25 май 2020г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

2 ноември 1993


София, 2 ноември 1993 година
Брой 214 /1002/


София, 2 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОНСЕРВАТИВНАТА ЕКОЛОГИЧНА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НA ВТОРИЯ КОНГРЕС /30-31 ОКТОМВРИ 1993 Г., ШУМЕН/, форумът реши да промени името на организацията в Консервативна и екологична партия и преизбра досегашния председател Христо Бисеров.


I. Потвърждава констатацията, че:

1. Правителството на СДС беше свалено от власт, когато започна решително да провежда политически и икономически реформи и постигна първите си международни успехи.

2. Това сваляне от власт се осъществи с усилията на прокомукистически елементи при активното и организиращо въздействие на президента и чрез преднамерената измяна на издигнати от СДС депутати, които и днес действат в интерес на прокомунистически и мафиотски тенденции в България.

3. Създаденото от новото парламентарно мнозинство правителство съществува, за да спира процеса на политически и икономически реформи и за да защитава интересите на малък брой съмнителни икономически образувания, които се стремят да контролират държавната власт мимо институциите и така да поставят под заплаха националните интереси и интересите на гражданите.


II. Одобрява поведението на ръководството на Консервативната и екологична партия /КЕП/ и на представителите й в парламента, които още през есента на 1992 г. проявиха политическа далновидност и заеха позиции, спрямо които и до днес някои представители на СДС не проявяват достатъчно последователност, като:

1. Правилно прецениха, че въпреки определени неуспехи и неефикасност на правителството на СДС основната атака срещу него идва от прокомунистическите или обвързаните с мафията среди, които целят реставрация на комунистическата върхушка и налагане на удобни за мафията модели на управление на икономиката.

2. Правилно прецениха, че бяха оформени различни линии на СДС, някоя от които можеше да измени на каузата и да се опита да превърне СДС в параван за реставраторско управление на страната.

3. Правилно оцениха възможността за пълно парализиране на управлението на СДС след 18 септември 1992 г., подкрепиха вота на доверие като единствен, макар и несигурен способ за овладяване на ситуацията и се противопоставиха, макар и безуспешно, на депутатите, които преднамерено го забавиха.

4. Правилно прецениха, че претенциите на ПГ на ДПС, лансирани в очевидно разбирателство с президента, целят създаване под етикета на СДС на правителство от типа на сегашното, подкрепиха ясното очертаване на кръга на допустимите отстъпки и заедно с това с другите депутати, лоялни на общата кауза, не позволиха да се излезе извън него.

5. Правилно оцениха, че в края на 1992 г. съществуваше политическа мобилизация на избирателите, че отстраняването от власт вероятно ще доведе до известна деморализация и затова настояваха за използване на всяка възможност да се предотврати съставянето на правителство и ориентация към незабавни избори.

6. Правилно оцениха и осъдиха поведението на лицата, помогнали за съставяне на правителството чрез вот, непоследователност или улесняване на сделката между БСП и ДПС за освобождаване на Луканов.

7. Правилно предвидиха пагубната политика на Беровото правителство и поддържаха позицията за отстраняване на гласувалите за кабинета депутати от СДС като важен способ за разграничаване от тази политика.

Одобрява последователната позиция на ръководството и депутатите на КЕП и след това.


III. Оценява политическата и икономическата ситуация в страната както следва:

1. Събитията в България през последната година се развиват на фона на общо настъпление на комунистическата реакция в страните на бившата съветска империя. Затрудненията са налице и в най-бързо напредващите от тези страни. Бившите комунисти се връщат на власт в страни като Литва, Словакия и Полша. В Югославия и в бивши съветски републики се пролива кръв. Опровергава се очакването на източноевропейските демократи и на западните експерти, че с падането на Берлинската стена процесите на демократизация и установяване на пазарно стопанство ще се развиват безпрепятствено. Дори и в най-напредналите от тези страни се поставя с тревога въпросът за опити на бившите комунистически кръгове да трансформират досегашната си политическа власт в икономическа и да контролират държавните предприятия и звена от административния апарат.

2. Въпреки неблагоприятното комунистическо наследство България постига сериозен успех в премахването на рисковете от значими етнически и верски напрежения, способни да прераснат в конфликти и сблъсъци. Този успех се дължи както на гъвкавата и балансирана политика на демократичните сили, които отстояват човешките права и извеждат на най-преден план в дейността си националните интереси, така и на проявената мъдрост и сдържаност от огромното мнозинство на българските граждани.

3. В страната протича процес на комунистическа реставрация, която се изразява в:
а) пренебрегване на демократичните принципи и конституционни правила за дейността на институциите;
б) накърняване на човешките права и опити за ограничаване на свободата на словото;
в) политически уволнения и връщане на дискредитирани комунистически кадри на всички нива на административно и стопанско ръководство;
г) възстановяване на комунистически модели в управлението на икономиката и финансите като крайна централизация, непазарни административни подходи при субсидиране, заличаване на дългове и други, както и пълно блокиране на процесите на връщането на земята, реституцията и приватизацията.

4. Икономическото положение на страната е катастрофално. Спирането на реформите на собствеността и нерешаването на дълговите проблеми води до огромни загуби, масово обедняване, структурно неоправдана безработица и препятства създаването на средна класа. Валутният резерв е стопен почти наполовина, без оправдание. Преговорите по външния дълг не напредват. Външното финансиране е спряно, цената на долара започна да нараства.

5. Лошото управление на страната през 1993 г., заложеното от бюджета изчерпване на средствата на общините, липсата на средства за заплати и социални помоши доведоха до значително увеличение на социалното напрежение; положително обаче е, че то продължава да се изразява с мирни и демократични средства.

6. През 1993 г. неимоверно нарасна престъпността в страната. Ефикасността в преследването, ограничаването и наказването й е крайно ниска в резултат на конфликтните интереси, на които служат правителствените органи.

Въпреки тази мрачна картина пред България има уникален шанс за ускорено положително развитие след предсрочни избори и победа на демократичните сили. Тази победа е възможна.

Сегашното управление, установено без избори, показа неспособността на прокомунистическите сили да зашитят националните интереси.

Избирателите трябва да разберат това. Запазването целостта на СДС като основен двигател на демократичните процеси в страната е основен път към такава победа.


IV. Като партия и член на СДС КЕП определя за основни следните насоки в бъдещата си политика:

1. Установяване на последователната политическа позиция в съответствие с програмните цели на КЕП и СДС. Такава последователност е немислима без ясното разбиране, че:

а) възстановяване на предишното парламентарно мнозинство е невъзможно, поведението на групата на Доган и на отиепниците от СДС и действията на правителството, което те подкрепят, показват прокомунистическите им и реставрационни тенденции. На тях СДС не може да се подчини, а да им послужи с името си е недопустимо;

б) не може да се разчита парламентът програмирано да гласува оше няколко важни закона, целите на прокомунистическото мнозинство са реставрационни и това дава отпечатък върху приеманите закони. СДС не може в името на реформите да подпомага такива тенденции, може само да се опитва да ги ограничи, изчерпвайки силите си;

в) невярна е тезата, че политическа организация, която иска избори, трябва да внесе нов избирателен закон. СДС не разполага с мнозинство и не може да го гласува. Прави се опит да се разколебае впечатлението на избирателите, че СДС действително иска избори. Невярна е тезата, че от СДС зависи дали да участва в служебно правителство след разпускането на парламента. Неговият състав се определя от президента, а целите му са известни;

г) формулата "Искаме избори, но само след като сме готови" е нереалистична и нечестна към избирателите. Искаме избори в името на националните интереси и сме длъжни да ги приемем съобразно с тях. Абстрактна готовност за избори не съществува.

2. КЕП е за запазване на единството на избирателите на СДС, а не за запазване на хора, които рушат това единство. Всеки, който уврежда съюза и руши доверието на избирателите, следва да бъде санкциониран и отстранен така, както Стоян Ганев, Георги Марков и Иван Ценов, както Алтернативна социаллиберална партия /АСП/ и Партия Либерален конгрес. Предателство в СДС има достатъчно, за да се толерират нови. Наред с афишираните поддръжници на СДС в България има още поне 20 процента от избирателите, които споделят нашите идеи, но се колебаят дали да гласуват за нас. Те имат нужда от яснота за намеренията и действията ни, а не от вътрешен хаос и предаване позициите на СДС.

3. СДС следва да разширява кръга на симпатизантите и на поддръжниците си. Но най-вече, като работи сред тези, които споделят негови виждания, но са разочаровани или обезнадеждени и не вярват, че той ще има сили да ги осъществи. Те искат от СДС три неща: последователност, почтеност, ефикасност.

Това налага:

а) засилване на контактите с гражданството. Полезно ше бъде СДС да ангажира голям брой хора за обсъждане и разясняване на бъдещи действия, за събиране на идеи и материали, за подготвяне на програми във всяка отделна община;

б) засилване на контактите с групи общественици, обществени и съсловни организации;

в) подготовка на условията за коалиции след избори и обсъждане на възможни предизборни съюзи. СДС не може да преговаря с фантоми, нито да сключва безпринциини съглашения, но може да развива контакти на основата на меморандума от м. август 1993 г. КЕП е за поддържане на толерантни отношения с организации, които вече са заявили, че ще отидат сами на избори, като БЗНС с главен секретар Анастасия Мозер. КЕП е за разговори с формации, които афишират приемане на демократичните принципи на СДС /като монархистите/ и ще бъде удовлетворена от постигането на предизборно споразумение, разбира се, върху реалистична основа;

г) необходимо е поддържане на тесен контакт с демократичните синдикати и готовност за съвместни действия.

4. КЕП вижда единствен изход от тежката икономическа и политическа обстановка в предсрочни парламентарни избори. Това изисква:

а) скъсване с илюзията, че СДС трябва да свърши още нешо в парламента. Необходимо е да приемем, че можем във всеки момент да тръгнем към избори, да използваме всяка ситуация, която може да доведе до тях, да подтикваме всяка възможност за създаване на такава ситуация;

б) основната роля на СДС в парламента остава да възпира реставрационни действия, да се бори за спазване на законността. Ако тази възможност му бъде отнета и се окаже безсилен да спре погазването на законите, СДС очевидно ще следва да преоцени позициите си в парламента;

в) основни усилия КЕП и всички партии от СДС трябва да хвърлят в подготовката на годна програма за действие при ново управление на страната и за актуализиране на всички структури за подготовка на бъдещи избори, както и за въвличане на широк кръг поддръжници на СДС в тези дейности.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НA КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НA КОНФЕДЕРАЦИЯТА НA ТРУДА "ПОДКРЕПА" ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ДИРЕКТОРА НA ВЕСТНИК "ПОДКРЕПА".


След като обсъди подробно проблемите на вестник "Подкрепа" и отговорността на директора на същия за съществуващите проблеми, както и нееднократното публикуване на материали в грубо противоречие със становищата на секциите и федерациите и на общата политика на конфедерацията, квалифицирайки ги като ярко антисиндикално действие, Конфедеративният съвет на КТ "Подкрепа" дава съгласието си на основание чл.ЗЗЗ ал.З от Кодекса на труда и гласува за освобождаването на Боян Даскалов от длъжността "директор" на вестник "Подкрепа" по чл.ЗЗО ал.2 т.5 от Кодекса на труда.

Решението бе прието със 79 гласа "за", "против" няма, "въздържали се" - 5 гласа.

София, 29 октомври 1993 г.

ЗА КС НА КТ "ПОДКРЕПА":

д-р Константин Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В НАЦИОНАЛНАТА ГИМНАЗИЯ ЗА ДРЕВНИ ЕЗИЦИ И КУЛТУРИ "KOНCTAНTИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ" ПО ПОВОД НА РЕШАВАНЕТО НA СПОРА ЗА СГРАДАТА НA УЧИЛИЩЕТО. Документът е адресиран до Министерския съвет, до Министерството на науката и образованието, до Министерството на културата, до кметския наместник на община "Средец" и до средства за масово осведомяване.


ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Уведомяваме ви, че днес, 27 октомври 1993 г., се проведе общо събрание на учителите и служителите в Националната гимназия за древни езици и култури /НГДЕК/, което взе следните решения:

Във връзка с ненормалните и унизителни условия на труд, наложени от съвместното ни ползване на сградата на 12 СОУ, и невъзможността за провеждане на обичайните учебни занятия в едносменен режим на работа поради крещящ недостиг на помещения заявяваме, че е налице нарушаване на чл. 127 от Кодекса на труда, регламентиращ задължението на работодателя да подсигури нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение и на работно място и условия в съответствие с характера на работата.

Всички опити за диалог с гарантиращите правото ни на труд инстанции завършваха без последствие. Нашите искания по смисъла на Кодекса на труда, Правилника за приложение на ЗНП са:

1. Незабавно осигуряване на сграда с необходимия брой учебни и административни помещения за провеждане на нормални учебни занатия /20 класни стаи и 12 стаи за разделно обучение, 4 административни помещения, библиотека, склад и физкултурен салон/. Като конкретни предложения посочваме сградите на 121 СОУ и 23 СОУ. Съгласни сме и на друга подходяща сграда.

2. Ангажиране на правоимащите органи с окончателно и трайно разрешаване на нашия многогодишен проблем - осигуряване на сграден фонд за НГДЕК за следващата учебна година.

В случай че нашите искания не бъдат изпълнени, ще предприемем ефективни стачни действия от 5 ноември 1993 г., предвидени в Закона за уреждане на колективните трудови спорове /ЗУКТСУ. По решение на Общото събрание стачката ше започне стъпаловидно и ще продължи до окончателното решаване на проблема. НГДЕК ше се представя от стачен комитет в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгени Димитров Зашев

ЧЛЕНОВЕ:

1. Евелина Борисова Живкова

2. Силвия Пейчева Митева

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 ноември -  Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ ОТ ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ И УЧИТЕЛИТЕ ОТ НАЦИОНАЛНАТА ГИМНАЗИЯ ЗА ДРЕВНИ ЕЗИЦИ И КУЛТУРИ "КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ" ДО МИНИСТЕРСТВОТО НА НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО, ДО МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА И ДО СОФИЙСКАТА ГОЛЯМА ОБЩИНА ПО ПОВОД НА РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМА СЪС СГРАДАТА НA УЧИЛИЩЕТО.


Днес, 1 ноември 1993 г., в Национална гимназия за древни езици и култури "Константин-Кирил философ" /НГДЕК/ по решение на Общото събрание се провежда едночасова предупредителна стачка. Ние, преподавателите и учителите от училището, което първо възстанови класическото хуманитарно образование в България, изразяваме своя протест срещу унизителното и противозаконно лишаване на гимназията от условия за нормално съществуване. Настояваме за незабавно започване на преговори между правоимащите институции и стачния комитет. Декларираме, че за нас ефективната стачка е крайно нежелателно, но последно средство за защита на нарушените ни права. Липсата на достатъчно учебни помещения поставя в опасност не само пълноценното преподаване и усвояване на знания, но и здравето на нашите ученици. Решени сме да използваме всички възможности, които ни дава Законът за уреждане на колективните трудови спорове за постигане на нашите искания, изложени в стачната декларация от 26 октомври 1993 г.

Обръщението беше прието единодушно на общо протестно събрание на учителите и учениците от НГДЕК.

София, 1 ноември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СТАЧНИЯ КОМИТЕТ:

Евгени Зашев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД "НОВ ИЗБОР ЗА БЪЛГАРИЯ" /ЧАСТ ВТОРА/, ПРОЧЕТЕН ОТ АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ПРЕД ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НA ОРГАНИЗАЦИЯТА /23-24 ОКТОМВРИ 1993 Г. На форума присъстваха 376 делегати от 183 клуба на ГОР.


България изостава от темпа иа промените и може да се окаже в периферията иа Европа.

Голямата опасност за съвременна и обновяваща се България е да се окажем икономически откъснати от европейските пазари и европейските производствени и технологични структури. Тази трагична опасност, неосъзнавана достатъчно от нашия политически елит, е и един от основните мотивиращи фактори за създаването на Гражданското обединение за републиката.

Ако изоставането продължи, България ще се изправи пред тежки исторически проблеми: първо, ще затрудни своето икономическо развитие и ще се окаже в неблагоприятна геополитическа ситуация - затваряне на пазари, блокиране на индустрията и т.н.; второ, ще попадне под силното влияние на неевропейски икономически гравитации, което ще я отклони от европейския й път на развитие. Трето, ще изпита големи трудности при решаването на въпросите на националната сигурност и запазването на културната си идентичност.

Възниква въпросът: можем ли да преодолеем изоставането, а оттук и опасността да се окажем в периферията на Европа.

Отговорът на Гражданското обединение за републиката е ДА - все още можем, но като променим политическото мислене в днешна България, като изменим коренно нашата вътрешна и външна политика.

Може ли да се сметне, че изоставането на България е следствие на наследеното тоталитарно минало и на цената, която плащаме за прехода? Това съвсем не е така, доколкото изоставаме спрямо другите източноевропейски страни с аналогично минало и сходни проблеми на прехода:

- докато Полша, Чехия и Унгария преминаха най-трудното, икономическият спад в България продължава да се увеличава: брутният вътрешен приход намаля през периода 1990-1992 г. общо с 28,5 на сто; националният доход - общо 50 на сто, и т.н.;

- равнището на чужди инвестиции у нас е 20-25 пъти по-малко, отколкото в Чехия и Унгария, и 5-6 пъти по-малко, отколкото в Румъния;

- кредитното доверие в нашата страна е на равнището на средноразвита азиатска или африканска държава;

- няма помръдване в преговорите с банките от Лондонския клуб за уреждане на въпроса по нашия външен дълг;

- равнището на приватизация, което е ключово за смяната на системата, е 4 до 5 пъти по-малко, отколкото в Полша, Унгария и Чехия.

Ако през 1991 г. България все още можеше да се причисли към групата на успешно реформиращите се бивши социалистически страни, сега това не е така. По всички основни икономически показатели България изостава от Унгария, Чехия и Полша, а в последно време и от други източноевропейски държави.

Изоставането на страната от общоевропейските процеси е свързано с продължаващото индустриално разпадане. В състояние на фактически фалит се намират 40-45 на сто от държавните предприятия в България. Особено тежко е положението във високотехнологичните производства, които скоро могат да станат невъзстановими и чиито безценни специалисти непрекъснато се разпиляват.

Тежко е положението в селското стопанство. През 1992 г. бяха унищожени елитни стада. Изклани и продадени бяха близо 1 млн. овце и десетки хиляди млечни крави. Разграбиха се производствени мощности за милиарди левове. Няма да бъде пресилено да се каже, че през 1992 г. в българското село бе извършена радикална, по характер необолшевишка революция, чиито последствия ще чувстваме до края на века.

В страната цари общо финансово и данъчно безредие, което силно затруднява набирането на средства за социалното осигуряване, образованието, здравеопазването, армията и полицията. С всеки изминат ден се увеличава престъпността.

Три години държавата не успя да реши въпросите с тъй наречените "лоши кредити", които за този период достигнаха гигантската сума от близо 130 млрдлева. Особено трагична в това отношение бе 1992 г., когато потънаха над 40 млрд.кредити. В резултат главно на това само от началото на 1993 г. банковият сектор има над 6 млрд. загуби. Бюджетът не разполага с никакви резерви и очевидно ще надхвърли предвидения за 1993 г. дефицит.

Тези неблагоприятни тенденции влияят силно върху жизненото равнище на населението. Безработицата надхвърли 600 хиляди души, общият брой заети лица намаля с близо 1 милион и потенциалната безработица продължава да остава голяма. Крайното потребление на населението намаля за 1991 и 1992 г. с 23 на сто. Непрекъснато пада раждаемостта и застарява населението.

Всички тези проблеми намират израз в растяща ценностна и духовна криза в цялото общество. Масовата емиграция на специалисти, увеличаващата се проституция, отчуждението, безверието и апатията са все по-ярки страни на кризата. Заедно с това е налице реална опасност да загубим културната си идентичност, да бъдем потопени в блато от евтини чуждестранни сурогати, да закрием цели сектори на българската култура и да загубим съхранявани столетия културни образци.


Причини за кризата

Досегашното развитие на България потвърди прогнозата, че по пътя на реформите ще се появят трудности от различен характер. По-специално потвърди се очакването, че промяната на системата ше доведе до съществен спад на жизненото равнище, до съкращаване на редица социални фондове, до увеличаване на безработицата и съкращаване на индустриалното производство. Потвърдиха се следователно очакванията за трудностите, породени от обективни причини. Но обхватът и дълбочината на отрицателните явления в България достигнаха размери, които показват, че редица от трудностите, с които се сблъскваме, не са породени толкова от обективни причини, колкото от груби грешки в политиката на провеждане на реформите.

Най-големи грешки, според нас, се допуснаха в областта на икономическата реформа. Основателно може да се каже, че българският вариант на икономическата реформа продължава да се развива едностранчиво, непълно и в крайна сметка деформирано.

Защо се получи така, че след успешния старт на реформата, очаквана и подкрепена от широки социални слоеве, стигнахме днес до положение на остра криза с опасност от социален взрив?

Най-съществена грешка на реформата, а сега можем да кажем: неин основен дефект е разминаването между монетарната и структурната й част, неоснователните надежди, които се заложиха на първата при пълно задържане на структурното обновление. Това противоречие беше констатирано още в средата на 1991 г., но за съжаление констатациите не бяха последвани от реални действия. Поради липсата на Закон за фалитите, както и на какъвто и да е механизъм за финансово оздравяване на предприятията, държавата и контролираните от нея банки продължиха скритото субсидиране на икономиката. Този процес се поддържаше и от натиска на профсъюзите за заплати и работни места. Не случайно през целия досегашен период на провеждане на реформата в България няма нито едно фалирало предприятие. Равнището на скрито субсидиране на икономиката /чрез "лошите кредити"/ през 1992 г. е по-голямо от това през тоталитарните години. Така през всичките три години на реформата структурата на икономиката остана практически непроменена. Туморите не бяха отстранени и заразиха цялата икономика.

Сега вече е ясно, че нерентабилно работещите предприятия са "изяли" няколко десетки милиарда лева, които никой не може да възстанови. Този процес беше стимулиран и от политическия наивитет през 1992, от загубата на традиционни източноевропейски и арабски пазари и от последствията на югоембаргото.

Големите съвкупни загуби на банките през първата половина на 1993 г. създават заплаха за изпълнението на бюджета за тази година и рязко намаляват възможностите за маневреност в цялата икономика. За същия период ликвидността на предприятията е спаднала с около 20 %. Тяхната инвестиционна активност сега е равна на нула. Състоянието на повече от половината от държавните предприятия изправя страната пред опасността от машабен индустриален разпад.

Няма сериозен пробив в областта на приватизацията. По оценки на експерти на ГОР сега на частния сектор се падат около 15-17 на сто от брутния вътрешен продукт и 7 на сто от кредитния ресурс. 10 най-големи частни групировки контролират около 2 на сто от брутния вътрешен продукт. Реституираната земя е едва около 20 на сто.

Бихме допуснали груба грешка, ако не отчетем, че обърканата стратегия на икономическите реформи се дължи и на политически фактори, на груби грешки в управлението и на конфронтацията, засягаща цялото общество.

Както е известно, след първите демократични избори през 1990 г. БСП получи абсолютно мнозинство в парламента и възможността да реализира предизборната си програма за плавни, но достатъчно ясни и смели промени в икономическата система. За съжаление липсата на политическа воля и неумението да се реагира на политическите протести на опозицията доведоха до обезличаване на парламентарното мнозинство, до пълно блокиране на замислените икономически реформи. Резултатът от това в края на 1990 г. беше драматичен: липса на стоки, включително от първа необходимост; хронически недостиг на енергийни суровини и ресурси; масово недоволство и улични вълнения. Разпадане на търговията и гигантска спекула.

В такава обстановка коалиционното правителство на Д.Попов започна смела икономическа реформа. То успя да възстанови търговията и да преодолее недостига на ресурси към средата на 1991 г. Чисто политически причини преустановиха неговата дейност още през август същата година.

Победата на СДС в изборите през октомври 1991 г. и формирането на правителство на СДС, подкрепено от ДПС, породи у много хора очаквания за стабилизация на икономиката чрез по-нататъшно провеждане на стопанските реформи. За съжаление новото правителство даде приоритет на политически мотивирани закони и действия, които изостриха още повече обстановката в страната и фактически задълбочиха линията на конфронтация. Можем да откроим няколко основни грешки в дейността на това правителство: 1. Прибързаните и неорганизирани промени в селското стопанство, които доведоха до разпиляване на огромни производствени мощности. 2. Натрупването на десетки милиарди лоши кредити. 3. Блокирането на оръжейното производство. 4. Опитът за разцепление на Православната църква и 5. Войната на институциите.

Общата конфронтация, която характеризираше политиката на това правителство, не можеше да не породи силно национално напрежение и да не доведе до неговото падане. Наложи се отново да се прибегне към оформяне на кабинет без собствено парламентарно мнозинство. За разлика обаче от правителството на Д.Попов, което работеше върху основата на политическо споразумение между основните политически сили, правителството на Л.Беров не разполага нито с такова споразумение, нито с ясно парламентарно мнозинство. То е принудено непрекъснато да балансира, включително при решаването на въпроси, невлизащи в компетенциите на парламента.

Изводът, който правим, е, че дълбоката икономическа криза в съвременна България се корени в общата поведенческа характеристика на двете осиовни политически сили. И БСП, и СДС управляваха страната, но не успяха да осигурят необходимото спокойствие и плавност на реформите. Задълбочаването на стопанската депресия е пряко обусловено от полярния конфронтационен модел на развитие, наложен на страната. Неспособността на БСП да намери сили и мотивация за по-голяма динамика на вътрешните промени и развитието на СДС като формация с ясно изразена /поне досега/ конфронтационна политика и реставрационни акценти наложиха на българското общество един слабоефективен модел на циклично кризисно развитие.

Порочната затвореност на този цикъл е очевидна за всички. Три години след началото на промяната в България все още няма стабилно законодателство и по отношение на правната система и сигурността, и по отношение на икономическия и духовния живот. Основните политически формации доказаха неспособността си да изведат българското общество от всеобхватната криза, защото поддържат жива културната основа на конфронтацията от 40-те и началото на 50-те години. В един знаменателен исторически период, когато светът загърби студената война, ние в България си позволяваме лукса да я продължаваме във вътрешен аспект.

Високото равнище на конфронтация, безкрайните скандали и сигнали за корупция, ограждането с привилегии и други причини доведоха до силно падане на авторитета на основните политически сили. Налице е дълбока криза на политическия елит и постепенно нарастващ политически вакуум. Повече от половината избиратели вече трайно не поддържат нито СДС, нито БСП.


На България е нужен нов избор

Затова казваме: не на конфронтацията, на икономическата и нравствената деградация, на съсипването на културата, на обезверяването на младежта, на отчуждаването на народа от политиката.

Затова казваме: да на промяната, способна да спре главоломното падане на обществото и да даде конструктивна насока на неговите усилия за достойно място на страната в променящия се и бурно развиващ се свят. Защото няма съмнение, че в този силно интернационализиран свят, във водовъртежа на неговата стопанска и културна конкуренция, оцеляват и се налагат народите, които с демократични средства съхраняват културната си и стопанска идентичност.

Ние казваме: да на промените, защото съзнаваме, че именно сега и в Източна Европа, и в Близкия и Среден изток, в Средиземноморието и Азия, в целия свят се изграждат индустриалните и пазарните структури на един следващ продължителен период в световното развитие. Да изостанем днес, означава да изостанем за дълго. Да оцелеем днес, означава да осъществим себе си, да дадем шанс на следващите поколения българи.

Ние казваме: страната може да се оправи само ако предложим нов избор на хората, нов избор за България, само ако заменим партизанщината с цивилизованост, конфронтацията със съгласие, политическата и духовна разнопосочност на българската нация с Гражданско обединение за републиката.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД "ПОЛИТИЧЕСКА И ИКОНОМИЧЕСКА РАМКА ПРЕД СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ" /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/, ПРОЧЕТЕН ОТ ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СДС ИВАН КОСТОВ ПРЕД УЧАСТНИЦИТЕ В ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА ТЕОРЕТИЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ /2-3 ОКТОМВРИ 1993 Г., СОфИЯ/


ОТСТОЯВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА СРЕДНАТА КЛАСА

Те се изразяват преди всичко във връщането на земята в реални граници с документи за собственост, позволяващи покупка и продажба. Тук се отнася защитата, която дължим на реалната пазарна цена на земята. Обезценяването на земята ще я концентрира в ръцете на досегашната агрокомунистическа върхушка и нейните кооперации и ще нанесе вреда на огромното мнозинство от народа. Високата реална пазарна цена на земята е най-важният фактор за нейното пълноценно използване, за развитие на земеделската и пътната инфраструктура, за строителството. Заедно с връщането на земята трябва да завършим справедливо, на пазарна основа разпределянето на земеделския инвентар и останалото недвижимо имущество.

В посоката на същия интерес е да отстояваме докрай връщането на градската и друга покрита и недвижима собственост. Принципът на реституцията на земята и недвижимата собственост следва да се разпространи върху останалата част от национализирания индустриален капитал.

От особена важност за формирането на средната класа е законодателното уреждане правата за частна практика на лекарите, учителите, инженерите, икономистите и другите специалисти. Държавното безплатно здравеопазване и образование се разпадат и трябва бързо да бъдат допълнени и укрепени от частния сектор, формираната вече по-заможна прослойка трябва да получи срещу заплащане здравни, образователни и други услуги.

В областта на структурната реформа, която за нас е условие за формиране на средната класа, СДС акцентира върху възмездната, пазарна приватизация и не споделя увлеченията по масова социална приватизация. Същия принцип отстояваме при ликвидацията и санирането на неплатежоспособните предприятия, при облекченията на длъжниците и оздравяването на кредита. СДС не може по никакъв начин да подкрепя държавното опрощаване на всички просрочени кредити, което всъщност е поемане на тези кредити от всички ни вместо от тези, които са ги натрупали. Това е в полза на лошо работещите и във вреда на цялото общество.

Както показа убедително опитът на Полша, спадът на икономиката може да бъде преодолян не чрез опрощаване на кредити, закрила на държавните фирми и държавни инвестиции, а единствено чрез бързото развитие на частния сектор. Поради огромните си финансови трудности българската държава няма да има скоро възможности за стопански капиталовложения и затова ние ще насърчаваме частните като единствен реален фактор за спиране на спада и за икономически растеж.

България има развита социална мрежа на две равнища, едното за трайно и окончателно и другото за временно нетрудоспособните. Основна слабост на тази социална закрила е, че тя не е насочена към истински нуждаещите се. Значителна част от нея се разхищава от държавната бюрокрация и се ползва от платежоспособни хора. Ние не трябва да разпалваме необосновани очаквания на хората от възможностите на държавата да им гарантира икономическа стабилност в условия на криза, защото е противопоказано. Всяка богата държава е социална, а ние сега не сме такава и ако бъдем честни, ще признаем, че не можем да дадем нови социални гаранции на хората.

Без да имам каквито и да е илюзии за характера на БСП, определено смятам, че не можем да действаме повече като революционна сила. Приели сме демократическите правила и сме длъжни да се вместваме в тях. Те са наша политическа рамка. Това не означава отказ от декомунизацията на страната, но за да бъде проведена на практика, тя трябва да бъде подкрепена и от други политически сили. Затова подкрепям идеята за национално съгласие, но без БСП, на некомунистическа и дори, ако е възможно, на антикомунистическа основа. За всеки един от нас БСП не е демократична заради своята история, заради престъпленията си, заради явните си симпатии към червено-кафявите в Русия и накрая заради това, че сериозна демократична сила на Запад никога няма да сътрудничи с нея.

Излезли от революционната обстановка, ние се намираме в незряла демокрация. Последната има различни форми. На едната страна са аморфните общества без стабилни политически сили и институции. От такава демокрация често се раждат тоталитарни режими. На другата са силните политически структури и институции, малкият брой партии и коалиции, намиращи се в състояние на борба и диалог в защита на интересите на своите избиратели. В средното положение е демокрацията на многобройните партии, на хората-партии, на честите преструктурирания на политическото пространство, на предателствата и временните съюзи в личната борба за власт.

Във всички източноевропейски страни липсват силни демократични институции. Те са близо до първия полюс. Макар да не е със съвсем аморфна политическа структура, нашата страна е характерна с честите разцепвания, предателства и промени. Тази политическа реалност се структурира от три политически полюса, които определят силовите линии и политическата гравитация: СДС, БСП и президента. Впрочем такава е била политическата реалност в нашата страна и преди Втората световна война. Много често монархът, както сега президентът, е променял политическите институции и е контролирал изпълнителната власт. Честите преврати и властването на безпартийни експерти са само израз на слабите демократични традиции в нашата страна.

Процесите, които наблюдаваме у нас, са по-далече от политическата аморфност на Русия и дори, бих казал, на Полша, но съвсем определено детерминират прехода ни към демокрация. Едната сила, която ни въздейства, е президентът, който се опитва подобно на г-н Лех Валенса да постави под контрол законодателната и изпълнителната власт и това му се удава в много по-голяма степен. Ясно е, че ще успее да формира собствена партия само при ново разцепване на СДС.

В Полша ПОРП се пръсна в политическото пространство и го зарази с многобройни свои отломъци, от които се формираха 4 силни парламентарни партии. У нас политическият процес е специфичен. БСП остава опакована в своята престъпна история, в отказа си от покаяние и признаване на историческата си вина пред народа, в комунистическата си идеология и икономическа доктрина. Макар от нея да се цепят опасни отломки, какъвто е случаят с АСП, бившата комунистическа партия остава прикована към столетния си образ, формирал се първоначално като антитоталитарна, дори антитодорживковска инициатива, постепенно СДС измести акцентите от антитоталитарните лозунги, от социалдемократизма на г-н Дертлиев, който си беше чист социализъм, от илюзиите на "перестройката" и зае десноцентристкото политическо пространство, превърна се в реална и засега единствена, истинска антикомунистическа сила в нашата страна. При този процес от него се отделиха и загинаха в "черната дупка" на политическия център многобройни леви фракции. В резултат сега между партиите и лидерите на СДС няма принципни противоречия по всички основни икономически, политически и етнически проблеми. Затова коалицията ни може и трябва да търси влияние върху тези партии, които могат да влязат в бъдещия парламент, върху принципна основа.

Решаващо изискване към нас е още сега да изработим политическото отношение на СДС към бъдещите, засега само потенциални, парламентарни некомунистически сили. Към всяка една от тях то трябва да бъде на принципно програмна основа, но следва да бъде различно.

Може би най-важната политическа, а не икономическа детерминанта на СДС е отношението му към частния бизнес. Обединяването на голяма част от българите води до олевяване на избирателите. Много изкусително е в опозиция да се атакува наляво и надясно от популистки и антикапиталистически позиции и да се отнасяме към всяка проява на частната инициатива с посткомунистическо подозрение. Това ще има противоположен ефект на очаквания. Без да убедим частния бизнес, че сме единствените му силни защитници, а тези девет месеца убедително доказват, че това е така, ние няма да бъдем верни на икономическата си програма и няма да спечелим доверието му. С такова поведение СДС ще се изроди в левосектантска формация.

И накрая решаващо е желанието ни да управляваме и поемем отговорност заради бъдещето на нашата страна. За всички, не само в СДС, е ясно, че без него България отново върви към пропаст. Това е точно обратната позиция на страха и бягството на БСП от изпълнителната власт. Тази черта от характера на една коалиция най-силно притегля избирателите. В трудни и много трудни времена хората дават политическото си доверие на този, който знае пътя и може да носи отговорността да ги води но него.

/Прссслужба "Куриер"/


10.45:00
02.10.1993 г.


Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Сopyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!