27 декември 1993


София, 27 декември 1993 година
Брой 253 /1041/


София, 27 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА НАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ИСКАНОТО ОТ КОМИТЕТА ПОЕНЕРГЕТИКА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА И ТОПЛИННАТА ЕНЕРГИЯ.


Изпълнителното бюро на Националния комитет на Българската социалдемократическата партия /БСДП/ още един път се обявява против произволното увеличение на цените на топлинната и електрическата енергия у нас.

С наше становище от 11 октомври 1993 г. обърнахме внимание на ръководството на Комитета по енергетика и на Националната електрическа компания и, както всички са длъжни да спазват законите и разпоредбите в Република България, отново им напомняме, че чл. 3 ал. 2 на Закона за електростопанството и чл. 3 т. 11 от Постановление 112 на Министерския съвет от 15 юни 1993 г. повеляват на енергетиката да осигурява непрекъснато доброкачествено и икономично снабдяване на потребителите, както и че "Комитетът по енергетика, съвместно с Комисията за енергийно държавно регулиране /КЕДР/, разработва и предлага държавно регулирани цени на въглища, брикети, електрическа и топлинна енергия".

Нееднократно Изпълнителното бюро на Националния комитет на Българската социалдемократическа партия е изказвало своето учудване от необоснованите данни в разчетите на ръководните органи на енергетиката. В редица случаи чрез произволното увеличение на цените се компенсират разхищения и слабости, допуснати от тези, които са длъжни да осигурят ефективната работа на енергетиката. Нито производствените предприятия, нито населението са длъжни да понасят тежести, които не се дължат на обективно сложили се обстоятелства.

Настояваме ръководството на енергетиката да вземе мерки за спазване на законите, свързани със собствената му дейност.

Обръщаме внимание на правителството, че е длъжно да се намеси в решаването на проблемите на енергетиката и да внесе ред в нейната работа.

Опитите за произволно увеличение на цените на електроенергията и ограниченията в ползването й ще считаме за нарушение, което следва да се наказва с цялата строгост на закона.

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА БСДП: Ст. Радославов     

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 27 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ЗАБРАНАТА НА ПАРТИЯТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА В РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката, до министъра на външните работи и до средствата за масово осведомяване.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Сърбоманската клика на Киро Глигоров забрани Партията на човешките права на Република Македония и предяви чудовищни обвинения към нейния председател г-н Илия Илиевски.

Този акт доказва, че скопските управници не спазват собствените си закони, които обявяват за демократични. Забраняването на легитимна партия и погазването на човешките права на нейния лидер противоречат на всички принципи на демокрацията.

Българската национално-радикална партия настоява българските държавни институции да вземат официално становище по въпроса. Мълчанието би било ново предателство към българите в Република Македония.

София, 21 декември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП: д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 27 декемврн - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СРЕДНО МУЗИКАЛНО УЧИЛИЩЕ "ХРИСТИНА МОРфОВА" - СТАРА ЗАГОРА, ПОДПИСАНО ОТ 59 ПРЕПОДАВАТЕЛИ, ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИИ В ПЕЧАТА. Документът е адресиран до Съюза на българските журналисти и до средства за масова информация.


Едно училище е оклеветено пред обществеността на България!

Повод за това са появилите се статии в печата, в които се твърди, че Музикалното училище в Стара Загора се евангелизира. В основата на изнесените "факти" се използва информация предимно от един-единствен източник - баща на отстранен ученик.

Преди една година педагогическият съвет взе решение за побоища и за арогантно държане с ученици и учители ученикът Август Хаджипетров да бъде отстранен от състава на училището с право да продължи образованието си като частен ученик.

Преди да наложи тази строга мярка, учителският колектив приложи всички възможни методи за въздействие. Смешно е да се твърди, че родителите не са запознати с истинското положение, след като майката Валентина Хаджипетрова е наша колежка и е свидетел на всички обсъждания и компромиси, породени от загрижеността за съдбата на ученика.

Но всичко си има граници! Когато става дума за отрицателно влияние и върху други ученици, нашата толерантност и търпимост не могат да заместят и поемат функциите на семейната среда и въздействие.

Според майката Валентина Хаджипетрова бащата на ученика Д. Хаджипетров, юрист по професия, от доста години е изоставил семейството си. Според нас единствената твърде закъсняла бащина загриженост се проявява едва сега и се изразява в заливане на печата и различни инстанции с нападки и клевети срещу Средно музикално училище "Христина Морфова", превръщайки сина си в "борец за православност" срещу настъпващата евангелизация.

След инспирираните публикации в печата по повод жалбите до различни инстанции от "загрижения" родител в училище бе проведена анонимна анкета сред учениците. На въпроса: "Изнудват ли се учениците от учителите да постъпят в Евангелската петдесятна църква?" /според публикациите/, отговорът е 100 % НЕ.

Както цялото общество, така и ние сме разтревожени за многопосочните религиозни влияния върху младите хора. Но да се обвинява едно училище и неговите учители в сектанство е тенденциозно и необосновано. Спекулирайки с тази сериозна тема, ние считаме, че г-н Д. Хаджипетров си отмъщава със средствата на клеватата.

Според нас изнесеното в печата е едностранчиво представяне на събитията и умишлено превръщане на субективната родителска позиция в журналистическа сензация, тъй като не отразява и нашето гледище, гледището на учителя. Не е отразен огромният преподавателски труд, труд двупосочен и двустранен не само за откриване и развиване на таланта у възпитаниците ни, но и работата ни по нравственото усъвършенстване при възпитаването на учениковата личност.

Очакваме от вас да посетите нашето училище и на място да направите необходимото обследване на действителните факти.

Стара Загора, 9 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 27 декември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ "ЛИБЕРАЛЕН ПРИНОС КЪМ НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ", ПРИЕТА ПО ПРИНЦИП НА НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ /18 ДЕКЕМВРИ 1993 Г., СОФИЯ/.


СОЦИАЛНА ПРОБЛЕМАТИКА

Подобно на икономическото социалното измерение е не само компонент на сигурността, то крие потенциала на мощен фактор за управление на цялата система за национална сигурност.

Настъпилите значителни изменения в съдържанието на потенциалните конфликти - рязко намаляване на опасността от световни или големи войни; отпадане на класовата борба като определяща тенденция; деидеологизирането на международните отношения и др., свеждат схващанията за заплаха до "микроравнище", пряко свързано с битието на отделния гражданин. Неговите страхове и опасения все повече започват да се свързват с непосредствените източници на физическа и материална осигуреност, душевен комфорт и духовни ценности /мир в ограничен регион, работа, образование, здравеопазване, цивилизована обществена среда, достъп до изкуство и култура/. Тази индивидуализирана специфика на понятието за сигурност трябва да се има предвид особено в ситуации, когато държавата и/или обществото позволят ограниченията или принудата в социално-икономическата област да се проявят на етническа основа или допуснат да се създаде впечатление за такава тенденция. От тази гледна точка уязвимостта на системата за национална сигурност на България, а в по-широк смисъл и на заобикалящите я държави, не подлежи на съмнение.

Ето защо схващането за значението на социалната политика у нас трябва да надхвърли схемата на традиционното противопоставяне на партиен принцип и да се осъразмери с приоритета на социално-икономическия фактор в системата за национална сигурност. Съответно социалната политика на държавата ще претърпи сериозни съдържателни и организационно-технически промени.

Основно направление в социалната политика трябва да бъдат програми, насочени към подрастващите и младежта. Още от ранна възраст всеки български младеж и девойка трябва да придобие чувство за осигурено бъдеще в собствената си страна, което да бъде обвързано със спазването на няколко ясни и приемливи принципа на обществено поведение /уважението към изконни български добродетели е част от такава политика/.

Младият гражданин на България трябва да осъзнае и оцени обстоятелството, че благодарение на множество взаимносвързани мероприятия на обществено и държавно равнище се е създала система от ценности, хармонизираща с неговите собствени представи за национална гордост, лично достойнство и добруване. Едва тогава младежта ще бъде мотивирана в полза на каузата на национална сигурност, а чрез нея като обединително звено между поколенията и цялото общество.

Практическите мерки в социалната сфера биха могли да вземат следните направления:

1. Разработване на национална програма за материално и духовно развитие и осигуряване на подрастващото поколение, която да отчита образователните, трудово-професионалните, военнотехническите, здравните, спортно-развлекателните, етническите, духовните и религиозните аспекти на проблема за младежта в България.

2. Повишаване на социалния статус и значително увеличаване на материалното осигуряване на специалистите, обслужващи институционалните основи на системата за национална сигурност - служители в националната администрация на висше управленско равнище, военнослужещи във всички родове войски, националната дипломатическа служба, всички специализирани служби и звена с разузнавателни и контраразузнавателни функции, други държавни органи в системата.

3. Общата социална политика да бъде съобразена с принципа, че през следващите няколко години на преход към пазарна икономика държавата е длъжна да защитава и да осигурява интересите на различни социални групи и отделни граждани, оказали се в дълбока социална безизходица, включително да принуждава и да контролира частните работодатели с цел да спазват стриктно трудово-социалното законодателство.

4. Въвеждане на нови принципи на социално осигуряване, съчетаващи задължителността с доброволността и използване на пазарни лостове; изграждане на обществено-държавна система от "социални работници"; чувствително разширяване на преференциите и стимулите за обществени и частни институции и отделни граждани, отдадени на социалното дело на благотворителен принцип, и т.н.

5. Преодоляване на демографската криза у нас е от първостепенно значение за националната сигурност, но то не бива да се обвързва главно с етническия проблем, а да се размие в по-общата политика за постигане на балансирано гражданско общество с присъщата му средна класа. В конкретен методологически аспект решаването на демографските проблеми следва да се облегне на повече деполитизирани средства като семейно планиране; изграждане на социално, а не етнорелигиозно обусловен имидж на съвременната българска жена и семейство и т.н.

Демографската политика би трябвало да заложи на т.нар. качествено възпроизводство на населението, което адекватно да обслужва и каузата на националната сигурност.

6. Разработване на социални програми по региони, съчетани с форми на регламентирано по междудържавен път трансгранично локално движение на хора, стоки и капитали.


ВЪНШНА ПОЛИТИКА

Външната политика като част от политиката за сигурност се ръководи от външнополитическа доктрина на Република България, която е обвързана с националните интреси и с непосредствените цели и задачи на страната за следващите 3-5 години.

Предназначението на външнополитическата доктрина, каквато за първи път ще се приема у нас, е:

- да определи политическите, геостратегическите и интеграционните рамки на българската външна политика;

- да конкретизира ролята и приноса на външната политика и дипломацията ни за прехода от тоталитарно към демократическо обшество и пазарна икономика;

- да насочва действията на българската дипломация и да очертае структурните и кадровите реформи в националната дипломатическа служба;

- да създаде яснота у чуждестранните партньори за стратегическите цели на външната ни политика и средствата, с които смятаме да ги осъществим.

Външнополитическата доктрина почива на принципа за консенсусното начало във външната политика в условията на многопартийна демокрация.

В съответствие с общите насоки:

1. В центъра на външнополитическата доктрина залягат вижданията на България за умиротворяване, стабилизиране и процъфтяване на Балканите като част от нова Европа. Регионалната политика на България е свързващото звено между политиката й в сферата на националната сигурност и в сферата на международната сигурност въобще. От друга страна, съдържанието и ефективността на регионалната ни политика ще определят в очите на международната общност "относителното тегло на полезност" на България в новата стратегическа обстановка в Европа и в света. На тази основа ще се очертаят условията и сроковете за приемането ни за пълноправен член на Европейския съюз и характерът на отношенията ни с другите наши основни партньори - съседите, Русия и Украйна, САЩ.

2. Основна цел на българската регионална политика е създаването на регионална система за сигурност от нов тип, която да изключва употребата на сила между държавите и етносите в Югоизточна Европа и на Балканите. Основополагащите принципи на такава система са:

- създаване на трайни регионални и субрегионални интеграционни връзки като основа за създаване на реално доверие във военностратегическата област;

- институционализиране на механизъм за консултации и преговори между балканските страни на две равнища: общобалканско /посветено на общите проблеми като международна регламентация на ново балканско статукво след югоконфликта; транснационални инфраструктурни и енергийни проекти, и т.н./ и субрегионално /посветено на специфични международни проекти по границите или на територията на група балкански страни/, като двете равнища бъдат органически и функционално свързани;

- крупните интеграционни проекти и целият процес на създаване на единна система за сигурност на Балканите се извършват на всички етапи с политическата подкрепа и икономическия и финансов принос на държавите - членки на ЕО /ЕО, САЩ и Русия; Съществена роля може да играе също сътрудничеството с някои източно- и западноевропейски страни извън ЕС и перспективни партньори като Израел, Япония, Китай, ЮАР, отделни арабски държави;

- обвързаност на системата за регионална сигурност на Балканите с ООН, СССЕ, ЗЕС и НАТО, като някои форми на превантивна дипломация, гласувани от тези организации, бъдат приложени на Балканите изпреварващо и в приоритетен порядък.

3. Разработване на алтернативни подходи за регионална политика на България в случай на отхвърляне на нейните конструктивни идеи и невъзможност да се създаде общобалканска система, "гарантирана" от извънрегионалните сили с тяхното пряко участие.

4. Придържане към полицентристка геостратегическа и интеграционна ориентация, с приоритет в посока Европейския съюз.

5. Разработване на концепция за т.нар. външни военни гаранции за националната ни сигурност - първо, в условията на еволюираща регионална интеграция и второ, при невъзможност за създаване на регионална система за сигурност.

Доколкото нашата общественост проявява последователен интерес към въпроса за военните гаранции, създаването на единна регионална система за сигурност е една от перспективните форми за получаване на военни гаранции, тъй като може да се допусне, че държавите и военните съюзи, предоставящи гаранции или участващи пряко в регионалното начинание, биха приели да гарантират прехода към общобалканска система за сигурност /а не отделни балкански страни/.

6. Евентуално членство в ЗЕС и НАТО да се обвърже с периода на реално интеграционно сближаване със страните - членки на тези две военни организации, и с полицентристката геостратегическа ориентация на България.

7. Изследване и разработване на вариант за траен неутралитет на България - особено в случай на неуспех на идеята за привличане на ЕС, Русия и САЩ към единна стратегия спрямо Балканите.

8. Възстановяване и разгръщане на политическите, икономическите и културните отношения с всички държави, по отношение на които може да бъде установена взаимност в политическите ценности, симпатия към българската кауза и перспективи за изгодно икономическо сътрудничество.

9. Активизиране на дейността на страната в ООН и другите международни правителствени и неправителствени организации, разглеждани като най-подходяща среда за популяризиране на българските инициативи относно Балканите и нова Европа.

10. Разработване на структурните, организационните и кадровите аспекти на външната политика и националната дипломатическа служба - в рамките на съответен закон или най-малкото с подзаконов акт:

- приемане на концепция за външнополитически комплекс: съотношение, взаимодействие и субординация на участието на различните държавни ведомства в осъществяване на външнополитическата линия на страната;

- информационно-аналитично и научно обезпечаване на външнополитическата дейност;

- структурни и кадрови реформи в националната дипломатическа служба, които по адекватен начин да отразяват: надведомствения характер на дипломатическото ведомство; синтеза между политика и икономика във външната политика на страната /до евентуално обединяване на външнополитическата и външноикономическата функция на държавата в единно ведомство/; необходимостта от стабилизаране на дипломатическите кадри при отчитане на плуралистичния характер на обществото и приемлив баланс между политически и професионални назначения.

/Пресслужба "Куриер"/


09:15:00
27.12.1993 г.


Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева - деж. ред.
Технически изпълнители: Галя Дамянова
                                           Маргарита Анева
                                           Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 


Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!