30 ноември 1993


София, 30 ноември 1993 година
Брой 234 /1022/


София, 30 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НA ОТЕЧЕСТВЕНИЯ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЕ НA ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ТУРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ АДЕМ KEHAН.


С нарастваща тревога и безпокойство членовете и сподвижниците на Отечествения съюз следят публикациите и коментарите в средствата за масова информация относно сепаратистките изявления на г-н Адем Кенан, пропити от антиконституционализъм, граничещ с фундаментален религиозен фанатизъм.

Неподписването на конституцията през 1991 г. от тогавашния депутат Адем Кенан е личен акт и негово право, но организирането на хора за борба срещу принципите на конституционализма и срещу основите на държавното устройство и управление е антидържавен акт, по който прокуратурата и съдът е необходимо да се произнесат незабавно.

Свидетели сме на безнаказан и рушителен сепаратизъм от страна и на други самозвани лидери и глашатаи на нелегитимни организации и чужди интереси. Те се ползват от незаслуженото внимание на медиите. Не само вестникарски и телевизионни дискусии ще защитят конституцията, българската държавност и народния суверенитет. Нужно е твърдо и безкомпромисно прилагане на закона.

Българският народ знае, че държавните институции са първопризвани и конституционно задължени да отстояват неговия суверенитет. Те трябва да изпълнят дълга си.

Докъде води подценяването на такива намерения, виждаме и слушаме всеки ден от репортажите за Босна и Херцеговина. И не само оттам.

Настояваме главният прокурор на Републиката да предприеме необходимите и предвидени в закона действия. Ние не желаем и няма да допуснем България и българският народ да бъдат разменна монета в политическите игри на наши и чужди фундаменталисти и шовинисти.

София. 24 ноември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гиньо Ганев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 30 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МЮСЮЛМАНСКИЯ ДУХОВЕН СЪЮЗ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ИСЛЯМСКИЯ ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ.


През последната седмица в средствата за масова информация и някои политици, представители на правителството, и председателят на Парламентарната комисия по национална сигурност г-н Николай Слатински размахват плашилото на ислямския фундаментализъм. Без съмнение сме сигурни, че същите господа не познават същноста и съдържанието на понятието ислямски фундаментализъм и с това дезинформират и настройват отрицателно и враждебно общественото мнение. Определено считаме, че отново българските политици се мъчат да набутат Република България в някои оси или съюзи, било то славянски или православни. Именно това противоречи и заплашва националните интереси на България и с тези си действия господата политици несъмнено служат на чужди интереси!

С тези тенденции в българския обществено-политически живот над мюслюманите в България отново и отново надвисва заплахата от нов възродителен процес или се предприемат стъпки към етническо прочистване на страната с принуждаване изселването на мюслюманите от България!

Мюслюманският духовен съюз в Република България заявява категорично, че ние, мюслюманите, сме равноправни на тая държава, родени и израснали тук, ние сме загрижени за националните интереси на милото ни отечество и няма да позволим на подкупни политици да си играят с националните интереси на България. Ние сме против блоковото обвързване на България, независимо от това дали ще бъде с Русия, или със САЩ: Ние сме за независима, неутрална и необвързана България.

Векове наред мюслюмани и християни на тази земя са живели в мир, братство, взаимопомощ и трябва така да живеят в бъдеще. Не бива да се поддават на никакви провокации и измишльотини на съмнителни политици, че ислямът е заплаха за България! Реалната заплаха за България и националните й интереси са именно политици, които служат на чужди интереси и които са готови да продадат своя народ и родната си земя за дребни пари!

София, 25 ноември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д-р Недим Генджев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 30 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НA ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВОСЛАВНА ВЯРА ДО ДУХОВНИТЕ ПАСТИРИ НA ПРАВОСЛАВНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД И ДО ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НA ПОДГОТОВКАТА НА ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР.


Една от целите на наскоро учреденото Движение за православна вяра е да подпомага издигането на авторитета на православната ни църква и преодоляването на разкола, който повече от година разделя епископата и православното съзнание на народа.

Движението за православна вяра апелира за бързото разрешаване на спора, който все повече се изостря. Крайно време е да се подготвят преговори между страните, в които да участват и представители на старостилците в България. Би било полезно преговорите да се водят между архиереи, носители на добра воля и висока отговорност, за решаването на сьдбоносното единение в духа на евангелската любов. В диалога би трябвало да участват представители на българското свещенство, което е трагично засегнато от разделянето на епископата, както и представители на миряните, запознати с историята, каноническите разпоредби и Устава на Българската православна църква /БПЦ/.

Единствената цел на преговорите да бъде създаването на комисия, която пък да се заеме с подготовката на Църковно-народен събор. На този събор да бъдат решени по най-радикален начин, без никаква намеса на политическата власт, всички въпроси, които разбуниха духовенството и станаха причина за появата на разкола.

Вярваме, че такава комисия може да има успех във възстановяване на единството.

Нашето движение изразява готовност да съдейства за започване на необходимия диалог. Навечерието на големия християнски празник Рождество Христово е благоприятно време за действие.

Спасителят ни е призвал към единство, а не към разцепление. За нас Той се моли в последните часове на Своя земен път:" ... да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно". /Йоан 17:21/

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 30 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НA НАЦИОНАЛНИЯ РЪКОВОДЕН СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛЕН ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО" ПО ПОВОД ПРЕДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ.


Национален профсъюз /НП/ "Единство" протестира срещу позициите на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ и Конфедерацията на труда /КТ/ "Подкрепа", изразени в "Отзвук" на Българската национална телевизия /БНТ/ от 23 ноември 1993 г. Те са грубо вмешателство в работата на правителството и открито признат политически опит да му се диктуват свои правила и поведение. Това е недопустимо съгласно трудовото ни законодателство и принципите на Международната организация на труда /МОТ/.

Четвърта година КНСБ и КТ "Подкрепа" играят подчертана политическа роля в живота на страната. Лидерите им унищожиха стотици стопански ръководители, сваляха и качваха правителства и сега искат да го сторят. Тези несиндикални действия ставаха в едно болно и тежко време, но то отминава. Хората на умствения и на физически труд се съвзеха от психическия шок. Вече никой не е в състояние да натрапва свои нелогични политически схеми. Що се отнася до синдикалните централи, те са опоненти на правителството и на работодателите и нямат и не могат да имат управленски функции. Затова сме изненадани от изразените становища на г-н Иван Нейков и на д-р Евгени Душков в "Отзвук". Ако на законова основа до тях беше представител на НП "Единство", щяха да се чуят синдикални позиции, а не яростни нападки против правителството и гражданския мир.

Кабинетът на г-н Л. Беров трябва да бъде последователен, ясен, справедлив и силен в своята дейност. В Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ той е само страна, но тя на законова основа решава с кого да преговаря, кога и под каква форма. За НП "Единство" НСТС е консултативен форум за обмяна и уточняване на мнения и позиции между синдикатите, правителството и работодателите, а не управленски орган, който взема решения и дава разпореждания. Синдикатите нямат право на такива функции, те са в разрез със социалнозащитната им същност. Затова считаме за разумно и предлагаме:

1. В НСТС веднага да заеме законното си място НП "Единство", а също и ОССОП "Бизнес".

2. НСТС да стане действен консултативен форум за разбирателство между синдикати, правителство и работодатели в решаването на социално-икономическите проблеми, а КНСБ и КТ "Подкрепа" да спазят всички изисквания на Постановление на Министерския съвет No 7 от 21 януари 1993 г. по приложение на чл.З от Кодекса на труда.

3. Правителството може да изпълни своя държавнически дълг, като се реконструира и допълни програмата си. То трябва да бъде независимо, отговорно, последователно и силно.

НП "Единство" счита, че националните интереси следва да стоят над всичко, за да се излезе от кризата и да се постигне социален и икономически стабилитет.

София, 24 ноември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Огнян Бонев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 30 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НA ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НA СЪЮЗА НА ПЕНСИОНЕРИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НA ПОДГОТОВКАТА И ПРОВЕЖДАНЕТО НA ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.


На 18 ноември 1993 г. в София се проведе среща на членове на централните съвети на Съюза на пенсионерите в България /СПБ/ /избрани на извънредните конгреси в София на 18 февруари 1993 г. и на 23 април 1993 г. в Стара Загора/ и активисти.

Анализирайки състоянието на съюза, участниците в срещата отчитат като пагубно съществуващото разцепление, което не позволява ефективна защита на правата на пенсионерите. Отказът на пленума на Централния съвет /ЦС/ на СПБ от 10 ноември 1993 г. да приеме решение за извънреден конгрес на единството задълбочава разединението. Всичко това мотивира решението на участниците да създадат съгласно Устава на СПБ глава VII, член 22, точка 2 Инициативен комитет за подготовка и провеждане на извънреден конгрес на единството.

Комисията, избрана на пленума, проведен на 28 октомври 1993 г. за подготовка и провеждане на извънреден конгрес на СПБ, се присъединява към новосъздадения Инициативен комитет за възстановяване на единството.

Инициативният комитет е отворен за присъединяване на всички желаещи единството на съюза, и призовава всички членове и организационни структури на СПБ да подкрепят Инициативния комитет в неговата дейност.

София, 24 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 30 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ ПО СЪХРАНЯВАНЕТО НA ЗАБРАНЕНИ ПЕСТИЦИДИ.


Зелената партия счита, че съхранението на забранените пестициди е тежък, но належащ за разрешаване проблем във връзка с почти безстопанственото им пребиваване в складове на бивши ТКЗС-та, понастоящем ликвидационни съвети, и опасността от използването им от недобросъвестни лица за различни цели, замърсяването на почвите и подпочвените води около складовете и непосредствената опасност за хора и селскостопански животни.

Зелената партия е на мнение, че в сегашната икономическа ситуация най-изгодно е изхвърлянето им в свободни военни складове, където те ще бъдат съхранявани в подходящи опаковки и охранявани според изискванията на Министерството на отбраната.

Другите два варианта са:

1. Реекспорт в страни, където забранените у нас пестициди са разрешени - този вариант ние смятаме, че не е морален.

2. Обезвреждането им у нас - най-удачен, но много скъп вариант, изискващ изграждане на специализирани инсталации.

Съхранението във военни складове ще е временно решение до отпускане на средства по линия на програмата фАР и построяване на такива инсталации в България.

София, 24 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 30 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД /ЧАСТ ВТОРА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НA ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ АХМЕД ДОГАН, ПРОЧЕТЕН ПРИ ОТКРИВАНЕТО НA ВТОРАТА РЕДОВНА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НA ДПС /27 И 28 НОЕМВРИ 1993 Г., СОфИЯ/.


Всеизвестно е, че електоратът на ДПС е един от най-пострадалите от бившия тоталитарен режим, и то в най-интимната област на човешките реалности - индивидуалните и колективните права на човека и човешките общности.

Още от създаването си Движението за права и свободи осъзна, че гарантирането на националния суверенитет и на националната сигурност задължително предполагат да се направят няколко изпреварващи крачки напред в постигането на реална защита и на реална политическа и законодателна гаранция на основните права и свободи на човека и на етническите малцинства в страната. Именно водейки се от националните интереси като суверенитет и сигурност, ние свързахме този проблем със стабилизиращата роля на етническите малцинства в демократизиращи се страни от гледна точна на тяхното физическо и етнокултурно оцеляване.

В един такъв контекст ние бяхме запознати и с основната стратегия в политиката на демократизиращите се страни, които като негативен или положителен опит имаха изключително важно значение за нашия избор за мирен преход към свободно гражданско общество.

Романтизмът в политиката трябваше ла отстъпи на политическия реализъм, който беше длъжен да се съобразява и да изгражда стратегия съобразно историческите дадености и актуалните политически реалности на Балканите.

Политикът-реалист задължително трябваше да избере един от трите възможни пътя: да изпреварва събитията чрез изграждане на модели за многовариантно развитие на политическата ситуация в страната и да поеме отговорността като социален субект в тези процеси, да се съгласи да се ръководи само от логиката на бързея на политическото време и да се осланя само и единствено на пулса на политическия момент, тоест да приеме методологията АД ХОК за решаването на колективните права на малцинствата в България: или да се подчини на стратегия от типа ПОСТ ХОК, характерен за архитекта на перестройката Михаил Горбачов, като даде възможност събитията да го изпреварват, принуждават и моделират.

Движението за права и свободи избра първия път - това е пътят на изпреварващия политически диалог, на изпреварващото законодателно гарантиране на националния суверенитет и териториална цялост на страната.

За втория и за третия път като отрицателен опит можем да си представим ужасите в бивша Югославия и Азербайджан. Именно на базата на една политическа стратегия, която предполага изпреварване на потенциални социални събития, както и тяхното задаване и продуциране, движението наложи българския модел за разрешаването на етническите проблеми, който от ден на ден става все по-популярен в света.

От гледна точка на геополитическото място на нашата страна, както и на геостратегическите интереси на Великите сили и на международните формации на Балканите чрез изграждането на условия и предпоставки за превръщането на самата възможност за мирно разрешаване на етническите проблеми в действителност, Движението за права и свободи се утвърди като политически субект на демократични процеси и създаде прецедент в историята на XX век.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
В нито една страна в света една партия, която има за приоритет правата на човека и малцинствата, няма такава роля в осъществяването на политическата и икономическата реформа. ДПС е единствената партия, която превърна българския модел за решаването на етническите проблеми в модел за съхраняването и стабилизирането на сигурността на страната. Затова ние имаме всички основания да искаме нашият опит за мирно разрешаване на основните права и свободи на малцинствата да се универсализира и да влезе в общия фонд на човешкия опит за разрешаването на тези деликатни проблеми. Още повече това се налага от обстоятелството, че активното присъствие на Движението за права и свободи в политическия живот на страната промени генерално политиката на Балканите, а в България не се допусна кръв при разрешаването на етническите проблеми и при осъществяването на началния стадий на политическата реформа.

УВАЖАЕМИ ДЕЛЕГАТИ НA НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ,
С ваше разрешение ще си позволя да направя първия фундаментален извод от досегашното си изложение, който може да се превърне и в общ принцип на нашите бъдещи политически действия, а именно: гарантирането на мирния преход, на правата и свободите на човека и малцинствата, както и на необратимостта на демократичния процес в страната, символично трябва да се превърне в "трите кита”, които се наричат Мир, Свобода и Демокрация, без които политиката на Движението за права и свободи няма да бъде адекватна и далекобойна.

Но, правейки такъв извод, аз дълбоко осъзнавам, че това, което може да помогне или да попречи на политическата реформа, са две идеи или два фактора, които са в обращение в нашето актуално политическо пространство.

Първата идея е свързана със създаването на условия за постигане на национално съгласие. Ако "национално съгласие" означава да целунем по двете страни бившите си властелини и започнем да пеем в хор под тяхно диригентство колко много се обичаме и колко много сме необходими един на друг, това вече явно ще означава, че политическата реформа в Република България ще изостава от общия процес на реформите в източноевропейските страни. На всеки трябва да му е ясно, че родилните мъки на демокрацията задължително предполагат и определен тип възмездие, ако вината има ясно превъплъщение в индивидуални и в колективни престъпления. В случая мога да бъда обвинен, че стигам до крайност, поставяйки въпроса за колективната вина. Става ми много тъжно и мъчно само при мисълта, че половин век пролетарска диктатура може да се персонифицира само с вината на този или онзи. Убеден съм също, че основна вина за съществуването на самите тоталитарни режими е на народите, които са понесли тази диктатура, затова преходът, както политическият така и икономическият, не може да се понесе само от отделни личности или групировки, а ще трябва да се осмисли и понесе от по-общи категории общности, които са допуснали и търпели това безобразие.

Вторият фактор, който може да ускори или забави политическата реформа, е въпросът за социалния статус и социалната роля на СДС в нашето общество при осъществяването на политическата реформа. Ако СДС все още не е наясно с естествения си партньор в наше лице, с който може да осъществи в основни линии политическата реформа, ако продължава да се заблуждава в разни други потенциални партньори за осъществяването на реформата, това ще рефлектира както на темповете на политическата реформа, така и на технологията на реформата в икономическата област.

Когато говорим за приоритетите на политическата реформа, трябва да си изясним няколко основни неща:

първо, при осъществяването на политическата реформа Съюзът на демократичните сили беше и си остава основен субект на социалните процеси, подчертавам - основен субскт, но не единствен;

второ, изключително важно е да имаме обща ценностна система, както и консенсус по модела, по който ще се осъществи като предпоставка, структура, съдържание и най-вече като механизъм политическата реформа.

Азбучна истина е, че щом сме започнали да правим реформата по парламентарен път, ни е необходимо стабилно в политическо отношение парламентарно мнозинство, без което политическата реформа може да придобие такива причудливи мутантни форми, с които да създадем работа на няколко поколения политици.

Какво включват и по-точно какво трябва да включват структурата и механизмът на политическата реформа?

На първо място, изключително важно е да се осъзнае историческата необходимост да се елиминира монополизмът или, ако щете, ръководната роля на БКП /БСП/ във властта: имам предвид в изпълнителната власт, в съдебната власт, в законодателната власт и в основните масмедии.

На второ място, СДС и неговите партньори трябва да имат ясна схема и оптимален механизъм за заемане на ръководна роля в управлението на материалното производство.

На трето място, демократичните сили като контрапункт на тоталитарните партийни структури задължително трябва да имат доминиращи позиции в духовната сфера и производството.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 30 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИНЦИПИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ /ЧАСТ ДЕСЕТА - ПОСЛЕДНА/, НАПИСАНИ ОТ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ В ЗАТВОРА И В ИЗГНАНИЧЕСТВО И ИЗДАДЕНИ ОТ БЗНС НA 12 АПРИЛ 1919 Г. В СОфИЯ.


        Двадесет и втори принцип.

Земледелският съюз е за монополизирането на всички ония производства и търговии, които имат тенденцията да се превърнат чрез картелиране или друг вид сдружаване в частен монопол.

Застрахователното дело, минното, кинематографическото, солопроизводственото, фабрикациите на тютюна, дори износът на всички земледелски произведения, аптечното и др. подлежат на такъв монопол от държавата след едно щателно проучване. Защото всяко прибързване в това отношение може да спъне развитието им.

Земледелският съюз е привърженик на това монополизиране дотолкоз, доколкото то не ще се яви пречка за развитието на тези производства и привличането на капитал от чужбина. Той ще възприеме само онзи монопол от износа на земледелските произведения, който има за цел да, отнеме експлоатацията в това отношение на разните търговци и да повдигне за сметка на производителите цената на това производство.


        Двадесет и трети принцип.

Земледелският съюз е против всяко потисничество спрямо разните народности в България.

Той е против отнемане политическите права на циганите, против опитите за отнемане правата на евреите, турците, гърците, арменците и всички други народности да се възпитават на родния си език и да се ползват най широко от конституционните права и свободи.

Земледелският съюз настоява, щото държавата и за тези народности трябва да полага същите грижи, които полага тя и за българската.


        Двадесет и четвърти принцип.

Земледелският съюз е за пълната религиозна свобода на българския народ.

Той е против потисничеството в това отношение, в каквато и прикрита форма да се проявява. Разните видове религии трябва да бъдат поставени да се развиват при пълна свобода и при еднакви условия. Всяко вмешателство на държавата в религиозния живот на хората, което има за цел да покровителства една религия пред друга, носи неправда към част от своите поданици и нравствено осакатява служителите на покровителствената от нея религия.


        Двадесет и пети принцип.

Земледелският съюз е за изборността на всички общински, окръжни и държавни служители.

Ако има нещо, което ежедневно да застрашава съвременната държава, то са необузданите претенции на чиновничеството за все по-големи заплати и по-широки държавни облаги от всякакъв род. Вън от това твърде много разглезеното чиновничество проявява своите претенции в една остра и брутална форма. Неговите съюзявания и заплашванията му със стачки и саботаж премного създават спънки в развитието и вървежа на държавната машина. Това положение, ако беше търпимо при монархическите и котерийни режими, при режима на народовластието не може и не бива да се търпи. Новата държава трябва с всички средства да се помъчи да се отърси от бюрократизма и неговите угрози, както се отърсва от монархизма и котерийността. Тя не бива да търпи в своята пазва една същинска язва, която ежечасно може да я застрашава. Бюрократичната кастова организация трябва да бъде подкопана в своите основи. За да се постигне тази цел, потребно е не само децентрализация в управлението, но е необходимо да се възприеме изборността на самите чиновници. Възприемането на този принцип разширява правата и контрола на самия народ върху общинското, окръжното и държавно управление. В такъв случай чиновниците не ще бъдат назначавани и крепени от министрите или от няколко провинциални големци, а ще бъдат подложени под непрекъсваемия надзор и воля на народа. Тогава всяко тяхно провинение ще докосва обществената съвест и ще предизвиква тяхното сменяване. Народовластието всъщност би било силно накърнено, ако народът не извоюва своето право да посочва чрез избор чиновничеството.

Независимо от това нещо възприетият принцип от монархическите държави да се облагодетелстват държавните служители с пенсия, черпена от държавното съкровище, също така застрашава нейното финансово положение. Тази опасност е толкова много пораснала, че почти във всички европейски държави е обърнала сериозното внимание дори и на държавници, които са привърженици на този ред на нещата.

Избираемостта на чиновниците ще отнеме възможността за създаване на един постоянен бюрократически кадър и ще улесни държавата да откъсне своите приноси от издръжката на такива пенсии.

Земледелският съюз по всички тези най-главни съображения ще настоява за прокарването на този принцип в България при подбора и назначаването на чиновниците.*


* Настоящата книга в по-голямата си част е писана в затвора, сетне продължена през време на изгнаничеството ми поради септемврийската революция, след това привършена днес, когато се разрешава една твърде съдбоносна министерска криза, в която всецяло съм ангажиран. Поради всичко това тя е недовършена; но понеже отпечатването й беше започнато, съм принуден и с този й край да се съглася да бъде издадена. При второ издание, надявам се, да я допълня.

София, 26 април 1919 г.

/Пресслужба "Куриер"/


30.11.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyrigbt © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!