21 юли 2019г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

28 декември 1996


София, 28 декември 1996 година
Брой 141 (1696)


София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА 42-ИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (СОФИЯ, 21-22 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА)

 

Четиридесет и вторият (извънреден) конгрес на Българската социалистическа партия (БСП):
- като оцени, че страната се намира в тежка финансова, икономическа и социална криза;
- като проявява пълно разбиране за трудностите, които преживява преобладаващата част от гражданите на страната, и осъзнава своята политическа отговорност;
- като обсъди ситуацията, създала се с подадената оставка на правителството;
- като потвърждава решимостта си да осъществи ясни и категорични действия за преодоляване на кризата чрез мерки за финансова стабилизация, структурна реформа, социална защита и гаранции за жизнения минимум на населението;
- като се позовава на решенията на общинските конференции на БСП за необходимостта за запазване на парламентарното мнозинство и изпълнителната власт на Демократичната левица

Р Е Ш И:

1. Потвърждава волята на БСП заедно с коалиционните й партньори от Българския земеделски народен съюз (БЗНС) "Александър Стамболийски" и Политически клуб (ПК) "Екогласност" да продължи да изпълнява отговорностите си в законодателната и да упражнява изпълнителната власт до изтичане на пълния мандат на 37-ото Народно събрание.

2. Възлага на народните представители социалисти да осигурят запазването на парламентарното мнозинство на Демократичната левица във взаимодействие с коалиционните партньори.

3. Изпълнителната власт да се осъществява от ново правителство на Демократичната левица.

4. Народните представители социалисти да осигурят парламентарна подкрепа на новото правителство на Демократичната левица и законодателно осигуряване на Програмата за практическа дейност на БСП за 1997-1998 година, за финансова стабилизация, структурна реформа, икономически растеж, социална защита и осигуряване жизнения минимум на хората на основата на насоките, приети от конгреса.

5. Висшият съвет на БСП съвместно с ръководствата на коалиционните партньори от БЗНС "Александър Стамболийски", ПК "Екогласност" и на Парламентарната група на Демократичнаталевица да проведат консултации и работят за разширяване на парламентарната и обществената подкрепа на новото правителство и неговата програма.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА ОТНОСНО ВЪВЕЖДАНЕТО НА ВАЛУТЕН БОРД В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Документът е изготвен след решение на Общото събрание на ПГДЛ от работна група в състав: Александър Лилов, Стефан Гайтанджиев, Драгомир Шопов и Клара Маринова, и е огласен в Народното събрание на 19 декември 1996 година от Стефан Гайтанджиев, заместник-председател на ПГДЛ.


Уважаеми господин председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,

България е изправена пред съдбоносно решение - въвеждането на валутен борд, което ще определи по-нататъшния ход и резултатите от предприетите реформи в областта на икономиката и от прехода към пазарно стопанство. Депутатите от Демократичната левица си дават ясна сметка, че се нагърбват с решаването на един изключително труден и същевременно жизнено важен за страната проблем, от който зависи както нейното бъдеще, така и реализирането на определените приоритети за присъединяване към европейските и международните структури, за да може България във възможно най-кратък срок да заеме полагащото й се място сред развитите демократични държави.

Становището на Демократичната левица е категорично, че решаването на такъв тежък за страната проблем трябва да стане с консенсус на политическите сили и особено на тези, които са парламентарно представени. Досегашните обсъждания, дискусии и изявления показват, че както сред голяма част от политическите сили, така и сред обществото, въвеждането на валутен борд се оценява като необходима и неотложна мярка, с която могат да се постигнат в сравнително кратки срокове положителни резултати. Предварителните проучвания показват, че при сегашното финансово-икономическо състояние на държавата намирането и използването на алтернативни варианти, които да доведат до равностоен ефект, е доста трудно.

Странна и неразбираема е обаче позицията на Съюза на демократичните сили (СДС) по въпроса за консенсус и за условията, при които да бъде въведен валутният борд. През 1991 и 1992 г. синята коалиция достатъчно ясно демонстрира пред обществото какви са нейните възможности за преодоляване на финансово-икономическата криза, а резултатите от управлението за по-малко от една година продължават и сега да се чувстват и да тежат на гърба на българския народ. Очевидно и днес нагласата сред сините политици не е по-различна, след като се поставят условия, с които реално се отлага във времето решаването на толкова спешен проблем, търсят се алогични обосновки и дори се злоупотребява със становището на международни финансови организации, по-чиято идея се обсъжда въвеждането на валутния съвет.

Трудно може да се обясни искането на СДС да се проведат извънредни парламентарни избори и всъщност новият парламент да започне процедурата по въвеждането на валутния борд. Предприемането на подобна предварителна стъпка означава, че сегашното Народно събрание е нелегитимно, което съгласно Конституцията и другите законови актове е правен абсурд, тъй като не само СДС, но и опозицията като цяло не е отхвърлила или оспорила резултатите от парламентарните избори от 1994 година. Предлаганата от СДС и Обединените демократични сили (ОДС) формулировка обаче не само не е израз на съгласие, а създава допълнително разединение. Условието за въвеждане на валутен борд, но само ако се договорят предсрочни избори през март 1977 година всъщност минира общественото съгласие по тази тежка за приложение финансова мярка. Неизбежната конкуренция и дори конфронтация между политическите сили в обстановка на предсрочни избори не само ще компрометира идеята за валутен борд, но и ще тласне страната далеч назад в стопанско и политическо отношение. Затова предлаганата от ОДС формула е не само неприемлива, но говори и за неразбиране на идеята за съгласие.

Законен е въпросът, бъдещите "служебно" и по-късно - "нормално парламентарно" правителства ще имат ли време, идеи и опит да могат да проведат необходимите мерки за оздравяване на икономиката, или ще загуббят месеци ценно време, през които икономиката и обществото да изпаднат в много по-тежко положение? Отговорът не може да бъде друг освен този, че време за губене няма и че отговорността за неотложните мерки трябва да се поемат от сега представените в парламента сили.

Ако СДС, Народен съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа партия (НС - БЗНС, ДП), Движението за права и свободи (ДПС) и Българският бизнес блок (БББ) откажат сега чрез конкретни стъпки общо изработване, подкрепа и осъществяване на идеята за валутен съвет, то това означава бягство от отговорност.

Депутатите от Демократичната левица заявяват категорично, че те са поели пълна отговорност пред българския народ да направят необходимото за извеждане на страната от икономическата криза и нямат никакви намерения да абдикират от властта, прехвърляйки ангажиментите на други политически сили, без да имат основание за това. Независимо от поведението на опозицията, ние твърдо ще отстояваме своята позиция и ще направим всичко, колкото и трудно да е това, за да доведем докрай започнатото и да докажем, че сме национално отговорни народни представители, които имат ясни и обосновани програма и действия, които целят извеждането на България от тежката криза. Напълно сме уверени, че резултатите от прилагането на валутния борд ще потвърдят това и ще бъдат положително оценени както от българския народ, така и от международната общественост. Ние добре съзнаваме какви ангажименти поемаме и ще ги изпълним.

(Пресслужба "Куриер”)


* * *

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ" НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ (ОДС), ОГЛАСЕНА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 19 ДЕКЕМВРИ 1996 ГОДИНА ОТ ИВАН КОСТОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ


В този изключително тежък за България момент ние, народните представители от 37-то Народно събраине, като съзнаваме:

- бедственото положение, в което днес се намира България;

- изчерпаното обществено доверие в правителството и в Народното събрание, избрани при обществено-политическа обстановка, различна от сегашната;

- необходимостта от вземане на съдбовни решения за бъдещето на страната за години напред,

Д Е К Л А Р И Р А М Е

Необходимо е реално национално съгласие за спасението на България!

Отговорността пред нашия народ налага да изразим общата си воля за:

- нов избор на управител и подуправители на Българската Народна Банка (БНБ), на които да се възложи да проведат преговорите с Международния валутен фонд (МВФ) за въвеждането на валутен борд;

- сформиране на екип, който да разработи програма със Световната банка и с МВФ за структурна политика;

- приемане на законите за въвеждане на борда, на споразумението с МВФ и на програмата със Световната банка;

- незабавно разпускане на 37-то Народно събрание и провеждане на предсрочни парламентарни избори.

Заявяваме, че в рамките на този парламентарен мандат парламентарните групи се отказват от възможността
да съставят ново правителство.

Само народът може да посочи кой да го преведе през тежките изпитания, които предстоят на България.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОЕКТ (ЧАСТ ПЪРВА) "СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА АЛТЕРНАТИВА” НА ОБЕДИНЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ (ОСД) В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Документът е приет на заседание на Политическия съвет на 15 декември 1996 година в София.


ЗА НАЦИОНАЛНАТА СТОПАНСКА КУЛТУРА
(Неосъзнаваните препятствия пред българските реформи)

1. Новата българска държава навлезе във второто си столетие. Но от Освобождението (1878 г.) и до днес българинът предпочита да гледа на държавата по двойствен начин. От една страна, тя сякаш е длъжна да се грижи за всичко, а от друга, е външна сила, от която при възможност безнаказано може да вземеш каквото ти падне. Това са трайните следи на петвековното отсъствие на собствена държава.

2. Другото голямо препятствие по пътя на развитието на съвременно българско общество е, че то е протичало повече на повърхността, в крайностите и отрицанията - или от ляво, или от дясно. Това и досега не ни позволява както да вземаме национално полезни решения, така и да преодолеем дълбоката разединеност на обществото.

3. На този фон левите сили продължават да се възприемат като крайност в общественото развитие. Социалдемокрацията, която поради своята природа е ориентирана към центристки програми, се оказва чужденец в собствената си страна.

4. Десетилетията след 9 септември 1944 г., макар и да постигнаха значителни резултати в индустриализацията, масовото образование, здравеопазването, социалното осигуряване, си останаха изцяло в едната крайност. Идеологически, политически и културно мотивираното (поради неизживените патриархални нагласи) колективистично начало измести и спря историческия процес на формиране на отговорен, самостоятелен, икономически инициативен гражданин.

5. Това блокиране на модерното развитие, което беше дълбоката причина за неуспеха на социализма, в който живяхме, се превърна и в най-голямото препятствие пред реформите от последните седем години. Защото невъзможно е да се създава пазарна икономика, като основа на общественото развитие, ако в преобладаващата си част гражданите изповядват етатистки и патриархално-колективистични нагласи, ако не са пълноценни икономически субекти.

6. Дълбокият, неосъзнаван проблем се оказва в културните традиции и наследство, в разпространения стопански манталитет. Опитите за реформи у нас не намират в лицето на хората, на общественото мнение своя основен естествен съюзник. Те изглеждат като наложени, като някаква меркантилна игра на елита. Поради това и гражданското общество не може да пусне дълбоки корени, разделението на властите не постига целите си. Зад всичките тези нововъведения непрестанно прозират до болка познатите ни противопоставяне, груповият интерес, пренебрежението към закона.

7. Въпросът, на който следва да бъдат подчинявани всички останали въпроси, се оказва не самоцелното провеждане на реформите, а формирането на предприемаческия дух на българите, развитието на чувството им за отговорност и самостоятелност в стопанския живот, което е истинският национален ресурс за разгръщане на реформите.

8. Социалдемокрацията, без да е единствената алтернатива в случая, предлага развитие в посока на промяна на този традиционен манталитет, отвъд трагичното национално противопоставяне. Тя има шанс да извади българската левица от състоянието й на ляв политически полюс на отрицанието и конфронтацията, на една изостанала от времето етатистка и патриархална култура.

9. По такъв начин политическото пространство ще придобие, за първи път в историята си, конструктивен вид, като ефективен инструмент за нормалното развитие на българското общество, което означава: икономическа стабилност, естествено присъствие в европейските структури, национален суверенитет, външна и вътрешна сигурност.


ИЗМИНАЛИТЕ СЕДЕМ ГОДИНИ

1. Изминалите седем години са илюстрация на непреодолените препятствия по пътя на българското развитие. Нито в обществото се появи желание за цялостно реформиране на икономиката на основата на предприемаческата активност, нито управляващите елити показаха осъзнато намерение за такова реформиране.

Вместо това формално се прилагаха монетаристки и либерални решения, които в крайна сметка доведоха до пълното разграбване на заварената от социализма обобществена собственост.

Българското общество не само не разбра защо в действителност пропадна социализмът, но и не си даде сметка какво трябва да се направи след това.

2. Оттук и големият недостатък на "българския модел" е липсата на дълбоки икономически реформи, които да създадат реални отношения на собственост - на владеене, притежаване и разпореждане, да създадат реални субекти на тази собственост в лицето на всички български граждани.

3. У нас се създаде особен, преразпределителен модел, при който дори и минималната печалба, която се формираше в държавния сектор, чрез система от финансово-кредитни институции, се преливаше в нововъзникващите икономически групировки. По такъв начин държавната икономика навлизаше все по-дълбоко в кризата, а непрекъснато намаляващите печалби на промишления сектор се преразпределяха към бурноразвиващия се частен сектор в банковото дело и търговията.

4. Частният бизнес бе силно деформиран още по своя начин на възникване и по своята мотивация - поради обстоятелството, че не бе скъсана пъпната му връв с държавата и държавната собственост.

5. Породи се огромно социално разслоение - на шепа обогатили се хора и масата от всички останали, живеещи на ръба на своето оцеляване. Но това не е резултат от неуспешно участие на гражданите в икономическите процеси, а криза на жизнения стандарт, поради рязко свиване на потребителските възможности, осигурявани доскоро от неограниичените държавни ресурси.

6. Потребителското разслоение е болезнено, но нетрайно, тъй като не почива на реалната икономическа основа на пазарната икономика. То можеше да бъде спестено, ако от самото начало бе извършена действителна смяна на собствеността, ако бяха събудени за живот действителни икономически субекти.

7. При реални икономически субекти и пазарни правила икономиката поражда неравенства, но същевременно дава сериозни възможности за провеждане на рационална социална политика, за преодоляване на остротата на класовите бариери и различия с демократичните инструменти на държавата и гражданското общество.

8. Определено може да се каже, че основните управлявали политически сили у нас (дори и обявяващите се за либерални) не осъзнаха в дълбочина значението на този проблем. За тях въпросите имаха преди всичко политически характер, включително и тези в областта на икономическата реформа. Тук дори нямаме предвид меркантилните цели на някои бързо обогатяващи се групи.

9. За съжаление, въпреки началните признаци за промени, Българската социалистическа партия (БСП) не направи изключение. Нейните ръководства за тези седем години не бяха на равнището на обществените потребности. Решенията им бяха мотивирани като правило от тясно партийната цел да се съхрани партията и нейният елит в новите условия.

10. Управлението на БСП през 1990-1991 г. имаше уникалния шанс да даде живот на дълбоки реформи в икономиката, а оттук - и в цялостния обществен живот. Партийното ръководство обаче, както и самата партия, не се оказаха в състояние да осъзнаят и да използват тази възможност.

11. Пет години по-късно правителството на БСП показа непоследователност в управлението и отново демонстрира неспособност да види ясно историческите предизвикателства.

12. БСП като управляваща сила не съумя да види и да приложи социалдемократическата алтернатива на реформата. Ние не смятаме, че с това тази алтернатива се е провалила.


ОСНОВНИТЕ ЦЕННОСТИ НА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯТА

1. Ние се разделихме с крайно левия модел, с детерминистичния идеал за социализма, с твърдо фиксирани цели и вечни истини. За нас моделът на обществено развитие като класова борба е отживял времето си. Също отживяла времето си е и представата за партията като израз на класови интереси, за класовия характер на партията.

2. Същевременно ние изхождаме от разбирането, че в демократичното общество е налице и непрекъсната борба на интереси. Тяхното съперничество обаче протича в гъвкава система от норми и правила, чиято рамка е съхраняването на националните интереси.

3. Ценностите, които приема социалдемокрацията, както е известно, са: свобода, справедливост и солидарност.

Свободата, разбирана като гарантирано от обществото човешко пространство за индивидуална изява, основано върху неприкосновеността на частната собственост и уважението на всяка законна собственост.

Справедливостта като равнопоставени възможности, като гаранция и простор за тяхната реализация в съгласие с хуманните закони и моралните норми на цивилизованото общество. Икономическа активност, основана на правото на стопанска инициатива.

Солидарността като градивна причастност на хората към проблемите на общността, обществото, глобалните общочовешки проблеми, като право на всеки гражданин да влиза в диалог с обществените структури, както и да гарантира чрез тях своята защита и сигурност.

4. Социалистическите идеи са продукт и основно измерение на съвременната цивилизация. Но това е нещо твърде различно от социализма, в който живяхме; не е общество, моделирано по поръчка, а процес на непрекъсната ориентация към свободата, справедливостта и солидарността, осъществявани в една гъвкава система от норми и правила в икономиката, политиката, социалния и духовен живот.

5. Истината е, че досега нямаше ясно и публично заявен социалдемократически проект като програма за управление, като проект на практически следвана политика.

В основата на този проект е синтезът на:
* разнообразни форми (държавни, частни, колективни) и измерения (притежаване, владеене и разпореждане) на собствеността;
* труда и капитала;
* интересите на индивида и социалните общности;
* икономическата рационалност и социална справедливост;
* икономическите интереси на стопанските субекти и държавната регулация;
* интересите на социалните, етническите и политическите групи, националният интерес и геополитическите реалности.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗОЛЮЦИЯ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СЪЮЗ, ПРИЕТА НА РЕДОВНО ГОДИШНО ОТЧЕТНО-ИЗБОРНО СЪБРАНИЕ НА 14 ДЕКЕМВРИ 1996 Г. В СОФИЯ


На 14 декември 1996 година в София се проведе редовно годишно отчетно-изборно събрание на Християндемократическия съюз (ХДС) в България, което е висшият форум на съюза.

На него бе приета следната

Р Е З О Л Ю Ц И Я

ХДС смята, че приоритетна задача на Съюза на демократичните сили (СДС) е предизвикване и спечелване на предсрочни парламентарни избори и поемане на управлението на страната заедно с другите демократични сили.

ХДС е за продължаване на структурната реформа в СДС, но все още не съществува яснота в какви насоки следва да бъдат осъществени промените. Това е причината за напреженията и противоречията в настоящия момент.

Съобразявайки се с това, ХДС

П Р Е Д Л А Г А

Националният координационен съвет (НКС) да възложи на работната група, излъчена на заседание на 10 декември 1996 година, да разработи няколко теоретични варианта на бъдещата структура на съюза; да предложи технология за тяхното обсъждане на различните нива, както и сроковете за реализиране на дискусията.

След провеждане на дискусията НКС да направи съответните обобщения и изводи и да ги внесе за разглеждане на национална конференция на СДС.

Във всички случаи решенията за бъдещите промени и тяхното осъществяване трябва да се основават на консенсуса, добронамереността и стриктното спазване на демократичните принципи.

Резолюцията бе приета с 57 гласа "за” и 49 гласа "против".

Поради изтичане на мандата беше избрано ново ръководство в състав:

ПАВЕЛ ШОПОВ - председател;

КРАСИМИР МОМЧЕВ - заместник-председател;

РУМЕН ВЪЛЧЕВ - секретар;

ВАСИЛ ДОЙКОВ - съветник по международните въпроси;

отец КАМЕН БАРАКОВ - съветник по вероизповеданията и културата;

ДИМИТЪР ОРТАКЧИЙСКИ - съветник по стопанска и финансова дейност;

ТОДОР ХРИСТЕВ - съветник по местно самоуправление и администрация;

СТЕфАН ГЕОРГИЕВ - съветник по връзки с обществеността.

Общото събрание гласува вот на доверие на депутатите от ХДС Павел Шопов и Васил Дойков във връзка с искането на Общинския координационен съвет на СДС в Пловдив до НКС на СДС за снемане на политическото доверие.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХДС:

КРАСИМИР МОМЧЕВ

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ПОКАЗАТЕЛНА, ПОУЧИТЕЛНА, НО И ЗАДЪЛЖАВАЩА" НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "СПОРТ И БЪДЕЩЕ"


Става дума за следизборната обстановка в България, формирана след резултатите от президентските избори през октомври - ноември 1996 година. Ние смятаме, че тя наистина е много показателна и поучителна, но и задължаваща!

Показателна и поучителна преди всичко с това, че противно на доста очаквания в тези избори народът ни прояви подчертано висока политическа култура, чието подценяване би довело до нови беди и разочарования. Народът ни даде материал и задачи за размисъл на политици и общественици за години напред.

Три неща са от особена важност:

Първо, че беше проявено обществено недоверие към държавните институции - 40 процента от гласоподавателите не участваха изобщо в избора;

Второ - проявено бе недоверие към управляващото мнозинство - поддръжката за него спадна наполовина и стигна до минимума 17 процента от гласоподавателите. Българската социалистическа партия (БСП) и Демократичната левица бяха сполетени от тежък политически провал - те бяха победени с близо 20 процента разлика от Съюза на демократичните сили (СДС), загубиха един милион и 200 хиляди гласа, допуснаха пробив дори сред най-твърдия си и традиционен електора, и то след внушителните победи в парламентарните избори през 1994 година и в изборите за местни органи на властта през 1995 година.

Трето - изборите показаха нещо много интересно: кризата в политическия процес у нас доведе значителна част от обществото до подкрепа на заелия трето място в пръвия тур кандидат за президент от Българския бизнес блок (БББ) Жорж Ганчев. Някои наричат неговата кампания "популистка", но този резултат също е показателен в подкрепа на главния извод, че хората търсят реалната промяна. Мнозинството от българските избиратели - чрез гласа си или мълчаливо, категорично показаха, че очакват промяна на сегашната действителност и на сегашното управление. Промяна, каквато хората винаги искат и ще искат, когато условията, при които живеят, не ги задоволяват, и когато не са убедени, че управляваащите се справят с натрупващите се проблеми. И ако другите две политически сили не оценят по достойнство този факт - нищо добро не ги очаква.

И първото, и второто, и третото като резултати и като фактически реални обстоятелства вече са и дълбоко поучителни!..

Главното съдържание и главната насоченост на поуката е - да вярваме и да се съобразяваме с порасналата политическа култура на народа ни, с неговата способност да се ориентира и да отдава всекиму заслуженото.

Оттук и голямата задължаваща стойност на създадената конкретна обстановка в страната - да се прави всичко възможно, за да се удовлетворява адекватно очакваното от народа!

Като изразява своята тревога и загриженост, Националното движение "Спорт и бъдеще" смята, че повече време за губене няма - достигната критична линия на спад и разруха в икономическия и обществен живот на страната наистина ни задължава най-после да се поучим от опита на другите европейски бивши социалистически страни и да изградим една национална програма за спасяване и развитие на България, поддържана от всички политически сили, обществени движения и обединения. Приоритетно внимание следва да се отделя в нея на проблемите за финансовата стабилизация на страната, за решителна борба с корупцията, особено по високите етажи на властта, за физическото оцеляване на социално слабите семейства и самотните хора, за създаване на условия за опазване и спасяване на младото поколение на България, за приложение на неговия интелект и дръзновение тук - за разцвета и просперитета на Родината ни.

Националното движение "Спорт и бъдеще" изразява своята готовност да съдейства за реализацията на всичко това както на национално, така и на общинско равнище.

Шумен, 6 декември 1996 година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпростанение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ "ЕКОГЛАСНОСТ" КЪМ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЗА СВИКВАНЕ НА ПРОТЕСТЕН МИТИНГ ПОД НАСЛОВ "НЕ НА ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, НЕ НА ГЛАДА"


Национално движение (НД) "Екогласност" предлага Съюзът на демократичните сили (СДС) да свика национален протестен митинг под наслов "Не на геноцида над българския народ, не на глада” в четвъртък, 19 декември 1996 година, пред сградата на Народното събрание.

Като заявяваме своята съпричастност към идеята на Съюза на демократичните сили (СДС) - София, и Обединение "Промяна" за митинг-шествие на същата дата, ние предлагаме този протест да придобие национален характер.

Нека не само столицата, но и цялата страна каже своето "не" на политиката на Българската социалистическа партия (БСП).

София, 16 декември 1996 година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕДВИН СУГАРЕВ

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ В ДЕМОНСТРАЦИЯ-МИТИНГ ПОД НАСЛОВ "ДОТУК С ТЪРПЕНИЕТО! БЪЛГАРИЯ НЕ ВИ ИСКА!"


Имайки предвид, че Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" още през май и юни алармира за най-тежката национална катастрофа в новата история на България, до която ни доведе червеното правителство на Жан Виденов;

Напомняйки, че в свое Обръщение към българския народ още в началото на есента "Подкрепа" заяви, че ще поддържа и насърчава всички протести и стачки на хората на наемния труд, които защищават хляба и работните си места;

Категорично заявявайки, че трябва да забравим всичко, което ни разделя - пред Бога и хляба всички сме равни;

Предупреждавайки, че нацията загива и че нашата съдба е в ръцете на всеки от нас,

"Подкрепа" признава правото на мирен протест и застава зад справедливите социални и граждански искания на участниците в протестния митинг под наслов "Дотук с търпението! България не ви иска!".

За нас изходът е ново парламентарно мнозинство; пътят - съгласуване на синдикални и политически действия!

София, 18 декември 1996 година

ПРЕЗИДЕНТ НА КТ "ПОДКРЕПА":

д-р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНИ СИНДИКАЛНИ И ГРАЖДАНСКИ ДЕЙСТВИЯ "ПРОМЯНА" ПО ПОВОД НА ОТМЯНАТА НА ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТИ В РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ. Документът е адресиран до лидерите на Коалиция "Заедно" Вук Драшкович и Зоран Джинджич и до средства за масово осведомяване.


Скъпи братя и сестри,

С интерес и съпричастност следим събитията в съседна Сърбия. Справедливият ви протест предизвиква симпатиите и подкрепата на демократично мислещите хора в България.

Отмяната на изборните резултати е крайно недемократичен акт на управляващата Социалистическа партия и на президента Слободан Милошевич, прецедент в демократична Европа. Най-остро осъждаме действията на тоталитарния режим на Милошевич и заплахите за разправа с мирно протестиращите сръбски граждани.

Скъпи братя и сестри,
Изцяло подкрепяме вашия протест и справедливите ви искания. Желаем ви успех и пълна победа, която да отвори пътя на вашата родина към демократизираща се Европа.

ПОБЕДА!

София, 5 декември 1996 година

СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОНСГД "ПРОМЯНА”:
КАМЕН ЛЕЧEB
ДИМИТЪР ДИМАНОВ
ДИМИТЪР ДИМОВ

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПЕТОТО ДЕЛЕГАТСКО СЪБРАНИЕ НА ОБЩНОСТТА НА СВОБОДНИТЕ СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА НА 13 ДЕКЕМВРИ 1996 Г. Документът е адресиран до Министерския съвет, до Международната организация на труда, до българската общественост и до средства за масово осведомяване.


Вече трета година правителството на Република България в нарушение на чл. 4 от 87-та Конвенция на Международната организация на труда (МОТ) подлага на непрекъснат натиск Националната синдикална федерация "Гаранция, Мир, Хляб" (НСФ ТМХ"), като с административното си решение да се отнемат помещенията на централата на организацията се пречи тя да изпълнява задълженията си към своите синдикални членове.

Петото делегатско събрание на Общността на свободните синдикални организации в България (ОССОБ), като протестира решително срещу тези дискриминационни действия, настоява правителството на България да възстанови правото на ползване на НСФ "ГМХ" върху помещенията, където е разположена нейната централа - София, улица "Христо Белчев" 8, ет. 4 и 5, и където тя е законно регистрирана.

Никой административен орган няма право със свой акт да пречи или да спира дейсността на синдикалните организации. Така е в демократичните страни.

Ние се обръщаме към МОТ с настояването да окаже необходимото въздействие за прекратяване на тези антисиндикални действия срещу НСФ "ГМХ".

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА МЛАДЕЖКИ КЛУБ ПО МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ С ИСКАНЕ ОРИГИНАЛЪТ НА ПАИСИЕВАТА "ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА" ДА ОСТАНЕ В БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до министър-председателя, до министъра на културата, до и.д. министър на външнште работи, до директора на Националния исторически музей и до средства за масово осведомяване.


Господа,

Силно сме обезпокоени от факта, че свещеници от Зографския манастир и Светия синод на Българската православна църква прибързано и необмислено поискаха да бъде върнат оригиналът на Паисиевата "История славянобългарска" в Зографския манастир, т.е. в Гърция. С тези си действия те неволно обслужват гръцката политика, която претендира за ценния документ - изконно българско историческо наследство.

Надяваме се и Ви призоваваме да не допуснете по никакъв начин оригиналът на "История славянобългарска" да напусне България - страната, на която е посветен.

Всички разумни исторически, политически, културни и дори технически, свързани с правилното и добросъвестното му съхранине, доводи са в полза на това оригиналът на "История сланянобългарска" да остане в Националния историчеки музей.

София, 12 декември 1996 г.

(Пресслужба "Куриер")


* * *

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА (ЧАСТ ПЪРВА) НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ НА ВЕЧНИЯ ПЪТ, ПРИЕТА НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ (21 ДЕКЕМВРИ 1995 ГОДИНА, СОФИЯ)


Получила националната си свобода преди 118 години, България и до днес няма ясно формулирани национални цели и интереси, както и национална политика за тяхното постигане и защита. Очевидно това стои в основата на всички неудачи в новата ни история и е причина за национални кризи и катастрофи. Липсата на национално единство в политическите сили, както и загърбването на националните интереси са ни постоянни спътници. Тази липса се изразява както в национален нихилизъм, така и в шовинизъм - еднакво вредни за националната клауза. Поклонничеството пред чужди сили и идеологии, нереалистични стремежи за възстановяване на "Велика България" в някогашни граници и поставянето на партийни и лични интереси над националните от политици и държавници, са възпрепятствали в различни периоди страната ни да стане велика по своя национален дух, единство и просперитет.

Последните години, наричани период на преход от тоталитаризъм към демокрация, са изпълнени с концентрирано действие на негативите от миналото. Под лозунги за демокрация и отвореност към света бяха загърбени националните интереси и се създадоха условия, благоприятстващи постигането на лични и групови цели и интереси, както и на чужди такива.

Предпоставките за създадената в страната обстановка бяха заложени в по-далечно минало. В края на шейсетте години за голяма част от партийната номенклатура стана очевидно, че марксистко-ленинските идеи за строителство на комунистическо общество са "утопични и нереализуеми" поради разнопосочността с личните им интереси. Освен това едно общество и преди всичко неговата икономика не могат да бъдат успешно управлявани с командни методи, противопоставяйки се на обективните икономически закони и механизми.

Тоталният отказ от комунистическите идеи в ония условия беше практически невъзможен. На партийното ръководство бяха подсказани пътища за въвеждане на механизми в икономиката и в политическото устройство на страната, които да доведат до пазарна икономика и демократично политическо устройство. Една част от партийната номенклатура просто не разбра идеята, а тази, която я разбра, водена от огромното си его, намери дребните си интереси в нея. Затова партийните решения в това направление бяха половинчати, а тяхното изпълнение - всячески спъвано и провеждано съвсем формално. Подкрепа получиха само ония частни решения, които създаваха благоприятни условия за реализиране на лично текущо и най-вече бъдещо обогатяване.

Едно от старателно подкрепените и осъществено действие бе това за създаване на външнотърговските организации. Режимът на тяхното използване даваше благоприятни условия за осъществяване на лично обогатяване на техни шефове или свързани с тях номенклатурчици. Но такива условия създаде и неимоверното окрупняване на селското стопанство чрез създаване на Аграрно-промишлените комплекси (АПК). Половинчатите "нови икономически механизми" създадоха тези условия и в промишлеността. Накрая всичко бе увенчано с прословутия Указ 56.

Предпоставената от икономическата система на социализма постоянно задълбочаваща се икономическа криза бе усилена от предприетите половинчати мерки. В същото време в международен план се развиха процеси, които ускориха краха на тоталитарните режими в Източна Европа. Това бе добре оценено от ония, които бяха заинтересувани от създаването на благоприятни условия за реализиране на своето обогатяване и превръщане на своята власт от политическа в икономическа.

Този преврат далеч не решава проблемите на ония, които явно или тайно стояха зад него. На тях им беше необходим страх зад димната завеса, за да довършат спокойно, тайно и ненаказано замислите си. Липсваше им опозиция като поставено лице. Щом липсва - решиха, и така бе създадена българската опозиция.

Под "натиска" на опозицията, за да се "избегне трагичният развой на процеса", започнаха тоталните "отстъпления", и то в ония области на законовия ред, които създаваха благоприятните условия за осъществяване на съкровените идеи за заграбване на икономическата власт. Тотално бяха разбити органите на сигурността. Блокирана, по същество, бе и съдебната система. Под лозунга за независима съдебна власт тя бе превърната в бездействаща такава. Тя стана толкова независима, че никой не можеше да й държи сметка за нейното бездействие. Вместо разделение на властите се стигна до тяхното разединение и противопостаняве.

Бе приет Търговският закон, но остана да действа успоредно с него прословутият Указ 56. Тотално се премина към пазарни отношения в стопанството, в което над 96 процента от стопанските единици бяха държавни. И най-елементарните разчети показваха, че бързата приватизация е невъзможна и че достатъчно дълго още основни ще бъдат държавните предприятия. Но те бяха освободени от държавното управление, без да се създаде законова основа за тяхното нормално функциониране в условията на пазарната икономика, и най-вече - на прехода.

Добронамереното и отговорно отношение към съдбата на страната и към нейната икономика изискваше към това време създаване на Закон за държавните предприятия. Този закон следваше да създаде условия за съчетаване на държавните интереси с основния движещ механизъм на пазарната икономика - личния интерес. Той трябваше да създаде условия, при които ръководителите на държавни стопански единици да могат да се обогатят при печелившо ръководство на същите и по този начин да съчетае личните и държавните интереси.

(Пресслужба "Куриер")

 

ПРЕССЛУЖБА "КУРИЕР" ПРИ БТА ЧЕСТИТИ КОЛЕДНИТЕ ПРАЗНИЦИ НА СВОИТЕ АБОНАТИ И ПРИЯТЕЛИ И ИМ ПОЖЕЛАВА СПОРНА 1997 ГОДИНА!

 


------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 24 декември 1996 година.


Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА


БТА - Редакция "Справочни информация"


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.