30 май 1995


София, 30 май 1995 година
Брой 103 /1404/


София, 30 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ПАТРИОТИЧНИЯ СЪЮЗ ЗА ПРОГРАМАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО С ПРЕДСЕДАТЕЛ ЖАН ВИДЕНОВ ЗА 1994 - 1998 Г.


Програмата на правителството на Демократичната левица може да се оцени като безпрецедентен управленски факт в периода след 1989 г. и опит за систематизирано очертаване на намеренията на изпълнителната власт в различните области на обществения живот. Правителствата в последните пет-шест години или правеха най-общи декларации за намеренията си, необвързани с ресурси, или действаха и след това обясняваха действията си. Световната практика категорично показва, че кардинални промени в модела на общественото развитие са неуспешни без ясна концепция и обоснована, реално изпълнима за конкретен период програма за действие. Онова, което заслужава подкрепа, е, че правителствената програма за управление на страната през периода 1994-1998 г. като част от пакета правителствени документи - Програмната декларация, "Бялата книга", Закона за държавния бюджет за текущата година, е решимостта в условия на дълбока криза, при разрушителна конфронтация на политическите сили, при висока степен на неяснота за изхода от всеобхватната стопанска разруха, при натиска на множество оферти на чуждестранни специализирани институции да се очертае виждането на управляващата коалиция за действията й през конституционния й мандат.

Като документ, с който се очертава стратегията на правителството, програмата има определени достойнства, а именно:

първо, формулират се и се ранжират целите, към които ще бъде насочена дейността на правителството;

второ, показва се стремеж за преустановяване на обедняването и подобряването на качеството на живота;

трето, с подчертан акцент е анализирана и прогнозирана макроикономическата рамка - брутен вътрешен продукт, инфлация, потребителски цени, валутни курсове, бюджетен дефицит, пазарно равновесие, парични потоци;

четвърто, показва се стремеж да се обвърже преструктурирането на националното стопанство с процеса на приватизация;

пето, декларира се намерение да се сложи ред в инвестиционната, паричната и бюджетната политика.

Внимателно запознаване с програмата на кабинета Виденов, с философията и духа, заложени в нея, поражда и сериозни безпокойства:

първо, в правителствената програма съжителстват и непрекъснато се преплитат два подхода за решаване на социално-икономическите проблеми на страната - административно-силово, централизирано въздействие върху възпроизводствения процес /"регулативен пазарен преход"/ и индиректно, косвена намеса на държавата в икономиката /"регулативни функции на макроикономическо равнище"/. Проблемът е ще успее ли правителството да прилага тези два подхода, без да възпроизвежда отречени централизирани структури, подходи и механизми на управления, противопоказани за пазарната икономика;

второ, глобалните цели на програмата не са обвързани с целите на "по-ниските етажи" на обществения живот, нещо, което удивително напомня за стил от близкото минало - много думи, примамливи виждания, красиви формули, които остават просто една книжна амбиция и "увисват във въздуха";

трето, правителствената програма очевидно страда от липсата на един неизбежен елемент за такъв тип документи - конкретност и ясно разписани работещи процедури за постигане на дефинирани и диференцирани цели с ресурсно осигуряване.

В контекста на намеренията на правителството да осъществява регулиране на стопанския живот с предимствено ползване на административно силови прийоми е повече от очевидно, че се реанимира принципът за равенството или на сближаването в рамките на обществено приемливи граници на доходите на гражданите и на юридическите лица. А дали административното регулиране на социалното разслояване няма да отклони правителството от задълженията му за създаване на условия за възникване на средна класа. В този смисъл има опасност от възпроизводства на стари стереотипи на управленско действие в новата икономическа ситуация.

София, 26 май 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 30 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА НАЦИОНАЛНОТО СЪВЕЩАНИЕ НА КООРДИНАТОРИТЕ НА АЛТЕРНАТИВНАТА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ, ПРИЕТ НА 27 МАЙ 1995 Г. В СОФИЯ, ПО ПОВОД НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И ПРОГРАМАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО.


Алтернативната социаллиберална партия /АСП/ винаги е имала активно отношение към проблемите на икономическото развитие на България. Със специални документи сме изразявали становището си по отношение на политиката и на правителството на Филип Димитров и това на Любен Беров. Изминалите четири месеца от управлението на Българската социалистическа партия /БСП/ и представената от нейното правителство програма за управление дават достатъчно основания за оценки и изводи. Нашите заключения се базират на последователно отстояваните досега от АСП принципи на икономическия либерализъм и вижданията ни са начините, чрез които да се трансформира свръхцентрализираното, неефективно българско стопанство в модерна пазарна икономика.


За досегашната политика

Законодателната инициатива на правителството в областта на икономиката се различаваше съществено от предварително афишираните намерения. Това разминаване се изразяваше както в отдаването на приоритет на реставрационни тенденции, така и в невъзможността на БСП и правителството й да избистрят вижданията си по важни икономически въпроси и законодателното им оформяне. Реалната законодателна дейност на БСП издава нейните действителни намерения, прикрити в предизборната платформа.

Подчертано реставраторски тенденции се проявиха при корекциите на законите за земята, за опазване на околната среда и за реституцията, които се проявяват особено драстично в закона за земята. С основание тези промени предизвикаха широко обществено неодобрение, бяха върнати за повторно обсъждане от президента и изпратени в Конституционния съд. В същото време твърде много беше забавено разработването и приемането на такива важни закони като тези за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества; за застраховането; за Сметната палата; за данъка върху печалбата; за данъка върху общия доход и необходимите поправки в Закона за приватизацията.

Предложеният от правителството и приет от парламентарното мнозинство държавен бюджет съдържа редица принципни недостатъци като:
- основава се на нереалистична макрорамка;
- въпреки предизборните обещания е силно рестриктивен;
- приходната му част е трудно изпълнима, като типичен пример са предвидените постъпления от Българската народна банка /БНБ/
- разходите по обслужването на държавния дълг са занижени;
- предвиденото финансиране на бюджетния дефицит ще отклони кредитни ресурси от реалната икономика.

Досегашната структурна политика на правителството /доколкото има такава/ се характеризира с хаотичност и непоследователност.

Независимо от широко афишираните от управляващите "успехи" в областта на приватизацията и смели намерения за нейното ускоряване резултатите досега са повече от скромни. След кадровите промени в Агенцията за приватизация бяха сключени 1-2 сравнително по-големи сделки, а редица други, сключването на които предстоеше, бяха неоправдано забавени за неопределено време. Допусна се около сделката за хотел "Витоша" да се създаде обстановка, която отблъсква потенциалните инвеститори. В повечето отраслови министерства дейностите, свързани с приватизацията, бяха силно ограничени, а в някои като Министерството на търговията и външноикономическото сътрудничество на практика - прекратени. Редица принципни въпроси за ключовата за пропагандния образ на БСП масова приватизация все още не могат да намерят адекватно решение. Това допълнително създава несигурност за тези, които биха желали да инвестират в българската икономика, и за работещите в държавните предприятия.

Особено опасни рецидиви от близкото минало се наблюдават в начина, по който се управлява държавното участие. Под формата на държавни поръчки се възстановяват методи и похвати на централизираното планово управление. От министерско равнище се отправят призиви към държавните предприятия да не изпълняват задълженията си към банките. Извършва се нова централизация, като се създават стопански субекти, сходни на бившите ДСО. На политическа основа се освобождават стопански ръководители, които в повечето случаи са допринесли за стабилизиране на предприятията в най-тежките години на прехода. На тяхно място се назначават приближени на БСП кадри с недоказани възможности да управляват в новите условия.

БСП и нейното правителство води подчертано дискриминационна политика по отношение на частния сектор. Тя се изразява в ограничаването на възможностите за съвместна дейност между частни и държавни предприятия или чрез явни забрани, или чрез силно администриране и контрол.

Независимо че високо се тръби за необходимостта от привличане на чужди инвестиции, досегашната практика на правителството като че ли цели точно обратното. Едновременно с многословните декларации, правени у нас и в чужбина, бяха ограничени възможностите за използване на облигациите по външния дълг в приватизацията, като с това бе нарушен ангажимент към световната финансова общност, поет от правителството на Любен Беров. От правителствено и областно равнище се правят внушения срещу крупни западни инвеститори. АСП се опасява, че това е началото на политика, която може да доведе до дисбаланс на външноикономическите връзки и прекомерно обвързване на страната.

Политиката на доходите, която правителството води, не отговаря на предизборните обещания. Продължава бързото намаляване на реалните доходи, тъй като индексацията е значително по-ниска от инфлацията. Правителството зае враждебна позиция в Съвета за тристранно сътрудничество, манипулира неговия състав и не се съобразява с мнението на социалните партньори.

Взаимоотношенията на правителството с международните финансови институции могат да се характеризират като пълен провал. Не бе сключено ново "стенд бай" споразумение с Международния валутен фонд /МВФ/ и заемът FESAL със Световната банка. Това може да създаде твърде скоро сериозни проблеми при обслужването на външния дълг на страната и поддържането на уравновесен платежен баланс.

Тази политика на правителството може да постави под съмнение крехките признаци на икономическо съживяване и относително намалязане на инфлацията, които са по-скоро резултат на обективния ход на икономическите процеси и на някои действия на предишните правителства, отколкото заслуга на БСП и на нейния кабинет.

Досегашната дейност на правителството в областта на икономиката се характеризира и с отсъствието на достатъчна прозрачност за предприеманите мерки, основанията за тях и очакваните последици.


За правителствената програма за управление

Пространната и претенциозна правителствена програма, много напомняща на документите на Българската комунистическа партия /БКП/ от недалечното минало, съдържа предимно дългосрочните намерения на правителството и БСП, а не толкова конкретните мерки за тяхното постигане. Много от текстовете имат декларативен характер и не дават на обществеността и стопанските субекти информация за стъпките, които ще се предприемат.

По много от принципните въпроси на икономическата политика програмата съдържа дълбоки противоречия. От една страна, се декларира желание за ускоряване на приватизацията и разрастване на частния сектор и същевременно се отхвърля възможността за стимулиране на частното предприемачество. В условията на силно развит и деформиран държавен сектор е илюзия да се очаква, че единствено конкуренцията /при това "регулирана"/ между държавните и частните предприятия ще успее да формира рационална структура на собствеността в българската икономика. Желанието за засилване на държавната намеса и в ценообразуването също противоречи на декларираните намерения за утвърждаване на пазарните принципи.

В повечето случаи ангажиментите, с които правителството се обвързва, се отнасят към края на 4-годишния период на управление, като не се дават междинни показатели и по този начин българската общественост е лишена от възможността реално да следи изпълнението на тези ангажименти.

Намеренията в областта на структурната политика са в явно противоречие с реалното развитие на българската икономика след 10 ноември 1989 г. и тяхното евентуално постигане може да стане само чрез централизация и загуба на ефективност.


Обща оценка

Въпреки стремежа на АСП да бъде конструктивна опозиция не може да не изразим своето силно безпокойство от ретроградния характер на водената през първите четири месеца от правителството на БСП икономическа политика и декларираните в правителствената програма намерения.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 30 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КЛУБЕН СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛЕН КЛУБ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ НА 27 МАЙ 1995 Г. В СОФИЯ.


Националният клуб за демокрация /НКД/ подкрепя декларацията на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили /ПГ на СДС/ за призоваване на правителството да заяви категорично и да направи постъпки за присъединяване на страната ни към НАТО.

Националният клубен съвет /НКС/ се обявява против приетите от Народното събрание изменения и допълнения на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, подкрепя предложенията на ПГ на СДС до Конституционния съд за обявяване на противоконституционността на тези изменения и допълнения. Протестира срещу действията на властта против интересите на частните селски стопани, изразяващи се в определяне на неестествено ниските изкупни цени на селскостопанските продукти и други затруднения за нормалната им дейност.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 30 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА НА ГЕНЕРАЛНАТА ЦЕНТРАЛА НА БРАНШОВИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ И НА ОБЩНОСТТА НА СВОБОДНИТЕ СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С РЕШЕНИЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА СЕСИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА.


Българският народ може да си отдъхне. Синдикалният плурализъм е налице. Всеки работник може и трябва сам да избере синдикалната организация, в която да членува.

Българското правителство още веднъж доказа, че действа справедливо, отчитайки реалностите. С решението си в тазгодишната сесия на Международната организация на труда /МОТ/ българските работници да бъдат официално представени от Общност на свободните синдикални организации в България /ОССОБ/ то на практика показа, че с измисленото господство на Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа" и Конфедерация на независимите синдикати в България /КНСБ/ е свършено.

Ничии права не накърнява това решение, още по-малко тези на д-р Тренчев.

Свободата и спазването на законите са действителните права.

Социалният диалог у нас съществува и вместо да си губят времето с жалвания и безсмислени твърдения за непредставителност и нелегитимност, за нарушаване на автономност, с необосновани и неясни протести и т. н., господата президент и председател /Тренчев и Петков/ да си видят членовете, че май множко им се събра. Не можаха да влязат в европейски синдикални структури, сега и в МОТ няма да са те...

"Кой какъв готвач е довел" /виж в. "Труд" от 26 май 1995 г. стр. 2/, да му мислят журналистите. Важното е кой опитва и на колко им харесват "синдикалните ястия", които горепосоченият професионалист приготвя. А явно, че много от обикновените, скромните хора ги обичат.

Колкото до притесненията на д-р Тренчев за словото му, той има възможност да участва в сесията на МОТ като съветник от синдикалната квота и да изложи собствените си идеи.

Животът показа, че на българина му омръзнаха едни и същи физиономии, едни и същи обещания. Промяната и в синдикализма идва с новите идеи и с реализирането им за защита на професионалните, социалните и индивидуалните интереси на работниците.

А синдикалната солидарност е неотменим принцип, който не трябва да се погазва!

София, 26 май 1995 г.

                                                                                                           ПРЕЗИДЕНТ: Асен Чаушев

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 30 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЪРВА/ "СТОТЕ ДНИ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО" НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р КИРИЛ БОЯДЖИЕВ, ПРИЕТ НА ЗАСЕДАНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ /2 МАЙ 1995Г./


ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА ТОВА, ЧЕ ШАНСЪТ ПОМАГА НА НАГЛИТЕ

Лявото управление на България след изборите от декември миналата година е вече факт. Политолози и социолози тепърва ще анализират сложния комплекс от причини, съчетанието на които доведе до връщането на социалистите на власт по такъв категоричен начин и толкова скоро. Така или иначе 100 дни на всяко правителство вече и у нас са приети като онзи момент, когато свършва общественият толеранс, отпускан за подготвителни действия, и от който нататък може да започне критичен анализ на реалните действия и потенциала на едно правителство. За комунистическото правителство това важи в още по-голяма степен поради няколко причини. Първата е свързана с това, че настъпилите промени вече могат да се смятат за необратими. Оттук нататък критерий за успешно управление вече не е отговорът на въпроса НАКЪДЕ, а отговор на въпроса КАК да се върви към демокрация и пазарна икономика. Факт, който снема от дневен ред въпроса за избор на посока, което улеснява всяка изпълнителна власт. Нещо повече, някои от вариантите на това КАК са вече проиграни, т.е. изпробвани са поведението и толерантността на икономическите и социалните субекти към различни решения, в т.ч. и степента в която те се поддават на регулиране и контрол. Втората глобална причина, която безспорно улеснява действията на това правителство, е началото на икономическото оживление. Известно е, че всяка икономика има своите саморегулативни механизми и следва своите цикли. Дори и икономиката на автопилот, каквато е нашата, в един момент започва да се отдалечава от най-ниската си точка /наричана образно "дъното"/. У нас този процес започна в началото на 1994 година. По този начин социалистическото правителство пое управлението не на една рухнала икономика, а на една съживяваща се икономика. Обективна реалност, за която социалистите нямат никаква заслуга, но от която те несъмнено вече извличат определени дивиденти. Третият факт, който също помага на това правителство, е, че то разполага със солидно парламентарно мнозинство, т.е. с възможност за подкрепа на всяко свое действие или бездействие, и по този начин се оказва избавено от законодателния вакуум, в който функционираха досегашните ни правителства. И накрая, но не по важност, съвкупният електорат на България вече е доста уморен и обезверен, а това означава, че неговите очаквания към правителството са минимизирани до краен предел. Никой вече не очаква бърз преход, никой вече не очаква лек преход, достатъчно е да бъде сторено малко, но тук и сега, и то ще бъде посрещнато с удовлетворение и надежда. Нещо повече, все по-малко социални групи и слоеве ще бъдат склонни да изразяват бурни и резки реакции на отричане и снемане на доверие.

Има, разбира се, и някои обективни затруднения, които могат да спънат правителството. Първата такава реалност е свързана с наглед чисто политическия и идеологически парадокс "десният преход да се извършва от ляво правителство". Освен с потенциалния конфликт между правителство и собствения му партиен апарат и твърд електорат този парадокс застрашава и трудно постигнатата идентичност на Българската социалистическа партия /БСП/, а също внася и някои затруднения в нейната международна легитимация. Първите признаци за разгарянето на този конфликт вече са налице и предстои тепърва да проследим неговото развитие. Отработеният с годините на монополно управление рефлекс на "модерната лява" да налага "партийната линия" като линия и на държавното управление също ще изиграе лоша шега на социалистите-комунисти в условията на плурализъм в политиката и икономиката.


ОТНОШЕНИЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО КЪМ НАСЛЕДЕНИТЕ ОТ НЕГО ИКОНОМИЧЕСКИ РЕАЛНОСТИ И ДЕКЛАРИРАНИТЕ НАМЕРЕНИЯ

Безспорно интересна и нужна информационна линия при анализа трябва да бъде проследяването на оценката на правителството към наследеното в областта на икономиката, както и декларираните негови намерения. Още повече че разполагаме с официално документирани и декларирани негови позиции.

"Бялата книга" задоволи отдавна разпалваното очакване на "широкия електорат" /още от времето на правителството на Попов/. Тя можеше да бъде онзи исторически документ, който да разграничи отговорностите на следващите едно след друго правителства, първата публикувана у нас такава книга не оправда и не можеше да оправдае очакванията, затова защото нейното "списване" бе изцяло подчинено на изчистване и канализиране на вътрешнопартийни отношения в самата БСП. Тъкмо поради това чистотата при разграничаването на резултатите от действията на едно или друго от предходните правителства бе изцяло принесена в жертва на раздаването на партийни индулгенции за заслужилите и за размахване на пръста на проявилите по-държавнически подход. Това, разбира се, бе направено типично по комунистически - в този си вариант книгата изобщо не напусна територията на вътрешнопартийните форуми. След като изигра ролята си на вътрешнопартиен повод за проверка на съотношението на силите на отделните "червени групировки", във вече явния си, т.е. обнародван вариант, книгата загърби нюансите на червеното, за да се стовари като един железен юмрук върху едно-единствено правителство и неговото управление - това на Съюза на демократичните сили /СДС/ и неговия деветмесечен дебют във властта. Изключителната преднамереност на такава теза опорочава всички средства за нейното доказване и превръща самия документ в безполезна и дори вредна пародия на бяла книга. Още една характеристика на този "документ" заслужава особено внимание. Тази, че с "Бялата книга" фактически се слага началото на поредната комунистическа манипулация на общественото съзнание, започва голямата анатема на либерализма - и като теория, и особено като практика и спасителен изход. Именно той в момента е натоварен с всички трудности на прехода, с всички компоненти на социалната му цена, които, естествено, не се радват на широко одобрение. Тази манипулация изобщо не се дължи на неграмотност на правителствените експерти. Нещо повече, тя е един добре премерен ход, с който се отваря достатъчно място за лайтмотива на социалистическото управление - "повече държава навсякъде", и този лайтмотив се облича с положителни обществени очаквания. За непредубедените експерти е ясно, че всички беди идват не от прекаления либерализъм, а напротив, от пълния отказ от него. За съжаление обаче мнението на експертите никога не се е тиражирало достатъчно, особено ако не са приближени до комунистите, и винаги е оставало встрани от ушите на електората, прекалено зает с борбата за всекидневното си оцеляване.

На този електорат БСП самонадеяно и безотговорно обеща чрез своята програмна декларация: превръщане на оживлението в траен стопански растеж, овладяване на инфлацията и постепенно нарастване на реалните доходи и пресичане на престъпността и установяване на ясни правила на играта. Обещания, които са "попадение в десетката" от гледна точка на електоралните очаквания и получаващи оценка "слаб" от гледна точка на икономическата логика. Самото едновременно залагане на някои параметри говори или за непознаване на икономическите реалности, или за пълно непознаване на икономическата логика, или и за двете едновременно. Освен ако за социалистите това не е просто времето за поредното раздаване на неизпълними обещания. Защото още първият поглед към средствата, с които те смятат да постигнат декларираните цели, изобилства с някакви икономически фантоми като "социално пазарно стопанство", "регулативни пазарни механизми", които на свой ред съжителстват с някакви никому неизвестни "подобрени структури на брутния вътрешен продукт /БВП/" и с до болка познатите ни "грижи за бедстващи райони". Икономическата немощ на социалистическите експерти достига обаче своя апогей в неотложната антикризисна програма, в която е забъркана истинска каша от абсолютно неизпълними едновременно цели, като например намаляване на бюджетния дефицит при едновременно въвеждане на ефективни социално компенсаторни механизми.

Всъщност цялата програмна декларация няма никаква друга цел освен една - да програмира в съзнанието на наивните си читатели триумфалното завръщане на социалистическата държава. Дори и там, откъдето тя изобщо не си е отивала и откъдето никой не я е гонил. Това програмирано завръщане се търси както чрез възкресяването на такива "пресни мъртъвци", каквито са държавните поръчки или държавните оздравителни програми, до такива нови изобретения като "регулативния пазарен преход" - дело не на свободни и равнопоставени пазарни субекти, а разбира се, на държавата от социалистически тип.

/Пресслужба "Куриер"/


13:30:00
30.05.1995 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Валентина Игнова
Технически изпълнители: Галина Дамянова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!