2 февруари 1993

София, 2 февруари
        Брой 22 /809/

Главен редактор: Стефан Господинов


София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА АЛТЕРНАТИВНАТА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА НАЦИОНАЛНО СЪВЕЩАНИЕ НА КООРДИНАТОРИТЕ НА ПАРТИЯТА /30 И 31 ЯНУАРИ 1993 Г. - ХАСКОВО/.


1. Националното съвещание на координаторите подкрепя решенията и действията на Политическия съвет на Алтернативната социаллиберална партия /АСП/ и нейните депутати за подкрепа и участие в правителството на проф. Л.Беров.

2. Националното съвещание не приема опита за изключване на АСП от НКС на СДС и го преценява като неправомерен и неетичен поради следното:

- предизборната коалиция на СДС е основана и регистрирана от осем партии и организации, сред които и АСП. Решението за изключване е взето от 16 организации, някои от които бяха политически противници на СДС в изборите, а други не са регистрирани като политически организации;

- АСП е съавтор на Програмата на СДС и в цялата си досегашна дейност е работила за нейното осъществяване.

3. АСП не приема изключването на депутати от парламентарната група на СДС. Това е насочено срещу демократичния характер на съюза и е в противоречие с Правилника за работа на парламентарната му група.

4. Националното съвещание подкрепя Обръщението на 24-мата народни представители от СДС до Парламентарната група на СДС и до нейните избиратели.

5. АСП ще подкрепя и в бъдеще всички конструктивни инициативи на СДС и ще работи за тяхната реализация.

6. Националното съвещание решава да бъде свикан извънреден конгрес на АСП в средата на м.април 1993 година, който да изработи политическата стратегия на АСП в новите условия.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ, ПРИЕТА НА РАЗШИРЕНО ЗАСЕДАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪРХОВЕН СЪВЕТ /30 ЯНУАРИ 1993 Г., ПЛОВДИВ/.


1. Българският демократически форум /БДФ/ е за консолидиране на коалицията СДС като антикомунистическа и демократична политическа сила.

2. БДФ счита, че проявите на личностни и междупартийни интереси са опасно вредни, особено в сегашната политическа обстановка. Политическите ръководители, членовете на НКС на СДС и депутатите носят историческата отговорност за запазването на синята коалиция.

3. БДФ е за свикване на национално политическо съвещание на СДС, на което да бъде определена стратегията на коалицията и принципите за ново политическо споразумение между партиите.

4. БДФ подкрепя становището на НКС на СДС да бъде в опозиция на правителството на проф. Беров, което обслужва интересите на БСП/к/.

5. БДФ не одобрява моралната и политическата позиция на депутатите, дали своя глас за правителството на проф. Беров.

6. Утвърждава създаването на регионални центрове на БДФ, които да обхванат общинските организации за координация с националния върховен съвет на БДФ и за укрепване на организациите по места.

7. БДФ приканва всички свои членове и симпатизанти към широка пропагандна дейност за привличане на българската младеж, която да продължи нашите идеи за изграждане на свободна, независима и демократична БЪЛГАРИЯ.

8. БДФ заедно с партиите в СДС е за категоричен отпор срещу реставрацията на комунизма, за победа на свободата и демокрацията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БДФ: Васил Златаров

Пловдив, 30 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ОБЩОБЪЛГАРСКИ СЪЮЗ "ИСТИНА" ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА. Документът е огласен на пресконференция на 1 февруари 1993 година.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

С един смел морален държавнически жест президентът на Русия Борис Елцин превърна болезнения проблем на полско-руските междудържавни отношения - Катинската трагедия - в история.

Подобни трагични събития не обременяват отношенията на България с нейните съседи. Но във вътрешнополитическо и морално отношение неимоверно голям брой "катини" разединяват нашия народ, поддържат рушителните сили на страха, ожесточението и омразата и препятстват за установяване на гражданско спокойствие и човешки взаимоотношения, така необходими при неизбежните политически борби, съпътстващи прехода на страната ни към нормален обществено-политически и стопански живот.

Вие сте исторически призван в настоящия момент и във Ваша власт е с подобен държавнически жест да приведете към решение българските "катински" проблеми, като чрез това бъде веднъж завинаги преодолян "каиновият комплекс”, гнетящ поколения наред нашия народ.

Гражданският комитет, съставен по инициатива на Общобългарския съюз "ИСТИНА", включващ представители на значителен брой обществени сили и движения, Ви призовава да упражните своите авторитет и правомощия, за да бъдат предприети и осъществени следните неотложно необходими мерки:

1. Да бъдат разкрити местата, където лежат останките на избитите без съд и присъда български граждани в цялата страна. Известните и все още живи участници и свидетели на извършените злодеяния да бъдат задължени от съответните органи на МВР, съда и прокуратурата да посочат местата, където са заровени жертвите, както и обстоятелствата на тяхното унищожение.

2. БСП, приемница на БКП /БРПк/ да бъде задължена да предаде архивните си материали и документи, включително строго секретните, които могат да хвърлят светлина по тези все още държани в строга тайна събития. Всички други институции, разполагащи с документи и материали с отношение към проблема, да сторят същото.

3. Българската православна църква съвместно с всички местни граждански комитети да осъществи християнския ритуал на опело и погребение над тленните останки на жертвите. Тези общи действия могат да послужат като подтик за постигане на известно съгласие между съперничещите и враждуващи ръководни църковни среди.

4. Въз основа на разкритата истина за извършените злодеяния и за техния чудовищен размер БКП /БРПк/, която е несъмнено организатор и осъществител на масовите убийства, да бъде осъдена като престъпна организация с всички произтичащи от този акт последици. В това отношение опитът с денацификацията на Германия след Втората световна война може да бъде извънредно полезен.

5. Една национална комисия, оглавявана лично от Вас и включваща представители на гражданските комитети "Истина", както и на основните политически партии и движения, да систематизира и публикува резултатите от разкритията. С този акт да бъде приключен един трагичен период от историята на нашия народ, за да бъде окончателно открит пътят ми за по-спокойно и достойно съществуване.

Нашето предложение е в съгласие с нееднократно изразеното от Вас становище за нуждата от национално помирение и добросъвестно прочитане на новата ни история и се надяваме, че ще срещне Вашето разбиране и действена подкрепа.

София, 1 февруари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПОЛИТИЧЕСКИ И ОБЩЕСТВЕНИ СИЛИ ПО ПОВОД НА ЮГОСЛАВСКИЯ КОНФЛИКТ. Документът е подписан от Демократическата партия в България, Независимата обществена организация на гражданите "Демократичен фронт", Българската работническа социалдемократическа партия, Движението за демокрация и социална справедливост и Движението на жени и майки против насилието.


С ясно чувство за своята причастност към славянската общност, каноните на православието и приемствеността в историческата логика на Балканския полуостров се обръщаме към управляващите в България с настоящата декларация. Разтревожени сме от нарастващите брутални и цинични опити на една самозабравила се империалистическа сила да тласка България към абсурдна, неправомерна и гибелна намеса в югославския конфликт. Имайки предвид степента на проникването й, както и марионетните инстинкти на българските управници, тревогата ни нараства прогресивно и основателно.

Пред лицето на грозящата ни опасност искаме ясно да заявим, че нашите партии се обявяват категорично против опитите на американците и техните български прислужници да тласнат страната ни по пътя на конфронтацията с братския сръбски народ. Настояваме България да стои настрана и по никакъв начин и повод да не взема страна в конфликта. Решенията на доминираното от САЩ ООН не ни ангажират по никакъв начин, нито имат каквато и да било юридическа или практическа стойност за страната ни. Каузата на американците не е наша кауза и върховният ни дълг на славяни, православни и българи повелява да й се противопоставим твърдо и безкомпромисно. Това е единствено спасителната и справедлива позиция в настоящия момент.

Нека тия, които се опитват да превърнат България във васал, придатък и оръдие под сянката на САЩ, да не забравят съдбата на предшествениците си, които правеха същото под шапката на Германия и СССР.

Да живее славянската солидарност!

Да пребъде мирът на Балканите!

София, 29 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *  

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЯ НА ВТОРИЯ РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /9 И 10 ЯНУАРИ 1993 ГОДИНА, ВАРНА/.


В изпълнение на Решенията на Втория редовен конгрес на Конституционния съюз, при условията на членове N 18 и 19 от Устава на Конституционния съюз

С Ъ О Б Щ А В А М Е:

1. До излизане на съдебното решение за пререгистриране на състава на новите ръководни тела документите, които представляват съюза във взаимоотношенията му с други организации, се подписват от Николай Петров Бучков - член на Управителния съвет и говорител на съюза /член със специални пълномощия/.

2. Господин Манол Тодоров Журналов, смятано от 10 януари 1993 година, не представлява Конституционния съюз във Федерация "Царство България”, както и пред всяка друга държавна или обществена организация.

3. За официален представител във Федеративния съвет и пред други органи на Федерация "Царство България” до излизане на съдебната пререгистрация, съгласно т.1., временно за представляващ Конституционния съюз е определен Николай Петров Бучков - член на Управителния съвет и говорител на съюза /член със специални пълномощия/.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА КС:
        Филип Бучков

София, 28 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ НА ЖЕЛЕЗНИЧАРИТЕ ПО ПОВОД НА НЕДОПУСКАНЕ НА СИНДИКАТА ЗА УЧАСТИЕ В КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ. Документът е адресиран до заместник-председателя на Министерския съвет Евгени Матинчев, до министъра на транспорта, до генералния директор на фирма "Български държавни железници", до президента на Националния професионален съюз и до средствата за масова информация.


Ръководството на Националния професионален съюз на железничарите /НПСЖ/ е възмутено от демонстрирането на дискриминационни действия, предприети днес, 29 януари 1993 г. от генералния директор на фирма "БДЖ” г-н Атанас Тонев, при започналия процес по колективното трудово договаряне.

Генералният директор не допусна представителя на НПСЖ в заседанието на комисията по договаряне на Колективен трудов договор /КТД/ за 1993 г. Формулировката му е, че НПСЖ е незаконен. Това е противозаконно действие от страна на г-н Тонев, след като има подписани от него самия следните документи:

1. Споразумение между фирма "БДЖ" и НПСЖ от 14 юли 1992 г.

2. Протокол от 2 септември 1992 г.

3. Заповед N 66 от 26 януари 1993 г.

Те потвърждават правото на равнопоставеност на всички синдикати при договарянето им с работодателите в съответствие със Споразумението между правителството и НПС от 28 юни 1992 г.

След влизането в сила на новия Кодекс на труда от 1 януари 1993 г. съгласно чл.З ал.З и 5 и чл.8, ал.З, започна процес по признаване представителността на синдикатите и организациите на работодателите на национално равнище от Министерския съвет. С ПМС N 9 от 21 януари 1993 г. беше приет Правилник за признаване на синдикалните организации и организациите на работодателите.

Процесът на изграждане на отраслови и браншови комисии започна, без да е конституиран Националният съвет за социално сътрудничество /НССС/. Представителните синдикати и работодатели не са определени от Министерския съвет. Няма публикация в "Държавен вестник", съгласно чл.7 от ПМС N 9 за признаването им.

НПСЖ поставя следните въпроси:

1. Кой има интерес да бърза с изграждането на отраслови и браншови комисии, без да е изграден НССС и без да е приет правилник за неговата структура и работа?

2. Откъде идват указанията до работодателите?

3. Кой е определил, че само представители на КНСБ и КТ "Подкрепа" могат да участват в комисиите по договаряне на КТД?

4. Кой дава указания на представителите на КНСБ и КТ "Подкрепа" да блокират работата по договарянето при участие на представители от НПС?

НПСЖ преценява, че при такива взаимоотношения между работодатели и синдикати не може да се говори за социален мир и равнопоставено социално партньорство. НПСЖ счита, че правителството на проф. Л. Беров с приемането на ПМС N 9 от 21 януари 1993 г. проявява недопустима с правото и синдикализма демагогия и реално дискриминира НПС и други синдикални формации.

Въз основа на по-горе изложените констатации НПСЖ иска генералният директор на фирма "БДЖ" г-н Тонев да осигури участие в преговорите по договарянето на КТД.

НПСЖ декларира, че ако генералният директор не изпълни законните си задължения, то съюзът ще предприеме законни синдикални действия чрез структурите си в цялата страна в защита на правата на своите членове, регламентирани в Кодекса на труда и Конституцията на Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НПСЖ: инж. П. Атанасов

София, 29 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ НА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪРХОВЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ, ПРИЕТ НА РАЗШИРЕНО ЗАСЕДАНИЕ НА 30 ЯНУАРИ 1993 Г. В ПЛОВДИВ.


УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪРХОВЕН СЪВЕТ
НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ,
ПРЕДСЕДАТЕЛИ И СЕКРЕТАРИ НА ОБЩИНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ,
ДРАГИ ГОСТИ,

Задачата на това заседание е да анализира политическото положение в страната в този исторически момент и да даде насоки за практическата работа по линията на Българския демократически форум /БДФ/ в близкото бъдеще.

Но нека с оглед на това хвърлим един поглед на досегашните наши оценки.

Българският демократически форум бе създаден формално преди 3 години - на 13 януари 1990 година. Тогава пред неговите инициатори стояха следните въпроси:

1. Ще бъде ли възможно официалното регистриране на една такава антикомунистическа партия като Българския демократически форум?

2. Какъв е общественият смисъл на това?

Не ставаше дума за физически и политически кураж, какъвто никога не ни е липсвал, а за една трезва оценка на положението тогава. Политическият анализ, що се отнася до първия въпрос, подсказва, че това е възможно, защото БКП ще се примири и със съществуването и на такива партии, щом иска да мине за демократична, от една страна, и да се допринесе още нещо за политическото раздробяване, от друга, на което БСП разчита за своето оцеляване.

Що се отнася до втория въпрос, той се свеждаше до това ще оставим ли да се разпилеят в различните политически партии създаваните и изпитаните в продължение на повече от 6 десетилетия кадри на Съюза на българските национални легиони /СБНЛ/ или този единствен по рода си политически капитал в нашата страна на антикомунистическа основа ще послужи за създаването на предпоставки за окончателната победа срещу комунизма в нашата страна. И този въпрос бе решен положително въпреки наличието на песимистично-ликвидаторски мнения, свеждащи се до вливането ни в една или в повече от съществуващите партии, респективно до пълна безперспективност за какъвто и да било собствен път. От друга страна, създаването на Българския демократически форум не бе още един принос за политическо раздробяване у нас, а точно обратното, защото се създаде всъщност стожер, около който могат да гравитират редица обществени сили в нашето общество.

Българският демократически форум е една от малкото партии у нас, която си е извоювала исторически право на собствено съществуване с реално политическо присъствие при всички обстоятелства в нашия обществено-политически живот както преди, така и след Девети септември 1944 г. Тук трябва да отбележим, че последното десетилитие след 1934 г. се характеризира с епична политическа борба между СБНЛ и Българската работническа партия /БРП/ в лицето на нейния Работнически младежки съюз /РМС/. Никоя от другите съществували тогава организации я няма в сегашната политическа обстановка. И обратното. Никоя от сега съществуващите партии и организации я нямаше в периода 1934-1944 г. под една или друга форма, с изключение на БДФ и БСП. И това не е случайно. Историческата развръзка не е дошла още и основните участници в това противоборство стоят един срещу друг. От друга страна, на създаването на БДФ не може да се гледа като на едно просто възстановяване на СБНЛ, а като на нещо много повече, защото БДФ е израз на един исторически извод в най-новата история на България.

Българският демократически форум свърза своята съдба, а и съдбата на България със СДС, защото счита, че единствената политическа формация, която е способна да постигне частична, респективно пълна победа над комунизма в България е именно той, СДС с всичките му плюсове и минуси. Какво всъщност е СДС? Защо и как е бил създаден той?

Сега вече се знае, че Десети ноември 1989 г., а по точно 9 ноември 1989 г., не е даже и никакъв дворцов преврат, а поредната маневра на Москва. Свалянето на Тодор Живков е изпълнение пак на директива оттам, предадена с писмо на Горбачов до ЦК на БКП със специален пратеник. Целта е чрез перестройка в стил Горбачов да се създаде приемлив приемник на БКП, който да осигури на комунистите физическо, политическо и икономическо оцеляване. Създаденият преди 10 ноември 1989 година клуб за гласност и преустройство в "първоначалния му състав трябва да изпълни задачата. Първата му работа е да игнорира създаденото вече Независимо дружество за правата на човека, както и политическите затворници и лагеристи, особено тези с подчертани антикомунистически убеждения, в какъвто смисъл има дадени тогава указания от нашия многоуважаем сегашен президент. И работата като че ли тръгва. На гребена на антикомунистическата вълна, резултат на 45 години безпримерни в нашата история страдания, жертви и борби, застават уж бивши комунисти и подставени лица от Държавна сигурност. Но това е в разрез с историческия процес. И става онова, което става винаги в историята - промените надхвърлят първоначално поставените задачи. Червените архитекти на СДС могат да бъдат оприличени на вълшебник, който със своите заклинания предизвиква появяването на свръхестествени сили, които той не може вече да контролира, даже и да е КГБ с нейните 16 000 агенти в Бъргария. И така СДС се превръща непрекъснато все повече в това, за което е бил създаден. И затова мястото на БДФ е именно в СДС, за да съдейства за този негов облик, който ще ни доведе до окончателната победа върху комунизма. По тези причини може би досега БДФ малко или много е бил игнориран в рамките на СДС, макар че неговото по-късно приемане в СДС бе една необходимост за неговия антикомунистически облик. БДФ е работил всъщност за СДС и преди неговото създаване. Работи за него, без да му е член, всеотдайно и безкористно. Сега вече той е една от основните партии на СДС, на които ще остане верен докрай, а ще продължи и неговото дело и след като се счете, че е изпълнил задачата и слезе от политическата сцена. Основна задача на БДФ в СДС е да не допусне недопустимото, т.е. изкуствено разцепление. И с оглед на това нашата основна роля в СДС е да бъдем балансьор за неговото единство. И затова не желаем да се конфронтираме с никого в рамките на СДС. Има достатъчно с кого да се конфронтираме извън него.

Често употребявана максима е, че политиката е наука за възможното. Но тя е и нещо друго, а именно съотношение на сили. Но за да се прецени съотношението на силите, трябва да се познават самите реални политически сили в дадено общество. И така кои са реалните политически сили в България?

У нас се очертаха три центъра на политическо влияние:

1. СДС

2. Президентът и

3. БСП

СДС е напълно нова с неизкристализирала напълно структура и организация формация. Нейната сила идва от попътния вятър, който задуха в Източна Европа през последните години. По-обстойно може да бъде анализирана в контекста на този анализ за другите центрове и в неговата заключителна част.

Най-любопитен център е президентът. Неговият генезис се намира в самата БСП и някои институции, които я обслужваха.

Водещ партньор на президента в средите на БКП е бил и остава г-н Андрей Луканов.

Кои са опорите на политическото влияние на президента?

Националната разузнавателна служба, в която под маската на опазване на националните интереси се окопава тази част от бившата ДС, която трябва да обезпечи доминиращата роля в България на тандема Желев-Луканов.

Същността на началните спразумения Желев - Луканов е ясна.

Чрез Президентството и Желев се осигурява контрол над класическите така наречени силови сфери в държавната власт, включително и външните работи.

Трябва да се отдели подобаващо място и на бившето научно-техническо разузнаване.

Този отдел е имал контрола над големи финансови средства /някъде от порядъка на 1 милиард щатски долара/, които са били на специален отчет, воден единствено в съответното управление на ДС без всякакви следи в други партийни или държавни институции.

Опорите на политическото влияние Желев-Луканов се очертават:
1. Националната разузнавателна служба /НРС/
2. Генералният щаб
3. Крилото на Луканов в БСП
4. Групата на Д.Луджев в СДС
5. КТ "Подкрепа"
6. КНСБ
7. ДПС - А.Доган
8. Външните мисии и външното министерство
9. Част от пресата - групите "Труд", "168 часа" и в немалка степен - "Континент".

Като се държи сметка, че във вестник "Дума" немалко влияние запазва Луканов, което значи влияние за тандема.

/"Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ /ЧАСТ ВТОРА - последна/ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРОФСЪЮЗНАТА СВОБОДА И ЗА ПРАВОТО НА КОЛЕКТИВНО ДОГОВАРЯНЕ В БЪЛГАРИЯ.


Във връзка с гореизложените дискриманационни клаузи в постановлението на Министерския съвет, след обсъжданете им на най-високия форум между два конгреса - Съюзния съвет, НПС счита:

А. 1. Правителството на Република България проявява пълно незачитане на Конвенция N 87 на МОТ от 1948 година, в чийто чл. 3, ал. 1. е гарантирана свободата на трудещите се свободно да изработват своите устави и правилници, да избират свободно своите представители, да организират управлението и дейностите си и да съставят свои програми за действия.
 
Това, че правителството определя точно градовете на България, в които ние трябва да имаме центрове на организации, това, че определя процент на покритие, това, че не се съобразява с административно-териториалното деление, уредено в конституцията, ние считаме за вмешателство на държавните власти по смисъла на чл.З, ал. 2 от Конвенция N 87. Също така за вмешателство ние считаме определянето на отраслите в България по класификатор от 1986 година при положение, че с оглед на изграждането на пазарните механизми настъпва и съответната трансформация в отрасловата и браншова структура, различна от изкуствено създадената при комунистическия режим в България.

ПРИПОМНЯМЕ, че в Конституцията на Република България в член 5, ал. 1 е записано "Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат".

2. Правителството на Република България нарушава член 33 от новоприетия Кодекс на труда, в който се регламентира свободата на синдикалните организации да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление и свободно да определят своите функции, като ги осъществяват съобразно законите на страната.

Б. 1. С приемането на тези недопустими ограничения правителството на Република България препятства прилагането на принципите на правото на организиране и на колективното договаряне. Ние считаме това за вмешателство на правителството като върховен работодател при доминиращ държавен сектор в икономиката, по смисъла на чл. 2 от Конвенция N 98 на МОТ от 1948 година. С това свое постановление провителството на практика предприема мерки за създаване удобни нему и на работодателите, контролирани от него, професионални съюзи.

2. В тази връзка правителството на Република България нарушава и новоприетия Кодекс на труда, по-специално чл.4, а именно, че синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно договаряне и участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона.

Определянето в разрез на административно-териториалното деление на страната изискване за наличие на органи на синдикатите в бившите административно-териториални единици на страната на практика възпрепятства това правителство поради липса на изпълнителна власт от такъв порядък, поради липсата също така на работодателски структури и пр. Подобно е и положението с определянето на минимален брой организации за съответните отрасли, без да се указва численост, без да има тълкуване на широкото понятие отрасъл. Още повече, че различните синдикати се структурират различно, съобразно своите устави, и боравят с отделни понятия, що се отнася до структурите на някои равнища.

В. 1. Правителството на Република България в разрез с международното право и вътрешното законодателство предопределя първичните документи, които трябва да се съхраняват от синдикалните централи, които кандидатстват за представителност. Така например според неговите изисквания в централата трябва да се съхраняват, независимо дали има такава досегашна практика, всички заявления, членство и заявления за напускане. Подобно изискване е крайно нелепо за организации от конфедеративен тип, в които членуват синдикатите и съюзи на отраслов, браншов и регионален принцип, които сами регулират този процес и информират по съответен начин и в съответен порядък централата, където се води отчетността.

2. Груба намеса в изработването на правилата на синдикалните организации и тяхното структуриране е изискването да се съобразяват с класификатора на отраслите, приет по време на комунистическия режим през 1986 година. Понастоящем се поставя началото на свободен пазар и преструктуиране на отраслите, както и на съответните министерства в страната, които имат отношение към тях. Естествено е, че структурирането на синдикатите следва естествения ход на пазарното развитие и не е възможно вече изкуственото събиране на синдикалните организации, отговарящи на сегашните отрасли, под егидата на старите правила.

След всичко изложено дотук ние, членовете на Националния професионален съюз, подкрепени и от нашите приятели от други свободни синдикати, като например Асоциацията на демократичните синдикати, сме длъжни да изразим своето огорчение, че въпросните тежки нарушения и ограничения на синдикалната свобода в България са формулирани и предложени в по-голямата си част от Конфедерацията на труда "Подкрепа", чийто лидер д-р Константин Тренчев, който е и вицепрезидент на Международната конфедерация на свободните професионални съюзи /МКСПС/ със седалище в Брюксел. Ние считаме, че цялата отговорност за този нормативен акт носи правителството на Република България, но заедно с това не бихме искали морални последици да понесат синдикатите, предложили тези изисквания. Ние не бихме искали да бъде нарушаван добрият образ, който има Бълагрия в МКСПС, и се надяваме, че уважаваният от нас неин генерален секретар Енцо Фризо ще направи. необходимите постъпки пред българското правителство, за да бъдат отстранени тези тежки според нас нарушения. Ние считаме, че като някогашни членове на КТ "Подкрепа", косвено сме били и членове на МКСПС, косвено сме допринасяли за нейното популязиране в страната и днес разчитаме да получим насреща принципен отговор и синдикална солидарност.

Ограничаването на синдикалната свобода в България е факт. Скоро от този факт ще произтекат печални последици за социалния мир в страната, за което цялата отговорност ще носи правителството на Република България. Ние обаче считаме, че международните организации, имащи отношение към свободата на сдружаване във всичките й аспекти, имат достатъчно сили и средства да въздействат върху правителството в името на демократична България, чието място според нас в близко бъдеще е в демократична и обединена Европа. Ние сме уверени, че нашият повик е част от усилието на българския народ за изграждане на демократична държава. Ето защо, ще отстояваме с всички средства, предоставени ни от законите на страната, правото ни на сдружаване, свободата да се изграждаме и да представляваме своите членове в името на демократична и цивилизована България.

София 28 януари 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


10:15:00
02.02.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!