2 декември 1993


София, 2 декември 1993 година
Брой 236 /1024/


София, 2 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, ПРИЕТА НА ВТОРАТА РЕДОВНА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ /27 И 28 НОЕМВРИ 1993 Г., СОфИЯ/.


В настоящия момент развитието на процесите на Балканите не показва затихване на регионалните конфликти. Напротив! Няма признаци за скорошно решаване на конфликта в бивша Югославия.

Великите сили избягват да се ангажират с по-радикални и адекватни мерки за спиране на кръвопролитията и сядане на масата за диалог на враждуващите страни. В края на XX век сме свидетели на жестокости и погазване на човешките права, надхвърлящи дори тези на фашистките режими.

Движението за права и свободи /ДПС/ е за незабавно спиране на кръвопролитията и започване на преговори за мирно решаване на спорните въпроси върху принципите на равнопоставеността, зачитането на правата и на свободите на всички участващи в конфликта страни.

Движението за права и свободи /ДПС/ смята, че продължаването на военните действия дестабилизира Балканите като цяло, задълбочава пропастта между народите и общностите, отваря дълбоки рани в душите на балканските народи и определя за дълги години напред нестабилност и напрежение в района на Балканите.

Движението за права и свободи /ДПС/ е за категорично признаване на правото на самоопределение и самоидентификация на всички общности в Балканския регион при запазване на съществуващите граници. И тук ДПС смята, че всяко насилствено погазване на тези права или насилствено прекрояване на границите ще остави винаги тлеещо огнището на раздора на Балканите.

България, като част и център в Балканския регион, не може да остане безучастна и спокойна за стабилността и мира в самата нея.

Движението за права и свободи е за активизиране на политиката на България за решаването на тези въпроси и с оглед на това да се компенсират щетите, нанесени й от югоембаргото.

Ето защо ДПС се обръща към всички политически сили в Република България за обединяване на усилията по тези въпроси, представляващи приоритет за осигуряването на нейната национална сигурност. Нещо повече, ДПС ще продължи да настоява и провежда политика на отвореност и диалог с парламентарните и извънпарламентарните политически сили по приоритетните въпроси на реформата, които са от общонационално значение. Приоритет в тази насока имат за ДПС отношенията със Съюза на демократичните сили /СДС/. И без да има подписано политическо споразумение с която и да е политическа сила, ДПС е готово, стреми се и работи за установяване на делови контакти по конкретни въпроси на парламентарната практика. ДПС смята, че развитието на демокрацията изисква обединените усилия на всички демократично мислещи и действащи сили в нашата родина - Република България.

София, 28 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО НA БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ МАКСИМ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВЕТИЯ СИНОД, ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НA НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,

С писмо 282/24 септември 1992 г. Светият синод своевременно Ви уведоми, че депутатът Христофор Събев е низвергнат от духовен сан и отлъчен от църквата по решение на Архиерейския събор на Българската православна църква от 22 юли 1992 г. и няма право да носи форма на духовно лице.

Въпреки това Христофор Събев упорито и скандално продължава да носи свещеническа форма, с която се явява и в Народното събрание, всява смут в обществото с учредяване на измислени от него църковни формации. Той е отлъчен от църквата и няма съответните качества да бъде председател на Комисията по вероизповеданията.

Светият синод, като обръща отново внимание на тези факти, настоятелно моли да се зачете решението на Архиерейския събор от 22 юли 1992 г. и да се забрани на Христофор Събев да злоупотребява с депутатския си имунитет; да не се явява в Народното събрание в расо и присвоени от него църковни отличия; да бъде освободен от председателството на парламентарната Комисия по вероизповеданията.

София, 24 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТКРИТО ПИСМО ДО СИМЕОН ВТОРИ ОТ СЪПРЕДСЕДАТЕЛЯ НA ДЕМОКРАТИЧНОТО ДВИЖЕНИЕ ЗА КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ.


BAШE ВЕЛИЧЕСТВО,

Вие сте предопределен от Бога и исторически съдбата Ви е отредила да бъдете монарх - цар на българите!...Това е и юридически факт.

Ние, българите, които все още помним нашето мило Отечество като царство България, Ви приканваме да върнем България на своето достойно място в Европа, както си беше преди войната.

Ваше Величество,
Позволете да споделя, че в България няма дебати между монархисти и републиканци. Републиканци в България няма в този си вид, който го разбират всички демократични страни в света. Републиканската идея се поддържа само от тези, които довчера проповядваха "най-демократичната форма" на управление - диктатура на пролетариата. Те останаха малко. От 1300-годишното съществуване на България само 49 години сме били с републиканско управление. Българският народ добре знае колко е "гореща" републиканската попара. В българската история този период ще бъде изписан с големи траурни "знаци".

Ваше Величество,
Убеден съм, че възпитанието Ви, и като суверен, не Ви позволява да засегнете по подобаващ начин честолюбието, както и кариеристичните подбуди на някои доста "оцапали" се "професионални" "политици". В сегашното състояние на нещата у нас всеки гладен и полуграмотен индивид е потенциален кандидат за президент, само да му заплатят за кандидатурата. Понятно е, че подобна ситуация ражда и единици в категория хора, без възпитание и морал, инфантилни еквилибристи на перото, които си позволяват с оскърбителен тон, с нечистоплътна ирония да бъдат арбитри на световната история. Добили самочувствие от учене с държавни и партийни пари на Запад, тези "личности" за срам и съжаление са учили за Еврипид, Аристотел, Шекспир, а за Иван Вазов не знаят, не знаят и стихотворението "Аз съм българче". Те не са чували и за Паисий Хилендарски и обръщението, с което започва своята история. Днес, в настъпващия XXI век, като българин мен ме е срам да им го цитирам. Те не са учили за национално достойнство и затова са без национално самочувствие... Уверен съм, че сте им простили, защото да простиш е израз на мъдрост и духовна сила.

Ваше Величество,
С мъка споделям пред Вас, че монархическите движения в България, организации, дружества и пр. са единствените за разлика от другите партии, които нямат организационен опит и не са равнопоставени с другите партии и движения във възможностите за изява - материална база, финанси, комуникации, нещо повече, липсват елементарни условия за поддържане на обективно налагащи се контакти с многото наши привърженици и симпатизанти. В близкото минало монархически партии и движения у нас не е имало, тъй като не е било необходимо. Нямаме и водач, не защото няма личности, които да оглавят монархическото движение, а защото само царят единствено може да бъде наш водач. Българинът още в своя биогенезис е следвал своя хан и е вярвал в своя цар, това дълбоко е запечатано в съзнанието му.

Ваше Величество,
Върховен дълг Ви зове, макар и в изгнание, далеч от своя народ, да го поведете на борба за завоюване на демокрацията, реституиране на Търновската конституция, възстановяване на моралните ценности на нацията, мир в страната, мир на Балканите. Нека всички, обединени около Вас, без разлика на партийна принадлежност и на религиозни убеждения да заработим за спасението на скъпата ни Родина, за просперитета на своя народ, за спасението на нашите деца. Това е последният шанс за България!

Ваше Величество, Бог да ви пази!

Бог да пази България!

София, 29 ноември 1993 г.

СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЕМОКРАТИЧНО ДВИЖЕНИЕ ЗА КОНСТИТУЦИОННА МОНАРХИЯ: Константин Халачев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ПОВОД ЗАДЪРЖАНЕТО ОТ ПОЛИЦИЯТА НА 29 НОЕМВРИ 1993 Г. НА ВАСИЛ ЙОРДАНОВ БЕНЧЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО И ДИРЕКТОР НA В. "ВРЕМЕНА"/БИВШ "СИНЬО ВРЕМЕ"/.


Днес, 29 ноември 1993 г. сутринта в дома му бе задържан от полицията Васил Йорданов Бенчев, председател на Политически клуб /ПК/ "Екогласност" във Велико Търново и директор на вестник "Времена" /бивш "Синьо време"/. Поводът е заведеното срещу него дело от Главна прокуратура заради това, че когато през февруари 1992 г. противозаконно и произволно бе спрян в. "Синьо време", в оживен спор с местния прокурор Милчо Ванев Бенчев го е нарекъл "влечуго". Тогава Бенчев гладува повече от 20 дни, за да докаже правото на свободен печат. Сега се използва отсъствието му от едно от съдебните заседания, за което той предварително бе уведомил Районния съд, за да бъде произволно променена мярката му за неотклонение.

В момента, когато хиляди доказани престъпници се разхождат необезпокоявани на свобода, прокуратурата начело с господин Татарчев намира за най-удачно да се занимава с политически по същество репресии, вместо да се бори с престъпността!

ПК "Екогласност" изразява своя остър протест от произволите на съдебната власт и призовава всички демократи, журналисти и честни хора в защита на свободата на словото и печата и на нашия колега Васил Бенчев.

София, 29 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА, НA СЪЮЗА НA ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА, НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ И НА ИНИЦИАТИВНИЯ КОМИТЕТ НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НA НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ДО ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НA ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ ПО ВЪПРОСА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО НA МАКЕДОНСКИТЕ И ТРАКИЙСКИТЕ БЕЖАНЦИ.


ГОСПОДА,

Бежанците от Източна и Западна Тракия, Егейска и Вардарска Македония винаги са били сред най-онеправданите в социално отношение части от българския народ. Посрещнати със съчувствие и грижа след войните за национално обединение 1912-1918 г., македонските и тракийските бежанци станаха обект на социална дискриминация след Втората световна война. В условията на прехода от тоталитарно към демократично общество в България техните проблеми се очертаха с особена сила. Въпреки отделните опити за решаването им, те и досега остават загърбени от българските власти.

Законните и справедливи искания на бежанците и потомците им са:

1. Незабавно да бъде възстановено правото на обезщетяване със земя от държавния и общинския поземлен фонд на бежанците от Беломорието /Западна Тракия и Егейска Македония/, с чиято земя в 1964 г. българското правителство плати част от репарационния дълг към Гърция. Това право бежанците получиха с приетото от Великото народно събрание /ВНС/ допълнение към Закона за земеделските земи, но то им бе отнето от сегашното Народно събрание /НС/. Законопроект, решаващ този въпрос, бе внесен от група народни представители и вече повече от година е оставен без внимание въпреки многократните ни настоявания.

2. Народното събрание, използвайки правото си на парламентарен контрол, да поиска сметка от Министерския съвет /МС/ за неизпълнени задължения. Не само че не са изплатени предвидените 20 млн.лв. по бежанските облигации съгласно Закона за държавния бюджет за 1993 г., но МС дори не е изготвил механизъм за изплащането. Настояваме това да бъде сторено незабавно, както и правителството да предвиди в бюджета за 1994 г. 30-40 млн.лв. за изплащане на главницата и лихвите по облигациите, свързани със спогодбата Моллов-Кафандарис.

3. Настояваме НС, използвайки правото си на парламентарен контрол, да застави МС да изпълни Решение на МС N 416/12.Х.1992 г., което третира изоставените и неизплатени имоти на бежанците от Източна Тракия, Истанбул и Мала Азия. Проява на национален нихилизъм е да не се поставя този въпрос пред Република Турция, особено в сравнение с двустранното решаване на социалните проблеми на изселилите се в Турция български граждани.

4. Настояваме НС незабавно да приеме Закон за обезщетяване на бежанците от Беломорието за другото им имущество /освен земеделските земи/, послужило за погасяване на държавен дълг съгласно българско-гръцката Спогодба от 1964 г. Такъв законопроект също е изготвен. На фона на извършващата се в страната пълна реституция на одържавеното имущество на гражданите действията на НС не са нищо друго освен социална дискриминация на бежанците от Беломорието.

5. Настояваме НС и МС да предприемат необходимите действия за обезщетяване на българските граждани, бежанци от Вардарска Македония, за изоставените техни движими и недвижими имоти.

В случай, че горните пет въпроса не бъдат решени от българските власти, ние ще ги поставим пред съответните компетентни международни институции.

6. Настояваме НС да обсъди необходимостта и да предприеме законодателни мерки за защита на българската култура и статута на българския език като официален от прояви на културна дискриминация, водеща и до миграция от определени региони на страната.

7. Настояваме НС и МС да предприемат необходимите постъпки пред гръцките власти за преустановяване на дискриминацията на бежанците от Беломорието и осигуряване на тяхното право да посещават родните си места.

8. Настояваме НС да състави специална парламентарна комисия за всестранно проучване на икономическите, социалните и културните условия на живот на българите в Източна Тракия и Истанбул.

9. Настояваме НС и МС да Изработят и да прилагат последователна политика за съхраняване и възраждане на българщината сред македонската емиграция в чужбина.


София, 26 ноември 1993 г.


        ВМРО - СЪЮЗ НА МАКЕДОНСКИТЕ ДРУЖЕСТВА: Стоян Бояджиев

СЪЮЗ НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА: Костадин Карамитрев

ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ: Александър Каракачанов

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НA БЕЖАНЦИТЕ ОТ ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ: Костадин Башов

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ НA ФЕДЕРАЦИЯТА НA НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ НA МИНЬОРИТЕ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НA НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ЕФЕКТИВНИ ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ СТАЧНИ ДЕЙСТВИЯОТ 1 ДЕКЕМВРИ 1993 Г.


Националният стачен комитет при федерацията на независимите синдикати на миньорите на заседанието си на 25 ноември 1993 г. констатира, че в много от търговските дружества водените преговори между работодателите и представителите на синдикалните организации към Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ по предявените за решаване важни за трудовите колективи проблеми са завършили без резултат. За решаване на тези проблеми недостатъчни и нерезултатни са и действията на Министерството на промишлеността. След като обсъди стачната готовност в съответните дружества и предприятия, Националният стачен комитет при федерацията на независимите синдикати на миньорите

РЕШИ:

1. Определя:
а/ 1 декември 1993 г. за започване на ефективни предупредителни стачни действия;
б/ 8 декември 1993 г. за започване целодневни ефективни стачни действия.

2. В случай на неудовлетворяване на стачните искания от правителството на 9 декември 1993 г. в София да проведе митинг-шествие с участие на представителни миньорски групи от всички минни предприятия. По време на митинга да се връчат декларации до Министерския съвет и Нродното събрание в подкрепа на стачните искания.

3. На 10 декември в стачката да се включат с ефективни солидарни стачни действия всички останали предприятия от въгледобива и минно-добивната промишленост.

4. Националният стачен комитет и председателите на стачните комитети на предприятията упълномощават ръководството на федерацията на независимите синдикати на миньорите и председателя на стачния комитет да водят преговори с Министерството на промишлеността и Министерския съвет и подписват споразумения, протоколи и др.,отнасящи се до стачните искания.

5. 0пределя оперативен щаб за координиране на стачните действия, както и номерата на телефоните и факсовете, на които постъпва необходимата информация за хода на стачката.

6. Председателят на стачния комитет своевременно да информира средствата за масова информация за хода на стачката и за резултатите от водените преговори със съответните компетентни органи по удовлетворяване на стачните искания.

София, 25 ноември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Попадийн

/Пресслужба "Куриер”/


*  *  *

София, 2 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен тскст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НA АСОЦИАЦИЯ "ЗАЩИТА" ПО ВЪПРОСА ЗА СТРИКТНОТО СПАЗВАНЕ НA ЗАКОНИТЕ, ГАРАНТИРАНЕТО НA ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД И НА СИГУРНОСТТА НA ГРАЖДАНИТЕ.


Асоциация "Защита" като доброволно сдружение на гражданите на Република България се създаде, когато престъпността - организирана и стихийна - се е вплела трайно в обществения живот на страната. Криминалният терор отдавна е прескочил границата на обществената търпимост. Той представлява опасност с непредвидими последици за държавата и за нейните структури.

Като легитимна обществена организация Асоциация "Защита" е за стриктно спазване на законите, за гарантиране на обществения ред и сигурността на гражданите. Нашата цел е да обединим усилията на различни слоеве на българския народ в помощ на държавата и на правозащитните органи. Разчитаме на участието както на отделния гражданин, така и на обществените организации. Не бива да допуснем икономическите затруднения, непълнотите на законодателството да натоварят българския народ с още едно непосилно бреме - бремето на престъпността. Да го оставим беззащитен, унизен, поруган и в крайна сметка - обезверен.

Асоциация "Защита" ще създава и укрепва своите сдружения, като разчита на доброволното участие на гражданите в тях. Това ще бъде гаранция за общия ни успех. Нашата дейност ще бъде подчинена на изискванията на Конституцията и законите в името на хуманността и добруването на народа.

Същевременно ние предупреждаваме, че опитите чрез груби и арогантни действия да се атакуват членове на асоциацията представляват противозаконни прояви, които нарушават реда и застрашават сигурността на гражданите. Вярваме, че органите на реда и сигурността, правосъдието и законът ще пресекат подобни противозаконни прояви.

София, 24 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 2 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НA ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ АХМЕД ДОГАН, ПРОЧЕТЕН ПРИ ОТКРИВАНЕТО НA ВТОРАТА РЕДОВНА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НA ДПС /27 И 28 НОЕМВРИ 1993 Г. СОФИЯ/.


УВАЖАЕМИ ДЕЛЕГАТИ,

Последните няколко месеца на 1992 година бяха изключително трудни и решаващи за по-нататъшната демократизация на страната. Преди да реализираме мандата си във формулата за експертно правителство, ние бяхме убедени, че хлябът, ножът и сиренето не трябва да бъдат в едни и същи ръце. Въпреки че привидно изглежда, че когато те са в едни и същи ръце, се прочиства пътят за радикалното провеждане на политическата реформа.

Стигайки до такъв извод, аз продължавам да бъда благонамерено разположен към нашия основен и естествен партньор в лицето на СДС. Но за разлика от тях ние не трябва да им поставяме условия с кого можем и с кого не можем да водим политически диалог. Проблемът за партньорството е изключително важен в преходния етап и партия, която няма ясна представа за политическите си приятели и съмишленици, трудно може да просъществува еднозначно в бурното море на политическия живот.

А доколкото се отнася за ДПС като политически партньор, убедено и категорично мога да кажа, че винаги сме били лоялни към СДС и ще продължаваме да спазваме тези принципи и с потенциалните ни партньори от извънпарламентарните политически сили. Но трябва да ни е ясно, че стабилното и дълготрайно политическо партньорство задължително предполага обща ценностна система и граден механизъм на колегиални взаимоотношения между партньорите. Изрично искам да отбележа, че след "политическия ни развод със СДС" Движението за права и свободи няма политически партньор в парламента освен Алтернативната социаллиберална партия /АСП/ и четвъртата парламентарна група - Нов съюз за демокрация /НСД/.

Взаимоотношенията с Обединение за социална демокрация /ОСД/ и Гражданското обединение за републиката /ГОР/ изглеждат многообещаващи, но те трябва да се разглеждат в контекста на общото партньорство на левоцентрнстките и на десноцентристките политически сили в парламента и извън парламента.

Категорично искам да подчертая, че Движението за права и свободи никога не е сключвало и няма да сключи парламентарен или политически брак с БСП. В случая съзнателно се насажда идеята за скрито партньорство с БСП, от което се прави изводът, че ПГ на ДПС се е превърнала в пионка в ръцете на социалистите. Когато бяхме решени да поставим под съмнение, както и да коригираме наложения стил на взаимоотношения със СДС, което логично, но несправедливо доведе до свалянето на бившия председател на Народното събрание господин Стефан Савов и до вота на недоверие на правителството на Филип Димитров, ние трябваше да изберем една от двете възможни алтернативи.

Първата беше свързана с превръщането ни в потенциална подлога и в парламентарен сателит на СДС.

Втората алтернатива беше свързана с възможността да играем самостоятелна парламентарна игра, използвайки принципните противоречия между лявата и дясната част на парламентарното пространство.

За нас това беше въпрос на политическо и парламентарно оцеляване и аз мисля, че се справихме отлично с тази задача. Но въпреки това не можем да не си зададем и по-тежкия въпрос за цената на дефектираното партньорство между СДС и ДПС.

Изхождайки пак от благонамерени позиции, аз се изкушавам да се позова на старата мъдрост, че "всяко зло е за добро”, защото отрицателният опит във взаимоотношенията между партньорите има далеч по-голяма тежест от опита на едно регламентирано политическо приятелство. Но имайки предвид атмосферата през втората половина на 1992 г., се изкушавам да допълня тази формула с една друга мъдрост, а именно: "Ела зло, че без теб - още по-зло!"

Разбира се, в по-конкретно приближение въпросът за цената придобива конкретни измерения в самата възможност за утвърждаване на отделни елементи от политиката на БСП в отделни структури на властта. По-същественото в случая е, че това доведе до разстройване и забавяне темпа на посткомунистическата политическа реформа, както и до разочарование в електората на СДС и ДПС от липсата на една действена коалиция, която да осъществи реформата като цяло, а също така и значително спадна интересът към политиката и политическите реалности в страната. Но съм убеден, че Централният съвет и Парламентарната група на Движението за права и свободи постъпиха съобразно обективната логика на събитията и ситуацията. А всички знаят началото на нашето парламентарно партньорство със СДС, с което се предаде едно ускорително развитие на производството на закони. Началото беше свързано с искането от нас на стабилна биполярна структура на парламента с оглед ускоряване на политическата реформа. Краен продукт на тази биполярна структура беше законопроектът за забрана на БСП.

Впоследствие стана ясно, че биполярното разположение на парламентарните сили може да бъде както ефективен политически скалпел за хирургическото разрешаване на законодателни и политически проблеми, така и опасен парламентарен инструмент, който можеше и да внесе субективизъм и волунтаризъм в политическата и икономическата реформа.

Ако изходим от ясни принципни позиции съобразно изконните интереси на електоратите на различните партии и коалиции, политическото пространство в нашата страна е на път да придобие ясни и отчетливи очертания. Допреди една година политическите реалности гравитираха около биполярната структура на парламента, но сега за гравитационен център на политическите и парламентарните сили се очертава да бъде центризмът в своите левоцентристки и десноцентристки варианти. От гледна точка на историческите реалности и на съвременната социална структура на обществото в България трудно могат да съществуват крайнолеви и крайнодесни политически програми. Крайнолявата политика ще бъде анахронизъм и рецидив на миналото, а крайнодясната - максимално ще разтвори ножицата на крайно бедни и крайно богати и ще превърне страната ни в бананова република. От тази гледна точка центризмът в нашия политически живот тепърва ще търси допълнителни ниши за съществуване и реализация, както и оригинални алтернативи за довеждане докрай на реформата в страната. Специално искам да подчертая, че биполярната структура е възможна и в рамките на центристката политическа парадигма.

Ако изходим от тези принципни позиции, икономическата реформа и в частност приватизацията и аграрната реформа неизбежно започват да се възприемат и реализират в контекста на социалните проблеми на страната. Една страна, която е решена да отиде докрай в осъществяването на реформата и която в социалния си организъм има 2,5 милиона пенсионери и над 700 хиляди безработни, не може да не си дава сметка за социално слабите в осъществяването на реформата, и то не като периферен социален коректив, а като важно условие за осъществяване на реформата.

Центристката позиция на движението определя и основната стратегия, която ще подкрепяме в осъществяването на икономическата реформа от гледна точка на интересите и на ориентацията на нашия електорат.

В случая формулата е: мирен, балансиран и стабилен преход към пазарна икономика. ДПС трябва да търси баланса както между външния и вътрешния капитал, така и между националния и личния интерес, като даде възможност за утвърждаване на частния производител. Необходима ни е ясна макроикономическа програма, с точно определени приоритети в икономическата реформа на страната, най-вече това засяга спирането на спада в националното производство, финансовата стабилизация и развитието на банковото дело, необходима е усъвършенствана програма за приватизация, както и на приетите норми за стимулиране начуждестранните инвестиции. Крайно необходимо е движението да има генерална стратегия за приватизацията, съобразена с политическата роля на ДПС в обществото. Необходима е по-голяма гъвкавост и на технологичната схема за приватизация, която съкращава съществено бюрократизацията на приватизиращите се обекти. Свидетели сме, че самата схема на приватизацията е тромава и неефективна. Един от основните недъзи на приватизацията е фактът, че липсва платежоспособно търсене. Общоприето е становището, че националният приватизационен пазар трудно може да съществува, когато е налице дисбаланс между търсенето и предлагането на обекти за приватизация. Създава се впечатление, че активистите и депутатите на движението не обръщат необходимото внимание на приватизацията като начален процес. Трябва отговорно да заявя, уважаеми дами и господа, че ако изпуснем пулса на времето и на възможностите, свързани с него, ще останем на опашката на събитията и ще се принудим да коригираме общонационалната икономическа политика само в нейната част за социално слабите.

Важно обстоятелство във връзка с приватизационните механизми са и данъчните условия, и нормативната база за тях в страната. Въпреки че чуждите фирми са поставени в преференциални условия спрямо българските, всеизвестно е, че изоставаме с няколко десетки пъти от централноевропейските страни по отношение на чуждите инвестиции. Това положение може да се преодолее по радикален начин само ако парламентът и особено правителството инициират облагодетелствани данъчни ставки за фирми, които са ангажирани в производствена дейност, и най-вече за чуждестранните фирми, които възнамеряват да се включат в приватизацията. Доколкото се отнася за специфичната политика на движението по отношение на приватизацията, всички ние дълбоко трябва да осъзнаем, че е необходимо да подкрепим сделките с отложено плащане, тоест лизинговата технология на приватизацията. Това се отнася най-вече за малките и средните обекти, които подлежат на приватизация. В тясна връзка със социалните аспекти на приватизацията е и въпросът за лошите кредити.

Очевидно за конкретния случай трябва да приемем модела за разсрочване на лошите кредити, както и за издаването на приватизационни бонове или държавни облигации за право на участие в приватизацията.

Опитът показва, че развиването и утвърждаването на акционерния принцип е един добър изход за участие на нашия електорат в икономическата реформа на страната.

Изключително важно място в нашата икономическа политика заема аграрната реформа и отношението към нея. В случая първият основен принцип е връщането на земята в реални граници и оземляването на малоимотните и безимотните през следващите години. Особено тежък е въпросът за оземляването на безимотните, за които ТКЗС беше единствената възможност за преживяване.

Когато говорим за оземляване, трябва да знаем, че почти 56 на сто от населението на България няма земеделски земи, от които 54,8 на сто са българи, 88,4 на сто са цигани, 54,7 на сто са от турското малцинство в страната. Аномалиите, които са свързани със Закона за земята и най-вече по отношение на оземляването на безимотните за сметка на държавните и общински поземлени фондове, ще продължават да бъдат проблем и за следващите години. По принцип движението трябва да подкрепи укрепването на индивидуалните, фамилните и кооперативните селски стопанства от реални собственици на земя, а по възможност в една по-близка или по-далечна перспектива и тенденцията, която се забелязва в развитите страни за уедряване на кооперативните стопанства, но от реални собственици на земя. Във всеки случай за нас приоритет си остава оземляването на безимотните.

Важен проблем за нашия електорат е и тютюнопроизводството. С изключителни усилия Законът за тютюна и тютюневите изделия е вече факт. За нас приоритетни бяха и си остават демонополизацията върху тютюневото производство и гарантирането на минимални изкупни цени на тютюнопроизводителите. От законодателна гледна точка проблемът за тютюнопроизводителите не трябва да се решава на парче, а като част от една по-обща система на взаимна зависимост от световните монополи в производството на цигари. Важно условие в това отношение е свързването на принципа за либерализирането на условията за чуждите инвестиции с данъчни облекчения на фирмите, които произвеждат утвърдени марки цигари, ако те се ангажират с дългосрочното изкупуване на българския тютюн.

ДАМИ И ГОСПОДА,
Най-тежкият проблем на Движението за права и свободи на този етап е проблемът за безработицата. Не е тайна, че в някои наши райони безработицата достига 90 и дори повече процента. Цялостното решаване на този проблем е свързано със спирането на спада на производството и съживяването на онези негови звена и структури, които имат вече извоювани вътрешни и външни пазари. Решаването на въпроса за безработицата, дори и в частичен план, е проблем N 1 на ДПС в условията на утвърждаващата се пазарна икономика. Би било много наивно да си поставяме цели, които нито можем да изпълним, нито можем да преобразуваме в други проблеми от по-общ характер, тъй като въпросът за насъщния хляб на хората и през следващите години ще продължава да чука на вратата. Поне ако не сме в състояние да решим определени въпроси, касаещи нормалното възпроизводство на хората, то трябва да сме достатъчно смели и откровени да им кажем какво можем и какво не можем да направим, а не да изграждаме илюзорни кули от празни обещания, от които ние можем да паднем един ден с главата надолу.

Факт е, че повече от половината от населението на страната живее под нормите на биологично и духовно оцеляване. Вероятно в случая трябва да се борим за даване на данъчни облекчения за фирми, които спонсорират социалната сфера.

Центризмът като обща позиция предполага и социално ориентираното прилагане на пазарните принципи при формирането на работната заплата, както и държавното регулиране на пенсиите, обезщетенията и социалните помощи.

/Пресслужба "Куриер"/


15:30:00
02:12:1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер", 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!