2 юни 1993

София, 2 юни 1993 година
        Брой 105 /892/

Главен редактор: Стефан Господинов


София, 2 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ /ЧАСТ ПЪРВА/ "КЪМ ДИСКУСИЯТА ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ", ОБСЪДЕН НА ЗАСЕДАНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ФРАКЦИЯТА /29 МАЙ 1993 Г., БАНКЯ/.


I. ЗА КОНФЕРЕНЦИЯТА И СЛЕД НЕЯ
ЗА ОБЩЕСТВОТО

В приетата от Общопартийната конференция /ОПК/ Политическа резолюция се потвърждава линията на диалог и национално съгласие. Конкретно конференцията одобри избирането на сегашното правителство като реален шанс за промяна в политиката.

Що се отнася до парламента, то в променените условия - т.е. при "новото мнозинство" - ОПК реши: главна задача да бъде деблокирането на неговата законодателна дейност за приемане на приоритетните закони за земята, приватизацията, срещу т.нар. "декомунизация" и по управлението на страната /армия, полиция, съдебна система/.

Конференцията потвърди готовността на Българската социалистическа партия /БСП/ за конструктивен диалог с парламентарните формации, за стабилизиране на парламента като гарант за прехода към демокрация. Освен това в резолюцията се съдържа предложение за диалог с широк кръг извънпарламентарни партии.

По-нататък ОПК постанови БСП да активизира усилията си за утвърждаване на формиращото се гражданско общество, на неговите ценности, принципи и структури.

Може да се заключи, че конференцията прие политически документ, който като цяло съответства на разбиранията на Обединението за социална демокрация /ОСД/, който в достатъчно голяма степен отразява главните моменти от внесения от обединението проект за резолюция.

ОПК с отделно решение прие проекта "Перспектива за България..." като основа на алтернативната програма за развитие на страната. Бе решено тя да се използва в законодателството и контрола върху правителството, а при необходимост - и за предизборна платформа. Общо взето, в проекта са заложени ценностите и постановките на демократическия социализъм, за социалната пазарна икономика, за гражданското общество. В него се заявява, че програмата "търси баланс между интересите на различните социални слоеве".

Работата на конференцията обаче не постигна видим напредък по главния въпрос - за утвърждаването на БСП като носител на практика на принципите и ценностите на демокрацията. Болшинството от делегатите рязко отхвърлиха предложението ОПК да изрази загриженост във връзка с проявите на политическа носталгия. Този отказ не можеше да не подхрани резервите към БСП като партия, действително скъсала със стереотипите и начините на мислене, формирани в условията на еднопартийната политическа система.

В периода след конференцията двусмислието в позициите и в политиката на БСП в редица случаи продължи. В парламента например, благодарение на инициативите на Предизборния съюз за социална демокрация /ПССД/ единодушно бе приета декларация по югокризата. Тя бе гласувана след сериозни дебати, в които и БСП, и СДС участваха като национално отговорни политически сили. И веднага след това крехката тенденция към нормализация бе взривена чрез връщане към въпроса за Паметника на Съветската армия по възможно най-конфронтационния начин.

Неотдавна бе излъчена група депутати, които да разработят мерки за деблокиране на парламента. Групата внесе предложение, изградено на постановката, че "деблокирането само по себе си не представлява интерес за ПССД”. Разбира се, парламентарната група цели приемането на приоритетните за страната и за социалната политика закони. Но в момента именно деблокирането на работата на парламента е нужно за постигането на тази цел. Поставянето му в определена условност очевидно представлява разминаване и с решенията на конференцията.

И след ОПК БСП остана там, където се намира от изборите през октомври 199! г. - затворена в своя постоянен електорат от 25-30 на сто от гласоподавателите, без перспектива за осмислени еднопосочни действия или, още по-малко, за коалиране с други политически сили с реално влияние в обществото. Успокояването на конфронтацията с избирането на сегашния кабинет, възможностите за конструктивни контакти с него създадоха усещането за разширяване на политическото влияние на БСП върху общественото мнение и нагласите на избирателите. Всъщност обаче разочарованието от СДС не се съпровожда от съответен ръст на подкрепата за БСП.

Нещо повече - скритите процеси на преразпределение на икономическата власт, изострящите се проблеми на ежедневието създават нова обстановка в обществото, спрямо която БСП се оказва все по-малко адекватна на практика.


ЗА ПАРТИЯТА

Общопартийната конференция утвърди две постановки, засягащи пряко БСП. Едната - че обновлението й е "необратимо" и че гаранция за успешното реализиране на политиката й е по-нататъшното укрепване на нейното единодействие. И другата - че е необходимо "да продължи и се задълбочи" общопартийната дискусия "съгласно решението на 40-ия конгрес", като ВПС създаде "нужната организация".

По първия въпрос всичко зависи от разбирането за съдържанието на обновлението. Действително политическите документи на партията след Десети ноември възприеха принципите и ценностите на демократическия социализъм за своя отправна точка. Но на 40-я конгрес открито се проявиха две различни разбирания за съдържанието на това общо понятие и по принцип, и в текущия момент.

Както показа и конференцията, "модерното ляво" разбиране на практика може да доведе до изводи и постановки, които да хвърлят "мост" между демократическия социализъм и "реалния" социализъм отпреди Десети ноември. На ОПК без особени дискусии се възприе, че става дума не за смяна, а за "радикална промяна" на системата. Естествено, и при смяната на системата има и е нужна определена приемственост. Но недопустимо е да се поражда съмнение относно това, че БСП категорично отхвърля еднопартийната политическа система и централизираното управление на икономиката.

В противен случай веднага възникна въпросът - единодействие с каква цел. За действителна смяна на системата или за "радикална промяна", но запазваща същността на предишната. И въобще възможно ли е някакво истинско единодействие при подобна фундаментална неяснота.

Ето защо е от такова свръхпринципно значение вторият отбелязан по-горе проблем - за дискусията в партията. По него решението на ОПК е добро - конференцията "намира за необходимо общопартийната дискусия, съгласно решението на 40-я конгрес, да продължи и се задълбочи, като Висшият съвет създаде нужната организация за нейното успешно протичане".

Самото решение на конгреса е с две точки, които предвиждат следното:

"За продължаване работата по програмните документи на партията:

1. Възлага на Висшия съвет на БСП в срок от два месеца да състави комисия от учени, политици и други специалисти, които да разработят дългосрочен програмен документ на Българската социалистическа партия, съответстващ на новите условия, в които работи тя. В колектива да бъдат включени представители на различните гледни точки и течения в партията.

Ръководителят на колектива да бъде утвърден от Висшия партиен съвет.

2. След подготовката на проектите те да бъдат разпространени с цел по тях да се проведе широка партийна дискусия.

Препоръчва на партийния печат да започне дискусия по тези въпроси със статии и становища, паралелно със започване на работата на комисията на основата на политическия доклад, изнесен на конгреса, и разпространения алтернативен документ."

Смисълът на това решение е съвсем ясен - първо, че дългосрочният програмен документ на БСП трябва да се разработва от колектив, в който "да бъдат включени представители на различните гледни точки и течения в партията". И второ, че " паралелно със започване на работата на комисията" конгресът препоръчва "да започне дискусия... на основата на политическия доклад, изнесен на конгреса, и на разпространения, "алтернативен документ".

Твърди се, че второто решение на конгреса - за създаване на Център за стратегически проучвания на политиката на партията /СЦ/ - всъщност подменяло първото цитирано по-горе решение на конгреса. Дори да се приеме, че именно на СЦ е било всъщност възложено да подготвя проекта за програма /въпреки че подобна задача въобще не фигурира в текста на решението за създаването му/, това не може по никакъв начин да означава, че отпадат другите две изисквания - колективът да включва различните гледни точки и течения и дискусията да се води по двата представени на конгреса документа - доклада и алтернативата.

След конгреса ВПС така и не избра комисия за разработката на дългосрочен програмен документ, не бе организирана обективна и другарска дискусия по неговото съдържание. Вместо това в месеците след него към носителя на една от двете тенденции - към ОСД - бяха изсипани маса тежки квалификации и обвинения за борба за власт, стремеж към разединение на партията и т.н.

Едва след появата на "Алтернатива-3" през септември миналата година се наложи тонът в заседанията на Висшия партиен съвет /ВПС/ да се поизмени. Каквито и да са критиките към този документ, едно е безспорно - че той представлява разгърната позиция и политическа линия, подчинени на определена логика. Тази логика се гради на последователни разбирания за свободата, солидарността и справедливостта като ценности, определящи политическата и икономическата система. В съответствие с тези разбирания "Алтернатива-3" взаимносвързано разглежда проблематиката на политическата власт, гражданското общество и частното пространство, икономическата власт, държавното регулиране, кооперирането и сдружаването и т.н.

В резултат се прие, че наред с основния документ за ОПК правилно е дискусията на конференцията да се проведе и въз основа на алтернативните разработки на идейните течения.

На Общопартийната конференция обаче беше лансирана нова теза, различна от разбирането на 40-я конгрес. А именно, че има не две тенденции, а три - две маргинални или "крайни" /"усъвършенствана" комунистическа и социалдемократическа/ и една основна - модерната лява. Т.е. отново, без всякакво обсъждане, беше подменена основата на дискусията - двете главни линии, ясно откроили се на последния конгрес.

Развитието на нещата в периода след конференцията върви в същото русло. Едва месец и половина след ОПК, на 16 май 1993 г., бе свикано заседание на ВПС, което да изпълни решенията й относно дискусията. На това заседание обаче се оказа, че нямало необходимост тепърва да се създава организация за дискусия и работа по програмния документ, тъй като СЦ отдавна вече бил провел широки дискусии, формирал работни колективи и вече се очертавали контурите на самия програмен проект, като дългосрочен документ с хоризонт, обхващащ началните години на XXI век!

Заседанието на ВПС /на което впрочем гласуваха не повече от 54 членове на съвета/ прецени, че няма значение фактът, че в досегашните дискусии и работа по проекта не е бил привлечен нито един представител на ОСД като носител на една от двете тенденции от последния конгрес! Т.е., че извършеното досега е дело на представители на една от двете страни по спора от конгреса. Впрочем в самия доклад от 40-я конгрес съвсем ясно се говори именно за две разбирания за партията и за политиката й: "По-същественото е, че в самия реформаторски процес вече кристализираха две основни виждания за Българската социалистическа партия като нова партия.

Едното настоява за социалдемократизация на БСП и остро критикува нейното бавно социалдемократическо прераждане.

Другото настоява за преобразуване на БСП в модерна лява социалистическа партия - част от световната и европейска левица.

Това не са нито теоретични, нито абстрактни, а остри политически дискусии и тенденции в партията на сегашния етап от нейната промяна."

В същия доклад се твърди, че БСП като нова партия отхвърля демократическия централизъм, че тя "признава необходимостта от идеен плурализъм в обществото и в самата себе си. Ние имаме съзнание за ценностите на различията и за творческата природа на дискусията както вътре в партията, така и в цялата левица. Демократизмът - това е политическата култура на новата ни партия."

Действията на СЦ обаче говорят тъкмо за обратното - за пълна липса на подобно съзнание и култура.

На заседанието от 16 май от СЦ бяха формулирани три цели на новия програмен документ. Първата от тях е да се формира "нова самоидентичност" на партията като база за нейната "вътрешна консолидация" /а другите две - идентификация пред електората и обществото и външна идентификация/. Получава се твърде абсурдна ситуация - една от двете страни по спора без дискусия монополизира изготвянето на крайния продукт - програмата. Същевременно обявява, че именно нейният документ ще бъде основата за консолидацията на партията, т.е., че единството означава да се приеме именно нейната гледна точка, че несъгласието с нея е нарушение на това единство.

Очевидно това ще бъдат "демократичният път и демократичните средства", с които "да се осигури напредък по въпроса за раздорите във върховете на партията чрез принципа - една партия, една политика, едно ръководство, единни действия за изпълнение на демократично изработените решения!", както беше обещано на ОПК.

Има обаче, един малък проблем. Подобна постановка няма нищо общо с принципите на вътрешнопартийната демокрация, с решенията на 40-я конгрес и което е най-съществено - с изискванията на реалния живот, с необходимостта БСП да се утвърждава като носител на лявата демократична алтернатива за България.

На заседанието на ВПС бе лансирана още една далеч отиваща теза. А именно, че сега има разделение между политическата и идеологическата власт в партията - т.е., че Изпълнителното бюро /ИБ/ е носител на едната, а СЦ - на другата. В този смисъл е и точка 1 от приетото на заседанието решение: "Центърът за стратегически проучвания на политиката на партията да представи нов програмен проект на БСП, съответстващ на условията, в които работи партията, а Изпълнителното бюро своевременно да го внесе за обсъждане във ВПС преди началото на следващата отчетно-изборна кампания." Сиреч, Изпълнителното бюро само не е в състояние да организира разработката на подобен проект, а е годно единствено да го "внесе".

Подобна постановка по въпрос от възможно най-принципно значение - програмата на партията, е в пълно противоречие с елементарните разбирания за отговорностите и ролята на едно пълноценно партийно ръководство. Тази постановка изцяло се гради на разбирането за два центъра в партията.

Съмнително е дали ВПС би приел подобно решение, ако беше в по-пълен състав, ако не беше подложен на обичайните манипулации на тема "безпринципна борба срещу една личност", ако ръководството на ИБ бе заело по-ясна и прннципна позиция.

Смисълът на работата по нов програмен документ е той да се формира в резултат на пълноценна дискусия чрез пряка съпоставка на позициите на двете гледни точки. В случая самият процес на изготвяне на програмата е не по-малко важен от крайния продукт. Именно чрез участие в такъв процес може да се постигне истинско единодействие между различаващите се тенденции. Чрез взаимно сближаване на становищата, чрез взаимно приемливи формулировки се създава атмосферата, нагласата за съвместна работа, за взаимно уважение и подкрепа.

Така или иначе решението на ВПС е факт. Твърденията за възможността и други да готвят свои проекти са несъстоятелни. Както стана дума, в т.1 от решението е предвидено ИБ да внесе във Висшия съвет именно проекта на СЦ. С това всякакви твърдения за равнопоставеност остават чиста казуистика. Единствената роля на другите проекти ще бъде да се аргументира тезата, че е имало "плурализъм на мненията".

Или в заключение - Общопартийната конференция прие принципно решение по дискусията в партията. Впрочем още на конференцията имаше предложения самата тя да избере комисия по тези въпроси. Прецени се обаче, че в нейния край време за това няма и отново в дух на конструктивност се възприе това да извърши Висшият съвет. Само месец и половина по-късно обаче ВПС по същество анулира и решението на конференцията, и решението на 40-я конгрес.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА СВИКВАНЕ НА ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "НИКОЛА ПЕТКОВ" В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ КЪМ СЪЮЗНИТЕ ЧЛЕНОВЕ, ОБЩИНСКИТЕ И РЕГИОНАЛНИТЕ РЪКОВОДСТВА НА СЪЮЗА.


ДРАГИ СЪИДЕЙНИЦИ,

Измина повече от година, откакто създадохме Българския земеделски народен съюз /БЗНС/, "Н.Петков" в СДС. През този период рамо до рамо с нашите съюзници от синята коалиция водим борба за демократизиране на страната.

Решенията на Петата национална конференция на СДС задължиха всички партии и организации от коалицията решително да подобрят дейността си, да проведат прочистване в редовете си от политици с нечисти прояви.

Считаме, че нивото на политическата и организационната дейност на БЗНС "Никола Петков" в СДС като цяло, както и на част от структурите му в страната, не отговаря на изискванията на политическата обстановка в момента.

Нашият съюз като една от основните организации в СДС би следвало да участва активно в политическите и икономическите ситуации и да изразява ясно и категорично своите позиции по жизненоважните проблеми на нашата изстрадала страна.

За съжаление изявите на Националното ръководство не са на необходимата висота. На заседания на Изпълнителния и на Националния съвет многократно беше поставян въпросът за провеждане на Национална конференция на БЗНС "Н.Петков" в СДС. Такъв национален форум е необходим, за да бъдат решени редица кардинални въпроси на съюза като: разработване тактика и стратегия в новите политически условия; актуализиране на програмата и устава; някои проблеми от политически и организационен характер. Това становище се споделя от Националната контролна комисия /НКК/ и от членове на Изпълнителния и на Националния съвет, както и от много общински и местни дружби.

Тревожи ни фактът, че вместо организиране на Национална конференция, която ще укрепи създадените структури, защитили своето място в политическата борба, отделни членове на Националното ръководство пристъпват с кариеристични намерения към създаването на паралелни структури в страната. Това води до разбиване на нашата организация, създава недоверие в съюзните членове, подкопава доверието и позициите на нашите представители в координационните съвети на СДС.

От изложеното дотук става ясно, че е наложително в най-кратък срок да бъде проведен Извънреден конгрес на съюза. Ето защо НКК и Инициативният комитет призовават Националното ръководство да организира и проведе извънреден конгрес на БЗНС "Никола Петков" в СДС най-късно до 20 юни 1993 г.

Протоколи с решения и искания за извънреден конгрес изпращайте на адреси:

1. Национално ръководство на БЗНС "Н.Петков" в СДС - ул. "Раковски" 134, София.

2. Копие за НКК - Павел Узунов, ул. "20 април" N 27, София 1606.


ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ:

НАЦИОНАЛНА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ: Павел Узунов, Христо Балджиев, Ганчо Попов, Димитър Ташков, Стоян Ранджев.

ЧЛЕНОВЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ: Георги Шишков, Делчо Живаков, Любен Димитров, Румен Христов, Тодор Маринов.

ЧЛЕНОВЕ НА СОФИЙСКОТО ГРАДСКО РЪКОВОДСТВО: Вихър Найденов, Никола Николов, Петър Петров.

ЧЛЕНОВЕ НА ОБЩИНСКИ РЪКОВОДСТВА: Виолета Видова, Георги Цонков, Даниела Василева, Илия Гюлеметов, Любомир Митов.

София, 10 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "И ЧУХ, И ВИДЯХ ..." НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ" ПО ПОВОД НА НЕПРИСТОЙНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ГРУПА ГРАЖДАНИ ПО ВРЕМЕ НА ПОСЕЩЕНИЕТО НА КРАЛЯ НА ИСПАНИЯ ХУАН-КАРЛОС І В СОФИЯ.


СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,

Тези дни пред очите на целия ни народ и пред очите на света у нас се разигра сцена, достойна за яростно порицание. Платени агитки и инфилтрирани безличия с присъщата си наглост се заеха да изразяват някакви чувства, без да притежават качествата и на елементарна етика. Какъв духовен бандитизъм, каква духовна пустота! В момент на официалното ни представяне пред дъжавния глава на една европейска страна те оплюха своя президент и бръкнаха в кървящата му рана. Позор за тях!

А двамата държавни глави бяха там по своя протоколен път. Един президент и един крал на далечна и близка нам страна. Те бяха там с мисълта за съдбата на България, а ние, изявените монархисти, обичащи своя цар Симеон II, не проклинахме президента, съзнавайки историческия момент, и възхвалихме краля на Испания - гост на страната ни. Чрез него предадохме благословията и любовта си към законния ни монарх...

Този случай връща мисълта ми в годините назад. Припомням си - Народния съд. Така го казваха тогава. Не искам да говоря за него, но тогава съдиха и княза. Запита съдията: "Ти кой си, подсъдими?" А князът отговори с рицарски слова: "Светът ме мен познава, а ти ли ме не знаеш?" - и падна той, героят, с вдигната глава...

Този спомен в мен не избледнява и ме накара сега да се вгледам в публичната изява чрез телевизионния екран на "големи" иначе политически звезди.

Една от тях нарече царя ни Симеон Кобургготски, а друга предъвка нещо там. Морал!

ЗАГУБИХТЕ ИГРАТА ГОСПОДА, ЗАЩОТО И БЕЗ ВАС СВЕТЪТ ГО ЗНАЕ ТЪЙ - ЦАР СИМЕОН II...


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИ
НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ":

Иван Лазаров

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА/ "ЗА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО, ДЪРЖАВАТА И ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ" НА БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС БЛОК.


ІІ. ДЕМОКРАТИЧНА И ПРАВОВА ДЪРЖАВА

Основните ценности могат да се осъществят само в една демократична и правова държава, коятоотговаря на изискванията на конституцията.

Всяка демократична конституция трябва да се основава на недосегаемия фонд от общи ценностни представи. Държавата е задължена да създава всички условия за тяхното реализиране и да ги охранява от посегателства.

Новата Конституция на Република България отрази до голяма степен общодемократичните ценностни представи, но не проведе последователно тяхната защита /от общо 36 конституционни норми, които се отнасят до правата и задълженията на гражданите, 30 члена препращат тяхното уреждане към закона/.

БББ отчита необходимостта от конституционна реформа, която ясно да регламентира формата на държавното управление. Отчита разпределението на правомощията между държавните институции в съответствие с принципа за разделение на властите, защитата на основните права и свободи на гражданите, разширяването на формите на народна инициатива и усилената защита на републиканския строй.


ДЕМОКРАЦИЯ

БББ разбира демокрацията като динамичен, развиващ се политически ред, който осигурява съдействието на гражданите и тяхната свобода чрез разпределение и контрол на властта.

В демокрацията по поръчение на народа се създава цялата държавна власт. Тя е задължена да действа за благото на народа.

Народът дава властта за определено време. Демократичната държава може да изпълни своите задачи само ако осъществи възможно най-ефективното политическо ръководство. Едно съзнаващо отговорността си правителство трябва да бъде готово да приема необходимите решения дори и срещу съпротивата на общественото мнение. Само правителство, което е в състояние да върши това, може да даде сигурност на малцинствата, да прокара необходимите изменения и да носи с чест своята отговорност пред бъдещите поколения. Само ако демократичната държава е силна, тя ще запази жизнено свободното пространство.

БББ е за представителна демокрация, която обединява политическото ръководство и демократичната отговорност. В изборите тя дава възможност за смяна на правителството в определени интервали. В периода между изборите тя непрекъснато подлага правителството на контрол чрез парламента и гражданското общество. По този начин тя ограничава държавната власт, без да й отнема способността за действие. Свободното формиране на обществени мнения подпомага контрола над властта.

На представителната демокрация отговаря свободният мандат, който трябва да направи всеки депутат независим - той трябва да действа с лична отговорност за доброто на всички. За изпълнението на тази задача той трябва да информира избирателите си и своята партия.

Представителната демокрация не изключва, а предполага възможността за преки решения на народа.


ПРАВОВА ДЪРЖАВА

Правовата държава гарантира основните ценности, уреждайки властта като такава, и съвместния живот на гражданите чрез правни норми, които са справедливи. В правовата държава се защитава и слабият, защото конфликтите не се решават съобразно волята на по-силния!

Чрез правовата държава ние гарантираме основните права, разделението на властите независимостта на съдилищата и законността на управлението и правораздаването. Те пазят гражданите от произвол, от всевластието на държавата и от диктатурата на мнозинството.

Ние искаме да разширим свободното пространство на гражданите и да го пазим от неоправдана намеса на държавата!

Ние одобряваме всестранната охрана на правото чрез независими съдилища. Правните нарушения трябва да се наказват бързо, сурово и справедливо. Но законите не трябва да регламентират гражданите. Те трябва да им осигуряват свобода.


ПЛУРАЛИЗЪМ

Политическите партии изпълняват своята мисия в едно плуралистично общество, когато в борбата за правителствена отговорност те поставят за решаване ясни, обективни и персонални алтернативи. Те трябва да служат на определено изборно поръчение в правителството или в опозиция. Контролът върху правителството, който в парламентарната система е задача на парламента, днес до голяма степен се изпълнява от опозицията. Политическите партии могат да изпълняват своята демократична мисия само ако съхранят въпреки различията необходимите в минимална степен демократична солидарност и общи действия за благото на българския народ.

БББ счита, че демократичната държава се нуждае също от свободни инициативи и групи, които да активизират познанията, правната и политическата култура, отговорното съзнание и действената помощ на възможно повече граждани.

Такива граждански инициативи дават нови импулси на демокрацията и гражданското общество. Те обаче не трябва да си присвояват компетенции, които са права на представителните институции.


ІІІ. ЗАДАЧИ НА ДЪРЖАВАТА

БББ вижда основната задача на държавата в насърчаването и създаването на условия за благоденствието на отделния гражданин и на общността. За да изпълни тази задача, тя трябва:
- да пази правата на гражданите и да предотвратява злоупотребите с властта;
- да осигурява многообразие на обществените сили;
- да насърчава самоотговорното разгръщане на личността;
- да пази и подпомага слабите, да гарантира личната и солидарната грижа за изграждането на обществото;
- да пази гражданите от заплаха отвън и да защитава техните справедливи интереси спрямо други държави;
- да носи своята отговорност за създаване на достойни условия за живот на своите граждани.

В условията на кризисния преход към пазарно стапанство държавата трябва да формулира своите приоритетни задачи в икономическата, социалната и духовната област.

БББ определя като приоритетни задачи в

ИКОНОМИЧЕСКАТА ОБЛАСТ

1. Ускорено структурно реформиране на производството с определяне на приоритетните направления за динамично развитие на пазарното стопанство. Най-вече задоволяване протребностите на гражданите и разширяване на експортните отрасли на производството.

2. Държавата в съгласие с гражданското общество определя критериите и обектите за отделните форми на собственост, границите и условията на приватизацията. При нея предимство ще имат българските граждани, които ще могат да организират производството на съвременно технологическо равнище. Те ще създават условия за развитие на печеливши малки и средни предприятия.

3. Държавата определя условията и реда за участие с акции на работещите в предприятията. Същите ще ги изплащат преференциално в срок от 25 години.

4. Глобалното и недалновидно разгромяване на селското стопанство разкри пристрастната политика на управляващата коалиция. Задълбочи се кризата в селското стопанство и страната се изправи пред нарастващ недостиг на хранителни стоки и галопираща инфлация на цените.

Очевидна е необходимостта от изменение и допълнение на Закона за земята и определяне границите и размера на частната поземлена собственост, както и на горите. Предоставяне на допълнително обработваема земя на малоимотните и безимотните селски стопани, които непосредствено я обработват и отглеждат животни. Създаване на възможности за доброволно и свободно организиране на аграрни сдружения без държавна намеса и чиновническо командване. Данъчни облекчения и поощряване на селскостопанските производители с дългосрочни заеми при намалена лихва за закупуване на селскостопанска техника, поощряване на кооперативните сдружения за производство, преработване и търговия със селскостопанска продукция.

5. Цялото богатство на страната независимо от формите на собственост трябва да служи на общите интереси.

Несправедливо е при прехода към пазарна икономика една малка част от населението да забогатява прекомерно, а огромната част прогресивно да обеднява. Прекомерната поляризация на богати и бедни разединява обществото и поражда социални конфликти.

6. Правата, които произтичат от частната собственост, не могат да се упражняват във вреда на обществения интерес. Частната собственост не може да се развива в ущърб на националната икономика, да уврежда сигурността на страната, да ограничава свободата и да унижава човешкото достойнство.

7. Всяко имущество, експлоатацията на което придобива национално значение или има характер на монопол, засягащ основни национални интереси, със закон се обявява за собственост на обществото след предварително и справедливо обезщетение.

Изключителната собственост на държавата не подлежи на приватизиране.

8. Всяка форма на собственост може да се преобразува в друга форма на собственост съобразно обществения интерес, определен в закона.

9. Всички форми на собственост са неприкосновени при условие, че не нарушават обществения интерес и правата на другите собственици.

Всички форми на собственост са защитени от държавата.

10. Държавата създава условия и подпомага развитието на производството върху основата на съвременни технологии за производство на висококачествени и конкурентоспособни стоки.

11. Подпомага развитието на отделни изостанали райони съобразно географските условия и трудовите ресурси.

12. Въвежда данъчна политика, която осигурява развитието на производството и поощрява конкуренцията, отпуска банкови кредити с намалени лихви на рентабилни предприятия, които произвеждат или организират производството на висококачествени стоки, с предимство за малките и средните предприятия. Данъчни облекчения върху допълнителните средства, вложени за повишаване качеството на продукцията.

13. Съобразно общите интереси за развитието на предприятията работниците участват чрез свои органи в тяхното управление в границите и формите, установени в закона.

14. Държавата установява строг контрол за качеството на продукцията от суровините до крайния продукт и санкционира производителите на вредни, лошокачествени стоки.

15. Контрол и строги санкции на държавата срещу нелоялната конкуренция.

16. Забрана на производство без необходимите съоръжения за защита на околната среда.

17. Създаване на благоприятни условия за привличане на чуждестранни инвестиции и капитали за технологично преустройство на производството при гарантирана защита на националната икономика.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 юни - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ /ЦЕНТЪР/, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ НА 17 ДЕКЕМВРИ 1992 Г. В СОФИЯ.


РАЗДЕЛ I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1 /1/ Наименованието на партията е Либерално-демократическа партия /център/;
/2/ Либерално-демократическа партия /център/ е политическа партия с либерална платформа и е юридическо лице;
/3/ Седалището на Либерално-демократическа партия /център/ е в град София.
/4/ Либерално-демократическа партия /център/ се обявява за създаване на Либерална конфедерация като първи етап към създаването на Обединена българска либерално-демократичска партия.

Чл. 2 /1/ Либерално-демократическа партия /център/ има за цел превръщането на Отечеството ни в модерна либерално-демократична държава и изграждането на гражданско общество, основано на принципите на гражданско равноправие, държавен суверенитет, духовна и стопанска свобода, социална осигуреност.
/2/ Либерално-демократическа партия /център/ развива своята дейност в равноправен съюз с други политически партии и организации. Тя използва демократични методи и средства за постигане на целите си, осъществявайки политическата си дейност в съответствие с конституцията и законите на страната.

Чл. З Местните организации на Либерално-демократическа партия /център/ се наричат клубове.

Чл. 4 /1/ Ръководни органи на Либерално-демократическа партия /център/ са конгресът и Националният политически съвет.
/2/ Изпълнителен орган на партията е Изпълнителното ръководство.
/3/ Контролно-ревизионен орган на Либерално-демократическа партия /център/ е Контролният съвет.


РАЗДЕЛ ІІ. РЕД ЗА ВСТЪПВАНЕ В ПАРТИЯТА.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЧЛЕНСТВОТО.
ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ. КЛУБОВЕ.

Чл. 5 Член на Либерлно-демократическа партия /център/ може да бъде всеки български гражданин, притежаващ избирателни права, който споделя нейната програма, приема устава и работи за реализацията на партийните решения и програма.

Чл. 6 В Либерално-демократическа партия /център/ не могат да членуват граждани, които проповядват насилие, расова, религиозна и етническа дискриминация.

Чл. 7 /1/ Встъпването в членство се извършва с писмено заявление до председателя на клуба.
/2/ Приемането се извършва на Общо събрание на клуба.

Чл. 8 Всеки член на Либерално-демократическа партия /център/ има право:
/1/ да избира и да бъде избиран в органите на Либерално-демократическа партия /център/;
/2/ да издига кадидатури и да бъде предлагат като кандидат в изборите за местни и централни органи на държавната власт и управление;
/3/ да представлява Либерално-демократическа партия /център/ пред местните държавни органи, политическите и обществените организации, ако е упълномощен за това;
/4/ да участвува лично и да изразява своето мнение на форуми на Либерално-демократическа партия /център/, на които се обсъжда неговата дейност.

Чл. 9 Всеки член на Либерално-демократическа партия /център/ има задължение:
/1/ да спазва устава;
/2/ да работи за осъществяване на програмата и на решенията на ръководните органи на партията;
/3/ да плаща ежемесечно членски внос;
/4/ да бъде лоялен към Либерално-демократическа партия /център/, да изпълнява решенията на ръководните и на изпълнителните органи и да не уронва техния престиж.

/Пресслужба "Куриер"/


10:30:00
02.06.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Галя Дамянова
                                          Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!