21 юли 2019г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

29 август 1997


София, 29 август 1997 година
Брой 67 (1763)


София, 29 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
НАСОКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО И ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ И ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА С ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА В МЕСТНАТА ВЛАСТ, ОГЛАСЕНИ НА СЪВЕЩАНИЕ НА 25 ЮЛИ 1997 ГОДИНА В СОФИЯ. Документът е публикуван в експресното издание на Информационния бюлетин на ВС на БСП от август 1997 г., предоставен на Пресслужба "Куриер" при БТА.


В своята 106-годишна история - от създаването си до ден-днешен, Българската социалистическа партия (БСП) винаги е отделяла особено място в своята дейност на теоретическото изясняване и практическата реализация на проблемите на местното самоуправление.

Тези проблеми застанаха с особена острота в полезрението на партията след 10 ноември 1989 г., в периода на прехода към демократична, правова и социална държава. Те намираха своето подобаващо място в документите на БСП, в законодателните инициативи на парламентарната група и на правителството й (1995-1996 г.), в работата на местните партийни структури и на представителите на партията и на коалиционните й партньори в местните органи на властта.

Въпросите на регионалната политика и местното самоуправление бяха задълбочено анализирани на Общопартийната конференция (1995 г.), очертани бяха и конкретните измерения на съвременната регионална политика, позициите за развитието на силно местно самоуправление.

В двете години на управление на БСП и коалиция бяха подготвени и приети Законът за административно-териториалното устройство на Република България, Законът за изменение и допълнение на Закона за местното самуправление и местната администрация, Законът за териториалното деление на Столичната община и големите градове и Законът за местните избори, които са свързани непосредствено и отговориха на най-наболелите въпроси на самоуправляващите се общности и на териториалната реформа, спомогнаха за развитието на местното самоуправление. Предприети бяха и действия за ускореното разработване на Стратегия за териториално развитие на Република България. Приет бе и Законът за допитване до народа, с който бе уреден начинът на прякото участие на гражданите в решаването както на държавните, така и на проблемите на общините и населените места.

За съжаление през тези две години постепенно се стесняваха и намаляваха връзките и взаимодействието на ръководствата на БСП и на Парламентарната група на Демократичната левица (ПГДЛ) с представителите на Демократичната левица в местната власт - кметовете, председателите на общинските съвети, ръководителите на групите съветници. Тази дейност, доколкото съществуваше, се осъществяваше от областните управители и от народните представители по тяхна собствена инициатива. Епизодични бяха организираните срещи с кметовете на общините от страна на Висшия съвет (ВС) на БСП, а ръководството на партията през този период не прояви инициативност и коректност в отношенията си с местните власти, с което остави без покритие решенията на Общопартийната конференция от 28-29 юли 1995 г.

Сега, когато партията е в опозиция, а около 80 на сто от общинските кметове са избрани с червената бюлетина и са представители на Демократичната левица, когато тя има най-сериозното присъствие в общинските съвети, е от изключителна важност да се подобри рязко взаимодействието на ВС на БСП и на ПГДЛ със своите представители в местната власт. Още повече че в условията на паричен съвет е реална опасността основните тежести, които ще последват въвеждането му, да бъдат прехвърлени на местните органи, което от своя страна да дискредитира партията и да намали до крайност нейното влияние в обществото и сред избирателите, да даде и основания за провеждането на предсрочни избори.

Очевидно днес Обединените демократични сили (ОДС) ще залагат на принципа за постепенна дискредитация на местната власт, упражнявана от представители на Демократичната левица. Ще бъде използван и най-малкият повод, за да се раздухват местни скандали, ще се търсят причини за намеса на финансовите контролни органи, полицията и прокуратурата. Крайната цел е да се внуши на обществото политическата неспособност и непригодност на БСП да управлява в местната власт.

На този сценарий БСП може да се противопостави само ако положи усилия и превърне "практическото неудобство" от притежаваната местна власт, в което иска да ни вкара политическият ни опонент, в стратегическо предимство за разширяване влиянието си в обществото и увеличаване на реалните си властови позиции.

Отговорността на цялата партия към местната власт нараства неимоверно много и изисква:

- ВС на БСП да поеме докрай политическата инициатива за всестранно активизиране на дейността с представителите на партията и коалицията в местната власт. Комисията по регионална политика и местно самоуправление ускорено да разработи и представи за обсъждане във ВС на БСП цялото политическо становище за работа с местната власт в условията на опозиция спрямо централната.

Местните структури на партията да преоценят своята дейност по политическото осигуряване и подпомагане на местната власт, като особено внимание се отдели на въпросите за подобряване на местната коалиционна политика и дейността на съветниците, кметовете на населени места и общини, преодоляване на съществуващите противоречия чрез конкретна индивидуална работа.

- Да се окаже съдействие на представителите на БСП в органите на местното самоуправление (общинските и районните съвети) и местната изпълнителна власт (кметовете на общини и населени места) да предприемат мерки за рязко подобряване стила на работа чрез непринуденост във взаимодействието и общуването с хората и въвличането им в обсъждането и решаването на проблемите на общините, населените места, квартала; открояване отговорностите на централната власт от тази на местната; водене на дейност, съобразена и само в рамките на закона и правомощията, дадени от компетентните органи, активно включване на всички политически фактори, независимо от техния цвят, в решаването на местните проблеми.

Необходимо е да се вземат мерки за осъществяването на постоянни връзки с кметовете и съветниците и ангажирането им в подготовката на позицията на партията по въпросите на регионалната политика и местното самоуправление, по внасяните законопроекти в Народното събрание, засягащи дейността на общините, по дейността на правителството по въпросите на местната власт.

От особена важност е да се осигурява съдействие на кметовете от страна на ръководството на ПГДЛ и на народните представители за осъществаване на директни връзки и контакти с централните държавни орагни и техните регионални звена за поставянето на възникнали проблеми в общините и тяхното своевременно разрешаване.

ВС на БСП следва да се ангажира и да подпомага взаимодействието между кметовете в изработването и утвърждаването на позиции в рамките на Националното сдружение на общините, с Асоциацията на кметствата в България, в съществуващите регионални асоциации на общините, както и в оказването на помощ за формирането при необходимост на нови регионални асоциации. Същевременно и със съдействието на народните представители да оказва помощ на общините да участват в конкурси по програми по линията на ФАР и други международни организации, на отделни наши министерства.

В новите условия е наложително чувствително подобряване на взаимната информираност. ВС и ПГДЛ да подават изпреварваща информация на кметовете и председателите на общинските съвети (ръководителите на групи съветници) за намеренията на законодателната и на изпълнителната власт на централно равнище по въпроси, свързани с местните органи. Кметовете от своя страна своевременно да поставят всички възникнали проблеми като следствие на приети или предстоящи за приемане закони и подзаконови нормативни документи, на действия на правителството и на отделни министерства. С оглед на ситуацията, в която се намира партията, двупосочната информация следва да се осъществява предимно чрез депутатите от ПГДЛ и организаторите на ВС на БСП, като се използват и други възможности и канали. Това от своя страна изисква целенасочено засилване на личните контакти на депутатите и организаторите с представителите ни в местната власт.

В зависимост от възможностите ВС на БСП и ПГДЛ трябва да разширят формите на работа за подпомагане дейността на кметовете и съветниците чрез осигуряване на методически материали, анализи, прогнози, обмяна на опит и др.

Реализирането на тези задачи изисква:

1. Провеждането на периодични срещи с всички кметове на общини и райони, но не по-рядко от три пъти в годината, за съгласуване и уточняване позиция на ВС на БСП и ПГДЛ по възникнали общонационални проблеми.

2. Провеждането на срещи по области на членове на Изпълнителното бюро на ВС на БСП и на ръководството на ПГДЛ с кметовете, председателите на общинските съвети и на ръководителите на групите съветници по проблемите на местното самоуправление и взаимодействието с партийните структури, но не по-рядко от един път на два месеца. За контакти и срещи с кметовете да се използват и заседанията на регионалните съвети на БСП, в които като практика участват и би следвало да участват и кметовете.

Ефективността от реализацията на т. 1 и 2 налага своевременното осигуряване на кметовете с необходимите документи, материали и информация от страна на ръководствата на ВС на БСП и ПГДЛ.

3. Чрез Комисията по регионалната политика и местното самоуправление и взаимодействието с партийните структури да се ангажират дейци на местната власт за пряко участие в разработването на програмни документи, законопроекти, позиции, анализи, становища, мнения и други материали по въпросите на местното самоуправление и регионалната политика.

4. Изпълнителното бюро на ВС на БСП и ръководството на ПГДЛ периодично да анализират дейността на депутатите в помощ на кметовете и представителите на Демократичната левица в местната власт в оказване на съдействие при решаване на проблеми на общините от централните държавни органи и техните регионални структури. За тази цел да се въведе и съответната система за набиране на информация и самоотчет.

5. Комисията по регионална политика и местно самоуправление със съдействието на направление "Организационно" да следи непосредствено състоянието на местното самоуправление, процесите на взаимодействие и взаимоотношенията между органите на властта, между тях и партийните структури. Недопустимо е да съществуват непреодолими противоречия между кметовете, групите съветници и общинските съвети, взаимни обвинения и противодействия. Да се изготвят необходимите анализи и становища по тази проблематика, както и други методически и помощни материали, които да се предоставят за ползване от кметовете и съветниците. Задължително да им се осигурява Информационният бюлетин на ВС на БСП.

Информацията на кметовете и общинските съветници, която се намира чрез депутатите и по други канали и източници, да се съсредоточава в направление "Организационно", което я анализира, обобщава и предоставя по предназначение на Изпълнителното бюро, комисиите на ВС, на другите структурни звена в апарата на ВС на БСП.

6. Комисиите на ВС на БСП върху основата на съответните раздели на Програмата на правителството на Република България до 2001 година да разработят своите виждания за дейността на общинските съвети и кметовете в условията на опозиция на БСП и коалиция. Обобщеният материал да се предостави на кметовете на общини по проблемите на общинската и държавната собственост, приватизация на общински обекти и по други въпроси на местната власт.

8. Народните представител[и] от ПГДЛ да оказват съдействие на кметовете на общините за привличането на депутатите от всички парламентарни групи за решаването на местни и регионални проблеми, като инициативата в тази насока да бъде на кметовете на общините. Такъв подход би спомогнал да се намали натискът към местните власти и техните отговорности в условията на въведения паричен съвет и тежката социално-икономическа ситуация.

9. Комисията за защита на правата на социалистите и техните сдружения да разшири обхвата на своята дейност, като обхване проблемите и на неправомерните атаки и обвинения срещу квметове на левицата и съгласувано с Комисията по работата със средствата за масова информация и Пресцентъра на ВС на БСП да дава гласност на опитите за дискредитиране на кадрите на БСП и коалиция в местната власт.

10. Дейността на ВС на БСП и на ПГДЛ с представители на Демократичната левица в местната власт да се осъществява съгласувано с регионалните и общинските партийни съвети.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 29 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ (ЧАСТ ПЪРВА) НА СДРУЖЕНИЕ "ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ - БЪЛГАРИЯ" ПО МНЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С МОЛБАТА НА БЪЛГАРИЯ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ЗАСЯГАЩО ПО-СПЕЦИАЛНО РАМКОВАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ МАЛЦИНСТВА. Документът е изготвен на 10 август 1997 г. и е предоставен от секретаря на сдружението Милко Бояджиев на Пресслужба "Куриер" при БТА на 25 август 1997 г.


На 14 декември 1995 година България представи молба за членство в Европейския съюз. По този повод Съветът на министрите възложи на Европейската комисия да изпълни процедурите, които предвиждат провеждане на съответни консултации. На 15 юли 1997 г. комисията представи изготвеното от нея мнение (док. 97/11), съобразено с определените от представителите на правителствата на 15-те страни-членки на Европейския съюз икономически и политически критерии. Тези критерии са формулирани за държавите от Централна и Източна Европа на конференцията на Съвета на министрите през юни 1993 г. в Копенхаген. Тяхна особеност е наличието на някои допълнителни изисквания в сравнение със съществуващите дотогава, на базата на които са приемани членуващи понастоящем в Европейския съюз държави.

Във връзка с молбата на България комисията е анализирала политическите промени и сегашното положение в страната, при което е ползвала не само сведения от официалните институции, а и данни от някои неправителствени организации. Целта е била да се преодолее формалното отчитане на обстоятелствата посредством проучване действителното равнище на демократичните процеси и прилагането на законите.

Мнението на комисията бе внимателно проучено. В съответствие с уставните положения на Сдружение "Хелзинкски наблюдател - България" като гражданска неправителствена, непартийна, нестопанска, финансово необвързана правозащитна организация (регистрирана през 1991 година), вниманието бе насочено към изложените обстоятелства, съображения и изводи, отнасящи се до поставените от Европейския съвет политически изисквания по правата на човека и защитата на малцинствата. Направеният анализ е съобразен с утвърдените от Организацията на обединените нации (ООН), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Съвета на Европа (СЕ) межодународноправни договорености. С оглед формулираните от Европейския съвет критерии, които би трябвало поначало да отговарят стриктно на международните стандарти в хуманитарната област, ние се позоваваме преди всичко на два основополагащи принципа. Първият - признатите на всеки човек неотменни права и основни свободи следва да се осъществяват без разлика на раса, пол, национален и социален произход, етническа принадлежност, вероизповедание и език. Вторият - нищо в международноправните договорености не може да се тълуква като разрешение за действия, насочени срещу суверенното равенство, териториалното единство и политическата независимост на всяка държава.

Към тези принципи трябва да се добави декларираното на 9 октомври 1993 година във Виена от държавните и правителствени ръководители на страните-членки на Съвета на Европа (включващи тези на Европейския съюз) становище, че националните малцинства в Европа (за други не става дума) са образувани вследствие историческите превратности (катаклизми), т.е. насилствено отнемани национални територии с принадлежащото им коренно население и присъединявани към други държави.

Нашето проучване показа, че наред със системно изложената фактология за икономическото положение Мнението съдържа основана на неистини дезинформация, на несъобразени с утвърдените международноправни норми положения, с преднамерена интерпретация на обективни данни и обстоятелства. В него прозира "проблемът на Оруел": как може да се знае толкова малко (в случая по осъществяването в България на правата на човека), след като комисията разполага с толкова много фактическа информация? И дали с формулираните политически критерии, направените констатации и изводи Европейският съюз не преследва отхвърляне или най-малко отлагане за неопределено време присъединяването на България към европейската общност? Такива въпроси пораждат съдържащите се в Мнението положения, на някои от които ще се спрем по-подробно.

Твърди се, че от България са подписани, но не са ратифицирани главните конвенции по правата на човека, сключвани под егидата на Обединените нации (стр. 15).

Според листата за ратификациите към 31 декември 1995 година, съставена от Секретариата на световната организация (док. ST/HR/4) в рамките на ООН действат общо 24 международни документа по правата на човека. От тях 4 се отнасят до премахване на робството, a 11 съдържат основните уредби в казаната област: Международния пакт за икономически, социални и културни права, Международния пакт за граждански и политически права с два факултативни протокола към него, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за преследване престъплението геноцид, Конвенцията за неприлагане срока на давност за престъпление срещу човечеството, Конвенцията за правата на детето, Конвенцията за премахване дискриминацията на жените, Конвенцията против изтезанията, Конвенцията за статута на бежанците. От тях България е ратифицирала 10 - с изключение на протокола за премахване на смъртното наказание (Приложение 1). От страните-членки на Европейския съюз единствено Германия е ратифицирала 11-те основни международноправни договора. По-малко от България са ратифицирали: Белгия (8), Франция (9), Гърция (7), Португалия (9), Испания (9), Великобритания (8), Финландия (9), Ирландия (8). За сравнение - САЩ (4), Япония (6), Турция (5). При това, за разлика от повечето страни по тези договори, България понастоящем не поддържа никакви резерви. Също за разлика от множеството държави ратифицираните международни договори се прилагат според конституцията на страната пряко като част от вътрешното законодателство и имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Противно на Мнението на комисията, данните утвърждават по безспорен начин личното място на България на тази своеобразна карта на човечността!

Правителствените доклади на държави - членки на Европейския съюз, пред комитетите на ООН показват значително нарастване на ксенофобията и жестокостта на нападенията (Германия, Белгия, Франция, Австрия), на броя на правонарушенията на расова основа (Холандия, Великобритания - където те достигат 130-140 хиляди годишно). Наред с това все по-незначителен става броят на случаите в страните от Европейския съюз на търсене на съдебна отговорност и още по-малко - на произнесени присъди. На фона на това развитие нарушенията на човешките права в България са епизодични. Обясняват се и с особено тежкото икономическо положение, което важи с малки изключения за всички български граждани.

Би трябвало да се изтъкне нарушаването от България на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация с приемането от парламента на Закон за възстановяване собствеността върху недвижимите имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и в други страни през периода май-септември 1989 година. Законът е публикуван в "Държавен вестник", брой 66 от 14 август 1992 година. Очевидно е обстоятелството, че този нормативен акт не е в полза на всички български граждани и дискриминира преобладаващата част от тях, като създава привилегии само на определена група от "турски произход". С това се нарушава член 5 от споменатата конвенция, която изисква държавите да премахнат всички форми на расова дискриминация - включително на основата на национален или етнически произход, чрез гарантиране на всеки гражданин пълно равенство пред закона. Това важи и по отношение на правото на жилище. Споменатият закон не предвижда съдебно уреждане на възникналите спорове относно имуществените права, с което се нарушава и член 6 от европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи - осигуряващ възможност за обръщане към един независим и безпристрастен съд. За отбелязване е, че този закон неслучайно бе приет броени дни преди встъпването на България в Съвета на Европа и ратифицирането на споменатата конвенция.

В Мнението на комисията се отделя особено място на закрилата на малцинствата, за техните граждански, политически, икономически, социални и културни права. То се свързва с утвърдените след 1993 година от Европейския съвет критерии по молбите на държавите от Централна и Източна Европа за членство в Европейския съюз.

Логично е да се очаква, че поставените в това отношение изисквания се основават на прокламираните международноправни принципи и норми. Наред с Европейската социална харта за една от тях в Мнението се приема Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (стр. 15 и 17).

От съпоставката обаче на текста на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и интерпретациите в Обяснителния доклад към нея с изложените в Мнението на комисията обстоятелства се разкриват твърде много съществени различия и дори противоречия.

Използването на понятието "малцинство" и твърдението за наличие в България на турско, "помашко", циганско и други малцинства е в разрез с принципите и положенията на международното право. Преди всичко трябва да се подчертае широко възприетото в световната организация виждане, че понятието "малцинство" в неговия всеобхватен смисъл е свързано с множество практически проблеми, всеки от които е част от цяла мрежа от комплексни стопански, социални, етнически и исторически фактори. Използването на каквото и да е определение в случая води неизбежно до разминаващи се тълкувания поради специфичните условия в отделните страни и региони. Илюзорно е постигането на една общоприемлива дефиниция, която би имала голяма стойност за една доктрина, но не би могла да се приложи към възприетите от Обединените нации и Съвета на Европа принципи. Ето защо компетентните органи на ООН не считат за да се даде определение на понятието "малцинство". На основата на тези констатации може да се възприеме като удачен прагматичният подход във Виенската декларация от 9 октомври 1993 година на държавните и правителствени ръководители на страните от Съвета на Европа и постигнатото общо съгласие, че националните малцинства в Европа са създадени вследствие историческите превратности. В Балканския регион се имат предвид и влезлите в Сърбо-хърватско-словенското кралство, Гърция, Турция и Румъния територии, които са откъснати заедно с коренното им българско население, правата на което са "защитавани" с действащи и понастоящем международни договори. Това двумилионно население десетилетия наред е подложено на геноцид, етническо прочистване и насилствена асимилация. Също по смисъла на международните договори - включително и Рамковата конвенция, чужди национални малцинства в България няма!

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 29 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ (ЧАСТ ПЪРВА) ЗА ПРОВЕДЕНИЯ ОТ ФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРАНСПОРТНИТЕ РАБОТНИЦИ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" МЕЖДУНАРОДЕН СЕМИНАР НА ТЕМА "ПРИВАТИЗАЦИЯТА И ПОСЛЕДИЦИТЕ ВЪРХУСИНДИКАТИТЕ"


На 24, 25 и 26 август 1997 г. в Международния център за фирмено управление - Бистрица, София, се проведе международен семинар на тема "Приватизацията и последиците върху синдикатите". Семинарът бе организиран и проведен от Федерацията на транспортните работници към Конфедерацията на труда "Подкрепа" под егидата и с финансовата помощ на Световната конфедерация на труда и нейната федерация на транспортине работници - ФИОСТ.

В семинара участваха профсъюзни лидери и синдикални членове от Румъния, Чехия, Унгария, Македония и домакините от България. Семинарът отчете различните етапи, достигнати в процеса на приватизация в отделните страни, както и последиците, които той е имал върху обществото. Наличието на почти еднакво социално и политическо развитие както и сродните проблеми, които решават обществата в страните от Централна и Източна Европа, до голяма степен помогна на участниците да достигнат и да формулират основните изводи и заключения от завършилия семинар:

- На първо място се откроява тезата, че смяната на държавната собственост с частна и свързаният с това преход не може да бъде достатъчно условие за установяване на пазарна икономика. Допълнително е необходимо да се изградят социални структури, подкрепени от необходимите законови разпоредби. С други думи, нужни са закони, подкрепящи частната инициатива.

- Констатирахме, че в процеса на приватизация не е отделено достатъчно място на синдикатите и организациите на работодателите. Нужно е социалните партньори да бъдат включени в този процес, като съдействат за изработването на закони и подзаконови актове или да действат като консултанти.

- Заключихме, че информацията, с която разполагаме за финансовото и физическото състояние на фирмите, е недостатъчна и следователно ненадеждна. Този въпрос е от изключителна важност и ние не можем да приемем факта, че информация за състоянието на предприятията притежават определени (малко на брой) лица, като това от своя страна е предпоставка за корупция. Всички ние ще се борим за подобряване на информацията, за да сме сигурни, че притежаваме точната информация и можем да се борим с корупцията.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 29 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА АСОЦИАЦИЯТА НА КОНТРАРАЗУЗНАВАЧИТЕ ОТ ЗАПАСА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Документът е приет на Учредително събрание на АКРЗБ в София на 17 март 1995 година и е предоставен за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА на 25 август 1997 година.


ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ

Чл.13. Органите на управление на организацията са:
1. Общо събрание (ОС)
2. Управителен съвет (УС)
3. Контролно-ревизионна комисия (КРК)

Чл.14. Висш орган на асоциацията е Общото събрание, в което участват всички членове.

Чл.15./1/ Редовно Общо събрание се свиква най-малко веднъж на една година от Управителния съвет.
/2/. Общото събрание се свиква чрез изпращане на покана до членовете му поне 15 (петнадесет) дни преди деня на провеждането му.
/3/. За решаване на спешни и неотложни задачи може да се свика и извънредно Общо събрание. То се свиква по решение на Управителния съвет по искане на Контролно-ревизионната комисия или най-малко на 1/10 (една десета) от членовете на асоциацията.
/4/. Общото събрание е редовно, ако на него присъстват най-малко половината от редовните членове на асоциацията.
/5/. При липса на кворум събранието се отлага с един час и се провежда с явилите се членове.
/6/. Ръководството на събранието се осъществява от нарочно избран председател, различен от председателя на асоциацията.

Чл.16 /1/. Общото събрание:

1. Приема, променя и допълва Устава на асоциацията и вътрешните му правила.

2. Приема организационната структура на асоциацията.

3. Определя броя и избира Управителния съвет, Контролно-ревизионната комисия и извършва промени в техните състави, мандатът на така избарните органи е до две години и те не могат да бъдат избирани за повече от два поредни мандата.

4. Одобрява предложения и приема решения и програма за основните насоки и дейността на асоциацията.

5. Приема годишния бюджет, щат и размера на встъпителния и годишния членски внос.

6. Взема решения за присъединяване, сливане и прекратяване на дейността на асоциацията и обявява нейното разпускане.

7. Разглежда, обсъжда и одобрява отчета на Управителния съвет и на Контролно-ревизионната комисия за дейността на асоциацията.

8. Взема решения за приемане на нови членове, както и за освобождаване и изключване в случаите, предвидени в този устав.

9. Учредява взаимоспомагателна каса, чиито постъпления се формират от вноски на членовете на асоциацията.

/2/. Решенията на Общото събрание се вземат, както следва:
   а/ по точките 1, 3, 6 и 8 от предходната алинея с мнозинство 2/3 (две трети) от броя на присъствалите членове;
   б/ всички останали решения се вземат с обикновено мнозинство.

/3/. Гласуванията са явни, освен ако Общото събрание не реши друго. Не се допуска гласуване по пълномощия.

/4/. Решенията на Общото събрание имат задължителна сила за УС, КРК и всички членове на асоциацията.

Чл.17/1/. Управителният съвет се състои от 5-има (петима) членове, от които на първото си заседание избира свой председател. Свиква се на заседания от избрания от него председател най-малко един път месечно и:

1. Ръководи дейността на асоциацията в периода между общите събрания.

2. Организира изпълнението на решенията на Общото събрание и отчита дейността на асоциацията пред него.

3. Изработва и предлага на Общото събрание годишния бюджет, щата и размера на встъпителния и годишния членски внос.

4. Представлява Асоциацията и нейните членове заедно и поотделно.

5. Избира заместник-председател и секретар.

(2). Решенията на УС се приемат с обикновено мнозинство, с изключение на случаите, посочени в член 7, ал. 1 от този Устав и с явно гласуване.

Член 18. (1). Председателят на Управителния съвет представлява и ръководи дейността между заседанията; ръководи заседанията на Управителния съвет, заедно с още един член на УС подписва финансови документи, свързани с текущите разходи на асоциацията. За всички други разходи, включително и за оказване на материална помощ на членове на асоциацията, се взема решение от УС.

Член 19. (1). Контролно-ревизионната комисия се състои от трима членове, които помежду си избират председател и секретар.

(2). Контролно-ревизионната комисия:
1. Проверява финансово-счетоводната дейност и правилното съхраняване и разходване на средствата на асоциацията и дава заключения пред Общото събрание, като един път годишно извършва ревизия.
2. Контролира спазването на Устава на асоциацията и решенията на Общото събрание и УС.
3. Дава заключения пред Общото събрание по отчетите на УС.
4. Контролира решаването на постъпилите запитвания, жалби и други от нейни членове и граждани.
5. Председателят на Контролно-ревизионната комисия участва в работата на УСс право на съвещателен глас.

 

ГЛАВА ПЕТА

ИМУЩЕСТВО

Член 20. Имуществото на асоциацията се състои от право на собственост и други вещни права върху недвижими и движими вещи, права на интелектуална собственост, ноу-хау и други права и задължения.

Член 21 /1/. Издръжката на асоциацията се осъществява от встъпителни вноски; годишен членски внос, който се определя от Общото събрание, дарения и завещания от местни и чуждестранни лица.
/2/. Асоциацията разполага със собствени помещения, оборудване и други необходими за осъществяване на предвидената в този Устав дейности.

Член 22. По решение на Общото събрание асоциацията може да образува целеви фондове, като техните източници и начин на ползване се определят с решението за образуването им.

Член 23. Асоциацията открива собствени банкови сметки в левове и валута.

Член 24. Във връзка с поети имуществени задължения асоциацията отговаря до размера на своето имущество.

Член 25. Асоциацията не отговаря за задълженията на членовете си, както и членовете не отговарят за задълженията на асоциацията.


ГЛАВА ШЕСТА

ПРЕКРАТЯВАНЕ И ЛИКВИДАЦИЯ

Член 26./1/. Дейността на асоциацията може да бъде прекратена по решение на Общото събрание или със съдебно решение.
/2/. При ликвидация на асоциацията се прилагат съответните законови разпоредби.


ПРЕДХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Ц 1. Асоциацията има печат, който съпътства подписа на лицата, които го представляват.
Ц 2. Настоящият Устав е приет на Учредителното събрание на асоциацията, състояло се на 17 март 1995 година.

(Пресслужба "Куриер")


-----------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 28 август 1997 година.


БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Валентина Игнова
Репортери: Лилия Томова, Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.