29 ноември 1991

София, 29 ноември 1991 година

Брой 235 /510/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

 

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - НИКОЛА ПЕТКОВ, БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН, ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ, СВОБОДНАТА КООПЕРАТИВНА ПАРТИЯ, ДВИЖЕНИЕТО ЗА ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРИЯ, ЦЕНТРАЛНИЯ КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ, ЦЕНТРАЛНИЯ СЪЮЗ НА ТРУДОВОПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ, ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ, СЪЮЗА НА ТРУДОВОПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ НА ИНВАЛИДИТЕ, СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ КООПЕРАТОРИ, СЪЮЗА НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ЗЕМЯ И ЗАНАЯТЧИИТЕ, ПОЛИТИЧЕСКИЯ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ", АЛТЕРНАТИВНОТО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ - НЕЗАВИСИМИ, ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ - КОНСЕРВАТИВЕН СГОВОР, ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ - ПЛОВДИВ И НЕЗАВИСИМОТО СДРУЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ПОВОД НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КООПЕРАЦИИТЕ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката и до председателя на Министерския съвет.

Вече три месеца българската общественост и всички кооператори живеят с мисълта, че най-после кооперативното движение има закон, който му дава възможност да се възроди и да насочи своя огромен потенциал в интерес на икономическата реформа.

Законът за кооперациите по общо мнение е един от най-добрите закони, приети от Великото народно събрание. Той възстановява същността и характера на истински свободната кооперация и изцяло съответства на общоприетите международни кооперативни принципи и на българската кооперативна традиция. Със своите норми той създава законова основа за равнопоставяне на кооперациите с другите стопанскоправни субекти. Осигурява навлизане на кооперативната дейност във всички отрасли и сфери на националното стопанство. Подпомага и съдейства на частната и на индивидуалната инициатива и предприемачество на гражданите за активизиране на тяхната огромна социална енергия за извеждане на страната ни от дълбоката икономическа криза.

Законът за кооперациите възражда кооперацията като свободно и доброволно сдружение на частни физически лица за защита, развитие и обслужване на техните интереси. Той гарантира правата върху частната собственост на кооператорите и осигурява възстановяването на частната собственост върху земята и върху имуществото на досегашните ТКЗС.

Днес пред българската кооперация са разкрити реални възможности за съживяване на икономиката и за премахване на стоковите дефицити. Особена роля кооперацията играе и ще игpae за разкриване на нови работни места, което ще бъде голям принос за намаляване на безработицата. Като ефективна форма на самопомощ и взаимопомощ кооперацията ще играе и ролята на сериозен вътрешен стабилизиращ фактор, което особено много се цени от международните институции.

Въпреки изключително важната роля, която може да играе българската кооперация, някои среди създават пречки и правят опити да я затруднят и да я обезличат. Напоследък обществеността и кооператорите у нас са неприятно изненадани от внесения в Министерския съвет законопроект за промени и допълнения на Закона за кооперациите.

Този законопроект е в пълно противоречие със същността на кооперацията и нейните принципи и традиции.

Така например предлага се изменение на чл.10, ал.1, т.6, според което на преустановилите членството си в кооперацията да се изплаща освен дяловата вноска и дивидента, още и пропорционална част от имуществото на кооперацията. Това предложение посяга на истинската природа на кооперацията и ще доведе до нейното разрушаване.

С особено типичен антикооперативен характер е предложението да се отмени чл.36, който изисква образуването на фонд "Резервен" в кооперациите, гарантиращ тяхната стабилност, жизнеспособност и просперитет. Такъв фонд съществува в практиката и в нормативната уредба на кооперациите във всички страни, а и у нас е предвиден още при създаването на първата кооперация през 1890 г. и е законодателно утвърден със Закона за кооперативните сдружения от 1907 г.

Още по-фрапиращо в това отношение е предложението спрямо кооперациите да се приложи изцяло начинът, по който се облагат търговските дружества. Въвеждането на данъчно облагане на кооперациите за граждани с намалена трудоспособност ще ги обрече на гибел.

В подобен антикооперативен дух са и другите предложения в законопроекта.

Най-общо казано, в законопроекта изпъква, от една страна, намерение за създаване на законови условия за открита интервенция на държавата в имуществените отношения на кооперациите и тяхното пълно приравняване към акционерните и други фирми по търговския закон, от друга страна.

По този начин от Закона за кооперациите ще се отнеме онова, което представлява неговата реална стойност като нов закон, ще се отнеме тъкмо онази материя, с която се уреждат отношенията на кооперацията с държавата като независима и свободна организация.

Като вземаме под внимание всичко това, както и голямото историческо наследство и роля на българската кооперация ние декларираме:

1. Настояваме да се спрат всякакви опити за изменение на Закона за кооперациите, тъй като това ще внесе сериозни смущения в прилагането му и ще спре започнатите процеси на възраждане на българската кооперация.

2. Обръщаме се към Нродното събрание, президентството, Министерския съвет, министерствата, общините и кметствата и обществените и политическите организации да не предприемат действия, с които биха затруднили прилагането на новия Закон за кооперациите.

3. Приканваме всички местни държавни, обществени, политически и други органи и организации да оказват помощ и съдействие на кооперациите при подготовката и провеждането на предстоящите общи събрания, на които ще се приемат новите устави, в съответствие със закона и ще се изберат новите ръководни и контролни органи, както и да ги улесняват в работата им за възстановяване на одържавеното кооперативно имущество.

Нека всички да изразим подкрепа на българската кооперация и на Закона за кооперациите чрез писма, обръщения, призиви, подписки и други подходящи форми, както и чрез средствата за масово осведомяване!

Нека всички ние, български граждани, в този важен за страната момент да окажем пълно съдействие за възраждане на българската кооперация и да я подпомогнем при прилагането на новия закон!

София, 22 ноември 1991 г.

БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ: П.Дертлиев

БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - Н.ПЕТКОВ: М.Дренчев

БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН: Ц.Барев

ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ: А.Каракачанов

СВОБОДНА КООПЕРАТИВНА ПАРТИЯ: Дим.Марковски

ДВИЖЕНИЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРИЯ: Н.Близнаков

ЦЕНТРАЛЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ: П. Иванов

ЦЕНТРАЛЕН СЪЮЗ НА ТРУДОВОПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ: П.Цветански

ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ: П.Симеонов

СЪЮЗ НА ТРУДОВОПРОИЗВОДИТЕЛНИТЕ КООПЕРАЦИИ НА ИНВАЛИДИТЕ: Гочо Братанов

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ КООПЕРАТОРИ: Ив.Кралев

СЪЮЗ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ЗЕМЯ И ЗАНАЯТЧИИТЕ: Крум Хорозов

ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ": Кр.Кънев

АЛТЕРНАТИВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ - НЕЗАВИСИМИ: М.Манолов 

ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ -КОНСЕРВАТИВЕН СГОВОР: Стелиян Стойчев

ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - Пловдив: Илия Кожухаров

НЕЗАВИСИМО СДРУЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ": Петър Слабаков

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР /БДЦ/ за избирането на председател и заместник-председател на центъра.

На 27 ноември 1991 година се състоя редовно заседание на Политическия съвет на Българския демократичен център /БДЦ/. Присъстваха представители на всичките 7 партии - участнички в коалицията: Българска социалдемократическа партия, Политически клуб "Екогласност", Федерация на клубовете за демокрация /Партия Либерали/, Зелена партия, Алтернативно социалистическо обединение - независими, Демократическа партия- Консервативен сговор и Демократическа партия - Пловдив.
На заседанието беше решено да бъдат избрани председател и заместник-председател на БДЦ. С резултат от тайно гласуване със 7 гласа "за", нула "против" и нула "въздържали се" - за председател на БДЦ беше избран г-н СТЕФАН ВЛАДИМИРОВ РАДОСЛАВОВ - представител на Българската социалдемократическа партия; с резултат 6 гласа "за", един "против" и нула "въздържали се" за заместник-председател беше избран г-н ВАЛЕНТИН ИВАНОВ ЦЕРОВСКИ - представител на Зелената партия.

***

Стефан РАДОСЛАВОВ е роден на 4 май 1937 година в София. Завършил е право в Юридическия факултет на Софийския университет. Женен е и има един син. Той е заместник-председател на БСДП и беше депутат в VII Велико народно събрание.

Валентин ЦЕРОВСКИ е роден на 3 февруари 1956 година в Русе. Завършил е радио-електроника във Висшия технически университет "Ангел Кънчев" в Русе. Женен е и има един син. Той беше депутат в VII Велико народно събрание и секретар на Парламентарната група на Зелената партия.

/Пресслужба "Куриер"/

 

***

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА Д-Р ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕГИОНАЛНАТА СЕКЦИЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС И НА РЕГИОНАЛНИЯ КЛУБ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО С НАРОДА НА САЩ В СИЛИСТРА Г-Н НИКОЛАЙ МАРЕВ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

Причината да се обърна към Вас не са предстоящите президентски избори, а единствено фактът, че Вие многократно сте заявявали, че сте демократ и в частност либерал. Нека не се забравя, че нашата партия, макар и млада, е следовник на либералните принципи и традиции не само въобще, а в частност на великия български държавник и първостроител на съвременна България Стефан Стамболов. За всеки истински либерал формата на държавно управление не е фетиш, защото е известно, че в тази връзка основополагащи са либералните принципи за законност, разделение на властите и суверенитет. Дали България ще е Република или Монархия, е въпрос, който зависи от конкретните исторически условия и националните особености и в последна сметка може да се реши само от волята на народа. Ние обаче, като либерали, сме обвързани от историческата истина, че единствената легитимна конституция на България и в момента е Търновската конституция. А щом е така, би следвало и в изпълнение на конституционните ви пълномощия да насрочите референдум, след съответно решение на Народното събрание, дали България да бъде Република или Монархия. Подобно решение беше взето от Великото народно събрание преди месеци. Само ако народът избере Република, тогава би следвало да се насрочват президентски избори. При вот за Монархия последиците са ясни - Негово величество царят на българите Симеон Втори следва незабавно да поеме функциите си по Търновската конституция.

Без да откривам полемика по въпроса за така наречения мирен преход, аз Ви питам - къде е това мощно антикомунистическо движение в България, оглавено от истинската политическа опозиция, като истински гарант за осъществяването на този мирен преход. Позволено ми е да се съмнявам, че такова съществува. То се олицетворяваше от синята идея, която все още за щастие не е мъртва, но не съществуват сериозни гаранции за оцеляването й. Последните избори ясно показаха това и ако някой чрез радио и телевизия продължава да манипулира народа, то западните демокрации, към които се стремим, са напълно наясно по този въпрос. Та нима и на вас не ви е ясно, че в момента в парламента единствената истинска антикомунистическа опозиция са политическите партии, оглавявани от г-н Стефан Савов и г-жа Елка Константинова и политическото движение, оглавявано от г-н Йордан Василев? Аз лично се изчервявам от срам от факта, че бивши комунисти спокойно седят в парламента, правителството и президенството. А нима в телевизията положението не е същото? Като либерал и демократ приемам, че всеки може са се промени, включително и идеите си, но да развяваш байрака, докато до вчера си пазил червения си партиен билет и си ползвал добре благинките на партията-кърмилница, ей, богу, ако това не е политическа мимикрия и хамелеонщина, здраве му кажи! Бъдете в най-добрия случай редови, господа бивши комунисти, но нямате право да водите опозиционното антикомунистическо хоро! Кой носи според Вас, г-н президент, главната политическа отговорност за разбиването на българската политическа опозиция и че в момента е налице един абсурден парламент без земеделци, социалдемократи и либерали? Парламент който най-напред ще следва да променя прокомунистическите закони на така нареченото Велико народно събрание и в последна сметка може да се окаже достатъчно ялов за бързия ход на демокрацията у нас. Ето защо сериозно следва да се помисли върху идеята, лансирана от г-н Владимир Костов, за нови парламентарни избори заедно с предстоящите президентски такива. До тези избори обаче цялата демократична опозиция у нас следва да се обедини в единен фронт за национално спасение.

Накрая завършвам с приватизацията, която не търпи отлагане. Проглушихте ушите на народа, че сме за незабавна смяна на системата. Кого все още трябва да убеждаваме, г-н президент, че спадът на производството става неудържим, а собствеността си остава в ръцете на държавата? Същността на комунизма е в доминирането на държавата като собственик. Изземването на собствеността от нея означава край на комунизма. Противниците на приватизацията, като защитници на държавния приоритет, са по принцип хора, които не са уверени в собствените си способности, но имат големи амбиции за власт. Едва ли вече за някого е тайна, че България се напълни с фюрерчета. За разлика от предишните, днешните властимащи не са си изградили солидна сметка за контрол, с която да експлоатират знанията на можещите. С приватизирането на управлението, тоест с въвеждането на мениджърската институция ще отпадне и проблемът с пречките, които създава стопанската номенклатура. Преходът план-пазар е програмирана с най-съвременни средства еволюция, а не шок или революция. Тоталитарно-комунистическата система е система на организираната некадърност, потискаща кадърността под фалшивите и коварни лозунги за социална държава, социална справедливост и други, която се оказа по-долу от най-примитивните човешки общества.

Гореизложените мисли не са мои, а са цитати от либералната програма на БАСИ /Българска асоциация за стабилна икономика/, която е съобразена с модела на програмата "Ран-Ът".

Искам да запитам - защо нищо не се прави в това отношение и докога с българския народ ще се правят експерименти от лаици, които имат голям мерак да "режат опашката на котката", защото аз лично не съм виждал котка без опашка, но безработни, гладни, голи и боси българи срещам всеки ден, защото имам предимството пред властимащите да ходя пеш сред народа. И двамата сме либерали и се възхищаваме от постиженията на американската демокрация, а на практика нищо не се прави, напротив, пречи се от властимащите на приватизацията по програмата на двамата видни американски специалисти Ричард Ран и Роналд Ът, която е съобразена c българските национални особености. И всичко това се прави, след като Съюзът на демократичните сили няма програма в това отношение. На търг ли ще разпродаваме България, господин президент?
България има нужда не от помощи, които ако не са разумно използвани, само ще увеличат външния ни дълг, а от инвестиции. А кой ще инвестира у нас при сегашното трагично положение на нещата, без всеобхватна програмирана приватизация и нов, истински демократичен закон за чуждестранни инвестиции?

Ако действително искаме да сменим системата, България има нужда от незабавна приватизация.

Необходим ни е български Хавел и по-точно нов Стефан Стамболов, който да бъде политически гарант на приватизацията. Другото са празни приказки, предназначени за наивници.

Все още Ви вярвам, г-н президент!

Позволено ми е да се надявам, че няма да бъда един от последните наивници!

Силистра, 23 ноември 1991 г.

С УВАЖЕНИЕ: Николай Марев

/Пресслужба "Куриер"/

 

***

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА АКАДЕМИЧНОТО СДРУЖЕНИЕ "МЛАДА ДЕМОКРАЦИЯ" ПРИ ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - РУСЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ДОЛНАТА ГРАНИЦА НА УСПЕХА ЗА СОЦИАЛНА СТИПЕНДИЯ НА СТУДЕНТИТЕ. Документът е адресиран до Министерския съвет, до Министерството на образованието и науката, до Националната студентска конфедерация и до средства за масово осведомяване.

ДАМИ И ГОСПОДА,

За пореден път сме изправени пред дилемата "да бъдем или да не бъдем” студенти. Отново ни разделиха на "правоимащи" и "неправоимащи", отново посегнаха на малкото, което имаме. След като без предизвестие и предварителни консултации долната граница за успеха на социалната стипендия бе вдигната от 3,50 на 4,00 /съгласно Министерско постановление N 212 чл. 10 т.3/, голяма част от студентите в Техническия университет - Русе бяха поставени в крайно тежко социално положение. На внесеното конструктивно становище по въпрса за стипендиите /считано от нас за компромисно решение/ бе отговорено с безразличие и без интерес. Във връзка с това днес, 26 ноември 1991 год., Академично сдружение "МЛАДА ДЕМОКРАЦИЯ" при ТУ-Русе

ОБЯВЯВА:

ЕДНОСЕДМИЧНА СТАЧНА ГОТОВНОСТ
БОГ ДА ПАЗИ СТУДЕНТИТЕ!

Русе, 26 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

***

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - РУСЕ ПО ВЪПРОСА ЗА УСЛОВИЯТА И ПРАВАТА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА СТИПЕНДИИ ОТ СТУДЕНТИТЕ. Документът е адресиран до Министерския съвет и до Министерството на образованието и науката.

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ,

Ръководството на Техническия университет - Русе изказва несъгласие с някои моменти от постановление N 212 от 1 ноември 1991 г. за изменение и допълнение на актове на Министерския съвет параграф 1 - за изменение и допълнение на постановление N 120 на Министерския съвет от 1990 г. за условията и правата за получаване на стипендии от студентите от висшите учебни заведения, полувисшите институти и аспирантите /ДВ, бр. 92 от 8 ноември 1991 г./.

През учебната 1990/91 г. студентите с успех добър /3.50/ до много добър /4.50/ имаха право на социални стипендии, т.е. стипендии, съобразени с дохода на семейството. Студентите с успех над много добър /4.50/ получаваха стипендии без оглед на дохода на семейството. В постановление 212 тези два момента са променени - социалните стипендии се отнасят за успех над добър /4.00/, а стипендиите за успех - за успех над много добър /5.00/. Тази промяна според нас е несправедлива, тъй като за нея студентите трябваше да знаят през преходната учебна година. Това създава социално напрежение сред студентите и може да доведе до разстройване на учебния процес.

Настояваме да бъдат разрешени социални стипендии при успех над добър /3.50/, а стипендиите за успех могат да останат както е в постановление N 212.

Русе, 27 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

***

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА АКАДЕМИЧНОТО СДРУЖЕНИЕ "МЛАДА ДЕМОКРАЦИЯ" ПРИ ТПИ - ЯМБОЛ ПО ВЪПРОСА ЗА ДОЛНАТА ГРАНИЦА НА УСПЕХА ЗА СОЦИАЛНА СТИПЕНДИЯ НА СТУДЕНТИТЕ. Документът е адресиран до Министерския съвет и до Националната студентска конфедерация.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

НАСТОЯВАМЕ:

1. В чл. 10 т.З от Министерско постановление N 212 от 1 ноември 1991 г. да бъде внесена поправка, като долната граница на успеха за социална стипендия да бъде снижена на 3,50.

2. Централният студентски дом на културата в София да бъде предоставен за ползване от всички студентски организации, а не само от Българската демократична младеж.

Във връзка с тези наши искания обявяваме стачна готовност от днес 26 ноември 1991 г.

Ямбол, 26 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

***

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

УСТАВ /част втора/ на ПАРТИЯТА НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ - център.

РАЗДЕЛ ВТОРИ - Структурна организация на ПСД-център

15. Партията на свободните демократи - център е основана на ФЕДЕРАТИВЕН принцип.
а/ въз основа на териториален признак по местоживеене се изграждат районни организации;
б/ районните организации се обединяват в общински организации;
в/ дейността на общинските организации се координира от Националния изпълнителен съвет на ПСД-център.
г/ висш орган на районните и общинските организации е Общото събрание.

А/ Районни организации:
16. Районната организация може да се учреди при наличие най-малко на пет съмишленици или членове на Партията на свободните демократи - център в съответното населено място, квартал, кметство, градски район.

17. Общото събрание на районната организация избира като ръководен орган само координатор, секретар и касиер.

Б/ Общински организации:
18. Общинските организации обединяват всички районни организации от състава на общината. В своята дейност заедно с обществеността те обсъждат конкретните проблеми на общината и търсят пътища за тяхното разрешаване. Те полагат всички усилия да заслужат доверието на хората в подкрепа на демократизирането и развитието на нашето общество. Общинските организации издигат кандидатурите на най-достойните си членове за народни съветници или народни представители. Кандидатите трябва добре да разбират и да умеят да разясняват истинските цели и задачи на ПСД-Център и да бъдат всеотдайни в стремежа си да допринесат за прогреса на България.

19. Общото събрание на общинската организация се състои от представители на районните организации от състава на общината. То избира Общински изпълнителен съвет, в състава на който влизат председател, секретар-координатор, организационен секретар и касиер. Броят на предствателите в Общото събрание на общинската организация се определя по пропорционален признак.

20. Общото събрание на общинските организации заседава най-малко на всеки 20 дни, а Изпълнителният съвет - четири пъти месечно.

21. За всяка област Националният изпълнителен съвет избира Областен координатор. Той координира дейността на общинските организации и служи за връзка между Националния изпълнителен съвет и общинските организации. Областният координатор изпълнява своята дейност срещу заплащане.

В/ Национален изпълнителен съвет
22. Националния изпълнителен съвет на ПСД-център е оперативен орган между два Конгреса. Той има пълномощия да взема и осъществява решения, съответстващи на приетите от Конгреса решения и документи. Националният изпълнителен съвет се ръководи от Председателя на ПСД-център. В неговия състав влизат - председател, заместник-председател по политическите въпроси, заместник-председател по икономическите и финансови въпроси, секретар-координатори по различните видове дейности, касиер. Броят на членовете на Националния изпълнителен съвет ще се определи допълнително Съобразно общия брой на членовете на ПСД-център.

23. В разширения състав на Националния изпълнителен съвет вземат участие областните координатори и председателите на общинските организации на ПСД-център.
24. Националния изпълнителен съвет се избира от Конгреса.

Г/ Контролен съвет
25. Контролният съвет на ПСД-център се избира то Конгреса между най-компетентните, най-авторитетните и най-верните на демокрацията членове. Тяхната професионална, семейна и гражданска чест трябва да бъде доказано неопетнена. Всички членове на Контролния съвет са длъжни да бъдат безпристрастни. Контролният съвет се отчита само пред Конгреса.

26. Функциите на контролния съвет се състоят в това да упражнява контрол върху взетите решения и осъществени действия от партийните организации и Националния изпълнителен съвет на ПСД-Център. Той отменя тези решения и осъжда тези действия, които са в противоречие с Устава, програмата и други партийни документи, приети на Конгреса или Конференции. Неговите решения са валидни, когато са взети при пълно единодушие на всички членове от състава му. Контролният съвет, по негова преценка, може да изпраща или не свои членове да присъстват на заседанията на Националния изпълнителен съвет или която и да е районна или общинска организация.

Д/ Конгрес
27. Висш орган на Партията на свободните демократи - център е КОНГРЕСЪТ. Той се свиква веднъж на четири години. Извънреден конгрес може да се свика при сложна вътрешна или външна обстановка или по искане на най-малко 30 на сто от членовете на ПСД-център. Насрочването на Конгреса и обявяването на дневния му ред става най-малко един месец преди провеждането му.

28. Конгресът се приема за действителен, ако на него присъстват представители на не по-малко от 80 на сто от членовете на ПСД-център. Тяхното излъчване става на пропорционален принцип, т.е. съобразно, членовете в дадена област /община/.

29. В случай че Националният изпълнителен съвет не свика извънреден Конгрес, съгласно искането на 30 на сто от членовете на ПСД-център, може да бъде образуван нов Национален изпълнителен съвет с право да свика Конгрес.

30. Ако на основание чл. 29 се свика извънреден Конгрес, със започване на работата му пълномощията на Националния изпълнителен съвет се отнемат автоматично.

31. Функции на Конгреса:
а/ одобрява отчетите на Националния изпълнителен съвет и Контролния съвет на ПСД-център;
б/ обсъжда, допълва или изменя Програмата на Устава на ПСД-център;
в/ определя стратегията в дейността на ПСД-център;
г/ избира Национален изпълнителен съвет и Контролен съвет.

32. Най-малко веднъж в годината Националният изпълнителен съвет свиква Национална конференция. Тя има по-конкретна и по-тясна тематична дейност от Конгреса. Конференцията може да взема решения по чл. 31 а, б, в. В случай на смърт, доброволно излизане или при компрометиране на някой от членовете на Националния изпълнителен съвет или Контролния съвет Националната конференция има правото да привлече нови членове.

/Пресслужба "Куриер"/

 

---------
БТА
основана 1898

БТА предава за абонати В България и чужбина денонощно по телетипен канал 6 различни емисии с най-актуална информация за света и България.

БТА издава 30 бюлетина и справочника с информация за България и сВета. От тях можете да почерпите разнообразиа и специализирана информация за събитията по света, международния бизнес и търговия, публикации В чуждия печат. В бюлетините на БТА може да прочетете как гледа светът на България, както и да се осведомявате най-бързо за всички аспекти на живота в България - вътрешна политика, спорт, икономика, култура.

БТА издава 3 бюлетина на английски език с информация за страната и Балканите.

БТА издава най-четеното в България седмично списание „Паралели“ и специализираните седмичници „ЛИК“, „Наука и техника“ и „По света“.

БТА има квалифицирани фотографи и цветна фотолаборатория, които изпълняват всякакви поръчки с гарантирано най-високо качество.

БТА разполага със собствена хотелска база и леки автомобили под наем за чуждестранни журналисти и специалисти, на които осигурява преводачи и шофьори и урежда програми, посещения, интервюта и срещи, и им предоставя телекомуникации.
БТА има печатна база, която приема поръчки за печатарски услуги .

ЗА ИНФОРМАЦИЯ И АБОНАМЕНТ ЗАПОВЯДАЙТЕ В ТОКУ ЩО ОТКРИТИЯ ФИРМЕН МАГАЗИН НА БТА :
бул. „Тракия“ 49, София 1040 телефони: 73-37-380 88-21-34 87-47-46 73-37-232 факс: 80-24-88

----------

 

***

ПРИЛОЖЕНИЕ

София, 29 ноември - В навечерието на изборите за народни представители, общински съветници и кметове /13 октомври 1991 година/ Институтът за връзки и сътрудничество в Средиземноморието /ИМКОМ/, който е към Сената на Република Франция, се обърна за съдействие към Пресслужба "Куриер", за да бъдат взети интервюта от лидери на седем политически партии. Изборът на лидерите, както и формулирането на въпросите персонално към всеки от тях, е на г-н Ерик Ноло, главен редактор на специализираното политическо издание на ИМКОМ.

Резултатите от изборите са известни. Въпреки това Пресслужба "'Куриер" смята, че тези предизборни интервюта ще представляват интерес за специалистите, които професионално следят и анализират обществено-политическия живот в България.

Днес публикуваме пълния текст на интервюто на Константин Аджаров - председател на Християнрепубликанската партия.

Въпрос: Къде бихте поставили вашата партия върху политическата палитра на България?

Отговор: От учредяването си на 2 ноември 1989 г. ХРП се придържа последователно към центристка политика, чиито основни моменти са дадени в приложената пилитика, чиито основни моменти са дадени в приложената към отговорите справка. При поляризацията на общественото съзнание такава политика получаваше удари отляво и отдясно. Както е видно от справката, още на 12 декември 1989 г. заявихме, че изходът за България е в създаването на широко коалиционно правителство. Подобен плах опит бе направен година по-късно, но тогава бяхме с една година по-бедни и с една година по-гладни.

Въпрос: Щом сте опозиционна партия, защо влезнахте в коалиция с бившата БКП?

Отговор: До изборите на 10 юни 1990 г. политическата сцена в България се възприемаше като БКП и всички останали. Не ви ли учудва едностранният отказ на СДС през март 1990 г. да се създаде обединена опозиция? Известно ли ви е, че мнозина от лидерите на СДС по онова време грижливо пазеха членските си карти от БКП. Тези лидери се бореха за собствените си, неосъществени в БКП амбиции, в резултат 30 опозиционни партии се явиха самостоятелно на изборите и съвсем закономерно не успяха. Нещата в България бяха далеч по-сложни, но се представяха схематично: "води се борба между комунисти и опозиция”.

Подобно представяне на нещата сега, когато има 3 СДС и близо 40 политически партии и коалиции, регистрирани за участие в изборите, би било погрешно. В България са налице просто политически сили, трудно е да кажем кои са управляващи и кои опозиция. Що се отнася до БСП, тя има да извърви труден път до пълното си "прочистване". Не е изключено след изборите да се раздели на няколко партии, но така или иначе БСП осъзна, че не може да държи монопол върху властта. С две думи: от бившата комунистическа партия ние избрахме за сътрудничество тези лидери, които разбраха, че времето се е променило.

Въпрос: Какво очаквате от изборите за България и за вашата партия?

Отговор: За разлика от миналата година, когато издигнахме самостоятелно 69 кандидати за парламента, сега сме представили само пет. Това е така, защото на тези избори се явяваме в коалиция с още седем партии и преследваме не тяснопартийни, а общонационални интереси, изразени в политическото възвание на коалицията: да запазим мира в страната, да защитим демокрацията, да спрем обедняването на хората и да дадем шанс на младите, да съхраним българския дух в култура, да гарантираме личната сигурност, реда и спокойствието. На България е необходима преди всичко политическа стабилност. Такава може да се постигне само при КОАЛИЦИОННО МНОЗИНСТВО в парламента.

Въпрос: Какви ще бъдат основните моменти на вашата икономическа дейност в случай на изборна победа на 13 октомври?

Отговор: Вижданията на християнрепубликанците по отношение на икономиката са най-общо следните: За да излезнем от кризата, е нужно да съживим производството. Причината за неговия колапс е обратният път, по който тръгна правителството: монетарна реформа с високи лихвени проценти на банките /над 60%/, което прави невъзможно развитието на малките частни фирми, а приватизацията и демонополизацията остават гола фикция. Процъфтява единствено спекулата.

Ние ще настояваме за разумни лихвени проценти и за данъчни облекчения за производствените фирми. Тези облекчения трябва да се степенуват: най-големи ще са за тези фирми, които произвеждат стоки от първа необходимост и особено от хранителната промишленост. От само себе си се разбира, че частните фирми от това направление трябва да се ползват с повече привилегии, отколкото монополистите. Предвиждаме данъчни облекчения и дори освобождаване от данъци за известен период от време за фирми, които разкриват места за многодетни майки, трудоустроени работници, инвалиди и др.

В селското стопанство ние продължаваме да стоим на позицията, че България трябва да тръгне по фермерски път на развитие. В приетия закон за земята се даде морално удоволетворение на насилствено кооперираните преди 40 години собственици и техните наследници, но този нравствен акт не може да ни нахрани. - Какво да върши собственикът върху парче земя с голи ръце? С какви пари да си купи инвентар и как да вземе заем при съществуващите високи лихвени проценти? - Единственото, което му остава при сегашните условия е да върши спекулативни сделки с получената земя. Всъщност съществуват огромни пречки за получаването й, поради несъвършенството на новоприетия закон.

Ние предлагаме да не се рушат ефективните селскостопански структури, а собствениците на земя да се сдружават свободно помежду си и с други на акционерен принцип или други избрани от тях форми на коопериране. Да се предвижда възможност от самото начало едно печелившо стопанство да бъде изкупено от някой от собствениците. Ние предлагаме преход към семейната ферма, който ще трае максимум пет години, и през този период не бива да има никакви данъци. Напротив, необходими са нисколихвени заеми за стимулиране на селскостопанските производители.

В заключение ще кажа, че ние, християнрепубликанците, сме убедени, че политическата стабилност, съчетана с подобни икономически мерки, ще предизвика интерес у чуждестранните инвеститори.

/Пресслужба "Куриер"/

10:00:00

29.11.1991 г.

Редактор: Нина Гаврилова

Технически изпълнител:

Статирка Годжарова

Комплексна обработка:

Издателски комплекс БТА