31 май 1995


София, 31 май 1995 година
Брой 104 /1405/


София, 31 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р КИРИЛ БОЯДЖИЕВ ПО ПОВОД НА СЪБИТИЯТА В ОРГАНИЗАЦИЯТА СЛЕД 27-Я Й КОНГРЕС.


На 8 и 9 април в София се проведе XXVII конгрес на Радикалдемократическата партия /РДП/.

В края на първия ден трябваше да се гласува решение за бъдещата самостоятелност на РДП или за нейното оставане в Съюза на демократичните сили /СДС/. При поименната проверка на кворума защитниците на тезата за оставане напуснаха залата или демонстративно заявиха, че не присъстват там, с което нарушиха кворума. Ето защо в началото на втория ден по личното указание на бившия председател на РДП г-н Александър Йорданов бе извършена пререгистрация, която установи безспорен кворум на конгреса. От общо 251 гласували със 131 гласа "за", 119 "против" конгресът реши "РДП да утвърди своята самостоятелност в организационно отношение като единствена парламентарно представена и международно призната либерална партия в България".

Веднага след обявяване на решението г-н Йорданов изведе от залата делегати, гласували "за оставане в СДС". Конгресът продължи с редовен кворум от 137 делегати, които избраха новото ръководство на партията с председател д-р Кирил Бояджиев.

Конгресът се обърна към досегашните коалиционни партньори на РДП в Съюза на демократичните сили с уверението, че изборът на самостоятелен път не е конфронтационен акт и цели единствено разширяване общността от партии с ясни програми и политическа отговорност. С удовлетворение и надежда отбелязахме, че в своето приветствие към конгреса г-н Иван Костов заяви, че като председател на Националния координационен съвет /НКС/ той ще приеме всяко легитимно конгресно решение и няма да допусне създаването на прословутите дублиращи организации в СДС. Подчертан беше стремежът на РДП да бъде обединителен фактор в рамките на некомунистическата демократична общност.

През изминалия от конгреса период РДП излезе със самостоятелен задълбочен анализ на 100-те дни на правителството и осъществи контакти с президента на Републиката, ръководството на Демократическата партия /ДП/, представители на Народен съюз - Български земеделски народен съюз /БЗНС/, ДП, Партията на демократичния център и Съюз "Нов избор", с което фактически се признава новото ръководство. Предстоят официални срещи с БЗНС и Народен съюз - БЗНС, ДП. В писмо до ръководството генералният секретар на Либералния интернационал г-н Маатен пише по повод на конгресното решение: "...убеден съм, че това ново начинание предоставя големи възможности за укрепване на организирания либерализъм в България, и искам да ви уверя, че и в бъдеще ще имате пълната ми подкрепа".

За съжаление вече два пъти бившия председател на РДП Александър Йорданов използва предоставеното на цяла коалиционна парламентарна група време, за да представи в абсолютно невярна светлина решенията на конгреса. С всичките си изказвания г-н Йорданов се стреми да заблуди общественото мнение относно коректността на взетото по демократичен начин решение за самостоятелност на РДП.

Толерирането на подобно поведение, независимо откъде идва то, е заплаха за демократичното ни развитие като общество. Едно общество е сериозно застрашено, когато лъжата и клеветата се ширят безнаказано.

Ето защо членовете на Изпълнителния комитет /ИК/ на РДП в стремежа си да привлечем вниманието на обществеността върху неправомерните дела на тази личност сме принудени да заявим следното:

Александър Йорданов се представя като непочтен политик, който си служи с груби лъжи, клевети и инсинуации и многократно е злоупотребил със служебното си положение.

Готови сме да докажем с документи и свидетели горното твърдение. Ако г-н Йорданов не се обърне към съда, ще смятаме това като самопризнание в основателността на нашите обвинения, в момента, когато се постигна споразумение между СДС и Народен съюз, когато за общи действия се обявяват представителите на всички парламентарни и извънпарламентарни политически сили, дейността на г-н Йорданов е в крещящ дисонанс с диалогичния стил в опозицията, със стремежа към единодействие в противопоставянето на Българската социалистическа партия /БСП/.

Ние се обръщаме към всички радикалдемократи с призива да приемат взетите по демократичен път решения и да работят за осъществяването им.

Ние вярваме, че посланието на РДП ще бъде разбрано от всички демократично мислещи хора в България.

София, 16 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 31 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ - СОФИЯ, НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТО НА ГРАДСКА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 29 МАЙ 1995 Г. В СОФИЯ.


УВАЖАЕМИ ПРИЯТЕЛИ,

Четиридесет и първият извънреден конгрес на Българска социалдемократическа партия /БСДП/ с всичките му положителни и отрицателни емоции е вече зад нас. Изправени сме пред суровата реалност на приближаващите местни избори.

Ние, членовете на БСДП от град София, смятаме, че казарменото единомислие в партията е недопустимо и неприсъщо за социалдемократическия дух, че дискусиите по различните проблеми ни обогатяват, но и с тях не бива да се прекалява. Нашето твърдо мнение е, че неконструктивните дискусии трябва да отстъпят на заден план, а ние да насочим всичките си сили и възможности към организационното укрепване на партийните структури. От нас сега се изисква единство! Но не декларативно псевдоединство, а искрени единни действия на всички, които се чувстват социалдемократи.

Софийската организация на БСДП се обръща към всички партийни членове и организации с призив за установяване на търпимост и толерантност както между самите нас, така и по отношение на другите политически сили. За целта предлагаме по-активни и непосредствени контакти както между отделните регионални организации на БСДП, така и със съответните структури на други партии. Приоритет в това отношение според нас трябва да имат формациите със социалдемократически облик. Смятаме, че е дошло времето на по-конструктивен и зрял политически стил в отношенията ни с другите политически сили. Платихме твърде висока цена както за досегашната си непоследователност в избора на коалиционни партньори, така и за прекалената си зависимост от тях. Доверието на обществото ще спечелим само съчетавайки собственото си самостоятелно и достойно поведение с честното отношение към другите.

Ние, софийските социалдемократи, вярваме във възможностите на БСДП да възстанови своята сила и влияние и подаваме ръка на всеки, който иска да работи за това.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 31 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ГЛЕДИЩЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" С ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН ЛАЗАРОВ.


Великата драма на историята показа твърде убедително рухването на комунизма като следствие от моралния му крах. Комунизмът отмира, защото не се оправдаха неговите етични надежди и обещания. Илюзиите още в "Републиката" на Платон, през Ренесанса, в "Утопията" на Томас Мор и в "Градът на слънцето" на Кампанела, а и по-късно в обемистите трудове на триадата Маркс-Енгелс-Ленин се срутиха окончателно. Къде беше грешката, къде беше изворът на болестта? Грешката е в обобществяването. Оказа се, че тъй нареченото "ликвидиране на частната собственост върху средствата за производство" е едно голямо недоразумение. Но въпросът за собствеността не е въпрос само на системата на труд. Атаката на комунизма си поставя за цел не само промяна на обществения строй, но и на самия човек. Комунизмът приемаше, че частната собственост е съществено зло в обществения живот. Лошо е притежаване на предмети, а още по-лошо е притежаване на оръдия на труд! А човекът? Има ли право човекът да притежава самия себе си? Идеологичното отрицание на собствеността си постави за цел не само да ликвидира частната собственост върху средствата за производство, но и "частната" собственост върху самия себе си. Трябваше да се "обобществи" и човекът. Човекът трябваше да приеме, че е "собственост" на колектива. Така трябваше да бъде променена природата на човека: "буржоазният човек трябваше да отстъпи място на "обобществения" човек. "Обобщественият" човек трябваше да стане послушен слуга на откриваната от Партията диалектика на историята. Така се осигури доминирането не на свободно мислещо същество, а на човека-маса. Същество, чиято същина не се намираше в него, а извън него - в "съвкупността от социални отношения" според Маркс. Какъв абсурд! Той роди и своето отрицание по пътя на бунта. Бунт срещу смазаните права на човека, защото тук не ставаше въпрос само за правото върху истината, справедливостта, честния труд, но и за нещо по-важно - за правото на човека върху самия себе си. Правото на човека върху самия себе си е право над всички права, основа на всеки морал. Без осъзнаването на това право е невъзможно построяването на гражданско общество. Позволете малка препратка към Американската конституция. Тя още преди две столетия е записала: "Право на човек да преследва щастието". Т.е. да разполага със себе си...Отричаме ли това право в името на привидното "равенство", фактически се унищожава предприемчивостта, т.е. творческата субективност на индивида. В резултат на това се формира такова равенство, колкото равнение по най-ниското. Вместо творческата инициатива се раждат пасивност, зависимост и подчинение на бюрократичния апарат, който като единствен разпоредител и даже собственик на всички сътворени блага поставя всички хора в позиция на по-голяма или по-малка тотална зависимост. Оттук се пораждат отчаянието и безнадежността, липсата на ангажираност в живота на народа, склонността към емигриране, макар и под формата на т.нар. "вътрешна" емиграция.

Затова запомнете, потребността от завръщането към изворите на мисленето неминуемо ще ни поведе и към изворите на християнството и националното самосъзнание, стойности, заради които си заслужава да живеем, стойности, които ще освободят окования в догми човек и той ще стане творец.

София, 28 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 31 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РОМСКИЯ СИНДИКАТ НА СОЦИАЛНО СЛАБИТЕ ГРАЖДАНИ И ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА - ЛОМ, ПО ПОВОД НА ЕКОЛОГИЧНИ ПРОБЛЕМИ В ГРАДА.


На 11 май 1995 г. се състоя конференция на Ромския синдикат на социално слабите граждани от ломския регион, като се разгледаха въпросите за безработицата и защитата правата на човека и плъзналата епидемия в ромските квартали.

На конференцията присъстваха представители на екологични организации, които констатираха, че има епидемии, произхождащи от замърсената вода, която се ползва за пиене. Водата е заразена от умрели животни, които се хвърлят в непосредствена близост до водоемите и канализацията. Въздухът също е замърсен и вони. Вследствие на горното населението е отровено и децата са се разболели наред с възрастните хора.

Молим да се вземат необходимите мерки, в противен случай ще се отнесем до международните институции и организации за съдействие за решаване на екологичния проблем.

Лом, 20 май 1995 г.

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Иванов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 31 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ВТОРА/ "СТОТЕ ДНИ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО" НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р КИРИЛ БОЯДЖИЕВ, ПРИЕТ НА ЗАСЕДАНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ /2 МАЙ 1995 Г., СОФИЯ/.


 СКРИТИТЕ ЦЕЛИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

Ожесточените вътрешни борби в БСП преди изборите, продължаващите вътрешни спорове и сега, трескавото търсене на коалиционни партньори преди съставянето на правителството и редица други признаци говорят красноречиво за това, че БСП взе властта по-рано, отколкото на комунистите им се искаше. Принудено да управлява, правителството бе натоварено от партийната си централа с някои скрити цели, които слагат отпечатък върху неговите явни и скрити намерения и ще определят неговите действия. Нещо повече - именно скритите цели са ключ към разчистването на правителствените действия дотук и оттук нататък. Според нас правителството е натоварено с две особено важни групи задачи. Първата е да върне в изходна позиция някои започнали процеси, които постепенно се изплъзнаха от контрола на комунистите. Втората е да се компрометират и елиминират някои социални и икономически групи и слоеве, които също нарушиха отредената им първоначална роля.

Към първата група задачи спокойно можем да отнесем цяла серия от бързи и гузни ревизии на закони. Започвайки от "Анти-Панев", с който комунистите си връщат загубения контрол над науката, и се стигне до поправките в закона за земята. С него разпределението и преразпределението на икономическата власт в българското село се връща отново в "правилните ръце" - тези на текезесетата от орсовски тип. Никак не е случаен и фактът, че едновременно с ревизирането на закона комунистите създадоха банки, в които основни акционери са същите тези текезесета, с което ще се ипотекира селското ни стопанство.

Същият характер имат и някои решения и действия на правителството в областта на банковата консолидация и приватизация. Въпреки декларациите за приоритети правителството предприе реални стъпки не другаде, а към връщане на загубения контрол над финансовия капитал. И не по нормалния за пазарно стопанство начин чрез законови правила, а чрез концентрация на управлението на банките в едно от институционалните си недомислия, наричано Министерство на икономиката. Преди да се разгърне напълно в тази посока, правителството заяви и намерения да монополизира напълно стоковия и фондовия пазар чрез някакво уедряване на съществуващите в страната стокови и фондови борси. По същество това означава тотален контрол над такива зони на икономиката, които могат да бъдат действени и ефективни само ако са място за свободна среща на равноправни икономически и пазарни субекти. Така ние сме пред прага на това да станем свидетели на уникални събития - прекратяване на акционерни дружества, като Банковата консолидационна компания /БКК/ например, с административни държавни актове; подмяна на решения, резултат от свободен обществен договор, с решения, произвеждани от шепа послушни партийни чиновници; както и на това да се приватизира свободният пазар и приватизатор да бъде държавата като изразител на частногрупови интереси. Резултатът от такива действия може да бъде само един - пълна катастрофа на свободната инициатива и пазар.

Пак в същата група намерения и действия на правителството можем да обединим неговите успешни на пръв поглед ходове в сферата на финансовите отношения. В момент, в който цялата нормална логика на финансовия пазар определя едно съотношение между лева и долара, започва тъкмо противоположното движение на двете валути. Начините за регулиране на това съотношение са много и добре известни. В случая обаче не става въпрос за тяхното приложение, а за нещо много по-опасно - нито едно от използваните от комунистите средства не е икономическо по характер и не обслужва икономически цели на стопански субекти. А иначе мистерията не е никаква мистерия - усилен приток на изнесени по-рано от страната "червени долари", съответни разпореждания над напълно контролирани финансови играчи на пазара, леко пипване на левовите лихви и временното спиране на девалвацията са вече факт. Опасното в случая е подмяната на финансови правила с административни, обслужването на чисто политически цели на социалистите в началото на тяхното управление, които обаче заплашват да взривят в близко бъдеще финансовия ни пазар и да "изядат" оскъдните ни валутни резерви.

Все към същата група действия на правителството може да бъде отнесена и серията уволнения и новоназначения. На пръв поглед в отсъствието на Закон за държавния служител нормално движение на висш мениджмънт, съпътстващо всяка смяна на правителството. Замисълът обаче е по-дълбок - да се поставят "правилните" хора на "правилните места" в навечерието на приватизацията, която правителството предвидливо отмести за по към края на годината. Сега се връщат емисарите, които бяха изпратени да спретнат частни фирми - дубльори на държавните, и да ги направят зависими от тях. Връщат се и тези, които бяха изпратени да направят банки и финансови къщи, за да осигурят капиталово процеса. Защото започва истинското "рязане на голямата баница".

Втората не по-малко важна група задачи, която това правителство трябва да реши, е свързана с компрометирането и елеминирането на групи и слоеве, които се отклониха от "начертаната линия". Тяхната вина е, че или прахосаха раздадените им пари, или прекалено се вживяха в ролята си на "честни частници" и наистина се опитват да се държат като такива. Съдбата им ще бъде решена чрез серия откази на разрешения, лицензи и квоти - за износ, за застрахователна дейност, за финансова дейност, за радио и телевизия, или пък просто чрез прекратяване на кредитирането.

Втората категория, която подлежи на инвентаризация и избирателно елиминиране, са всички, обединени под кодовото наименование "охранители". Известно е, че БСП създаде тези структури, за да надзирават процеса на пране на червените пари - вън и вътре в страната. С течение на времето обаче част от тях акумулираха достатъчно собствен капитал и преплетоха интереси с легалните икономически играчи; акумулираха информация за истинските босове, канали и финансови потоци; извършиха физически насилия и убийства, които трябва да останат неразкрити. Тези причини извикаха на дневен ред необходимостта от две паралелни мащабни операции, които комунистите започнаха без отлагане - тази по легализирането на мръсния бизнес /чрез различни метаморфози - например от охранители в застрахователи/ и операцията по "рязане на опашката на гущера". И двете се извършват типично по комунистически - планово, по списък, според заслугите и степента на потенциална опасност за бившите номенклатурни и настоящи мафиотски босове. В този случай елиминирането ще придобие вида и формата на физическо изтребление на босове и ще обслужва и една друга, не по-малко важна задача, дискретно тиражирана от медиите - тази за планово прочистване от властта на престъпниците. Подобни нашепвания в ушите на електората чрез медиите, заедно с внушаваните апокалиптични очаквания за гангстерска война, които, разбира се, няма да се сбъднат, трябва да предизвикат не друго, а гореща благодарност към "здравата социалистическа власт" и умението й да се справя с престъпния свят. А защо не и желанието за още по-здрава власт?

Сценарият по подреждането по заслуги и елиминирането предхожда съвсем естествено във времето най-мащабното социалистическо мероприятие - приватизацията. Според програмната декларация мероприятието ще се състои, когато играчите бъдат подредени на съответните места. Пък после, отново според заслугите - за едни участие в касовата приватизация, за други в масовата. За едни с неограничено финансиране, за други - според няколко месечни заплати в умиращите от години социалистически предприятия.

Анализът на приватизационната програма на правителството води до усещането за една "избирателна” приватизация. Какво се има предвид?

В Агенцията за приватизация /АП/, както и във всички отраслови министерства, под благовидния предлог, че новите надзорници и министри трябва да се запознаят в детайли с хода на сделките, приватизацията бе блокирана на практика. В АП бяха сключени две сделки - за фабриката за печене на кафе във Вълчи дол и за "Бургаско пиво", макар че имаше готовност да се сключат поне още десетина. Усилията бяха насочени към ревизиране на стари сделки, освобождаване на доказали се специалисти и подготовка на нова програма за 1995 г. Шумното ревизиране на сделката за хотел "Витоша" преследваше няколко цели:

1. Да покаже, че БСП е загрижена за опазване на националния капитал.

2. Противно на декларираното на думи огромно желание за привличане на чуждестранни инвестиции, потенциалните чужди инвеститори все пак да разберат, че за новите управляващи вътрешните групировки са по-важни /това се съчета с промяната на Наредбата за брейди-боновете/.

3. При евентуално обявяване на сделката за нищожна да бъде извършена нова продажба на хотела, но на удобен, разбирай обвързан с БСП, купувач.

4. Атака срещу служебното правителство и лично срещу г-жа Ренета Инджова.

Ревизията показа, че сделката не може да бъде атакувана, но поне първите две от целите бяха постигнати. Колкото до третата, на някои икономически групировки недвусмислено се демонстрира, че това правителство ако не сега, то в близко бъдеще щедро ще ги възнагради. А тези групировки определено не желаят присъствието на чужди мениджъри и капитали в България. В една истински конкурентна пазарна среда самите те, които се движат по ръба на закона, просто трудно биха съществували. Четвъртата цел е прозрачна.

Ревизията на тази сделка позволи да се намерят "пропуски в работата на АП". Пропуски безспорно съществуват, но тази констатация обслужва главно кадровата чистка както в Агенцията, така и в другите министерства.

През стоте дни правителството прие две програми - една за пазарна, една за бонова приватизация. Без да се дискутират предимствата и недостатъците на масовата приватизация, трябва да се подчертае, че тя няма да създаде желаната "средна класа". В 90 на сто от случаите няма да има и реално прехвърляне на собственост към гражданите, защото повечето предприятия са губещи. А откъде ще се вземат свежи пари за стабилизиране на фирмите, засега няма точен и еднозначен отговор. Най-вероятно ще се премине към преференциални кредити и субсидии от Държавния фонд за реконструкция и развитие /ДФРР/. Това, заедно с желанието да се инжектират някои губещи предприятия, е основната причина за съсредоточаване на контрола и управлението на банковата система в изпълнителната власт. Двете "вълни" на масовата приватизация са планирани "изключително подходящо" във времето - първата приключва три месеца преди президентските избори, а втората - няколко месеца преди следващите парламентарни избори.

Политизирането и идеологизирането на приватизационния процес е изключително вредна и опасна игра.

В програмата за пазарна приватизация откровено се признава, че бюджетът за 1995 г. е разчетен при отчитане на възможността при отчитане на предвидените средства да влезе допълнително съответен обем на постъпленията от касова приватизация. Чл.6 на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и обществени предприятия /ЗППДОП/ обаче точно посочва къде могат да отидат постъпленията от приватизация - в извънбюджетна сметка, а после да се разпределят по съответна схема.

За първи път в програма за приватизация като очаквани приходи са разчетени бъдещите инвестиции и ангажименти за поемане на задължения. Това отново е в противоречие със ЗППДОП, защото споменатите "индиректни приходи" не могат да се разглеждат и разпределят по смисъла на чл.6. В програмата се твърди, че процесът ще се самофинансира, като е посочено, че разходите ще са средно 6 на сто от очакваните приходи. Съгласно същия чл.6 във фонда за покриване на разходите за приватизация се привеждат 5,6 на сто от приходите. Ясно е, че процесът няма да се самофинансира.

Програмата е доста амбициозна. Тя предвижда приватизирането на 584 предприятия и обособени части. Като се има предвид обаче свършеното до края на април, излиза, че предстои да се сключват от 3 до 5 сделки дневно. При нашите условия такъв феномен световната приватизационна практика не познава.

Междувременно социалистите ще се опитат да извършат още редица полезни за себе си неща - да отслабват непрекъснато и без това не особено силния интерес на външни инвеститори към приватизацията, за да не поставят своите "псевдоиндустриалци" в конкуренция. Защото те изглеждат могъщи само за нашите мащаби и са истински пигмеи в международен мащаб. А също и да удължат времето на бюджетното финансиране на частния капитал в негов и свой собствен интерес, разбира се.

И накрая за бюджета и бюджетната политика на правителството. Дотолкова, доколкото всеки бюджет е еманация на цялостната икономическа и финансова политика на едно правителство, бюджетът на социалистическото правителство без съмнение ще доведе до:
- още по-голяма стагнация на реалните доходи на населението за сметка на облагодетелстване на определени икономически групировки;
- по-нататъшно, този път непоправимо, задълбочаване на бюджетния дефицит;
- нарастване на относителния дял на неефективните държавни разходи;
- прехвърляне на тежестите по дълга и плащанията по него върху обикновения данъкоплатец;
- мощно държавно финансиране на печалбите на частни групировки и преразпределение на техните печалби в партийните каси на столетницата.

Бюджетът на правителството за тази година е поредното и прясно доказателство за това, че социалистите имат намерение откровено и безцеремонно да настанят държавата навсякъде, дори и там, където всякакво нейно присъствие е не просто неефективно, а направо вредно; за това, че въпреки истеричните им крясъци срещу монетаризма на синьото правителство той продължава да бъде основно бюджетно средство в най-драстичния му вид; за това, че всичките тиради при приемането, че бюджетът е "най-доброто от възможното", са само словесен шум, освен ако не се примирим с мисълта, че това правителство има една-единствена цел - да приватизира държавата. А бюджетът услужливо ще финансира този акт. Безкасово. Безлихвено. Така отново сметката на комунистите ще бъде изцяло платена от държавата, сиреч от обикновените хора. Дребна подробност е, че в тези хора комунистите безцеремонно включват и собствения си електорат като израз на своята загриженост за неговото благополучие.

/Пресслужба "Куриер"/


14:30:00
31.05.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Валентина Игнова - деж. ред.
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!