26 юли 1991

София, 26 юли 1991 година
        Брой 145 (420)

Ръководител Пресслужба "Куриер" Стефан Господинов


София, 26 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМАТА (ЧАСТ ПЪРВА) НА НАРОДНОЛИБЕРАЛНАТА ПАРТИЯ "СТЕФАН СТАМБОЛОВ".


І. ЮРИДИЧЕСКИ КОРЕНИ

Народнолибералната партия води началото си от 9/21/ - 16/28/ август 1886 година, когато в момент на върховно изпитание за свободата на България старата Либерална партия се разпада.

Народнолибералната партия възниква като обединение на бивши националреволюционери, за да защити свободата и самостоятелното държавно съществуване на България. Чрез тях в партията се пренасят идеалите на националната ни революция и тя става изявен техен носител.

Народнолибералната партия се оформя около личността и идеите на наследника на Левски, организатора на Старозагорското въстание, Главния апостол на Първи (Търновски) революционен окръг през Априлското въстание, Председателя на IV Обикновено народно събрание, Първия регент, Министър-председателя, великия български революционер и държавник Стефан Стамболов.

Водачи на партията са били последователно Стефан Стамболов, Димитър Греков, Димитър Петков, Петър Гудев и Никола Генадиев. В нея са членували такива видни българи като Захари Стоянов, Георги Живков, Симеон Радев и др.

Идейна основа на Народнолибералната партия е стамболовизмът, имащ като цели изграждането на свободна, независима, модерна и просперираща обединена България. Тези цели са постижими чрез провеждане на политика, изхождаща единствено от българските национални интереси, външнополитическа независимост, държавен протекционизъм, защитаващ и стимулиращ родното производство, умела финансова политика, осигуряваща стабилна и силна национална валута, изграждане на модерна национална инфраструктура като условие за стопански растеж.

Народнолибералната партия управлява самостоятелно България два пъти: от 20 август 1887 г. до 19 май 1894 г. и от 5 май 1903 г. до 16 януари 1908 година.

Първото управление на партията, когато министър-председател е основателят й Стефан Стамболов, е белязано с поставянето на трайните основи на третата българска държавност. Създават се национални институции в областта на образованието, културата, съобщенията, здравеопазването, общинското управление, урбанизацията. България постепенно се освобождава от заробващите зависимости на Берлинския договор. Изгражда транспортната си мрежа, увеличава многократно стопанската си сила, международната си значимост. Провежда се първото промишлено изложение. Появява се първият университет.

Стамболовото управление внася прелом в икономическото мислене на българските политици и задава трайните насоки в стопанската политика на българската държава.

Принципите и успешните тенденции, проявили се при първото управлениена Народнолибералната партия, са продължени и при второто, когато България преживява истински разцвет. Стопанството се развива бурно. Войската се преустройва и модернизира, за да достигне онази победна мощ, проявена през войните за национално обединение. Открива се Народният театър.

Народнолибералната партия управлява и в коалиция с Либералната и с Младолибералната партия, с които на 29 октомври 1920 г. се обединява в Националлиберална партия.

След близо 70-годишно прекъсване, на 21 януари 1990 година, Народнолибералната партия възобнови самостоятелната си дейност във Велико Търново, като добави към името си и името на своя основател и патрон Стефан Стамболов.

ІІ. ОСНОВНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ И ЦЕННОСТИ НА НАРОДНОЛИБЕРАЛИЗМА /СТАМБОЛОВИЗМА/

1. Народнолибералите винаги се поставяли БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ като основополагащо начало и единствен мотив за своята дейност. Те винаги са ратували българските национални интереси да стоят и като мотив и движещо начало в политиката. Ратуват цялата държавна политика и дейност да изхождат единствено от националните интереси. Българската държава да служи на българския народ, да защитава свободата, независимостта, достойнството и интересите му, неговия суверенитет. Да осигурява политически, правни и икономически условия за бързото му цялостно развитие и благоденствие.

2. ПОЛИТИЧЕСКАТА И ИКОНОМИЧЕСКА СВОБОДА И НЕЗАВИСИМОСТ на българския народ и държавата му са първите условия за достойнството и уважението на народа ни от света, за международната значимост на България, за свободното й развитие и просперитет. Никой народ не може да бъде ценен и уважаван от другите, ако не е свободен, няма собствено достойнство и уважение към себе си и своите ценности.

3. Народнолибералите винаги са се застъпвали и като управляваща партия провеждали политика на ПОКРОВИТЕЛСТВО И ЗАЩИТА (ПРОТЕКЦИОНИЗЪМ) на българското стопанство чрез митническа защита народните производители, предоставяне на безлихвени заеми, данъчни облекчения, държавни вложения, предоставяне на държавни заеми, юридически предимства за местната индустрия, ограничаване и контрол на чуждата стопанска намеса и др. Нараднолибералите винаги са се борили и ще се борят против ненавременната откритост на българската икономика за безконтролно навлизане на чужди капитали. Чуждата икономическа инвазия при условията на обща бедност на българския народ би го превърнала в евтина наемна работна ръка на чужденците. Тя би довела до жестоко изсмукване на българските ресурси и обрекла България на изостаналост, а българския народ на мизерия.

4. Ние, народнолибералите, сме за създаване от държавата на всички УСЛОВИЯ ЗА БЪРЗО СТОПАНСКО РАЗВИТИЕ И ПРЕУСПЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ. Това изисква постройката на модерна инфраструктура - на модерни пътни артерии, модерна информационна мрежа, модерно образование, модерно обслужване, на всички общи условия, които биха ускорили родното развитие и направили българския народ богат, а България - силна икономически и политически.

5. Ние сме за обединение на българския народ в естествените му етнокултурни граници, като това се осъществи по мирен път, чрез участието на България в европейския интеграционен процес, като достоен, икономически и политически равноправен и силен участник.

6. Ние сме за ХУМАНИТАРНА И КУЛТУРНА ОТВОРЕНОСТ на България към света веднага и за бъдещата и цялостна приобщеност към него, но едва тогава, когато България бъде достатъчно силна и развита, за да заеме достойно положение, а не да бъде заробена от силните.

7. Ние сме за ПЪЛНО И ПРЯКО НАРОДОВЛАСТИЕ в държавата. За републиканска Конституция, основаваща се на неограничената свобода на личността и частната инициатива, политически плурализъм, либерализъм и технократизъм, естественост и функционалност на държавните институции.

8. Ние, народнолибералите, считаме, че свободата и достойнството нанарода са немислими без СВОБОДАТА И ДОСТОЙНСТВОТО на всеки човек, на всеки ГРАЖДАНИН. Народът е съвкупност от съставляващите го хора с тяхната културна и историческа натовареност и самобитност. Народът може да бъде щастлив само ако всичките му членове, всеки гражданин са щастливи и живеят свободни в своята културна среда и творят свободно  своята история. Преуспяването и богатството на народа могат да бъдат постигнати само чрез богатството и преуспяването на всеки негов член поотделно и на всички негови членове заедно.

9. Всеки човек е РАВНОПРАВНА ЛИЧНОСТ и дълг към нея на обществото и държавата е да й осигурят дадените на всеки човек от Бога по рождение и неотменими естествени човешки права и свободи. Осигуряването им е невъзможно без гарантирането на равни икономически и социални условия за равен старт в живота и свободен избор на поприще за дейност. Това изисква осигуряването на всеки човек независимо от социалния му произход и имуществено състояние, на възможност за придобиване на високо и качествено образование по негов избор, реална финансова възможност за личностна стопанска или друга изява, за започване на собствена независима дейност. Всеки човек трябва да бъде насърчаван и да му бъдат предоставяни реални правни и икономически възможности за изява и преуспяване в едно напълно свободно индивидуалистично и плуралистично общество.

10. Свободата и независимостта на личността и нейното достойнство са невъзможни както без икономическата свобода и независимост на тази личност, така и без свободата, независимостта и богатството на народа и Отечеството.

11. Ние, народнолибералите, считаме, че същността и целесъобразността на една социална системе не се свеждат само към осигуряване на социална хуманност чрез преразпределение на националния доход, а най-вече в насърчаване развитието на отделната личност и чрез това на обществото. В осигуряване на пълно равенство на възможностите, независимо от независещи от волята на личността социални обстоятелства, и пълна и неограничавана свобода за действия и преуспяване.

12. Ние считаме, че просперитетът винаги се е дължал на личностния интелект, опирал се е на свободата на личността в обществото, на равнопоставеността и липсата на привилегии в обществото.

13. Народнолибералите в своята дейност винаги са се опирали и са ценели като непреходни ценности Свободата, Толерантността, Равноправието, Справедливостта, Истината, Патриотизма, Хуманизма, Рационализма, Функционалността, Индивидуализма, Естествеността и Народовластието.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 юли - Следва пълният текст на:
ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СЪЮЗА, ИЗНЕСЕН ОТ ФИЛИП ДИМИТРОВ НА ЗАСЕДАНИЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, СЪСТОЯЛО СЕ НА 22 ЮЛИ 1991 ГОДИНА В СОФИЯ.


1. НАМИРАМЕ СЕ ПРЕД ПАРЛАМЕНТАРНИ И МЕСТНИ ИЗБОРИ

Датата на двата вида избори е обявена и дори поради забава на парламента да се достигне до известно отлагане, то, съгласно Конституцията, не може да бъде повече от седмица - две. Това означава, че от този момент нататък всички действия трябва да се насочат към мотивиране на избирателите да гласуват за Съюза на демократичните сили.

2. РАВНОСМЕТКА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ

От началото на месец март, когато стана очевидно, че политическото споразумение няма да бъде спазено, беше поставен въпросът за незабавни избори по следните мотиви: избягване на неблагоприятните последици от твърде дълъг период на съучастие в правителството с комунистите; съмнение в годността на парламента да създаде ефикасна база за реформата в кратък срок; засилване на центробежните сили в централните структури на СДС; засилване на напрежението в структуритепо места поради принудително отлагане на изборно-организационната им дейност и заместването й с безкрайни и безсмислени "политически анализи". Изглеждаше, че тази теза се възприема от Координационния съвет и местните структури, но част от партиите (БСДП, БЗНС - Никола Петков, Зелената партия, "Екогласност" и отчасти Федерацията на клубовете за демокрация) поставяха дейността си в зависимост от достатъчно сериозен повод, даден от БКП в парламента. Тази теза се поддържаше и след излизането на тридесет и деветимата депутати на 14 май 1991 година. Споровете около конституцията се свеждаха първоначално до следното: че гласуването й може да забави изборите и да засили процесите на дезинтеграция в СДС, че ще доведе до президентски избори в неподходящо време и че ще даде възможност на Великото народно събрание да избере съдебни органи в по-голямата им част приемливи за комунистическото мнозинство.

В процеса на споровете и конфронтацията между отделните групировки в СДС тези съображения бяха подменени с противопоставяне на Конституцията и нейното гласуване изобщо. Това умело се използва за раздухване на монархическата тема и за засилване на противоречията. Стигна се до абсурдното предложение за референдум по чл.1 (категорично отхвърлено от основната част на симпатизантите на СДС и от повечето организации) и до отчаяното искане за референдум по цялата Конституция практически след приключването на третото й четене. При това гласуването на Конституцията беше превърнато в основен източник на противоречие в СДС, т.е. това, което се подозираше, че е замисъл на искането за референдум за монархията, до голяма степен беше постигнато чрез спора по Конституцията.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СЪЮЗЪТ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ В МОМЕНТА?

СДС беше създаден като коалиция от партии и движения, които се развиха по различен начин и някои от които имат малка членска маса и/или политическо влияние. Това направи и различията между някои от тях неясни, а електоратът започна да го схваща по-скоро като кауза, отколкото като коалиция. Опитът да се извърши окрупняване на някои от организациите в съюза през есента на миналата година се натъкна на личностни противоречия и страхове от загубване на позиция. Независимоот това част от електората всъщност схваща СДС като синя партия. Товаважи и за някои негови активисти, поради което и спазването на коалиционния принцип (както стана ясно на последните конференции) им се струва необосновано с нищо. Друга част обаче по различни мотиви изпитва лоялност към партийната си обособеност.

В момента СДС разполага със структури във всички обшински центрове и в около две трети от принадлежащите към тях села. В много от селата, където обединението на двата земеделски съюза протича спонтанно, е неясно каква е ориентацията на обединените дружби, които в голяма част от случаите са единствената опозиционна формация. Сблъсъкът вътре в СДС практически обезсмисля идеята за обединена опозиция, която беше източник на сигурност по отношение на тези структури.

Структурите по места са сериозно разтърсени от сблъсъка в съюза. Както би трябвало да е известно, председатели на общинските координационни съвети в 25 % от случаите са от БСДП, в 18 % - от Зелената партия, в 12 % от ФКД. Наред с това в 20 % те са от БЗНС - Н. Петков. Има данни, че последните не във всяко отношение възприемат основанията за конфликт в СДС. Що се отнася до съответните организации на БСДП, ФКД и Зелената партия, определянето им към която и да е от групировките на СДС не е още окончателно извършено в повечето от случаите. Постъпват данни за организации на БСДП, които отхвърлят поканата за извънреден конгрес.

Граждански комитети се изграждат в София и на други места. Има данни,че цели области или поне големи региони от тях не намират смисъл в изграждането на такива комитети. Изборни структури (клубове в окръзите и групи в общините) са, общо взето, изградени, но сблъсъкът в СДС разклаща и тях.

Централният избирателен клуб функционира, като са изградени организационен (Национална координация) или координативен сектор, експертни групи, съвет (чиято работа беше блокирана по време на стачката), група за анкети и преброявания, технически отдел, който ще функционира от тази седмица с промени в състава. В процес на изграждане са пропаганден отдел и пресцентър. Следва да се отбележи обаче, че във връзка със сблъсъка в СДС поне трима от централните координатори са напуснали.

Финансовите възможности са сведени практически до нула.


 ПРАВНИ ВЪПРОСИ

Измененията в статута от последната конференция създават сериозни проблеми, доколкото се предполага, че регистрация за избори ще могат да получат само партии или коалиции от партии. Това не важи за движенията.

Не съществува пречка и други партии или коалиции да се регистрират с име СДС, но с някаква добавка (както е случаят с БЗНС и БЗНС - Никола Петков).


ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ

СДС се бори за получаване на властта по парламентарен път, чрез избори. Срещат се изявления, в които се отхвърля понятието "мирен преход". Не е ясно какво му се противопоставя. Ако става дума за революция, каквато СДС никога не е заявявал (и слава Богу!), че цели,или за "нежна", която може би е способ за промени в администрацията, но не и в парламентарното присъствие. Трябва да бъде ясно, че очевидно се стремим към мирен преход, друг е въпросът кой и кога го е употребявал. Противопоставянето на това понятие е безотговорно. Твърденията, че СДС се насочва към революцонно действие - също. Уличните акции са способ за изразяване на протест или на мнение, а не способ за решаване на въпроса за властта. Това не трябва да се забравя. Чрез тях могат да се поставят искания, които се изпълняват от надлежните институции.

Резултатите от последните политически събития, включително напускането на парламента и гладната стачка на депутатите, са преди всичко консолидиране на твърдите кръгове на опозицията и известно преодоляване на неблагоприятните последици от прекалено дългото съжителство с БКП в правителството. От друга страна, социалното напрежение, естествено, не привлича онази част от електората, която е заявила, че няма да гласува. Изключително неблагоприятно за тази група гласоподаватели е и афиширането на конфронтацията между отделни части на СДС. То има определено подтискащо въздействие и върху част от електората на СДС.  Прави впечатление високото ниво на одобрение на д-р Дертлиев при значително по-ниско одобрение за БСДП и СДС - център, което може да се обясни с факта, че макар и да не са готови да гласуват за неговата формация, него те схващат като жертва на несправедливи обвинения.

С разбиването на идеята за единна опозиция особено остро се поставявъпросът за бъдещото правителство след изборите. Идеята, че СДС ще се бори, за да остане в опозиция, заявена публично, би била изтълкувана от електората като изоставяне и бягство от отговорностите от властта. От друга страна, при запазване на конфликтните отношения между групировките в СДС, дори и да не бъде осигурена изборна победа за БКП, шансовете за съставяне на правителство сериозно намаляват, а това поставя под съмнение подкрепата на електората и във всеки случай не предвещава нищо утешително.


ИЗВОДИ И ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ

1. Запазването на структурите на СДС по места не може да стане с простото заявяване, че някоя от групировките представлява истинския СДС. Размерите на труса в тях по време на кампанията са трудно предвидими и могат сериозно да попречат на предизборната дейност.

2. Най-вероятният вариант за участие в парламентарните избори на различните групировки в СДС е с две или три отделни листи. Трудно е още да се говори какъв ще бъде точно избирателният закон, но вероятно ще бъдат предвидени цветни бюлетини. Във всеки случай във всяко от имената ще се съдържа абревиатурата СДС. Вероятно ще има отделни кампании.

3. За да бъде печеливша кампанията, е наложително незабавно да се спрат всякакви враждебни действия, хули и разобличения в медиите.

4. Необходимо е между лидерите на партиите и движенията да започнат незабавни консултации за споразумение за водене на мирна помежду им кампания и обсъждане на възможностите за споразумение, засягящо следизборния период - гаранции за неучастие в коалиция с БКП, възможности за бъдещо коалиционно партньорство. В случай на възприемане на смесена избирателна система задължително е да се договорят условията на поведение в случай на балотаж. Уместно е да се обмисли възможността за протокол на съгласие и на разногласие по досегашната обща програма на СДС. Следва да се обсъди и възможността да се излиза на местни избори с няколко листи, респективно възможността да се определят от местните структури общи листи на кандидати в местните избори. Това би могло да бъде обект само на изричен договор.

5. Независимо от развитието по горните пунктове, за да бъде кампанията що-годе успешна, необходимо е цялата й организация да преминава през изборния клуб. Това означава всички депутати и лидери да бъдат безусловно на разположение на клуба. Техните действия следва да се съобразяват с общата изборна стратегия и тактика. Речите на митинги и събрания в провинцията трябва да следват обща схема, която, държейки сметка за конкретните специфики, задължително да съдържа изискваните от Централната избирателна комисия (ЦИК) елементи, респективно да не съдържа елементи, които ЦИК посочва като противопоказни.

6. За да бъде печеливша тази кампания и за да си заслужава изобщо да се води, тя ще трябва да бъде в по-голяма степен позитивна, отколкото негативна. Това е особено съществено след участието ни в правителството. Трябва да се излъчва увереност, а не съмнения, не отчаяние и готовност за прибягване до крайни средства; умереност и последователност, а не артистични импровизации при оформяне на позициите; трябва да се спазва определена отнапред последователност, освен в изключителни случаи, породени от непредвидими дотогава събития.

Всичко това означава известна степен на подчинение на един общ план и уважение към него.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА УЧАСТНИЦИТЕ В СРЕЩАТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ОКРЪЖНИТЕ КООРДИНАЦИОННИ СЪВЕТИ И НА ОБЛАСТНИТЕ И ОКРЪЖНИТЕ КООРДИНАТОРИ НА ЦЕНТРАЛНИЯ ИЗБИРАТЕЛЕН КЛУБ НА СДС КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА СДС, ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЪВЕТА И КЪМ ВСИЧКИ ПАРТИИ И ОРГАНИЗАЦИИ, ЧЛЕНУВАЩИ В СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ.


УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Нашето заседание прие, че основната задача на Съюза на демократичните сили е победа в изборите на 29 септември 1991 година и смяна на комунистическата система.

В изпълнение на тази задача ние настояваме за:

1. Прекратяване от днес на взаимните обвинения и нападки между депутати и лидери на партии и организации, членуващи в СДС, в парламента, в средствата за масова информация и във всички публични изяви.

2. Незабавно пренасочване на усилията на всички опозиционни демократични сили към подготовка и успешно провеждане на предизборната кампания. Енергията и трудът на нашите членове, привърженици и симпатизанти да бъдат насочени срещу виновника за третата национална катастрофа на България - БКП/БСП.

3. Започване на преговори между отделните групировки в Съюза на демократичните сили за постигане на политическо споразумение. Нашето становище е за участие на СДС в изборите с една синя бюлетина.

Скъпи колеги, като се надяваме, че ще се вслушате в нашия глас, ние ви сочим единствения според нас път към изборна победа на Съюза на демократичните сили.

София, 24 юли 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИНИЦИАТИВА ГРАЖДАНСКО НЕПОДЧИНЕНИЕ (ИГН) КЪМ ВСИЧКИ ТРЕЗВОМИСЛЕЩИ ОПОЗИЦИОНЕРИ, КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ.


Инициатива гражданско неподчинение се обръща към всички трезвомислещи опозиционери и заявява, че се дистанцира от всички досегашни действия, внушения, манипулации и финансови спекулации на феодалите от БСП и на техните васали от СДС.

ИГН успя да реализира част от исканията си, въпреки непрекъснатите разграничавания на самопровъзгласилата се единствена опозиция в България (Съюз на Дистанциращите се Сили),която не се поколеба да присвои и използва тези успехи като свои собствени. Изминалата година донесе само глад, хаос и провокиране на безредие в страната ни, благодарение на властващата комунистическа партия.

ОПОЗИЦИЯ В БЪЛГАРИЯ НЯМА!

Много български граждани дълбоко в себе си разбраха тази тъжна истина. Ако не са убедени, нека се обърнат към децата си, които не могат да бъдат лъгани. Те имат това предимство - не повтарят грешките на родителите си и трудно се лъжат втори път.

Последната манипулация с гладуващите депутати и безсмислието на това начинание, както и пресилването на общественото настроение, не може да ни убеди, че така трябва да постъпват депутати от опозицията, водейки ни към утвърждаване на една античовешка конституция.

Членовете на ИГН заявяват, че не приемат да живеят нито в тоталитарна парламентарна, нито във военна или каквато и да е диктатура и ще направят всичко възможно, за да бъде попречено на подобно управление на България. Ние няма да останем пасивни наблюдатели!

Приканваме всеки българин, осъзнал своята личност, да пречи, да възспира и да противодейства на посегателството върху личната неприкосновеност, свободата на словото и съвестта; да не се поддава на подстрекателства към етническа вражда.

Опозицията в България тепърва ще се организира! Не се страхувайте! Бог е с нас!

София, 24 юли 1991 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", ИЗПРАТЕНО ДО СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ, ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ НА В. "ДЕН".


Отговорно заявявам, че към днешна дата (23 юли 1991 г.) не ми е известно наличието на банкови сметки, освен официалните на конфедерацията.

Въпреки това от името на Изпълнителния съвет на КТ "Подкрепа" е отправено официално запитване до посочените във вестник "Ден" банкови и други институции, защото всеки може да приведе по нечия сметка, например на Великденските острови, определена сума, без получателят да има представа за това. Струва ми се, че някои политически сили са готови да дадат далеч по-големи суми за моята дискредитация и дискредитацията на "Подкрепа", която в последно време остана основната опозиционна оргнизация в нашата нещастна държава.

Искам да заявя, че с 4 милиона долара се наемам да съборя комунизма не само в България, но и в Съветския съюз.

Ако издателите на вестник "Ден" се съмняват в това, като членове на най-богатата партия могат да направят дарение на КТ "Подкрепа" в най-близко време на нашата валутна сметка N 421 656 300 - 7 БВТБ.

ПРЕЗИДЕНТ: д-р К.Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ НА БЪЛГАРСКИЯ СЪЮЗ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ (БСЕФ), ВЪЗОБНОВИЛ ДЕЙНОСТТА СИ КАТО ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА 5 ДЕКЕМВРИ 1989 Г. В СОФИЯ.


 I. ХАРАКТЕР

Чл. 1. Българският съюз за европейска федерация (БСЕФ) е партия, която се придържа и действа в съответствие с Конституцията и законите на страната. Той осъществява своята дейност на основа на Програмата си.

Чл. 2. Крайната цел на БСЕФ е постигане на обединението на европейските народи във федерация. Той счита, че в рамките на Европейска федерация за българския народ ще бъдат открити възможности да постигне своето етническо обединение и да реализира националните си добродетели.

Чл. 3. БСЕФ не е класова, нито съсловна организация. По своя характертой представлява интересите на всички слоеве на българския народ и на всеки български гражданин поотделно. Със своята програма той открива възможности за нашата страна по-бързо да се приобщи към европейските ценности, към традициите на европейския парламентаризъм, към материалната и духовната култура на европейската цивилизация.

Чл. 4. БСЕФ е за мир, за световно разоръжаване, за разпускане на военните блокове и съюзи, за установяване климат на доверие и разбирателство между народите.

Чл. 5. В своята дейност Българският съюз за европейска федерация (БСЕФ) използва парламентарните, политическите и гражданските форми и средства за въздействие и влияние върху обществения живот.

БСЕФ участва в управлението на държавата и общините самостоятелно или в коалиция на принципна основа с други партии, съюзи и рганизации.


ІІ. ЧЛЕНСТВО

Чл. 6. Член на БСЕФ може да бъде всеки български гражданин, навършил пълнолетие, нелишен от граждански права, който приема Програмата и Устава на Съюза, работи за тяхното осъществяване и плаща членския си внос.

Не могат да бъдат членове на БСЕФ лица, които са участвали активно в структурите на комунистическия партиен и държавен режим, както и лица, имащи тоталитарни или расистки убеждения.

Чл. 7. Кандидатите за членове на Съюза подават писмена молба до съществуващата по местоживеене организация на БСЕФ.

Всеки член на Съюза получава членска карта.

Чл. 8. Всеки член на БСЕФ може да избира и да бъде избиран в съюзните органи. Той трябва да участва пълноценно в живота на Съюза, да проявява открита и ясна позиция по всички проблеми от вътрешния му живот, от политическия живот и обществените отношения в страната.

Чл. 9. Членството в БСЕФ се прекратява по желание на съюзния член или с решение на съюзната организация, в която членува.

Чл. 10. За нарушаване на Устава съюзният член може да бъде мъмрен, предупреждаван и изключван от редовете на БСЕФ. Местните съюзни наказания могат да бъдат обжалвани от съюзния член пред ревизионната комисия на БСЕФ. Нейните решения са безапелационни.


 III. СТРУКТУРА

Чл. 11. БСЕФ се изгражда на териториален принцип в съответствие с административното деление на страната.

Чл. 12. БСЕФ осъществява свята дейност на основата на принципите на изборност, колективност, гласност и мандатност (до два мандата за изборните ръководни длъжности).

Чл. 13. Изборът на ръковдства на всички равнища става с тайно гласуване и желателна алтернативиост на кандидатите.

Чл. 14. Местната организация е основно звено в структурата на БСЕФ. Тя не може да има по-малко от десет членове.

Когато в населеното място няма организация на БСЕФ, членуването става в най-близката организация на общината.

Чл. 15. Висш орган за осъществяване дейността на местната организация на БСЕФ е събранието. То приема решения с обикновено мнозинство.

Решения за налагане на наказания се приемат с 2/3 от гласовете на присъстващите.

Събранието избира ръководство, състоящо се минимум оттрима души, както и ревизионна комисия.

Ръководството на местната организация на Съюза и ревизионната комисия се избират за срок минимум две години, но не повече от редовния междуконгресен период.

Чл. 16. На територията на общината се създава организация на БСЕФ, в състава на която се включват всички местни организации.

Отчетно-изборната конференция на общинската организация се провежда един път на 2 годиии. Тя избира ръководство и ревизионна комисия, както и делегати за конгреса.


IV. ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ

Чл. 17. Конгресът е върховен орган на БСЕФ. Той приема Програма и Устав на Съюза и одобрява стратегия и тактика. Конгресът избира Национален съвет, Ревизонна комисия и Председателство.

Изслушва отчета на Нацоналния съвет и на ревизионната комисия.

До първия редовен конгрес на БСЕФ ръководните органи на Съюза се избират от Възстановителната конференция, както следва:

Национален съвет - до 51 членове;
Ревизионна комисия - до 11 членове;
Председателство от 5 членове. Към Председателството се създава секретариат от експерти, които са му пряко подчинени.

Чл. 18. Конгресите са редовни и извънредни.

Редовният конгрес се свиква един път на всеки 5 години с решение на Националния съвет.

Извънредният конгрес се свиква с решение на Националния съвет и Председателството или по искане на една трета от общинските организации.

При изключителни случаи и невъзможност да се свика конгрес на БСЕФ неговите правомощия могат да бъдат еднократно изпълнени от Национална съюзна конференция. Нейните решения задължително се преутвърждават (или отхвърлят) от следващия съюзен конгрес.

Конгресът взема решения с обикновено мнозинство. За изменение на Програмата и Устава е необходимо квалифицирано мнозинство от гласовете на делегатите.

Решенията на Конгреса са задължителни за органите и членовете на Съюза.

Чл. 19. В периода между конгресите функциите на Конгерса се изпълняват от Националния съвет. Той:

- организира дейността за постигане на програмните цели и задачи, утвърдени от Конгреса;
- предлага кандидатури на членове на Съюза за народни представители, министри и други ръководни длъжности в органите на държавната власт и управлението;
- периодично разглежда дейността на общинските организации на Съюза, както и насоките за работата им през следващия период;
- приема всяка година отчет за финансовата дейност и утвърждава бюджета на Съюза.

Чл. 20. Националният съвет се свиква не по-малко от два пъти в годината. Той взема решенията си с обикновено мнозинство.

Членовете на Ревизионната комисия участват в заседанията на Националния съвет със съвещателен глас.

Чл. 21. Ревизионната комисия на БСЕФ:

Съдейства за точното и навременно изпълнение на решението на централните органи на Съюза.

Разглежда и се произнася по жалби и съобщения на съюзните ръководства и членове.

Дава мнение за съставянето и проверява изпълнението на бюджета, изразходването на паричните средства на Съюза и правилното стопанисване на съюзното имущество.

Осъществява методическо ръководство на общинските ревизионни комисии.


V. ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 22. БСЕФ като цяло е юридическа личност и се задължава с подписите на членове на Председателството, натоварени с протоколно решение на Националния съвет.

Чл. 23. БСЕФ, общинските и местните му организации набират средства за своята дейност от членски внос и от други източници - спонсорство, дарения, завещания, собствена стопанска дейност и пр. Националният съвет утвърждава нарочна инструкция по този повод.

Чл. 24. Съюзът има печат с кръгла форма и надпис - БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ ЗАЕВРОПЕЙСКА ФЕДЕРАЦИЯ и в средата - земно кълбо с контурите на Европа.

Чл. 25. Българският съюз за европейска федерация има тревистозелено знаме с емблема, представляваща земно кълбо с контурите на Европа и наоколо изписано Български съюз за европейска федерация.

София, 13 август 1990 г.

/Пресслужба "Куриер"/


*  *  *

София, 26 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА НАЦИОНАЛНАТА ФЕДЕРАЦИЯ НА АГРАРНИТЕ СДРУЖЕНИЯ (НФАС).


 ІІІ. СТРУКТУРА И РЪКОВОДСТВО

Чл. 12. Сдруженията се изграждат по две линии - териториална и браншова.

Териториалните сдружения се изграждат в кметствата, общините и областите (окръзите).

Браншовите сдружения се създават според интереса на хората, работещи в различните направления (браншове) на земеделието като: скотовъдци градинари, лозари, фирми за производство и преработка на зърнени храни, фуражи, консерви, колбаси, сирена, вина, химически препарати истимулатори, биотехнологии, научни учреждения, в търговията, застраховките, ветеринарни и други услуги, почивки, туризъм и всички дейности в аграрната област.

Чл. 13. При наличието на най-малко 10 общински сдружения от един бранш се изгражда национално браншово сдружение, което се ръководи от този Устав и приема свои специфични правилници.

Чл. 14. Националната федерация обединява националните браншове и областните сдружения, които участват на равноправни начала.

Чл. 15. Висш орган на националната федерация е Общонационалната аграрна конференция. Тя се свиква най-малко един път годишно и:

- приема изменения и допълнения на Устава на НФАС;
- взема решения по основни въпроси на аграрната дейност, които предлага за решаване от парламента и правителството;
- изслушва доклади за дейността на федерацията и обсъжда предложения от сдруженията. По необходимост може да отменя решения на браншови или териториални сдружения само ако те са във вреда на аграрните интереси в страната. Решенията се вземат с квалифицирано мнозинство.

Чл. 16. Общонационалната конференция се състои от 300 делегати с право на глас, избрани на областните териториални и браншови конференции. Разпределението на броя на делегатите по сдружения се извършва от Федеративния съвет.

Чл. 17. Общонационалната конференция утвърждава федеративен съвет, в който влизат по един представител на областните и браншови сдружения, избрани на техни годишни конференции.

Федеративният съвет избира Управителен съвет, от 9 до 11 души, председателя на Националната федерация, Контролна комисия, от 3 до 5 души, утвърждава щата на оперативното ръководство и назначава главен директор на Федерацията.

Управителният съвет назначава ръководните длъжностни лица.

Чл. 18. Националните браншови сдружения, областните, общинските и кметските сдружения се ръководят от съвети състоящи се от 5 до 15 души, избрани на конференции, които се провеждат на всеки две години, те избират председател на съответното сдружение и назначават директори за оперативно ръководство.

На тези конференции се избират контролни комисии от 3 души.


IV. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл. 19. Всеки член на НФАС има право:

- да избира и да бъде избиран;
- да участва в дейността на съответните сдружения при формирането, реализирането и защитата на местната и федералната дейност;
- да се ползва с отстъпка при покупката на сортове семена, разсади, породисти животни, фуражи и при използването на машини, химикали, препарати, технологии и всякакви услуги;
- да получава юридическа, агротехническа, социална, мениджърска и други консултации;
- да има предимство при използването на най-новите данни от информационния център;
- да се ползва, той и семейството му, от социалните придобивки на Федерацията.

Чл. 20. Всеки член е длъжен:

- да познава и спазва Устава и правилниците на НФАС;
- да участва дейно в организацията;
- да защитава, включително и с участие в стачка, интересите на Федерацията.

Чл. 21. При неспазването на Устава и решенията на отделното сдружение или федерацията се налагат следните организационни наказания: мъмрене, предупреждение и изключване от сдружението. При законни нарушения се предава на държавните съдебни органи.

Чл. 22. Организационните наказания могат да се обжалват пред Федеративния съвет.


V. ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 23. Сдруженията и Федерацията се издържат от членски внос и стопанска дейност и дарения. Индивидуалните членове внасят встъпителен членски внос от 30 лева, а фирмите и юридическите лица от 150 лева. Този внос се разпределя така: 25 на сто за националната федерация; по 25 на сто за областните и браншовите сдружения, а останалите - за сдруженията в общините и кметствата.

Чл. 24. На първата национална конференция по НФАС се приема схема за размера и разпределението на годишния членски внос.

Чл. 25. Федерацията и сдруженията създават свои фондове, като развиват и стопанска дейност.

От събраните средства може да се подпомагат изпадналите в затруднения членове на федерацията.

Чл. 26. Емблемата на НФАС е: на бял фон, изразяващ миролюбието, житен сноп обгърнат от две силни ръце, символи на плодородието и единството на народа.

Чл. 27. НФАС се представлява от избрания на Учредителното събрание председател ЙОРДАН ДУПАРИНОВ.

Чл. 28. Този Устав е временен, до свикването на Общонационалната конференция на федерацията.

/Пресслужба "Куриер"/


11:03:25            
26.07.1991 година    

Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1991 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!