27 ноември 1991

София, 27 ноември 1991 година

Брой 233 /508/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

 

София, 27 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ /ДПС/ във връзка с решението на Министерския съвет за възстановяване на изучаването на турски език в българското училище като свободно избираем предмет.

 

Министерският съвет на свое заседание, проведено на 22 ноември 1991 година, взе решение за възстановяване на изучаването на турски език в българското училище като свободно избираем предмет от III до VIII клас по четири часа седмично.

Движението за права и свободи смята, че с това Постановление първото демократично правителство на Република България от близо половин век потвърждава своята вътрешна ангажираност за гарантиране и реална защита на основните права и свободи на човека и човешките общности в духа на международните договорености.

Този опит за радикално разрешаване на проблеми, зададени от времето на т.нар. "възродителен процес", стана възможен едва след като висшата изпълнителна власт премина в ръцете на некомунистическа политическа формация.

Известно е, че Движението за права и свободи винаги е придавало приоритетно значение на проблема за изучаване на своя език от етническите малцинства в България. След гласувания от Великото народно събрание през месец февруари мораториум за изучаване на турски език в българското училище до месец септември 1991 година, бившето правителство, оглавявано от Димитър Попов, не само че не направи нищо конструктивно за позитивното решаване на въпроса, но дори и попречи това право да бъде възстановено в началото на учебната 1991/1992 година.

Буди недоумение фактът, че в същото време Народното събрание тенденциозно прие антидемократичен и дискриминационен Закон за народната просвета, в частност чл.8 ал.2, регламентиращ изучаването на майчиния език на малцинствата да става извън българското училище и под контрола на държавата.

Позицията на бившето правителство и решението на Народното събрание целяха изкуствено създаване на етническо напрежение непосредствено преди изборите за народни представители, общински съветници и кметове и по същество бяха опит резултатите от възродителния процес да се възприемат като дадености и да бъдат превърнати в постоянно статукво.

В отговор на тази политика, като естествена реакция следва да се възприеме обявеният бойкот от родителите на учениците от II до VIII клас и подкрепян от ДПС като крайна мярка на протест срещу погазването на някои основни конституционни права на гражданите в страната.

ЦС на ДПС счита, че съдържанието на Постановлението отговаря на основните искания на родителите и е в унисон с международните стандарти за правата на човека и човешките общности, поради което: ПРИЗОВАВА ДА БЪДЕ ПРЕУСТАНОВЕН БОЙКОТЪТ В ЦЯЛАТА СТРАНА И ДА БЪДАТ СЪЗДАДЕНИ УСЛОВИЯ ЗА НОРМАЛНОТО ПРОТИЧАНЕ НА УЧЕБНИТЕ ЗАНЯТИЯ В УЧИЛИЩАТА.

София, 23 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 27 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ /БАС/, ПРИЕТА НА ВТОРАТА ИЗВЪНРЕДНА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 20 НОЕМВРИ 1991 Г. В СОФИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ИМУЩЕСТВОТО НА СЪЮЗА. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание и до председателя на Министерския съвет.

 

ГОСПОДА,

Участниците във Втората извънредна национална конференция на Българския антифашистки съюз /БАС/ изразяваме енергичен протест срещу драстичното посегателство, което се предприема с проектозакона за конфискация на имуществото на Българския антифашистки съюз и на други обществено-политически организации.

Ние категорично декларираме пред цялата демократична общественост у нас и в чужбина, че с този антиконституционен акт се цели не само да се лиши съюзът от минималната имуществена база, с която разполага и притежава на законно основание, но и да постави една масова демократична и патриотична организация вън от обществено-политическия живот в страната.

С този акт, ако Народното събрание го облече в законова форма, ще се осъществи едно противоконституционно действие, което в навечерието на XXI век би върнало обществото ни към времето на най-черната фашистка реакция, на свиреп терор и жестока разправа с антифашистките сили в България.

ГОСПОДА,

Българските антифашисти дадоха хиляди скъпи жертви в борбата с фашизма, която е неделима част от световната съпротива срещу фашизма. Това се признава и потвърждава от такива страни като САЩ и Великобритания, които в годините на съпротивата изпратиха свои мисии у нас и костите на някои от членовете им останаха на българска земя. Дружеските връзки и подкрепа, които получаваме сега от над 70 сродни организации от различни държави в света, също свидетелстват за нашия принос в тази борба.

Дейци на антифашисткия съюз бяха едни от първите, които тоталитарният режим подложи на гонения и репресии заради несъгласието им с провежданата от него политика.

Домът на "Позитано" N 20 е строен като културен дом на антифашистите. Той стана и дом на Съюза на ветераните от Отечествената война. Хората, които го посещават, са също част от народа, на който пледирате да се предаде. Няма държава в света, която да посяга на придобивките на антифашистките организации и да им отнема правото да имат дом.

ГОСПОДА,

Беззаконието, което се каните да извършите в Народното събрание с проекта за конфискация на имуществото ни, би било покушение върху младата ни демокрация. Така ще развържете ръцете на войнстващия реваншизъм, който няма място в едно правово общество.

Спрете конфронтацията и беззаконието, докато е време! На България е нужно стабилно и мирно общество, за да се развива демокрацията.

София, 20 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 27 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ПРОТЕСТ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ И СИМПАТИЗАНТИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА МЛАДЕЖ, БЪЛГАРСКИЯ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ, БЪЛГАРСКАТА СРЕДНОШКОЛСКА ФЕДЕРАЦИЯ,  СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ МЛАДЕЖКИ СЪЮЗ, ФЕДЕРАЦИЯТА НА МЛАДЕЖКИТЕ ПАТРИОТИЧНИ СЪЮЗИ "МЛАДА БЪЛГАРИЯ", ФЕДЕРАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА МЛАДЕЖ, СЪЮЗА НА СЕЛСКАТА КООПЕРАТИВНА МЛАДЕЖ, АКАДЕМИЧНИЯ МЛАДЕЖКИ ЕКОЛОГИЧЕН КЛУБ И ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В МЛАДЕЖКИЯ МИТИНГ, ПРОВЕДЕН НА 21 НОЕМВРИ 1991 Г. ПРЕД СГРАДАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание, до председателя на Парламентарната група на СДС, до председателя на Парламентарния съюз за социална демокрация и до председателя на Парламентарната група на ДПС.

 

Г-Н ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,

ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Изразяваме своя категоричен протест срещу изявлението на министъра на финансите в правителството на Република България г-н Иван Костов пред Народното събрание: "Да се грижим за младежта е инфантилно и това е социалистическа отживелица."

Приемаме това изказване като безотговорно по отношение на бъдещето на България и сме силно обезпокоени от това.

Изразяваме своя протест и срещу внесения от управляващата коалиция в Народното събрание законопроект, който цели изземване на имущество, създавано и принадлежащо на българската младеж.

Приемането на такъв закон представлява заплаха за демокрацията в България, защото погазва конституцията, нарушава правата на личността, равенството на гражданите пред закона и косвено забранява организации, ползващи се с подкрепа в обществото.

Не се опозорявайте с един позорен закон, насочен срещу демокрацията и българската младеж.

Дами и господа народни представители,

България многократно заявява и се стреми към интеграция с Европа. Опитът на западноевропейските демокрации на отношение и политика за младежта е показателен и нашата страна би могла да се възползва от него, за да приеме своя перспективна държавна политика за младежта и решение на нейните проблеми.

Настояваме Народното събрание да приеме Закон за младежта и изразяваме готовност да предложим свои проекти и да участваме в неговото разработване.
Настояваме правителството да предложи на обществото и да осъществява една модерна държавна политика за младежта.

Настояваме да се запази изграденото за младежта - младежките домове и почивни бази, компютърни клубове и туристически вериги, чрез създаване на Национална младежка фондация, в която младите хора сами ще бъдат стопани.
Младежта освен от работа, пари и жилища има нужда от духовност, култура, младежко общуване.

Не ни отнемайте това право!

Ние, младежите с различни политически убеждения, се обръщаме с лице и надежда към своя президент, парламент и правителство, вярваме и очакваме от тях разум, мъдрост и законност в името на демокрацията и бъдещето на България.

София, 21 ноември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 27 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ във връзка със заповед на кмета на гр. Русе за изземване на сграда на КНСБ.

 

ГОСПОДА,

По инициатива на кмета на гр. Русе, господин Тасев, е извършен акт, който ние можем да окачествим единствено като беззаконие. Господин кметът на град Русе е издал заповед за изземване от Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ на сграда, за чието притежаване ние владеем съответен нотариален акт. В грубо нарушение на своите права господин Тасев си присвоява правото да прогласи нищожността на притежавания от нас нотариален акт, с което изземва функциите на съда.

Обръщаме се към вас като институции на законодателната, изпълнителната и съдебната власт с призив за преустановяване на незаконните действия по споменатия случай. В същото време, в качеството си на ръководен изпълнителен орган на КНСБ ние изразяваме пълна готовност да започнем преговори за предоставяне на сградата на Моряшкия дом в Русе на всички моряци в града, веднага след като тя бъде освободена от незаконно настанените в нея.

В противен случай ние се чувстваме в правото си да отстояваме закона с всички методи, включително и такива, които не са типични за КНСБ.

София, 23 ноември 1991 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кр. Петков

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 27 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

АКТУАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЕТА/ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ /БНРП/, основана на 1 септември 1955 година.

 

Б. ИКОНОМИЧЕСКА ПРОГРАМА

Българската национално-радикална партия счита, че за да се пристъпи към икономическа реформа, първо трябва да се реши въпросът за собствеността. Детайлното разработване на икономическата програма трябва да бъде поверено в ръцете на специалисти, които да я изградят съответно и адекватно на специфичните наши условия. При разработката й трябва да се водят от следните положения:

1. В селското стопанство. БНРП счита, че въпросът за земята може да бъде разрешен само след решаването на националния въпрос. Земята трябва да се върне на нейните собственици заедно с необходимия за обработването й инвентар. Земята и инвентарът ще се унаследяват. Продукцията, изнесена на пазара, ще бъде облагана с данък десятък. По този начин ще стане естествен стремежът у селскостопанския труженик за по-голяма и по-качествена продукция, защото с останалите девет десети той ще може да търгува, да се изхранва и т.н. На собствениците, които не искат да обработват земята си и не искат да се занимават със селско стопанство, техните парцели ще им бъдат заплатени по специални държавни щатни таблици, които ще отчитат големината и плодородието на самите парцели, а последните ще бъдат преотстъпени на стопани, които ще се наемат да ги обработват. След петгодишен срок на обработка тази преотстъпена земя може да бъде купена от хората или семействата, които са я обработвали, и да стане тяхна частна собственост. Купуването ще се извърши на цени, в които ще се отчита вложеният петгодишен труд на стопанина й.

БНРП е за свободна конкуренция между различните форми на собственост в селското стопанство. Хората, които обработват земята, трябва сами според собствения си интерес да решават дали да бъдат индивидуални производители, или кооператори. На много места частните кооператори могат да се наложат като по-продуктивни и да изместят личните и частните стопанства. Времето ще покаже и наложи в различни райони приоритета на частната, кооперативната или държавната собственост върху земята в зависимост от продуктивността и личните интереси на селскостопанските производители.

Успоредно със земята трябва да бъде разглеждан и въпросът за животновъдството. За развитието на животновъдството частните фермери трябва да бъдат снабдявани с необходимото количество фураж, като за сметка на това заедно с данъка десятък на държавата ще бъде продавана допълнително от месната продукция, от която ще се намалява цената на предоставения предварително фураж за отглеждането на животните. Трябва да се стимулира развитието на овцевъдството, зайчарството, едрия рогат добитък, както и да се създадат специални терариуми за отглеждане на змии, за отглеждане на жаби /много търсен продукт/, както и цялостно да се стимулира птицевъдството.

2. В промишлеността. Държавните предприятия са чисто държавни само до пускането им в действие, след което започва купуването им от работниците. Това става чрез амортизационните отчисления и чрез цеховите общозаводски разходи /изкупуват се машините, сградите, изкупуват се рентата, токът, водата и другите разходи/. В момента 40 процента от предприятията са напълно изкупени от работниците. В 35 процента от предприятията по-голямата им част е собственост на работниците и само в 25 процента от предприятията частта на държавата надхвърля 50 процента. Тези 40 процента от предприятията, които вече са изкупени от работниците, трябва да станат тяхна акционерна собственост. Останалите предприятия трябва да са акционерна собственост на работниците и държавата, като дяловете ще са пропорционални на реалните части собственост върху предприятията.

3. БНРП счита, че бъдещето е на свободната пазарна икономика. Партията не регламентира коя собственост какво положение да вземе. Пазарът и конкуренцията ще покажат това. За да се стигне до рязко покачване на цените поради монополизиране на дадено производство, то държавните, кооперативните и частните производители трябва да се ползват с еднакви права и задължения, а кооперативните и частните предприятия да бъдат юридически лица с произтичащите от това права, защитени от закона.

4. БНРП смята, че трябва да се премине постепенно към преки данъци, тъй като косвените данъци ги счита за грабителски.

5. БНРП ще води политика на протекционизъм, изразена в защита на интересите на българските производители. Нашите анализи сочат, че в момента страната се намира в периода на началното натрупване на капитали. На този етап безконтролното нахлуване на чужди капитали би задушило нашата млада икономика и би превърнало страната ни в икономическа колония. Не се имат предвид смесените наши и чужди фирми и сдружения с чужденци. Но стимулираните от СДС появи на значителен брой турски фирми ще доведат именно до това -икономическа и политическа зависимост от Турция. БНРП ще използва заеми и помощи, но главното, което ще търсим от развитите страни, е помощта при  рганизацията на икономиката. Ние сме за установяване на здрави дипломатически и икономически отношения с ЮАР, Южна Корея, Германия, Испания, Италия и Унгария. Ще развиваме преимуществено промишлени отрасли, за които притежаваме суровини и които не са енергоемки, като хранително-вкусова, текстилно-трикотажна, шивашка, кожарско-обувна, електротехническа и електронна промишленост. Притежаваме мрамор и уран, които можем разумно да разработим.

6. Да се развие туризмът като средство за увеличаване на националните доходи. Това може да стане чрез даване на самостоятелност на поделенията на БАТО и широко навлизане на частната и кооперативната инициативност в тази област.

7. БНРП е за изграждане на стройна система за екологическа зашита на природната среда и безвредно унищожаване на остатъчните продукти. Да не се допуска концентрация на химически вещества, използвани като изкуствени торове, над допустимата безвредна концентрация. Тъй като защитата на околната среда е общонационално дело, ние ще поддържаме тесни връзки и ще работим съвместно с всички организации, чиято основна цел е опазване и възпроизводство на природата.

/Пресслужба "Куриер"/

 

* * *

София, 27 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

РАЗДЕЛ "ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ" /ЧАСТ ПЕТА - ПОСЛЕДНА/ ОТ ПРОЕКТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ И ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНА ИКОНОМИКА В БЪЛГАРИЯ, РАЗРАБОТЕН ОТ АМЕРИКАНСКИЯ ЕКИП НА РИЧАРД РАН И РОНАЛД ЪТ /известната ПРОГРАМА "РАН - ЪТ"/. Проектът като цяло е подготвен от Търговската камара на Съединените американски щати като подарък за българския народ. Автор на раздела "Телекомуникации" е известният американски експерт Клейтън Л. Лескълийт - младши.

 

ЧАСТНО ФИНАНСИРАНЕ

Съществуват няколко алтернативни източника на частно финансиране. Между тях са:
* финансиране от частни банки;
* бартърни договорености;
* финансиране от частни корпорации;
* смесени предприятия.

Всяка от тези алтернативи има своите положителни и отрицателни страни.

Частните банки обикновено изискват стабилно установена пазарна икономика, някои форми на допълнителни гаранции от техните собствени правителства. Условията на отпускане на заеми не са толкова привлекателни, както при правителственото финансиране или това от Световната банка. Лихвените проценти са високи, сроковете на плащане кратки, а безлихвените периоди са рядкост.

Бартърните договорености са вече общоприети в източноевропейските държави и СССР. Бартърът ще позволи обмен на телекомуникациионно оборудване срещу стоки, произведени или преработени в България. Но както вече бе споменато, България в настоящия момент може да предложи много малко стоки и услуги, които да отговарят на западните стандарти и да могат да се продадат на западните пазари.

Финансирането от частни корпорации е друга интересна алтернатива. Този тип финансиране се осъществява обикновено чрез съвместни предприятия с частни корпорации от индустриализирания свят. Едно ново законодателство, позволяващо 100% износ на печалбите от съвместните предприятия, би направило тази възможност много привлекателна за частните инвеститори. Съвсем наскоро някои телефонни компании, като Regional Bell Operating Companies от САЩ, предложиха да участват финансово и технологично при създаване на съвместни предприятия, имащи цел разгръщане на нови услуги като клетъчни системи, предаване на данни и други усъвършенствания на телекомуникационните мрежи. Подобни оферти и договори има вече сключени с Полша, Унгария и Чехословакия. В този случай компания като АС най-вероятно няма да заплати ресурсите, доставени от частните предприятия. Договорите обаче обикновено предвиждат поделяне на приходите и печалбите от услугите, които са техен обект. Многообразието от начини на сключване на договори за съвместни предприятия изисква задълбочени познания по договаряне за подобни предприятия. Опитът на развитите страни показва, че детайли като начина на определяне на цените по договорите, стойността на земите и строежите, лицензионните разходи и др. могат да бъдат от съществено значение при договарянето.

Накрая, вариантът телекомуникационната инфраструктура да се продаде частично или изцяло, на чужди фирми или фирми със смесени капитали по пътя на "приватизацията" е алтернатива, разглеждана в много други държави по света. Полша, Унгария и Чехословакия разглеждат тази възможност или вече планират приватизацията на техните телефонни компании. Други нации като Нова Зеландия, Аржентина и Чили вече приватизираха своите. Приватизацията е начин на разширение и модернизация на телекомуникационните мрежи, като разходите се плащат директно от притежателя (инвеститора). Трябва обаче да се имат предвид и други съоръжения, като Националната сигурност, заетост на работна ръка, участие в печалбите, преди да се пристъпи към подобна крачка. След като сегашното законодателство се реформира в посока на разрешаване на частната собственост в България, тези съображения трябва да се разглеждат като основна алтернатива за освобождаване на българското правителство от финансовото бреме на модернизацията на телекомуникационната мрежа.

 

ДОСТАВКА НА ОБОРУДВАНЕТО

Навсякъде в този доклад се предполага и приема, че разширението на телекомуникационната мрежа ще изисква доставка на изцяло ново дигитално оборудване. Трябва да се анализира вариантът със закупуване на такова оборудване от чуждестранни доставчици вместо производството му в България, след като българските производствени мощности са ориентирани единствено към аналогови технологии. От друга страна отсъствието на необходимата конвертируема валута за закупуване на оборудване може да направи изграждането на българска промишленост за телекомуникационно оборудване най-приемлив вариант.

Отново един жизнеспособен вариант за придобиване на необходимите възможности е формата на съвместно предприятие. Съвместните предприятия позволяват бързо усвояване, контрол за високо качество, трансфер на технологии и поделяне на разходите (и печалбите). Най-важното е, че те позволяват на държави като България да си доставят нужното им оборудване срещу националната валута. Такъв вариант се обсъжда понастоящем в Полша и СССР, където редица водещи международни компании, производители на телекомуникационно оборудване, предлагат оферти за съвместни предприятия. Решение от този тип трябва да бъде разгледано паралелно с разработването на главния план, препоръчан по-горе.

Разбира се, не е реалистично да се предполага, че новото цифрово оборудване ще бъде произведено изцяло в България. Обикновено специализираните микропроцесорни модули и свързаният с тях софтуеър се произвеждат от доставчиците на оборудване в собствените им страни. Винаги ще има оборудване, което е по-евтино да се произведе извън България. По тази причина бяха анализирани вариантите за финансиране на доставки на вносно оборудване.

Комбинирането на производство в България на цифрово оборудване за вътрешна консумация и за продажба на световния пазар ще даде възможност печалбата от тези продажби да се използва за закупуване на друго необходимо оборудване от внос. Препоръчително е да се извърши грижливо изследване на различните алтернативи на подобни мероприятия.

 

ТРАНСФЕР НА ТЕХНОЛОГИИ

Различните варианти и препоръки от предходните раздели водят до заключението, че трансферът на технологии и обучението ще бъдат съществена част от разширението на телекомуникационната мрежа и инсталирането на нови телекомуникационни производствени мощности в България. Предполага се трансферът на технологии да бъде осъществен чрез контакти с експерти от световни консултантски фирми в областта на телекомуникацията, организации, обслужващи мрежите, производители на оборудване, специализирани институции и висши учебни заведения от развитите страни. Високото образователно ниво на персонала на АС дава основание да се предполага, че трансферът на технологии ще бъде осъществен ефективно.

Една принципна препоръка за нуждите на това и други изследвания е да се осигури професионално обслужване на консултантска фирма в областта на  телекомуникациите, която не е свързана с никоя фирма, произвеждаща телекомуникационно оборудване или експлоатираща телекомуникационна мрежа. Подобни инициативи се правят от много правителства по света и се финансират от международни фондове за развитие, а не от държавите, искащи съдействие. Това мероприятие ще осигури достъпа до редица международни експерти по телекомуникация, специално подходящи за нуждите на българската АС срещу минимални или въобще без разходи от страна на България.

/Пресслужба "Куриер"/

 

ПОДЕЛЕНИЯ НА ИНКОМС    ТАБЛИЦА 20-1


Таблица 20-2 Производство на основни групи продукти за периода 1985-1990

През 1988-1989 г. беше разработена концепция за развитие на телекомуникациите за периода до 2005 г./б.р.- добавена бележка с ръкописен текст/

В таблица 20-3 са представени главните показатели на това развитие

Таблица 20-3. Социално-икономически изисквания за развитие на телекомуникациите в Бълария до 2005 г.

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

София, 27 ноември - В навечерието на изборите за народни представители, общински съветници и кметове /13 октомври 1991 година/ Институтът за връзки и сътрудничество в Средиземноморието /ИМКОМ/, който е към Сената на Република Франиия, се обърна за съдействие към Пресслужба "Куриер", за да бъдат взети интервюта от лидери на седем политически партии. Изборът на лидерите, както и формулирането на въпросите персонално към всеки от тях, е на г-н Ерик Ноло, главен редактор на специализираното политическо издание на ИМКОМ.

Резултатите от изборите са известни. Въпреки това Пресслужба "Куриер” смята, че тези предизборни интервюта ще представляват интерес за специалистите, които професионално следят и анализират обществено-политическия живот в България.

Днес публикуваме пълния текст на интервюто на
Александър Каракачанов - председател на Зелената партия, един от лидерите на СДС - либерали.

Въпрос: Защо създадохте Зелената партия?

Отговор: Реших да се отделя от зеленото движение "Екогласност”, защото тогава ситуацията бе такава - имаше политическа необходимост за подобно решение. Нашите идеи, свързани с лошото екологично състояние в страната /а на места дори катастрофално/, не можеха да бъдат прокарвани и решавани в интерес на природата и населението, без да имаме реална власт. Имахме нужда от Зелената партия, която да се бори за политическата власт.

Така Зелената партия запълни политическия викуум и се превърна в една от основните политически сили в България, като изигра и се опитва още да играе балансираща роля в политическото пространство. Неслучайно тя е атакувана от различни политически сили, разположени в краищата на политическия спектър в страната. Защото ние стоим на твърди либерални позиции, които се стремим да наложим във всички сфери на обществото. За съжаление колективните /в това число и комунистическите/ настроения и традиции са все още доста устойчиви.

Въпрос: Не сте ли малко разочарован от разделянето на СДС на три?

Отговор: Разочарован съм не от това, че СДС се раздели на три, което ние, от Зелената партия, бяхме предвидили още през пролетта, а от това, че отделните течения не могат да намерят някакъв общ език. Дори едното течение си позволи да организира жестока пропагандна кампания, за да дискредитира другите две, и то точно преди изборите. Това предизвика голям хаос в душите на хората и според последните социологични проучвания много хора от избирателите няма да гласуват изобщо.

Въпрос: Какво според вас е бъдещето на либералните идеи?

Отговор: За мен либералните идеи са единственият шанс за българите и за България, за да излезем от тежката криза, в която сме.

Въпрос: Какви ще бъдат първите ви мерки в областта на екологията, ако станете министър на екологията?

Отговор: Мисля, че има много по-подходящи хора от мен за този пост, но мога да ви кажа какви виждания имаме по този въпрос.
Ние се стремим и ще отстояваме в парламента осигуряването на условия за стимулиране на разработването /или внасянето/ и прилагането на нови екологично чисти технологии. Ще се борим за такава данъчна политика, която ще се ръководи на този етап от принципа: "Който замърсява, той плаща!", както и от въвеждане на преференции за фирмите, които влагат част от печалбата за въвеждане на екологично чисти технологии и производства. Естествено, ще се борим и за увеличаване на глобите както към държавните, така и към всички останали производители. В същото време за всички нови производства законодателно ще се стремим да регламентираме строги екологични норми, така че да не допускаме изобщо пускането в експлоатация на замърсяващи и вредни производства.

20 септември 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/

10:00:00

27.11.1991 г. 

Редактор: Нина Гаврилова

Технически изпълнител:

Статирка Годжарова

Комплексна обработка:

Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!