31 август 1993


София, 31 август 1993 година
Брой 169 /956/


София, 31 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НA БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН
СЪЮЗ СЪС СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ НИКОЛА ПЕНЧЕВ, ГЕОРГИ ДИНЧЕВ И СТОЯН ЧАКЪРОВ ПО ПОВОД НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ ЗА ПОЛЗВАНЕТО НА СГРАДАТА НА ДОМА-ПАМЕТНИК "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ" ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ.


ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ НА БЗНС

Във връзка с приетото постановление на Министерски съвет за предоставяне на дома-паметник ”Ал.Стамболийски" за ползване от земеделските формации в средствата за информация се появиха изявления на членове на ръководството на БЗНС-Мозер, в който се предявяват претенции за собственост върху дома и намерения за продължаване на незаконната му окупация. По този повод ръководството на БЗНС обявява следното:

1. БЗНС-Мозер представлява преименуваната от Върховния съд организация БЗНС "Никола Петков", на която е предоставена сградата на площад "Славейков" 4-а.

2. Нотариалните актове, на които се позовава организацията на Мозер, са отпреди повече от 60 години и са на имената на физически лица, нямащи нищо общо с регистрирания на 11.09.1946 г. БЗНС "Н.Петков".

3. Одържавените през 1934 г. земеделски имоти са върнати със закон в началото на 1946 г. на единствената съществуваща в момента организация - БЗНС, която през 1954 г. построява съюзния дом.

4. Актът на Министерския съвет възстановява една справедливост, доколкото предоставя за ползване от земеделските формации на техния съюзен дом.

5. Заканите за употреба на всякакви средства за задържане окупацията на дома са поредното доказателство за грандоманското незачитане на реалностите в земеделското движение и безцеремонно погазване на законността.

София, 28 август 1993 г.

/"Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 31 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАТИТЕ ОТ ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ /МОРЯШКИ СИНДИКАТ, МОРЯШКИ ПРОФСЪЮЗ И СВОБОДЕН СИНДИКАТ НА МОРЯЦИТЕ И ДОКЕРИТЕ/ ПО ПОВОД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪВМЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ МЕЖДУ СИНДИКАТИТЕ И ПАРАХОДСТВОТО. Документът е адресиран до Народното събрание, до Министерския съвет, до министрите на транспорта и на финансите, до Конфедерацията на независимите синдикати в България, до Конфедерацията на труда "Подкрепа", до Параходство БМФ и до средства за масово осведомяване.


В подписаното Споразумение за съвместни действия между синдикатите от Параходство БМФ - АД, се поставят следните синдикални искания, решението на които не търпи отлагане:

1. Отмяна иска към Параходство БМФ - АД, за дължими дивиденти за 1991 година по силата на Постановление на Министерския съвет /ПМС/ N 27 от 1992 г. като незаконосъобразен.

2. Отмяна на ПМС N 160 от 1991 година в частта му за увеличаване на облагаемата печалба със 70% от задграничните дневни командировъчни пари, дадени на моряците от Параходство БМФ - АД, което по същество означава отмяна чл.12 ал.З т.1 на ПМС N 40 от 1978 година.

3. Да се предложи за ратифициране Конвенция N 109 на Международната организация на труда - Конвенция за заплатите, продължителността на работа на борда и наличността на екипажите /ревизирана през 1938 г./.

Синдикатите от Параходство БМФ - АД, остро протестират срещу извършения от Териториално данъчно управление - Варна, запор на сметките на Параходството от 3 август до 16 август 1993 г., което доведе до нарушаване на кодексното право на моряци, работници и служители от фирмата да получат авансово работната си заплата за месец август. Сметките бяха блокирани под предлог, че Параходство БМФ - АД, не е издължило на държавата-собственик дивидент за 1991 година по ПМС N 27 от 1992 г. Синдикатите намират този мотив за неоснователен, защото:

1. Средствата от печалбата за 1991 г., на основа на която е исканият дивидент, са изразходвани преди обнародването на ПМС N 27 от 1992 г., като са инвестирани в два нови кораба, планирани и заложени за строеж още по-рано, и то с разрешението на същия този собственик - държавата, който сега претендира за парите си.

2. Според нас не може в продължение на две години този въпрос, още повече че е свързан с много пари, да остане без решение от компетентните държавни органи и изведнъж през август 1993 г. да се иска дивидент за 1991 година.

3. ПМС N 27 от 1992 г. третира едноличните търговски дружества със 100% държавно участие по смисъла на Търговския закон, а по време на обнародването на това постановление Параходство БМФ е поделение на държавна фирма СО "Воден транспорт" и е трансформирано в акционерно дружество със 100 процента държавно участие едва на 17.08.1992 г. Следователно Параходство БМФ - АД, дължи дивиденти по въпросното постановление от 1992 г., т.е. след обнародването му в "Държавен вестник".

Чисто синдикалните проблеми в случая са:

1. Искът към Параходство БМф - АД, за издължаване на дивиденти за 1991 г. по силата на ПМС N 27 от 1992 г. ще доведе отново до неизплащане на работни заплати, за което работещите в параходството най-малко имат вина.

2. Въпросните средства са използвани за инвестиции за разкриване на нови работни места /напълно в духа на ПМС N 27 от 1992 г./, които несъмнено носят печалба, а те могат да бъдат издължени на държавата само чрез продажба на кораб. Ние не можем да се съгласим да се намаляват работни места, при това печеливши.

Ние, синдикатите, настояваме ясно и категорично да се потвърди, че Параходство БМФ - АД, не дължи дивиденти за 1991 г. по силата на ПМС N 27 от 1992 година.

По второто наше искане първо сме длъжни да уточним, че за синдикатите от Параходство БМФ - АД, с параграф 5 т.З на ПМС N160 от 1991 г. на практика се въвежда допълнителен данък. По същество нашето искане е насочено към отмяната на член 12 алинея 3 точка 1 от ПМС N 40 от 1978 г., тъй като именно параграф 5 т. 3 от заключителните разпоредби на ПМС N160 от 1991 г. изменя ПМС N 40 от 1978 г., създавайки въпросния член 12 с всички алинеи. По този начин Параходство БМФ - АД, трябва да увеличи облагаемата си печалба по начин, различен от всички фирми в страната. Такава привилегия, първо, не е в крак с логиката на икономическата реформа и пазарната икономика, второ, не е справедлива, трето, репродуцира старата система на държавно регулиране, типична за тоталитарното ни минало, четвърто, намалява конкурентоспособността на Параходството у нас и в чужбина и като краен резултат лишава фирмата от всякаква възможност за обновяване и развитие и на без това остарелия корабен парк, който е изцяло държавна собственост.

Всичко това води след себе си до екстраполиране на редица проблеми от чисто синдикален характер като:

1. Влошаване на условията на труд вследствие остаряването на корабите.

2. Намаляване на работните места поради невъзможност излизащите от експлоатация стари кораби да бъдат подновени с нови.

3. Невъзможност за адекватно заплащане на труда на моряците, пълна неконкурентоспособност спрямо чуждестранните фирми, наемащи моряци, и изтичане на висококвалифицираните работници. Това води до нарастване на социалното напрежение и до намаляване на ефективността, което допълнително намалява възможността за по-добро заплащане, и то, ако не се вземат мерки, процесът ще се развива спираловидно.

Ето защо ние настояваме да се отмени точка 1 от алинея 3 на член 12 от ПМС N 40 от 1978 година.

Поставените в тази декларация искания са нееднократно поставяни пред ръководството на Параходство БМФ - АД, но поради факта, че са от компетенциите на правителството, досега не са решени, затова в съответствие с чл.4 ал.1 т.1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове поставяме пред Вас, г-н министър на транспорта, следните искания:

1. Отмяна иска към Параходство БМФ - АД, за дължими дивиденти за 1991 г. по силата на ПМС N 27 от 1991 г.

2. Отмяна на т.1 от ал.З на чл.12 на ПМС N 40 от 1978 г.

Очакваме да бъдат изпълнени исканията, в противен случай, след като спазим изискването на чл.4, ал.2 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, ще пристъпим към всички разрешени от закона действия.

Много се надяваме да бъдат изпълнени справедливите ни искания за избягване на конфронтация и загуби за фирмата и за държавата при една евентуална ефективна стачка.

Варна, 26 август 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ МОРЯШКИ СИНДИКАТ: Кр.Вълчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ МОРЯШКИ ПРОфСЪЮЗ: Ив.Велков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ССМД "ПОДКРЕПА": Д.Радев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 31 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО "ПРАВО НА ОТГОВОР" НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ КОСТАДИН КАРАМИТРЕВ ДО ГЛАВНИЯ РЕДАКТОР НА В."ДЕМОКРАЦИЯ" ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ В ИЗДАНИЕТО.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДЕНЕВ,

В продължение на година и половина след възстановителния конгрес на Съюза на тракийските дружества в България вестникът, който сега ръководите Вие, се е превърнал в трибуна на хора, отхвърлени от нашата организация.

Нееднократно печатният орган на СДС публикува информации и коментари, които издават преките им източници, а именно две-три лица със засегнати от промените в Съюза на тракийските дружества лични амбиции и интереси. Обикновено автор на тези публикации е вашият сътрудник Недко Петров. Противно на журналистическия професионализъм г-н Недко Петров нито веднъж не е поискал да получи разяснения по засегнатите в дописките му проблеми от нас. Той очевидно се доверява на свои информатори, но тяхната меродавност е съмнителна.

До днес Съюзът на тракийските дружества не отговаряше на публикациите във в. "Демокрация", защото не ни се искаше да влизаме в спор на политическа почва. /Всички от ръководството на съюза бяха обявявани за комунисти, за тоталитаристи и т.н./. Но на 21 август 1993 г. вестникът публикува информация, която засяга други по качество въпроси. В "Измамник ще стои до Желев на Петрова нива" се отправят обвинения за финансови злоупотреби със средства по целева партида "Тракийско минало и тракийско наследство". Направени са инсинуации, които биха били доста сериозни...ако бяха верни.

Към Фонд "13 века България" има целева партида "Тракийско минало и тракийско наследство". Средствата се събират от дарения на тракийци и се изразходват точно и съгласно подписания договор между Съюза на тракийските дружества и фонд "13 века България". За всички досега изразходвани средства са представени отчетни документи в счетоводството на "13 века". Що се касае за упоменатите 400 000 лева, истината е следната: те са налице в сметките на Тракийска фондация "Капитан Петко войвода" в ТБ "Тракия" АД, в клоновете й в Хасково и София. Съгласно решението на Върховния изпълнителен комитет на съюза те се изразходват за строителство на паметника-костница в гр.Маджарово в памет на загиналите тракийци през 1913 г., откриването на който ще бъде на 2 октомври 1993 г. Естествено е разплащането да стане след завършване на паметника и едва тогава могат да се отчитат изразходваните средства. На Ваше разположение са всички документи по взаимоотношенията на Съюза на тракийските дружества и фонд "13 века България". Вие лично или представител на редакцията може да ги види, проучи, ксерокопира и т.н., за да се убедите в неистинността на публикацията на Недко Петров. Налице са и всички документи за останалите суми, упоменати също в публикацията му, както и ревизионните актове на двете финансови ревизии през 1992 и 1993 година, които констатират, че в съюза няма финансови нарушения и злоупотреба със средства на организацията.

Уважаеми г-н Денев,
По-важното е друго. Тази дописка като че ли бе единствен израз на вниманието на вестника на СДС към деветдесетгодишния юбилей на Илинденско-Преображенското въстание в тракийския му ареал. Тракийците вече забелязаха, че в. "Демокрация" или премълчава тракийската проблематика, или я представя от гледната точка на маргинални спрямо нея лица.

Използвам случая още веднъж да Ви известя, че паметникът-костница край гр.Маджарово, за който се изразходват парите по целевата партида и за които пари вестникът твърди, че са злоупотребени, ще бъде открит на 2 октомври 1993 г. /събота/ в 18 часа.

Надявам се, че Вие лично ще присъствате на това възпоменателно тържество, за което ще Ви изпратя специална покана.

София, 25 август 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 31 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ НА ЖАЛБИ И СИГНАЛИ ПО ИЗБОРИТЕ ЗА ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ПРОВЕДЕНИ НА 10 И 17 ЮНИ 1990 Г. /ЧАСТ ТРЕТА/. Обработката на жалбите и сигналите и огласяването на резултатите е направено от група, ръководена от консултанта към Комисията по изборните книжа на ВНС Валери Цветков, през месец март 1993 година.


НАРУШАВАНЕ СВОБОДАТА НА ИЗБОРИТЕ В ИЗБОРНИЯ ДЕН

През изборния ден навсякъде из страната и особено в по-малките населени места кметове, армейски офицери, служители на МВР и т.п. са присъствали в изборните помещения /П.4-61/, оказвали са психологически натиск върху избирателите и са се намесвали в работата на СИК, включително и при преброяване на гласовете и при определяне на изборните резултати. Протоколи на СИК са били фалшифицирани от представители на общинската власт преди или при предаването им в Районната избирателна комисия /РИК/, които обикновено са се помещавали в сгради на ОбНС, ОНС и подобни /П.4-15/.

При гласуване на срочнослужещите техни командири са присъствали в избирателните помещения, като са оказвали натиск и контрол над гласуващите войници. На места, където срочнослужещите са гласували в граждански секции, това е ставало в отделни урни и помещения.

При втория тур на изборите срочнослужещите масово са били пускани в отпуск, командировани или дислоцирани, като в резултат на това те не са упражнили правото си на глас /П.4-36, П.4-36а/. В поделенията случаите на натиск, тормоз и заплахи са практика, което не само е довело до промяна на волята на избирателите, но поради тези причини много жалби не са били написани и изпратени до съответните компетентни органи /П.4-12/.

От своя страна СИК на много места не са изпълнявали задълженията си по чл.ЗЗ от ЗИВНС и са създавали ненормална обстановка на гласуване.

Нарушавана е тайната на гласуване дори в цели райони по вина на СИК и РИК. В 10-и ЕИР при провеждането на първи тур и 50-и ЕИР на втори тур всички кабини са били без завеси. В 10-и ЕИР обяснението на СИК е било, че липсва подходящ материал за изработване на кабините за гласуване, а незабавните протести и жалби, отправени до РИК от СДС гр.Карнобат, са били отхвърлени под предлог, че липсата на завеси на кабините не нарушава тайната на гласуване /П.4-16/. Подобни случаи на гласуване при нарушена тайна в кабини с осигурена възможност за наблюдение са регистрирани из цялата страна както на първи, така и на втори тур.

Членове на СИК са оказвали натиск върху избиратели, посочвали са с кой цвят бюлетини да гласуват, проверявали са съдържанието на пликовете на гласоподаватели, преди те да бъдат пуснати в избирателната кутия. Допускани са редица случаи на гласуване извън избирателните кабини, като подаденият по този начин глас е бил отчитан за действителен. Последното представлява грубо нарушение на чл.57 ал.З и на задълженията на СИК по чл.33 от ЗИВНС.

СИК са допускали до гласуване лица без редовни документи за самоличност, чужди граждани, психично болни, малолетни. На места кметствата, органите на МВР и ОбНС са издавали масово удостоверения за гласуване или служебни бележки, които да служат вместо документ за самоличност при гласуване. В 92-и ЕИР на първи тур в гр.Ракитово масово гласуването е било извършвано с такива бележки /П.4-17/. В 49-и ЕИР гласоподавателите от малцинствата гласуват на втори тур с удостоверения вместо паспорти, като в паспортите им са вписани българските им имена, а в служебните бележки - турските /П.4-18/. В 132-и ЕИР на първи тур са забелязани да гласуват голям брой избиратели със съвсем нови паспорти, в които е липсвал печат за адресна регистрация в мястото, където са били издадени от РУ на МВР /П.4-19/. Подобни случаи са забелязани в Лом и в селата, където кметовете са издавали бележки за гласуване в изборния ден, а също и в други краища на страната.

В секции, най-вече където са гласували избиратели от малцинствата, са били допускани или създавани безредици, на много места в избирателните помещения са се струпвали много хора, гласуването е било временно спирано.

На места гласуването е било извършвано в повече от една избирателни кутии едновременно, а при запечатването на кутиите е било отказвано присъствие на наблюдатели. Много секции са били откривани преди определеното от чл.54 от ЗИВНС време без причини за подобно действие и при отсъствие на наблюдатели /П.4-20/.

Изборни кутии са изнасяни от помещенията за гласуване под предлог да бъде осигурена възможност за гласуване на болни избиратели по домовете им. Пълни избирателни кутии са оставяни без надзор извън изборното помещение и незапечатани. В 90-и ЕИР на първи тур изборните кутии са били занесени за преброяване в сградата на бившия ОНС /П.4-21/.

Особено характерни са случаите на липса на бюлетини за дадена партия или кандидат в избирателните кабини, а също са наблюдавани случаи на предварително поставяне на зачертани бюлетини в кабините, разбъркване и смесване на бюлетините, поставяни са предварително бюлетини в пликовете за гласуване преди подаването им на избирателите. По този начин са създавани предпоставки за изкуствено получаване на недействителни гласове и лишаване на избиратели от правото им на свободен избор на глас.

Членовете на СИК очевидно не са имали необходимата подготовка, за да изпълняват компетентно задълженията си и често са допускали да бъдат подвеждани при вземането на неправомерни решения от техните председатели или от други членове на СИК. Настъпвали са сериозни противоречия в СИК, които са водели до временното прекратяване на изборите в съответната секция. За подобни случаи отговорност носят също така РИК и ЦИК, които с неправомерните си или объркващи инструкции до СИК са създавали проблеми за тяхната работа /П.4-64/.

Недобрата подготовка на членовете на СИК се дължи до голяма степен на ЦИК, която е изпращала по места циркуляри с инструкции и указания, имащи противоречив и объркващ характер. За последното ЦИК е била сигнализирана своевременно, но действията й остават неадекватни. Създадената от ЦИК организация на работа на избирателните комисии е предполагала членовете им да бъдат подложени на изнурителна работа в продължение на много часове в предизборния и в изборния ден. Хората са били в състояние на голяма физическа и психическа умора, особено при предаването на протоколите на СИК в РИК, което е създало допълнително затруднения за ефективното функциониране на избирателните комисии и е било предпоставка за допускане на редица неточности, грешки и фалшификации /П.4-3, П.4-61/.

Изключителни затруднения за гласуване са били създавани умишлено за избирателите в чужбина по вина на българските дипломатически мисии. Случаи като безредиците в посолството на България в Берлин, където посланикът и служителите на това ведомство са спомогнали за създаване на хаос и са предизвикали намесата на специални части на немската полиция, представляват не само нарушаване на свободата на изборите, но и позор за България пред цялата световна общественост /П.4-22, П.4-23/.

Наблюдава се поразително сходство при нарушаване на свободата на изборите в действията на държавните органи и на служители, на СИК и на РИК по време на изборния ден в цялата страна, което говори за координираност на действията им и централно ръководство.

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 31 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ВТОРА/ "70 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ Е БЕЗ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ", ИЗНЕСЕН ОТ ГЛАВНИЯ СЕКРЕТАР НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ АНАСТАСИЯ МОЗЕР ПРЕД ОБЩОНАРОДНИЯ СЪБОР, СЪСТОЯЛ СЕ НА 13 ЮНИ 1993 Г. В С.СЛАВОВИЦА.


А ето и други мнения на държавници и учени, като например френския дипломат, публицист и държавник Анатол де Монзи, който написа цял очерк за Стамболийски в книгата си "Необикновени съдби": "...Пред законността той предпочиташе справедливостта. Беше държавен мъж, какъвто бе и по външност, тежък, пълнокръвен, със здрави ръце, които биха могли да удушат, с челюсти, създадени да удовлетворяват апетита на ламя, или мечтателното бълнуване на някой пророк."

Генерал Сарай нарече Стамболийски "войник на мира" и изрази съжаление, че скоро няма да се намери такъв държавник на Балканите, който да ги умирява. "Къде е днес той да види до какво доведоха глупостта, национализмът и комунизмът в този регион!"

Само преди няколко години видният испански професор Руис Хименес заяви на всеослушание: "Стамболийски беше предвестник на духа на Хелзинки! Той ни остави един голям урок, една голяма надежда за свят на свобода, на справедливост и на мир."

Той имаше неприятели само в България - късогледите политици! Не можейки да се похвалят с такива дела като неговите, не можейки да се преборят с идеите му, те счетоха, че само със смъртта му ще угасне името му, ще угасне делото му. Уви, колко са се лъгали! Няма честен българин, който да не признае с ръка на сърцето си, че Александър Стамболийски е една от величавите фигури в българската история, редом с ония, които той лично величаеше: Стамболов, Каравелов, Димитър Петков, Стоилов, Екзарх Йосиф...

И днес, колкото и да не признават наследниците на старите и новите политици, виновници за катастрофите на България,

ТОЙ Е ВСЕ ТАКА АКТУАЛЕН, КАКТО БЕШЕ И НЯКОГА

Следи от неговите идеи, от неговото реформаторско дело откриваме в почти всички демократични програми и съвременни начинания. Не се ли бореше той още тогава за една социална и екологична пазарна икономика! Ненапразно християндемокрацията, чиито принципи и подходи са в основата на икономическите успехи на Запада и осъществяването на европейското единство, е заимствала много от федеративното начало и центристките позиции на аграризма.

В низа на реформите трябва да споменем: закона за прогресивно подоходния данък, за водните синдикати /които днес се опитват да възстановят/, за нисколихвен кредит, за да може българският земеделец да организира и модернизира стопанството си. За върховенството на частната собственост и за доброволното коопериране на частните земеделски стопани, за да бъде осигурено не само производството, но и неговата реализация и пласмент и да се избегне спекулата.
Децентрализацията на икономиката, управление чрез референдум - всичко това е програмата и принципите на Стамболийски. Неговата просветна реформа също е едно голямо дело: задължително прогимназиално образование за всеки; откриване на професионални училища, на агрономически, ветеринарен, медицински и други факултети.

• Едва ли някой знае, че земеделското управление първо в историята на България приема закон за изобретенията, наречен закон за патентите за изобретенията.
• Нов, широкообхватен е и законопроектът за осигуровките поради безработица, болест, инвалидност и старост не само на работниците, но и на занаятчиите, земеделците и дребните търговци, законопроект, който за голяма изненада провалят комунистите в парламента, макар болшинството да го бе приело. В него има и условия за медицинска, акушерска и парична помощ на родилките и малките деца. Нещо, от което неотдавна правителството на професор Беров не се поучи.

Управлението на Стамболийски намери средства и сили, дори и след националните катастрофи за поощрение на културата: учредени са награди за хубави книги, пенсии за големите писатели; приема се закон за авторското право. Появяват се и Музикалната и Художествената академия. Организира се всенародно честване на Иван Вазов, а през 1922 г. с министерско постановление Първи ноември се обявява за Ден на народните будители, или както е казано в мотивите - "празник на големите българи, празник на култа към българския гений".


ТАКА СЕ ИЗГРАЖДА НАЦИОНАЛНО САМОЧУВСТВИЕ

Трудно е да се изброят всички закони, защото те обхващат два тома по 200 страници. И това само за три години и половина. Какво направиха нашите парламенти за същото време и какви са напоследък заслугите на Народното събрание пред народа и демокрацията? Нищо освен посегателство срещу земята, правата и конституцията. А готвят се и нови!

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 31 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА СЪЮЗА НА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА ВОЕННИТЕ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УЧИЛИЩА, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ, СЪСТОЯЛО СЕ НА 20 МАРТ 1992 Г. В СОфИЯ.


РАЗДЕЛ IV. ОРГАНИЗАЦИОННИ СТРУКТУРИ И РЪКОВОДНИ ОРГАНИ

Чл.11. Съюзът има следните организационни структури:
1. Общо събрание
2. Управителен съвет
3. Контролен съвет
4. Съвет на координаторите на випуските
5. Комисии на експертите
6. Организационни звена на випуските

Чл.12. /1/ Общото събрание се състои от членовете на съюза и е негов върховен орган. То се свиква най-малко веднъж в годината от Управителния съвет или по искане от една десета от членовете на съюза.
/2/ Свикването на Общото събрание става писмено, най-малко 15 дни преди датата, като в поканата се указват денят, часът, мястото, дневният ред и докладчиците.
/3/ Общото събрание е редовно, ако присъстват най-малко половината от всички членове. Ако в обявения час не се събере необходимият кворум, събранието се провежда един час по-късно на същото място и взетите решения са законни, колкото и членове да присъстват.
/4/ Решенията на Общото събрание се взимат с мнозинство, а тези, които са за изменение на устава и за прекратяване на съюза с мнозинство на две трети на присъстващите членове.
/5/ По въпроси, които не са били предварително вписани в дневния ред и надлежно оповестени, не могат да се вземат решения.

Чл.13. Общото събрание:
1. Избира Управителния и Контролния съвет и техните председатели чрез явно гласуване.
2. Приема и изменя устава и бюджета на съюза.
3. Определя насоките на бъдещата дейност, отразена в съответните документи.
4. Разглежда и взема решения по жалби на членове срещу Управителния съвет.
5. Приема отчетите на Управителния и на Контролния съвет и взема решения по тях.

Чл.14. Управителният съвет:
1. Приема план за дейността си и ръководи съюза въз основа на решенията, взети от Общото събрание.
2. Утвърждава съвета на координаторите на випуските.
3. Определя комисиите на експертите.
4. Приема отчети, доклади и т.н. на Съвета на координаторите.
5. Сключва договори за осъществяване дейността на съюза.
6. Съставя и упражнява бюджета на съюза.
7. Разглежда и взема решения по заявления на членове.

Чл.15 /1/. Управителният съвет се състои от председател, заместник-председател, секретар, касиер и петима членове. Той се конструира по предложение на председателя. За подгласници се избират двама души.
/2/ Членовете на Управителния съвет не могат да участват в ръководни органи на политически организации, както и в други, които са против целите на съюза.
/3/ Управителният съвет се избира за срок от две години за един мандат, като се запазва една трета от състава му за приемственост.
/4/ Председателят на Управителния съвет, а при неговото отсъствие заместник-председателят представлява съюза пред държавни, обществени и други органи и организации.

Чл.16. Контролният съвет проверява:

/1/ Спазването на устава, решенията на Общото събрание и на Управителния съвет, като за своята дейност се отчита само пред Общото събрание.

/2/ Спазването на законите, имащи отношение към дейността на съюза.

/3/ Разглежда заявления на членовете срещу Управителния съвет и други органи на съюза.

Чл.17. /1/ Контролният съвет извършва превантивен, текущ и последващ контрол и при установяване на нарушения дава препоръки до съответните органи на съюза за тяхното отстраняване.

/2/ По преценка на Контролния съвет могат да бъдат запознати съответните финансови и други органи по въпроси, имащи връзка със съответната дейност.

/3/ Контролният съвет или отделни негови членове могат да присъстват без право на глас на заседанията на Управителния съвет.

Чл. 18. Контролният съвет се състои от пет души: председател, секретар и трима членове. Конструира се по предложение на неговия председател. За подгласници се избират двама души.

Чл.19. Съветът на координаторите:
/1/ Осъществява връзка между випуските и Управителния съвет и е негов помощен орган.
/2/ Прави предложения до Управителния съвет от випуските.
/3/ По решение на Управителния съвет участва в пленум с право на съвещателен глас.
/4/ Съдейства на випуските за укрепване на връзките между възпитаниците.
/5/ Отчита членския внос на касиера на съюза.

Чл.20. Съветът на координаторите се състои от:

- координаторите на всеки випуск или на група випуски, избрани на техните общи събрания от двама до четирима души.

Чл.21. Възпитаниците могат да се организират по випуски в избрани от тях организационни форми: клубове, звена или други. За по-малобройните випуски се създават сборни организационни форми. Приемането на нови членове става от тези организационни форми, като се уведомява Управителният съвет.

Чл.22. Комисиите на експертите са постоянни или временни помощни органи на Управителния съвет. Те се създават по направления и интереси както в областта на военната наука, така и по различните граждански професии.


РАЗДЕЛ V. ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА

Чл. 23. Паричните и имуществените средства на съюза се набират предимно от членски внос, както и от дарения и спомоществователи.

Чл. 24 /1/. Паричните средства на съюза се съхраняват в банкови сметки по отделни партиди в левове и валута.

/2/ За отделни инициативи могат да се формират целеви парични фондове по решение на Общото събрание.

/3/ Изразходването на средствата се контролира от председателя и заместник-председателя, които депозират в съответната банка спесимени по установения ред.

/4/ Кочан-квитанциите за събиране на суми в приход на съюза се оформят по съответния ред и се съхраняват и отчитат като бланкови документи по реда, установен за тази цел.


РАЗДЕЛ VI. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.25./1/ В дейността на съюза не се дава привилегия с предимство на старшинството на випуските или по чинове при издигане на кандидатури в ръководните органи или при възлагане на работа за изпълнение на задачи. Членовете на ръководните органи на съюза работят на обществени начала.

/2/ Уважението към no-старшите випуски и чинове се изразява в колегиално и коректно отношение към тях, като се ценят житейският и професионалният им опит.

Чл.26. Съюзът притежава:

/1/ Печат. Той съдържа текст: "Съюз на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище", изписан околовръстно върху кръгъл печат, а в средата е изобразена емблемата на ордена "За храброст".

/2/ Щемпел с правоъгълна форма, който съдържа текст: "Съюз на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище - София", а в лявата страна е емблемата на ордена "За храброст".

/3/ Значка. Изобразява емблемата на ордена "За храброст" на фона на националния трибагреник, заобиколен от лаврови клонки. Тя се определя по конкурс от проект.

Чл.27./1/ Освен по решение на Общото събрание съюзът прекратява дейността си в предвидените от закона случаи.

/2/ Съюзът след прекратяване на дейността си предава по опис архивите си във фондовете на Централния военен архив във Велико Търново, а наличните суми и имущество се ликвидират по установения законен ред.

Чл.28. Настоящият устав е приет на Учредителното събрание, състояло се на 20 март 1992 г. в Централния военен клуб в София. Списъкът на учредителите представлява неразделна част от него.

/Пресслужба "Куриер"/


10:30:00    
31.08.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!