28 декември 1995


София, 28 декември 1995 година
Брой 253 /1554/

Редактор: Нина Гаврилова
тел: 73-37 - 202 факс: 73-37 - 342


София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ЗА ОСНОВНИТЕ НАСОКИ НА ПОЛИТИКАТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ" НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА /23 ДЕКЕМВРИ 1995 Г., СОФИЯ/.


I. Движението за социален хуманизъм и бъдещето на социалдемокрацията в България.

Втората Национална среща на Движението за социален хуманизъм в Българската социалдемократическа партия /БСДП/ отбелязва със задоволство, че политическата линия, предложена от него на 41-я Извънреден конгрес на партията, състоял се през април 1995 г., няма алтернатива.

Изграждането на БСДП като самостоятелна социалдемократическа, левоцентристка, реформистка политическа сила - обединител на всички социалноориентирани и прогресивни формации в България, с нарастващо влияние в обществото, беше и си остава нашата най-важна задача.

Ние потвърждаваме убеждението си, че изпълнението на тази задача изисква идейното и организационното обновяване на БСДП на основата на ценностите и целите на учението за социален хуманизъм - нов етап в развитието на социалдемокрацията при прехода от индустриално към информационно общество и от тоталитаризъм към демокрация.

Ние сме обезпокоени от обстоятелството, че ръководството на нашата партия, вместо да води самостоятелна и активна политика, отворена към цялото общество, от ясни социалдемократически позиции, продължава да се занимава с правенето на безплодни коалиции и въвлича БСДП в опасен курс към колаборационизъм с реставраторските промонархически сили, каквито са Съюзът на демократичните сили /СДС/ и неговите сателити. Курсът "надясно" лишава нашето общество от неговата действителна социалдемократическа партия, която в качеството си на изразител и защитник на интересите на хората на труда може и трябва да даде своя решителен принос за изход от националната криза и за ускорен преход към демокрация и социална пазарна икономика. Това се налага толкова повече, като се има предвид развитието на политическите и икономическите процеси в нашата страна.


II. Управлението на Демократичната левица и нашата социалдемократическа алтернатива.

Едногодишното управление на Демократичната левица начело с Българската социалистическа партия, свързано с преодоляването на много трудности, засега не оправдава надеждите за бързи социално-икономически реформи, насочени към изграждането на съвременно гражданско общество в България.

В Българската социалистическа партия /БСП/ продължават да се борят две противоположни тенденции - опитите за реставрация на т. нар. реален социализъм и усилията за защитата и укрепването на националния капитал. В търсенето на верен модел за баланс и хармония между интересите на труда, капитала и държавата БСП губи много ценно историческо време. Налице са първите признаци на вътрешни напрежения и противоречия в управляващата коалиция, които могат да предизвикат нова ескалация на националната криза с още по-тежки последици за България. Това развитие на обстановката в страната, което ние предвидихме, налага БСДП да възприеме предложената от нас роля на динамичен коректив на управлението на Демократичната левица "отляво" - в защита на интересите на всички трудови хора в обществото, които понасят тежестите на кризата. Ние още веднъж отхвърляме с възмущение инсинуациите на някои среди от ръководството на нашата партия, че Движението за социален хуманизъм води БСДП едва ли не "към сливане с БСП". Тези инсинуации прикриват политиката, водена от тези среди, за превръщането на социалдемокрацията в придатък на СДС.

Нашият подход към Демократичната левица и към БСП трябва да бъде конкретен и диференциран. Необходимо е той да се съобразява с изискванията на политиката за отстояване на националната сигурност на страната и за укрепване на социалдемократическия характер на реформите.

Правителството на Демократичната левица трябва да бъде подкрепено в усилията му за укрепване на държавността срещу престъпността и корупцията в държавната администрация и за провеждането на социално справедлива приватизация и структурна икономическа реформа. Това се налага и от опасността от възраждането на комунизма у нас - опасност, която ние първи посочихме и която става все по-явна. В същото време правителството на Демократичната левица трябва да бъде критикувано, ако провежда реформите в интерес на спекулативно-бюрократичния капитал и финансовата олигархия. Икономическите и социалните реформи не трябва да бъдат свързани с ограничаване на правата и свободите на гражданите. Всеки опит за установяване на "ляв" авторитаризъм трябва да бъде решително отхвърлен от социалдемокрацията. От решителна подкрепа се нуждаят и тези среди и формации в БСП, които изявяват и на дело доказват своята принадлежност към социалдемокрацията.

БСДП трябва да вземе бързи мерки за създаването на своя нова социалдемократическа алтернатива на управлението на Демократичната левица, ако иска да бъде на висотата на историческите изисквания на времето и за да предпази страната от възможни изненади. БСДП трябва да положи усилия за мобилизирането на цялото общество в борбата му с бандитизма, корупцията и спекулата.


III. Консолидацията на социално ориентираните и прогресивни сили - решаващо условие за позитивното развитие на демократичните процеси в България.

Изоставянето на партньорите от Българския социалдемократически съюз /БСДС/ и сключването на споразумението между БСДП и Социалдемократическата партия /СДП/ в СДС за създаването на Социалдемократически алианс /СДА/ не само представя нашата партия като нелоялен партньор, но доказва и нейната нова десноцентристка ориентация, която подкопава социалдемократическия й характер. Близкото минало на социалдемокрацията в България трябва да бъде подложено на обективен анализ, БСДП и СДП в СДС трябва да посочат ясно своите отговорности за разцеплението през 1991 г. и за водената от тях политика досега. Ние ще приемем СДА, ако той подкрепи една програма за действителна социалдемократическа политика, вместо да се прикрива зад абстрактни фрази и лозунги и ако консолидира всички социалдемократически сили в страната.

Нито една от опозиционните политически сили сега засега не е в състояние да поеме самостоятелно управлението на страната. Това не може да направи и опозицията като цяло. Като укрепва социалдемократическото пространство, БСДП е длъжна да си осигури приятелството и сътрудничеството на умерените демократични сили, измежду които на първо място е Българският земеделски народен съюз /БЗНС/, въпреки неговата разноликост и сложни проблеми. В БЗНС се развиват процеси, които имат за задача да възстановят неговия характер на политическа сила, представител на трудовите слоеве в селото. Необходимо е БСДП да разшири своето взаимодействие и със синдикатите. Това може да стане само ако тя се заеме с действителната защита на интересите на наемните работници и служители от държавния и от частния сектор на икономиката.

Консолидацията на социално ориентираните и прогресивните сили следва да се извършва в хода на подготовката на БСДП за участие в президентските избори през 1996 г. и да продължи до изборите за 38 Народно събрание през 1998 г. Необходимо е да се бърза, защото развитието на обществените процеси у нас може да ни изненада и с извънредни парламентарни избори. Дискусията за начина, по който БСДП ще се яви на президентските избори, обявена от Националния комитет на заседанието му от 9 декември 1995 г., трябва да завърши с вътрешнопартиен референдум. По всички въпроси, свързани с развитието на БСДП и с нейната политика, трябва да вземе решение нейният 42-и редовен конгрес, който съгласно устава трябва да се свика не по-късно от юни 1996 г.

Движението за социален хуманизъм смята, че отстоява прогресивната тенденция в развитието на социалдемокрацията у нас, която единствено може да осигури целостта, престижа и бъдещите успехи на БСДП. Ние сме за обновяване на партията, което може да осигури нейното единство. Нашият лозунг е: "Обновяване чрез единство - единство чрез обновяване! Социалдемокрацията - силата на отговорността и хуманизма!"

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА ПО ПОВОД НА ПОДПИСАНИЯ ДОКУМЕНТ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ГЪРЦИЯ ЗА ОТКРИВАНЕ НА НОВИ КОНТРОЛНО-ПРОПУСКАТЕЛНИ ПУНКТОВЕ НА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕТЕ СТРАНИ.


В изявление за средствата за масова информация председателят на Съюза на тракийските дружества в България Костадин Карамитрев изрази задоволството и пълната подкрепа на тракийци за подписаното съглашение между правителствата на Гърция и България за откриване на нови контролно-пропускателни пунктове между двете страни и особено тези към Западна Тракия.

Това е историческо събитие за двата народа, за населението в Западна Тракия и Хасковска област, за всички тракийци.

Освен икономическото възраждане в тези бедни и изостанали гранични райони спогодбата има и своята духовна стойност, защото ще сближи още повече двата християнски народа - българския и гръцкия.

Съюзът на тракийските дружества в България ще съдейства с всички възможни средства за бързото реализиране на спогодбите.

София, 22 декември 1995 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КЛУБА НА ЗАПАСНИТЕ ОФИЦЕРИ И СЕРЖАНТИ ОТ ГРАНИЧНИ ВОЙСКИ ПО ПОВОД НА ИЗЛЪЧЕНИЯ ПО БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ФИЛМ "ГРАНИЦА".


На 4 декември 1995 г. вечерта Българската национална телевизия излъчи филма "Граница", който нанесе голяма обида и възмути запасните офицери, сержанти, войници и честните зрители. Филмът се представя като художествено произведение, българско-френска продукция. В него нямаше нищо френско освен гавра с честта, морала и достойнството на българските /не на френските/ граничари.

Такова "високохудожествено творение" няма нищо общо с целите и задачите на Гранични войски и с моралното поведение и законно действие на личния състав. Съвсем друг е животът на границата и други са нравствените опори на войсковите колективи, останали чужди, непознати за творческия колектив.

Ние, запасните, категорично протестираме срещу чуждите политически поръчки на такива произволни творения, които, за да се харесат на клеветниците на България, си послужиха с оскверняване на нравствено-етичния образ на българския граничар.
Авторите и създателите на филма със средновековни похвати се мъчат да покажат образа на граничаря като морално деградирал садист, развратник и да внушават, че лъжата е истина, а истината е лъжа. "Вижте ги пазителите на родината какви разбойници са и колко невинни и чисти като ангелчета са ония, които незаконно преминават държавната граница с криминални и други вредителски подбуди."

Този филм подкопава нашата национална сигурност, като излага България пред света и като всява страх и ужас в младежите, майките, бащите, близките на тези, които служат и им предстои да служат на границата.

Нашият протест чрез печата и радиото е, за да се чуе дълбокото ни възмущение от вредата, която филмът "Граница" нанася на войските и на сигурността и спокойствието на народа и родината.

София, 8 декември 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: о. з. Генерал Ангелов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ РЕГИОНАЛНИЯ КЛУБ НА ЗАПАСНИТЕ ОФИЦЕРИ, СТАРШИНИ И ВОЙНИЦИ ОТ ГРАНИЧНИ ВОЙСКИ - СЛИВЕН, ПО ПОВОД НА ИЗЛЪЧЕНИЯ ПО БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ ФИЛМ "ГРАНИЦА". Документът е адресиран до председателя на Народното събрание и до министър-председателя.


ГОСПОДА,

Нашето виждане по повод българско-френската продукция е, че това е едно грозно и невярно отразяване на живота и битието на българския граничар. За периода от 1960 до 1990 г. през различните структури на Управление Гранични войски, са преминали близо 180 хиляди български синове: офицери, сержанти и войници, и в нито един от тях не може да се открие първообразът, довел до раждането на тия безскрупулни герои, и особено образът на началника на заставата - капитан "X". На граничната бразда българският граничар никога не е бил терорист и нагъл убиец, а напротив - клел се за вярност пред Родината, той неведнъж е доказвал своето мъжество и готовност за саможертва. Това са истинските ценностни качества на българския граничар, които си заслужава да разкриете на нашия народ и пред целия свят, а не така безскрупулно да се изплюете върху тежкия труд на граничаря. Произшествия е имало, има и сега и ще има, но това е част от риска на тази професия, защото нашата граница не е разграден двор. Българските синове, служещи на Родината, и занапред ще бдят за непоклатимостта на българската граница.

Пълно е нашето недоумение, че някои държавни институти дават положителна оценка за този срамен за българската култура филм, с което те потъпкват честта на хилядите български синове, някои от които останаха в героичната летопис, отдавайки най-скъпото -живота си, по охраната и отбраната на нашата граница.

Няма други по-свети места, където се изгражда истинско другарство, като граничната застава. Тя съвсем не е представеният от вас вертеп и тъмница.

Въпреки сегашните затруднения битовата обстановка никога не е била такава, каквато е във вашия филм.

Срам и позор за тези, които реализираха и финансираха този филм заблуда. От това по-голяма измяна пред род и Родина няма.

Сливен, 18 декември 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: о. з. Николай Христов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 28 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА МЕЖДУНАРОДНА ФОНДАЦИЯ "ГЕОРГИ ДИМИТРОВ". Документът е приет на учредителното събрание на 9 декември 1995 г. в София.


I. НАИМЕНОВАНИЕ, СЕДАЛИЩЕ, СТАТУТ И СРОК

1. Наименованието на фондацията е Международна фондация "Георги Димитров" /наричана по-нататък за краткост фондация/.

2. Седалището на фондацията е: гр. София, Национален музей "Георги Димитров", ул. "Опълченска" 66.

3. Фондацията е юридическо лице. Тя е обществена организация с идеална цел, която има неправителствен и международен характер.

4. Фондацията се учредява за неопределен срок.


II. ЦЕЛИ И ДЕЙНОСТИ

5. Целите на фондацията са:
а/ Съхраняване, изследване и популяризиране на документи и паметници от живота и делото на Георги Димитров и на други видни антифашисти от България и други страни.
б/ Изучаване и пропагандиране на общочовешките идеи на антифашизма и на борбата против фашизма в България, на Балканите и в света; противопоставяне на опасността от прояви на съвременния фашизъм.
в/ Опазване, изследване и публикуване на документи на антифашисти и антифашистки организации.
г/ Опазване и възстановяване на антифашистката материална култура - паметници, мемориали, музеи и др.
д/ Популяризиране на родолюбивото и обединителното значение на антифашистката борба по време на Втората световна война.
е/ Подпомагане изграждането на антифашистко съзнание на младото поколение.
ж/ Популяризиране на демократичните ценности и формиране на демократична култура.
з/ Подпомагане дейността на обществени организации и личности, които разработват, защитават и разпространяват антифашистки, хуманистични, демократични и социални идеи.

6. Фондацията осъществява целите си, като:
- извършва научни изследвания;
- подготвя публицистични и документални поредици в пресата, радиото и телевизията;
- организира музейни експозиции, изложби и др.;
- свиква симпозиуми, конференции и семинари;
- сътрудничи с международни и български организации и физически лица във връзка с целите, посочени в точка 5 /а - е/;
- извършва и други дейности, които пряко съдействат за постигането на целите на фондацията.


III. ИМУЩЕСТВО НА ФОНДАЦИЯТА

7. Имуществото на фондацията се състои от вземания и движими и недвижими вещи, получени като:
а/ първоначални дарения, направени от учредителите при образуване на фондацията;
б/ дарения и завещания от български и чуждестранни физически и юридически лица;
в/ приходи от управление на имуществото на фондацията;
г/ приходи от дейността на създадени от фондацията в съответствие със закона стопански единици;
д/ приходи от други законни източници.

8. Придобиването, управлението и отчитането на имуществото на фондацията се извършва съобразно устава и действащото българско законодателство.

9. Разпореждането с имуществото на фондацията се извършва по решение на Управителния съвет от председателя и секретаря на фондацията, като двамата действат задължително заедно. Извършваните от Управителния съвет разпоредителни действия не могат да се отклоняват от волята на дарителя.

10. Актовете на разпореждане с основния фонд на фондацията се извършват само по решение на Управителния съвет и със съгласието на Контролния съвет на фондацията.

11. Управителният съвет може да отнесе част от приходите към основния фонд на фондацията.

12. Финансовата година на фондацията е календарната година.

/Пресслужба "Куриер"/


15:30:00    
28.12.1995 г.    


Редактор: Лилия Томова
Технически изпълнител: Цветанка Любомирова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1995 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!

 

♦ Коментирайте на страницата на Омда във Фейсбук