при сегашните условия. Този подход създава условия за прекратяването на дейността на Комитета за радио и Комитета за телевизия като класически държавни институции на пълна бюджетна издръжка и за преминаване към обществено-правово устройство на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Това е наложително с оглед на новите условия на плуралистичното гражданско общество, пазарна икономика, равнопоставеност при конкуренцията в ефира и статута на международните радио- и телевизионни организации, в които членуваме.

Предложените проекторешения обаче не посочват принципите за изграждане на двата нови по своята същност национални културно-информационни института. Тези принципи са особено наложителни поради липсата на законова уредба за радиото и телевизията. Не е формулирана и обществената поръчка към тях. Не са определени необходимите критерии за подбора на кадрите.

Тези празноти, а не нежеланието на ръководството за промени, предизвикват според нас напрежение и основателно безпокойство сред работещите в радиото.

В заключение искаме да подчертаем, че верните в своя замисъл проекторешения в този вид поставиха под съмнение хода на водените от няколко месеца преговори в комисията за съгласуване на интересите. Тази комисия заедно с решаването на трудово-правни отношения обсъжда и възможните структури на едно модерно национално радио.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИТЕТА ЗА РАДИО:
Александър Владков

РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРОГРАМНИЯ СЪВЕТ:
Чавдар Киселинчев

ДИРЕКТОР НА ПРОГРАМА "ХОРИЗОНТ"
Иван Обретенов

ДИРЕКТОР НА ПРОГРАМА "ХРИСТО БОТЕВ"
Еди Емирян

ДИРЕКТОР НА "ПРЕДАВАНИЯ ЗА ЧУЖБИНА"
Райна Константинова

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ "МУЗИКА"
Георги Минчев

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ "ТЕХНИКА"
инж. Георги Тренев

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ "ИКОНОМИКА"
Кръстьо Ницов

София, 27 март 1992 година

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАТИТЕ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ В БЪЛГАРСКО РАДИО ПО ПОВОД ПРОЕКТОРЕШЕНИЕТО НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ЗА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ. Документът е адресиран до Народното събрание, до Постоянната комисия за радио и телевизия при Народното събрание и до средствата за масова информация.


Синдикалните оранизации на Съюза на българските журналисти /СБЖ/ са за радикална промяна в Българското радио. Те доказват това с конструктивната си работа в Комисията за съгласуване на интересите от 1 ноември 1992 г.

Във връзка с това смятаме, че:

1. Необходимо е парламентът да определи статута на Българското национално радио като обществено-правово радио. Предлагаме реформата да бъде гарантирана и от извънпарламентарен обществен съвет с участието на изтъкнати интелектуалци с отношение към радиото и изявени журналисти и специалисти от различните програми и звена на радиото.

2. Структурите в Българското национално радио да се разработят съобразно новия статут с участието на синдикатите.

3. Настояваме за незабавно откриване на процедура за избор на ръководител на Българското радио.

Според синдикатите на СБЖ в Българското национално радио това са необходими условия за начало на истинската промяна.

София, 27 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЯТА НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ ЗА ЗАКРИВАНЕ И ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ИНСТИТУТИ В СИСТЕМАТА НА АКАДЕМИЯТА.


Изпълнителното бюро на Съюза на учените в България /ИБ на СУБ/ изразява своята солидарност с решенията на Общото събрание на Българска академия на науките за закриване и преобразуване на институти и други структурни звена в системата на академията.

ИБ на СУБ намира за правилно закриването на институти, катедри и други научни звена - приемници на научни институции, обслужвали идеологически тоталитарната система в България.

София, 26 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ПРИСЪСТВАЛИТЕ НА НАЦИОНАЛНО СЪВЕЩАНИЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СИНДИКАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ, ЧЛЕНОВЕ НА ПРОФСЪЮЗА НА РАБОТЕЩИТЕ В МУЗЕИТЕ И В ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ГАЛЕРИИ В БЪЛГАРИЯ, СЪСТОЯЛО СЕ НА 24 МАРТ 1992 Г. ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА.


УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КОНСТАНТИНОВА,

Противно на често изказваните от вас мисли ние смятаме, че отношението на предишната система към културата беше /особено в последните 10-15 години/ не толкова идеологическо, колкото парвенюшко. Системата хвърляше пари, за да има в хола си и лъскави неща, без точно да съзнава кои са най-хубавите и най-нужните. Ще използваме давания от Вас пример с Пловдив. Не може да се приеме, че изключителната проучвателска и реставрационна работа в стария град и разкриването на античния театър и стадион не са проявена грижа за културата. Но като всяко парвеню, подкрепено и с политическа увереност, системата предпочиташе да разрешава силово сериозни проблеми. Вместо да узаконява сградите на културата и да намира начини и средства за овъзмездяване на техните предишни собственици, тя се разпореждаше беззаконно. Да, редица проблеми бяха наследени благодарение на това. Но какво следваше да направи Министерството на културата в тази ситуация? Да се обяви за справедливостта, което на практика означава свиване на рамене и пожертване на културата? Кое е справедливостта в тоя случай? Не тълкуваме закона за реституцията като цяло, но в този си вид той нанася тежки удари върху българската култура. Кое е по-важно - изключителните, но все пак временни закони, или големите вечни национални и хуманистични задачи на културата? Отсъствието на подобен въпрос във всички ваши разсъждения, посветени на справедливостта, ни карат да се съмняваме, че сте намерили най-добрите решения и че въобщи ги търсите.

Практиката показва, че тъкмо законодателството /може би защото Министерството на културата не намери начин да прокара своите цели в него/ се явява неблагоприятен фактор за културата, но да приемем, че ще се роди законодателство, максимално благоприятно за нея. Достатьчно ли е то и промяната на кодекса на труда, при което работещите в системата на културата да са на временни договори /между впрочем това не е възможно за специалисти в музеите, библиотеките и читалищата/, за решаването на проблемите на културата чрез конкуренция. Много странна ни се вижда законодателната грижа за най-добрите. Заблудата законодателство като панацея за нас е отказ или неумение за истински анализ на проблемите на културата. Освен законите са необходими и жизнени структури, и финансиране, и програми и пазар - психологически и материален - на културата. И съзнанието, че става дума за наместване на тази човешка дейност сред другите нови структури, но в никакъв случай до степен на пълна комерсиализация. За съжаление нищо подобно не се забелязва. Всичко, което се поднася като програма на Министерството на културата, е всъщност смесица от повторени за културата общи пазарни принципи, отделни хрумвания и добри пожелания. В същото време отдавна създаденият Национален музеен център на практика не съществува, а редица документи, които ние сме ви предложили, въобще не са разглеждани.

Тъкмо в момент на сложен избор вместо сериозни проучвания, анализ и решения за културно-историческото наследство Вие ни предлагате създаването на музей на тоталитаризма. Дори да е рационална тази идея, тя все пак е нещо вън от основните проблеми на днешния български музей. А ако въобще трябва да се прави някакъв политико-исторически музей, той може единствено да е за жертвите в българската политическа история, като се започне от Стамболов, та до лагерите на тоталитаризма.
Тоест, ако допускаме и признаваме на музея някаква възпитателна роля, то нека и чрез такъв музей да се опитаме да лекуваме българския политически канибализъм.

Разбира се, ние сме готови да предоставим своя професионализъм и за решаването на такъв въпрос. Но преди всичко трябва да решим съдбата и бъдещето на сегашните музеи и структури.

В.Търново, 24 март 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ШЕСТА/, ИЗНЕСЕН ОТ СЕКРЕТАРЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН ЦЕНКО БАРЕВ НА ИЗВЪНРЕДНИЯ КОНГРЕС, СЪСТОЯЛ СЕ НА 21-22 МАРТ 1992 Г. В СОФИЯ.


Чуждите разбираме добре и даже намираме това за напълно естествено, особено в едно демократично общество, но при условие че си служат с честни средства и сериозни доводи и аргументи - нещо рядко за нашата политическа действителност. За така наречените наши спътници също е ясно. Тяхното политическо невежество се оправдава от безкрайните им лични амбиции, лишени от най-елементарни знания и познания от идеология, политически борби и всичко онова, което е дал Земеделският съюз като просветно, икономическо, социално и политическо благо на българския народ. А още по-малко за неизчерпаемите резерви в идеи и дела, които е способен да му даде в тази бурна кризисна и катастрофална обстановка, в която го хвърлиха учителите и господарите на повечето от нашите "модернизатори". Не ще продължа повече, защото не заслужават нашето внимание. Защото нашето и вашето внимание и грижи са насочени другаде - към организацията на сдружените земеделци и съдбата на българския народ. Тяхната спойка от миналото продължава сега. Ние ще бъдем още по-плътно свързани в общото ни бъдеще. Една политическа организация без история и историческа памет, трудно може да се ориентира особено сега, а още по-трудно ще стъпи здраво на краката си, за да решава съвременните държавни въпроси със сигурност, компетентност и съответно с отговорност. Новоизникналите групи, фракции, партии и пр. доказаха на практика, че са дърво без корен и затова се отдават на ексцесии в езика, вдигане на лозунги и си играят с наболелите чувства, без да разберат даже злото, което са на път да сторят. Разликата между тях и Земеделския съюз е очебийна и не позволява конфузия.

Всичко това, още повече при сегашната обстановка, когато стоят пред политическите организации сериозни въпроси за решаване. От тези въпроси зависи бъдещето на цяла поредица поколения. Именно затова Земеделският съюз, като идейно-политическа формация със своя история и програма, със своя широко провеждана реформаторска дейност във всички области на нашия обществен и държавен живот никога не е изоставала от събитията и времето. На челно място във водените досега борби за добруването на този народ тя има най-съвременно виждане и най-правдиво пристъпва към решаване на икономическата криза с изпитани средства за извличане на страната от националната катастрофа. Независимо към коя икономическа школа принадлежат чуждите експерти, съветници, всички без изключение са стигнали до убеждението, че ключът на реформите е селското стопанство и че този ключ е в ръцете на българските селяни и на тяхната организация. Такава е абсолютната истина и само политическите слепци не я виждат. За Управителния съвет и за Постоянното присъствие на БЗНС /е/ това не е новост и изненада. С месеци наред нашите икономисти и съветници работят неуморно по тези изключително важни въпроси. Въоръжени с нашите земеделски идеи и с нашето чувство на дълг и отговорност, нашите анализи се оказват верни, необходими, реализируеми и спасителни за нацията.

Драги делегати,

Когато казваме, че в сърцевината на нашата организация са си дали среща богатото минало с бъдещето на поколенията, това не е лозунг, а жива действителност. Когато казваме богато минало, разбираме богато с идеи, богато с мъдри деятели, богато с борби и с реализирани дела за общото благо. И това богатство е във вашите ръце и на вас се пада в този труден, неспокоен, несигурен, пълен с нищета и мизерия живот да изпълните своя дълг. Безспорна истина е, че от икономическата криза с нейните последици за населението ще се излезе само с реформите в селото, в селското стопанство. По този въпрос нашата програма и нашите усилия за реализирането й вървят успоредно, ръка за ръка. Знае се, че народното богатство сме черпили от нашата щедра земя и красива страна. Комунистите обаче отровиха земята и закрепостиха селата. На път е това да се разруши. На нас се пада да изградим частното, модерно селско стопанство, да създадем свободни кооперации и внесем свеж въздух в българското село, като осигурим евтин и достъпен кредит, да създадем малки и средни предприятия с преработваща селскостопанска промишленост, да дадем път на широка търговска мрежа, да включим младите синове и дъщери в активна дейност, да обновим културния и социалния живот. Селата, малките и средни селища в страната трябва да станат националната и политическата база на Земеделския съюз и разсадник на бъдещите му ръководители. Местното самоуправление, с читалището, с църковните настоятелства, със спортните и други дружества ще сложи основите на един нов живот за младото поколение.

Новото в икономиката и особено в технологическата революция, в която е навлязъл светът, не е в гигантоманията на заводи и ферми, особено в страни като нашата. Личната инициатива, частната собственост, малките предприятия, които заместват старото занаятчийство, прогресивният данък, децентрализацията на предприятията и държавният апарат със законодателство за опазване социално и здравословно население, с активна външна търговия, установяване на парламентарно-демократичен режим, със зачитане на основните човешки и граждански права и свободи - ето в кратко идеите и програмата, които са ръководни и ще ръководят дейността и политиката на Българския земеделски народен съюз - единен.

С провеждане на сериозни и ефикасни реформи в селското стопанство се открива път и за динамизиране и на другите отрасли в стопанския живот. На първо време селското стопанство и дребната селска промишленост ще намалят безработицата и с това ще отслабят и социалното напрежение.

Управителният съвет и Постоянното присъствие взимат необходимите мерки не само по този основен и важен сектор, но също така и по останалите с проучвания и съответно с материали от практически и законодателен характер. Защото сме убедени, че всичко това засяга настоящето на държавата ни, докато отговорните среди продължават да бездействат нехайно.

Като политическа организация с общонароден характер Българкият земеделски народен съюз /е/ полага грижи и за другите сектори от нашия обществен, политически и културен живот. И те са включени в нашата програма и нашата дейност, която сме предприели.

Работничеството, чиновническият кадър и либералните среди днес повече от всякога имат нужда не само от социална защита като безработни или зле платени, но трябва да им се осигури работа и да се зачете достойнството им. Те трябва да заемат мястото си на пълноценни граждани и строители на утрешния спокоен и справедлив живот.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА/ НА ПАРТИЯ "НАЦИОНАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ", ПРИЕМНИК НА ОБЩОНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ /ОКЗНИ/ С ПРЕДСЕДАТЕЛ ДИМИТЪР АРНАУДОВ.


3. Всеки член на ПНД има право:

а/ да участва в цялостния политически живот на ПНД - със собствено становище или съвместно с други личности и формирования, в съответствие с нормите и принципите на настоящия устав;

б/ да предлага при осъзната необходимост създаването и развитието на различни платформи, обединения и течения в рамките на партията във връзка с нейното организационно-политическо укрепване и спечелване общественото доверие и престиж;

в/ да избира и да бъде избиран във всички органи на ПНД;

г/ да издига кандидатури и да бъде предлаган за кандидат на ПНД в местни, регионални и парламентарни избори.

В случаите по т.3 в, г, съответният член на Партия "Национална демокрация" при лично съгласие от негова страна да бъде избиран в ръководните органи на партията, да бъде неин кандидат за законодателната, изпълнителната и съдебните власти или в органите на самоуправление, следва да предостави подробна автобиография;

д/ да ползва, изисква и получава цялата информация от всички партийни органи и ползва наличната материална база на партията при изпълнение на членските си права и отговорности;

е/ да участва лично във всички форуми на партията, на които се обсъжда персоналната му дейност;

ж/ на защита от страна на ПНД в случаи на преследване по политически причини;

з/ да участва в контрола над дейността на избраните от него на ръководни длъжности членове;

и/ да се обръща с предложения, молби и въпроси към всички ръководни органи на ПНД и да изисква официален отговор от тях;

к/ да отстоява собствените си възгледи, включително при изразяване на несъгласие чрез ползуване на партийния печат, без да създава пречки за изпълнение на взетите решения;

л/ да замразява временно своето членство в партията за срок не повече от шест месеца при случай на несъгласие с възприетата политическа линия или по причини, произтичащи от преките му професионални задължения;

м/ да изисква финансова отчетност за начина на изразходване на средствата от местната организация, в която членува;

н/ да прави публично достояние нарушения на членове на партията, свързани с корупция, финансови злоупотреби или друг вид лично облагодетелствуване при наличието на доказуеми факти;

о/ да изисква съдействие от ръководните органи на партията в случаите, когато то му е необходимо за изпълнение на поети партийни ангажименти;

п/ да напуска ПНД по собствено желание чрез писмено предизвестие до организацията, в която членува, или чрез публично изразено писмено желание пред Националния ръководен съвет или Ръководното оперативно бюро, уведомявайки за това и местната организация.

4. Всеки член на ПНД е длъжен:

а/ да поставя интересите на Република България и българския народ над своите теснопартийни интереси;

б/ да не проповядва антидемократична идеология и да не води агитация за противозаконни и противоконституционни обществени и политически действия;

в/ да спазва Устава на ПНД и да работи съобразно възможностите си за осъществяване програмните цели на организацията;

г/ да плаща членския си внос и да не руши с личното си поведение авторитета, престижа и доверието на обществеността към организацията;

д/ да изпълнява решенията на ръководните органи на партията, освен ако тези решения противоречат на неговата съвест и е гласувал против тях. Ако е отсъствал по време на съответното гласуване при вземането на решения и не е съгласен с него, необходимо е писмено да уведоми ръководството за своето принципно несъгласие;

е/ да не разпространява клеветнически слухове за партията и нейните членове;

ж/ да не прикрива злоупотреби с пари или власт;

з/ да не смесва и използва членството си в ПНД за постигането на свои лични професионални цели;

и/ да не използва членството си в партията за лично облагодетелстване и извършване на лична финансово-стопанска дейност чрез изградените за самофинансиране дейността на партията нейни стопански сдружения.

5. Членството в партия "Национална демокрация” може да се прекрати:

а/ по собствено желание при изразени организационни и политически несъгласия или неизяснени недоразумения;

б/ при доказано криминално деяние с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер;

в/ при системно невнасяне на членския внос за повече от три месеца;

г/ при доказана незаинтересуваност от обществено-политическата и организационната дейност на партията, лично неучастие в живота на местната организация в продължение на повече от шест месеца без уважителни причини;

д/ при доказани целенасочено извършени действия срещу интересите на партията, при случай, че несъгласията с начина на водене на организационно-политически живот не са били изявени и станали публично достояние като официална позиция на личността, преди извършването на подлежащите за санкциониране действия;

ж/ при грубо погазване на Общите принципи, отразени в Глава втора от Устава на ПНД;

з/ при погазване на задълженията като член на ПНД;

и/ изключването се прилага само при доказани нарушения на задълженията или при наличието на действия, противоречащи на политическия смисъл и дух на основните програмни документи на ПНД.

Самото изключване се извършва по процедура, при която:

- се свиква Общо събрание на местната организация с предварително известен дневен ред за разглеждане политическите и обществените прояви на личността, противоречащи на Устава на ПНД;
- поканва се да присъства заинтересуваното лице. При неговото неявяване се дава възможността на заинтересуваното лице да представи в местната организация своята писмена защита като форма на оспорени доводи срещу предвижданите санкции в срок от 14 дни. При последвало неявяване на лицето на третото по ред обявено Общо събрание със съответен дневен ред, случаят се обсъжда и решението е легитимно, ако е взето с обикновено мнозинство от присъстващите на Общото събрание.

В случаите, когато заинтересуваното лице не използва указаната процедура и не внесе в упоменатия срок своята писмена защита, то няма правото да обжалва взетото от Общото събрание решение пред Контролния съвет на местната организация или пък пред Националния контролен съвет.

В случаите на спазена процедура и лично участие на лицето още на първото или пък на второто Общо събрание, то има право да оспорва решението последователно в двуседмичен срок пред Контролния съвет на местната организация и в последствие при несъгласие с потвърждението на санкцията пред Националния контролен съвет в срок от един месец.

Контролните съвети на местно и национално равнище са задължени в срок от 20 дни да разгледат постъпилата молба за отмяна на взетото решение за санкции по силата на Устава на ПНД.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

 

018. ПАРТИЯ НА ТРУДА /ПТ/

Възниква през декември 1988 г. като дисидентска социалистическа група. На 19 ноември 1989 г. на митинг в Южния парк, София, обявява съществуването си под името Българска социалистическа партия. На 30 декември 1989 г. провъзгласява своята програмна декларация. Промяната на наименованието на БКП в резултат на общопартийния референдум обаче й отнема възможността да се регистрира в съда под името Българска социалистическа партия. На 19 април 1990 г. тя приема названието Партия на труда.

Партията се обявява за демократична социалистическа работническа партия от Западноевропейски тип, уважаваща общочовешките ценности на християнската цивилизация. Като приоритетни цели тя си поставя окончателното ликвидиране на тоталитаризма от всякакви цветове и изграждането и развитието на дълбоко хуманно и демократично общество в България. Тя се стреми да възстанови политическото положение към 2-8 септември 1944 г., когато в страната при съветско присъствие развитието на демокрацията замира.

В състава на Християнсоциалния съюз ПТ се включва в предизборната многопартийна Коалиция за Търновска конституция "Свобода", но я напуска, разочарована от съглашателската политика на БКП, СДС и БЗНС /казионен/. Преди изборите за Народно събрание отново се връща в нея.

В рамките на Съюза за Търновска конституция тя е решена да се бори за възстановяването на Търновската конституция и за легитимна демокрация.

ПТ бойкотира парламентарните избори през 1990 и 1991 година.

На 16 февруари 1992 г. Партията на труда реши да се слее със структура, представяща се за Български земеделски народен съюз "Врабча 1" с председател Йордан Дупаринов.

Ръководни органи на партията са Организационният комитет и Изпълнителният политически съвет. Председател на партията на труда е Иван Велков.

Адрес за контакти: София-1184, ж.к. "Младост 1" бл.З0, вх.4, ап.128, тел. 74-71-95.

/Пресслужба "Куриер"/


11.00.00
31.03.1992 г.


Редактори: Нина Гаврилова    
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнител:
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!