29 декември 1993


София, 29 декември 1993 година
Брой 255 /1043/


София, 29 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ГРУБА НАМЕСА ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ" НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ПОВОД ИЗЯВЛЕНИЕ НА ВЛАДИМИР ЖИРИНОВСКИ ПРИ ПРИСТИГАНЕТО МУ В БЪЛГАРИЯ, ПОДПИСАНО ОТ ФИЛИП ДИМИТРОВ, СТЕфАН САВОВ, АСПАРУХ ПАНОВ, ВАСИЛ ГОЦЕВ, СТЕфАН СОФИЯНСКИ, АСЕН АГОВ, ИВАН КУРТЕВ.


Съюзът на демократичните сили /СДС/ изразява крайното си недоумение от изявленията на г-н Владимир Жириновски, дадени при частното му посещение в България. Може би г-н Жириновски не си дава сметка, че подобни изявления представляват груба намеса във вътрешните работи на една суверенна държава и са недопустими в международната политическа практика.

Вътрешнополитическата уредба на България се решава вече в София, а не в Москва. СДС отрича всякакви опити за възстановяване на руските имперски амбиции на Балканите под каквато и да е форма. Защитата на българските национални интереси е наша собствена работа. Изявленията на г-н Жириновски за някакви промени в статуквото на Балканите са или евтина пропаганда, или преднамерен опит за увеличаване на напрежението в района и за разширяване на конфликта, който според него трябвало да бъде разрешаван от Русия.

СДС води политика на мир, стабилност и равнопоставеност на Балканите и не би желал изявите на г-н Жириновски да повлияят на нормалното развитие на българско-руските отношения.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 29 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА/ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ПРИЕТ НА ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /23 И 24 ОКТОМВРИ 1993 Г./

 

ГЛАВА IV

ОРГАНИ

Чл.12. Висш орган на ГОР е Националната конференция.

Чл.13. Националната конференция се свиква от Националния съвет най-малко веднъж на две години, както и по искане на 1/4 от общия брой на общинските формирования.

Чл.14 /1/ Националната конференция се състои от делегати на общинските формирования на ГОР, като редът за избирането им и нормите на представителство се определят от Националния съвет. Всеки делегат има право на един глас, като гласуване с пълномощие не се допуска.
/2/ По право в работата на Националната конференция с право на глас участват народните представители, членове на ГОР, които не са делегати на конференцията.

Чл.15 /1/ Националната конференция е редовна, ако присъстват повече от половината избрани делегати.

/2/ При неявяване на необходимия брой делегати Националната конференция се отлага с един час и се счита за редовна, ако присъстват най-малко 1/4 от избраните делегати.

/3/ Национална конференция, проведена по реда на предходната алинея, не може да взема решения за прекратяване на ГОР, промени в устава и избор на ръководни органи.

Чл.16 /1/ Националната конференция взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите делегати.

/2/ Решенията за прекратяване или сливане, както и за промени в устава, се считат за приети, ако за тяхното приемане са гласували повече от 2/3 от присъстващите делегати.

Чл.17. Заседанията на Националната конференция се протоколират. Верността на протокола се удостоверява с подписите на председателстващия съответното заседание, протоколчика и председателя на Контролната комисия или писмено упълномощен от него член на същата.

Чл.18. Националната конференция:
1. Приема и изменя Устава на ГОР.
2. Решава въпросите за прекратяване и присъединяване на ГОР.
3. Избира и освобождава председателя и заместник-председателя на ГОР, членовете на Националния съвет и на Контролната комисия.
4. Приема програми по основните цели и направления на дейност.
5. Разглежда и решава жалби срещу решенията на Националния съвет и Контролната комисия.
6. Приема доклади за работата на ГОР и неговите ръководни органи.

Чл.19 /1/ Националният съвет се избира от Националната конференция в състав от 79 членове за срока между конференциите. Делегатите от всеки регион имат право да предлагат за утвърждаване от Националната конференция по един свой представител за член на Националния съвет.

/2/ Националният съвет ръководи дейността на ГОР между конференциите.

/3/ В работата да не участват с право на глас народните представители, членове на ГОР.

Чл.20 /1/ Националният съвет се свиква на заседание най-малко веднъж на четири месеца от Изпълнителния съвет или по искане на 2/3 от членовете по ал.ал.1 и 3 на предходния член чрез писмена покана, в която са упоменати времето, мястото и дневният ред на заседанието, изпратена не по-късно от 7 дни преди заседанието.

/2/ Заседанието е редовно, ако присъстват повече от 1/2 от избраните членове на Националния съвет. Решенията се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите, при явно гласуване.

/3/ Заседанията на Националния съвет са открити. Членовете на Контролната комисия участват в тях с право на съвещателен глас.

Чл.21. До избор на нов Национален съвет старият продължава да изпълнява функциите си.

Чл.22. Националният съвет:
1. Подготвя и свиква Националната конференция на ГОР.
2. Утвърждава реда и начина на образуване на организации на ГОР, както и реда за избор на делегати.
3. Свиква помощните органи и утвърждава техните ръководители.
4. Утвърждава щата и бюджета на ГОР, предложени от изпълнителния секретар.
5. Управлява имуществото и стопанската дейност на ГОР.
6. Издава препоръчителни материали за общинските и местните подразделения.
7. Избира изпълнителен секретар.
8. Избира Изпълнителен съвет от своя състав по предложение на председателя, заместник-председателя и изпълнителния секретар и възлага конкретни отговорности на членовете му.
9. Утвърждава определените от общинските организации кандидати за народни представители в съответствие с Избирателния закон.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 29 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ШЕСТА - ПОСЛЕДНА/ "ЛИБЕРАЛЕН ПРИНОС КЪМ НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ", ПРИЕТА ПО ПРИНЦИП НА НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ /18 ДЕКЕМВРИ 1993 Г., СОфИЯ/.


КУЛТУРОЛОГИЧНО ИЗМЕРЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

В тази област от концепцията за националната сигурност съдържателният вакуум най-трудно се запълва. Налице е своего рода опустошение в душата на отделния гражданин и на цели поколения, причинено от продължителни и сложни дехуманизиращи фактори, за които напразно се търси само политическо обяснение. Възстановяването на гражданското и националното достойнство в цивилизационен контекст ще отнеме продължително време. Обществото се нуждае от възпитателни, културни и духовни програми, които да пресъздадат и осъвременят българските добродетели и ценности. Целта е да се постигне високо равнище на самосъзнание, че националната сигурност означава преди всичко грижа и защита на определена, уникална по съдържание ценностна система наред с такива измерения на сигурността като териториална цялост и суверенитет.

Важна съставна част от тази ценностна система е православието и търпимостта към другите религии, изповядвани от български граждани. Възстановяването на единството и авторитета на Българската православна църква е мощен фактор за осъзнаване и отстояване на националните идеи. БПЛ отдава пръвостепенно значение на този фактор и възнамерява да работи последователно, за да може Българската православна църква да заеме полагаемото й се място в обществото.

Рязко нараства ролята на интелигенцията за поддържане и укрепване на системата за национална сигурност.

Връщането към историческите ни корени и традиции да се превърне в основа на патриотичното възпитание. Същевременно то трябва да стане по начин, който да предизвика уважение и подкрепа сред европейските народи. Новите народни будители ще успеят само ако интерпретират и развият българските добродетели и талант в насока, съответстваща на тенденциите в съвременната транснационална култура.

Българската фундаментална и приложна наука е призвана да постигне нов разцвет, този път неограничено свързана с най-високите световни равнища. Немислимо е надеждно функциониране на системата за национална сигурност, без тя да се опира на сериозен научен потенциал и условия за пълнокръвното му развитие.

Определянето на подхода на държавата към културологичния компонент на националната сигурност е деликатна задача, в която непременно трябва да участват обществено признати, независими личности. Някои най-общи препоръки може би имат място тук:

1. Разработване и налагане в обществената практика на своеобразен неписан кодекс на гражданска култура и обществено ангажирано поведение към проблемите на националната сигурност.

2. Постигане на обществено разбирателство по проблемите на културната политика. Културата, науката и образованието се изключват от сферата на политическите отношения и се развиват като общонационална ценност.

3. Научнотеоретично разработване на такива категории от пряк интерес за националната сигурност като "нация", "български гражданин", "международна интеграция и национален суверенитет" и т.н.

4. Учредяване на държавни и частни фондации за насърчаване на свободна творческа изява в областта на чисто духовните и нравствените измерения на националната сигурност и националната проблематика.

5. Възстановяване и придаване ново съдържание на научноизследователската работа по обществено-политическите проблеми на сигурността, като:

- създаване на единен национален научноизследователски институт за стратегически изследвания, външна политика и интеграционни отношения;

- преструктуриране на Института по балканистика с цел да поеме функциите на мозъчен тръст по проблемите на текущата балканска политика на Република България;

- възлагане на някое от съществуващите научни звена или създаване на нов институт за социология и обществени науки с цел изследване на невоенните аспекти на националната сигурност.


ЕКОЛОГИЧЕСКО ИЗМЕРЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

Екологически отговорни действия на държавата и на икономическите субекти и екологически адекватно поведение на гражданите са част от ценностната система на една съвременна концепция за национална сигурност. Екологичният компонент има значение както за вътрешната организация на системата за национална сигурност, така и в международен аспект. Трансграничните вредни емисии и екологически влияния са особено опасни за малка територия ката нашата, а по отношение на Черно море са достигнали тревожни показатели. Проблемът за екологическата чистота стои остро в контекста на създаването на безмитни зони и особено ако се възприеме идеята за регионални зони за свободна икономическа дейност на територията на две или повече балкански страни с участието на многонационални инвестиционни интереси.

Системата за национална сигурност би трябвало да държи сметка най-малкото за:

1. Въвеждане на строго екологическо законодателство и строг екологичен контрол. Използване на лостовете за данъчно стимулиране и налагане на драстични глоби с цел насърчаване на екологически чисти технологии и ограничаване на замърсяващите производства.

2. С помощта на постоянен екологичен мониторинг да се стигне до райониране на страната от гледна точка на екологически неблагоприятна среда и да се приложи диференциран подход към стимулите и компенсациите за гражданите, особено децата.

3. Повишаване на устойчивостта и безопасността на АЕЦ, крупните химически предприятия и други обекти на тежката промишленост и отбраната с екологически опасни производства.

4. Приемане на програми за индивидуапно, екологично съобразено поведение, насочено към съхраняване и възпроизводство на българската природа като общонационално богатство и възвръщане природно чистата среда на българските селища.

5. Обвързване на националната екологична политика с международните интеграционни отношения на страната.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Предлаганият принос към концепция за национална сигурност отразява само принципните насоки в становището на БПЛ по тази проблематика. В практическо отношение документът трябва да се разглежда като изходна база за сътрудничество на БПЛ преди всичко с партньорите й в Либерално-консервативния съюз, както и с парламентарните и други извънпарламентарни сили, с президента на Републиката и с правителството, за съгласуване на консенсусен текст на концепция за национална сигурност.

БПЛ предлага работата на междуведомствената комисия за разработване на концепция за национална сигурност да се пренесе в нов форум: обществено-държавен, с участието на всички основни обществени сили и под координацията на надпартийна, призната от всички фигура с общонационален авторитет.

БПЛ е дълбоко убедена, че постигането на консенсус още в етапа на разработване на концептуалните аспекти на националната сигурност ще създаде трайна обществено-политическа основа на оперативната система за национала сигурност и ще позволи българският гражданин да получи значително по-висока увереност в своето настояще и бъдеще независимо от политически и персонални промени в националните институции, характерни за демократичното общество.

/Пресслужба "Куриер"/


15:00:00
29.12.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!